№ 757
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200167 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.София, представлявано от изп. – директор К. В. Ч.
против НП № 46 от 11.01.2021 год. на директора на РИОСВ-Пазарджик,
с което на основание чл.164 ал.1 от ЗООС и за нарушение на чл.123в, т.2
от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет
хиляди лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност н аНП, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – АНО, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и иска НП да бъде потвърдено. В последното
проведено по делото съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие и даден ход по съществото на спора, не излага подробни
съображения за потвърждаване на НП, а единствено заявява, че иска
1
това, като прави искане за присъждане на разноски и възражение за
прекомерност на разноските на противната страна. Прави и искане да
му се предостави срок за представяне на подробни писмени бележки. В
предоставения му 14-дневен срок обаче не представя такива.
Съдът провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, като прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното НП дружеството жалбоподател е санкционирано
при следната установена и възприета от АНО фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал на тел.112 за замърсяване на водите
на р.Луда Яна, на 05.09.2020г. била извършена проверка от страна на св.
П.Д. /към онзи момент служител в РИОСВ-Пазарджик/.
Проверката обхванала поречието на р. Луда Яна под „езерото за
богати разтвори“, след производствената площадка на „П.“ АД в с. Цар
Асен, обл.Пазарджик и Инсталация за производство на катодна мед и
цинков сулфат. За извършената проварка първоначално бил съставен КП
№ 01/05.09.20г.
В резултат на тази проверка било прието, че дружеството не
изпълнявало условие от КР № 117/2006г., а именно:
№Условие на КР (пореден
№ и текст)Констатация относно изпълнението на условието
Условие 10.1.2.1. На
1.Във връзка с подаден сигнал на тел. 112 за вода оцветена в синьо и с
притежателя на настоящото
бели мехури на р. Луда Яна при моста на с. Росен, е извършена
разрешително не се
проверка на реката и производствената площадка на „П.“ АД, оператор
разрешава заустване на
на КР № 117/2006г.
производствени отпадъчни
води, включително от
охранителните канавки подУстановено е, че има изтичане на дренажни води от „езерото за богати
окисния отвал, в р. Луда
разтвори“ към р. Луда Яна. Причината е повредена потопяема помпа,
Яна.
която припомпва отработените води - с извлечена мед, и ги връща за
оросяване на насипището. (При неработеща помпа, басейна с отработен
разтвор се пълни, поради което се спира подаването на богат разтвор
към инсталацията от езерото. Нивото в езерото се вдига и започва
дрениране на води с богато съдържание на мед.) Аварията е отстранена
същият ден към 14 часа.
2
В рамките на проверката са взети проби от водите на река Луда Яна в
три точки (по посока на течението):
- мост преди производствената площадка на П.“ АД;
р. Луда Яна, в мястото на дрениране на води от езерото за богати разтвори;
мост при с. Росен (след производствената площадка на ПМК).
Резултатите от извършеното пробонабиране в трите точки са отразени в Протоколи от
изпитване № 08-0255 от 14.09.2019г. и № 10-1352 от 17.09.2020г.
Резултатите показват:
Наличие на кадмий, никел, мед, цинк и манган многократно над допустимите
стойности за тези елементи във водите на р. Луда Яна в мястото на изтичане на
дренажните води от езерото за богати разтвори.
Наличие на никел, мед, цинк и манган многократно над допустимите стойности за
тези елементи във водите на р. луда Яна при моста на с. Росен т.е. след
установеното заустване на дренажни води от езерото за богати разтвори (след
производствената площадка на ПМК).
Стойностите и цитираните показатели в
точката на пробовземане преди
производствената площадка на „П." АД са в рамките на допустимите стойности.
Тези резултати показват замърсяване на водите на река Луда Яна в следствие изтичане на
води с високо съдържание на метали от езерото за богати разтвори към инсталацията с
оператор „П.“ АД, гр. София.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, която
правна норма императивно предвижда, че операторът на инсталацията е
длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Поради
това против дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 46 от 11.11.2020 година, който
бил предявен и връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството.
Въз основа на установеното с акта административно нарушение било
издадено обжалваното наказателно постановление. То било връчено на
пълномощник на дружеството на 13.01.2021г., а жалбата против него
била подадена чрез АНО по куриер на 20.01.2021г., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
3
събраните писмени доказателства, показанията на актосъставителя – св.
Т.А. и тези на свидетелите П.Д., Р. К. и С.М., както и от заключението
на техническата експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е основателна поради следното:
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че при
започване на АНП със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е било допуснато съществено процесуално
нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита до степен
на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Стана ясно от
показанията на актосъставителя А., че тя не е била очевидец нито на
извършване на нарушението, нито на неговото констатиране на
05.09.2020г., а такъв е бил единствено нейният колега – св. П.Д., който е
извършил фактическа проверка на място и съставил констативен
протокол, след което същият й бил предаден, а тя по-късно пристъпила
към съставянето на АУАН.
Видно е от съставения АУАН, че в него като свидетел е вписано
лицето С. П., за който стана ясно, че е колега на актосъставителя. В акта
не е отразено свидетел на какво е лицето С. П., т.е. на извършване на
нарушението, на неговото констатиране или само на съставянето на
АУАН, което принципно е процесуално нарушение. Това е така, защото
АНП започва със съставянето на акта, като с това действие се поставя
началото на процеса и се повдига обвинение за извършено
административно нарушение. При това положение още в този момент
привлеченият към административнонаказателна отговорност трябва да е
наясно за кои обстоятелства е свидетел лицето, вписано като свидетел
при съставянето на акта, за да може ако желае да организира защитата
си, като например оспорва годността на свидетеля, респ. достоверността
на неговите възприятия и т.н.
Извън казаното до тук, при съставянето на акта е било нарушено
драстично изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма
императивно предвижда, че актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението,
4
т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или
на самото извършване на нарушението, или на неговото установяване.
Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3
от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че не актосъставителят
А., а нейният колега – Д., в качеството си на служител на РИОСВ-
Пазарджик към инкриминираната дата е извършвал проверка на място в
обекта на дружеството и по поречието на реката, подробно описани по-
горе, ерго само той е бил очевидец на евентуалното извършване и на
констатираното от него нарушение. При това положение
актосъставителят и свидетел по делото Т.А. е имала задължението да
състави акта в присъствието на очевидецът Д. и да го впише като
свидетел в него. Вместо това обаче А. е вписала като свидетел други свой
колега – С. П., без обаче да са били налице условията на чл.40 ал.3 от
ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде съставен
в присъствието на свидетели-очевидци. Това, че към момента на
съставянето на АУАН св. Д. вече се бил пенсионирал и не работел в
РИОСВ-Пазарджик не очертава хипотезата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, т.к. не
е било невъзможно той да бъде повикан от бившия си работодател, за да
присъства по време на съставянето на акта и да бъде вписан в него като
свидетел-очевидец, респ. да го подпише като такъв. Казано с други думи,
не са съществували никакви пречки от непреодолим характер, така че
П.Д. да бъде поканен, за да присъства при съставянето на акта и да го
подпише като свидетел-очевидец или най-малкото поне да бъде направен
опит в горния смисъл, а ако се окаже, че неговото присъствие е
невъзможно, то чак тогава да се състави акта в присъствие на друг
свидетел.
Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две
хипотези, в които е допустимо актът да се състави не в присъствието на
свидетели на извършване или установяване на нарушението. Първата от
тях се изразява в изначална липса на свидетели-очевидци, каквато не е
5
налице в настоящото АНП, а втората – при невъзможност да се състави
акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има съмнение, че под
„невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и непреодолима
невъзможност, например смърт, тежко заболяване на свидетел-очевидец,
напускане на пределите на страната или населеното място за дълго време
и др. подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по-горе, не е
била налице в настоящото АНП, още повече, че след като бе призован
свидетелят Д. се яви и бе разпитан като такъв пред въззивната инстанция.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от
ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на
обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в
строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване
корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно
нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая
гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство
обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е
изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа
на порочния акт.
При наличие на очевидци на нарушението или на неговото
констатиране, в акта за установяване на административно нарушение не
следва да се посочват за свидетели други лица, присъствали само при
съставянето му, защото това затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на
обективната истина /Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум
на ВС на Р България/. В същия смисъл има и достатъчно съдебна
практика на районни и административни съдилища в страната. Само за
пример биха могли да се цитират решение по АНД № 290/20г. на ПзРС,
решение по АНД № 2203/19г. на ПзРС, решение по АНД № 1940/18г. на
ПзРС, потвърдено с решение по КАНД № 359/19г. на ПзАС и др.
Дори гореописаното процесуално нарушение хипотетично да бъде
игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се
изразява в това, че дружеството не е извършило вмененото му
административно нарушение.
6
Според АНО нарушението се изразило в неизпълнение на условия
от комплексното разрешително, а именно условие 10.1.2.1. - На
притежателя на настоящото разрешително не се разрешава заустване на
производствени отпадъчни води, включително от охранителните канавки
под окисния отвал, в р. Луда Яна.
От така вмененото нарушение излиза, че дружеството на
инкриминираната дата е зауствало производствените си отпадъчни води
в коритото на р.Луда Яна, при което било констатирано замърсяване на
водите с химичните елементи, подробно описани в НП, над допустимите
стойности. На първо място обаче стана ясно, че дружеството при
осъществяване на производствената си дейност не формира
производствени отпадъчни води, а на второ – че замърсяването на водите
на реката не е било в резултат на неговата дейност.
В тази връзка пред въззивната инстанция бе допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. На вещото лице бяха поставени
задачи в следния смисъл:
а/ Какъв е производственият процес, изпълняван от „П.“ АД в
процесната инсталация?
б/ Какъв е характерът на събираната в езерото за обогатени
разтвори вода?
в/ Тази вода към постъпването й в езерото за обогатени разтвори
вложена ли е в производствения процес?
г/ Къде се отвеждат/дренират производствените отпадни води от
производствения процес, изпълняван от „П.“ АД?
д/ Постъпват ли тези производствени отпадни води в езерото за
обогатени разтвори, респективно от там в р. Луда Яна.
е/ За какво служи посочената в АУАН и НП потопяема помпа и
възможно ли е вследствие дефектирането и да се стигна до
отвеждане/дрениране на производствените отпадни води от езерото за
богати разтвори до р. Луда Яна.
Колко са потопяемите помпи, разположени на производствената
площадка на ПМК и колко от тях следва да бъдат в работен режим и са
7
достатъчни за отвеждането на производствените води към езерото за
обогатени разтвори или към рудник ЦарАсен ?
Дали при работещи само две помпи може да се поддържа нивото на
езерото за обогатени разтвори в необходимите норми ?
Възможно ли е по начина написан в АУАН и НП, както и в
свидетелските показания на свидетеля Д., производствените води от
езерото за богати разтвори, ползвани от дружеството по пътя на
дренажно изтичане, да попаднат в р. Луда Яна и при каквио бстоятелства
би станало това. Ако не е възможно, да се посочи по какъв друг начин
може да се стигне до замърсяване на р. Луда Яна с химични елементи
като кадмий, никел, мед, цинк, манган, които да бъдат открити на
процесната дата многократно над допустимите стойности за тези
елементи във водите на реката ?
В отговор на поставените въпроси вещото лице сочи:
а/ Технологичната схема на производственият процес е следната: богатите на
мед разтвори от езерото постъпват в инсталацията, преминават през сорбционни
колони в които има йонообменна смола. При сорбцията медта преминава от разтвора в
смолата в йонна форма. След реализиране на производствения процес, вече
обезмеднени разтвори се изпомпват в котлована на р-к Цар Асен и обратно на
окисните табани, като по този начин цикълът е затворен и в системата се въртят общо
взето едни и същи води. На табаните се качва толкова вода, колкото е необходима за
запълване на производствената мощност на инсталацията. Количеството вода което се
връща на табаните зависи от сезона, и атмосферните валежи. При снеготопене и
високо ниво на валежи на табана се връща малка част от оборотните води, а по голяма
част от тях отива в котлована на р-к Цар Асен. При ниско ниво на атмосферни валежи
обратно, по-голямата част от оборотните води се връщат на табана. Смолата се подлага
на десорбция, екстракция на медта в разтвор от който чрез елекролиза медта се извлича
в метална форма като катодна мед, готова за реализация. В процеса няма отпадни води
- водите са оборотни, въртят се в затворен цикъл и котлована на рудника играе ролята
на буферен обем.
б/ Водата в езерото за богати разтвори е от атмосферни валежи, повърхностни и
подпочвени води, които преминава през скалите в табаните взаимодейства с
разтворимите рудни и нерудни минерали, които преминават в нея под йонна форма. В
случая представляват интерес разтворимите минерали на медта и сярата. Сярата
подкиселява разтворите, образувайки представлява промишлен интерес за по
нататъшна обработка на разтворите с цел извличането и като метал. pH на тези
разтвори е ниско, под 3-2.5, което значи че са кисели разтвори.
в/ Към момента на постъпването й в езерото за обогатени разтвори тази „вода“
8
все още не е вложена в производствения процес. Тази „вода“-защото тя вече не е вода,
а е серно-кисел разтвор богат на тежки метали и др. разтворени в него минерали и
метали, може да се каже че е суровина за производственият процес. Даже и да не е
изградена тази инсталация, тези разтвори пак ще ги има, ще циркулират в масива и при
силни валежи ще се препълва езерото и пак ще се стичат по склона и вливат в терасата
на р. Л. Яна. Тогава трябва да се търси друго техническо решение за управлението на
тези води, но водите които се просмукват и сега под табаните пак ще продължат да се
движат по тези канали. Така че влагането и в производственият процес е техническо
решение и за опазване на околната среда, предвид контрола на тези води и извличането
на медта от тях.
г/ Може да се каже че технологията е безотпадна. В следствие на
производствените процеси от „водата“ се отделя медта, след което водата се препомпва
в котлована на бившият открит рудник „Цар Асен“, който и без тези води е завирен от
атмосферни и подземни оттичащи се води до хоризонт /кота/ 270. На промишлената
площадка могат да се формират отпадни води само в екстремна ситуация. Например
скъсване на стена на някой от резервоарите, спукване на тръбопровод, авариране на
помпите /които са със запас 2 до 3 пъти от необходимият дебит на производствената
мощност на инсталацията/. Такава ситуация до момента не е имало на тази площадка
от пускането и в експлоатация през 80-те години на миналият век.
д/ Производствени отпадни води в езерото за богати разтвори не постъпват. При
съществуващата схема на оборот на водите на площадката, това е и технически
невъзможно. Езерото е на по висока кота от промишлената площадка и по гравитачен
път това е невъзможно. Няма и помпа с тръбна връзка която да връща водата отпадни
води от площадката в езерото за богати р-ри. Може да се каже че технологията е
безотпадна. В следствие на производствените процеси от „водата“ се отделя медта,
след което водата се припомпва в котлована на бившият открит рудник „Цар Асен“,
който и без тези води е завирен от атмосферни и подземни оттичащи се води до
хоризонт /кота/ 270. В реката постъпват води по неконтролирани пътища - проникващи
разтвори под подложката на табана, просмукващи по пукнатини и разломи в
коренните скали и намиращи естествен излаз на повърхността в най-ниската точка в
участъка, в случая в коритото на р. Луда Яна, където се смесват с оттока на реката.
Това се констатира и при оглед на ската над нея където се виждат хидроокисни
съединения на медта, отлагащи се повърхностно при просмукването на водите от
масива. За съжаление този участък е най слабото звено в масива между табаните и р.
Луда Яна. Там езерото за богати разтвори е най близко до коритото на реката, там
скалите са интензивно тектонски разломени в горната част са провеждани и пробивно
взривни работи в миналото, защото там е леглото на пътя Цар Асен - Елшица.
Накратко - ако „водите“ в резервоара за богати разтвори по някаква причина
прелеят и се оттекат в реката това може да се вмени, като вина на ръководството на
ПМК, но т.к. нивото в езерото не е превишило пределно допустимите норми, такова
нещо не установено, а и няма причина да се случи този сезон, при това засушаване,
причините за замърсяването на реката са други, а именно както обяснените по-горе.
Уместно е да се спомене, че скалите а района са силно натрошени и намачкан в
резултат на тектонски прояви. Това е свързано и с генезиса на р-к Цар Асен, който е
разположен в тектонски възел и се предполага, че е вулканска проява в този участък от
Панагюрската вулканогенно- седиментна зона, която е основна геоструктурна единица.
е/ Помпите дали са потопяеми или не трябва да бъдат специално изпълнение и да
отговарят на производствените нужди в конкретните условия, а именно:
9
Да бъдат киселинно-устойчиви /понеже разтворите са силно кисели pH 2.5 - 3.5.
Да бъдат високо напорни
Да осигурят необходимият дебит на водите
Да бъдат достатъчно надеждни, предвид характера на работата.
На площадката са монтирани и включени в паралел 4 бр. помпи: 2 с дебит по 140
33
м/час и 2 бр. с дебит по 125 м/час и напор Н- 140 м. Помпите са едни от най добрите -
GRUNDFOST, Германия - водещ производител на такова оборудване. При тази
производителност процеса изисква постоянно в работа да има една помпа, втората помпа се
включва автоматично при производствена необходимост или повишаване на нивото в
езерото за богати разтвори, третата помпа се включва също автоматично само в аварийни
случаи /при високо ниво на водите в езерото/, четвъртата помпа е авариен резерв на другите
и не се налага да се включи, освен ако има авария на някоя от другите помпи. Помпите
работят в паралел и всяка една може да се включи при необходимост без допълнителна
подготовка. Режима на работа е гъвкав и се определя от моментната необходимост. При
работа на една помпа и частично пускане и спиране на втората помпа се осигурява
3
необходимият дебит за производството -180-230 м/час при работа в нормални условия
В заключение вещото лице заявява, че констатираните изливи в реката на води с
повишена концентрация на тежки метали, ниско pH - кисели разтвори, по показания на
свидетеля Д., не са в резултат на изтичане на такива води от промишлената площадка, той
не е и констатирал такива изтичания, а са в резултат на движение на подземните води от
табана по нерегламентирани пътища в най ниската точка, в коритото на река Луда Яна. В
случая това е възможно по геоложки, геоморфоложки и тектонски причини в ската под
езерото за богати разтвори директно в коритото на реката. Това е и най късото разстояние
между реката, табана и езерото за богати р-ри. Съдържанието на тежки метали е обяснимо
със съдържанието на тези метали в рудите и вместващите скали на находището, каквото е
„Цар Асен“. Във времето тези метали се излужват от скалите и циркулират в масива,
насищат някои участъци от него и когато нивото им се повиши по подземни пукнатини се
оттичат в най ниските точки на терена където могат да дренират или продължават да
циркулират под земята.
С оглед на това категорично заключение на вещото лице може да се
направи единствено възможния правен извод, а именно, че дружеството
не е извършило вмененото му нарушение и по никакъв начин дори не е
било съпричастно към замърсяването на водите на реката на
инкриминираната дата. Всичко това прави издаденото НП
незаконосъобразно и налага неговата отмяна.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
искането на неговият пълномощник за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено.
10
Относно искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено своевременно – в
съдебно заседание, от страна на пълномощника на дружеството
жалбоподател, като последното има право на такива предвид изхода на
делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на представените по делото договор за правна
защита и съдействие /л.13/ и фактури, банково извлечение и преводни
нареждания /лист 122-129 от делото/ се установява, че е било
договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 2046 лв. (две хиляди четиридесет и шест лева).
При това положение РИОСВ-Пазарджик, което според чл.2, ал.2
от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции
по околната среда и водите е юридическо лице на бюджетна издръжка
към министъра на околната среда и водите, следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе
съдебни разноски.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено
от пълномощника на АНО следва да се каже, че същото е
неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.3 от
Наредбата, т.к. имуществената санкция е 5000 до 10000 лева. В
последната цитирана норма е посочено, че при интерес от 5000 до 10000
лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лева. Тази горница
е също 5000 лева, а 5% от нея се равняват на 250 лева. Иначе казано
минималното дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото
производство е точно 830 лева.
11
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото
производство е платил адвокатско възнаграждение в размер на 2046 лв.,
т.е. почти 2.5 пъти над минимума, но това не прави възнаграждението
прекомерно като се има предвид, че по делото бяха проведени общо пет
открити съдебни заседания, с продължителни разпити на четирима
свидетели и изслушване на експертиза, което охарактеризира същото
като такова с фактическа и правна сложност.
Пак предвид изхода от делото и поради обстоятелството, че пред
въззивната инстанция бяха направени деловодни разноски в размер от
180лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
за изготвяне на СХЕ, явяване и защита в съдебно заседание, то същите
по силата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК ще
следва да се възложат за плащане в тежест на наказващия орган.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 46 от 11.01.2021 год. на директора на РИОСВ-
Пазарджик, с което на „П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, представлявано от изп. – директор К. В. Ч., на
основание чл.164 ал.1 от ЗООС и за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик,
ул.“Ген. Гурко“ № 3 представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на „П.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от
изп. – директор К. В. Ч. разноски в размер на 2046 лв. (две хиляди
четиридесет и шест лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик,
ул.“Ген. Гурко“ № 3 представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик разноски в размер
на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева).
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13