Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет
и осми май две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2.
М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Елена Воденичарова
Прокурор:
С.И.
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №152 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
"ЛД”ООД – гр.Варна против Решение №2213/03.12.2019г. по НАХД №4446/2019г.
на ВРС, с което е потвърдено НП №461189-F502763/02.09.2019г. на Директора на дирекция
«Обслужване» в ТД на НАП–Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция от 500лв. за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението на ВРС
е неправилно и незаконосъобразно. Отново се изтъкват доводите с оглед на които
считат деянието за маловажно. Оспорват се мотивите в Решението за неприложимост
на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението на ВРС, с което било
потвърдено НП, което било неправилно и незаконосъобразно, издаденото в
нарушение на процесуалните правила и постановяване на ново решение за отмяна на
НП, тъй като налагането на санкция за нарушението се явявало прекомерно,
насъответстващо на извършеното и на целта в чл.12 от ЗАНН, за постигане на
която се налага. За насроченото открито съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството депозира молба с приложени писмени доказателства
копия на подадените справки-декларации за периода м.07.2019г.-м.02.2020г. в
подкрепа на твърдението в касационната жалба, че установеното нарушение е
инцидентна проява, тъй като юридическото лице стриктно спазва данъчната и
финансова дисциплина. Поддържа оплакванията в жалбата и моли да бъде уважена и
отменено Решението на ВРС. Вместо него моли да бъде постановено ново, с което
НП да бъде отменено поради приложимост на чл.28 от ЗАНН за конкретното
нарушение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв., във връзка с които представя договор за правна защита и съдействие и
списък.
Ответната страна - ТД на НАП – Варна чрез
упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки със становище за
неоснователност на жалбата. Оспорва доводите в нея и моли Решението на ВРС, с
което е потвърдено НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Счита
Решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалбата е подадена в срока
по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на АПК, от лице с активна
процесуална легитимация, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН Решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1
от НПК., като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК. Касаторът претендира отмяна на
Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо.
Правилно ВРС преценил събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност, а и с оглед разпределението на
доказателствената тежест между страните. Неоснователни са оплакванията на
касатора за неправилно приложение на материалния закон от ВРС. Проверката за правилността
на прилагането на материалния закон касационният състав извърши съгласно чл.220
от АПК въз основа на фактическите установявания в Решението. ВРС установил, че "ЛД”ООД–гр.Варна
е регистрирано по ЗДДС лице, при проверка на което на 19.07.2019г. в
информационния масив на НАП от служител на ТД на НАП-Варна е установено, че не
е изпълнило задължението си в законовоустановения 14-дневен срок, който изтекъл
на 15.07.2019г. /работен ден/ да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен
период м.06.2019г. ВРС констатирал, че за това нарушение на дружеството му е съставен
АУАН на 31.07.2019г., в който нарушението е квалифицирано като такова по чл.125
ал.5 от ЗДДС и същият ден е връчен на пълномощник на дружеството, който не
вписал в него възражения. Установено е, че в 3-дневния срок от връчване на акта
са постъпили писмени възражения от дружеството, които заедно с преписката и АУАН
били изпратени на административнонаказващият орган, който разгледал
материалите, намерил възраженията за неоснователни, възприел като правилни
констатациите в акта и на 02.09.2019г. издал НП, с което за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС на основание чл.179 от ЗДДС на дружеството наложил имуществена
санкция в минималния размер от 500лв.
Правилно ВРС приложил материалния
закон към фактическите установявания и заключил, че АУАН и НП са издадени в
сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, с изискуемото съдържание в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, от компетентни лица. Правилно преценил, че производството е
проведено без нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, че НП е надлежно
връчено и в него фактическата обстановка и квалификация са такива, каквито са в
АУАН. Основателно и в съответствие с доказателствата е извода в решението, че дружеството
е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му,
че правилно неизпълнението на задължението да подаде в срок до 15.07.2019г. справката
–декларация по ЗДДС за данъчен период м.06.2019г. е нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС. За това нарушение в чл.179 ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на юридическите
лица на имуществена санкция в размер от 500лв. до 5000лв. И основателно ВРС
намерил за правилно квалифицирано нарушението и съответна на обществената му
опасност наложената с НП санкция в минималния размер от 500лв.
Касационният състав намира за
правилни и съответни на конкретните факти и обстоятелства свързани с
нарушението и извършителя изводите на ВРС за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В
НП е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
утежняващи обстоятелства и е преценено, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. В Решението са отхвърлени като неоснователни
доводите в жалбата срещу НП за маловажност на случая със съображенията, че от нарушението
не са настъпили вреди, че дължимия ДДС за д.п.06.2019г. е бил внесен в срок.
Касационният състав намира за правилен и съобразен с установеното от
доказателствата извода на ВРС, че обществената опасност на конкретното деяние
не е явно незначителна и то не съставлява маловажен случай. Касационният състав
счита, че всички събрани пред ВРС доказателства, вкл. Справките в преписката и
представените в настоящата инстация
писмени доказателства кореспондират с извода на ВРС, че се касае за първо
нарушение и съобразно обществената му опасност е определен минималния размер на
санкцията с оглед диапазона от 500лв. до 5000лв., предвиден в приложимата административнонаказателна
норма на чл.179 ал.1 от ЗДДС. По аргумент от чл.125 ал.5 от ЗДДС,
в който е въведено законово задължение за всички данъчно-задължени субекти да
депозират справки-декларации по ЗДДС и предвиждането на отговорност за
неизпълнение в срок на това задължение, независимо дали са внесли или не
дължимия за същия данъчен период данък, обосновават извода за правилно
отхвърлени от ВРС като неоснователни доводите за квалифициране на нарушението
като маловажен случай.
Законосъобразен и в съответствие с
фактите и обстоятелства свързани с конкретното нарушение е извода в Решението,
че то не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. В случая не при подаване на
справката-декларация за д.п.м.06.2019г. от дружеството, компетентните органи са
установили, че не е спазило срока за депозирането й до 15.07.2019г. Това
неизпълнение на задължението е установено при служебна проверка на 19.07.2019г.
от служител на ТД на НАП. В резултат на установеното на 19.07.2019г. е била изпратена
писмена покана до "ЛД”ООД – гр.Варна, с която е указано да дружеството да
се яви в 7-дневен срок за подаване на справката-декларация за м.06.2019г. и за
съставяне на АУАН за нарушението на чл.125 ал.5 от ЗДДС, извършено с
неподаването й в срок. Обратната разписка за връчване на поканата е връчена на 29.07.2019г.
на единия от съдружниците в дружеството и в изпълнение на дадените в нея
указания на 30.07.2019г. е била подадена дължимата справка-декларация по ЗДДС
за м.06.2019г. Това свидетелства, че нарушението не е отстранено от нарушителя
непосредствено след извършването му, т.е. ден два след изтичане на срока за
подаване на СД на 15.07.2019г., а с две седмици заскъснение. Поради това
правилно въпреки, че се касае за първо нарушение, тъй като няма данни в
преписката и доказателства за други такива от ВРС е направен извода, че то не
се отличава с явна незначителност на обществената опасност спрямо осталите от
този вид. Изтъкнатите доводи и причини за неизпълнение на задължението в срок и
обстоятелството, че дължимия ДДС за м.06.2019г. е бил внесен в срок правилно и законосъобразно са възприети като смекчаващи
и сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на
извършителя и са отчетени при индивидуализиране на размера на имуществената
санкция. Правилно ВРС намерил, че наложената с НП в минималния размер от 500лв.
имуществената санкция за конкретното нарушение е съответна на извършеното и достатъчна
за постигане на превенцията, поради което намерил, че и в тази насока НП е
законосъобразно издадено и не е налице основание за неговата отмяна. Поради
това при правилно приложение на ЗАНН и ЗДДС е потвърдено НП и не е налице
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС, а то следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно
направеното искането от представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63, ал.5
във вр. ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.4 от АПК к«ЛД»ООД-гр.Варна следва да заплати
на ответната страна – ТД на НАП-Варна юрисконсултск овъзнаграждение в размер на
80 лева за настоящата инстанция, определено съобразно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и фактическата и правна
сложност на спора.
Водим от това и на основание чл.221
ал.2 АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2213/03.12.2019г.,
постановено по НАХД №4446/2019г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА "ЛД”ООД – гр.Варна с ЕИК
********* да заплати на ТД на НАП-Варна сумата в размер на 80/осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.