Р Е Ш Е Н И Е
№ 60 , гр. Бургас, 29. 05. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: Елена Георгиева
Прокурор: Любомир Петров
като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова НВАХ дело № 36 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 380, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70 б.“в“ от ЗАНН. Образувано е по предложение на Апелативен прокурор на А. п. - Бургас за възобновяване на административнонаказателното производство по НАХД № 1427/2018 год. по описа на Районен съд – Бургас, отмяна на влязлото в сила решение № 536/25.04.2018г. и връщане делото на РП-Бургас.
В искането се поддържа твърдение, че чрез разследване по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, по което в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК е привлечен К. Т. , са открити обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, които не са били известни на решаващия съд при постановяване на решението по същото. Претендирайки, че се касае за обстоятелства, които повлияват правилното решаване на делото, прокурорът прави искане за възобновяването му, с цел обединяване на производството с воденото такова срещу същото лице по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас. Сочи се, че деянието, предмет на НАХД № 1427/2018 год., както и разследваното такова по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, разкриват признаците на едно „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, което от гледна точка на по-благоприятното третиране на дееца налага обединяване на делата.
Пред настоящата инстанция Апелативният прокурор поддържа искането по изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено.
Наказаното по административен ред лице - К. Т. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник – адв. К. от АК-Бургас, който ангажира становище за основателност на искането за възобновяване на делото, съобразно формулираните в него доводи. Макар да намира, че предложението на Апелативния прокурор е в насока да се облекчи правното положение на неговия подзащитен Т. , защитникът счита, че следва да се държи сметка и за стабилитета на постановените съдебни актове.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 380 ал.1 от НПК и в срока по чл. 71 от ЗАНН. Предмет на искането е влязло в сила решение, постановено в производство по Глава двадесет и осма от НПК - чл. 378, ал. 4 НПК, при посочено основание по чл.70 б.“в“ от ЗАНН. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Хронологията на водените срещу К. Д. Т., ЕГН: ********** наказателни производства, за която свидетелстват данните по делото, установява следното:
НАХД № 1061/2018 год. по описа на РС-Бургас е образувано по внесено от РП-Бургас постановление по чл. 375 от НПК, датиращо от 08.03.2018г. , с което е направено предложение за освобождаване на К. Д. Т., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК, за извършено от последния на 24.01.2018 г. престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. С Решение №360/23.03.2018 год., РС-Бургас е признал Т. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба в размер на 1100 лева. Решението на съда, което не е било атакувано пред горната инстанция е влязло в сила на 11.04.2018 год.
НАХД № 1427/2018 год. по описа на РС-Бургас е образувано по внесено от РП-Бургас постановление по чл. 375 от НПК, датиращо от 27.03.2018г., с което е направено предложение за освобождаване на К. Д. Т., ЕГН: ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК, за извършено от последния на 19.03.2018 год. престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. С Решение № 536/25.04.2018 год., РС-Бургас е признал Т. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободил същия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба в размер на 700 лева. Решението на съда, което не е било атакувано пред горната инстанция, е влязло в сила на 11.05.2018г.
Предхождащо по време цитираните по-горе наказателни производства, приключили с влязъл в сила съдебен акт, е образуваното на 07.09.2017 год. ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, по което К. Д. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 07.09.2017 год. престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Същото се установява като висящо на фаза досъдебно производство, поради двукратно прекратяване на образувани пред РС-Бургас съдебни производства – по НАХД № № 3586/2018г. по описа на РС-Бургас и НОХД № 5525/2018г. по описа на същия съд. Прекратявайки по реда на чл. 377 ал.1 от НПК образуваното пред него НАХД № 3586/2018г., РС-Бургас е приел, че на основата на наличните две предходни решения /по НАХД № 1061/2018 год. и НАХД № 1427/2018 год.- двете по описа на БРС/, с които Т. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, деянието по конкретното дело попада в хипотеза на множество престъпления, обхваната от забраната по чл. 78а ал.7 от НК. Отказът на съда впоследствие да одобри внесеното от прокурора споразумение за решаване на делото, във връзка с което е било образувано НОХД № 5525/2018г., е мотивиран с наличие на основание за възобновяване на приключилите вече наказателни производства по НАХД № 1061/2018 год. и НАХД № 1427/2018 год. - двете по описа на БРС, с оглед включване на деянията по тях и деянието, предмет на споразумението в едно „продължавано престъпление“.
Възприемайки горната позиция на РС-Бургас като такава, почиваща на правилното тълкуване на закона, с мотивиране на хипотеза по чл. 70 б.“в“ от ЗАНН, Апелативният прокурор е инициирал производство по възобновяване на НАХД № 1427/2018 год. по описа на РС-Бургас.
Развитите в искането на прокурора съображения за наличие на основание по чл.70 б.“в“ от ЗАНН, не се споделят от настоящия състав на съда.
Претендира се, че в рамките на наказателното производство, водено по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас са разкрити обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при постановяване решението на съда по НАХД № 1427/2018 год. по описа на РС-Бургас. Като такива обстоятелства се сочат наличието на извършени от дееца други деяния, през непродължителен период от време, всяко от тях покриващо обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, които следва да бъдат включени в обхвата на едно продължавано престъпление, и за които в производства по реда на Глава двадесет и осма от НПК същият вече е бил наказан по реда на чл.78а от НК.
Формулирана по този начин, тезата на прокурора стои в противоречие с регламента, даден в чл. 26 ал.6 пр.2 и 3 от НК, въвеждащ изключения от правилата за формиране на продължаваното престъпление. Според законодателното решение в ал.6 пр.2 и 3 на чл.26 от НК, разпоредбите за продължавано престъпление са неприложими по отношение на престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него. В изброените две хипотези, без оглед на това дали са налице обективните и субективни предпоставки за третиране на деятелността като едно „продължавано престъпление“, законодателят е приел, че приложение следва да намерят правилата за съвкупност /разрешение, дадено и в ТР № 2/2010г., ОСНК, ВКС/. Важно е да се посочи, че преценката за това кои деяния следва да се включат или изключат във формирането на продължаваното престъпление се намира извън компетентността на съда. Решението за включване или изключване на дадено деяние в сложната конструкция на продължаваното престъпление стои в зависимост от дейността на органите на досъдебното производство, за които се предполага, че добросъвестно и компетентно изпълняват възложените им правомощия. В този смисъл, инициирайки производство пред съда, без оглед на особеностите на същото /по общите правила или уредените особени такива в НПК/, прокурорът е този, който следва да очертае фактическите параметри на престъпната деятелност, в релевантните й измерения, в рамките на които съдът, след приключване на дейността по доказване, трябва да даде отговор на въпросите, формулирани в чл.301 от НПК. Регламентираната в Глава двадесет и осма от НПК диференцирана процедура, сходно с общите правила, уредени в НПК, има за основание приключило досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер, за което при наличието на определени предпоставки законодателят е приел, че деецът не следва да бъде наказан с предвиденото в НК наказание, а трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Особеният ред, предвиден в Глава двадесет и осма на НПК, не изключва приложението на общите правила на НПК. Такова изключване не може да се изведе и от предписанието, дадено в чл.379 от НПК, тъй като разпоредбите от ЗАНН, към които препраща се отнасят към приложението на правилото non bis in idem, забраната за групиране на административните наказания, недопустимост на условно административно наказание, правилата за отнемане на средството и предмета на нарушението / ТР №3/2014г., ОСНК, ВКС/. Ето защо, няма основание да се счита, че изключенията, въведени в чл.26 ал.6 пред.2 и 3 от НК относно приложението на правилата за продължавано престъпление, не засягат постановленията на прокурора по чл. 375 от НПК. Противното би означавало лицата, спрямо които съдебното производство се е развило по особените правила на НПК, да бъдат третирани по различен начин от останалите извършители на престъпни деяния, процесът за които е протекъл по общите правила в НПК.
Извън горното следва да се посочи, че разкриването на деянието, разследвано по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, не се явява обстоятелство или доказателство от съществено значение за установяване на обективната истина по делото, чието възобновяване се иска. Развилото се пред РС-Бургас производство по НАХД № 1427/2018 год. е имало за предмет извършено от Т. престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, което именно престъпно деяние фактически е било очертано от прокурора в неговото постановление. Към датата на внасяне на постановлението по чл. 375 от НПК в съда – 27.03.2018г., разследването по ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР е било факт, известен на органа по разследване. Решението на прокурора, взето в рамките на упражнените му правомощия по чл. 242 ал.1 от НП, да инициира производство пред съда по реда на Глава двадесет и осма от НПК, е такова, което не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл, претендирайки с внесеното постановление реализиране отговорността на Т. единствено по обвинението за извършено от него деяние на 19.03.2018г., прокурорът е направил своята преценка за правилното прилагане на закона. Разглеждайки делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора съобразно изискването на чл. 378 ал.3 от НПК, съдът е приел същите за доказателствено обезпечени, поради което и постановил решение, с което е освободил Т. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание. Обстоятелството, че на съда не е било известно съществуването на друго висящо производство срещу Т. , по което последният е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, не е имало значение за разкриване обективната истина по делото, доколкото при очертаните в постановлението на прокурора фактически положения, фактите от кръга по чл. 102 от НПК са били напълно изяснени.
Не може да бъде споделен по-нататък доводът, наведен в искането, че с възобновяването на производството НАХД № 1427/2018 год. и обединяване на досъдебното производство по него с ДП № 434/ ЗМ-807/2017г. по описа на ІІ РУ на МВР-Бургас, ще се постигне по-благоприятно положение за наказания Т. Тук на първо място е необходимо да се посочи, че интересът на наказаното лице от възобновяване на производството по горното дело, е обстоятелство, чиято преценка не се налага в настоящото производство от гледна точка на основанието, което прокурорът е визирал в искането си, а именно по чл.70 б.“в“ от ЗАНН. Извън това обаче, не се явява несъмнен и изводът, че с включването на няколко деяния в конструкцията на едно продължавано престъпление, каквато правна рамка се преследва, ще се запази възприетата към момента за всяко от деянията правна квалификация по привилегирования състав на чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, наказуемостта на което престъпление попада в обхвата на чл.78а от НК. В този смисъл, напълно възможно е при съобразяване с правилата по чл. 26 ал.1-5 от НК, да се достигне до квалифициране на престъпната дейност по основния състав на чл.354а ал.3 от НК, в който случай за наказаното лице Т. няма да стои възможност да се ползва от по-лекия режим на санкциониране, уреден в чл.78а от НК.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му компетентност, настоящият съдебен състав намира, че предложението на Апелативния прокурор, с релевирани доводи за наличие на основанията по чл. 70 б.“в“ от ЗАНН, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Апелативния прокурор за възобновяване на производството по НАХД № 1427/2018 год. по описа на РС-Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.