№ 6057
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110168827 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Г. И. Г., действаща лично и като законен представител на
М. Н. Р. и В. Н. Р. срещу Н. М. Р.. Излагат се доводи, че Г. Г. и Н. Р. са живели във
фактическо съжителство. От връзката им са родени децата М. Р. и В. Р.. Посочва, че
ответникът злоупотребява с алкохол, като след употребата му става агресивен и
раздразнителен. Н. Р. системно обиждал и заплашвал Г. Г.. През 2017г. за първи път ударил
молителката Г., като това поведение продължило и до момента на подаване на молбата.
Твърди, че насилието е извършвано пред децата. Посочва, че на 04.12.2022г. започнал да
обижда Г. Г. пред децата. По обяд започнал да консумира алкохол, като след употребата на
ракия обиждал Г. Г., блъскал я в стената и я заплашил, че ще я изхвърли през осмия етаж.
Тези действия продължили през целия следобед в присъствието на децата, като ответникът
се нахвърлил върху М. Р.. На 05.12.2022г. ответникът отново обиждал молителката и сина й
М.. Ето защо моли съда да издаде заповед за защита в полза на молителите.
Ответникът не взима становище.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
От удостоверение за раждане се установява, че М. Н. Р. и В. Н. Р. са деца на Г. И. Г. и Н. М.
Р..
1
Ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.2 и т.3 и т.4
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.
1 ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно насилие.
Представена е декларация по чл. 9 ЗЗДН.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Сердика. Видно от становището на ДСП
майката и децата живеят в гр. София, собственост на Г. Г.. М. е ученик в първи клас, а В. се
отглежда в дома на майката. Бащата не живее с тях след раздялата на родителите.
По делото е изслушан свидетелят Венера Милова, чиито показания съдът кредитира, като
непротиворечиви на останалите доказателства по делото.
От тези показания се установява, че на 04.12.2022г. Г. се е обадила на свидетелката и ѝ е
чула ответникът да казва:“на кого се обаждаш, боклук мръсен?“. На следващия ден отново
се е обадила на свидетелката и е разказала, че ответникът я е блъскал и заплашвал.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно декларацията по чл. 9
ЗЗДН, свидетелските показания и социалния доклад, се установява, че ответникът е
извършвал системно, включително и на 04.12.2022г. и на 05.12.2022г. действия на домашно
насилие чрез обиди и заплахи към молителката в присъствието на двете деца.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, мерки за защита по отношение на молителите.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за пострадалия, че
в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки, следва да бъдат
наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, предвид
тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на ответника
следва да му бъде забранено да приближава молителите, на разстояние не по-малко от 100
метра.
Относно мерките по отношение на детето се приема, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1 мярка
2
в достатъчна степен ще гарантира интересите на детето и ще му даде защита.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Н. М. Р., следва да бъде наложена глоба в
размер от 300,00 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Направено е искане за присъждане на разноски по делото, но не са представени
доказателства за извършване на разноски. Ето защо искането е неоснователно и съдът не
присъжда разноски.
Така мотивиран СЪДЪТ
ю
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. М. Р., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, Н. М. Р., ЕГН:********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо на Г. И. Г., ЕГН: **********, М. Н. Р., ЕГН:
********** и В. Н. Р., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3 ЗЗДН Н. М. Р., ЕГН:********** да не
доближава на Г. И. Г., ЕГН: **********, М. Н. Р., ЕГН: ********** и В. Н. Р.,
ЕГН:********** на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т.3 ЗЗДН, Н. М. Р., ЕГН:********** да не
доближава жилището, което обитават Г. И. Г., ЕГН: **********, М. Н. Р., ЕГН: **********
и В. Н. Р., ЕГН:**********, находящо се в гр. София ...., ап. 46 на разстояние не по-малко от
100 метра за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Н. М. Р., ЕГН:**********, че при
3
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, Н. М. Р., ЕГН:**********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. М. Р., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4