Р Е Ш
Е Н И Е
№ 432/28.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на трети юни две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 2011 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Кредитреформ
България" ЕООД срещу Г.К.К..
Ищецът твърди, че на 16.07.2015 г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус", и ответника бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.
6 ЗПФУР. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в
Общите условия на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитът в размер на 200,00 лева бил отпуснат на кредитополучателя в „Изи Пей" на 16.07.2015 г. с падежна дата - 15.08.2015 г. Съгласно условията по
кредита, към
главницата били начислени договорна лихва в размер 6,73 лева за периода от 16.07.2015 г. (дата на
отпускане на кредита) до 15.08.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно
разглеждане в размер 31,27 лева. На 20.07.2015 г. Г.К. заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 200,00 лева, както и услугата експресно разглеждане на заявката.
Съгласно Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като
всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите
суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Съгласно клаузите на изменения
Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен
Допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения
Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 20.07.2015 г.
кредитодателят отпуснал
исканата сума в Изипей, като за допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в
размер 5,83 лева за периода от 20.07.2015 г. до 15.08.2015г.
(падежната дата по кредита) и такса
за използваната услугата за експресно разглеждане на кредита в размер 28,97
лева. На 24.07.2015 г. Г.К. отново заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 200,00 лева,
като съгласно
предвиденото в Общите условия на Вивус, договорът бил изменен на същата дата
- 24.07.2015 г., на която кредитодателят отпуснал
исканата сума в Изипей. За допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в
размер 4,93 лева за периода от 24.07.2015 г. до 15.08.2015 г. (падежната
дата по кредита) и такса за използваната услугата за експресно разглеждане на кредита в размер 26,67
лева. По този начин Г.К. следвало да върне на кредитодателя сума в общ размер 704,40 лева, от които: главница в общ
размер 600,00 лева, договорна лихва в общ размер 17,49 лева, дължима за периода
от 16.07.2015 г. до 15.08.2015 г. и такса за експресно разглеждане в общ размер
86,91 лева, но той не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 16.08.2015 г.
„4финанс" ЕООД (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент, посочен в специалните условия на договора за кредит (в конкретния
случай - 40,9 %,) върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „Вивус" изпратили три броя напомнителни
писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, които съгласно т. 13.5.
от Общите условия се таксували по 10.00 лева всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. На 01.02.2018 г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията по Договор № **********, подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия - чл. 26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Кредитреформ
България" ЕООД изпратило до Г.К.К. уведомление за цесия чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната в цялост с
отбелязване „непотърсена". Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите от 600,00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит № **********/16.07.2015 г. между
„4финанс" ЕООД и ответника, 17,49 лева - договорна лихва за
периода от 16.07.2015 г. до
15.08.2015 г., 86,91 лева - такса за експресно разглеждане и 756,84 лева - наказателна лихва за периода от 16.08.2015 г. до 31.01.2018 г., прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. между „4финанс" ЕООД и ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител,
не е подал писмен отговор, а в с.з. не изразява ясно
становище по исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договори
за кредит № ********** от 16.07.2015 г. и №
**********/24.07.2015 г., Общи
условия на договора за кредит, Разписки за извършено плащане № 2000000086259427
от 16.07.2015 г., № 2000000086463040 от 20.07.2015 г. и № 2000000086647295 от 24.07.2015 г., като от тях е видно, че имат описаното в исковата молба
и посоченото по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално, като при необходимост ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. „4финанс"
ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество
свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „4финанс"
ЕООД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно „4финанс" ЕООД е упълномощило „Кредитреформ България" ЕООД с правото да уведоми от негово
име длъжниците за извършената цесия.
С писмо изх. № 4220/14.02.2018 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „4финанс" ЕООД, е
уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил да погаси задължението.
Според представената обратна разписка към
известието за доставяне писмото е непотърсено от получателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.
1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете
се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за наличието
на договор между „4финанс"
ЕООД и ответника за потребителски кредит, сключен от разстояние.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или
повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, според който това е
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за
комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 и това е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. От друга страна, ЗПК изрично допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 от с.з.,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или
друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон
като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от
разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит. На следващо място, в случая трябва да се съобразят и разпоредбите на чл. 18 ЗПФУР, според
които при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на потребителя на информацията по чл. 8 от закона и че е получил
съгласието на същия за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
тези
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а в случаите на електронни изявления –
ЗЕДЕП. Преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Накрая е уместно да се отбележи и че съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП в приложимата му редакция към 2015 г., електронен документ е електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление пък е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). То се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – 13, ал. 3, но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила
е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае
за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл. 180 ГПК). В този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановеното по реда на чл. 290 ГПК.
Представените договори
за кредит не са подписани от страните, поради което не могат да се приемат за годни доказателства относно наличието на облигационна обвързаност между тях, породена от процесния договор.
Същевременно,
по делото не е представено искане от ответника за отпускане на кредит, като
няма и данни за предоставянето й на проект за договор, каквито изисквания са
предвидени в Общите условия.
От друга страна, липсват и извлечения от електронна поща на ответника, от които да се установяват някакви други негови изявления,
обективиращи волята му да сключи процесния
договор за кредит.
От представените разписки не може да се направи безспорен извод за
възникнало между страните облигационно правоотношение с посоченото в исковата
молба съдържание. Дори и да се приеме, че ответникът е получил сума в размер общо от 600 лева не става ясно какво е конкретното основание за извършеното плащане,
нито се
доказва наличието на задължение от негова страна да върне претендираната сума при условията и
сроковете, описани от ищеца. Би могло да се приеме най-много,
че в случая е налице само евентуална вероятност за това
обстоятелство, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно
установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не
е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме,
че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом
фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
В заключение може да се обобщи, че от съвкупната преценка на събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел необходимото пълно и
главно доказване на постигнато съгласие за сключване между между „4финанс"
ЕООД и ответника на валиден договор за
кредит от разстояние, поради което в тежест на последния не е възникнало задължение за връщане на
процесните
суми.
Дори и да не се приеме гореизложеното, следва да
се има предвид, че съгласно нормата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът-цесионер по силата на
изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е
било получено от ответника-длъжник. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, сред които и уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото то е извършено при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което
има ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме,
че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването
на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни на
правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид
характера на представителството и обема на правомощията. В
този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което
обуславя извод, че цесията не е произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, п.к. 1606,
срещу Г.К.К., с адрес: ***, искове с правно основание чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите от 600,00 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит № **********/16.07.2015 г. между
„4финанс" ЕООД и Г.К.К., 17,49 лева - договорна лихва за
периода от 16.07.2015 г. до
15.08.2015 г., 86,91 лева - такса за експресно разглеждане и 756,84 лева - наказателна лихва за периода от 16.08.2015 г. до
31.01.2018 г., прехвърлени с Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. между „4финанс" ЕООД и „Кредитреформ България" ЕООД, ведно със законната лихва
върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/