МОТИВИ по НЧД
№3658/2019г.
на СГС, НО, 12 състав
Производството е по реда на чл.44,
ал.11 ЗЕЕЗА вр. чл.457, ал.2 и сл. НПК.
Образувано е по внесено от градския прокурор на СГП
предложение за за произнасяне на съда
по въпроси, свързани с изпълнение на Решение №3292/29.11.2017г., влязло в сила на 30.11.2018г. на Апелативен съд – Генуа, ІІІ НО, Република Италия,
с което българският гражданин А.К.С.,
е
осъден на основание чл.12, ал.1, вр. ал.3, б.“а“ и б.“в“, вр. ал.3а и
ал.3б, б.“б“ от Законодателно постановление №286/98г. и чл.110 от НК на
Република Италия за престъпление
„превеждане на чужди граждани през границата на страната“, извършено на 29.06.2016г., в съучастие, като извършители с Н. Н.,
за което му е наложено наказание от 4 /четири/ години лишаване от свобода и
глоба в размер на 317 000 евро, съгласно законодателството на Република Италия.
В
съдебно заседание представителят на Софийска Градска прокуратура поддържа
направеното предложение по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр.чл. 457, ал.2 от НПК.
Намира, че описаното в присъдата на италианския съд деяние е съответно на
престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.6 вр. ал.1 от НК и в съответствие с
предвиденото наказание за това престъпление по българския наказателен закон,
наложеното на С. наказание от 4 години лишаване от свобода не се нуждае от
редукция, като същото следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Защитникът
на осъденото лице изцяло се солидаризира със заявеното от представителя на СГП.
Осъденото
лице С., редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, не се явява
пред съда и не изразява становище по предложението на СГП.
СЪДЪТ,
като взе предвид приложените към предложението на градския прокурор на СГП
доказателства, събраните такива в хода на съдебното следствие, изслуша становищата
на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Осъденият
А.К.С. е роден на ***г. в гр.Враца,
българин е, български гражданин, осъждан е, със средно образование, неженен, с
ЕГН:**********.
Спрямо
С. пред българския съд е постъпила ЕЗА,
издадена на 04.03.2019г. от Главна прокуратура при Апелативен съд в гр.Генуа,
Република Италия, с която се иска предаване на лицето за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с решение №3292/29.11.2017г.
на Апелативен съд – Генуа, ІІІ НО, Република Италия, влязло в сила на 30.11.2018г.
С
Решение от 20.06.2019 г., постановено по НЧД №2492/2019 г. по описа на СГС, НО,
24 с-в, влязло в сила на 26.06.2019 г., българският съд не е предал на
компетентните власти на Република Италия осъдения български гражданин в
изпълнение на постъпилата ЕЗА, а е приел да се приведе в изпълнение присъдата
на Апелативен съд в гр.Генуа, поради което и потвърдил взетата по отношение на
същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдът е мотивирал акта си с
оглед гражданството и трайната обвързаност на лицето със страната, наличието на
близки родственици тук и изразеното от същия желание да изтърпи наложеното му
от италианския съд наказание в Република България.
Налице
са основанията за приемане за изпълнение на чуждестранната присъда, с която е
осъден българския гражданин А.К.С. с ЕГН: **********.
С Решение
№3292/29.11.2017г., влязло в сила на
30.11.2018г. на Апелативен съд –
Генуа, ІІІ НО, Република Италия, А.С. е признат за виновен за престъпление по
чл.12, ал.1, вр. ал.3, б.“а“ и б.“в“, вр. ал.3а
и ал.3б, б.“б“ от Законодателно постановление №286/98г. на Република Италия и
чл.110 от НК на Република Италия и е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 317 000 евро.
Фактите,
за които от съда на Република Италия спрямо българския гражданин С. е
постановена осъдителна присъда, които са съставомерни, съгласно съдебния акт на
италианския съд, са следните:
На 29.06.2016
г., в град Вентимиля, Република Италия, при проверка, извършена близо до
границата с Република Франция, от полицейските органи в гр. Вентимиля,
Република Италия, при която бил проверен микробус марка „Рено“, модел „Трафик“ с
български рег. № ******, собственост на А.С. и Н. Н., управляван от С., като в
микробуса пътувал и Н., били установени деветнадесет лица, които не са граждани
на ЕС. Лицата, натоварени в микробуса не притежавали разрешителни за
пребиваване на територията на общността. При извършената полицейска проверка, в
задната част на микробуса били установени следните лица: представящият се за
гражданин на Сенегал - Д.А.Р.; представящия се за гражданин на Судан - М.А..Р.;
представящата се за гражданка на Кот д’Ивоар - М.К.; представящата се за
гражданка на Нигерия - Р.Ч.; гражданина на Малайзия - Х.Д., гражданина на
Нигерия - П.О.Е., представящият се за
гражданин на Судан - А.Г.А., гражданина на Нова Гвинея - М. Г., представящият се за гражданин на
Судан – Ф. Х., представящата се за гражданка на Нигерия – С. И., представящият
се за гражданин на Гвинея – Ю. К., представящият се за гражданин на Кот д’Ивоар
– К.К., представящият се за гражданин на Мали – Д. Л., гражданина на Кот
д’Ивоар - К. МУ СА, представящата се за гражданка на Нигерия П.О., представящата
се за гражданка на Нигерия – У.О., гражданина на Кот д’Ивоар – Ч. Т.,
представящият се за непълнолетен гражданин на Кот д’Ивоар – Й.. и представящата
се за гражданка на Нигерия – Б.У.. Подсъдимите С. и Н. натоварили посочените 19
лица, за да бъдат преведени през границата на Р Италия с Р Франция, с цел да извлекат
облага (срещу получени суми или договорено заплащане с всеки поотделно, за
различни суми, вариращи от 30 до 140 евро), като подсъдимият Н. предварително
събирал лицата, а С. управлявал микробуса, в който били натоварени. Целта на двамата подсъдими била да преведат
мигрантите на територията на друга страна от Европейската общност /Франция/, като
преведените лица били без документи за постоянно местожителство в посочената
държава. При превозването в микробуса, управляван от С., лицата били подложени
на нечовешко и унизително отношение, били натъпкани в микробус „Рено Трафик“,
предназначен за превоз на товари, а не на пътници, който бил прекалено малък за
този брой хора,бил без седалки и прозорци в задната част, където били
натоварени мигрантите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от италианска
страна документи, предложението на градския прокурор, приложените към него
документи, както и тези, изискани служебно от съда в хода на производството.
За
така посочените като съставомерни в решението на италианския съд факти, А.С. е
признат за виновен за извършено в съучастие като извършител с Н. Н.,
престъпление по чл.12, ал.1, вр. ал.3, б.“а“ и б.“в“, вр. ал.3а и ал.3б, б.“б“
от Законодателно постановление №286/98г. на Република Италия и чл.110 от НК на
Република Италия и е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 317 000 евро.
А.С. е бил задържан на 29.06.2016г. и е
престоял в ареста до 21.09.2019г., когато
е бил освободен. С. е задържан на
територията на Р България на 12.06.2019г.
с постановление на прокурор за срок от 72 часа, като от 13.06.2019г. е с МНО „задържане под стража“, взета във връзка с
изпълнение на ЕЗА, издадена на 04.03.2019г. от Главна прокуратура при
Апелативен съд в гр.Генуа, Република Италия, която мярка за неотклонение се
изпълнява спрямо него и към настоящия момент.
С. е осъждан с определение, постановено
по НОХД №891/2018г. по описа на РС-Враца, влязло в сила на 30.08.2018г., с
което е одобрено споразумение за деяние, извършено на 17.08.2018г., за което му
е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице са основанията на Конвенцията
за трансфер на осъдени лица (приета на 21.03.1983г. в Страсбург, Република
Франция, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, бр.8/1995г.) и
на НПК за приемане изпълнението на присъдата на испанския съд спрямо българския
гражданин А.С..
По отношение на престъплението, за което
е бил осъден С. – съгласно чл.12, ал.1,
вр. ал.3, б.“а“ и б.“в“, вр. ал.3а и ал.3б, б.“б“ от Законодателно
постановление №286/98г. на Република Италия и чл.110 от НК на Република Италия,
представляващо „превеждане на чужди
граждани през границата на страната“, извършено
на 29.06.2016г., в съучастие, като извършители с Н. Н., според настоящия
съдебен състав това престъпление съответства на престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.6, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК на Република България, извършено
на 29.06.2016г.
Според настоящия съдебен състав деянието,
което е извършено от осъдения С. е
приключило във фазата на опита, по независещи от дееца причини /видно от мотивите към присъдата, С. и Н. били
заловени от италианските власти преди да достигнат и да преминат границата на Р
Италия с Р Франция/. По тази причина мигрантите не са преведени през италиано-френската
граница, каквато е била целта на осъдения и неговия съучастник, т.е. не е
настъпил описания от законодателя в нормата на чл.280, ал.1, престъпен резултат
- чл.18, ал.1 от НК. Деянието
е извършено в съучастие с Н. Н., като формата на съучастие е съизвършителство,
тъй като и двамата съучастници са участвали в изпълнението на престъпното
деяние и двамата са осъществили действия по привеждане на лицата през италиано-френската
граница - чл.20, ал.2 във вр. с ал.1,
пр.1 от българския НК.
Видно от мотивите към присъдата на
италианския съд, лицата, които са се опитали да преведат С. и Н. през
италианската държавна граница, са чужди граждани, за превеждането им е
използвано МПС – товарен микробус „Рено Трафик“ и опитът за превеждането на
лицата е бил извършен по начин, опасен за живота на преведените лица – същите
са били много повече на брой, от вместимостта на микробуса, били са натъпкани в
малко пространство в задната част на превозното средство, която не е
разполагала със седалки и прозорци, достъпът на въздух е бил значително
ограничен, поради което е налице хипотезата на чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.6 от НК на Р България.
По тези съображения съдът прие, че
дейността, за която е признат за виновен и осъден А.С. в Р Италия съответства
на престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4 и т.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК на Република България, извършено на 29.06.2016г.
и така именно приспособи присъдата на чуждия съд.
Съдът
не може да преразглежда в настоящото производство по чл.457 от НПК направените
от италианския съд фактически констатации по италианското наказателно дело, по
което има вече влязла в сила присъда.
За деянието, за което е признат за
виновен С., на същия е наложено наказание от 4 години „лишаване от свобода“,
което да изтърпи ефективно. Така за престъплението по чл.280, ал.2, т.3, т.4
и т.6 във вр. с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от 1 до 10
години "лишаване от свобода". В този смисъл, така определеното на С. наказание
в Р Италия от 4 години "лишаване от свобода" се вписва в рамките на
наказанието "лишаване от свобода" за престъплението, на което според
съда съответства деянието, извършено от А.С., за което той е признат за виновен
и осъден от италианския съд. В този смисъл и не се налага редукция на наложеното
наказание от 4 години "лишаване от свобода" съгласно чл.457, ал.4 от НПК.
Що се отнася до кумулативно наложеното
наказание „глоба“, което също е предвидено в нормата на чл.280, ал.2, т.3,
т.4 и т.6 във вр. с ал.1 от НК, то
същото не може да бъде обсъждано в настоящето производство, което е
образувано единствено във връзка с решение на българския съд, с което е
отказано предаването на лицето на италианските власти, въз основа на издадена
спрямо същия ЕЗА, за изпълнение само на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което е прието за изпълнение в Р
България.
Ето защо, присъдата на Апелативния съд
в гр.Генуа, Р Италия, следва да бъде приета за изпълнение единствено в частта,
с която на българския гражданин А.С. е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 години.
На основание чл.57, ал.2, т.3 от ЗИНЗС
и с оглед обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, за което е
признат за виновен и осъден С., той е не е бил осъждан, срока на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 5 години, то същото следва да бъде
изтърпяно при първоначален "ОБЩ"
режим.
На основание чл.457, ал.5 от НПК, от приетото за изтърпяване наказание
лишаване от свобода за срок от 4 /четири/
години, следва да се
приспадне предварителното задържане в Република Италия на осъдения А.К.С., за времето от 29.06.2016г. до
21.09.2016г., времето, в което осъденият
С. е бил задържан с прокурорско
постановление за срок от 72 часа, считано от 05.00 ч. на 12.06.2019г. до
13.06.2019г., времето от 13.06.2019г.,
в което е бил с МНО „задържане под стража“, взета във връзка с изпълнение на
ЕЗА, издадена на 04.03.2019г. от Главна прокуратура при Апелативен съд в
гр.Генуа, Република Италия, по НЧД №2452/2019г. по описа на СГС, НО, 8 състав,
потвърдена с решение №571/20.06.2019г., постановено по НЧД №2492/2019г. по
описа на СГС, НО, 24 състав и до влизане на настоящето определение в сила.
По изложените съображения, съдът
постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.