РЕШЕНИЕ
№ 20406
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151516 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от И. Р. Г., ЕГН **********, иск по чл. 49, ал. 1
СК против Р. В. Б.- Г.а, ЕГН **********, съединен с искане съдът да определи
на ищеца режим на лични отношения със сина му В.И.ов Г., ЕГН **********.
С исковата молба се твърди, че страните са разделени от 29.07.2023г.,
когато ищеца е напуснал семейното жилище, както и че майката ограничава
контактите между детето и бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, като е
изразила становище за частична основателност на иска, тъй като се оспорва
само предложения от ищеца режим на лични отношения. Твърди се, че не
отговоря на истината, че ответницата ограничава контактите на детето с
бащата, напротив сочи, че бащата е абдикирал от грижите по отношение на
детето. Не се оспорва искането за прекратяване на брака, но се оспорват
изложените в исковата молба причини за настъпилото отчуждение между
страните. Предявена е и насрещна искова молба от Р. В. Бачева - Г.а, ЕГН
1
********** срещу И. Р. Г., ЕГН ********** за развод по вина на ответната
страна, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие дете на
страните, включително и за минало време, по чл. 56 от СК за ползване на
семейното жилище, по чл. 53 СК относно фамилното име, като се претендира
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата /уточнено в открито
съдебно заседание проведено на 05.06.2024 г./, както и претенция по чл. 127а,
ал. 2 СК относно заместване липсващото съгласие на ответника за пътуване на
детето в чужбина и за издаване на паспорт. В исковата молба се сочи, че
изключителна вина за дълбокото непоправимо разстройство на брака има само
съпруга, които е изневерил на ответницата и е напуснал семейното им и
заживява на семейни начала с неговата бивша работодателка Цеци
Красимирова.
В предоставения от съда срок е постъпил отговор на насрещната искова
молба, с които се оспорват изложените в нея обстоятелства във връзка с
брачните провинение, това, че в жилището обитавано от бащата няма условия
за живеене. Оспорва се предложения режим на лични отношения и размера на
претендираната издръжка, иска се същата да бъде определена в размер на
250,00 лева.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 4 от делото/ страните
са сключили брак на 21.09.2013 г. в гр. София за което е съставен акт за
граждански брак № 511/21.09.2013 г. в гр. София, Столична община, район
„Красно село“, като съпругата е променила фамилното си име от Бачева на
Бачева -Г.а. Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – Валентин
И.ов Г., роден на 21.08.2016г. /л. 5 от делото/. Видно от справка от НАП /л. 56
от делото/, ищеца има сключен трудов договор с „Арцема“ ЕООД от
07.11.2023г. с трудово възнаграждение в размер на 1000,00 лева. От справката
от НАП /л. 57 от делото/ се установява, че ответницата(ищец по насрещната
претенция) работи по трудово правоотношение с 10-то СУ „Теодор Траянов“,
като реализира трудов доход в размер на 1900,00 лева.
2
ДСП-Младост в представения по делото социален доклад изразява
становище, че детето се отглежда от майката в наследствено жилище, в което
детето има самостоятелна стая и всичко необходимо за отглеждането му.
Майката при отглеждане на детето е подпомагана от своите родители. В
доклада е посочено по сведение на страните последните са разделени от месец
07.2023г. ксогато бащата се е изнесъл от семейното жилище и се е установил в
жилището на своята партньорка Цеци Красимирова. Жилището представлява
двуетажна къща в която на втория етаж има една спална с гардеробна, като
бащата е посочил, че когато детето остава да спри при него, то ще спи в
спалнята. Майката е споделила в хода на проучването, че бащата е абдикирал
от грижите към детето и не е заплащал издръжка след раздялата. Детето е
споделило, че се чувства по- добре при майка си, не е ходило и не желае да
ходи в дома на баща си.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищеца сочи, че явно
обстоятелството, че е приключил връзката си с ответницата е болна тема.
Твърди, че не е виждал детето през цялата лятна ваканция и че еблокиран в
телефона му. Сочи, че е видял сина си на 16-ти септември когато той му се е
зарадвал, както и че го е видял преди три дни когато детето се е разплакало и
му е казало, че не спи в другата къща. Твърди, че на детето му е говорено, но
ще му даде време, ако трябва първоначално без преспИ.е, както и че като баща
няма да остави детето си.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответната страна сочи, че връзката
на ищеца е успоредна с брачната им връзка поради което няма как да не е
наранена. Твърди, че ищеца ги е оставил точно преди лятната им почивка,
тогава детето още не е знаело, че са разделени, но после бащата не дошъл на
рождения му ден въпреки усилията на майката. Сочи, че детето е
разочаровано от баща си и че тя не го е наговаряла. Заявява, че бащата не му е
купил нищо за училище, както и че той му е спрял телефона умишлено. Сочи,
че принципно детето не спи само в стая.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Нина Монова, майка
на настоящата партньорка на ищеца, които съдът прецени по реда на чл.172 от
ГПК и кредитира като обективни последователни и логични, досежно
обстоятелствата, че ищеца е работил като охрана в дома на дъщеря й, че
дъщеря й се е прибрала от Испания през месец юни 2023г., че към момента
3
ищеца живее заедно със дъщерята на свидетелката в с. Панчарево и двамата
имат връзка. Свидетлката също споделя, че в дома на дъщеря й има шест
котки като и че на втория етаж от къщата има една спалня. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в тази част, тъй като изложеното напълно
кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, от
изложеното от страните и установеното в хода на социалното проучване и
отразено в социалните доклади представени по делото. Съдът не цени
единствено посоченото от свидетелката по отношение влошените отношения
между страните от кога датират и полаганите от ищеца грижи за семейството,
тъй като това не са лични впечатления на свидетелката, а са обстоятелства
разказани й от самия ищец. Още повече, че тя изрично сочи, че не познава
ответницата и детето на страните.
От показанията на свидетелката Камелия Крумова, които съдът прецени по
реда на чл. 172 от ГПК и които съдът кредитира като обективни
последователни и логични, с установява, че ищеца е напуснал семейството си
през месец юли 2023г. защото си е намерил друга жена. Свидетелката сочи, че
предимно ответницата се грижи за детето, взима и води детето на училище и
на турнири. Твърди, че ответницата работи като учителка от една година и
половина преди това е почиствала домове и е била по майчинство и една
година неплатен отпуск, тъй като не са приели детето на градина. Твърди, че в
началото когато детето е започнало първи клас е виждала ищеца да кара
детето на училище, защото на детето му е било трудно и плачело, след което
не го е виждала, сочи, че никога не е виждала ищеца да кара детето на детска
градина. Твърди, че ищеца е купил телефон на детето след което го е спрял и
детето е било много разтроено и ответницата е купила нов телефон и карта на
детето. Твърди, че ищеца е имал зависимост към хазарта и карал нейния
съпруг да му дава пари.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ответната
страна. Брачната вина е субективно психическо отношение на съпруга към
неизпълнението на собствените му брачни задължения и техния обективен
резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ищеца, който се установява да е
4
поддържал извънбрачни интимни отношения с друга жена и да е напуснал
семейното жилище. Ищеца е нарушил изискванията на чл. 14 СК, а именно
отношението му към съпругата му да се изгражда на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и изискванията
на чл. 15 СК, а именно задължението за съвместно живеене, като нито се
твърди, нито се установява наличието на важни причини за това. При това
положение, бракът между страните следва да бъде прекратен по изключителна
вина на ищеца.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и
личните отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете. С
оглед събраните гласни доказателствени средства и представения по делото
социален доклад съдът намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето следва да се предостави на майката. Съдът определя
детето да живее при нея, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и
ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно”, а по делото не се установиха важни причини
детето да живее отделно от своята майка, която ще упражнява родителските
права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването
му при баба и дядо, в семейство на други роднини или близки, в приемно
семейство или в социална или интегрирана здравно- социална услуга за
резистентна грижа. Точно обратното, доказа се добър родителски капацитет от
страна на ищцата, която фактически след фактическата раздяла между
съпрузите е полагала грижите за детето, отглежда го в подходяща среда и
може да разчита на подкрепата на разширеното си семейство. Следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща с оглед
съществуващата между тях кръвна връзка на особено близко родство. Съдът
при определяне на подходящия режим на лични контакти на детето с
неотглеждащия го родител взе предвид пола, възрастта на детето и
отношенията между него и бащата. Обстоятелството, че комуникацията между
бащата и детето е нарушена, тъй като те не подържат редовен контакт от
близо една година, което се заявява от самия ищец, както и се установява и от
изложеното в социалния доклад. Съдът взе предвид и споделеното и от детето
в хода на социалното проучване, че не иска да остава да преспива в дома на
бащата, както и че в дома, в които живее понастоящем бащата няма обособено
място където детето да спи и играе, да пише домашни и същевременно
5
изразената готовност от страна на ищеца да даде време на детето да свикне с
новата обстановка и то поетапно да се приспособи към новия начин на живот
на своите родители и своя собствен.
Съдът намира за подходящ с оглед гореизложените обстоятелства и като взе
предвид най- добрия интерес на детето, следния режим на лични контакти
между бащата и детето: до 01 април 2025 г.: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в съботния ден и от
12:00 часа до 16:00часа в неделния ден, без преспИ.е, както бащата следва да
взима детето от дома на майката и да го връща в дома на майката; бащата има
право всяка втора четвърта седмица в дните вторник и четвъртък да взима
детето от училище, да прекарва с него по един час, след което да го връща в
дома на майката, а ако детето посещава извънкласни дейности в тези дни
бащата е длъжен да го води на тези извънкласни дейности и след което да го
връща в дома на майката; от 01 април 2025 г. до 01.август.2025 година;
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до
19:00 часа в съботния ден и от 11:00 часа до 18:00часа в неделния ден, без
преспИ.е, както бащата следва да взима детето от дома на майката и да го
връща в дома на майката; бащата има право всяка седмица в дните вторник и
четвъртък да взима детето от училище, да прекарва с него по един час, след
което да го връща в дома на майката, а ако детето посещава извънкласни
дейности в тези дни бащата е длъжен да го води на тези извънкласни дейности
и след което да го връща в дома на майката; след 01 август 2025 г.: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в
неделя, с преспИ.е; 20 дни през лятото /разделени на два периода от по 10
последователни календарни дни/ по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката, като за същите по продължителност два периода от 10
последователни календарни дни през лятото, в които майката ползва платения
си годишен отпуск, съботно-неделният режим на лични отношения не се
прилага (като само през 2025 година бащата ще може да прекара с детето
10 последователни дни в периода от 14.08.2025г. до 24.08.2025 година);
всяка четна година за коледните и великденските празници, за времето от
10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00
6
часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година за
новогодишните празници за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00
часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник. Рождените дни на родителите детето ще прекарва
заедно с веси един от тях независимо от режим на лични контакти, за които
ден той няма да действа. Рождения ден на детето, то ще празнува и с двамата
си родители, а в случай, че това не е възможно бащата ще има право да вижда
и взима сина си за два часа съответния ден, в часовете от 11:30 часа до 13:30
часа в неучебно време или от 17:00 часа до 19:00 часа в учебно време.
Относно издръжката на децата: Нуждата на детето от средства за
издръжка с оглед посрещане на разходите, обичайни за дете на неговата
възраст, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката,
в което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното
съществуване на децата и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето; следователно ищеца следва да поеме по-
висок размер на паричната издръжка на детето. По делото се установи, че
ищеца реализира доход в размер на 1000,00 лева, както и съдът съобрази че
същият е в трудоспособна възраст, като няма данни да е нетрудоспособен по
здравословни причини, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка. Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.
142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е една четвърт от
минималната работна заплата за страната, която към 2024 г. /когато е даден ход
на устните състезания по делото/ е 933,00 лв., следователно минималният
размер, който съдът е длъжен да присъди е 233,25 лв. месечно за едно дете.
Предвид възрастта на детето - Валентин И.ов Г. е на 8 години, същия има
необходимост освен от основни средства за храна, дрехи, обувки, така също
има и нужда от средства за задоволяване на образователните си потребности,
поради което съдът намира, че ищеца следва да заплаща издръжка на своето
7
дете в размер по-висок от минималния, а именно - 290,00 лв. Предвид
изложеното претенциите за издръжка на детето се явяват частично
основателна, като до пълния й предявен размер от 500,00 лева следва да бъде
отхвърлена.
Следва да бъде уважено искането по чл. 146 СК за присъждане на
законната лихва за забава.
Ответницата/ ищца по насрещната претенция е претендирала издръжка
за минало време, считано от 29.07.2023 г. /от момента на фактическата раздяла
между страните/. Възможността да се търси издръжка „за минало време“
обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на
иска за определяне на издръжка. Насрещната искова молба с която е заявена
претенцията е депозирана на 11.12.2023 година, т.е около четири месеца след
раздялата на страните. В хода на производството се установи /по твърдения на
страните и в хода на социалното проучване, които съдът цени като такива с
висока материална доказателствена стойност, че ищеца е напуснал семейното
жилище именно на 29.07.2023г. В хода на съдебното дирене не се устани
ищеца да е плащал издръжка, единствено се установи, че ищеца е закупил
мобилен телефон на детето, което не го освобождава от задължението за
издръжка, което е месечно и периодично и има за цел да задоволи основни
потребности на детето. По тази причина претенциите за издръжка за минало
време следва да бъде уважена, но за сумата от 200,00 лева доколкото се
претендира за периода от 29.07. до 11.12.2023г. когато минималната издръжка
е била в размер на 195,00 лева.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе
служебно. Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ищеца е осъден
да заплаща на детето си месечна издръжка.
Относно ползването на семейното жилище:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
8
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на
брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен
съгласно чл. 56, ал. 1, изр. второ СК и служебно да се произнесе относно
ползването на семейното жилище. Съгласно §1 СК „Семейно жилище по
смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца”. В случая е се установява, че семейното
жилище на страните е това в гр. София, ж.к. Младост, като претенция за
ползването му има само от ответната страна ищец по насрещната искова
молба. С оглед изложеното, тъй като само ответната страна претендира
ползването на семейното жилище, а и доколкото именно на ответницата са
предоставени родителските права ползването на семейното жилище следва да
бъде предоставено именно на нея.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по чл.
53 СК за възстановяване след развода на предбрачно фамилно име, което
следва да бъде уважено. Установява се предбрачното име на същата да е
Бачева - Г.а, поради което следва да бъде постановено след прекратяване на
брака ищцата да носи фамилно име Бачева.
Относно претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал.
1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки
има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес
на децата да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок от
пет години, считано от влизане в сила на решението, с цел почивка или
екскурзия, до държавите-членки на Европейския съюз, Република Сърбия и
Република Турция, Република Македония, Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, Швейцарска конфедерация и
Княжество Монако, Норвегия, САЩ, Мексико, Бразилия, Аржентина като
общият период на пътувания в рамките на годината не надвишава два месеца
и същите се осъществяват извън времето, постановено по силата на влязъл в
сила съдебен акт за осъществяване на режим на лични отношения между
бащата и детето, като бъде задължена майката да осигурява възможност за
осъществяване на определения по силата на влязъл в сила съдебен акт режим
9
на лични отношения между бащата и децата. Съдът намира, че в посочените
държави е в интерес на децата на пътуват с посочените по-горе цели
доколкото същите са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г.
Искането за пътуване на детето е неоснователно за пътуване до Обедини
арабски емирства, Република Малдиви, Египет тъй като тези страни не са
държава-членка по Хагска Конвенция, от 1980 г. за международно отвличане
на деца. Освен това Египет както и Русия и не са държави, които са безопасни
за извеждане на детето, тъй като ноторно известен е фактът, че за Египет
индексът на риска от пътуване към момента е Ниво 4: Предупреждение за
преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна
необходимост). Препоръчва сe на българските граждани да се въздържат от
пътуване, с изключение на организираните групови пътувания с чартърни
полети до курортите Шарм ел-Шейх и Хургада. Тази информация може да
бъде проследена на официалния сайт на МВнР на Република България
(https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/egypt). В Русия също не е безопасно с
оглед военните действия, които се водят в момента.
По отношение на срока съдът намира, че е в интерес на децата да бъде
определен срок от пет години, считано от влизане в сила на решението,
предвид обстоятелството, че е възможно релевантните обстоятелства да се
променят впоследствие. Следва да бъде уважена и претенцията за заместване
съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето за същия период.
Съдът при формиране на вътрешното си убеждение съобрази процесуалното
поведение на ищеца, в случая е налице спор между родителите, доколкото
липсват по делото данни за изрично заявено съгласие на ищеца в тази насока,
дори и точно обратното претенцията е оспорена.
Относно разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК разноските са в
тежест на виновния за развода съпруг. При установената по делото
изключителна вина на ищеца, то отговорността за разноски следва да бъде
възложена от него. Ответната страна е направила искане за присъждане на
разноски, които се установяват в размер на 1440,00 лв., платен адвокатски
хонорар, както и 25,00 лв., платена държавна такса за образуване на делото.
Същите следва да бъдат възложени на ищеца. По отношение на окончателната
държавна такса предвид изхода на делото и установената вина на ответника,
10
на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 50,00 лв., представляваща окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод. Наред с това
ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на съда държавната
такса върху присъдената издръжка за децата в общ размер на 208,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 и 3 СК С РАЗВОД
БРАКА, сключен на 21.09.2013 г. в гр. София за което е съставен акт за
граждански брак № 511/21.09.2013 г. в гр. София, Столична община, район
„Красно село“, между И. Р. Г., ЕГН ********** и Р. В. Бачева - Г.а, ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по вина на
съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
спрямо детето В. И.ов Г., ЕГН ********** на майката Р. В. Б. - Г.а, ЕГН
**********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето В. И.ов Г., ЕГН **********
при майката Р. В. Б. - Г.а, ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 59, ал.
2 СК между бащата И. Р. Г., ЕГН **********, и детето В. И.ов Г., ЕГН
**********, както следва: бащата има право да вижда и взема детето : до 01
април 2025 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от
10:00 часа до 17:00 часа в съботния ден и от 12:00 часа до 16:00часа в
неделния ден, без преспИ.е, както бащата следва да взима детето от дома на
майката и да го връща в дома на майката; бащата има право всяка втора
четвърта седмица в дните вторник и четвъртък да взима детето от училище, да
прекарва с него по един час, след което да го връща в дома на майката, а ако
детето посещава извънкласни дейности в тези дни бащата е длъжен да го води
на тези извънкласни дейности и след което да го връща в дома на майката; от
01 април 2025 г. до 01.август.2025 година; всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 19:00 часа в съботния ден и от
11:00 часа до 18:00часа в неделния ден, без преспИ.е, както бащата следва да
11
взима детето от дома на майката и да го връща в дома на майката; бащата има
право всяка седмица в дните вторник и четвъртък да взима детето от училище,
да прекарва с него по един час, след което да го връща в дома на майката, а ако
детето посещава извънкласни дейности в тези дни бащата е длъжен да го води
на тези извънкласни дейности и след което да го връща в дома на майката;
след 01 август 2025 г.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00
часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспИ.е; 20 дни през лятото
/разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни/ по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите по
продължителност два периода от 10 последователни календарни дни през
лятото, в които майката ползва платения си годишен отпуск, съботно-
неделният режим на лични отношения не се прилага (като само през 2025
година бащата ще може да прекара с детето 10 последователни дни в
периода от 14.08.2025г. до 24.08.2025 година); всяка четна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10:00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 19:00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник, като през всяка четна година съботно-
неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00
часа на 02 януари на следващата година; всяка нечетна година за
новогодишните празници за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00
часа на 02 януари на следващата година, като през всяка нечетна година
съботно-неделният режим на лични отношения не се прилага по време на
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник. Рождените дни на родителите детето ще прекарва
заедно с веси един от тях независимо от режим на лични контакти, за които
ден той няма да действа. Рождения ден на детето, то ще празнува и с двамата
си родители, а в случай, че това не е възможно бащата ще има право да вижда
и взима сина си за два часа съответния ден, в часовете от 11:30 часа до 13:30
часа в неучебно време или от 17:00 часа до 19:00 часа в учебно време.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 и ал. 1 от СК ползването на
семейното жилище на съпругата Р. В. Б. - Г.а, ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 59, ал. 2 вр.
чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК на своето дете В.И.ов Г., ЕГН **********, чрез
12
неговата майка и законен представител Р. В. Б. - Г.а, ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 290,00 лв., считано от подаване на исковата молба
11.12.2023г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 290,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 149 СК И. Р. Г., ЕГН **********,
да заплати на своето дете Валентин И.ов Г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. В. Б. - Г.а, ЕГН **********, издръжка за
минало време в размер на 200,00 лв. месечно за периода от 29.07.2023 г.
/датата на фактическата раздяла на страните/ до 11.12.2023г. (в общ размер на
880,05 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
200,00лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00лв. месечно, като
неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдените издръжки на децата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК Р. В. Б. - Г.а, ЕГН **********, след
прекратяване на брака да носи предбрачното фамилно име БАЧЕВА.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД на бащата И. Р. Г., ЕГН **********, за период от пет години, считано от
датата на влизане в сила на решението, относно пътувания на В. И.ов Г., ЕГН
**********, в чужбина с цел почивка или екскурзия, Европейския съюз,
Република Сърбия и Република Турция, Република Македония, Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швейцарска конфедерация и
Княжество Монако, Норвегия, САЩ, Мексико, Бразилия, Аржентина, като
общият период на пътуванията в рамките на годината не надвишава два
месеца и се осъществява във време извън действащия съобразно влязъл в сила
съдебен акт режим на лични отношения между детето и бащата, както и за
издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето, като ЗАДЪЛЖАВА майката Р.
В. Б.- Г.а, ЕГН **********, да осигурява възможност и да не препятства
бащата И. Р. Г., ЕГН **********, при осъществяването на личните му
отношения с детето В. И.ов Г., ЕГН **********, съобразно установен с влязъл
в сила съдебен акт режим на лични отношения, както и да не възпрепятства
учебните занятия на детето, освен ако пътуването не е свързано с тях.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК И. Р. Г., ЕГН
**********, да заплати на Д.Н. Й. ЕГН **********, сумата от 1465,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК И. Р. Г., ЕГН
**********, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 50,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод,
както и сумата от 208,80 лв.-държавна такса върху издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14