С решение № 500 от 03.11.2009г. по гр.д. № 910/2009г. по описа на Горнооряховски районен съд, е признато за незаконно уволнението на М. Й. Д. от гр.Г.О., извършено със Заповед № 24 от 21.04.2009г. на осн.чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.4 от КТ от длъжността „ветеринарен техник” в Свинекомплекс „ Г.” в землището на гр.Л., при „Г.” О.-гр.В.Т., представлявано от управителя Й.Й. Н.; отменена е заповед № 24 от 21.04.2009г., с която на осн.чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между М. Й. Д. от гр.Г.О. и „Г.” О.-гр.В.Т. като незаконосъобразна; възстановен е М. Й. Д. на длъжността „в.” в Свинекомплекс „Г.” в землището на гр.Л., заемана до уволнението при ответника „Г.” О.-гр.В.Т.; осъден е „Г.” О.-гр.В.Т. да заплати на М. Й. Д. от гр.Г.О. сумата 2324,52 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 300 лв. разноски по делото; осъден е „Г.” О.-гр.В.Т. да заплати общо 192,98 лв. държавна такса и 40 лв. разноски в полза на ГОРС. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Г.” О.-гр.В.Т. чрез пълномощника адв.М. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незÓконосъобразност на първоинстанционното решение по изложени за това подробни съображения. Счита, че съдът не е изследвал задълбочено причините, довели до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, превратно е тълкувал свидетелските показания, което е довело до постановяване на неправилно решение. Счита, че неправилно съдът не е ценил представения Констативен протокол от 13.04.2009г., приложен и в ЛТД на ищеца, и го е игнорирал като доказателство по делото. Неправилно съдът е приел, че в Заповед № 24 от 21.04.2009г. не е описан случаят, предмет на констативния протокол, който е причината за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Счита за неправилен изводът на съда, че извършената нерегламентирана продажба на два броя прасета е нарушение, което не е описано нито в предупреждението за уволнение, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и че за това нарушение работодателят не е искал обяснения от работника и не го е включил в основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника, тъй като от приложеното писмено обяснение на работника е видно, че той дава обяснения именно за този случай. Счита за неправилен и извода на съда, че дисциплинарното производство е започнало с връченото предупреждение за уволнение-производството е започнало с Констативния протокол от 13.04.2009г. Счита, че неправилно съдът е придал друг смисъл на показанията на св.Н. по отношение на това кой е подписал заповедта за прекратяване на ТПО и извода на съда, че същата не е подписана от Й.Н. е изграден на основата на предположения, а и такова твърдение не се съдържа в исковата молба и съдът се е произнесъл извън предявените претенции. Счита и че неправилно са тълкувани и показанията на св.Д., че обяснението е прието и заповедта е издадена от другия управител на дружеството-Й. Н.. Счита, че няма нарушение на чл.193 ал.1 от КТ по отношение на връченото предупреждение за уволнение-по делото няма доказателства, че работодателят е препятствал по някакъв начин правото на защита на ищеца, както неправилно е приел ГОРС. Неправилен е и изводът на съда, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на чл.195 ал.1 от КТ, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е в писмен вид и от компетентния орган на дружеството, в нея ясно е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага. Счита, че не е необходимо заповедта да преповтаря фактическата обстановка, описана в констативния протокол и предупреждението за уволнение, след като ищецът с дадените от него писмени обяснения не е оспорил нарушението. Счита за неправилен изводът на съда, че не е индивидуализирано нарушението на ищеца, че не било конкретизирано в какво се изразяват твърдените затруднения в работата, които М.Д. е създавал с отсъствията си и с какво е уронен престижа на фирмата и доверието на работодателя. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли всички предявени искове.Претендира разноски. Пълномощникът на ответника по жалба М. Й. Д. от гр.Г.О. адв.В. в писмен отговор на въззивната жалба заема становище, че същата е неоснователна по изложени за това доводи. Счита, че обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните в жалбата пороци. Счита, че в жалбата са налице само формални възражения и липсват конкретни аргументи за твърдяната неправилност на изводите на съда, респ.-постановеното решението. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1,т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. На първо място, както бе посочено по-горе, съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка по делото и е направил въз основа на нея правилни изводи, поради което оплакването, че съдът не е изследвал задълбочено причините, довели до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и превратно е тълкувал свидетелските показания, което е довело до постановяване на неправилно решение, както и че неправилно не е ценил като доказателство Констативен протокол от 13.04.2009г., е неоснователно. Съдът няма задължение да изследва причините довели до прекратяване на трудовото правоотношение, извън посочените в заповедта за уволнението конкретни нарушения на трудовата дисциплина. А в тази заповед като причини за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. описание на нарушенията на ищеца, е посочено: „създавани периодично затруднения в ежедневната работа на фирма „Г.” О.-гр.В.Т.. Същите са посочени в отправеното писмено предупреждение към лицето.Не е представен болничен лист № 1607021 от 06.02.2009г., за което не е информирано ръководството на фирмата, най-вече с оглед определената диагноза”. В предупреждението за уволнение изх.№ 16 от 16.04.2009г., връчено на Д. на 21.04.2009г., към което препраща заповедта за уволнение, също като нарушение на ищеца е посочено: „Поради създадените от Вашето отсъствие от работа затруднения в ежедневната дейност на свинекомплекс „Г.” О.-гр.В.Т.… Ви предупреждавам, че създадените от вас затруднения уронват престижа на фирмата и доверието на работодателя”. Т.е. нито в Заповедта, нито в Предупреждението за уволнение се цитира сочения от жалбоподателя констативен протокол от 13.04.2009г. и констатираното с него като нарушение: нерегламентирана продажба на два броя прасета с общо тегло 38 кг на 09.04.2009г. Тази констатация не е посочена в Заповедта за уволнение като причина за прекратяване на трудовото правоотношение, не е описана като нарушение, послужило като основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Предвид на това, неоснователно е оплакването, че съдът е игнорирал констативния протокол като доказателство по делото. Голословно е и възражението, че неправилно съдът е приел, че в Заповед № 24 от 21.04.2009г. не е описан случаят, предмет на констативния протокол, който е причината за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Както е видно от буквалния прочит на документа, такова нарушение действително не е описано.Голословно е и оплакването, че е неправилен изводът на съда, че извършената нерегламентирана продажба на два броя прасета е нарушение, което не е описано нито в предупреждението за уволнение, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и че за това нарушение работодателят не е искал обяснения от работника и не го е включил в основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника, тъй като от приложеното писмено обяснение на работника било видно, че той дава обяснения именно за този случай. Както бе посочено, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито в предупреждението за уволнение, констатираната с Констативния протокол от 13.04.2009г. нерегламентирана продажба на два броя прасета с общо тегло 38 кг., не е описана като нарушение на трудовата дисциплина от ищеца. Предвид на това е без значение дали същият е давал обяснения за тази констатация или не, след като това нарушение не е посочено като нарушение на трудовата дисциплина от ищеца и не е посочено като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Освен това, видно от приложените по делото обяснения от ищеца, дадени на 21.04.2009г., същите не съдържат обяснения за констатираното с КонстÓтивния протокол. В този смисъл, с оглед на горните съображения, са несъстоятелни и възражението на жалбоподателя, че е неправилен и изводът на съда, че дисциплинарното производство е започнало с връченото предупреждение за уволнение, и становището му, че производството е започнало с Констативния протокол от 13.04.2009г. Несъстоятелни са и възраженията, че няма нарушение нито на чл.193 ал.1, нито на чл.195 ал.1 от КТ, каквито нарушения жалбоподателят счита, че неправилно ГОРС е приел че са налице, както и че неправилно съдът е приел, че не е индивидуализирано нарушението на ищеца, не било конкретизирано в какво се изразяват твърдените затруднения в работата, които М.Д. е създавал с отсъствията си и с какво е уронен престижа на фирмата и доверието на работодателя. Разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ визира задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. А в разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ са посочени задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно наказание-мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието, и законният текст, въз основа на който се налага. На първо място, посочената заповед не съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл.195 ал.1 от КТ.Посочените нарушения на трудовата дисциплина не са конкретизирани с обективните и субективните си признаци, времето на извършването за всяко едно от тях. Такава конкретизация липсва дори и в предупреждението за уволнение, към което препраща заповедта. Това е грубо нарушение на цитираната по-горе разпоредба на закона. По силата на чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ дисциплинарното наказание “уволнение” е един от способите за прекратяване на трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ разпорежда, че то се налага при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 от КТ.Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, като от значението за последното са значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.Тъй като в заповедта не са посочени конкретните нарушения, както бе отбелязано по-горе, само на това основание заповедта е издадена незаконосъобразно. Тежестта на доказване при спор за незаконно уволнение лежи върху работодателя,тъй като твърдението на работника,че уволнението е незаконно се основава на упражнено от работодателя право на уволнение,като работодателят трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е несъстоятелно и възражението на жалбоподателя, че неправилно съдът е придал друг смисъл на показанията на св.Д. и на св.Н. по отношение на това кой е подписал заповедта за прекратяване на ТПО и извода на съда, че същата не е подписана от Й. Н. е изграден на основата на предположения, а и такова твърдение не се съдържа в исковата молба и съдът се е произнесъл извън предявените претенции. Претенцията на ищеца е, че уволнението му е незаконно, а в тежест на работодателя е да докаже, че законно го е уволнил, в случая, че е спазил цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, визирана в чл.189-чл.195 от КТ, вкл. и че заповедта е издадена от компетентно за това лице, съгласно чл.192 от КТ. С оглед на това, съдът се е произнесъл по така предявените от ищеца искове и не е налице произнасяне извън предявените претенции. Освен това, видно от показанията на св.Н., същата действително сочи, че писмените обяснения Д. е писал пред нея и завеждащ „Човешки ресурси”, „който е присъствал той е издал предупреждението и заповедта за уволнение”, както и че Н. старши е подписал документите, а Н. е бил по това време в болница и бил в течение само по телефона. Предвид на това, съдът не е тълкувал превратно, а буквално показанията на св.Н., а видно от справката в търговския регистър е, че към момента на издаване на заповедта управител на дружеството и компетентно лице по смисъла на чл.192 от КТ за издаване на заповедта за уволнение е само Н., като липсват доказателства Н. да е упълномощен за това. Както бе посочено, на работодателя принадлежи и тежестта на доказване на другия съществен елемент от дисциплинарната процедура-задължението му за изслушване или за приемане обясненията на нарушителя.Съгласно чл.193 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника, които да бъдат дадени пред него, като субект на õисциплинарната власт, и то това действие да предхожда налагането на дисциплинарно наказание, в случая-уволнение.Непоискването на обяснения, респективно, липсата на покана за изслушване, е въздигнато от закона в абсолютно отменително основание По отношение уволнението на ищеца Д. е налице именно тази хипотеза. Приложеното предупреждение за уволнение не представлява покана от работодателя към работника за даване на обяснения. Дори да се приеме обратното, предвид липсата на конкретно описание на нарушенията на Д., то същият е в невъзможност да даде и адекватни обяснения. А както бе посочено и по-горе, липсата на конкретизация на нарушенията на Д. от обективна страна-в какво се състои нарушението и по-точно посочените създавани периодично затруднения в ежедневната работа на дружеството, и време на извършването им-вкл. и за посочените в предупреждението отсъствия от работа, ако се приеме, че това е нарушението, е достатъчно основание за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ е основателен и доказан, предвид на което следва да бъде уважен. Исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ като акцесорни също следва да бъдат уважени. Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.-за адв.възнаграждение. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 500 от 03.11.2009г. по гр.д. № 910/2009г. по описа на Горнооряховски районен съд. ОСЪЖДА „Г.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” №... да заплати на М. Й. Д. с постоянен адрес: гр.Г.О., ул.”Г.Б.” № ..., ЕГН * сумата 300лв. разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 15.02.2010г. Председател: Членове: |