О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, ……………октомври 2020г.
Варненският административен съд – ІІ-ри състав, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
Чолакова адм. дело № 2331 по описа
за 2020 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е образувано по „искане“ на Л.Г.П., ЕГН: **********, Затвора-30 ОТ Разделна , с
посочено правно основание чл.276, ал.1,т.1 , във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Жалбоподателят твърди, че администрацията на
Затвора Разделна удържа 2/3 от трудовото му възнаграждение.
С Разпореждане № 11745/26.10.2020
г., съдът е задължил началника на Затворническо общежитие – Разделна да
представи следната информация: има ли Л.Г.П.
открита лична сметка и какви суми постъпват по нея; има ли наложени запори по
личната сметка на Л.Г.П. от кого, на
какво основание и кога, и за какви суми; към настоящия момент преустановено ли
е действието на запорите - ако има такива, и има ли П. към настоящия момент възможност да ползва
цялото си трудово възнаграждение.
В
тази връзка е постъпила справка от началника на Затвора-Варна с.д. № 13273/27.10.2020
г., от което се установява следното:
Л.Г.П.
има открита сметка /лична партида/. По тази сметка постъпват средства от
пощенски записи и средства от заработката на лишения от свобода; Удръжки от
личната партида на л.св. Л.Г.П. , са въз основа на запорно съобщение № *****/20.02.2019
г. по изпълнително дело № ************* на Районен съд-Варна; Към настоящия
момент не е преустановено действието на запора по личната партида на л.св. ,
поради което лицето ползва 1/3 от трудовото си възнаграждение.
Видно
от приложеното към становището Запорно съобщение по изп.д. № ************* на
ДСИ при Районен съд - Варна, към 20.03.2019 г. . л.св. Л.Г.П. е длъжник по посоченото изп.дело общо за сумата в размер на
1222,28 лв. , поради което на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр.чл.446
и чл.516 ГПК е наложен запор върху личната партида на длъжника. Запорното
съобщение е заведено в деловодството на Затвора Варна под № 1628/26.03.2019 г. Видно
от приложената справка „Приход“, по партидата на л.св.П. са отразени 4 бр.
пощенски записи за периода от 03.07.2020 г. до 05.10.2020 г.
При така установените
факти и приложимата нормативна уредба, искането се явява НЕДОПУСТИМО.
Съгласно чл. 267, ал.
1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да
иска: т. 1- прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по
чл. 3; т. 2- извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен
акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.
1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.
По аргумент от текста на чл. 267 и
следв. от ЗИНЗС това производство е приложимо за защита само по
отношение на фактически действия и/ или бездействия, а не на правни такива.
Това е производство идентично с разписаното в чл. 250 и
следв. от АПК в глава ХV на
АПК "защита срещу неоснователни действия и бездействия на
администрацията", към която обща уредба изрично препраща чл. 283 от ЗИНЗС за неуредените въпроси. В правомощията и от компетентността на
административният съд в производство по чл. 267 и
следв. от ЗИНЗС е да разпореди на органа по изпълнение на
наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с
които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията,
представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това или да отхвърли
искането.
В случая с искането Л.Г.П.
твърди, че запорът се налага върху несеквестируем доход и се нарушава чл. 446 от ГПК. Така поисканата от П. защита в настоящото производство не е
срещу фактически, а срещу правни действия, предприети в рамките на образувано
срещу него изпълнително дело, извършени в изпълнение на издадения от съответния
съдия-изпълнител акт.
Редът и компетентния
орган да извърши проверката на тези действия по изпълнителните дела са
разписани в глава ХХХІХ
от ГПК "Защита срещу изпълнението". В чл. 435, ал.
2, т. 2 от ГПК е регламентирано правото на длъжникът по изпълнително
дело да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Реда за упражняване на това право съгласно чл. 436 и
следв. от ГПК е с жалба, която се подава чрез съдебния изпълнител,
до окръжния съд по мястото на изпълнението, в двуседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи – от деня на съобщаването. Съгласно чл. 436, ал.
3 от ГПК съдия-изпълнителят изпраща жалбата с възраженията, ако има
такива, и копие от изпълнителното дело, с мотиви по обжалваните действия на
окръжния съд.
Съгласно чл. 437 от ГПК окръжният съд разглежда жалбата и въз основа на данните в изп.
дело и представените от страните доказателства постановява мотивирано решение,
което е окончателно. Окръжния съд може, съгласно чл. 438 от ГПК, да постанови спиране на изпълнението с определение, копие на
което определение, в случая на постановено такова е задължен да изпрати
незабавно на съдебния изпълнител.
В "искането" П.
не твърди орган по изпълнение на наказанията от Затвора Варна или длъжностно
лице от администрацията на затвора фактически да са му вземали от парите му и
то с цел да го унижат, изтезават и т. н., нито твърди да е сигнализирал за такива
случаи и администрацията на затвора или орган по изпълнение на наказанията да
са бездействали и да не са предприели фактически действия за преустановяването
им. След като не се твърдият такива фактически действия и бездействия, нито се
иска защита по отношение на такива фактически действия и бездействия с
"искането", а проверка за законосъобразност на правни действия по
изпълнително производство, за които е приложим чл. 435 и
следв. от ГПК, то не подлежи на разглеждане по реда на чл. 276 от ЗИНЗС от Административен съд-Варна. Поради това следва да бъде
оставено без разглеждане, а образуваното по повод на него като производство по чл. 276 и
следв. от ЗИНЗС - адм. дело № 2331/2020 г. по описа на
Административен съд-Варна, ІІ-ри състав да бъде прекратено.
Съгласно чл.436, ал.3 и чл. 437 от ГПК Окръжен съд-Варна е териториално и материално компетентен да
извърши исканата от длъжника П. проверка на действията в изпълнителните
производства и да установи насочено ли е изпълнението по тях върху имущество,
което е несеквестируемо или не. Само Окръжен съд-Варна може да отмени
предприетите незаконосъобразните действия, касаещи удържаните му суми по
наложения запор от държавния изпълнител, респ. да отхвърли оспорването им.
Поради това искането на Л.П. с
постъпилите материали от Затвора–Варна следва да се изпрати чрез СИС при
Районен съд-Варна, в която са изп. дело № ************* до Окръжен съд-Варна за
произнасяне по компетентност.
Водим от това и на
основание чл. 135, ал.
2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ отправеното по реда на чл. 276 от ЗИНЗС "искане" с вх. № 13005/21.10.2020 г. на Л.Г.П. – изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в Затворническо общежитие – село Разделна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2331/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА по компетентност "искане" с вх. № 13005/21.10.2020 г. на Л.Г.П.
– изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затворническо
общежитие – село Разделна с постъпилите материали от Затвора–Варна чрез
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Варна до Окръжен съд-Варна за
произнасяне по оплакванията му в качеството на длъжник по изп. дело № *************
за незаконосъобразно насочване на
изпълнението по делото върху имущество, което смята за несеквестируемо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл.135,ал.7 от АПК.
Административен съдия: