№ 71
гр. Варна, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502559 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. В. Д.
чрез пълномощника му адвокат К. Л. против решение № 3110 от 18.08.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 7376 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и пети състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника, действащ
в качеството на баща на малолетното дете Я. И. Д. ЕГН ********** с настоящ
и постоянен адрес в ***, обективираща искане за постановяване на мерки за
защита срещу Н. Ж. В.-Х. по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие /ЗЗДН/ при твърдения за извършени актове на насилие от
ответницата, както следва:
1/ В периода от 11,46 часа на 23.03.2024 г. до 19,15 часа на 25.03.2024 г.,
възползвайки се допуснатото от съда предварително изпълнение на
разрешението за пътуване с детето извън България, без съгласието на
молителя ответницата е извела детето до Република Турция през ГКПП
“Малко Търново”, въпреки че Я. е диагностицирана с конюнктивит;
2/ На 16.05.2024 г. в 19,20 часа и в 20,59 часа в дома си в *** ответницата
ограничава правото на детето на лични отношения с баща си, като препятства
провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения на
бащата привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други
интересни за него занимания;
3/ На 18.05.2024 г. в 10,37 часа и в 19,54 часа от телефонен номер ***
ответницата е осъществила позвънявания до номера на молителя *** по
1
времето на осъществяване на определения му режим на лични отношения;
4/ На 18.05.2024 г. в 21,01 часа ответницата е изпратила от адрес *** на
адреса на електронната поща на молителя *** имейл, с който го уведомява за
времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск, като с предложения
от нея график ответницата ограничава правото на детето да прекара с
молителя седем последователни дни през лятото, съгласно определения му
режим на лични отношения с детето;
като бъдат наложени следните мерки за защита, а именно: да се задължи
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие; да се
задължи ответницата да посещава специализирани програми, които да й
помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши родителския
капацитет; осъден е въззивника да заплати в полза на Н. Ж. В.-Х. сумата от
900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
член 11, алинея 3 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че изводите на съда, че домашното насилие трябва да бъде
извършено чрез действие и да са настъпили вредни последици от него не
почиват на нормите на ЗЗДН, както и на постановената съдебна практика. В
тази връзка счита, че първоинстационният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е отказал да назначи съдебно-медицинска
експертиза за установяване настъпилия вредоносен резултат спрямо детето с
оглед твърдения първи акт на домашно насилие. Също така се излагат
аргументи, че решението страда от практическа липса на мотиви, съдържащи
самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал,
както и, че съдът е нарушил изискването да бъде безпристрастен. Излага се, че
при постановяването на решението районният съд не е спазил правилата на
формалната логика, опита и научното знание, което е довело до грешки при
формиране на вътрешното му убеждение. Иска се отмЯ. на решението и
постановяване на исканите мерки за защита от домашно насилие.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна Н. В.-Х., с който същата се оспорва. Излага се
подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно, като се набляга, че твърдените от
въззивника актове не са такива на домашно насилие. Сочи се, че подадената
молба за защита представлява насрещна реакция на бащата на детето срещу
майката по повод на издадена срещу него заповед за незабавна защита. Желае
се потвърждаване на решението.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от особения представител – адвокат П. Г. - на конституираното като
страна дете Я. И., с който същата се оспорва. Особеният представител намира
решението за правилно, законосъобразно и постановено при съблюдаване на
процесуалните правила. Оспорва събирането на поисканите писмени
2
доказателства. Желае се потвърждаване на решението.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителят И. В. Д. излага, че той
и ответницата Н. Ж. В.-Х. са родители на детето Я. И. Д., родена по време на
съжителството им, като страните са във фактическа раздяла от 2022 г. Сочи се,
че по искова молба на майката на 03.11.2022 г. е образувано гр.д.№ 14620/2022
г. по описа на РС – Варна с правно основание член 127, алинея 2 от СК и член
127а от СК. Между страните е висящо и гр.д.№ 6330/2024 г. по описа на РС –
Варна, инициирано от ответницата срещу молителя по реда на ЗЗДН.
Твърди, че ответницата ограничава правата на детето на лични
отношения с молителя и подлага на риск здравето му, като навежда следните
факти:
1. В периода от 11,46 часа на 23.03.2024 г. до 19,15 часа на 25.03.2024 г.,
възползвайки се от допуснатото от съда предварително изпълнение на
разрешението за пътуване с детето извън България, без съгласието на
молителя, ответницата е извела детето до Република Турция през ГКПП
„Малко Търново“, въпреки, че Я. е диагностицирана с конюнктивит на
19.03.2024 г. и й е назначено домашно лечение до 25.03.2024 г.
включително;
2. На 16.05.2024 г. в 19,20 часа и в 20,59 часа в дома си в *** ответницата
ограничила правото на детето на лични отношения с бащата, като
препятствала провеждането на видеоконферентен разговор съгласно
определения на бащата привременен режим на лични отношения,
разсейвайки детето с други интересни за него занимания;
3. На 18.05.2024 г. в 10,37 часа и в 19,54 часа ответницата осъществила
позвънявания до номера на молителя по времето на определения му
режим на лични отношения, като поради ниската възраст на детето, то
като я види и се разстройва и започва да плаче за нея и по този начин
ответницата кара Я. да страда, за да може да запише видеоразговорите с
цел да ги използва като доказателства в съда, за това колко на детето му е
мъчно за нея, като заедно с това саботира и малкото време, което
молителят има заедно с дъщеря му;
4. На 18.05.2024 г. в 21,01 часа ответницата изпратила на ответника по
електронна поща график за годишния си отпуск, като предложения от нея
график ограничава правото на детето да прекара с молителя 7
последователи дни през лятото, съгласно постановеното от съда решение
и по този начин молителят не може да ползва повече последователни
дни, без те да се дублират със седмичния му режим на лични отношения,
като дори тогава се събират максимум 6 последователни дни.
3
Вследствие на изложеното молителят намира, че е налице извършено
домашно насилие спрямо детето Я. и сезира съда с искане по отношение на
ответницата да бъдат предприети мерки по член 5 от ЗЗДН, а именно: да се
въздържа от извършване на домашно насилие и да посещава специализирани
програми, които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да
повиши родетилския си капацитет.
Ответницата е депозирала отговор на молбата, в който оспорва всички
изложени обстоятелства и твърдения относно извършените актове на насилие
от нейна страна, като моли същата да бъде изцяло отхвърлена.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени приобщените пред въззивната
инстанция писмени доказателства.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните
мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се
предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Няма спор по делото, че молителят И. Д. и ответницата Н. В. са живели
на семейни начала и по време на съвместното им съжителство е родено детето
Я. Д., родена на 25.02.2021 г., а впоследствие същите са се разделили.
Също така не е спорно, че между страните е налично висящо
производство по гр.д.№ 14620/2022 г. по описа на РС – Варна с правно
основание член 127, алинея 2 от СК и член 127а от СК, по което са
постановени привременни мерки, като е предоставено упражняването на
родителски права по отношение на Я. И. Д. на нейната майка Н. Ж. В., а на
бащата е определен режим на лични отношения с детето Я. И. Д..
Съобразно член 2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния жИ.т. Характеристики на
насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или
психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните
условия и начин на извършване, открояващи се с желанието да се навреди на
пострадалия или поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието
на дееца. Поради това съставомерно по ЗЗДН е само такова протИ.правно и
обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия и/или
4
да го постави в подчинение по принудителен и протИ.правен начин.
Проявните форми на домашното насилие по ЗЗДН могат да бъдат различни,
но дали едно действие е такова следва да бъде преценявано в контекста на
посочените критерии и белези при отчитане на всеки отделен случай.
Твърдяното деяние следва да бъде доказано като извършено от ответника по
делото съобразно правилата на ГПК и ЗЗДН.
От изложените твърдения в молбата настоящият състав на въззивния съд
прави извод, че се касае за емоционално насилие като вид психическо такова и
за пренебрегване.
Съгласно дефиницията, дадена в ППЗЗДт, "психическо насилие" са
всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното
здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение,
заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно
отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или
на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща
среда. Този вид насилие може да включва вербално такова, отхвърляне и
безразлично отношение, липса на топлота и физически контакт, непрекъснато
критикуване, заплашване на детето, отричане на постиженията му,
игнориране и др. психическото насилие причинява дълготрайно увреждане на
емоционалното развитие на детето. Емоционалното малтретиране нанася
трайни вреди върху себеуважението и чувството за собствения образ на
детето, както и представата му за външния свят.
Относно твърдението, че по време на разговорите на бащата с детето
майката умишлено ги възпрепятства следва да се отбележи, че възрастта, в
която се намира Я. Д., е изключително ниска. Поради това обстоятелство
задържането на вниманието на едно дете на тригодишна възраст е
изключително трудно и предоставянето на допълнително занимание по време
на разговора не следва да се счита за умишлено целенасочено нарушаване на
режима на лични отношения на И. Д. с дъщеря му от страна на майката.
Описаните телефонни разговори на 18.05.2024 г. не би следвало да се
характеризират като упражнено насилие от страна на ответницата към бащата
на детето, защото такъв тип комуникация по време на режима на лични
отношения на родител с дете не е забранена от закона, а като се има предвид
ниската възрастта на дете са напълно нормална проява на грижа от страна на
майката. Твърдението, че чрез тези разговори ответницата умишлено е
препятствала контакта на бащата с детето, което се е натъжило, е
неоснователно и не е форма на домашно насилие. Неоснователно се явява и
твърдението, че чрез изготвяне на графика си за годишен отпуск през лятото
Н. В. е препятствала определеният личен режим на И. Д. с дъщеря му, което е
видно от приложеното по делото удостоверение на ЧСИ И.С., в което не са
установени нарушения. Нито има наведени твърдения, нито събрани
доказателства, които да установяват, че извършените действия са били изобщо
възприети от детето, както и, че му се е отразило негативно или да е
навредило по какъвто и да е било начин на детето. Фактът, че то се е
5
натъжило, когато е чуло гласа на майка си, е нормална реакция на тригодишно
дете при раздялата с майка му, дори и за по-кратко време. Индикатори за това
дали едно дете е било или е жертва на психическо насилие са различни
изменения в поведението, характерно за определената възраст на детето, но по
делото не са налице такива данни, напротив – видно е, че детето е със
съответстващо за възрастта му състояние.
ППЗЗДт дава и легално определение и на термина „пренебрегване“,
според което това е неуспехът на родителя да осигури развитието на детето в
една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие,
изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го
направи. Физическите индикатори на пренебрегването се проявяват в
цялостната визия на детето – незадоволително физическо развитие, нездрав
вид, липса на хигиена, липса на интерес, умора, глад, болести и травми,
неподходящо облекло. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
извеждането на детето извън територията на страната по време на лечение по
никакъв начин не е повлияло отрицателно на здравословното състояние на Я.,
тъй като лечението не е спирало да се провежда. Майката е положила
необходимите грижи и не е поставила детето в риск от влошаване на
състоянието му по време на пътуването до Република Турция, имайки предвид
вида на заболяването, неговата продължителност и спецификата на лечението.
В този ред на мисли въззивният съд намира, че за едно дете, на което е
обещано пътуване и посещение на атракции, би било по-голяма травма
неизпълнение на обещанието от страна на родителя. Също така следва да се
отбележи, че майката не е поела риск при пътуването, доколкото е ноторно
известно, че здравеопазването в Турция е на много високо нИ. и детето би
получило не само адекватна, но и своевременна помощ при някакво
усложнение, каквото би могло да се получи и без то да пътува някъде. Трябва
да се държи сметка за обстоятелството, че конюнктивитът /вирусен,
бактериален или алергичен/ е често разпространено заболяване, много заразно
и лесно за предаване /докосване, кашляне, кихане/, както и за това, че понякога
е доста продължително и може да хронифицира. Поради това
обстоятелството, че след екскурзията в Турция и след извършен преглед, при
който е установено, че детето е здраво, на 29.03.2024 г. Я. отново е била
диагностицирана с конюнктивит, не може да бъде възприета като
пренебрегване състоянието на детето от страна на майката, респективно като
акт на насилие.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че с оглед изключително
влошени взаимоотношения между родителите, всеки от тях търси начин да
установи, че другият родител е неспособен да се грижи за детето и не
притежава достатъчно родителски капацитет, като за това се използва и реда
по ЗЗДН, което представлява злоупотреба с права. Наведените в молбата
доводи принципно биха били относими в производство по предоставяне на
родителските права и определяне режим на лични отношения с детето, но не
представляват домашно насилие, доколкото и в самата молба не се сочат
6
твърдения за негативно емоционално въздействие върху детето, а и не се
доказват фактически положения, които да са относими към промЯ. в
развитието или държанието на малолетната Я. Д. посредством събраните
доказателства.
Твърдените актове на насилие не попадат в приложното поле на ЗЗДН,
защото не съдържат данни за системно, целенасочено физическо, психическо
или емоционално принудително въздействие върху детето от страна на
ответницата.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата,
като е представен договор за правна защита и съдействие, според който е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Съдът, обсъждайки така направеното
възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото
за неоснователно. В разпоредбата на член 36, алинея 2, изречение второ във
връзка с алинея 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на адвоката е за
положения от него труд и по размер следва да е справедлИ. и обосновано.
Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и
като съобрази фактическата сложност на делото, въззивният съд намира, че
сумата от 850 лева е съизмерима. Предмет на делото са четири акта на
домашно насилие и на доказване са подлежали различни факти. Отделно от
това съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
Съдът на Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед
абсолютната нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и
предвидените в посочената наредба минимални размери.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3110 от 18.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 7376 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав.
ОСЪЖДА И. В. Д. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Н. Ж. В.
ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8