Р
Е Ш Е
Н И Е №
260128
гр.Кюстендил 11.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебното заседание, проведено на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при участието на
секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Богоева в.гр.д.№593
по описа за 2020 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Производството е образувано по постъпила
въззивна жалба от адв. Е.А., в качеството на процесуален представител по
пълномощие на Г.Б.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, насочена срещу
решение №260063 от 23.10.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№773/2020
г. по описа на същия съд.
С оспорваният първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Г.Б.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Л.Л.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за непозволено
увреждане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сума в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: срам, унижение и уронване на доброто
му име в обществото, в резултат на публикуваната от ответницата статия в
интернет сайт „информационна агенция 4 власт" /4vlast-bg.com/, в която е
наречен с обидния прякор „капуто“, ведно със законна лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, Г.Б.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на адв. М.Т.П. от САК,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за мин. размери на адв. възн., сума в размер на 580.00 (петстотин и
осемдесет) лева.
Постановеният от районният съд съдебен
акт се обжалва изцяло. Не се сочат конкретни доводи, обосноваващи
неправилността на обжалваното решение. Поддържа се искане за неговата отмяна и
уважаване на предявения иск, прилагайки принципите на чл.52 ЗЗД. Претендира
съдебни разноски за двете инстанции. Въззивникът не отрича обстоятелството, че
не е съумял да докаже основателността на исковата си претенция чрез разпита на
допуснатите му свидетели, но изтъква, че не е могъл да организира тяхното
явяване пред съда поради независещи от него причини. Твърди, че не се нуждаят
от доказване отправените към него обидни квалификации в процесната статия.
Сочи, че по делото не е спорно, че ответницата притежава интернет сайт, обявен
като „информационна агенция“ и наречен „4-та власт“ /***com/. Изтъква, че от
публикуваното на страницата на въпросния сайт Свидетелство за регистрация на
марка с рег.№107161, издадено от Патентно ведомство на РБългария, безспорно се
доказвало, че ответницата е притежател на тази марка и съответно на сайта.
Твърди, че публикувайки откровени лъжи по негов адрес и наричайки го с
унизителен за честа и достойнството му прякор, ответницата го е засегнала.
Изпитвал душевни терзания, доколкото било уронено доброто му име в обществото,
което обстоятелство пораждало правото му да търси възмездяване на причинените
му неимуществени вреди от противоправното поведение на ответницата. С
въззивната жалба е направено доказателствено искане за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на свидетели, които въззивникът е могъл да ангажира
пред първонистанционният съд по независещи от него причини, а именно смърт в
семейството на негова служителка, което искане е допуснато от настоящия съдебен
сътав.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна се е възползвала от правото си и е депозирала писмен отговор по жалбата
чрез процесуалният представител по пълномощие адв. М.П.. Излага съображение за
допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли за
оставянето й без уважение. Изтъква, че ищецът не е доказал комулативното
наличие на деликтният състав по чл.45 ЗЗД, както и обстоятелството, че
ответницата е автор на процесната статия. Акцентира, че ответницата П. е част
от редакцията на информационният портал, но същата не може да носи деликтна
отговорност за чужди действия, като поддържа твърдението, че процесната статия
е написана от друг автор. Оспорва довода, че същата е собственик или издател на
информационният сайт. Твърди, че резултат от процесуалното бездействие на ищеца,
е законосъобразното отхвърляне на предявения иск. В тази връзка се
противопоставя на искането за ангажиране
на гласни доказателства от страна на въззивника. Противопоставя се и на
прилагането на разпечатките от информационният сайт, твърдейки че процесуалният
представител на ищеца е могъл своевременно да ги приложи като доказателства,
знаейки за тяхното съществуване. Поддържа искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
В изпълнение на закона, настоящият
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима, подадена е в срок, от процесуално легитимна страна срещу подлежащ
на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства счита, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след преценка на
твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен
иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г.Б.С. Ищецът
излага твърдения, че ответницата Л.Л.П. притежава интернет сайт, обявен като
„информационна агенция" и наречен „4 власт" /4vlast-bg.com/, в която
се публикуват различни новини от страната и региона.
Конкретизира, че на 30.05.2020г., на
сайта на въпросната „информационна агенция" се появила публикация /качена
на същата дата/, независимо от обстоятелството, че под заглавието стои друга
дата - 04.01.2018г., в която под заглавието
- 2 -
„Бившето
ченге Г.С. от Дупница разкри: Бетонов възел чудовище завърза враждата между Г.
и Пл. М., забъркаха бетон за цял небостъргач, без да може да го пласират, 500
000 лв. станаха на камък." Пояснява, че в същата статия, освен обидния за
ищеца прякор „капуто“, се правели откровено неверни твърдения, които свързвали
ищеца с лицата П. Г. и А. Х. /наричани в публикацията „Братя Галеви“/. Поддържа
виждане, че от статията читателите оставали с впечатлението, че същата
представлява цитат на думи на ищеца, в който цветно и подробно се разказва как
всяка вечер в заведение е седял до П.Г., колко е бил близък с него и посветен в
отношенията му с покойния П. М..
Правния интерес от предявения иск
мотивира с обстоятелството, че от тази публикация и от използвания в нея
прякор, ищецът се почувствал унизен, дълбоко засегнат, изпитвал душевни
терзания и било накърнено доброто му име в обществото. Търпял подигравки и
подмятания от свои близки и познати, прочели въпросната публикация.
В срока за отговор на исковата молба не
е депозиран такъв от ответницата. В съдебно заседание същата оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер.
Районният съд е приел за неспорно и потвърдено
от приложените към делото доказателства, че на 30.05.2020г. на
интернет-страницата на електронното издание, чийто главен редактор е
ответницата, е публикувана описаната в исковата молба статия.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът е направил краен извод за неоснователност на исковата
претенция, като е приел, че ищецът, с оглед вменените му с разпоредбата на
чл.154 ГПК задължения, не е съумял да докаже нито един от елементите от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане. Акцентирал е, че липсата на
установени вреди прави безпредметно обсъждането на наличието на причинна връзка
между тях и поведението на ответницата, както и дали то е противоправно или
правомерно. Като последица е постановил своя отхвърлителен диспозитив на
предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
При проверката на правилността на
постановеното решение, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания,
съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд съобрази следното:
Въззивният съд намира, че фактическата
обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и
пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на
което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, макар такава възможност да бе
предоставена на въззивника, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на
първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са
правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания
доказателствен материал. Правилно и мотивирано районният съд е приел предявения
иск за недоказан.
Разглежданата претенция е за обезвреда
на претърпените от деянието неимуществени вреди.
Според нормата на 45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се породи
задължението за обезвреда, регламентирано с тази обща норма, следва да са се
осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – деяние (действие или бездействие), което да е противоправно,
извършено виновно и от него да са налице вреди, които са в причинна връзка с
извършеното деяние.
Законово регламентирано от нормата на
чл.154 ГПК е задължението на всяка страна да установи фактите, на които
основава своите искания, като прояви нужното активно процесуално поведение в
тази насока. Ищецът следваше да докаже кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД с изключение на
вината, чието наличие се презюмира с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тази връзка още с исковата молба
ищецът е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели, като
първостепения съд с определение по чл.140, ал.3 ГПК го е уважил. С протоколно
определение от 24.09.2020 г. районният съд е приел за основателно искането да
бъде отложен разпита на свидетелите, като е определил краен срок за събиране на
исканите гласни доказателства, а именно следващото о.с.з. На проведеното на
13.10.2020 г. съдебно заседание ищецът не е осигурил явяването на свидетелите и
съдът, с оглед липсата на други доказателствени искания, е приел делото за
изяснено от фактическа и правна страна.
С оглед пасивността на процесуалното поведение на ищеца предявеният иск
е останал недоказан по основание, с последица отхвърлянето му като
неоснователен.
Макар пред въззивната инстанция да беше
предоставена възможност за повторно ангажиране разпита на исканите свидетели,
въззивникът не прояви активно процесуално поведение в тази насока. Ето защо
следва да се приложат неблагоприятните последици на правилата за разпределение
на доказателствената тежест, като по арг. от
чл. 154, ал. 1 ГПК, предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде
приет за недоказан.
При изложените съображения от фактическа
и правна страна и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата
страна се дължат разноски, в размер на 580 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказани като дължими с представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260063 от 23.10.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№773/2020
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Г.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Л.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, деловодни разноски за настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 580 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.