О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№678/2020г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.259 ГПК.
Образувано
е по ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД,
ЕИК *********, София, срещу решение №1097/04.03.2020г., постановено по
гр.дело №16409/2019г.
на РС - Варна, 12 състав, в осъдителната му част, в която съдът е осъдил
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й., ЕГН **********,
сума в размер на 2 463.21 (две хиляди
четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща частичен иск от общ размер на целия иск 3 018.67 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л. марка БМВ 320 Д, с рег. № В 7398 ВР, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 11.06.2019г., по договор
№0312180146023961/11.12.2018г., както и законната лихва от датата на исковата
молба – 11.10.2019г. – до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на съдопроизводствените правила. Съдът е достигнал
до погрешни правни изводи поради погрешна интерпретация на доводите на страните
и събраните доказателства. Съдът е определил
неправилно размерът на сумата за обезщетение от 3 096.06 лева. Въззивникът твърди, че с възстановяване на застрахования
обезщетение в размер на пазарната стойност на лекия автомобил, вкл. за задна лява врата, която е заварена към настъпване на
застр.събитие в увредено състояние /нарушено лаково покритие/, последният би
бил неоснователно обогатен за сметка на застрахователя. Тези
дефекти и увреждания са от значение за правния спор и следва да бъдат отчетени
от съда при определяне на обезщетението. Според
въззивника, това противоречи на принципите на добросъвестността и
справедливостта. В тази връзка застрахователят прави
довод, че обезщетението следва да бъде намалено с цената за боядисване на задна
лява врата.
Въззивникът
счита за неправилен извода на съда, че обезщетението следва да се съизмери с
действителната стойност на вредите, а не с възстновителната, както е приел
съдът.
Твърди се, че обезщетението следва да отчете възрастта на автомобила /12 г./ и увредените детайли да не бъдат обезщетявани с нови
оригинални части, доставени от официален сервиз на марката. Прави
се довод, че обезщетяването следва да се извърши съобразно стойността на
детайли втора употреба, които се ползват масово и от автосервизите. Този начин на обезщетяване според въззивника е изрично предвиден в
Методиката на застрахователя. Влагането на нови
оригинални части наместо употребяваните не ще допринесе за по-добрия външен вид
на автомобила и неговата функционалност.
Отделно
от това, твърди се, че определената от вещото лице цена от 28.50 лева/час труд
е силно завишена.
Вещото лице е използвало за изготвяне на справката предимно
сервизи, които притежават сертификат ISO, чиито услуги са много по-скъпи, но за
сметка на това са много по-малка част от всички сервизи на територията на
града. Според въззивника, вещото лице може да даде
действителна среднопазарна цена на труда на автосервизните услуги въз основа на
действащите пазарни механизми на търсене и предлагане на тези услуги в
гр.Варна. Твърди се, че въпреки оспорване на заключението в т.2, 5 и 7
както и направено искане за повторна експертиза, съдът е отказал събиране на
такава без ясни мотиви. Поради това, въззивникът претендира
изслушване на повторна САТЕ по задачи 2, 5 и 7 от първоначалната задача ведно с
уточняване от съда на задачата относно правнорелевантната стойност на щетите.
На
следващо място се твърди, че е извършено плащане на щетите от страна на
застрахователя, което обстоятелство не се е отразило на решението на съда. Претендира
се поради това отхвърляне изцяло на предявения иск ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за държавна такса по жалбата и ю.к.възнаграждение.
Съобразно отговор на жалба от адв.А,
проц.представител на ищеца Й.Д.Й., жалбата е неоснователна. Твърди се, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, че не е налице обезщетяване по
предходна щета за увредения детайл
„задна лява врата”. Неоснователни са твърденията на въззивника, че
обезщетяването следва да се извърши въз основа стойността на
части „втора употреба”. Тъй като в случая е налице частично увреждане на
застрахованото имущество, то релевантна за определяне на обезщетението е
възстановителната стойност съгласно чл.400, ал.2 КЗ, т.е. стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
присъщите разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без обезценка.
Неоснователно се твърди, че е оспорването на оценката за сервизен труд от 28.50
лева/час, тъй като при даване на заключението вещото лице е ползвало равен брой
сервизи със сертификат по ISO и без сертификат. Не се оспорва
заплащането от застрахователя на сумата от 632.85 лева, но същата е приспадната
от стойността на обезщетението като е присъдена разликата от 2 463.21
лева.
Въззиваемата
страна сочи, че искането за повторна експертиза е неоснователно съгласно чл.201 ГПК тъй като изслушаното вече заключение е пълно и компетентно дадено. Претендира
се потвърждаване на съдебното решение.
Съдът
прецени, че постъпилата ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, постъпилият по нея
отговор на насрещната страна Й.Д.Й., отговарят на изискванията на редовност -
подадени са от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц.представители на
страните, в преклузивния срок.
В жалбата е направено
искане за допускане на повторна експертиза по част от въпросите на
първоначалната, а именно:
По въпрос №2 – в какво се
изразяват щетите по автомобила, на каква стойност са същите общо и поотделно,
на каква стойност е ремонтът на автомобила към датата на застр.събитие по
средни пазарни цени за оригинални части, определяне средната пазарна цена на
труда да се използват цените на сервизи с европейски сертификат за качество и
такива без такъв сертификат;
По въпрос №5 – какъв е
размерът на вредите към датата на увреждането определен по правилата на
методиката по експертна оценка на щета по застраховка „Каско на МПС”, утвърдена
от застрахователя;
По въпрос №7 – какъв е
размерът на вредите по МПС по среднопазарни цени към датата на събитието при
съобразяване цените на авточастите, подлежащи на подмяна, предлагани от поне
три алтернативни източника както и цените на части „втора употреба”.
За да се
произнесе по док.искане за повторна експертиза съдът констатира, че пред
РС-Варна е била допусната експертиза по въпроси на двете страни, която е
изслушана в съдебно заседание на 07.02.2020г. С докладвана в
съдебно заседание молба на застрахователя, същият е оспорил заключението в
частта по т.2, 5 и т.7 от първоначалната експертиза и конкретно цената на час
сервизен труд като завишена. Съдът е оставил без
уважение искането за повторна експертиза с протоколно определение от
07.02.2020г.
Недопускането
на повторна САТЕ е мотивирано с преценка на съда, която въззивният съд споделя,
за липса на предпоставките по чл.201, ал.2 ГПК. Поради това не може
да се обоснове извод за явно нарушение на процесуалния закон. Не е обоснована и необходимостта от допускане на повторна
експертиза, тъй като заключението е пълно, ясно и компетентно.
Обсъждането
на останалите изводи на първата инстанция, вкл. по преценка
на събраните доказателства, представлява оплакване срещу правилността на
обжалвания акт.
Съобразно изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№23464/26.03.2020г. на
Дженерали застраховане АД, ЕИК *********, София срещу решение №1097/04.03.2020г.,
постановено по гр.дело №16409/2019г. на РС - Варна, 12 състав, в осъдителната
му част, в която съдът е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Й.,
ЕГН **********, сума в размер на 2
463.21 (две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и една
стотинки) лева, представляваща частичен иск от общ размер на целия иск 3
018.67 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца л.а. марка БМВ 320 Д, с рег. № В 7398 ВР, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 11.06.2019г., по
договор №0312180146023961/11.12.2018г., както и законната лихва от датата на
исковата молба – 11.10.2019г. – до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на повторна САТЕ по част от
въпросите на първоначалната, а именно по т.2, 5 и т.7, на основание чл.266,
ал.3 ГПК.
НАСРОЧВА
производството в открито съдебно заседание на 15.07.2020г. от 10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ,
вкл. третото лице помагач на ответника
/въззивника ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК *********.
ДА СЕ ВПИШЕ
ТРЕТОТО ЛИЦЕ –помагач В СПИСЪКА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: