РЕШЕНИЕ
№ 1428
гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110100571 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. С. и И. Д. И.
против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с която са предявени
искове с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от ищците поотделно сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило 14.01.2022 г.
вследствие на виновното противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на поканата – 25.02.2022 г., до окончателното плащане. В исковата
молба се твърди, че ищците са пострадали в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2022
г., около 14:20 часа в района на гр. Велико Търново, на път III-303 на км. 56+200,
между л.а. „Рено Клио“ с рег. № ***, управляван от А. Д. А., и т.а. „Тойота Хайлукс“ с
рег. № ***, управляван от А. И. С., установено с констативен протокол за ПТП №
21/14.01.2022 г. по описа на ОДМВР – сектор ПП Велико Търново, при което е
починал водачът на лекия автомобил, нанесени са щети по двете МПС и са причинени
неимуществени вреди на пътуващите в товарния автомобил лица А. И. С. и И. Д. И..
Описва се механизма на процесното ПТП, като се изтъква, че причината за
настъпването му е нарушението на правилата за движение от страна на водача на лекия
автомобил А. Д. А., който виновно и противоправно в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП
напуснал своята лента за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се намирал товарният автомобил, и така причинил катастрофата, в резултат на която
починал. Посочва се, че по случая било образувано досъдебно производство, чието
прекратяване предстояло поради смъртта на дееца – водач на л. а. с peг. № ***. Твърди
се още, че в резултат на ПТП ищецът А. И. С. претърпял и продължавал да търпи
силни болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт. В резултат от сблъсъка на
двете превозни средства контролният блок задействал отварянето на въздушните
1
възглавници на товарния автомобил и това спасило живота му и го предпазило от
тежки телесни увреждания. На проведен амбулаторен преглед от 01.02.2022 г. било
установено, че в резултат на инцидента същият бил тревожен, лабилен, неустойчив, с
намалена действена активност и инициативност. Започнал да усеща схващане на
челюстите, стягане в тилната област и болки в сърдечната област. Данните сочели за
начало на психично разстройство след психотравма. Предписано му било лечение с
успокоителни лекарства. В исковата молба се посочва още, че при контролен преглед
от 15.02.2022 г. лекарят констатирал, че психичното му здраве било без подобрение и
му указал да продължи медикаментозната терапия с успокоителни лекарства.
Възникналата тревожност и напрежение не му позволили да води нормално и
спокойно ежедневие за дълъг период от време. Постоянно се сещал за внезапно
възникналата катастрофата със загиналия водач на другата кола, което се отразило
негативно върху психиката му. Потискал се допълнително от съжалението на близките
си и чувствал, че им е в тежест. Ограничил контактите си с приятели и роднини.
Загубил и спокойния си сън и започнал да изпитва страх от шофирането и возенето в
автомобил. Твърди се, на следващо място, че ищецът И. Д. И. пътувал в процесния
товарен автомобил към момента на настъпване на ПТП, като седял на предна дясна
седалка. Посочва се, че той също изпитал страх и стрес от случилото се. Тъй като при
сблъсъка се отворили въздушните възглавници на автомобила, в който бил пътник, не
пострадал фатално физически, но след инцидента станал напрегнат, тревожен, често се
стряскал насън, усещал стягане в тилната област, изтръпване на крайниците и болки в
сърдечната област. На 01.02.2022 г. посетил лекар, който установил налична
психотравма в резултат на преживяната катастрофа. Констатирано било, че ищецът И.
е лабилен и неустойчив, с намалена действена активност и инициативност. Предписано
му било лечение с успокоителни лекарства. При вторичен преглед от 15.02.2022 г.
лекарят не констатирал подобрение в психичното му здраве. Посочва се, че след
инцидента ежедневието на ищеца И. се променило – страхувал се да се вози в
автомобил и да шофира, притеснявал се да ходи на работа с кола, ограничил
социалните си контакти. Все още изпитвал световъртеж и му притъмнявало, когато си
спомня за инцидента. Навеждат се доводи, че към датата на ПТП лекият автомобил
марка лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № ВТ1211АХ имал валидно сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество, поради което същият следвало да покрие
отговорността на застрахования за причинените вреди. По тази причина с молба от
25.02.2022 г. ищците поискали от застрахователя заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди. С писма от 14.03.2022 г. последният поискал от
всеки от ищците допълнителни документи, с които те не разполагали. По изложените
съображения се отправя молба за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Не се оспорва наличието на задължителна отговорност
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 31.12.2021 г. до 30.12.2022
г. за лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № ***. Оспорва се отговорността на водача на
лекия автомобил за настъпване на процесното ПТП, като се излага становището, че за
него събитието е било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва се описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и се твърди, че единствена причина
за настъпването му са действията на водача на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ с
рег. № *** – ищеца А. И. С., който се движил с превишена за съответния пътен участък
2
скорост, не контролирал непрекъснато управляваното МПС, при избиране на скоростта
на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, с
условията на видимост в тъмната част на денонощието и не спазил указаната пътна
маркировка и знаци. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на товарния автомобил по
горните съображения. Оспорва се твърдението, че ищецът И. Д. И. е бил пътник в
товарния автомобил. Оспорва се и твърдението, че двамата ищци са търпели описаните
в исковата молба неимуществени вреди, както и причинната връзка между тези вреди и
процесното ПТП. В условията на евентуалност се излагат доводи, че размерът на
претендираните обезщетения е завишен и не съответства на принципа на
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Отново в условията на евентуалност се твърди,
че ищците имали принос за твърдените от тях негативни емоционални преживявания,
тъй като не са потърсили своевременно помощ след ПТП от специалист (психолог или
психиатър). Оспорва се като неоснователна и претенцията за присъждане на законна
лихва с оглед акцесорния й характер. Оспорва се като неоснователно и искането за
присъждане на разноски, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищците.
Настоящото производство е образувано след разделяне с Определение № 1163
от 22.12.2022 г. по гр. д. № 858 по описа на ОС – Велико Търново за 2022 г. на
първоначално субективно съединените с една искова молба против ответното
дружество иск на ЕТ „Пламен Д. – Деница 88“ за обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 34678,13 лв. и исковете на ищците А. И. С. и И. Д. И. за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от по 8000 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
21, съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново,
се установява, че на 14.01.2022 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Клио“
с рег. № ***, управляван А. Д. А., и товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, управляван
от А. И. С.. Като пострадал от произшествието в протокола се сочи водачът А. Д. А.,
който е починал. Посочено е още, че причините за ПТП са в процес на изясняване.
По делото е представено удостоверение от 22.05.2023 г., издадено от РУ –
Велико Търново, в уверение на това, че в РУ – Велико Търново се води досъдебно
производство № ЗМ-42/2022 г., образувано за това, че на 14.01.2022 г., около 14:20
часа на път III-303, км. 56+200, в землището на общ. Велико Търново е настъпило
ПТП, при което движещият се в посока от с. Мусина, общ. Павликени към път I-4
(Варна – София) л.а. „Рено Клио“ с рег. № ***, собственост на В. А. от гр. ***,
управляван от правоспособния водач А. Д. А. от гр. ***, навлиза в лентата за насрещно
движение и се блъска в движещия се към с. Мусина т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***,
собственост на ЕТ „Пламен Д. – Деница-88“, управляван от правоспособния водач А.
И. С. от *** и пътник И. Д. И. от ***, като вследствие на ПТП на място е починал
водачът А. Д. А.. Заверено копие от материалите по образуваното досъдебно
производство са приложени по делото. От постъпилото придружително писмо с вх. №
11474/15.06.2023 г. от РУ – Велико Търново се установява, че към 13.06.2023 г. по
досъдебното производство няма привлечен обвиняем и същото не е приключило. Към
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция няма данни
3
наказателното производство да е приключило.
В хода на производството по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделно обстоятелството, че към датата на ПТП за лек автомобил „Рено
Клио“ с peг. № *** е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество по полица BG/11/121003640426, валидна
в периода от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г. Горното се установява и от приобщеното по
делото писмо с изх. № 24-01-59/17.02.2022 г. от изпълнителния директор на
Гаранционния фонд, адресирано до пълномощника на ищците адв. С., и приложената
към него справка от базата данни на информационния център към фонда. Като
безспорно е отделено и обстоятелството, че ищецът И. Д. И. е бил пътник в товарния
автомобил, участвал в процесното ПТП.
По делото е представен амбулаторен лист от 01.02.2022 г., от който е видно, че
ищецът А. И. С. е посетил лекар-психиатър, като му е поставена основна диагноза
посттравматично стресово разстройство. Според снетата му анамнеза същият е
преживял катастрофа преди 15 дни. Станал напрегнат, тревожен и се стряскал на сън,
чувствал схващане на челюстите, стягане в тилната област и болки в сърдечната
област. Описано е следното обективно състояние: дистимно-тревожен, лабилен,
неустойчив; с намалена действена активност и инициативност; мисловен процес,
ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност; памет и интелект –
съответни. Предписана му е терапия с медикаменти. Приобщен по делото е и
амбулаторен лист от 15.02.2022 г. от проведен контролен преглед на ищеца С.. По
делото е представен амбулаторен лист от 01.06.2023 г., от който е видно, че на
посочената дата ищецът С. е посетил лекар-психиатър, като според снетите му
анамнезни данни същият все още не се чувства добре след преживяната катастрофа,
още чувства схващане на челюстите, стягане в тилната област и болки в сърдечната
област.
По делото е представен амбулаторен лист от 01.02.2022 г., от който е видно, че
ищецът И. Д. И. е посетил лекар-психиатър, като му е поставена основна диагноза
посттравматично стресово разстройство. Според снетата му анамнеза същият е
преживял катастрофа преди 15 дни. Станал напрегнат, тревожен и се стряскал на сън,
чувствал стягане в тилната област, изтръпване на крайниците, болки в сърдечната
област. Описано е следното обективно състояние: дистимно-тревожен, лабилен,
неустойчив; с намалена действена активност и инициативност; мисловен процес,
ангажиран с хипохондрични опасения и идеи за безперспективност; памет и интелект –
съответни. Предписана му е терапия с медикаменти. Приобщен по делото е и
амбулаторен лист от 15.02.2022 г. от проведен контролен преглед на ищеца И.. По
делото е представен амбулаторен лист от 01.06.2023 г., от който е видно, че на
посочената дата ищецът И. е посетил лекар-психиатър, като според снетите му
анамнезни данни същият все още не се чувства добре след преживяната катастрофа,
още има стягане в тилната област, изтръпване на крайниците и болки в сърдечната
област.
Представени по делото са също така молба с вх. на ответника № Л-
1755/25.02.2022 г. от адв. С. в качеството му на пълномощник на ищците за заплащане
в полза на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
14.01.2022 г., до окончателното плащане, както и отговори от дружеството с изх. № Л-
1611/14.03.2022 г. и изх. № Л-1612/14.03.2022 г., в които е посочено, че за да се
пристъпи към разглеждане на щетата, е необходимо да бъдат представени
4
допълнителни документи: завередно копие от цялата документация по воденото
досъдебно производство, крайния акт, с който се приключва то, и актуална медицинска
документация. С молба с вх. на ответника № Л-2512/23.03.2022 г. ищците чрез
пълномощника си адв. Смоличка отново отправят искане за заплащане на
претендираното по-горе обезщетение за неимуществени вреди, като посочват, че не
разполагат с повече документи по воденото досъдебно производство, както и че са
представили документите от проведените им медицински прегледи. В отговор от
23.05.2022 г. ответното дружество е заявило, че доколкото по преписката не са
представени изисканите документи, основание за изплащане на застрахователно
обезщетение не е налице.
От представените по делото трудов договор № 18/30.06.2020 г., трудов договор
№ 17/08.06.2020 г., командировъчна заповед № 34/14.01.2022 г., командировъчна
заповед № 35/14.01.2022 г. и пътен лист № 194103 се установява, че към датата на ПТП
ищците И. Д. И. и А. Д. Тодоров са били в трудово правоотношение с ЕТ „Пламен Д. –
Деница-88“ и са били командировани до гр. Велико Търново със задача: покупка
(доставка) на строителни материали, като пътуването е следвало да се извърши с
„Тойота Хайлукс“ с рег. № ***. Приобщено по делото е и пълномощно от 15.06.2020 г.,
с което ищецът А. И. И. е упълномощен от П. Д. Т. – управител на ЕТ „Пламен Д. –
Деница-88“, да управлява посоченото по-горе МПС.
Прието за послужване е ч.гр.д. № 593 по описа за 2022 г. на РС - Павликени с
предмет обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, по което е допусната и
изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Съдът намира, че изготвеното и прието
по делото заключение не може да бъде ползвано при формиране на фактическите
изводи в настоящото производство, доколкото същото е образувано по молба на ЕТ
„Пламен Д. – Деница-88“ против ответното дружество, а като страни по него не са
участвали ищците А. И. С. и И. Д. И..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. В показанията си
свидетелят Л. К. Ч. – колега на ищците в ЕТ „Пламен Д. – Деница 88“ заявява, че е бил
на работа, когато И. и А. заминали със служебния автомобил „Тойота Хайлукс“ да
закупят строителни материали, като на връщане станала катастрофа с възрастен човек.
По време на катастрофата ищецът И. се возил на предната седалка отдясно. При удара
се отворили въздушните възглавници. Свидетелят не знае същият да е получил
физически травми. След случилото се И. бил много уплашен, имал болки в тила и
гръдния кош, като споделял, че не се чувства добре и не може да спи. Посетил лекар,
който му изписал медикаменти. Съпругата му също споделяла, че не спи и сънува
катастрофата. Според свидетеля И. много се променил след инцидента – станал по-
затворен и започнал да избягва контактите. Страхувал се да шофира. Свидетелят
заявява още, че ищецът И. бил уплашен, тъй като е видял, че другият участник в
катастрофата е починал и се е наложило да режат автомобила, за да го извадят.
По делото е разпитан и свидетелят М. А. И., който заявява в показанията си, че
познава ищеца А. И. С., с когото са колеги в ЕТ „Пламен Д. – Деница 88“. Посочва, че
катастрофата станала на 14.01, когато ищецът бил изпратен да купува части. След нея
същият много се променил – започнал да страни от колегите и отказвал на поканите им
да се срещат извън работа. Споделял, че го боли главата и че му се схваща челюстта.
Не можел да спи добре. Ходил на лекар, който му изписал лекарства, както и на врачка.
Според свидетеля ищецът С. се е стреснал от катастрофата, тъй като при нея е починал
човек. По време на инцидента А. шофирал, а с него бил другият ищец. Оттогава
същият не е преодолял случилото се и се притеснява за живота си.
5
От показанията на свидетеля П. Д. Т., работодател на ищците, се установява, че
катастрофата се случила на 14.01.2022 г. – А. С. шофирал, а И. И. се возел с него.
Същите били изпратени в гр. Велико Търново за строителни материали. Свидетелят
заявява, че за инцидента разбрал от ищеца А. С., който му се обадил по телефона.
Споделил му, че са уплашени, но нямат травми. Когато свидетелят пристигнал на
мястото на инцидента, там вече имало пожарна и полиция. Видял, че ищецът И. бил
много уплашен и треперел. Пред тях извадили починалия човек от автомобила и го
завили с одеяло. След няколко дни същият ходил на лекар в гр. Плевен. Започнал да
вдига кръвно, имал проблеми със съня, оплаквал се от изтръпване на краката и болки в
главата и тила. Приемал успокоителни лекарства. След инцидента ищецът И. се
променил – избягвал събиранията, както и да шофира. Според свидетеля той още не е
преодолял случилото се.
По делото е разпитан и свидетелят В. Б. Б., който заявява в показанията си, че
познава ищеца А. С. от училищните години. В първите дни ищецът не искал да говори
за инцидента. Впоследствие споделил, че има главоболие, не спи спокойно и има
проблем със сърцето. Ходил на лекар, а също така да му „леят куршум“ и да му „цепят
езика“ заради уплахата. Приемал и успокоителни лекарства. Уплашил се от самата
катастрофа, тъй като изведнъж, както карали, срещу тях се появила друга кола и
нямало накъде да отидат, а впоследствие човекът в другата кола бил смазано състояние
и починал. Според свидетеля ищецът С. се променил след случката – бил неспокоен,
държал се по-нервно към съпругата си, избягвал да шофира.
По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебно-психилогическа
експертиза, от което се установява, че в психичното състояние на ищеца С. се откриват
преживявания на страх, тревожност, безпокойство, вина, загуба на контрол, на радост и
на смисъл в живота. Ползва психологически защитни механизми на регрес, усилване и
генерализиране на отрицателната емоция, соматизиране. Развива избягващо и
предпазливо поведение, трудности в концентрацията, насоченост на мисловния процес
към случилото се и трагичните последици от него. Ограничава контактите си. Реагира
на раждането на детето си със страх, тъга, безсилие и заплаха за задача. Според вещото
лице в психичното състояние на ищеца И. се откриват потиснати страх, тревога, ужас,
отчаяние от собственото безсилие пред смъртта. Ползва като защитни психологически
механизми изтласкване и отцепване на отрицателната емоция, соматизация. Също
развива избягващо и предпазливо поведение, ограничаване на контактите по весели
поводи. Психологическите травми и на двамата свързани с неочакваното изненадващо
настъпване на трагично и силно събитие, сякаш „разцепващо“ живота им на две части
– преди и след, в което губят контрол, сблъскват се „очи в очи“ със смъртта, със
заплахата за собствения живот, с факта на собствената уязвимост и граници. В
заключението се сочи още, че силното макротравматично събитие е оставило дълбок
отпечатък в психиката на ищеца С. и е засегнало силно психологическия му
интегритет. Психологическата му травма от преживяната катастрофа се е „скачила“ със
стреса от иначе щастливо събитие – забременяване на приятелката му, раждането на
детето му и новата роля на баща. Същият не си позволява отпускане и радост, живее в
страх и очакване на някакво ужасно събитие, което да се случи на него и на близките
му. Нещастен, уплашен, бързо разстройващ се и плачлив е. Според експерта ищецът
И., на пръв поглед, е по-спокоен и стабилен от двамата, но фактът, че избягва да
говори за събитието, че е „погребал“ дълбоко в съзнанието си страха, ужаса от срещата
със смъртта, собственото безсилие и преходност, че има предпазливо, избягващо и
ограничаващо се поведение, говори, че все още е в процес на интегриране на
6
събитието. Психичното състояние на всеки един от ищците се характеризира с наличие
на депресивни преживявания – в рамките на умерена депресия при С., на границата
между лека и умерена при И.. Открива се преживяване на тревога, безпокойство, страх,
загуба на радост, спокойствие и смисъл.
От заключението по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза се
установява, че процесното ПТП е настъпило при условията на десен завой, ориентиран
в посока север-юг и с радиус от порядъка на 416 м., в светлата част от денонощието,
при добра видимост, суха пътна настилка без неравности и липса на движещи се други
МПС, различни от процесните, т.е. при нормална за сезона пътна обстановка. В района
на произшествието хоризонталната маркировка е била единична непрекъсната линия
М1, разделяща двете пътни ленти за насрещно движение по път III-303 и ограничаваща
платното за движение на изток и запад. В района не е имало вертикална пътна
маркировка (пътни знаци). Северно и южно е имало поставени знаци В24 „Забранено
изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“.
Разстоянието на видимост спрямо мястото на ПТП за водача на МПС, движещо се в
посока север в района на произшествието, е било от порядъка на 200 м., а за водача на
МПС, движещо се в посока юг – от порядъка на 80 м. Към мястото на произшествието
лекият автомобил се е движил в посока от север на юг по траектория на права в
полагащата му се за движение западна пътна лента. Достигайки до десен завой спрямо
посоката му на движение, автомобилът е продължил движението си в посока юг по
траектория на права с възходящ наклон от 4%, лежаща върху тангентата към кривата
на завоя, напуснал е полагащата му се за движение западна пътна лента и е навлязъл в
източната пътната лента, полагаща се за насрещно движение в посока север. Към
мястото на произшествието товарният автомобил се е движил в посока от юг на север
по траектория на права в полагащата му се за движение източна пътна лента.
Достигайки до ляв завой спрямо посоката му на движение, същият е продължил
движението си по траектория на кривата на завоя с низходящ наклон от 4%, лежаща в
полагащата му се за движение източна пътна лента. В определен момент от време
товарният автомобил е променил траекторията си на движение в посока северозапад.
Траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. След удара
лекият автомобил е извършил движение на ротация по посока на часовниковата
стрелка и след окончателното изразходване на кинетичната си енергия се установява
на мястото, описано в протокола за оглед. След удара товарният автомобил е
продължил постъпателното си движение напред в посока северозапад и след
окончателното изразходване на кинетичната си енергия се установява на мястото,
описано в протокола за оглед. Мястото на удара лежи в източната пътна лента на
платното за движение на път III-303, предназначена за движение в посока север. По
своя характер и за двамата автомобила ударът е бил челен ексцентричен. При удара в
първоначален контакт влизат предна лява част на предна броня на л.а. „Рено Клио“ и
предна дясна част на т.а. „Тойота Хайлукс“. Скоростта на движение на л.а. „Рено
Клио“ към момента на удара и в района на ПТП е била от порядъка на 83,5 км./ч., а
тази на т.а. „Тойота Хайлукс“ – 49,7 км./ч. Скоростта на движение на товарния
автомобил в района на ПТП преди началото на спирачната следа е била от порядъка на
75,6 км./ч. Средната скорост на движение на товарния автомобил от началото на
спирачната следа до мястото на удара е била от порядъка на 62,6 км./ч. Липсват данни
в района на ПТП да е имало пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на
МПС в процесния пътен участък. Опасността пред водача на лекия автомобил е
възникнала в момента, в който напуска полагащата му се за движение западна пътна
лента и навлиза в източната, полагаща се за насрещно движение в посока север, като
7
липсват данни водачът да е реагирал на тази опасност. Опасността пред водача на
товарния автомобил е възникнала в момента, в който лекия автомобил напуска
полагащата му се за движение западна пътна лента и навлиза в източната, полагаща се
за насрещно движение в посока север. На възникналата опасност водачът на товарния
автомобил е реагирал, като е задействал спирачната система на автомобила и е
предприел маневра „завой на ляво“. Към момента на възникване на опасността
товарният автомобил се е намирал на разстояние от около 46,5 м. от мястото на удара, а
лекият автомобил – от около 60,3 м., като отстоянието между двата автомобила е било
от порядъка на 106,6 м. Водачът на товарния автомобил е имал практическата
възможност да възприеме като опасност насрещно движещия се лек автомобил, което е
направил и е задействал спирачната система на управлявания от него автомобил.
Вещото лице определя следния механизъм на ПТП: на 14.01.2022 г. около 14:20 ч., в
светлата част на денонощието, л.а. „Рено Клио“ с рег. № ***, управляван от водача си,
се е движил по път III - 303, в посока към гр. Велико Търново, в посока от север към
юг, със скорост от порядъка на 83,5 км./ч., в полагащата му се за движение западна
пътна лента. Времето е било ясно, видимостта добра. Платното за движение е било с
асфалтово покритие от среднозърнест асфалт, без неравности, сухо с частично
заснежаване по банкетите. При движението си в посока юг, л.а. „Рено Клио“ достига до
кривата на десен завой спрямо посоката си на движение. Движейки се по кривата на
завоя, в определен момент от време водачът на л.а. „Рено Клио“ губи контрол над
автомобила и следствие неправилното боравене с органите на управление, лекият
автомобил навлиза в територията на източната пътна лента, предназначена за
насрещно движещите се МПС в посока север, като създава опасност на пътя. В същото
време, в полагащата му се за движение източна пътна лента, в посока север, към гр.
Павликени, със скорост от порядъка на 75,6 км./ ч. се е движил т.а. „Тойота Хайлукс“ с
рег. № ***, управляван от водача си. В определен момент от време водачът на т.а.
„Тойота Хайлукс“ възприема опасността, предизвикана от насрещно движещия се л.а.
„Рено Клио“, променя траекторията си на движение в посока северозапад и
предприема ефективно спиране, като оставя върху пътното покритие спирачна следа с
дължина от 15,2 м. В момента, в който водачът на т.а. „Тойота“ реагира на опасността,
отстоянието между л.а. „Рено“ и т.а. е било от порядъка на 106,6 м. В определен
момент траекториите на движение на двата автомобила се пресичат, настъпва се удар
между тях - реализирано е било процесното ПТП. По своя характер и за двата
автомобила ударът е челен ексцетричен. При удара в първоначален контакт влизат:
предна лява част на предна броня на л.а. „Рено Клио“ и предна дясна част на т.а.
„Тойота Хайлукс“. След удара л. а. „Рено Клио“ извършва движение на ротация по
посока на часовниковата стрелка и след окончателното изразходване на кинетичната си
енергия, се установява на мястото описано в протокола за оглед. След удара т.а.
„Тойота Хайлукс“ продължава постъпателното си движение напред в посока
северозапад и след окончателното изразходване на кинетичната си енергия се
установява на мястото описано в протокола за оглед. По отношение на причината за
настъпване на произшествието вещото лице посочва, че при движението по кривата на
десен завой, считано спрямо посоката му на движение, водачът на л.а. „Рено” губи
контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което автомобилът навлиза
в източната пътна лента, полагаща се на насрещно движещите се ППС. Същият със
скоростта, с която е управлявал автомобила, без да отклонява вниманието си и при
правилно боравене с органите за управление на автомобила, е имал техническата
възможност да следва радиуса на завоя, като се движи безпрепятствено в полагащата
му се за движение западна пътна лента. Според експерта водачът на товарния
8
автомобил не е имал възможност да предотврати процесното ПТП при движение с
изчислената скорост в района на произшествието. Същият е предприел промяна в
посоката на траекторията си на движение наляво в посока северозапад под ъгъл от
порядъка на 5°, като тази му маневра не е довела до предотвратяване на удара.
Промяната на траекторията на движение на товарния автомобил наляво в посока
северозапад под ъгъл по-голям от порядъка на 5° би довела до непредвидими
последствия за водача му.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на чл. 380 КЗ. Посочената
разпоредба изисква преди увреденият да предяви иск пред съда, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. В случая ищците са изпълнили
това законово изискване, видно от представената по делото молба за изплащане на
обезщетение с вх. на ответника № Л-1755/25.02.2022 г., в която същите са описали
инцидента и са посочили банкова сметка, по която да им бъде преведено определеното
обезщетение. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
Уважаването на предявените искови претенции е предпоставено от
установяването по делото на следните материалноправни предпоставки, а именно:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, в срока на застрахователното покритие по която е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, че същото е причинено виновно от
застрахования делинквент, настъпването на описаните неимуществени вреди и техния
размер, причинната връзка между тях и застрахователното събитие. В доказателствена
тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал.
1 ГПК е да установят посочените обстоятелства.
В случая по делото не се спори, че по отношение на лек автомобил „Рено Клио“
с peг. № *** при ответното дружество е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/11/121003640426,
валидна в периода от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г., обхващащ и датата на твърдяното
ПТП.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателствени източници
съдът намира за установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил
„Рено Клио“ е осъществил виновно противоправно поведение при управлението му,
нарушавайки правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, в резултат на което е настъпило
процесното произшествие. По делото по несъмнен начин се установи, че на 14.01.2022
г., около 14:20 часа, на път III-303, км. 56+200, при управление на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. № *** водачът А. Д.А., движейки се в посока от север към юг в
полагащата му се за движение западна пътна лента, при завой надясно, губи контрол
над автомобила и навлиза в територията на източната пътна лента, предназначена за
насрещно движещите се МПС в посока север, в която в същото време се е движил
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, управляван от ищеца А. И. С. и в който като
пътник се е возил ищецът И. Д. И., при което траекториите на движение на двата
автомобила се пресичат и между тях настъпва удар. Така описаният механизъм се
установява от заключението на изслушаната съдебноавтотехническа експертиза,
неоспорено от страните. Вещото лице по същата заключава, че причината за
9
настъпване на произшествието е загубата на контрол от страна на водача на лекия
автомобил върху управлението, вследствие на което автомобилът навлиза в източната
пътна лента, полагаща се на насрещно движещите се ППС. Същият със скоростта, с
която е управлявал автомобила, без да отклонява вниманието си и при правилно
боравене с органите за управление, е имал техническата възможност да следва радиуса
на завоя, като се движи безпрепятствено в полагащата му се за движение западна пътна
лента. Водачът на товарния автомобил от своя страна не е има възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Той е предприел промяна в посоката на
траекторията си на движение наляво в посока северозапад, но маневрата му не е
довела до предотвратяване на удара. В тази връзка вещото лице изрично изтъква, че
промяната на траекторията на движение на товарния автомобил наляво в посочената
посока под по-голям ъгъл би довела до непредвидими последствия за водача му. По
делото не са събраха данни поведението на водача на товарния автомобил да е било
противоправно – да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия
скорост, да не е спазил указаната пътна маркировка и знаци и т.н., в какъвто смисъл
възражение се прави в отговора на исковата молба. Предвид горното, съдът намира за
безспорно установено по делото, че настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло
на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на
МПС. Не се доказа наведеното от ответника възражение, че за водача на лекия
автомобил произшествието е било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Не се установи
настъпването на непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, което обективно да е
попречило на водача да положи необходимата грижа при управление на процесното
МПС и съответно да избегне произшествието. Още повече, че същото е настъпило в
светлата част от денонощието, при добра видимост, суха пътна настилка без
неравности и липса на движещи се други МПС, различни от процесните.
От представената по делото медицинска документация, събраните свидетелски
показания и заключението по изслушаната съдебнопсихологическа експертиза се
установи, че на ищците са причинени психологически травми. Травмите и на двамата
са в резултат на процесното произшествие. В тази връзка съдът съобрази, че при него
на място е загинал водачът на лекия автомобил. Без съмнение подобен тежък пътен
инцидент оказва негативно влияние върху психиката на участвалите в него лица. И за
двамата произшествието е било неочаквано и изненадващо и е довело до страх, ужас и
безсилие да помогнат другия участник в него. Инцидентът е оставил дълбок отпечатък
в психиката на ищеца С. и е засегнал силно психологическия му интегритет. След
катастрофата същият се е променил - започнал да страни от колегите си и отказвал на
поканите им да се срещат извън работа. Оплаквал се е от главоболие, схващане на
челюстта и проблеми със съня. Психологическата травма не му е позволила да се
зарадва на важни моменти от живота му, каквито несъмнено са забременяването на
партньорката и раждането на детето му. Неспокоен е и се притеснява за живота си.
Същият живее в страх и очакване на някакво ужасно събитие, което да се случи на него
и на близките му. Ищецът И., макар и според вещото лице по изслушаната експертиза
да е по-спокоен и стабилен, все още е в процес на интегриране на събитието. От
събраните по делото свидетелски показания се установи, че същият се е променил след
инцидента – станал е по-затворен и избягващ контактите с хора. Започнал е да изпитва
страх от шофирането. Оплаквал се е от проблеми със съня, изтръпване на краката,
болки в главата и тила, високо кръвно налягане. Има избягващо и ограничаващо се
поведение. По делото се установи още, че психичното състояние на всеки от ищците и
понастоящем се характеризира с наличие на депресивни преживявания – в рамките на
умерена депресия при ищеца С. и на границата между лека и умерена при ищеца И..
10
При съобразяване на горните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за нанесените на всеки от
ищците неимуществени вреди възлиза на сумата от 5000 лв. В допълнение следва да се
посочи, че макар и да не са претърпели телесни увреждания в резултат на процесното
произшествие, то същото е предизвикало у ищците сериозна психологическа травма,
която ги съпътства и понастоящем. Недоказано остана наведеното в отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците,
изразяващо се в непотърсена своевременно след инцидента помощ от специалист. От
представените амбулаторни листи се установи, че и двамата ищци са потърсили
медицинска помощ скоро след произшествието, като на 01.02.2022 г. са посетили
психиатър, който им предписал терапия с медикаменти и им е назначил контролен
преглед, на който те са се явили на 15.02.2022 г. По делото не се събраха доказателства,
от които да се установи дали и в каква степен посещението на специалист (психолог
или психиатър) непосредствено след инцидента би спомогнало за по-бързото
преодоляване на психологичните травми.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на всеки от ищците следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лв., като предявените претенции
подлежат на отхвърляне за разликата над този размер до пълния предявен размер от
8000 лв.
Предвид установената частична основателност на главните искове, основателна
се явява акцесорната такава за законна лихва върху присъдените главници, считано от
25.02.2022 г. до окончателното плащане. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава
се дължат, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. В случая ищците са ангажирали доказателства за датата, на която са
предявили застрахователните си претенции пред застрахователя – 25.02.2022 г., поради
което именно от тази дата следва да бъде присъдена и законната лихва за забава.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски, съразмерно с уважената част на
исковете. Всеки от тях е доказал направата на разноски за внесена държавна такса в
размер на 320 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 150 лв. От страна на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 2500 лв., което съдът намира за основателно. С оглед фактическата
и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия и броя на
проведените открити съдебни заседания (четири), адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено до размера от 1600 лв. Така, в полза на всеки от ищците следва да
бъде присъдена сумата от 1293,75 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответното дружество по
съразмерност следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за внесен депозит
за вещо лице в размер на 300 лв. и юрисконсулстко възнаграждение, което предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта
дейност съдът определя на 150 лв. Съразмерно с отхвърлената част от претенциите в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 168,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на А. И. С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2022 г.
вследствие на виновното противоправно поведение на водач на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2022 г. до окончателното
й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 5000 лв. до
пълния предявен размер от 8000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на И. Д. И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2022 г.
вследствие на виновното противоправно поведение на водач на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2022 г. до окончателното
й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 5000 лв. до
пълния предявен размер от 8000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на А. И. С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 1293,75 лв. (хиляда двеста деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на И. Д. И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 1293,75 лв. (хиляда двеста деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и И. Д. И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплатят на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 168,75 лв. (сто шестдесет
и осем лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете им.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12