№….…/.….10.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар
Христина Христова ,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 44 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба, подадена от М.И.П. от гр.Варна, действаща чрез пълномощник адв.С.С., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, да
заплати на М.И.П. сумата от 50000лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в
резултат на настъпило ПТП на 30.01.16г., причинено от В.Р.Г. , при управление
на МПС – л. а. Рено Меган Сценик
, рег.№ ТХ5944ХС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното
увреждане – 30.01.16г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на
1229лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение
на получените при ПТП увреждания, както следва – сумата от 29 лв.- потр.такса и сумата от 1200лв – талон за мед.изделие
–външен фиксатор, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата
на непозволеното увреждане – 30.01.16г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2016г. в
гр.Варна, ул.Кап.Райчо, пред магазин Била, водача на
л.а. Рено Меган Сценик ,
рег.№ ТХ5944ХС В.Р.Г. , нарушавайки ЗДвП, навлиза със
задната си част на ул.Кап.Райчо и по непредпазливост
блъска пресичащата в този момент ищца. В резултат на удара последната е
получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на предмишницата, което е обусловило трайно затруднение на
движенията на дясната ръка. Излага, че бил съставен конст.протокол
за ПТП №279 и било образувано ДП №36/16г. на ОД на МВР, в хода на което било
установено, че вина за ПТП имал водача на л.а. Рено Меган
Сценик. Твърди, че вследствие на ПТП ищцата постъпила
за лечение в МБАЛ Св.Анна, като било проведено оперативно лечение за поставяне
на външно фиксиращо устройство и била
изписана на 04.02.16г. Сочи, че ищцата е претърпяла и продължава да търпи физ.болка и страдание при промяна на метеорол.условия
и при натоварване на крайника, както и имала неспокоен сън, кошмари от
преживяното и страх при пресичане. Налице били симптоми на тревожност,
подтиснато настроение; преживяла силен емоц.стрес и
се разстройвала при информация за пътни инциденти. Сочи, че към момента на ПТП
л. а. марка Рено Меган Сценик
, рег.№ ТХ5944ХС е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица №
22116000217027 със срок на действие до 26.04.16г. Сочи, че извършила и разходи
за лечение, а именно за закупуване на медиц.изделия и
потр.такса. Излага, че по реда на чл.498 КЗ е
предявила застр.претенция пред ответника
вх.№8701/16.09.16г., но не била съгласна с размера на така определеното
обезщетение от 4000лв. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора
възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение
по договор за застраховка ГО на автомобилистите, сключена между ответника и
водача на л. а. Рено Меган Сценик
, рег.№ ТХ5944ХС. Оспорва ПТП да е настъпило от поведението на водача В.Радев ,
както и наличието на причинно-следствена връзка
между ПТП и неимущ.вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
тъй като се е движела по пътното платно, пресичайки на необозначено място,
както и е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.2 вр. с
ал.1 ЗДвП преди да навлезе на платното за движение да
се съобрази с разстоянието до ППС и тяхната скорост на движение и да не
удължава ненужно времето за пресичане. Счита, че иска е завишен и не отговаря
на действителните вреди. Намира за неоснователна и акцесорната
претеция за лихва. С допълнителения
отговор поддържа възраженията си.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №1975/01.02.16г. се установява факта на настъпило ПТП на
30.01.16г. в гр.Варна, на ул.Кап.Райчо до магазин
Била, между л.а. Рено Меган Сценик
, рег.№ ТХ5944ХС , управляван от В.Г.Р., и пешеходец М.И.П.. В същият е
отразено, че причините за ПТП са в процес на изясняване, както и че при така
настъпилото ПТП контузии е получил пешеходеца / фрактура на дясна гривнена става и контузия на глава/. Видно от приложеното
постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 15.03.16г. на РП-Варна, воденото срещу В.Г.Р.ДП №36/16г. е
прекратено на осн. чл.343, ал.1, б.Б пр.2 от НК.
По делото е приет за безспорен между страните и факта
на наличието на застр.полица ГО на автомобилистите №
22116000217027 от 06.01.16г., валидна за периода 07.01.16г.- 26.04.16г.,
сключена за л. а. Рено Меган Сценик,
рег.№ ТХ5944ХС / приложена към приетото по делото ДП № 36/16г. на ОД на
МВР-Варна/ .
Приложена е и епикриза на
ищеца М.П. във връзка с претърпяна от нея оперативна интервенция с диагноза
съчетано счупване на долните краища на лъчевата и лакътната
кост, закрито в дясно, както и касов бон и талон за закупуване на външен фиксатор от 01.02.16г. на стойност 1200лв и талон за платена такса в полза на МБАЛ
Св.Анна –Варна АД в размер на 29лв, ведно с касов бон от 04.02.16г.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Росица Н., чийто показания
съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
Съгласно заключението
по допуснатата СМЕ , кредитирано от съда, се установява, че в резултат на ПТП
ищцата е получила счупване на дясната
лъчева кост на типично място със значително разместване на фрагментите,
счупване на бодилестия израстък на дясната лакътна кост, които увреждания са резултат на удари с или
върху твърд, тъп предмет, реализиран в
областта на отворената дясна длан и реално биха могли да бъдат получени при
падане и удар на отворената дясна длан в подлежаща настилка. Сочи се, че
оздравителния процес е приключил с деформация в областта на дясната гривнена става, ограничени и затруднени движения, основно в
сгъване, привеждане и отвеждане, намалени възможности за фини движения на
пръстите на десния горен крайник. Излага се, че това състояние с наличните
двигателни и функционални дефицити ще остане завинаги без да е налице
осакатяване. Вещото лице сочи още, че е реална възможността ищцата да изпитва
болки при физич.усилия, продължителна двигателна
активност, функционална немощ при повишени физ.изисквания
и болки при промяна на времето.
Съгласно заключението
по допуснатата СПЕ, кредитирано от съда, се установява, че ищцата към момента е
в емоционално нестабилно психично състояние, като при нея се диагностицира депресивност – емоционална лека потиснатост , леко
нарушение на позитивните процеси. Излага се, че ПТП не е преработено
емоционално и депресивните и тревожни симптоми се засилват при емоционално
натоварване. Сочи, че при нея се диагностицират специфични по вид и интензитет
негативни последици като несигурност в ежедневието, затруднение в бита и
самообслужването.
От заключението по изслушаната САТЕ се установява
реалния механизъм на ПТП, съгласно който водача на л.а. Рено Меган Сценик , рег.№ ТХ5944ХС при
движение на заден ход с ниска скорост в лентата посока центъра блъска
пресичащата пешеходка М.П., като вследствие на удара последната пада надясно и
последва счупване на две кости от дясна предмишница.
Сочи, че траекторията на движение на пешеходката е била близка до
перпендикулярната спрямо пътното платно, като е пресичала с нормален за
възрастта си ход. Установява, че на местопроизшествието не се забелязва наличие
на маркировка или друго обозначение за пешеходна пътека, както и не е мислено
продължение на тротоар, за да се счита за място на пресичане. Прави извода,
че предотвратяването на ПТП е било
възможно само ако участниците са се възприели като опасност на достатъчно
разстояние един от друг за възможна реакция.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило ПТП в
гр.Варна, на ул.Кап.Райчо до магазин Била, между л.а.
Рено Меган Сценик, рег.№
ТХ5944ХС, управляван от В.Г.Р., и пешеходец М.И.П., като към датата на инцидента -30.01.16г. по отношение на
автомобила е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД. От заключението по изслушаната
САТЕ се установи, че ПТП е настъпило при предприето движение на заден ход на
процесния автомобил с ниска скорост в лентата посока центъра, при което същият
блъска пресичащата пешеходка М.П.. Вещото лице установява още, че прекият
контакт е произтекъл на около 0,6-0,7м от бордюра в пътната лента посока
центъра. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС,
регламентирано в чл.40, ал.1 и 2 от , въвеждаща
задължението им преди да започнат движение назад,
да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат
опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на
движението си назад непрекъснато да
наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигурят лице, което да им сигнализира за опасности, настоящият състав намира,
че водача на автомобила е допуснал нарушение на посочената по-горе разпоредба
като е бил длъжен и е могъл да забележи и да съобрази движението си с това на
пешеходеца. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от , съгласно която водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
Предвид така установеното съдът намира, че в случая
се установява и осъществяването на вс.елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите
на застраховка ”ГО” / деликвента/, а именно извършено
от същото виновно противоправно деяние, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат - увреждане на здравето на ищеца в резултат от настъпилото на 30.01.2016г.
пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината
се предполага до доказване на противното. Така установената от закона
презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно
налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност
на деликвента за причинените от него вреди на ищеца,
настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът
намира, че предявения иск спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД се явява доказан
по основание.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52
от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т.
д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от
приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – счупване на дясната лъчева кост на
типично място със значително разместване на фрагментите, счупване на бодилестия израстък на дясната лакътна
кост /съгласно заключението на медиц. експертиза/. От събраните по делото доказателства се
установява, че същата с оглед така получената травма е претърпяла оперативна
интервенция, при която е било поставено външно фиксиращо устройство, като
оздравителния процес е приключил с деформация в
областта на дясната гривнена става, ограничени и
затруднени движения, основно в сгъване, привеждане и отвеждане, намалени
възможности за фини движения на пръстите на десния горен крайник, което
ограничение съобразно вещото лице ще остане завинаги без да е налице
осакатяване, като е реална възможността тя да изпитва болки при физич.усилия, продължителна двигателна активност,
функционална немощ при повишени физ.изисквания и
болки при промяна на времето. От изслушаната по делото
съдебнопсихиатрична експертиза се установи, че пострадалата все още е в
емоционално нестабилно психично състояние, като ПТП не е преработено
емоционално и при нея се диагностицират специфични по вид и интензитет
негативни последици като несигурност в ежедневието, затруднение в бита и
самообслужването. От показанията на разпитаната по делото св.Н.се установи, че
ищцата е стояла с външни шини около 25 дни , като не е можела да се обслужва
сама и е ползвала чужда помощ, като и към момента трудно може да си служи с нея
, което налага продължаване на грижите на близките й. Установява се също, че е
силно стресирана от случилото се и се страхувала да
излиза сама.
Отчитайки
степента на болките и страданията,
свързани с удара от автомобила, характера на
телесното увреждане, продължителността на възстановяването на пострадалата и
факта на настъпило трайно ограничение на възможностите
за фини движения на пръстите на десния горен крайник, обстоятелството, че и към настоящият момент преживяната
от ищцата психотравма не е напълно отминала, съдът
намира, че сумата от 25000лв. в случая е справедлива за репариране
на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат, поради това, че
ищцата се е движела по пътното платно,
пресичайки на необозначено място, както и е
нарушила разпоредбата на чл.113, ал.2 вр. с
ал.1 ЗДвП преди да навлезе на платното за движение да
се съобрази с разстоянието до ППС и тяхната скорост на движение и да не
удължава ненужно времето за пресичане.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и
др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
От събраната по делото САТЕ се установи, че на местопроизшествието няма
маркировка или друго обозначение за пешеходна пътека, както и не е мислено
продължение на тротоар, за да се счита за място на пресичане. Предприемайки
пресичане на пътното платно на необозначено място е очевидно , че пострадалата
е създала опасност за движението по платното, нарушавайки разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 във вр. с чл.113, . С оглед на
така събраните доказателства, съдът приема, че това нарушение на правилата за
движение на пешеходеца, е допринесло за настъпването на така установената
по-горе телесна повреда на пострадалата
при процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат/, поради което и възражението на отв.дружество
за съпричиняване се явява основателно. Съобразявайки
изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/5,
доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е
нарушил задълженията, регламентирани в чл.40, ал.1 и 2 от .
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ се явява
основателен до размер от 20000лв, до който размер
следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от 50000лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се касае
до претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то съдът съобразява нормата на
чл.497, ал.1 от КЗ. От представената по делото застр.претенция
, отправена до ответника и получена на 16.09.16г., е видно, че последният е бил поканен да заплати
на ищцата обезщетение за неимущ.вреди. По делото няма
данни , а и не се твърди от страните, да е изисквано от пострадалия
представянето на допълн.документи, поради което и
съдът приема, че от този момент е започнал да тече срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ и същият е изтекъл на 11.10.16г. Следователно ответникът дължи законната
лихва за забава от 12.10.16г. до оконч.изплащане на сумата, поради което и следва да се присъди за този период, като иска за периода от
датата на увреждането до 11.10.16г.вкл. следва да бъде отхвърлен.
Що
се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в
размер на 1229лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените
при ПТП увреждания, съдът намира , че същият се явява
процесуално недопустим по следните съображения: Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя. Нормата е императивна и за
спазването й съдът следи служебно. В разпоредбата на чл.378, ал.9 от КЗ изрично
е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностния
срок по чл.378, ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Или
изтичането на така въведения рекламационен срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя / така Определение
№165/24.03.17г. по ч.т.д.№306/17г. на ВКС/. В разглеждания случай е видно, че
ищцата е предявила пред застрахователя единствено претенция за обезщетение за
претърпени неимущ.вреди в размер на 50000лв и именно
по нея се е произнесъл застрахователя, видно от писмо от 30.12.16г. Няма данни
по делото да е била предявявана претенция за имущ.вреди
и съответно по нея застрахователя да е дал отговор съгл. чл.496 КЗ. Предвид
това, че по делото не е доказано отправянето на претенция пред застрахователя,
респ. изтичането на рекламационния срок по чл.498,
ал.3 КЗ, то е налице недопустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ за заплащане на
претърпени имуществени вреди в размер на 1229лв, поради което и производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата
страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна
помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката предвид
материалното затруднение на ищеца. Настоящият състав, като съобрази
гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, посочен в
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
от исковете, а именно 806,96лева за осъществено процесуално представителство на
ищеца.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 800лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК върху уваженият иск, както и направените по делото разноски в размер на
240лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Съобразно направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно
отхвърлената и прекратената част от исковете като в тежест на ищеца следва да
се възложи сумата от 146,30лв, включваща разноски за съд.експертизи, на основание чл.78, ал. 3 и 4 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец,
бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ
на М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 20000лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични
изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 30.01.16г., причинено от В.Р.Г.
, при управление на МПС – л. а. Рено Меган Сценик , рег.№ ТХ5944ХС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.10.16г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 20000лв до пълния му размер от 50000лв и на законна лихва за периода
от датата на увреждането - 30.01.2016г. до 11.10.16г.вкл. като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявените от М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д,
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 1229лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП увреждания,
както следва – сумата от 29 лв.- потр.такса и
сумата от 1200лв – талон за мед.изделие –външен фиксатор,
ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на непозволеното увреждане –
30.01.16г. до окончателното изплащане на сумата, като недопустими.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 800лв. / осемстотин лева /,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
иска, както и СУМАТА от 240лв (двеста и четиридесет лева) , представляваща
направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н
Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С.Б.С. , ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 806,96лева / осемстотин и шест лева и
96ст / , представляваща адв.възнаграждение
за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д,
СУМАТА от 146,30лв / сто четиридесет
и шест лева и 30ст/, представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 и 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: