ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1576
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.130 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от СВ. К. П. и др. против определение № 7997/06.10.2021г.
по гр.д.№ 8416/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 26105/
21.05.2021г., подадена от СВ. К. П., ЕГН: **********, ЯНК. Р. П., ЕГН: **********, К. В.
Й., ЕГН: ********** и Х. В. В., ЕГН: **********, адрес: *** против П. П. П., ЕГН:
**********, Г. П. Г., ЕГН: **********, Г. СЛ. Г., ЕГН: **********, ИВ. АД. МЛ., ЕГН:
********** и М. К. К., ЕГН: **********, като е прекратено производството по делото. В
частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против проводателите на лицето,
което понастоящем се легитимира като собственик на идеални части от общите части на
сградата с идентификатор № **** по КККР на гр.Пловдив, за който жалбоподателите, в
качеството им на ищци по първоинстанционното дело, претендират, че са само тяхна
собственост. Твърди се, че трайната съдебна практика на ВКС е в противоположен смисъл.
Твърди се също така, че при неправилно отразяване на съответните данни в кадастралните
регистри е допустимо и правилно собствеността да се установи към минал момент, а именно
към момента на възникване на вещно- правния спор.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 8416/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от СВ. К. П., ЯНК. Р. П., К. В. Й. и Х. В. В. против П. П. П., Г. П. Г., Г. СЛ. Г., ИВ.
АД. МЛ. и М. К. К.. В исковата се твърди, че ищците са съсобственици на по ¼ идеална
част от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.Пловдив, с площ от 394 кв.м., находящ се в
****. Първите двама ищци били собственици на основание договор за покупко- продажба от
ответника П.П., оформен с нот.акт № 194/31.08.2007г., и на целия първи етаж от построената
в имота четириетажна жилищна сграда, ведно с ¼ идеална част от тавана и съответните
1
идеални части от общите части на сградата. Техният праводател си запазил собствеността
по отношение на ½ идеална част от северното и североизточното избени помещения.
Третата ищца била собственик по наследство от родителите си на две ателиета в същата
сграда. Четвъртият ищец бил собственик на целия втори жилищен етаж и на ¼ идеална част
от дворното място и общите части на сградата. С констативен нотариален акт от 1988г.
първият ответник бил признат за собственик по алеаторен договор и наследяване на първия
етаж, на ¼ идеална част от дворното място, от тавана и от общите части на сградата, както и
на по ½ ид.ч. от северното и североизточното избени помещения. С нотариален акт от 1987
г. втората ответница, Г.Г., била призната за собственик на третия жилищен етаж и на ¼
идеална част от дворното място, от тавана, от избите и от общите части, в режим на СИО с
третия ответник, Г.Г., като с договор за покупко- продажба от 05.07.2007г. те се разпоредили
с имота си, с изключение на избата. В исковата молба се твърди също така, че първите
трима ответници след разпоредителните сделки са запазили правото си на собственост
единствено върху избените помещения, без припадащи се идеални части от общите части на
сградата. Впоследствие двете приземни стаи били преустроени в магазин за авточасти, като
не бил спазен одобрения проект. Преустройството обаче било узаконено с акт № 13/
08.10.1996г.. Със Заповед № РД-1839/02.03.2018г. на Началника на СГКК- гр.Пловдив било
одобрено изменение на КККР на гр. Пловдив, като бил нанесен нов самостоятелен обект с
идентификатор № ****, с площ от 57,48 кв.м., записан в кадастралния регистър като
собственост на първите трима ответници. В издадената схема на обекта било записано, че
прилежащи към обекта са съответни идеални части от сградата, без да се посочва колко
точно са те. Твърди се, че с издадената заповед се засягали притежаваните от ищците-
жалбоподатели в настоящето производство идеални части от общите части на сграда,
поради което обжалвали заповедта и тя била отменена. Въпреки това първите трима
ответници се снабдили с констативен нотариален акт от 08.06.2018г., с който били признати
за собственици, освен на горепосочения самостоятелен обект с идентификатор № ****, и на
идеални части от сградата. С нотариален акт от 07.11.2018г. те прехвърлили на четвъртата
ответница самостоятелния обект, която от своя страна учредила в полза на петата ответница
пожизнено право на ползване за имота. Формулиран е петитум да бъда признато за
установено в отношенията между страните, че първите трима ответници не са били
собственици към 2018г. на съответните прилежащи идеални части от общите части на
сградата с идентификатор № ****, находяща се в ***, като бъде отменен издадения в тяхна
полза констативен нотариален акт № 153/2018г., а четвъртата и петата ответници не са
съответно собственик и вещен ползвател на същите идеални части. Заявено е също така
искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на нот.акт № 162/07.11.2018г. на Нотариус
Светлана Кирилова в частта, с която И.М. е учредила в полза на М.К. право на ползване
върху съответни идеални части от общите части на сградата, считащи се принадлежност към
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.521.1118.1.6.
С разпореждане от 26.05.2021г. исковата молба е оставена без движение от
първоинстанционния съд, като на ищците са дадени указания в двуседмичен срок от
уведомяването да обосноват правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост на общи части към минал момент- 2018г.; да посочат размера на
процесните идеални части, предмет на спора; да посочат цена на иска; да заплатят държавна
такса в съответен размер; след изпълнение на горните указания, да впишат исковата молба,
като представят доказателства за това. На 16.06.2021г. е подадена молба за уточнение, в
която излагат твърдения относно наличието на правен интерес от установяване на вещните
права върху идеалните части от общите части на сградата по аргументите, изложени и в
частната жалба. С разпореждане от 16.07.2021г. първоинстанционният съд отново е дал
отново указания за обосноваване на правния интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск към минал момент, да се посочи в какъв размер са процесните идеални
части и да се формулира петитум на исковата молба в съответствие с обстоятелствената й
част. Във връзка с тези указания от жалбоподателите е подадена молба вх.№
57043/05.10.2021г., в която се поддържат вече изложените твърдения и доводи.
2
Съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г.,
ОСГК, „Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на
собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт
за собственост на същия имот“. Тъй като първите трима ответници са се снабдили с
констативен нотариален акт, с който са признати за собственици, освен на самостоятелния
обект с идентификатор №****, и на идеални части от общите части на сградата, то за
ищците е налице правен интерес да предявят установителен иск против тях, независимо от
това, че понастоящем не се легитимират като собственици. Наличието на правен интерес от
такъв иск изрично се приема и в т.3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС
по т. д. № 4/2014 г., ОСГТК. Този иск обаче не е установителен иск към минал момент. В
мотивите към т.4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК се приема следното: „Принцип в гражданския процес е спорното право да се
установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на
собственост към минал момент“. Такова изключение не е предвидено за исковете за
разрешаване на спор за материално право по смисъла на чл.537, ал.2 от ГПК, поради което и
така заявените и искове да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
първите трима ответници не са били собственици към 2018г. на съответните прилежащи
идеални части от общите части на сградата с идентификатор № ***.
Предявените против четвъртата и петата ответници И.М. и М.К. отрицателни
установителни искове към настоящ момент обаче се явява процесуално допустими. Този
извод пряко се подкрепя от приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, а именно, че „правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва“. Ето защо, обжалваното определение в
частта, с която производството по първоинстанционното дело е прекратено и по отношение
на исковете, предявени против И.М. и М.К., ще следва да бъде отменено. Действително по
тези искове все още не са изпълнени указанията за това ищците да посочат размера на
процесните идеални части, предмет на спора; да посочат цена на иска; да заплатят държавна
такса в съответен размер; и да впишат исковата молба. Това обаче не е въпрос по
допустимостта на исковете, а е от значение за редовността на исковата молба. Ето защо,
като бъде отменено обжалваното определение в посочената негова пчаст, делото ще следва
да бъде върнато на ПдРС с указание съдопроизводствените действия да бъдат продължени с
определяне на нов срок, в който да бъдат изпълнени горепосочените указания.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7997/06.10.2021г. по гр.д.№ 8416/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с
3
което е върната искова молба вх. № 26105/ 21.05.2021г., подадена от СВ. К. П., ЯНК. Р. П.,
К. В. Й., и Х. В. В. против П. П. П., ЕГН: **********, Г. П. Г., ЕГН: **********, Г. СЛ. Г.,
ЕГН: **********, ИВ. АД. МЛ., ЕГН: ********** и М. К. К., ЕГН: **********, като е
прекратено производството по делото, в частта, с която исковата молба е върната и
производството по делото е прекратено по отношение на предявените против ответниците
ИВ. АД. МЛ. и М. К. К. отрицателни установителни искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от СВ. К. П., ЯНК. Р. П., К. В. Й., и Х. В. В.
частна жалба против горепосоченото определение № 7997/06.10.2021г. по гр.д.№
8416/2021г. на ПдРС, ІІІ гр.с. в останалата му част, а именно в частта, с която е върната
исковата молба и производството по делото е прекратено по отношение на предявените
против ответниците П. П. П., Г. П. Г. и Г. СЛ. Г. отрицателни установителни искове към
минал момент.
ВРЪЩА делото на ПдРС, ІІІ гр.с. с указание съдопроизводствените действия да бъдат
продължени с определяне на нов срок, в който да бъдат изпълнени указанията за това
ищците да посочат размера на процесните идеални части, предмет на спора; да посочат цена
на иска; да заплатят държавна такса в съответен размер; и да впишат исковата молба.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателите само в частта, с която частната жалба против
обжалваното определение на ПдРС, ІІІ гр.с. частично е оставена без уважение. В останалата
му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4