ОПРЕДЕЛЕНИЕ №521
гр. Варна, 22.08.2019г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 414/19г., намира
следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Ф.И.А. и Е.И.А.,
чрез процесуалния им представител адв. П.В. ***, против определение № 2225/29.07.19г. по гр. д. № 1403/19г. на ОС-Варна, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на иска. Счита се, че
определението е неправилно. Поддържа се, че предвидената процедура по ЗОПДИППД
/отм/. противоречи на чл. 17 от Конституцията на РБ. Освен това е посочено, че
жалбоподателите не са могли да узнаят за образуваното производство предвид
пребиването им извън страната. Претендира се отмяна на определението, за да
продължи нормалния ход на делото.
Препис от частната жалба не е
връчван на насрещната страна, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването, срещу
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1403/19г. на
ОС-Варна е образувано по предявен иск от Ф.И.А. и Е.И.А. срещу Държавата,
представлявана от МРРБ за установяване правото им на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 11, с идентификатор № 10135.2552.1958.1.5,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, бл. 2, вх. 2, ет. 3, със застроена площ
от 87.60 кв.м., състоящ се от кухня-трапезария, дневна, две спални, баня,
тоалет, пералня, входно антре и черно антре, ведно с прилежащото му избено
помещение № 11 със застроена площ от 16.23 кв.м., както и 4.9278 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж, основан на твърдението, че ищците
са го придобили въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
4, т. І, рег. № 121, дело № 3/15.01.02г. на нотариус М. Ташева, рег. № 334 на
НК, с район на действие – този на ВРС, на основание чл. 124 от ГПК.
Гореописаният недвижим имот е бил предмет на
мотивирано искане на КУИППД /сега КПКОНПИ/ по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от П. П..
Същият е отнет в полза на държавата с решение № 3/11.01.12г. по в. гр. д. № 560/11г.
на Апелативен съд-Варна, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително
решение, постановено по гр. д. № 579/09г. на ОС-Варна. Въззивното решение в
разглежданата част е оставено в сила с решение № 364/04.03.15г. по гр. д. №
590/12г. на ВКС, ІV г.о.
От служебно извършената справка, е видно, че
в неофициален раздел на ДВ бр. 67/21.08.09г. е вписано съобщение за
образуваното гр. д. № 579/09г. на ОС-Варна, в което изрично се съдържа
отбелязване, че третите заинтересовани лица могат да предявят претенциите си
върху подробно описаното имущество /измежду които е и процесния ап. 11/
най-късно до насроченото о. с. з. за 04.02.10г. по реда на чл. 29 от ЗОПДИППД
/отм./.
Съобразно същата разпоредба третите лица,
които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в
делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. Предвид особения
характер на производството заявяването на самостоятелни права от трети лица във
връзка с имуществото, което е предмет на мотивираното искане за отнемане,
следва да бъде релевирано в същото производство по реда и в сроковете по чл. 29
ЗОПДИППД /отм./.
В хода на първоинстанционното производство по
гр.д. № 579/09г. на ВОС Ф.А. и Е.А. не са се възползвали от законопредвидената
им процесуална възможност да встъпят в същото. Това
е прието и в мотивите на постановеното решение № 364/04.03.15г. по гр. д. №
590/12г. на ВКС /л. 41/, че въпреки вписването на наложената възбрана на
26.03.09г. „трети лица, претендиращи самостоятелни права върху жилището, не са
встъпвали в процеса по реда на чл. 29 ЗОПДИППД /отм./“.
В практиката на касационната инстанция се
приема, че в специалното исково производство, уредено в защита на обществения
интерес, пропускането на срока за заявяване на правата, води до недопустимост
на последващите самостоятелни претенции /така в цитираното и от ВОС Определение
№ 433/19.06.15г. по ч. гр. д. № 3197/15г. на ВКС, ІV г.о./. Предявеният понастоящем
иск е от 04.07.19г., съответно след изтичане на указания от съда срок –
04.02.10г., поради което последващото заявяване на самостоятелни права върху
отнетото имущество е недопустимо и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Предвид горното, неоснователни се явяват
наведените доводи за противоречие на специалното производство с общата
разпоредбата на чл. 17 от Конституцията на РБ, доколкото последното цели да
осигури стабилност в гражданския оборот.
Вън от горното и само за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателите за
невъзможност за узнаване за образуваното производство за отнемане в полза на
държавата, са неоснователни, доколкото в исковата молба е посочен постоянен
адрес на ищците в гр. Търговище.
При това положение обжалваното определение е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2225/29.07.19г. по гр. д. № 1403/19г. на ОС-Варна, с което производството
по делото е било прекратено като недопустимо.
Определението може да се обжалва с частна
касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните по настоящото
производство /чрез процесуалния им представител/ пред ВКС, при наличието на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: