№ 92
гр. Харманли, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100385 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че ответника Н. ИБР. М. АМ. ЕГН ********** от
гр. Симеоновград бил абонат на ищцовото дружество - мобилен оператор „Теленор
България“ ЕАД (доставчик на мобилни услуги), повод Договор за мобилни услуги от
01.ІІ.2019г. с клиентски № *** и титуляр на мобилен номер 359*** , по избрана
абонаментна програма Тотал 26.99, с неограничени национални минути и изходящ роуминг
в ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 01.ІІ.2021г. Въз основа на този договор
ответникът ползвал предоставяните от ищцовото дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Сочи се, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор- „При
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.І.2019г.
до 04.ІІІ.2019г. ищцовото дружество издало:
- фактура №**********/05.ІІ.2019г. за отчетния период на потребление от
05.І.2019г. -04.ІІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 159.56лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 25.70лв./без
ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал и потребление извън месечния пакет в
размер на 170.05лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума била платима в срок 20.ІІ.2019г. , като към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/05.ІІ.2019г. за отчетния период на потребление от
05.ІІ.2019г. - 04.ІІІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.99лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 22.49лв./без
1
ДДС/ за месечен абонамент Тотал.
Дължимата сума била платима в срок 20.ІІІ.2019г., като към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 186.55лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за м. януари 2019г.
и за м. февруари 2019г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 186.55лв., е ангажирало договорната му
отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.19б в) от
ОУ на мобилния оператор, и ищцовото дружество е прекратило едностранно
индивидуалните договори на ответника Н. ИБР. М. АМ., като за ползваните абонаменти и е
издал по абонатен номер № 0063 12651 на дата 05.V.2019г. крайна фактура №**********.
В исковата молба се сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД ответникът Н. ИБР. М. АМ., се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, дружеството имало право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника Н.А. . При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те
били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23 б) месеченния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът А. е подписал договор за услуги
с мобилния оператор, ползвал е процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение
изпаднал в забава. Издадените фактури не били заплатени в срок , с което бил изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
2
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление
по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 28/2021г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 186.55лв.–представляваща цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги. Съдът по заповедното производство, уведомил
ищеца, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК е връчена на длъжника (ответник по делото) при условията на чл.47 ал.5 ГПК, което
обусловило правния интерес у ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция .
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответника Н. ИБР. М. АМ. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** гр. София в
размер на 186.55лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги от 09.ІІ.2019г. ,дължими за
периода от 05.І.2019г. до 04.ІІІ.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претендират се присъждане на разноски по заповедното и настоящото
производство.
Ответника Н. ИБР. М. АМ., не е открит на установените по делото адреси и не
му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 222/ 07.ІХ.2021г. за особен
представител на ответницата е назначен адв. Н.Б. К. - С. от АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е де-
позирал отговор на исковата молба, с който е изразил становището си, че предявения иск е
допустим, но неоснователен, като оспорва претенция по основание и размер.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
мобилни услуги от 01.ІІ.2019г., по силата на който ответника А. с клиентски номер №*** и
титуляр мобилен номер 359***, избрал абонаментна програма Тотал 26.99 с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за 24месеца, до
01.ІІ.2021г.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление 05.І.2019г.
до 04.ІІІ.2019г. ищцовото дружество издало фактури: №**********/ 05.ІІ.2019г. и
№**********/05.ІІІ.2019г.– приобщени като доказателства по делото – ксерокопия,
задълженият по които не са изплатени от абоната.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество издало крайна
фактура № **********/ 05.V.2019г. , в която като обща стойност на потребени и
фактурирани услуги била начислена сумата от 186.55лв.
В хода на производството по искане на проц.представител на ищеца и за
изясняване на делото от фактическа и правна страна са назначени и изготвени Съдебно
счетоводна и Съдебно техническа експертизи. Заключенията по експертизите не са
оспорени от страните и са приобщени по делото.
От Заключението на Съдебно счетоводна експертиза и разпита на вещото лице
Ст.И. в съдебно заседание, се установява че общия размер на дължимите от ответника (като
абонат на ищцовото дружество) суми за месечни абонаменти и потребени услуги възлиза на
186.55лв. Вещото лице изрично е посочило, че сумата не е изплатена от ответника.
От Заключението на в.лице К.К. по назначената Съдебно техническа експертиза
се установява, че през процесния период : 01.ІІ.2019г. – 03.ІІ.2019г. ищцовото дружество е
предоставило потребление за ползвания от абоната мобилен номер 359*** , като е установен
и обема на това потребление.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
3
28 по описа на Районен съд Харманли за 2021г. От него се установява, че е издадена Заповед
за изпълнение № 260019/14.І.2021г. срещу длъжника Н.А. за сумата от 186.55лв. – главница,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по договор на мобилни
услуги от 01.ІІ.2019г. и разноски в размер на общо 205.00лв. Доколкото заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото дружество е предявило установителния иск по
чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 28 по описа на РС Харманли за 2021г., по което има
издадена срещу ответника Заповед № 260019/14.І.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 186.55лв. – главница, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси дължими по договор на мобилни услуги от 01.ІІ.2019г. и
разноски в размер на общо 205.00лв. Цитираната Заповед е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да
предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в общ
размер на 186.55лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по
договор на мобилни услуги от 01.ІІ.2019г.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по силата на сключен Договор за мобилни услуги от 01.ІІ.2019г. с клиентски № *** и
титуляр на мобилен номер 359***. Съдържанието му е подробно регламентирано в този
договор и в Общите условия към него. Тези съглашения са подписани и от ответника, който
не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно
автентичността им или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е
разполагал с възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно
основното си задължение, като е предоставило потребление за ползвания от абоната
мобилен номер 359*** – което се установява от изготвената Съдебно техническа експертиза.
При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало насрещното
задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и потребени услуги. По делото не
се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са налице незаплатени както
месечни абонаменти, така и потребени услуги- установени по категоричен начин от
Съдебно счетоводната експертиза. По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск намиращ правно
основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 205.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за
тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на: 25.00лв. внесена държавна такса, 180.00лв.
4
адвокатско възнаграждение, 300.00лв. възнаграждение за особен представител и 240лв.
внесен депозит за вещи лица или общо 745.00лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Харманли и
сумата в размер на 36.00лв. – изплатена на вещото лице по назначената Съдебно техническа
експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. ИБР. М. АМ. ЕГН **********
от гр. Симеоновград, че вземането на „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ***, за
сумата от 186.55лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни услуги от 09.ІІ.2019г., която сума е
включена в издадената Заповед № 260019/14.І.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 28 по описа на РС Харманли за 2021г. - СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Н. ИБР. М. АМ. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати
на „ Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ***, сумата от 205.00лв.- направени
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 28 по описа на РС Харманли
за 2021г., която сума е включена в издадената от съда Заповед № 260019/14.І.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. ИБР. М. АМ. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати
на „ Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК ***, дело-водни разноски за исковото
производство в общ размер на 745.00лв.
ОСЪЖДА Н. ИБР. М. АМ. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд Харманли, деловодни разноски за исковото
производство в размер на 36.00лв. – изплатено на възнаграждение за вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5