№ 145143
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110153937 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 270883/29.09.2023 г.,
подадено от „А. к. п. з.“ АД, ЕИК ..., адрес срещу длъжника С. Г. Д., ЕГН
**********, адрес, за сумите:
1. 1625.92 лева главница, по договор за потребителски кредит № 4303164
от 19.09.2022 г., сключен с „И. А. м.“ АД
2. 141.02 лева, представляващи договорна лихва за периода от 16.11.2021 г.
до 03.05.2022 г.
3. 280.31 лева, представляващи мораторна лихва от 04.05.2022 г. до
26.09.2023 г.
4. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 4303164 от
19.09.2022 г., сключен с „И. А. м.“ АД , с начален падеж 16.11.2021 г., като
кредитът е бил разсрочен на 13 месечни вноски, като падежът бил на
различно число на месеца. Последният падеж е на 03.05.2022 г. В
заявлението не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В
1
погасителният плат вноските са разбити по главница и договорна лихва.
Посочено е, че кредитополучателят не е плащал по договора, поради което
възникнало интерес да си търсят вземанията.
Изложени са обстоятелства, че е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4303164 между кредитополучателя и „Файненшъл България“
ЕООД. Посочено е, че главният длъжникът не е погасил задълженията си към
кредитодателя, поради което неговите задължения били платени от
„Файненшъл България“ ЕООД, който се суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2020г., съгласно който гарантът „Файненшъл България“
ЕООД, който се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, е
прехвърлил вземанията срещу длъжника на заявителя „А. к. п. з.“ ЕАД ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Посочено е, че е изпратено уведомително писмо за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Заявителят счита, че има правен интерес да
си търси вземанията, което гарантът е платил по договора за кредит.
Претендират се и разноски в размер на 40.95 лева, представляващи
държавна такса и 50.00 лева, представляващи подготовка на документи по
чл.13, т.2 НЗПП и 150.00 лева за защита по заповедното производство, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 2047,25 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 40,95
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 26.09.2023 г. (л.15
от делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
2
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
С разпореждане съдът е оставил без движение заявлението като е дал
указания на заявителя да отстрани нередовностите, като 1.Да представи
договора за Цесия ведно с приложенията към него – от които да е видно
датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от
прехвърлянето. 2.да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за
цесията. 3. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и
потребителски кредит – каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които
факти да бъдат скрепени с писмени доказателства или доказателства
средства. 4. да представи доказателства за това кога, по какъв начин и каква
сума гарантът „Файненшъл България“ ЕООД е платил на „И. А. м.“ АД по
Договора за потребителски кредит 4303164 от 19.09.2021 г.
В указания срок е постъпила молба с която заявителят излага
3
съображения за характера на заповедното производство. Посочва, че
длъжникът е заплатил сума в размер на 315.17 лева, с която се прихванати
договорна лихва в размер на 28.03 лева и главница в размер на 124.04 лева,
лихва за забава – 4.07, неустойка за изпълнение на договорно задължени –
122.72 лева, такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението –
36.00 лева.
Твърдят, че след цесията не са постъпвали плащания по сметката на
цесионер. Твърдят, че процесната сума е изплатена на ръка с подписване на
договора.
Твърди, че гарантът по договора за потребителски кредит „Файненшъл
България“ ЕООД е платил дълга на главния длъжник по кредита и сега си
търси правата като удовлетворен кредитор. Представя платежно нареждане.
За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да
представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за
поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е
осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор –
цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче
трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством
тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането
белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за
цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника, като е необходимо да се представи документът за
правоприемството по договора за цесия. Въпреки дадените указания, такъв
договор не е представен.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
4
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника.
С оглед изложеното в уточнителната молба, се установи, че длъжникът
е плащал такси на заявителя за извънсъдебно събиране на вземания,
неустойка. На първо място таксите и разходите съдът приема, че
противоречат на чл.10а, ал.2 ГПК. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на
кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то те трябва да
бъдат конкретно и точно посочени в договора. От анализа изложеното в
договор и уточнителната молба се доказа, че същите по своето правно
значение представляват елементи от съществената част от договора и
престациите и дължимото поведение на страните. Следователно всички тези
такси представляват съществени услуги по усвояване и управление на
кредита, което съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК са забранени.
В така представения договор за потребителски кредит е уговорено, че
кредитополучателят следва да представи гаранция, което е условия аз
сключване на договора за кредит. Съдът приема, че така уговорената клауза е
неравноправна. Това води до оскъпяване на кредита, заобикаляне на
изискванията на чл.19 ЗПК. Договорката за заплащане на обезпечение за
поръчителство, при които е сключен договора за заем е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Следователно в търсената сума се включва и неравноправна клауза,
поради което е основание заявлението да се отхвърли. Не се знае колко се
дължи по договора без неравноправна клауза – колко главница, колко лихва.
При тези изводи вземането се явява неиндивидуализирано, което е
самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.
Вземането не е индивидуализирано, тъй като не се знае колко
длъжникът е платил по неравноправните клаузи и сега да се присъдят само
сумите по останалите клаузи. На този етап, въпреки дадените указания, такъв
извод и сметки съдът не може да направи, поради липсата на информация
съгласно даденото разпореждане.
На следващо място, в заявлението не е посочено, че има неустойка.
5
Неустойката за първи път се въвежда в уточнителната молба, което е
недопустимо. Освен това неутойката обезпечава изпълнението на договора.
Не е ясно за какво е платена, на какво основание е претендирана
(прекратяване на договор, има ли такъв и прочие). Единственият извод е, че
длъжникът е плащал суми по неравноправни клаузи и изисквания.
Същевременно в договора липсва погасителен план, разбит по пера, за да се
прецени по кое перо е платено и кое е недължимо платено с оглед чл.143
ЗЗПотр. и чл.22 ЗПК. Така сумата остава неиндивидуализирана, тъй като не
може да прецени колко да се присъди без неравноправните клаузи.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата
на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ ЕООД е „И. А. м.“ АД. Основен предмет на дейност
на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се
посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик „И. А. м.“ АД. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
„И. А. м.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
на договора за кредит, сключен с „И. А. м.“ АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „И. А. м.“ АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК, както и
поради липса на основание, основанието не е това което е посочено в
договора. Ето защо договорът за поръчителство е в нарушение на
императивни правни норми – чл.143 ЗЗПотр., чл.10-24 ЗПК. Налице са
достатъчно доказателства, че заявлението се основава на неравноправна
клауза с потребител, противоречие с добрите нрави и закона, поради което
следва да се отхвърли.
6
На следващо място, съгласно чл.3, ал.1 от договора, главницата от него
отива за погасяване на друг кредит в размер на 1053.12 лева. Не е ясно каква
разлика от тази сума до претендираната е усвоена. Това се налага във връзка с
вероятното съществуване на неравноправна клауза от другия кредит и да се
изключат сумите, които са платени по неравноправни клаузи от другия
кредит, чрез усвояването на тази кредит за рефинансиране на стария. Така
вземането не е индивидуализирано.
Вземането не е индивидуализирано, тъй като не се знае колко
длъжникът е платил по неравноправните клаузи и сега да се присъдят само
сумите по останалите клаузи. На този етап, въпреки дадените указания, такъв
извод и сметки съдът не може да направи, поради липсата на информация
съгласно даденото разпореждане.
Заявителят не е представил и доказателства за това как процесната сума
е усвоена, въпреки указанията в разпореждането.
С оглед приетото в С-427/22, заявителят не представлява кредитна
институция, доколкото той и първоначалният кредитор не събират депозити.
И на това основание липсва материална легитимация кредитора, новия и
стария, който дава заем и го търси.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. № 270883/29.09.2023 г., подадено от „А. к. п.
з.“ АД, ЕИК ..., адрес, поради неотстраняване на нередовности в срок,
противоречие със закона и с добрите нрави; вземането не е
индивидуализирано, искането се основава на неравноправни клауза в договор,
сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
270883/29.09.2023 г., подадено от „А. к. п. з.“ АД, ЕИК ..., адрес, поради
7
неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със закона и с добрите
нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8