Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4633
04.12.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17964 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А.Й.А..
Ищецът
твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ******, като наемател на ОП „Жилфонд“ за недвижимия имот. Твърди,
че за периода от 30.09.2015г. до 13.09.2017г. има задължения за ползвани от
ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер
на 226.14 лева и обезщетение за забава в размер на 30.42 лева за периода от
30.11.2015 г. до 30.06.2018 г., които не били заплатени. За посочените суми
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на
ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница,
обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор за ответната страна от назначения особен представите, с който се
оспорват исковете. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение,
достоверността на записванията в карнетите и консумирането на претендираните
количества вода. Прави се възражение за погасяване на задълженията по
давност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 12683/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен
срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок,
поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество на спора:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В
и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно
чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението
за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва
да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От
представените от ОП Жилфонд документи, се установява, че имотът е общинска
собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Ето
защо, ответникът е имал качеството „потребител”, поради което за него е
съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е
ползвана в имота.
Не се
установява от ангажираните доказателства да са били налице предпоставките за служебно начисляване на
количествата вода. По делото не бе представено
известие за нередовен водомер, нито се твърди такова да е било съставяно и
връчвано. Не се установява за периода водомерът да е бил неизправен, нито да са
били извършвани каквито и да е проверки в тази насока.
Дори да е
било така, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. и ОУ при констатирана нередовност на водомера оператора на ВиК услуги,
съответно неговия представител, първо трябва да даде предписание за
отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като
демонтира пломбата на холендера. Едва след
изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни
количества вода според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установява изпълнението на
това задължение. Не е представено известие за нередовен водомер и няма данни
такова да е било връчвано. След
като няма предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл. 20,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 26, ал. 2 ОУ, като определи срок за отстраняване на
повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана
вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва
след изтичането на срока, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на
чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Представената
от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство
относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, т.к.
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата
го страна данни. Според заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени
правилно, за което са издадени и съответните фактури. Сумите в тях обаче са определени
съобразно отразените в карнетите записвания, които не се установява да са
извършени законосъобразно. Отделно, в приложените карнети липсват подписи за
целия период, при което не могат да послужат като доказателство за установяване
на твърдените в ИМ факти. Положени са само два подписа, но за тях не се твърди
и не се установява да изхождат именно от потребителя.
Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
В заключение следва да се посочи, че за описаните обстоятелства на ищеца
бяха допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел.
Такъв обаче не бе ангажиран в проведените открити съдебни заседания.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради
което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, срещу А.Й.А., ЕГН **********,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.Й.А. дължи на дружеството сумата от 226.14 лева- главница, представляваща цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се ***** за периода от 30.09.2015г. до 13.09.2017г. и сумата
от 30.42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2015г. до
30.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 03.08.2018г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № *****. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 12683/2018г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.