АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
гр. Пловдив,
17 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесетата година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
като разгледа докладваното от административен съдия ГЕОРГИ ПАСКОВ ч. адм. дело № 1279
по описа за 2020г. на Административен съд - Пловдив и като обсъди:
Производството е
по реда на чл. 127ж, ал. 1,
във връзка с чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Оспорват се
действия на органи по приходите по извършване на фискален контрол върху стоки с
висок фискален риск, обективирани в протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
010101548326_3/09.05.2020г., издаден от М.Н.А.- старши инспектор по приходите и
Л.И.К.- инспектор по приходите, с месторабота Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП. потвърдени с Решение № 177 от
26.05.2020 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Жалбоподателят „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д." ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, п.к. 4270, ул. „Княз Борис I" № 35, представлявано от управителя З.Д.Д., чрез адв.Х., счита,
че обжалваните действия са незаконосъобразни, предприети в противоречие с
принципите по ДОПК и в несъответствие с целта на закона и моли да се отменят.
Твърди се, че органите по приходите не са мотивирали оспорените действия, за да
се приеме безспорното наличие на данни, че последващо
разпореждане на стоката ще доведе до невъзможно или затруднено събиране на
дължимите данъци.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на
представените доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 127ж от ДОПК. Същата е подадена от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за
него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от
приложената административна преписка е, че на 08.05.2020г., на
ГКПП Кулата , органи по
приходите при Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са
извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 010101548326_3/09.05.2020г.,
Предмет на
проверката били стоките превозвани с товарен автомобил марка VOLVO, per. № ...., с ремарке per. №
Е4988ЕЕ, а именно: 12 993 кг. карантии, годни за консумация от животни от рода
на свинете, замразени: други карантии; 4874 кг. карантии, годни за консумация
от животни от рода на свинете, замразени: черен дроб и 1800 кг. карантии, годни
за консумация от животни от рода на едрия рогат добитък, замразени: месести
части от диафрагмата.
На
09.05.2020г. в присъствието на управителя/представляващ на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д."
ЕООД е било установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на
декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е било
установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното
средство е с ненарушена цялост. Същото е било свалено от служителите на
фискален контрол и е било извършено разтоварване на стоката.
Проверяващите
са извършили справка в ПП "Система за управление на приходите" /СУП/
за назначените по трудово правоотношение лица от проверяваното дружество като
са установили, че в него са назначени 1
лице за 03.2020г., 1 лице за 02.2020г., 1 лице за 01.2020г., 1 лице за
12.2019г., 1 лице за 11.2019г., 1 лице за 10.2019г., 1 лице за 09.2019г., 1
лице за 08.2019г., 1 лице за 07.2019г., 1 лице за 06.2019г., 1 лице за
05.2019г., 1 лице за 04.2019г.
Прието
било, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост,
която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност
Извършена
е била и проверка в информационните масиви на НАП, като е било установено
несъответствие между обема на вътреобщностните
придобивания, декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранни
лица вътреобщностни доставки към това лице..
Отделно от
това в протокола е отбелязано, че касовата наличност на дружеството в лева към
31.12.2017г. е в размер на 206 000. лв., което според органите а приходите
е индикация за непълно отчитане на
приходите от продажби, съответно намаляване размера на внасяните данъци.
Проверяващите са приели, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на
дължимите данъци от проверяваното дружество, ще бъде невъзможно или значително
ще се затрудни.
Предвид
горното органите по приходите са предприети действия по обезпечаване
на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2
от ДОПК,
като за целта е съставен процесния протокол, с който
е определено обезпечение в размер на 17405 лв.
Стоката е
оставена на отговорно пазене от управителя на дружеството, като е бил съставен Приемо - предавателен
протокол за стоки 010101548326_5 от
09.05.2020г.
От страна на
дружеството по сметка на ТД НАП – гр. Пловдив е направен превод за обезпечение
в горепосочения размер в полза на ТД на НАП – гр. Пловдив, покриващо, след
което на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е премахната забраната за разпореждане с обезпечената
стока.
В срока по чл. 41, ал. 1
във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните
действията на органите по приходите, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101548326_3/09.05.2020г., като с Решение № 177 от
26.05.2020 г. Директорът на ТД на НАП –
гр. Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Обжалваните
действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната
администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК). В тази връзка, по делото е представена като
доказателство заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП.
За да издадат
обжалвания административен акт органите по приходите са приели, че предвид
установени обстоятелства в информационните масиви на НАП по отношение на
дружеството, даващи основание за предприемане на действия по обезпечаване на
доказателства, са предприети посочените действия. Прието е, че такива основания
са наличие на данни за участия на собствениците в дружества със задължения в
особено големи размери, съмнения за участия в сделки със свързани лица с цел избягване
на осъществяване на контрол от Главна дирекция "Фискален контрол".
Формиран е извод, че по този начин ще се затрудни събирането на дължимите
данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или
значително затруднено, и е налице необходимост от предоставяне на обезпечение,
с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат
след последващо разпореждане със стоката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,
които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност
на стоката, в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези.
Наред с това си
правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите,
съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК
за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по – малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
В хипотезата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на
оперативна самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане
на предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата
преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът
с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите
действа в условията на обвързана компетентности е задължен да обезпечи
съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на
предпоставките по чл. 121а, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК.
В конкретния
случай се касае за хипотезата на обезпечаване на доказателства, която е уредена
в чл. 121а, ал. 3
във връзка с чл. 41 от ДОПК.
Съдът намира, че
действията на органите по приходите са осъществени в противоречие с чл. 121а, ал. 3
вр. ал. 1 и ал. 2 ДОПК.
Препращането по чл. 121а, ал. 3 ДОПК към условията по ал. 1 и ал. 2 очертава кръга на възможните хипотези,
при които се допуска прилагането на мерки за обезпечаване на доказателствата –
нарушаване целостта на техническите средства за контрол, неспазване на
забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4, несъответствие между посоченото в документите
и установеното при проверката вид и/или количество на стоката, неявяване на
водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването й (ал. 1), както и когато органът по
приходите установи, че при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни (ал. 2).
В случая нито
едно от тези условия не е налице с оглед на констатациите за явяване водача на
транспортното средство и на получателя на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й, ненарушена цялост на техническите средства за
контрол и за съответствие между посоченото в документите и установеното при
проверката вид и/или количество на стоката. Органът по приходите е мотивирал
предприемането на действия за обезпечаване на доказателства с твърдението, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, но този
извод не е подкрепен с фактически констатации и конкретни мотиви по отношение
на дружеството и данъците, дължими при разпореждане с проверяваната стока,
основаващи се на събрани от органите по приходите относими
доказателства.
Изложеното в оспорения
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства съдържа само
волеизявлението на органите по приходите за налагане на обезпечението, но не и
мотиви защо то е предприето. Не се установява въз основа на какви конкретни
данни органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на
доказателствата.
Съдът намира, че
липсват изложени конкретни съображения относно конкретната доставка, както и
мотиви защо се приема от приходната администрация, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи
и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод.
Неизлагането на
всички относими факти във връзка с формирането на
извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна
представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
В решението на
директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, са изложени мотиви във връзка с наличието
на хипотезата на чл. 121а, ал. 2
вр. с ал. 3 от ДОПК.
Всички констатации на решаващия орган в тази насока са твърде общи, не са
подкрепени с никакви доказателства, което води и до невъзможност същите да
бъдат обсъдени.
Нормата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по
приходите, а не само предположения, на точни факти, последица от проявлението
или липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката,
несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни.
На второ място
съдът намира за голословни твърденията, че дружеството не притежава дълготрайни
материални активи-недвижими имоти, които да обезпечат евентуалното събиране на
данъчни задължения, които биха били възникнали след реализация на стоките. В
случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или
значително ще бъде затруднено. Не е ясно какви са тези данъчни задължения,
които ще бъдат дължими, на какво законово основание, кога ще настъпи техния
падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се
прави в производството по чл. 121 от ДОПК.
Вярно е, че няма изрично нормативно изискване за това, но винаги, когато се
обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни за основанието и размера
на задължението, без да става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези
изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи
в административния процес, регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата обаче, нито в
решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това.
В тази връзка
следва да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол, поради
което тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали
и съществуващи, а са "вземанията за данъци, които биха възникнали" -
т. е. все още не са възникнали. Нито протокола, обективиращ
тези действия, нито потвърдителното решение обаче
сочат подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството - жалбоподател. Мотивите
в обжалвания акт за констатация, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно
или ще бъде затруднено значително, не са обосновани с доказателства. Пряка
причинно - следствена връзка между броя на наетите по трудово правоотношение в
дружеството лица и невъзможността или прекомерните затруднения за събиране на
публичните задължения на дружеството не са установени и съдът не може да
изведе.
Най-сетне, според
чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на
пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което е определя.
Несъмнено е, че
обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде
определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземването
на стоката и налагане на обезпечителните мерки. Последният се съставя от
органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и
пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.
В тази насока,
трябва да се поясни и това, че Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. не изисква
пазарната цена във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран
оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от
Наредбата). Напротив - допуска се само по преценка на органите по приходите да
бъдат ползвани такива оценки.
Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК - "Пазарна цена" е сумата без данъка върху
добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани. Съответно в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може
да се определя "пазарната цена", когато това е необходимо във връзка
с приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен между
тях е "методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци" и той именно, според твърдението на Директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на
обезпечението за освобождаване на процесните стоки.
Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя
цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или
услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими
условия.
Явно е, че
съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на
една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при
сравняване на цените и условията на точно определени, конкретни сделки
извършени между независими търговци, т. е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица. За да бъде приложен този метод и
съответно да се определи пазарната цена на процесните
стоки, безусловно необходимо е било, органа по приходите да констатира данни за
конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими
търговци и да отнесе стойностите по тях с процесните
такива, като ги коригира с оглед критериите посочени в чл. 20 от Наредбата.
В процесния протокол за извършена е посочено само, че
"... експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за стоките
по контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими неконтролирана
сделка, осъществени при съпоставими условия", както и че информацията е
предоставена от стоковите борси и тържища. Липсата на данни за определяне
размера на дължимото от жалбоподателя обезпечение в съответствие с нормативно
установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените
интереси на същия в хода на административната процедура.
Поради това съдът
намира, че обжалваните действия на органи по приходите не се явяват да са в
изпълнение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3,
във връзка с ал. 2 от ДОПК,
а мярката е несъразмерна с преследваната от закона цел.
Предприемането на
действието по обезпечение на доказателствата в хода на упражняван фискален
контрол следва да бъде обосновано с установена по един категоричен начин
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено.
По изложените
съображения съдът намира, че предприетите действия на органи по приходите
следва да се отменят.
При този резултат
ответникът следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя разноски за водене
на делото, които се констатираха в размер общо на 1312,40лв., от които внесена
държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв., съгласно представен списък на л. 21.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по
оспорването на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д." ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, п.к. 4270, ул. „Княз Борис I" № 35,
представлявано от управителя З.Д.Д., чрез адв.Х. действия
на органи по приходите по извършване на фискален контрол върху стоки с висок
фискален риск, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 010101548326_3/09.05.2020г.,
издаден от М.Н.А.- старши инспектор по приходите и Л.И.К.- инспектор по
приходите, с месторабота Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП. потвърдени с Решение № 177 от 26.05.2020 г. на Директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д."
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, общ.
Първомай, обл. Пловдив, п.к. 4270, ул. „Княз Борис
I" № 35, представлявано от управителя З.Д.Д.
сумата в размер на 1312,40лв./хиляда триста и дванадесет лева и
четиридесет стотинки/ направени разноски по делото.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: