№ 12967
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110166266 по описа за 2022 година
1. Производството
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
1.1. Страни
Ищец е Университет за национално и световно стопанство, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. София, Студентски град „Христо Ботев“, ул. „Осми декември“,
представляван от проф. д-р Д.П. Д. – ректор.
Чрез процесуалните му представители адв. А. К. и адв. Й.Ч., САК.
Ответници са „ГИ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. София,
р-н Сердика, ж.к. Военна рампа, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда "Галчев
холдинг", представлявано от Л.Н.Г. и Р.Н.Г., в качеството им на управители и „В-с“
ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх“ № 57, представлявано от П.В.Г., Н.Я.С., Деян Дечков Дечев и Г.Д.С., в
качеството им на управители.
Чрез процесуалния им представител адв. Б. Д. В., АК - Добрич.
1.2. Развитие на производството
Производството е образувано по искова молба с вх. № 268149/02.12.2022 г., с която са
предявени по реда на чл. 124, ал. 1, предл. първо ГПК обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 160, ал.3 ЗУТ, вр. чл.163, ал.3
ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 18 878,95 лева, представляваща вземания
по сключен Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., от които:
1
- сума в размер на 11 754,43 лева, съставляваща разноски за отстраняване на повреди
и дефекти, свързани с нефункциониращи ролетни щори;
- сума в размер на 1 175,44 лева, съставляваща неустойка в размер на 10 % от
стойността на разноските за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с
нефункциониращите ролетни щори;
- сума в размер на 5 304 лева, съставляваща разноски за отстраняване на повреди и
дефекти, свързани с доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни
вани на климатичните камери в учебния корпус ,,К“ на УНСС;
- сума в размер на 530.40 лева, съставляваща неустойка в размер на 10 % от
стойността на разноските за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с доставка и
монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на климатичните камери в
учебния корпус ,,К“ на УНСС;
- сума в размер на 114,68 лева, представляваща законната лихва върху сумата от
18764,37 лева, от 10.11.2022 г. до датата на исковата молба – 02.12.2022 г.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл.
2 ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за поправка на дефектите, констатирани във
връзка с изпълнението на Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., както и за заплащане
на неустойка за забава върху тяхната стойност – сума в общ размер на 18 878,95 лева,
включваща гореописаните компоненти.
В условията на евентуалност е въвел искане за осъждане на ответниците при
условията на разделност съобразно дяловете им в обединението „ГВ 2016“ ДЗЗД, а именно
ответникът „ГИ“ ООД да заплати сумата в общ размер на 17 935 лв., представляваща 95
% от задължението на съдружниците, от които 1) сума в размер на 11 166.71 лева,
съставляваща разноски за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с
нефункциониращите ролетни щори, на основание чл. 19, ал. 3 от Договора; 2) неустойка
в размер на 10 % от стойността на разноските по 1) в размер на 1 116.67 лева; 3) сума в
размер на 5 038.80 лева, съставляваща разноски за отстраняване на повреди и дефекти,
свързани с доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани
на климатичните камери в учебния корпус „К“ на УНСС, на основание чл. 19, ал. 3 от
Договора; 4) неустойка в размер на 10 % от разноските по 3) в размер на 503.88 лева; 5)
законна лихва за забава от 10.11.2022 г. до датата на исковата молба - 108.95 лева; и
ответникът „В-с“ ООД да заплати сумата в общ размер на 943, 95 лв., представляваща
съответно 5 % от него, от които 1) сума в размер на 587.72 лева, съставляваща разноски за
отстраняване на повреди и дефекти, свързани с нефункциониращите ролетни щори, на
основание чл. 19, ал. 3 от Договора; 2) неустойка в размер на 10 % от стойността на
разноските по 1) в размер на 58.77 лева; 3) сума в размер на 265.20 лева, съставляваща
разноски за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с доставка и монтаж на 13 бр.
кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на климатичните камери в учебния корпус
„К“ на УНСС, на основание чл. 19, ал. 3 от Договора; 4) неустойка в размер на 10 % от
разноските по 3) в размер на 26.52 лева; 5) законна лихва за забава от 10.11.2022 г. до
датата на исковата молба - 5.73 лева.
Иска се и присъждане на законна лихва върху посочените суми от датата на
предявяване на исковата молба. Направено е искане за разноски
Осъществена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, като е постъпил отговор на
искова молба с вх. № 53375/27.02.2023 г.
С Определение № 20069 от 06.06.2023 г. по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК Съдът се е
2
произнесъл по всички предварителни въпроси и е допуснал събирането на
доказателства въз основа на направените от страните доказателствени искания. Със
същия акт Съдът е изготвил проект на доклад по делото на основание чл. 146 ГПК.
Докладът е обявен за окончателен с Протоколно определение от 04.10.2023 г. след
изслушване на страните.
Във връзка с направено искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на третото
лице, по делото е конституирано като помагач на стрА.та на ответниците „ Р-т“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. Костинброд, ул.
„Император Константин Велики“ № 19, представлявано от С.В.Н., в качеството му на
управител.
По делото е постъпило становище с вх. № 275492 от 04.10.2023г. чрез процесуалния
му представител адв. П. Н..
В хода на производството са проведени четири открити съдебно заседания на
04.10.2023 г., 13.12.2023 г., 21.02.2024 г. и 10.04.2024 г., в които страните бяха
представлявани от надлежно упълномощените им процесуални представители. Беше
изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, както и беше
проведен разпит на двама свидетели в режим на довеждане.
След о.с.з ищецът е представил писмена защита.
2. Твърдения и искания на страните
2.1. Претенция на Ищеца
Ищецът твърди, че на 13.04.2016 г. между него и „ГВ 2016" ДЗЗД е сключен Договор
№ ЗОП-34/2016 г., съгласно който Изпълнителят по Договора се е задължил да
извърши инженеринг - проектиране, изграждане 2 и обзавеждане на обект: „Нов
корпус на Университет за национално и световно стопанство“ в гр. София. Сочи, че
съгласно чл. 19, ал. 1 от Договора, Изпълнителят бил длъжен да отстрани
възникналите повреди, констатираните скрити дефекти и некачествено изпълнени
работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на
уведомяване, като след изтичане на определените в уведомленията на Възложителя
срокове, чл. 19, ал. 3 предвижда, че Възложителят може и сам да отстрани повредите, а
Изпълнителят следва да възстанови направените разходи, доказани с финансово
счетоводни документи, както и неустойка в размер на 10 % от тяхната стойност.
Посочва се, че с Писмо с изх. № РД-21-03-647/01.06.2022 г. е уведомил ответника за
възникнали повреди и констатирани дефекти – нефункциониращи 2 бр. външни
ролетни щори в учебните зали, като му предоставил едноседмичен срок за
отстраняване на последните. Между страните последвала кореспонденция и
многократно удължаване на сроковете за поправка на дефектите по ролетните щори,
като в тази връзка били подписани Констативен протокол с вх. № 786/08.06.2022 г.,
Констативен протокол № 1 с вх. № 860/17.06.2022 г.. и Констативен протокол с вх. №
938/12.07.2022 г., но към последното удължаване на срока, а именно 12.07.2022 г.,
ответникът не е предприел необходимите действия по отстраняване на констатираните
дефекти. За отстраняването на дефектите ищецът ангажирал дружеството „П-и“
ЕООД, като направил разходи за отстраняване на дефектите, свързани с
нефункциониращите ролетни щори, в размер на 11 754,43 лева. Сочи, че върху тази
стойност ответниците дължат и заплащане на неустойка в размер на 10 %, а именно
сумата в размер на 1 175,44 лева.
На следващо място, поддържа, че с писмо с изх. № РД-21-03-692/14.06.2022 г. е
3
уведомил изпълнителя за констатирани други дефекти, а именно „изградените
кондензни линии на климатичните камери тип „max. e-mini“ на част от мантиите са
монтирани на по-високо ниво от това на кондензните вани на климатичните камери,
поради което е невъзможно свободното изтичане па конденза и се получава
преливане“. С цитираното писмо на ответника бил предоставен двуседмичен срок за
отстраняване на дефекта, но в отговор „ГИ“ ООД отказало да отстрани дефектите. С
Констативен протокол № 970/20.07.2022 г. представители на Възложителя са
констатирали, че появилият се теч от кондензни вани на климатичните камери не е
отстранен в предоставения от Възложителя срок. В тази връзка, за отстраняването на
дефектите е ангажирано дружеството „Д-т“ ООД, за което ищецът е заплатил сумата
от 5 304 лева. Сочи, че върху тази стойност ответниците дължат и заплащане на
неустойка в размер на 10 %, а именно сумата в размер на 530.40 лева.
Предвид така претендираните вземания с Нотариална покА. от 18.10.2022 г. с peг. №
21990, том 6, № 147 на нотариус Ц.Г. ищецът твърди, че е поканил ответните
дружества, при условията на солидарна отговорност, в 14-дневен срок от
получаването на покА.та да заплатят сумата в общ размер на 18 764,27 лева.
Доколкото плащане не е постъпило поддържа, че следва да му бъде заплатена и
законна лихва за забава за периода от 10.11.2022 г. – дадения срок за доброволно
изпълнение до датата на подаване на исковата молба в размер на 114, 68 лв.
Счита, че е налице основание за ангажиране на гаранционната отговорност на
строителя във връзка със сключения Договор. В условията на евентуалност
аргументира, че са налице основания за ангажиране отговорността на изпълнителя по
договор за изработка. Посочва, че доколкото в Споразумение за създаване на
обединение от 15.01.2016 г. страните, участващи в обединението, носят пълна
солидарна отговорност за изпълнение на Договора, отговорността за възстановяване
на разходите за СМД, както и дължимите неустойки и лихви за забава, се носи и от
двете дружества в условията на солидарност.
В уточнителна молба от 04.10.2023 г. в условията на евентуалност е въвел искане за
осъждане на ответниците при условията на разделност съобразно дяловете им в
обединението „ГВ 2016“ ДЗЗД, а именно ответникът „ГИ“ ООД да заплати сумата в
общ размер на 17 935 лв., представляваща 95 % от задължението на съдружниците и
ответникът „В-с“ ООД да заплати сумата в общ размер на 943, 95 лв., представляваща
съответно 5 % от него
В последваща молба от 10.10.2023 г. във връзка с дадения основания за уточняване на
основанието на иска, твърди, че първоначално е констатирал дефект на 2 бр.
нефункциониращи външни ролетни щори в учебните зали. Впоследствие, при
извършен оглед от изпълнителя и възложителя са констатирани допълнителни
дефекти, обективирани в Констативен протокол с вх. № 785/08.06.2022 г. С участието
на третото лице-помагач са установени гаранционни дефекти, описани в Констативен
протокол № 1 с вх. № 860/17.06.2022 г., в резултат на което третото лице-помагач е
извършило реглаж на щорите в зали 311, 309, 209, 203 и 102.
Твърди, че видно от посочения протокол, са констатирани следните отклонения:
Дефектирала външна електрическа ролетна щора в зала 311 К – крайна дясна;
Неравномерно работещи външни електрически ролетни щори в зала 309 К – първа
и последна;
Дефектирала външна електрическа ролетна щора в зала 303 К – крайна дясна и
проблем с управлението на първа дясна щора;
4
Дефектирали външни електрически външни ролетни щори в зала 211 К – на първи
и последен прозорец, както и неработещи управления;
Неравномерно работещи външни електрически ролетни щори в зала 209 К – първа
и последна;
Дефектирала външна електрическа ролетна щора в зала 20 – прозорец;
Неравномерно работеща външна електрическа ролетна щора в зала 203 К –
последен прозорец в дясно;
Неравномерно работещи външни електрически ролетни щори в зала 102 К – три
прозореца от дясно;
Проблем с работата на управлението в зала 108 К – десни;
Дефектирала външна електрическа ролетна щора в зала 208 К – на среден
прозорец.
Сочи, че именно обективираните в Констативен протокол № 1 с вх. № 860/17.06.2022
г. дефекти са отстранените от ангажираното дружество „П-и“ ЕООД, като последното е
извършило следните действия по отстраняване на недостатъците:
В зала 108 К – подмяна на мотор, подмяна на ос и монтаж на еднокА.лно
дистанционно;
В зала 208 К - подмяна на мотор, подмяна на ос и монтаж на еднокА.лно
дистанционно;
В зала 211 К – подмяна на 3 бр. мотори, подмяна на 3 бр. оси и монтаж на 3 бр.
еднокА.лни дистанционни;
В зала 303 К - подмяна на мотор, подмяна на ос и монтаж на еднокА.лно
дистанционно;
В зала 309 К - подмяна на мотор, подмяна на ос и монтаж на еднокА.лно
дистанционно;
В зала 311 К - подмяна на мотор, подмяна на ос и монтаж на еднокА.лно
дистанционно;
По отношение на констатираните дефекти, свързани с ОВК инсталацията, ищецът
посочва, че претенциите му касаят появилият се теч от кондензни вани на
климатичните камери. Аргументира, че доколкото инсталацията е монтирА.
неправилно, като част от изградените кондензни линии на камерите са монтирани на
по-високо ниво от това на кондензните вани, то е било невъзможно свободното
изтичане на конденза и се получавало преливане. Поради невъзможността да се
осъществи нормалното оттичане на конденза, е било необходимо да се монтират
кондезни помпи, посредством които да се изпомпва образувалият се конденз. В тази
връзка, сочи, че се е наложило ищецът сам да отстрани констатираните повреди и
дефекти, поради бездействието на Изпълнителя по Договора, чрез ангажиране на друг
изпълнител, като е извършил разходи за отстраняване на дефектите, свързани с
доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на
климатичните камери в учебния корпус ,.К” на УНСС.
2.2. Възражения на ответника
5
В отговора на искова молба ответниците оспорват предявените искове като
неоснователни. Възразяват по отношение действителността на възникналите
неизправности при функционирането на поставените ролетни щори. В условията на
евентуалност поддържат, че същите са били отстранени своевременно от
производителя „Р-т“ ЕООД на 06.07.2022 г, видно от Констативен протокол № 2 от
06.07.2022 г. Оспорват размера на извършените разходи, като считат същите за
завишени и неотговарящи на актуалните пазарни условия.
По отношение на дефектите, свързани с ОВК инсталация, оспорва възникването им,
респ. наличието на некачествено изпълнение, като сочи, че същите не са резултат от начина
на изпълнение на дейностите по Договора. Излага доводи, че преди получаване на
уведомлението за дефекти възложителят е предприел дейности по отношение на
отводнителната инсталация, без съгласието на ответниците, както и че отговорността на
дружеството за тези недостатъци е вече ангажирА., за което е образувано т. д. №1130/2022 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 17 състав.
Евентуално посочва, че в случай, че бъдат установени твърдените дефекти по ОВК
инсталацията, то същите се дължат на собственото виновно противоправно поведение на
ищеца, изразяващо се в неправилна експлоатация и липсата на поддръжка, а не на
некачествено изпълнение. Сочи, че при оглед на обекта в началото на м. ноември 2021 г. в
присъствието на представители на ищеца е установено, че филтрите не се почистват
редовно и системите се изключват от захранването с цел икономия на електроенергия.
Оспорва необходимостта и размера на извършените разходи.
Въвеждат се твърдения за липса на солидарна отговорност между ответниците,
доколкото Споразумението за създаване на обединение от 15.01.2016 г. обвързва единствено
страните по него и няма действие спрямо трети лица, поради което същото няма действие за
ищеца.
Твърди се, че клаузата на неустойка по чл. 19, ал. 3 от Договора е нищожна поради
липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, поради което претендираните от ищеца
вземания за неустойки не са възникнали. Релевира, че страните не са уговорили конкретен
размер на неустойката, а вместо това са уговорили, че същият ще се изчислява като процент
от разходите, които възложителят е направил, поради което счита, че е налице толкова
висока степен на неопределеност, че не може да се приеме, че е налице съгласие по
отношение на размера. Посочва, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че
възложителят разполага с пълна дискреция по отношение на определяне размера на
неустойката, доколкото е свободен да избере при какви условия да сключи сделките на
покритие. Излага доводи, че неустойката противоречи на добрите нрави, доколкото поставя
страните в крайно неравностойно положение, което позволява неоснователно обогатяване на
възложителя, който може да сключи сделките на покритие при непазарни условия, с което
да увреди изпълнителя.
Прави възражение по чл. 83, ал. 2 ЗЗД за екскулпиране поради неполагане на грижата
на добрия стопанин, изразяваща се в неправилно поддържане на сградата и сключване на
сделки на покритие при крайно неизгодни условия.
По отношение на евентуалния иск въвежда доводи, че отговорността по чл. 265 ЗЗД е
ограничена до скрити недостатъци, като настоящият казус не касае такива, съответно
направените разходи не подлежат на обезщетяване. Сочи, че по евентуалния иск не се
дължи вземане за неустойка, доколкото последната покрива единствено разходи за
отстраняване на недостатъци във връзка с гаранционната отговорност на изпълнителя.
Молят исковете да бъдат отхвърлен. Претендират разноски.
6
2.3. Становище на третото лице
Третото лице – помагач на стрА.та на ответника оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че е извършил необходимите ремонтни дейности в
съответните зали, видно от Констативен протокол № 2 от 06.07.2022 г. и Приемо-
предавателен протокол № 38 от 20.09.2022 г., като поддържа, че възникнали нови
дефекти, дружеството не е било уведомявано, съответно не е в неизпълнение на
задълженията си спрямо ответника „ГИ“ ООД.
3. Обстоятелства, установени в хода на съдебното дирене
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа стрА.
следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са приети за ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства:
На 13.04.2016 г. между „ГВ 2016“ ДЗЗД, със съдружници „ГИ“ ООД и „В-с“ ООД,
от една стрА. в качеството на изпълнител, и УНСС, от друга стрА. в качеството на
възложител, е сключен Договор № ЗОП-34/2016 г. с предмет „„Проектиране и
изграждане (инженеринг) на обект: Нов корпус на УНСС“ в гр. София“
(„Договорът“), по силата на който „ГВ 2016“ ДЗЗД е извършил възложените му
строителни работи;
„ГВ 2016“ ДЗЗД е получил писмо от ищеца с изх. № РД-21-03-647/01.06.2022 г., с
което ищецът, в качеството си на възложител по Договора, е уведомил
изпълнителя за констатирани дефекти - 2 броя нефункциониращи ролетни щори в
учебните зали и е предоставил на последния едноседмичен срок за отстраняване на
повредите и разменената впоследствие кореспонденция между страните относно
определяне на допълнителен срок за отстраняване на дефектите до 08.07.2022 г.
Съгласно чл. 7, ал. 5, т. 1 от Договора изпълнителят се задължава да коригира, респ.
замени изцяло за своя сметка некачествено извършените работи, некачествените
материали, оборудване и съоръжения в гаранционните срокове посочени в чл. 20, ал.
4, т. 1, 3, 4 и 7 от Наредба № 2/31.07.2003 г.
Чл. 19 от Договора урежда гаранционните условия. Съгласно ал. 1 изпълнителят
отстранява възникналите повреди, констатираните скрити дефекти и некачествено
изпълнени работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на
уведомяването му. Ал. 2 предвижда, че възложителят уведомява писмено изпълнителя
за констатирА.та повреда и определя срок за отстраняването . След изтичане на този
срок, според ал. 3 възложителят може и сам да отстрани повредата, като изпълнителят
е длъжен да му възстанови направените разходи, доказани с финансово-счетоводни
документи, както и неустойка в размер на 10 % от тяхната стойност.
Обектът „Нов учебен корпус на УНСС“ е въведен в експлоатация на 01.04.2021 г.,
видно от Разрешение за ползване № СТ-05-281 от 01.04.2021 г. на началника на ДНСК
От приложените към исковата молба документи се установява, че на 17.06.2022 г. е
извършена проверка за установяване на гаранционни дефекти от представител на
третото лице-помагач, обективирА. в Констативен протокол № 1 с вх. №
860/17.06.2022 г., подписан от представители на третото лице и на ищеца, в който са
установени 13 броя дефекти по ролетните щори в зали 311, 303, 309, 209, 208, 2011,
7
203, 102, 107, 108, 303, 408 и 409 на корпус „К“.
По делото е приложена оферта от „П-и“ ЕООД за ремонт на ролетни щори в корпус
„К“ на УНСС в посочените в пар. 14 зали на обща стойност 9 795, 63 лв. без ДДС, от
които 6 280 лв. са за 8 бр. мотора с единична цена 785 лв. за брой, 1 320 лв. – 8 бр.
еднокални дистанционни с единична цена 165 лв. за брой, 155, 36 лв. – 8 бр. оси с
единична цена 19, 42 лв. за брой и 2 040 лв. – труд. В тази връзка е направено
предложение за извършване на ремонта и поемане на финансово задължение
съобразно предложената оферта, което е утвърдено от ректора на УНСС.
Приложени са счетоводни документи, от които се установява фактът на извършеното
плащане в полза на „П-и“ ЕООД от стрА. на ищеца на сумата в размер на 11 754, 43 лв. за
извършване на описаните ремонтни дейности.
С писмо с изх. № РД-21-03-692/14.06.2022 г. ищецът е уведомил ответниците за
проявили се дефекти по възложените и извършените СМР, като е посочил, че
изградените кондензни линии на климатичните камери тип „max. e-mini“ на част от
мантиите са монтирани на по-високо ниво от това на кондензните вани на
климатичните камери, поради което е невъзможно свободното изтичане на конденза и
се получава преливане, като е дал двуседмичен срок за отстраняване. Същото е
връчено на ответниците, съобразно приложените известния за доставяне.
В отговор от 23.06.2022 г. ответникът „ГИ“ ЕООД е заявил, че не приема за
основателно искането за пристъпване към цялостно преработване/ изместване на
трасето на кондензните линии, като е посочил, че върху появата на конденз и проблем
с оттичането му може да повлияе неправилната експлоатация и липсата на адекватна
поддръжка на системата. Посочва, че при посещение на обекта на 8.06.2022 г. по
повод друг гаранционен недостатък негов представител е видял лично, че към този
момент на обекта се извършват дейности по демонтаж и монтаж на нови PVC тръби за
отводнителна инсталация, за което не е уведомен и не е поискано становище от него,
отделно при приемането на работата подобни проблеми не са могли да остА.т скрит
недостатък.
С последващо писмо от 24.06.2022 г. на ответниците е даден нов двуседмичен срок за
отстраняване на описаните дефекти, като изрично е посочено, че некачествено
извършените работи са били установени от сервизните инженери на производителя на
монтираните в корпуса климатични камери „Д-т“ ООД, като към 8.06.2022 г. същите
са извършвали единствено оглед и диагностика на системите, а не ремонтни дейности.
Поради липса на извършване на строително-монтажни дейности между ищеца и „Д-т“
ООД е сключен Договор № ЗОП-55/2022 от 26.07.2022 г. с предмет „Обслужване,
поддръжка и ремонт на климатична и вентилационна техника в УНСС, СК
„БОНСИСТ“ и УОБ – с Равда, обособена позиция № 4: „Обслужване, поддръжка и
ремонт на вентилационна техника в учебен корпус „К“ на УНСС“. Съгласно чл. 6
общата стойност на договора е в размер на 30 000 лв. с ДДС.
По делото и приложена оферта от 01.08.2022 г. за доставка и монтаж на 13 бр.
кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на стойност 5 304 лв. с ДДС, ведно с
становище от 31.08.2022 г. за необходимост от монтирането на допълнителна 1 бр.
кондензна помпа от първоначално предвидените 12 бр.
Приложени са счетоводни документи, от които се установява фактът на извършеното
плащане в полза на „Д-т“ ООД от стрА. на ищеца на сумата в размер на 5 304 лв. с ДДС за
извършване на описаните ремонтни дейности.
8
С нотариална покА. от 18.10.2022 г. чрез нотариус Ц.Г. с рег. № 594 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие РС- гр. София, връчена на 25.10.2022 г. на
„ГИ“ ООД, съответно на 26.10.2022 г. на „В-с“ ООД, ищецът е поканил ответниците в
14-дневен срок от получаването да му заплатят сумата в размер на 18 764, 27 лв.,
представляваща твърдените вземания по настоящото производство. Към нея са
приложени оферти и съответните им финансово-счетоводни документи за извършено
плащане.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 592 ГПК нотариалната покА. се ползва с
формална и материална доказателствена сила за удостоверените с нея факти, като обвързва
настоящия съдебен състав да приеме посочените по-горе обстоятелства, касаещи датата на
издаване, съдържанието на документа и факта на връчването му.
Към отговора на искова молба е приложено Споразумение за създаване на обединение
от 15.01.2016 г., от което е видно, че ответниците „ГИ“ ООД и „В-с“ ООД са учредили
гражданско дружество по смисъла на чл.357 ЗЗД под наименованието „ГВ 2016“ ДЗЗД
с цел съвместно участие в процедура по изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Проектиране и изграждане (инженеринг) на обект: Нов корпус на УНСС“ в гр.
София“ с възложител ищецът в настоящото производство.
Съгласно чл. 3.1. дяловото участие в дружеството е 95 % за „ГИ“ ООД и 5 % за „В-с“
ООД.
Видно от чл. 5.1 страните са уговорили пълна солидарна и индивидуална (заедно и
поотделно) отговорност за участие в Обединението, както и за изпълнението на договора за
възлагане на обществена поръчка.
С Договор № 0039/20.06.2019 г. ответникът „ГИ“ ООД е възложил на третото лице-
помагач да извърши изработка, доставка и монтаж на 64 бр. външни ролетни щори на
процесния обект. В чл. 7.4 е уговорено, че в рамките на предоставените гаранционни
срокове (5 г.) изпълнителят извършва необходимия ремонт, съответно замяна на
изделия за своя сметка.
С писмо от 27.06.2022 г. ответникът „ГИ“ ООД е уведомил третото лице за
констатираните от ищеца дефекти по отношение на ролетните щори и е помолил за
съдействие за отстраняване на дефекта.
В приложения по делото Констативен протокол № 2 за отстранени гаранционни
дефекти, подписан от представители на третото лице и ответника е посочено, че е извършен
реглаж на щори в залите 311, 309, 209, 203 и 102.
От Констативен акт за установяване годността на приемане на строежа (Образец № 15)
от 28.07.2022 г. е видно, че строеж „Нов учебен корпус на УНСС“ е приет са изпълнен
съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ и предаден без забележки. В част
ОВК липсват констатации за некачествено изпълнение и дефекти.
Съгласно Констативен протокол за установяване на съС.ието на ОВК инсталация от
19.11.2021 г., представители на ищеца са констатирали неравномерната работа и
изключване на системата от грешки, съобщаващи за липса на фреон. В същия е
обективирано становището на дружествата „Д-т“ ООД относно климатични камери
тип max. e-mini, като е описано, че машините са инсталирани без хидрозатвори, които
са нужни за нормалното функциониране и работа на климатичните камери, поради
което всички машини следва да се снабдят с по 4 броя хидрозатвори, тъй като се
създава риск от образуването на конденз в машините и изтичането му извън
конструкцията им върху таваните, където са монтирани камерите.
9
Приложени са документ, изходящи от служители на ищеца, от които е видно, че е
направено предложение до ректора да бъдат предприети действия по отстраняване на
проблемите с ОВК инсталацията, като поради сочено бездействие от стрА. на
ответниците и предложено ремонтните дейности да бъдат извършени от дружествата
„Д-т“ ООД и „ЕДС“ ООД.
В доклад от 02.12.2021 г. е описано, че по ОВК инсталацията следва да бъдат
предприети действия по монтиране на 4 бр. хидрозатвора на всяка една климатична камери
тип max. e-mini, проби на плътността на азот на системата на климатизация, изчистване на
грешки от съоръженията и дистанционните. В последващ констативен протокол от
14.01.2022 г. е установена неравномерна работа на ОВК инсталацията, вероятно дължаща се
на необходимост за преправяне на същата и допълване с фреон, както и невъзможност за
достигане на зададената температура през дистанционното управление.
С нотариална покА. от 26.04.2022 г. чрез нотариус АИ с рег. № 34 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие РС София ответниците са поканени да заплатят
сумата в размер на 34 092, 96 лв. във връзка с извършени дейности по отстранявне на
дефекти по климатичната система.
По делото са приложени съдебни книжа по т. д. № 1130/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI-7 състав, от които е видно, че между страните е налице висящо
производство във връзка с процесния договор. От твърденията в исковата молба се
установява, че ищецът цели да ангажира гаранционната отговорност на ответниците
във връзка с възникнали повреди и дефекти свързани с неправилна инсталация на
климатичната система, съответстващи на посочените отклонения в Констативни
протоколи от 02.12.2021 г. и 04.01.2022 г.
В тази връзка Съдът счита за необходимо да се произнесе по наведеното възражение
за антиципиран отвод, като посочи, че настоящото производство в частта си за ангажиране
на гаранционната отговорност във връзка с ОВК инсталация касае констатирани дефекти
във връзка с изградените кондензни линии, на които са разположени климатични камери тип
max. e-mini, съответно монтиране на кондензни помпи, докато висящото т.д. № 1130/2022 г.
се отнася до монтаж на хидрозатвори на климатичните камери. Както се посочва и в
приетата по делото съдебно-техническа експертиза по отговор на въпроси № 1, 2 и 3
хидрозатворите и кондензните помпи по съществото си имат различни характеристики, като
монтажа на двата продукта касае различна дейност. В единия случай се касае за липсващи
части от системата на климатичните камери, а в другия – неправилен монтаж на външни
тела на покрив. Местоположението на хидрозатворите е отдолу на кондензните вани, а
кондензните помпи се монтират към дренажната система.
Предвид това Съдът счита, че не е налице идентичност по отношение на настоящото
производството и висящото т. д. № 1130/2020 по описа на СГС, ТО, VI – 7, поради което
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е неприложима и Съдът дължи произнасяне по така
предявените искове.
Във връзка с горното настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира
приложените към отговора на искова молба документи - оферти на дружеството
„ЕДС“ ООД и отговор на нотариална покА. от 10.05.2022 г., поради неотносимост към
производството.
От приетото по делото заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза се
установява, че за правилното функциониране и техническа експлоатация на спорните
системи е било наложително отстраняването на възникналите гаранционни дефекти. В
отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че средната пазарна цена за
един брой кондензна помпа със сходни параметри на процесните към 02.09.2022 г. е в
10
размер на 281, 50 лв. с ДДС, а цената за доставка, монтаж и ремонт - 180 лв. с ДДС.
Заплатената от ищеца сума в размер на 11 754, 43 лв. за ремонт на ролетни щори е за 8
бр. мотори, 8 бр. оси и 8 бр. еднокални дистанционни за външни електрически щори.
По отношение на пазарната цена на направените разходи цената на мотора варира
между 434 лв. до 958 лв. с ДДС в зависимост от мощността на двигателя и
производителя, средната цена за дистанционно е 179 лв., а за един брой ос – 20 лв.
В отговор на въпрос № 4 вещото лице е заключило, че извършените от възложителя
ремонтни дейности по т. д. № 1130/2022 г. не биха могли да засегнат кондензната
инсталация на климатичната система. Във връзка с ремонта на щорите е посочено в отговор
на поставения въпрос, че не е възможно констатираните дефекти с Констативен протокол от
08.06.2022 г. да бъдат отстранени единствено с реглаж, като се посочва, че е била
необходима подмяна на неработещите мотори с нови и ангажиране на вишка за достъп до
неработещите мотори.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х.И.Т., заемащ
длъжност „ръководител на проекти“ при ответника, се установява, че лицето е
присъствало по време на оглед на обекта в началото на м. юни 2022 г. за монтиране на
фасадни вътрешни щори, като по време на огледа е констатирано, че част от тях не
работят и не са урегулирани добре. Сочи, че по време на срещата му е направило
впечатление, че таванните климатични тела са разглобени, разводката за отвеждане на
конденза е свалена на земята и работници са демонтирали и монтирали продукти в
гаранция. Устно е попитал служители на ищеца по отношение на извършваните
дейности и им е посочил, че не е редно да ги извършват, защото климатичната система
е в гаранционен срок. Твърди, че след срещата, голяма част от дефектите по ролетните
щори са отстранени, като не е чул за проблеми с двигателите, а с- две или три щори се
нуждаели от реглаж.
По делото е разпитан и свидетелят Ю.П.П., заемащ длъжността „директор“ на
„Дирекция управление на собствеността – УНСС“. От дадените от него показания се
установява, че първоначално е констатирано единствено, че ролетните щори не
работят. След посещение на представители на третото лице помагач, се е установило,
че има проблем в електрочастта на ролетнтия механизъм. По отношение на
последното свидетелят посочва, че няма как да се извърши диагностика преди да се
стигне до тях, поради недостъпността им от вътрешната стрА. на сградата, поради
което се налага използването на вишка. При направено предположение затова
представителните на третото лице са отказали. При отстраняване на недостатъците не
са успели да стигнат до вътрешността. По отношение на климатичните камери
свидетелят посочва, че течовете от климатиците са започнали през зимния сезон по
време на интензивното отопление. Започнал е теч от ваните и е преливала кондензна
течност, като таваните са подгизвали от това. За проблема първоначално са се
обърнали към производителя на климатичните система, а след това са уведомили и
ответниците. Последните са посочили, че проблемът е свързан с недобре нормирА.
дренажна система и довежда до водопроводната система, тоест наклонът не е в
посока, в която да е възможно оттичане. Направено е предложение допълнително да се
монтират кондензни помпи, които да подпомагат отвеждането на кондензната течност.
Впоследствие не са предприети действия от изпълнителя. Свидетелят посочва, че
преди 14.06 кондензни помпи не са монтирани на обекта. По отношение на видените
от св. Х.И.Т. монтажни дейности на 08.06.2022 г., сочи, че през този период са
установени проблеми с обслужването на филтрите на тези системи, като работници са
били извикани да направят ревизионни отвори, защото филтрите са давали грешка за
замърсеност.
4. Правен А.лиз
11
При така установеното от фактическа стрА. се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
160, ал.3 ЗУТ, вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти (Наредбата), чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В условията на обективно евентуално съединяване на първия иск е предявен иск с
правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 160, ал.3 ЗУТ, вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. чл. 20 и чл. 21
от Наредба от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти
Съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване на
завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането
им и въвеждане в експлоатация (ползване) с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Съгласно ал. 4 гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и
изпълнителя за съответния строителен обект, като не могат да бъдат по-кратки от
предвидените в наредбата.
Чл. 20, ал. 3 от Наредбата гаранционните срокове започват да текат от деня на
въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация). Съгласно ал. 4, т. 3
гаранционният срок за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и
антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда е 7 години, а
според т. 4 за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и
стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на
работите по т. 1, 2 и 3 – 5 години. Според чл. 21 когато през време на гаранционните
срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят
скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се
решават по съдебен ред.
Съгласно чл. 163, ал. 3 ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинени
щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.
За ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на материално
правоотношение по договор за обществена поръчка, по който изпълнителят се е
задължил да извърши съответните работи, обект на гаранционната отговорност; че в
договора е предвидена съответната гаранционна отговорност; наличието на дефекти,
възникнали в рамките на гаранционния срок; размерът на разходите, необходими за
поправката на възникналите в гаранционния срок недостатъци. В този смисъл и
константната практика Решение № 140 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I
т. о.,
Видно от доклада по делото, обстоятелството, че между страните е сключен Договор
№ ЗОП-34/2016 г. с предмет „„Проектиране и изграждане (инженеринг) на обект: Нов
корпус на УНСС“ в гр. София“ е обявено за безспорно. Не се спори и по отношение на
уговорените по чл. 7, ал. 6, т. 1 от Договора гаранционни срокове, като същите
12
съответстват на предвиденото по чл. 20, ал. 4, т. 3 и 4 от Наредбата. Спорно между
страните е наличието на дефекти, възникнали в рамките на гаранционния срок, както и
размера на разходите за поправка.
От приложеното по делото Разрешение за ползване № СТ-05-281 се установява, че
процесният обект е въведен в експлоатация на 01.04.2021 г, поради което именно на
тази дата започват да текат гаранционните срокове по Наредбата. Доколкото
дефектите са констатирани на 01.06.2022 г., съответно 14.06.2022 г., същите попадат в
темпоралния обхват на отговорността.
От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи, че
ответниците не са положили дължимата грижа във връзка с отстраняване на
възникналите повреди в дадения им от ищеца срок, поради което последният
правомерно е упражнил уговореното в чл. 19, ал. 3 от Договора право сам да отстрани
повредата.
Видно от приложените писмени доказателства, ищецът неколкократно е дал срок за
отстраняване на дефектите във връзка с монтираните външни ролетни щори, като
извършеният реглаж от стрА. на третото лице помагач не е съответства на дължимото
в случая поведение. Последното се потвърждава както от показанията на свидетеля
Ю.П.П., така и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което посочва не е възможно констатираните дефекти с Констативен протокол от
08.06.2022 г. да бъдат отстранени единствено с реглаж, а е била необходима подмяна
на неработещите мотори с нови и ангажиране на вишка за достъп до неработещите
мотори. В тази връзка възраженията на ответниците и на третото лице за
своевременното отстраняване на повредите на външните ролетни щори се явяват
неоснователни.
По отношение на извършените ремонти дейности на климатичните системи, видно от
приложените по делото писмени доказателства, ищецът е уведомил ответниците за
констатираните проблеми със съответен срок за изпълнение. В отговор от 23.06.2022 г.
ответникът изрично е посочил, че счита за неоснователно искането на ищеца, поради
което не е пристъпил към отстраняване на констатираните повреди.
Във връзка с възражението на ответника за екскулпиране по чл. 83, ал. 2 ЗЗД съдът
отчита обстоятелството, че по делото не бяха представени убедителни доказателства в
подкрепа на твърдението, че на 08.06.2022 г. при ищеца са извършвани дейности по
демонтаж и монтаж на нови PVC тръби за отводнителна инсталация, които не са
съгласувани с ответника. Действително в показанията си свидетеля Х.И.Т. посочва, че по
време на посещението си на обекта е видял таванните климатични тела разглобени, но
следва да се има предвид, че съдът преценява доказателствата по делото в тяхната
съвкупност. Видно от приложените писмени доказателства, договорът за възлагане на
обществена поръчка с „Д-т“ ООД, който представлява основание за извършване на
дейностите по обслужване, поддръжка и ремонт на вентилационна техника в учебен корпус
„К“ на УНСС, е сключен на 26.07.2022 г., офертата и счетоводните документи са
последващи договора. В тази връзка Съдът счита, че ищецът и изпълнил посочената в чл. 19
от Договора процедура. Отделно, в случая следва да бъде отчетено, че в отговор на въпрос
№ 4 вещото лице е заключило, че извършените от възложителя ремонтни дейности по т. д.
№ 1130/2022 г. не биха могли да засегнат кондензната инсталация на климатичната система,
доколкото се касае за различно местоположение на извършваните ремонтни дейности и
липса на връзка помежду им.
Последният елемент от фактическият състав, а именно размерът на разходите за
поправка също беше доказан в настоящото производство, като Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице в съдебно-техническата експертиза, от което
13
е видно, че средните пазарни цени на частите за ролетни щори и кондензни помпи са
по-високи от заплатените от ищеца на съответните дружества, поради което счита, че
искът за присъждане стойността на извършените разходи следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало
облигационно правоотношение, изпълнение на задълженията от негова стрА.,
наличието на неустоечна клауза, неизпълнение от стрА. на ответниците в
гаранционните срокове и размера дължимата на неустойката.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че между страните е
налице валидна договорна връзка, по която ищецът в качеството си на изправна стрА.
при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1 от Договора правомерно е упражнил
правото си по ал. 3 да извърши сам действията за сметка на ответниците.
Клауза за неустойка е уговорена между страните в чл. 19, ал. 3, където е предвидено,
че след изтичане на дадения срок за изпълнение възложителят може и сам да отстрани
повредата, като изпълнителят е длъжен да му възстанови направените разходи,
доказани с финансово-счетоводни документи, както и неустойка в размер на 10 % от
тяхната стойност.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за нищожност на
неустойката поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави. Липсата на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е тежък порок на сделката,
свързан с липсата на съвпадащи волеизявление или с отсъствие на намерението за
обвързване. Последното дефинирано като съзнавА. липса на съгласие означава едната
или двете страни да осъзнават, че външно правят изявления, които формално
осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване. В тази
връзка например Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018
г., ОСТК, т. 2а, Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г.
о., ГК.
Неустойката като с-стоятелно макар и акцесорно договорно съглашение може да бъде
засегната от всички пороци, водещи до недействителност, в това число и от
нищожност поради липса на съгласие. За да е налице последното обаче, следва да са
налице горепосочените обстоятелства, а именно волята на страните въобще да не
съвпада, неустойката да е уговорена по начин, който да води до неопределеност на
уговореното и пр. Настоящият случай не е такъв. Видно от ал. 3 на Договора
изпълнителят дължи заплащане на неустойка в размер на 10 % от стойността на
направените разходи. Предвид липсата на договорена методика за определяне на
заместимите престации в такъв случай, приложимо е общото правило на чл. 64 ЗЗД,
което именно определя и рамките, в които възложителят разполага с дискреция за
съответните извършване на съответните действия. При определянето на конкретен
процент от стойността на съответните разходи не може да се счита, че е налице
неопределеност, която да опорочава волята на страните. Такъв би могъл да бъде
случая, когато процентът не е предварително дефиниран, а се определя от възложителя
към момента на извършване на разходите, респ. същият варира в неясни граници. В
тази връзка уговорената в договора неустойка не е нищожна поради липса на съгласие.
По отношение на противоречието на неустойката с добрите нрави следва да се имат
предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
14
т. д. № 1/2009 г., ОСTK, където нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства
и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна
или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението. В настоящия случай не се касае за
екзорбитантност на неустоечната клауза, доколкото по начина, по който е уговорена,
същата цели да компенсира претърпените от възложителя вреди поради липсата на
изпълнение в рамките на гаранционния срок, като същата има единствено
обезщетителна функция, доколкото преразпределя последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник. Както се посочи по-горе липсата на методика за
сключваните сделки на покритие, не води до автоматично до нищожност на
неустоечната клауза. Отделно последното според настоящия състав е израз и на
обезпечителната функция на същата, доколкото цели да стимулира изпълнителя да
спази гаранционните условия пред опасността да бъде осъден да заплати процент от
разходите за заместимата престация.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че така уговорената клауза е
действителна, съответно същата е годна да породи правните си последици по смисъла
на чл. 92 ЗЗД.
От събрания по делото доказателствен материал може да се заключи, че ищецът е
доказал и последната предпоставка, а именно размера на дължимата неустойка,
доколкото видно от приложените счетоводни документи и платежни нареждания,
същият е заплатил сумите в размер на 11 754,43 лева за поправка на външни ролетни
щори и 5 304 лв. за доставка и монтаж на кондензни помпи, поради което за него е
възникнало право на вземане за неустойка в размер на 10 % от направените разходи.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е изпратил покА. за заплащане на посочените суми,
която е получена от ответниците, с която да постави същите в забава за изпълнение на
задължението.
По отношение на задължението по чл. 19, ал. 3 от Договора за възстановяване на
извършените разходи не е предвиден срок за изпълнение, поради което следва да се
приложи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът изпада в забава след
покА. от кредитора.
Видно от представената по делото нотариална покА. от 18.10.2022 г. чрез нотариус
Ц.Г. с рег. № 594 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие РС- гр.
София, връчена на 25.10.2022 г. на „ГИ“ ООД, съответно на 26.10.2022 г. на „В-с“
ООД, ищецът е поканил ответниците да изпълнят доброволно посочените по-горе
задължения. В 14-дневен срок от връчването на покА.та плащане в полза на ищеца не
е извършено, поради което същите са поставени в забава считано от 08.11.2022 г.,
респ. 09.11.2022 г.
Следва да се посочи, че лихвата за забава е начислена върху сбора от всчки главници в
това число и върху неустоечните задължения. В този връзка следва да се посочи, че
константната практика
Решение № 147 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1372/2012 г., ВКС, ІV г. о., р. № 168 от
2012 г. по т. д. № 506/2010 г., ІІ т. о,. и р. от 28.01.2003 г. по гр. д. № 2003/2002 г.,
15
САС, а и на дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор в р. № 230 от 13.07.2011 г. по т. д.
№ 1088/2009 г., ВКС, II т. о., и р. № 73 от 29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г., ВКС, I т.
о., че задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.
При забава да се изпълнени паричен дълг, макар и под формата на неустойка,
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следва да се
посочи обаче, че лихва за забава при безсрочно вземане се дължи от покА.та.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както е и в настоящия случай.
При отчитане принципа на диспозитивното начало в исковата си молба ищецът е
посочил за начална дата на периода 10.11.2022 г., поради което вземането за законна
лихва следва да бъде присъдено от тази дата.
По отношение на солидарната отговорност на ответниците
Съгласно чл. 121 от ЗЗД Освен в определените от закона случаи солидарност между
двама или повече длъжници възниква с- когато е уговорена.
В чл. 5.1. от Споразумение за създаване на обединение от 15.01.2016 г. ответниците са
уговорили пълна солидарна и индивидуална (заедно и поотделно) отговорност за
участие в Обединението, както и за изпълнението на договора за възлагане на
обществена поръчка.
Консорциумът е гражданското дружество, чиято правна уредба се съдържа в чл. 357-
364 ЗЗД. То е неперсонифицирА. форма на обединяване на лица и имущество, като
притежава фингирА. правосубектност за целите на данъчното и трудовото право, но
не е с-стоятелен субект - юридическо лице. Оттук и при участие в оборота и
сключване на сделки с трети лица, правата и задълженията по тях могат да възникнат
с- за съдружниците – страни по дружествения договор.
Съгласно чл. 361, ал. 1 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се
разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, а при липса на
доказателства в противна насока, дяловете им са равни (така чл. 359, ал. 2 от ЗЗД).
Съдружниците носят лична и неограничена отговорност за задълженията към трети
лица. Тази отговорност по правило е разделна, а не солидарна, освен ако такава не е
предвидена в договора за дружество, което не се доказва в настоящия случай.
Пасивната солидарност е облигационноправна категория, но докато в облигационното
право тя е изключение, в търговското право е правило, ако задължението е поето от
двама или повече длъжници. Съгласно чл. 304 от ТЗ лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от
сделката не следва друго. В случая е налице търговска сделка по определението на чл.
286 от ТЗ, по която представляващия гражданското дружество съдружник е поел от
името на двамата съдружници общо задължение за плащане на цената на доставените
от ищеца стоки. Търговският характер на сделката не е опроверган. Следователно за
двамата съдружници е възникнала солидарна отговорност за изпълнение на
задължението към ищеца-търговец, на основание чл. 304 от ТЗ.
В този смисъл константната практика -Решение № 1236 от 02.12.2014 г. по гр. д. №
1730/2014 г. на Окръжен съд – Бургас и доктрината - Русчев, Ив. – В: Герджиков, О.,
Касабова, К., Марков, М., Русчев, Ив., Стефанов, Г., Голева, П., Градинарова, Т.,
Недкова, К., Гигова, В., Стефанов, Ст., Хорозов, Г. Цит. съч., 174–175.
16
По изложените съображения ответниците отговарят за всички вземания по настоящия
договор при условията на пасивна солидарност, доколкото ответниците са поели общо
работа и никоя от тях не изрично уговорила нещо различно като поемане на конкретна
работа и отговорност.
По отношение на евентуалния иск по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, доколкото и
налице произнасяне по главния, Съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи
претендираните разноски съразмерно с уважената част от иска, доколкото е налице
нарочно искане затова. По делото са представени доказателства за действително
сторените разноски в рамките на исковото и на заповедно производство на обща
стойност 3 811,96 лв.
На ответниците не се дължат разноски.
МОТИВИРАН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 160, ал.3 ЗУТ, вр. чл.163, ал.3 ЗУТ, вр. чл. 20 и
чл. 21 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредбата)
„ГИ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Сердика,
ж.к. Военна рампа, бул. „Илиянци“ № 48, Бизнес сграда "Галчев холдинг" и „В-с“
ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх“ № 57, да заплати при условията на СОЛИДАРНОСТ на
Университет за национално и световно стопанство, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, Студентски град „Христо Ботев“, ул. „Осми декември“,
представляван от проф. д-р Д.П. Д. – ректор, сумата в размер на 11 754,43 лв.,
представляваща направени разходи за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с
нефункциониращите ролетни щори в зали 108, 208, 211, 303, 309 и 311 в учебен
корпус „К“, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното заплащане на вземането, ведно със законната лихва за забава
от датата на предявяване на исковата молба - 02.12.2022 г. до окончателното
заплащане на вземането. както и сумата от 5 304 лева, разноски за отстраняване на
повреди и дефекти, свързани с доставка и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за
ремонт на кондензни вани на климатичните камери в учебния корпус „К“ на УНСС,
на основание чл. 19, ал. 3 от Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба- 02.12.2022 г.
17
до окончателното заплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД „ГИ“ ООД, ЕИК: ***, и „В-с“ ООД,
ЕИК: **, да заплатят при условията на солидарност на Университет за национално
и световно стопанство, ЕИК *********, сумата в размер на 1 175,44 лв.,
представляваща неустойка за извършените по т. 1 разходи на основание чл. 19, ал. 3
от Договор № ЗОП-34/2016 г. от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на вземането,
както и сумата в размер на 530.40 лева, съставляваща неустойка в размер на 10 % от
стойността на разноските за отстраняване на повреди и дефекти, свързани с доставка
и монтаж на 13 бр. кондензни помпи за ремонт на кондензни вани на климатичните
камери в учебния корпус ,,К“ на УНСС;
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ГИ“ ООД, ЕИК: ***, и „В-с“
ООД, ЕИК: **, да заплатят при условията на солидарност на Университет за
национално и световно стопанство, ЕИК *********, сума в размер на 114,68 лева,
представляваща законната лихва върху сумата от 18764,37 лева, от 10.11.2022 г. до
датата на исковата молба – 02.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ГИ“ ООД, ЕИК: *** и „В-с“
ООД, ЕИК: **, да заплатят при условията на солидарност на Университет за
национално и световно стопанство, ЕИК *********, сумата от 3 811,96 лв.,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18