Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 29-ти състав,
в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело
№ 10117 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът
„С.1.” ЕООД е предявил срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, а при
евентуалност против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, обективно съединени осъдителни искове както следва - с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4,
§ 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 151 674.71 лв.,
представляваща сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „С.1.” ЕООД към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД разлика в цената за произведена
и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015
г. - м. юли 2016 г., между първоначално определената съгласно действащата
уредба цена от 567.41 лв. за МВтч и цена от 106.14 лв. за МВтч, определена от
Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020
г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер
на 47 463.97 лв. по всяка от издаваните 12 броя месечни фактури, дължима за
периода от 22.07.2017 г. до 22.07.2020 г.
Ищецът „С.1.” ЕООД в исковата молба и уточнителни
молби излага следните обстоятелства за обосноваване на претенцията си: качеството му на
производител ел. енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и собственик на
Фотоволтаична електрическа централа Уши 3 в м. Банкови ниви в землището на с.
Уши, Община Трекляно, Област Кюстендил с разрешение за ползване, изграждането
на която се е осъществило въз основа на сключен на 25.07.2012 г. договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“; предоставяне до 70 % от допустимите за
финансиране средства за изграждане на фотоволтаичната електрическа централа
(ФЕЦ), като реално полученото финансиране е в размер на 56 %; сключване след
изграждане на ФЕЦ на договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от възобновяем енергиен източник на 15.06.2012 с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, дружество краен снабдител, за срок от
20 години – 11.06.2023 г.; предвиждане в договора произведената и отдадена
електроенергия да се изкупува по преференциална цена от 567.41 лева без ДДС за
МВтч; настъпили през време на действието на договора и приложимост на неговите
клаузи на законодателни промени с пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от
2015 г., в сила от 24.07.2017 г., довели до намаляване на преференциалната цена
за изкупуване на електроенергия от ВЕИ и легитимно очакваните приходи от
производителите на такава енергия; незаконосъобразното изменението на цената на
произведената и доставена електроенергия, произтичащо от прилагането на пар. 18
от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който противоречи на норми от правото на ЕС – чл. 107 и
108 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО, включително правото
на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и правото
им на стабилни, равноправни, благоприятни и прозрачни условия за инвеститорите
чл. 10, пар. 1 от Договора за енергийната харта; причинени от законодателната
промяна имуществени вреди, изразяващи се в - разликата на цената на енергията
по договора и цената, на която електроразпределителното дружество е изкупувало
същата през периода м август 2015 г. – м. юли 2016 г., възлизащи общи в размер
на 151 674.71 лева, и в лихвата между дължимата по договора и реално
заплатената цена за периода 22.07.2017 г. – 22.07.2020 г., възлизащи в общ
размер от 47 463.97 лева, за ангажиране на отговорността за които е приложим
реда по ЗОДОВ като ефективно правно средство за защита срещу действията на
публичната власт. Претендира тези суми, заедно със законната лихва върху сумата
151 674.71 лева от завеждането на делото. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, предпочитаният ответник НАРОДНОТО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и евентуалният ответник ДЪРЖАВАТА (така молба на
л. 123 от делото) оспорват исковете, възразявайки че не са надлежни ответници
по исковете и че сезираният съд не е компетентен, а по същество –
неоснователно, тъй като липсвало противоречие на приетия пар. 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ с Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО, чл. 16, чл. 17 и чл. 20 от
ХОПЕС; произнасяне на Конституционния съд по идентичен въпрос с решение № 5 от
11.05.2017 г. по к. дело № 12 от 2016 г., в производство по чл. 149, ал. 1, т.
2 и т. 4 от Конституцията по повод искане на четиридесет и девет народни
представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност
на пар. 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР на закона, като не е установил наличието
на такава. Ответникът НС при евентуалност навежда и възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република
България оспорва предявените искове.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на процесуална
легитимация по следните съображения:
Съответствието
на приетите при действието на Конституцията от 1991 г. закони е отговорност на
Народното събрание, като тази отговорност по чл. 5, ал. 4 от Конституцията е и
за съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите
международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли
в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. С
приетия ЗИДЗОДОВ, обн., ДВ - бр. 94 от 29.11.2016 г., в националното
законодателство на Република България е създадена специална правна уредба, относно
процесуалния ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл. 4, пар. 3 от
ДЕС, определянето на компетентния съд и надлежните ответници по исковете и
дължимите такси и разноски за производствата по тях - чл. 2в от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите,
когато това е допустимо и чрез иск, предявен против причинилия увреждането нейн
орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент.
Следователно при
изложените в исковата молба твърдения, че вредите, за които се претендира
обезщетение, произтичат от приетия от Народното събрание пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ,
противоречащ на правото на ЕС, предпоставят Народното събрание на РБългария за
надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на
процесуален субституент на държавата и за приложим процесуален ред за
разглеждане на иска за реализиране отговорността на държавата за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, пар 3 от ДЕС реда по ЗОДОВ.
По искове по чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на
държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата
по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ -
по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения.
Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален
субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в
случая - от Народното събрание при твърдение за вреди от законодателна дейност.
Предвид това, именно този държавен орган в качеството си на процесуален
субституент е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по исковете, а
възраженията му в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
Не съществува спор между страните, а и се установява от представените от
ищеца писмени доказателства, че на 25.07.2012 г. ищецът „С.1.” ЕООД е сключил договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. с Държавен фонд
„Земеделие“ след проведена конкурсна процедура. Впоследствие дружеството е
сключило Договор от 15.06.2012 за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник с „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, дружество краен снабдител, за срок от 20 г.. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от договора произведената и отдадена електроенергия се изкупува по
преференциална цена.
Безспорно е също така, че в периода на изпълнение на договора за отпускане
на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон – Закон за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). С изменение
в Закона за енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. №56/2015 г., считано от м. август 2015 г., дружеството краен
снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената в договора цена,
позовавайки се на новото законово положение. Визираният параграф предвижда, че
за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са
постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници,
се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са
определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на
влизането в сила на този закон.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, §3 от
Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да вземат всички
общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи
от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се
въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения някои от които
са закрепени в Договорите, а други са изведени в практиката на Съда на ЕС. От
него следва и института на отговорността на държавите-членки за вреди,
настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото Francovich, C-6/90,
C9/90, § 33). Вредата може да е причинена от всеки държавен орган, а
отговорността е обективна, доколкото се преценява характера на извършеното
нарушение, а не вината на представителя на съответния орган. Съгласно
практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по
реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да е налице нарушение на норма от правото на
ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно
сериозно; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка между
нарушението и причинените вреди.
Претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за причинени му
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се основават именно на приемането
на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
Разпоредбата на чл. 17, §1 от ХОПЕС гарантира правото на собственост на
частноправни субекти, като забрана за лишаването от собственост, освен в
обществена полза и в предвидените от закона случаи срещу справедливо
обезщетение.
Приемането на §18 от ПЗРЗИДЗЕ, както самият ищец твърди, е относимо към
пропускането на печалба посредством реализирането на бъдещ доход поради
намаляване по законодателен път на изкупуването на електроенергия от
възобновяеми източници. С визираната разпоредба не се засяга вече получено
вземане на дружеството, което би било посегателство върху негова собственост, а
получаването на бъдещи приходи могат да попаднат под приложното поле на чл. 17
ХОПЕС, само ако се приемат за сигурни такива, което обаче не може да се извлече
от съдържанието на сключения с „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД договор за
изкупуване на електрическа енергия.
От друга страна, разпоредбата на чл. 17, §1 от ХОПЕС не гарантира
безусловно неприкосновеността на собствеността, тъй като се предвижда
възможност да бъде ограничена или отнета в обществена полза, каквато е била и
законодателната цел при приемането на §18 от ПЗРЗИДЗЕ. Задълбочен анализ на
мотивите за приемането на нормата, обоснован с развитие на националната
законодателна рамка в сектор енергия от възобновяеми източници и подробен
анализ на съответствието й с нормите от Конституцията на Република България и
чл. 63 ДФЕС, са извършени с решение №5 от 11.05.2017 г., по конст. дело
№12/2016 г.
Конституционния съд е приел, че целта на оспорената разпоредба е легитимна,
като предотвратява негативния социално-икономически ефект - увеличаващата се
цена на електроенергията за крайния потребител, и като съответства на
изискването за държавна помощ според европейската правна рамка, която да отговаря
на рязкото спадане на инвестиционните разходи. Съдът не е намерил, че е налице
от страна на стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в § 18, ал. 1 ПЗР
ЗИДЗЕ, такъв конституционнорелевантен интерес в запазване действието на
предходната законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес от
намаляване на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия в
страната, а средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на
закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с
ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на
договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и
разумна печалба в срока на договора.
От вече изяснената цел на приетата разпоредба следва извод, че не е нарушен
и принципът на правна сигурност, тъй като, освен че нормата е ясна,
същевременно не е в противоречие с Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на
използване на енергията от възобновяеми източници,
както се поддържа от „С.1.” ЕООД. Държавата е подпомогнала ищеца чрез финансиране на
значителна част от разходи за изграждането на ФЕЦ (70%), като се запазва
преференциалното изкупуване на електроенергия, но с променен начин на
ценообразуване при отчитане постигнатите цели в общата европейска политика по
развитие производството от възобновяеми енергийни източници. В решението на КС
се подчертава и, че принципът на правна сигурност не може
да се отъждестви с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна
рамка на дадена сфера на обществени отношения. В практиката на СЕС, макар и
закрилата на легитимните очаквания да се свързва с принципът на правна
сигурност, който изисква състоянието на правната рамка да е стабилно и
предвидимо (решение по дело C-63/93, Duff and Others v Minister for Agriculture
and Food and Attorney General, ECR 1996, пар. 20), не следва да се приема, че
икономически активните субекти следва да възприемат всяка промяна в
регулаторната рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността
на своите очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на
пазара към даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и
в бъдеще (решение по дело 230/78, Eridania v. Minister of Agriculture and
Forestry, пар. 21 - 22; решение по дело 84/78, Ditta Angelo Tomadini Snc v
Amministrazione delle finanze dello Stato, пар. 21; решение по дело 52/81,
Werner Faust v. Commission, пар. 26 - 27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission,
T-223/00 [2003], пар. 39). Следва да се отбележи и застъпеното от СЕС,
поддържано от КС и споделящо се от настоящия съдебен състав разбиране, че всеки
един добросъвестен и внимателен стопански субект може да предвиди приемането на
определена мярка от дадена общностна институция, която ще засегне неговите
интереси, поради което той не би могъл да се позове на този принцип, ако
мярката бъде приета (решение по дело 265/85 Van den Bergh en Jurgens and Van
Dijk Food Products Lopik v Commission, пар. 44; решение на съда първа инстанция
по присъединени дела T-116/01 и T-118/01 P&O European Ferries).
Не може да се приеме за оправдано правно очакване невъзможността в
продължение на изключително дълъг 20-годишен период цените на електроенергията,
произведена от възобновяеми източници, да остане непроменена, като се отчита
бурното развитие на този сектор, поевтиняването на технологиите и увеличаването
на производството, водещи до нарастваща конкуренция на електроенергийния
(национален и европейски) пазар. Именно от тази гледна точка приетата норма,
която конституционният съд е намерил за непротиворечаща на основния закон,
защитава обществения интерес от пълноценно регулиране на енергийния пазар, като
отчита изключително важната роля на цената на електроенергията.
Неоснователни са и доводите на ищеца за нарушение на изискването за
равенство пред закона и забрана на дискриминация по чл. 20 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, тъй като към еднородна по своя характер
икономическа дейност, за частноправни субекти, които се намират в аналогична по
своите основни елементи ситуация, се прилагали различни правни разрешения,
които водят до коренно различен стопански ефект на дейността, без това да е
оправдано от обективни причини.
Ищецът не отчита същественото обстоятелство, разяснено и в конституционното
решение, че самото изграждане на енергийните обекти чрез национална или
европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован режим, създаващ
икономическо предимство за тези, които са се възползвали от него. Първоначално
този режим е бил преценен като поносим за обществото и е допуснат от
законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за определен
период от време, които цели и резултати са от общ интерес за европейския
интеграционен процес – за постигане на напълно функциониращ електроенергиен
пазар. Равенството пред закона е относителна, а не абсолютна равнопоставеност,
като в настоящия случай стопанските субекти в приложното поле на § 18, ал. 1
ПЗР ЗИДЗЕ са обособени в група по критерий - изключване от прилагането на чл.
31, ал. 8 ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на 3.05.2011 г. (тогава
чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8). Касае се за производители на енергия от
възобновяеми източници, които са имали с оглед на определяните и заплащаните
преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера на
финансиране от национални и европейски фондове, значителни възможности не само
да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба.
В този смисъл КС е изтъкнал и заключението на Европейската комисия при одита във
връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“
и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007 - 2013), по
които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на инсталации за
енергия от ВИ. Европейската комисия е счела, че едновременното финансиране на
един проект чрез ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на преференциалните цени за
изкупуване на енергията води до двойно финансиране в противоречие с разпоредби
от Регламент № 65/2011 (ЕС) за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. относно прилагането на процедури за контрол на
мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По този начин тези
производители на енергия от ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, и сред
които попада и ищецът, са поставени в положение на икономическо предимство,
което се основава на преценката на законодателя (избор на политика), че това е
оправдано от целта да бъде насърчено производството на енергия от ВИ и бъде
изпълнена националната цел за 16 % дял на тази енергия от крайното брутно
потребление на електроенергията в страната. Тази цел е постигната през 2013 г.
и е отчетено в националния доклад пред ЕК. Стопанските субекти в обхвата на §
18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ в групата, която формират, не се третират различно, нито са
поставени при по-неблагоприятни икономически условия от тези производители на
енергия от ВИ, които са подали заявление за подпомагане след влизане на ЗЕВИ в
сила на 3.05.2011 г. и за които е приложим режимът на преференциални цени по
чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. До промяната, и то за немалък период от време преди нея,
субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което държавата им
предоставя по преценка за целесъобразност, и държавата е тази, която единствено
може да реши да оттегли предимството.
Предвид гореизложеното следва да се възприеме разбирането, че с приемането
на процесната разпоредба не само не се нарушава, но се постига ефективно
реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска
дейност на всички икономически активни субекти. В този смисъл групата стопански
субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ не е произволно определена от
законодателя и нормата не отнема техни придобити права, нито ги дискриминира
спрямо останалите стопански субекти – производители на електроенергия от
възобновяеми източници.
С оглед тези съображения настоящият съдебен състав приема, че процесната
норма не нарушава което и да е правило на общностното право, нито дискриминира
по какъвто и да било начин ищцовото дружество, като този извод се споделя и във
вече утвърдилата се съдебна практика по аналогични казуси, при които
претенциите за обезщетения на производители на енергия от възобноявеми
източници, чиято дейност попада под действието на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, са
намерени за неоснователни от въззивната инстанция, разглеждаща съответния спор,
като не е бил допуснат касационен контрол от ВКС (така и определение № 50692 от
04.10.2022 г. по гр. д. № 520/2020 г., ІІІ Г.О. на ВКС; определение № 591 от
14.07.2022 г. по гр. д. № 1432/2020 г., ІV Г.О. на ВКС; определение № 3694 от
23.11.2023 г. по гр. д. №1408/2023 г., III ГО на ВКС).
При това положение предявените главни искове за главница и лихви, както и
евентуално заявените такива, следва да бъда изцяло отхвърлени, като
неоснователни.
По разноските
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците Народно събрание на Република България ДЪРЖАВАТА, представлявана
от Министъра на финансите, следва да се
присъди сумата от 500.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
като за определянето на този размер съдът отчита, че делото не е с ниска степен
на правна и фактическа сложност предвид обсъждането, както на българската, така
и на европейската законодателна рамка и съдебна практика.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.1.” ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***, адв. К.П., срещу НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, пл. „Народно събрание“ №2 и със съдебен адрес:***, пл. „Княз Александър
I“ №1, искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в общ размер на сумата от 151 674.71 лв., представляваща сбора от възникналата по
всяка месечна фактура, издавана от „С.1.” ЕООД към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД разлика в
цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за
периода м. август 2015 г. - м. юли 2016 г., между първоначално определената
съгласно действащата уредба цена от 567.41 лв. за МВтч и цена от 106.14 лв. за
МВтч, определена от Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр.
56 от 2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 24.07.2020 г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна
лихва в общ размер на 47 463.97 лв.
по всяка от издаваните 12 броя месечни фактури, дължима за периода от
22.07.2017 г. до 22.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.1.” ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***, адв. К.П., срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, адрес: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №102, искове с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер
на сумата от 151 674.71
лв., представляваща
сбора от възникналата по всяка месечна фактура, издавана от „С.1.” ЕООД към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД разлика в цената за произведена
и отдадена електроенергия от възобновяеми източници за периода м. август 2015
г. - м. юли 2016 г., между първоначално определената съгласно действащата
уредба цена от 567.41 лв. за МВтч и цена от 106.14 лв. за МВтч, определена от
Народното събрание с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. 56 от 2015 г.,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 24.07.2020
г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в общ размер
на 47 463.97 лв. по всяка от
издаваните 12 броя месечни фактури, дължима за периода от 22.07.2017 г. до
22.07.2020 г.
ОСЪЖДА „С.1.” ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***, адв. К.П., да
заплати на НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, пл. „Народно събрание“ №2 и със съдебен адрес:***, пл. „Княз Александър
I“ №1,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА „С.1.” ЕООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***, адв. К.П., да
заплати на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, адрес: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ №102, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: