№ 260035 / 18.2.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1323 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от ЕТ ,,С. В. Л.”, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,П. П.” № 61 представлявано от В. Л.Г. против Наказателно Постановление № 12 – 001713 издадено на 11.09.2020г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция от 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Недоволно от така издадения санкциониращ административен акт е останал наказания търговец, който в жалбата си до съда развива възражения относно неговата процесуално правна законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ ,,С. В. Л.”, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисноксулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с писмените доказателства по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на място на 15.07.2020г. в 15:30ч. и на 22.07.2020г. по документи във връзка със спазване на трудовото законодателство от Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Монтана, ул.,,Цар Борис ІІІ” № 2, обект на ЕТ ,,С. В. Л.”xxx, било констатирано, че търговецът, в качеството си на работодател, е допуснал в магазина да работи лицето Г. Ц. А., с ЕГН: xxxxxxxxxx като ,,продавач – консултант”, престирайки работна сила с фиксирано работно време от 09:30ч. до 19:00ч., работно място с уговорено трудово възнаграждение месечно в размер на 470.00 лева, без отношенията при предоставяне на работна сила да са били уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в съответната писмена форма. Нарушението е било констатирано посредством Протокол за извършена проверка от 15.07.2020г. и 22.07. 2020г. Въз основа на проверката бил съставен АУАН № 12 – 001713 от 27.07.2020г., който бил връчен на упълномощено от дружеството лице и подписан от него с депозирано възражение. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно съдът възприе за безспорно установена и доказана от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните не са пожелали непосредствен разпит на свидетелите, а са релевирали единствено възражения по процесуално правното законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, позовавайки се и на писмените доказателства по делото.
Видно от саморъчно попълнената декларация от страна на Г. Ц. А., с ЕГН: xxxxxxxxxx е, че в нея лицето изрично е заявило, че работи в посетения търговски обект, с фиксирано работно време и договорено трудово възнаграждение.
Същевременно със Заповед № 011/01.04.2020г. трудовият й договор е бил прекратен от страна на жалбоподателя, което обстоятелство се признава и в подаденото възражение срещу съставения АУАН.
При наличието на тези писмени доказателства съдът не би могъл да приеме друг фактически и правен извод освен този, че към момента на извършване на проверката въпросното лице е престирало работна сила в посочения обект без да е имало сключен трудов договор.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
По делото безспорно се установява, че лицето Г. Ц. А. се е намирала в търговския обект на бившия си вече работодател във връзка с упражняване на трудови задължения и без наличие на писмен трудов договор, които обстоятелства били изрично декларирани от самата нея. Липсата на спор по това обстоятелство и ангажирайки аргумента, че тя се е била притеснила от проверката и поради тази причина е подписала неверни данни във въпросната декларация, по никакъв начин не убеждават съда в истинността на изложените от жалбоподателя оплаквания в тази насока. (в този смисъл е и Решение № 160/13.04.2020г. по КАНД № 122/2020г. по описа на Административен съд – гр.Монтана).
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие, т.е. към момента на проверката в търговския обект се е намирало лице, престиращо работна сила, без да е имало сключен трудов договор в писмена форма.
От субективна страна отговорността на търговеца е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя наведените от представителя на жалбоподателя възражения, относно наличието на материално правна и процесуално правна незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Както АУАН, така й обжалваното наказателно постановление съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, от които да бъдат ясни параметрите на административното обвинение. Непредставянето на писмените доказателства със съставения акт по никакъв начин не накърняват правото на защита на търговеца. Същият е депозирал възражение срещу него и преди и по време на съдебното заседание е имал многократната възможност да се запознае в пълен обем с материалите по административната преписка.
Неуважаването на депозираното възражение също не е нарушение на процесуалните правила, тъй като законосъобразността на последващо издаденото наказателно постановление подлежи на преценка от съда.
В съдебно заседание жалбоподателят е имал възможността да ангажира доказателства и да наведени допълнителни оплаквания, каквото не е направил. В писмената си защита се съдържат възражение за предубеденост и заинтересованост на актосъставителя, но липсват такива при възражението по акта. Също така по делото не са представени убедителни доказателства, които да наведат съда на извода за каквато и да било тенденциозност от страна на актосъставителя по време на извършване на проверката и при съставянето на АУАН.
По отношение на възражението за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН съдът намира, че същото е материално правно незаконосъобразно предвид наличието на императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ.
Съблюдавайки вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.414, ал.3 от КТ същата предвижда наказание за работодател, който е нарушил разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лева. В случая административно наказващият орган е наложил минималното наказание, което е законосъобразно и не търпящо редуциране под предвидения минимум.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
Ето защо и предвид горните съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните разноски и при този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административно наказващият орган сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 12 – 001713 издадено на 11.09.2020г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на ЕТ ,,С. В. Л.”, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,П. П.” № 61, представлявано от В. Л.Г., е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за административно нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, ЕТ ,,С. В. Л.”, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.,,П. П.” № 61, представлявано от В. Л.Г. да заплати на Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана сумата в размер на 100 (сто) лева представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: