№ 43433
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110133142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. Н. И., ЕГН:
**********, против „......, ЕИК: ......., за прогласяване на нищожността на
клаузата по чл. 3.1 от Договор за паричен заем № ...., сключен с „...... на
16.01.2023г., предвиждаща неустоечна клауза, поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 от ЗЗП.
В исковата молба са налице твърдения, че на 16.01.2023 г. между С. Н. И.,
в качеството й на заемополучател и „......, в качеството му на заемодател е
сключен Договор за паричен заем № ..... В чл. 3.1 от Договора страните са
уговорили, че при непредоставяне на обезпечение заемополучателят дължи
връщане на сума в размер на 3 089 лв., докато уговорената сума за връщане
според уговореното в договора била в общ размер на 2 297 лв. Съгласно
посочената клауза размерът на заема е 2000 лв. с краен срок за погасяване
13.09.2023 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 40,15% годишно, като е посочен годишен
процент на разходите в размер на 48,44%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът
следва да бъде върнат на 8 месечни вноски. Счита, че уговорената в чл. 6.2 от
Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми
на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.
На първо място ищецът счита, че с уговорената неустойка се цели да се
заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на
1
разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено
при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница,
предвидена.в закона. Действително обаче същото отговаря на всички
критерии, посочени в nap. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва
да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен
план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като
неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора
над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК
тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да
осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.
Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника.
На следващо място ищецът счита, че в случая е налице накърняване на
принципа на „добрите нрави“. Излага съображения, че поради накърняването
на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. В допълнение, търсената
неустойка по Договор за паричен заем № .... е нищожна като противоречаща
на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т. 19 от ЗЗП, тъй като
сумата която се претендира чрез нея в размер на 792 лева е в размер на над
35.00 % на получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за
неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
В исковата молба са изложени и съображения, че съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С търсената
неустойка по Договор за паричен заем № .... се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
2
процент от общия размер на предоставения кредит. На плоскостта на
настоящия случай, неустойката за неизпълнението на задължението за
осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Ето
защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с
положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното
приемане за установяване на твърдените обстоятелства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „....... Заявява, че оспорва иска, като недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като не е претендирал заплащането на исковата сума за
неустойка, евентуално като неоснователен. Заявява, че договорът има всички
законови реквизити, според изискванията на ЗПК. Оспорва в договора да са
налице неравноправни клаузи.
На следващо място счита, че оспорената от ищеца неустойка е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на
кредитора си поне едно от следните обезпечения, като задължението възниква
след сключване на договора, а не преди това.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от
който черпи права, като следва да установят обстоятелствата, както следва –
от страна на ищеца – правния интерес от предявяване на иска, както и че е
изправна страна по същия, както и да установи твърдените основания за
нищожност, а ответникът да докаже възраженията си против иска, както и че е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, който е действителен.
Между страните са налице факти, които се признават и за които да бъде
прието, че не подлежат на доказване, а именно, че между страните е сключен
Договор за паричен заем № .... от 16.01.2023г.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими
3
като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез
медиация, постигане на спогодба или друг способ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
ОБЯВЯВА за установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между страните е сключен Договор за паричен заем № .... от 16.01.2023г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.02.2025 г. от 10.10 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение.
Препис от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4