РЕШЕНИЕ
№ 8477
Пловдив, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ НИКОЛОВА |
При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 20257180701857 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на И. Т. В., с [ЕГН], против Заповед № Л-03-492#1 от 18.08.2025 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която е наредено И. Т. В. да бъде настанен в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното наказание.
Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че след последния му престой в затвора [населено място] е имал физическа саморазправа с клан от [населено място], които се опитали да го прободят с подострена лъжица и са го заплашили с убийство. В. посочва, че с тях е имал лични отношения отвън, като от страх не е сезирал администрацията на затвора [населено място].
В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата и заявява, че в момента в затвора [населено място] тези лица, с които има конфликт ги няма и за сега няма заплаха за него. Допълнително посочва, че иска да остане в затвора [населено място] за да си прави свижданията и да не е лишен от нищо. Твърди, че близките му живеят в [населено място] до Карлово, както и че в затвора [населено място] е работил, а в Пазарджик не му осигуряват работа.
Ответникът – Зам. главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представите юриск. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 58, т.2 от ЗИНЗС, във вр. с точка 4. 7 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН.
Към административната преписка са приложени: Заповед № Л-01-09/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН, за делегиране на правомощие на Ц. Т. Ц. – зам.-главен директор на ГДИН да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС; Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития; копие от титулна страница на личното досие на осъденото лице.
От трето неучастващо по делото лице – началник на затвора [населено място] е представена информация, че при предходна пенитенциарна изолация И. Т. В. е пребивавал на територията на затвор [населено място] в периода 01.12.2023г. – 09.08.2024г., като няма регистриран случай на физическа саморазправа с други лишени от свобода по време на престоя му, както и оплаквания за отправени заплахи към него от други осъдени. Към писмото на началник затвора [населено място] е приложено обяснение на жалбоподателя от 16.09.2025г., в което посочва, че няма конфликти и проблеми с лица от ОЗ [населено място], нито е имал предишния престой. В с.з. жалбоподателят потвърди, че той е подписал обяснението.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН, на когото със заповед № Л-01-09/28.02.2025г. на главния директор на ГДИН (точка І.6.) е делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг, в случаите по чл.58 от ЗИНЗС. Доколкото чл.13, ал.6 от ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията", то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е възможно и допустимо и зам. главният директор на ГДИН е действал съобразно делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди по чл. 58 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в предвидената от закона писмена форма.
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС - посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. От административната преписка по делото е видно, че лишеният от свобода – И. Т. В. е осъден с определен строг режим, закрит тип.
Със заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 7 Затвора [населено място] – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали".
При издаване на оспорената заповед, относно настаняването на лишения от свобода И. Т. В., административният орган е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода на територията на област Пловдив, а не в Пловдив – град.
От приложените писмени доказателства по делото е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя, че адресът му е в [населено място], общ. Карлово, област Пловдив. Следователно при издаването на оспорваната заповед е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.
По отношение на посоченото в съдебно заседание от жалбоподателя, че родителите му живеят в [населено място], Карловско е нужно да се отбележи, че дори жалбоподателят да е настанен в затвора [населено място], необходимостта от пътуване с цел свиждане не отпада. В случай на промяна на постоянните адреси на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти е налице възможност по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, лишеният от свобода или неговите близки да подадат молба за преместване в друг затвор.
В съдебно заседание жалбоподателят посочи, че в момента в затвора [населено място] тези лица, с които има конфликт ги няма и за сега няма заплаха за него.
Съдът не констатира нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена е в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. В., с ЕГН *********, против Заповед № Л-03-492#1 от 18.08.2025 г. на Зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която е наредено И. Т. В. да бъде настанен в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончатвлно и не подлежи на обжалване на основание § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС.
| Съдия: | |