№ 1266
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520103211 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232,
ал.2, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "Топлофикация Русе" АД твърди, че на 21.06.2013 г. чрез изп.
директор Пьотр Анатолиевич Пашнин, сключил договор за наем с ответника
А. Ф. С. на апартамент, находящ се в гр. Русе, ж.к.“И.“, бл.“Е. 1“, ет. 2, с
месечен наем от 200 лв., платим до 5-то число на текущия месец. Договорът
не бил продължаван с нарочни писмени допълнителни споразумения, но
ответникът продължил да ползва жилището до месец юни 2021 г.
/включително/. Прекратяването на договора станало със споразумение от
05.07.2021 г. и на основание съдебно решение от 02.07.2021 г., постановено по
гр.дело № 5611/2020 г. по описа на РС-Русе. Със същото решение ответникьт
бил осъден да плати на ищеца наемните вноски за периода м.юни 2018 г. –
м.ноември 2020 г., както и да предаде държането на имота. Ответникът
предал държането му на 05.07.2021 г., като за периода от месец декември
2020 г. до месец юни 2021 г. не е заплащал наемните вноски. За процесния
период "Топлофикация Русе" АД издало 8 бр.фактури, от които 7 бр. за наем
на обща стойност 1400 лв. и 1 фактура /префактуриране/ - такса смет/битови
отпадъци, начислени за 2021 г., на стойност 62,96 лв.
1
Съгласно пункт 2.4. от сключения договор, поради забавяне на
плащането наемателят дължал и неустойка за забава в размер на 0,5 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден или в случая сумата от 3 194 лв.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 1400 лв. - главница,
представляваща сбор от вземания за незаплатен месечен наем за периода
м.12.2020 г. – м.06.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба, 62.96 лв. - неолихвяема сума за начислена такса "Смет" за
2021 г., 3194 лв. неустойка за забава върху всяко от просрочените
задължения, формиращи главницата, както и направените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Търди, че срокът на договора за
наем е изтекъл на 30.06.2013 г., поради което същият е прекратен и от този
момент ответникът не дължи суми за наем на ищеца. Не са подписвали анекс
за продължаване срока на контракта, както изисква чл.3.3. от същия.
Изискването за писмен анекс било уговорено и в чл.7.3. от представения
договор за наем. Претендира отхвърляне на всички претенции и заплащане на
направените разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2013 г. между страните по делото е сключен договор за наем на
недвижим имот, съгласно който „Топлофикация Русе“ ЕАД отдава на А. Ф. С. за
възмездно ползване апартамент в гр.Русе, ж.к.“З.-И.“, бл.“Е.“, ет.2, ап.Е, срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 200 лв. Предвидено е още, че договорът
влиза в сила на 01.07.2013 г. и изтича на 30.06.2013 г. Изрично чл.3.3 от същия урежда
прекратяването на контракта с изтичане на уговорения срок, освен ако не се удължи по
взаимно споразумение с анекс, неразделна част от договора. Всяка от страните има
право да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. Член 7.3. от контракта
също предвижда изменения и допълнения в този договор да могат да се правят само с
допълнително писмено споразумение.
С неприсъствено решение, постановено по гр.д.№ 5611/2020 г., наемателят е
осъден да предаде на наемодателя държането на горния жилищен имот, както и да му
заплати сумите: 6000 лв. – неплатен наем за периода м.06.2018 г. – м.11.2020 г., 188.88
лв. такса „Смет“ за 2018, 2019 и 2020 г., както и 13890 лв. неустойка за забава върху
всяко просрочено задължение до 30.11.2020 г.
На 05.07.2021 г. ответникът е предал на ищеца процесния имот, за което между
2
тях е подписан и Приемо-предавателен протокол. На същата дата страните подписали
и Споразумение за прекратяване на договора за наем от 21.06.2013 г. В документа е
посочено, че страните се споразумяват „наемният договор да бъде прекратен
доброволно по силата на влязло в сила съдебно решение от 02.07.2021 г. по гр.д.№
5611/2020 г. по описа на РС-Русе.“
С приложените по делото 8бр. фактури ищецът е начислил на ответника
претендираните суми за наем за всеки от месеците от процесния период и такса „Смет“
за 2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Не се спори, че между страните е бил сключен договор за наем на гореописания
недвижим имот, собственост на ищеца, за срок от една година. На основание чл.3.2 и
чл.3.3 от контракта, същият е следвало да бъде прекратен със самото изтичане на
уговорения срок, т.е. на 01.07.2014 г. /като съдът приема, че при изписването на
годината в чл.3.2 е допусната техническа грешка и договарящите са имали предвид
2014 г./. Въпреки, че изрично е предвидено удължаването на срока да стане само с
анекс/допълнително писмено споразумение, безспорен е фактът, че ответникът е
продължил да ползва имота много след посочената дата. Ето защо и на основание
чл.236, ал.1 ГПК, съдът приема, че след като ползването на вещта е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът е бил продължен за
неопределен срок.
В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 5620/2020 г. по описа
на РС-Русе /цитирана в неприсъственото решение/, ищецът „Топлофикация Русе“ АД
твърди, че с покана от 24.09.2020 г. едностранно е прекратил договора за наем и
поканил ответника да му предаде държането на имота. Независимо дали поканата е
била надлежно връчена на наемателя, с получаването на препис от исковата молба по
цитираното гр.дело /съдържаща изявление за прекратяване на контракта и претенция за
предаване държането на наетия имот/ съдът приема, че наемното правоотношение
между страните е прекратено. Въпреки противопоставянето на наемодателя,
наемателят е продължил ползването и след това – до 05.07.2021 г., поради което дължи
обезщетение по чл.236, ал.2 ГПК, но не и уговорените в прекратения договор наемна
цена, такса „Смет“ и неустойка за забава. Приложеното „Споразумение за
прекратяване“ на наемния договор от 05.07.2021 г. няма правно действие, доколкото
контрактът вече е бил прекратен.
Предвид горните съображения, претенциите на ищеца за заплащане на горните
суми за периода м.12.2020 г. – м.06.2021 г., въз основа на прекратения договор за наем
се явяват неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ищецът следва да
3
заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер 753.58
лв., определено по чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Топлофикация Русе“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Тец И.“ 1, срещу А. Ф. С., с ЕГН
**********, за заплащане на сумите: 1400 лв. - неплатен месечен наем за периода
м.12.2020 г. – м.06.2021 г., 62.96 лв. - такса "Смет" за 2021 г. и 3194 лв. неустойка за
забава, претендирани въз основа на договор за наем на недвижим имот от 21.06.2013 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тец И.“ 1, представлявано от изп.директор Севдалин Желев, да
заплати на адв.Е. М. от АК-Русе на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 753.58 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4