№ 19877
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110136506 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ФИРМА“ ЕООД срещу
ФИРМА“ЕООД и Т. К. –И.а с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
установяване, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 2500 лв.,
частично от 3982,82 лв., представляващи главница по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти № 254-КК-016, сключен между „БАНКА“ АД и
„ФИРМА“ ЕООД, ведно със законната лихва от 23.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 665,28 лв. за периода 30.06.2018г.-
23.06.2021г., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 28.11.2016г.
в полза на „ФИРМА“ ЕООД, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.21г. по ч. гр. д. №
36311/2021г. по описа на СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че между „БАНКА“АД и „ФИРМА“ ЕООД като
кредитополучател, и Т. К., като солидарен длъжник, на 15.08.2013г. е налице
облигационно отношение по договор за заем, по силата на който заемодателят
е предоставил на ответниците заем, а ответниците са поели задължение да
връщат заема на месечни вноски, включващи главница и възнаградителна
лихва. Поддържа, че ответниците ФИРМА ЕООД като кредитополучател, и Т.
К., като солидарен длъжник не са изпълнили в цялост задължението за
1
връщане на заетата сума, като дължат и лихва за забава , за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК по ч. гр.д. № 36311/21г. на СРС, 69с-в. Ищецът се легитимира като
носител на вземането на основание договор за продажба и прехвърляне на
вземането от 28.11.16г. , по силата на който „БАНКА“АД е прехвърлило на
„ФИРМА“ ЕООД вземането си към Т. К. – И.а и „ФИРМА“ЕООД по договор
за кредитна карта за бизнес клиенти №254-КК-016/15.08.13г.
Ответникът „ФИРМА“ЕООД не е подал отговор на исковата молба, и не
е взел становище по исковете.
Ответникът Т. К. – И.а чрез адв. Т. Т. от САК в депозирания по делото
отговор на исковата молба счита иска за недопустим, а при евентуалното му
разглеждане от съда по същество- за неоснователен. Оспорва наличието на
договор с ответницата, като твърди, че договорът за цесия не е породил
правно действие. Счита, че вземанията спрямо ответницата са погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „БАНКА“ АД и
ответниците е сключен действителен договор за заем /чрез предаване на
заетата сума/, по силата на който за ответниците е възникнало задължение да
върнат заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът
на задължението за връщане на сумата. В тежест на ищеца е да установи
валидност на договора за цесия, по силата на който се легитимира като
носител на вземанията спрямо ответниците, както и че същата е съобщена на
страните.
По делото е приет договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 254-
КК-016 от 15.08.2013г. по силата на който банката се задължава да издаде
кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 4000 лв. -т.2. Договорът е
сключен между банката и „ФИРМА“ ЕООД като клиент и Т. К. – И.а като
оправомощен картодържател и солидарен длъжник. Срокът за ползване на
кредита е 30.06.2017г. Уговорената минимална погасителна вноска /МПВ/ е
120 лв. – т.4.1. Съгласно условията на договора клиентът чрез оправомощения
картодържател се задължава да ползва картата като усвоява в рамките на
2
периода за клиентски плащания ПКП и възстановява ползваните суми от
кредитния лимит по т.2 или поне МПВ по т.4.1 или минимално дължима сума
/МДС/.
От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за
категорично установена по делото въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства, се налага правният извод, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна
карта. Между страните е сключен писмен договор, подписан от ответника
(като подписът не е оспорен), въз основа на който кредиторът-ищец се е
задължил да предостави на банкова карта с кредитен лимит от 4000 лв., която
длъжникът може да усвоява съобразно уговореното и да заплаща съответните
погасителни вноски, като договорът съдържа всички необходими реквизити.
Установява се също така от договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/, сключен на 28.11.2016 г. между "БАНКА " АД, като цедент
и „ФИРМА“ ЕООД като цесионер, от препис- извлечение от приложение № 1
към него, че вземането на банката към кредитополучателя ФИРМА ЕООД по
договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 254-КК-016 от 15.08.2013г. е
прехвърлен на ищеца, като предишният кредитор е потвърдил писмено
станалото прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Условието за
прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорът е породил правни
последици, като със сключване на договора за цесия цесионерът става
носител на вземането. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Доколкото длъжникът не е страна по транслативните сделки
между цедента и цесионера, то, за да породи правното си действие спрямо
него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил
извършването на допълнително действие, съобщаване на цесията.
Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор
/цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен
изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата
промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
3
Съгласно константната практика на ВКС получаването на уведомление
от цедента под формата на препис от исковата молба на цесионера съставлява
надлежно уведомяване на длъжника и поражда същите правни последици
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като същевременно това обстоятелство следва да бъде
съобразено от решаващия съд като относимо и значимо за изхода на спора,
настъпило след предявяването на иска - в този смисъл /така например
и решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. по описа на ВКС, II т. о.
и решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. /.
Като споделя и прилага цитираната съдебна практика настоящият състав
приема, че е налице надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, твърденията
на ответника И. в протИ.положен смисъл са неоснователни, като ищецът е
легитимиран да инициира настоящото производство.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
кредитната карта, предмет на производството, е с първа трансакция по нея от
21.07.2008г., т.е. самата карта е съществувала, като до сключването на
процесния договор-15.08.2013г., по сметката са обслужвани множество
трансакции. Предвид това, с договора от 15.08.2013г. са удължени и/или
практически преструктурирани предходни взаимоотношения между страните.
Това се потвърждава и от посоченото в самия договор, а именно че същият е
сключен на основание искане от ответното дружество за издаване на банкова
карта за бизнес клиенти от 09.07.2008г. Съгласно заключението по ССчЕ
общият размер на начисленията по кредитната карта възлиза на 37 970, 68 лв.,
от които са погасени 33 225 лв. Според заключението плащания към
цесионера не са постъпвали и към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение размерът на главницата е 3982,82 лв.
Предвид изложеното, съдът не споделя твърденията на ответника К., че суми
не са усвоявани по издадената карта. При установеното ползване на суми чрез
кредитната карта следва да се приеме, че за ответниците, в т.ч. солидарния
длъжник, е възникнало задължение да върне предоставения кредит.
Изпълнението на поетото от ищеца задължение да предостави парични суми
и съответно останалия невърнат ползван остатък в размер на 3982,82 лв. е
доказано по категоричен начин от кредитираното заключение на
4
съдебносчетоводната експертиза. От друга страна не са ангажирани
доказателства за заплащане на възникналото задължение, с оглед на което
претенцията от 2500 лв., частично от 3982,82 лв., следва да се уважи в пълен
размер.
Уговорен е лихвен процент върху усвоената сума по т.8.1.1, 8.1.2 и
8.1.3.1 от договора – т.3.1. Съгласно т.8.1.1 когато до и/или датата на
издължаване оправомощения държател не е погасил в пълен размер
ползваната част от кредитния лимит през предходния период на клиентски
плащания /ПКП/, на банката се дължи лихва за целия дълг, формиран от
теглене на пари в брой, считано от датата на съответната трансакция до
окончателното погасяване, лихва върху целия дължи, формиран от безкасови
плащания до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената
част от датата на частично погасяване до последния ден на текущия ПКП.
Според т.8.1.2 когато до и/или на 15-то число на текущия месец, следващ
ПКП, клиентът не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит през отчетния ПКП, клиентът заплаща лихва по т.3.1 за всички
осъществени трансакции по теглене на пари в брой и за разликата между
размера на погасената през гратисния период сума и общата сума на
безкасовите плащания в търговски обекти. Според т.8 1.3.1 върху ползваната
част от кредитния лимит се начислява лихва с лихвен процент, съгласно т.3.1,
събиран по реда на т.8.1.1, при недостиг на средства за МПВ/МДС, в който
случай картата се блокира. Според заключението размерът на дължимата
лихва възлиза на 707,70 лв. за периода 30.06.2018г.-14.06.2021г. или предвид
диспозитивното начало искът за лихва следва да се уважи в претендирания
размер от 665,28 лв.
След като се установи наличието на вземане в полза на банката за
претендираните главница и лихви, следва да бъде разгледано възражението на
ответника за изтекла в негова полза погасителна давност. По повод на това
съдът намира следното:
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена,
връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
5
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Ето защо, приложима
по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110
ЗЗД, като 3-годишната давност намира приложение на вземанията за
възнаградителна и санкционна лихва.
Началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска – така Решение №
45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на II т. о., Решение № 63/1.06.2022 г. по
т. д. № 2140/2018 г. на I т. о. Това разрешение се обосновава с целите на
института на погасителната давност – стимулира своевременното
упражняване на субективните права и гарантира правната сигурност, както и с
нормативната обвързаност на давността с изискуемостта на основание чл. 114,
ал. 1 ГПК, от който момент самият кредитор може да търси изпълнение на
отделните непогасени и падежирали вноски. Следователно за падежиралите
вземания се прилага петгодишната погасителна давност по отношение на
главницата, считано от момента на изискуемостта. При договорите за
кредитна карта не е налице погасителен план с разсрочване на главницата, а
усвоената сума следва да бъде върната до края на срока на договора - в случая
30.06.2017 г. В процесния договор за кредит е уговорено заплащането на
конкретно число (15-то) само на дължимата минимална погасителна вноска
(МПВ), предвид което остатъкът от дължимото продължава да е изискуемо
без конкретно регламентиран срок до края на срока на договора.
Следователно именно последната /доколкото няма данни за прекратяване на
договора преди това/ е датата на настъпване на изискуемостта за главницата,
от който момент започва да тече петгодишната погасителна давност. Същата
е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 23.06.2021 г., до който момент не е изтекъл петгодишния срок
и вземанията на ищеца за главница не са погасени по давност.
Не са погасени по давност и вземанията за лихва, тъй като началният
момент, от който същата се претендира е 30.06.2018г., т.е. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл 3-
годишен давностен срок.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени в
6
цялост.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Предвид изхода на спора право на разноски има
ищецът.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 63,31
лв. държавна такса.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 86,69 лв.
за платена държавна такса, 400 лв. депозит за експертиза или общо 486,69 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление гр. АДРЕС против „ФИРМА“ ЕООД-в ликвидация, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление гр. АДРЕС и Т. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. АДРЕС, че ответниците дължат солидарно на
ищцовото дружество следните суми: 2500 лв., частично от 3982,82 лв.,
представляващи главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
254-КК-016, сключен между „БАНКА“ АД и „ФИРМА“ ЕООД, ведно със
законната лихва от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 665,28 лв. за периода 30.06.2018г.-23.06.2021г., като вземането е
прехвърлено с договор за цесия от 28.11.2016г. в полза на „ФИРМА“ ЕООД,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.09.21г. по ч. гр. д. № 36311/2021г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД-в ликвидация, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС и Т. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
АДРЕС, да заплатят на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление гр. АДРЕС, сумата от 63,31 лв. – разноски в заповедното
7
производство по ч. гр. д. № 36311/2021г. по описа на СРС, 69с-в и сумата от
486,69 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8