№ 8192
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110163544 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
установяване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата
в размер на 18 696 лева, представляваща недължимо изплатено обезщетение по чл.
107а ЗДСл, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 35044/2023 г. по
опис на СРС, 124 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, прекратено със заповед на министъра на вътрешните
работи. По силата на прекратителната заповед на ответника е следвало да бъдат
изплатени обезщетения по чл. 61, ал. 2, чл. 106, ал. 3 и чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Поради
техническа грешка обаче в системата било отразено и обезщетение в размер на 20
700 лева по чл. 107а от ЗДСл, което след внасения дължим данък се равнява на
сумата в размер на 18 696 лева, която била недължимо платена на ответника на
14.12.2022 г., ведно с останалите дължими обезщетения. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава получаването на процесните
суми, като посочва, че същите са платени на годно правно основание, а именно
1
служебно правоотношение. Посочва, че доколкото работодателят не е посочил по
пера дължимите и изплатени суми, служителят е приел, че всички те са сбор от
дължими обезщетения, трудово възнаграждение и дължими бонуси. Сочи, че
процесната сума е получена добросъвестно, поради което не дължи връщането ,
доколкото от получаването е изминал дълъг срок, разпоредила се е със сумата и
връщането ще я постави в затруднено положение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Претенцията, заявена от ищеца, почива на твърдения за получени без
основание суми – обезщетение по чл.107а от ЗДСл, които подлежат на връщане.
Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на
основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинно-
следствена връзка между обедняването и обогатяването, които съдът приема, че в
настоящия случай са налице.
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-
13471/22.11.2023 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 (при придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст) и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл)
е прекратено служебното правоотношение на Д. Т. С. - държавен експерт в 04
сектор „Електронни услуги“ към отдел „Информационни системи“ при ДКИС,
като се изплатят полагащите се обезщетения на основание чл. 61, ал. 2, чл. 106, ал.
3 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Заповедта е връчена на 24.11.2022 г. в 17.15 ч.
Съгласно съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, същото е прекратено на основание чл. 106. ал. 1, т. 5 от ЗДСл
едностранно от органа по назначаването, поради придобито право па пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за което на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл следва да
бъде изплатено обезщетение. В изпълнение на заповедта е изготвена справка за
изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл. 106, ал. 3 от
ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно справката
сумата на дължимото обезщетение е в размер на 20 700 лв.
На дата 02.12.2022 г. в 15:24:04 ч. е въведено ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
НЕСПАЗЕНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ 3450.00 лв. за м. 11.2022.
На дата 05.12.2022 г. в 11:03:26 ч. е въведено Обезщетение по чл. 107а от
2
ЗДСл (до 6 заплати) 20 700.00 лв., а в 13:25:30 ч. - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ ПО ЗДСл ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН
ОТПУСК 12 184.33 лв. за 73 дни.
На 13.12.2022 г„ с платежно нареждане, на ответника са начислени в АИС
ТРЗ различни суми, включително сумата от 20 700 лева, представляваща
обезщетение по чл. 107а от ЗДСл. Съгласно справката общата сума, която следва
да се изплати е в размер на 32 144.02 лева.
На 14.12.2022 г. с бюджетно платежно искане № Е03072 са наредени
заплатите на служителите на дирекцията, а с бюджетно платежно искане № Е03075
са наредени удръжките, като, на Д. С. е изплатена сума в размер на 32 144.02 лева,
включваща и сумата от 18 696.00 лева.
На 19.12.2022 г. с бюджетно платежно искане № Е04746 на Д. С. е
изплатена сума в размер на 20 700 лв., представляваща обезщетение по чл. 106, ал.
3 от ЗДСл без включен данък, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ
обезщетението е необлагаемо.
От заключението на ВЛ по приетата ССчЕ се установява, че сума на
полагаемото обезщетение по чл. 106, ал.З от ЗДСл е в размер на 20 700,00лв. През
м. декември 2022 г. в АИС ТРЗ са начислени суми за Д. С. в общ размер 35 707,05
лева, в т.ч обезщетение за не спазено предизвестие 3 450 лева, Обезщетение ЗДСл
за не използван годишен отпуск 12 184.33 лева, както и обезщетение по чл. 107/а/
ЗДСл Минали заплати длъжност държавен служител ЗДСл – 20 700 лева. Вещото
лице категорично сочи, че в наредената сума за Д. С. чрез бюджетно платежно
искане № Е03072 в размер на 32 144,02 лв. е включено и обезщетението по чл. 107а
от ЗДСл, намалено с дължимия данък за лице с 50 и с над 50 на сто намалена
работоспособност, а именно 18 696 лв. (20 700,00 лв. - 2 004,00 лв.)
Тази сума - 18 696 лв., обаче не се следва на ответницата.
Съгласно съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, същото е прекратено на основание чл. 106. ал. 1, т. 5 от ЗДСл
едностранно от органа по назначаването, поради придобито право па пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за което на основание чл. 106, ал. 3 от ЗДСл следва да
бъде изплатено обезщетение. Обезщтение по чл.107а от ЗДлС на ответницата не се
дължи. Предвид това и получената от нея сума в размер на 18 696 лева е получена
без основание и като такава подлежи на връщане.
Неоснователни са доводите на ответницата, че има право да задължи
получените суми, тъй като е добросъвестна. Вярно е, че чл.271 от КТ предвижда
3
възможност работникът да задържи добросъвестно получени суми за трудово
възнаграждение, които е получил по трудово правоотношение. Случаят обаче не е
такъв – касае се за обезщетение, получено във връзка с прекратено трудово
правоотношение, не за трудово възнаграждение, поради което и ответницата не
може да се ползва от правото по чл.271 от КТ. Получената от нея сума като
обезщетение по чл.107а от ЗДСл подлежи на връщане.
Предвид това, съдът намира предявения иск за основателен в пълният му
предявен размер, в който следва да бъде уважен. Ответницата дължи и законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
По разноските
При този изход на делото, в тежест на ответницата следва да се възложат
сторените от ищеца разноски както в заповедното /ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/, така и в исковото производства /ДТ, депозит за възнаграждение
на ВЛ от 400 лева и юрисконсултско възнаграждение/, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – съответно 50 лева за заповедното и 100 лева за
исковото производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Т. С. с ЕГН
**********,с адрес: ***************, дължи на дирекция ************ - МВР
сумата от 18 696.00 лева - недължимо изплатено обезщетение по чл. 107а от ЗДСл,
заедно със законната лихва върху главницата от 23.06.2023 г./ датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ до окончателното плащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
частно гражданско дело № 35044 по описа за 2023 г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА Д. Т. С. с ЕГН **********, с адрес: ***************, да заплати
на дирекция ************ - МВР сумата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
423.92 лева - разноски в заповедното, както и 873.92 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5