Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.Севлиево 18.01.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен
съд, в публично заседание
на девети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: С. Цветков
при секретаря СИЛВИЯ
СТАНЕВА в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 475 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Р.М.Г. ***, е обжалвал наказателно постановление № 17-0341-000792 от 26.09.2017 г. на Началник
сектор към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за
извършено нарушение по чл.103
и на осн. чл.175, ал.2 във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание
глоба в размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
десет месеца, а извършено нарушение по чл.150А, ал.1 и на осн. чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200.00лева.В жалбата се твърди, че НП
е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробно
развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави
без последствиe и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Р.М.Г. *** и бил правоспособен водач на МПС.Със ЗППАМ № 16-0341-000171/01.08.2016
г. свидетелството за управление на МПС на жалб.Г. било временно отнето, до
заплащане на дължима от него глоба.Същевременно с НП № 16-0341-000626 от
15.08.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Габрово РУ – Севлиево, на жалб.Г. за
извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2 от ЗДвП било
наложено наказание глоба в размер на 150.00лева, за извършено нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 150.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от пет месеца; за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 200.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а за извършено
нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 20.00лева.Препис от посоченото по-горе НП бил
връчен на жалб.Г. на 21.12.2016 г., същото не било обжалвано и влязло в законна
сила на 29.12.2016 г.На 14.09.2017 г. жалб.Г. имал рожден ден и по този повод
решил да се придвижи до с.Душево, общ.Севлиево, за да почерпи своите баба и
дядо.Независимо от това, че бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС, на същата дата – 14.09.2017 г. жалб.Г. седнал зад волана на лек
автомобил „БМВ” с рег. № ЕВ *** ВВ, негова собственост и започнал да го
управлява.Движел се по пътя с.Сенник – с.Душево.Около 16.20 часа се движел по
ул.„Стара планина” в посока ул.„Балканска” в с.Душево.По същото време свид.И.М.И.,
свид.П.Г.П. и свид.С.К.Ц.,***, изпълнявали служебните си задължения по
провеждаща се специализирана полицейска операция, като се намирали със служебен
автомобил в началото на с.Душево, общ.Севлиево откъм с.Сенник, на кръстовището
на ул.„Стара планина” и ул.„Крайбержна”.Същите забелязали движещият се по ул.„Стара
планина” лек автомобил, посочен по-горе.Полицейските служители решили да го
спрат за извършване на проверка, поради което свид.И.М.И. подал на водача му
сигнал със стоп-палка по образец, да спре за извършване на проверка.Водачът на
автомобила намалил скоростта си на движение, при което полицейските служители
забелязали регистрационния номер, водача, който го управлявал, както и, че
последният бил сам в автомобила.След като намалил скоростта си на движение,
водачът на автомобила рязко ускорил и продължил движението си в посока центъра
на с.Душево без да спре на подадения му сигнал.Тъй като в същото село имало
техни колеги, които участвали в полицейската операция, посочените по-горе
полицейски служители ги уведомили за въпросният автомобил, както и, че същият
не се подчинил на подадения му сигнал да спре за извършване на проверка.След
известно време научили от своите колеги, че въпросният автомобил не спрял при
подаден сигнал за извършване на проверка отново, а продължил движението си в
посока местността „Чакала”.След приключване на специализираната полицейска
операция посочените по-горе свидетели извършили справка в информационната
система на МВР по регистрационният номер на автомобила, от която установили, че
същият е собственост на жалб.Г..Свид.П.П. се обадил на телефонният номер на
собственика на автомобила – жалб.Г., но отсреща му било отговорено, че има
грешка.След това свид.П. се свързал по телефона с бащата на жалб.Г., който
обяснил, че автомобилът се управлява от неговия син.От своя страна свид.П. му
обяснил, че на следващият ден синът му – жалб.Г. следва да се яви в
полицейското управление в гр.Севлиево.На следващият ден – 15.09.2017 г. жалб.Г.
се явил в сградата на РУ на МВР Севлиево, заедно със своя баща.Тримата
свидетели, посочени по-горе, разпознали жалб.Г. като водача на лекият
автомобил, който не спрял за извършване на проверка предходният ден.При
разговор с жалб.Г., последният потвърдил, че на 14.09.2017 г. лично той е
управлявал въпросният лек автомобил, а не спрял на подадения му сигнал със
стоп-палка, тъй като бил лишен от право да управлява МПС и се изплашил.Относно
проведения телефонен разговор със свид.П. заявил, че е излъгал, тъй като бил
уплашен.От страна на полицейските служители, от жалб.Г. били снети писмени
обяснения, които в последствие били приложени към административно-наказателната
преписка.В тях жалб.Г. описал отново това, което устно заявил пред полицейските
служители, а именно, че той е управлявал лекият автомобил, но не спрял на
подадения му сигнал, тъй като се изплашил, защото е лишен от право да управлява
МПС.На същата дата – 15.09.2017 г. свид.И.М.И., в присъствието на свидетелите П.Г.П.
и С.К.Ц., съставил против жалбоподателя Р.М.Г., АУАН за това, че на 14.09.2017
г., около 16.20часа, в с.Душево, общ.Севлиево на ул.„Стара планина”, на
кръстовището с ул.„Крайбрежна” в посока ул.„Балканска”, управлява лек
автомобил „БМВ 320” с рег. № ЕВ 61 70 ВВ, негова собственост, като извършва
следните нарушения: 1. Водачът при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по
образец продължава движението си без да спре. 2. По справка в масивите на МВР
се установило, че водачът е с отнето СУМПС с НП № 16-0341-000626, издадено от
РУ Севлиево и влязло в сила на 29.12.2016 г. за срок от 11 месеца, с което
виновно е нарушил: чл.103 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след
запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения, като вписал
в акта, че няма такива.Възражения от страна на жалб.Г. по повод съставения му
АУАН са направени от него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но не са приложени
към административно-наказателната преписка.За наличието на такива се установява
от жалбата срещу издаденото НП, както и от изложеното в обстоятелствената част
на НП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с №
17-0341-000792 от 26.09.2017 г.Същото е издадено против Р.М.Г. ***, за това, че
на 14.09.2017 г., около 16.20часа, в с.Душево, на ул.„Стара планина”, като водач, лишен от СУМПС – „БМВ 320 И” с рег. № ЕВ *** ВВ, в с.Душево, на
ул.„Стара планина”, на кръстовището с ул.„Крайбрежна” в посока ул.„Балканска”,
управлява лек автомобил „БМВ” с рег. № ЕВ *** ВВ, лична собственост, като
извършва следните нарушения: 1. При подаден сигнал за спиране със стоп-палка по
образец, продължава движението си без да спре.От извършената справка в АИС-АНД,
се установило, че нарушението е извършено в условията на повторност, след като
е наказан с връчено и влязло в сила НП № 16-0341-000626/15.08.2016 г. на РУ
Севлиево.Същото е връчено на 21.12.2016 г. и е влязло в сила на 29.12.2016
г.При извършената проверка се установило, че СУМПС е отнето с връчено и влязло
в сила НП № 16-0341-000626/15.08.2016 г. по описа на РУ Севлиево, с което е
извършил: 1. Повторно отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. 2. Управлява
МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с
което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.За нарушението по чл.103 от ЗДвП, наказващият е наложил на жалб.Г.
наказание по реда на чл.175, ал.2 във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП -
глоба в размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, а за нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, му е наложил наказание по
реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200.00лева.В НП е
отразено също така, че извършената проверка по подаденото възражение не
констатирала достатъчно данни, които да изключат вината на жалб.Г. за
извършените нарушения на ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите И.М.И., П.Г.П. и С.К.Ц. и писмените доказателства – НП
№ 16-0341-000626 от 15.08.2016 г.; АУАН № 847 от 15.09.2017 г.; Писмено
обяснение от жалб.Г.; Докладна записка от свид.П.П.; Докладна записка от свид.С.Ц.;
Докладна записка от свид.И.И.; НП № 17-0341-000792 от 26.09.2017 г.; Справка
картон на водача и Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 23.11.2017 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ на МВР
Севлиево на 29.11.2017 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата
е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по
силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени
нарушения на разпоредбите на: 1. чл.103 от ЗДвП и 2. чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП гласи следното - “При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.2 вр. с чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на жалб.Г. наказание глоба в размер от 200.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.Съгласно
разпоредбата на чл.175,
ал.2 от ЗДвП – “За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец до 1 година и
глоба от 150 до 300 лв.”.Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП гласи следното: “Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.”.
Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, в редакцията й,
действала към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП: “За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложил на жалб.Г. наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената
разпоредба: „Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Депозирана
е молба от неговия процесуален представител, в която се отправя искане делото
да се разгледа в отсъствието им, заявява се, че няма доказателствени искания,
като изцяло се поддържа жалбата и изложените в нея мотиви.В жалбата си твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
Твърди се на първо място, че при издаването на НП били допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в НП следвало да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са нарушени и същите да бъдат синхронизирани така
точно, че да можело наказаното лице да разбира за какво се обвинява, необходимо
било да е налице правно единство между цифровата квалификация на деянието и
неговото словесно описание, което липсвало в атакуваното НП.
Съдът не споделя така изложените твърдения.Както в АУАН, така и в НП, нарушенията, които са вменени във вина на
жалб.Г. са описани ясно, точно и разбираемо.В НП се съдържа подробно описание
на нарушенията, обстоятелствата, при които същите са извършени и установени,
както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната
конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят
съставомерността на нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя.Безспорно
е, че едното от нарушенията, което са вменени във вина на жалб.Г. е за това, че
в качеството му на водач на моторно превозно средство е отказал да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, тъй като при
подаден сигнал за спиране от страна на същите е бил длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, което обаче той не
сторил, а продължил движението си, като по този начин нарушил разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП.Безспорно е и това, че другото нарушение, вменено му във вина, е
за това, че е управлявал моторно
превозно средство, след като е лишен от това право по административен ред, като
по този начин е осъществил състава на административното нарушение по чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Твърди се на следващо място, че в НП било записано «като водач», а видно
от доказателствата щяло да се установи, че жалб.Г. не бил спиран от органите на
МВР и същият не бил установен като водача на МПС.АУАН бил съставен на
15.09.2017 г. в сградата на РУ Севлиево.
Съдът не споделя така изложеният довод.По делото не се спори, че на
14.09.2017 г. посочените по-горе свидетели – полицейски служители изпълнявали
служебните си задължения, като участвали в провеждаща се специализирана
полицейска операция, като се намирали в с.Душево, общ.Севлиево.Безспорно е и
това, че същите забелязали лек автомобил, който се движел по ул.„Стара планина” в посока ул.„Балканска” в същото населено място, на
водача на който подали сигнал със стоп-палка по образец да спре, за да му бъде
извършена проверка.Последният обаче след като намалил първоначално скоростта
си, ускорил и не изпълнил тяхното разпореждане.Тримата полицейски служители
обаче видяли регистрационният номер на лекия автомобил, водача, който го
управлява, както и, че същият е сам в автомобила.След направена от страна на
контролните органи справка за собственика на автомобила било установено, че
това е жалб.Г..В тази връзка последният бил призован да се яви на следващия ден
в сградата на РУ Севлиево.При явяването му в сградата на полицейското
управление жалб.Г. бил разпознат и от тримата полицейски служители като лицето,
което на 14.09.2017 г. управлявало въпросният автомобил и отказало да изпълни
разпореждането им да спре за извършването на проверка.Следва също така да се
отбележи, че този факт не се отрича и от жалб.Г., който най-напред устно пред
служителите, а в последствие и в писмените си обяснения потвърдил това, че
именно той е управлявал лекият автомобил, но не спрял, за да му бъде извършена
проверка, тъй като се уплашил от обстоятелството, че е лишен от право да
управлява МПС.В съставения му непосредствено след това АУАН, жалб.Г. вписал, че
няма възражения.Както в хода на административно-наказателното производство,
така и в съдебното производство, не се представят доказателства, които да
опровергават така установената фактическа обстановка.Съдът намира за безспорно
доказано, че на 14.09.2017 г., около 16.20часа, в с.Душево, общ.Севлиево, на
ул.„Стара планина”, жалб.Г. е управлявал лек автомобил „БМВ” с рег. № ЕВ ***
ВВ, негова собственост.
На следващо място се излага твърдението, че в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалб.Г. са били депозирани писмени възражения срещу
съставения му АУАН, те обаче не били взети предвид от страна на
административно-наказващият орган / АНО /, не било извършено разследване на
спорните обстоятелства, поради което не бил наясно дали възражението е обсъдено
от наказващият орган, а съдът бил лишен от възможността да извърши проверка на
тези обстоятелства.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както вече бе отбелязано
по-горе, към административно-наказателната преписка не е приложено писменото
възражение, депозирано от страна на жалб.Г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Не
може да бъде споделено обаче твърдението, че възражението не е било взето в
предвид от страна на АНО, тъй като в НП изрично е посочено, че извършената проверка по подаденото възражение не
е констатирала достатъчно данни, които да изключат вината на жалб.Г. за
извършените нарушения на ЗДвП.Голословно е и твърдението, че по този начин
съдът бил лишен от възможността да извърши проверка на твърдяните във
възражението обстоятелства, тъй като, както за жалбоподателя, така и за неговия
процесуален представител, няма законови пречки, да изложат своите твърдения
пред съда и те да бъдат проверени по предвидения от закона ред.
В жалбата се твърди също така, че разпоредбата на санкционната норма на чл.175, ал.2 във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
не кореспондирала с посочената като нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП, като
по същия начин стояли нещата и относно посочената санкционна норма на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, която не кореспондирала с тази на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.Следвало също така АНО да посочи кое от двете предложения на разпоредбата
на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява във вина на жалб.Г..По този начин правото
на защита било ограничено, тъй като жалб.Г. нямало как да разбера какво
нарушение му се вменява във вина.
Така изложените твърдения не се споделят от страна на настоящият съдебен
състав.Становище в това отношение съдът вече изложи по-горе в мотивите си, като
единствено държи да отбележи, че действително нормата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа две предложения.Безспорно АНО не е посочил коя от двете хипотези е
нарушена от страна на жалб.Г., но това по никакъв начин не е довело до
накърняване на неговото право на защита, тъй като в обстоятелствена част на НП
е посочено НП, по силата на което той е бил лишен от право да управлява МПС.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на
гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е
осъществил състава на посоченото нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е
санкциониран с относимата разпоредба по чл.175, ал.2 във вр. с чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП.
За посоченото по-горе нарушение на жалб.Г. е наложено наказание глоба в
размер от 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца,
които са съобразени с разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП.Така наложените наказания са
съобразени с имотното състояние на нарушителя, тежестта на
нарушението и обществената му опасност, смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.От приложената по делото справка картон на водача, се установява,
че на жалб.Г. са били налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.По делото
също така се събраха данни, че в последствие жалб.Г. е отказал на изпълни
разпореждане да спре за извършването на проверка, издадено и от други
полицейски служители.Наложените наказания от страна на АНО са в размер около
средния и малко над него, предвиден в посочената по-горе разпоредба.При така
изложеното съдът намира, че алтернативно направеното искане за намаляване на
техния размер до предвидения от закона минимум следва да бъде оставено без
уважение.
Както вече бе отбелязано по-горе, по делото по безспорен и несъмнен
начин се установява също така, че жалб.Г. е управлявал моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по административен ред.Правилно и
законосъобразно за това нарушение е бил санкциониран по реда на чл.177, ал.1,
т.1, предл.второ от ЗДвП.
За посоченото нарушение на жалб.Г. е наложено наказание глоба в размер
от 200.00лв., който е съобразен с разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗДвП.Така наложеното наказание е съобразено с имотното състояние
на нарушителя, тежестта на нарушението и обществената му опасност, смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.Както вече бе отбелязано по-горе, от
приложената по делото справка картон на водача, се установява, че на жалб.Г. са
били налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.Наложеното наказание от
страна на АНО е в размер около средния, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.При така изложеното съдът намира, че алтернативно направеното искане
за намаляване на неговия размер до предвидения от закона минимум следва да бъде
оставено без уважение.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0341-000792 от 26.09.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР
Габрово РУ - Севлиево, с което на Р.М.Г. ***, ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.103 и на основание чл.175, ал.2 във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от десет месеца, а за извършено нарушение по
чл.150А, ал.1 и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: