Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 06.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 08.01.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №1563 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А.В.Г.***, седалище и адрес на управление:***,
чрез юрисконсулт К.П., съдебен адрес:*** против Г.П.И., ЕГН **********,***, в
която се твърди следното: въз основа на договор за потребителски кредит с номер
*********, сключен на 30.03.2015г. между „П.Ф.Б." ООД, ЕИК *********
(наричано за краткост „Дружеството) и Г.П.И., ЕГН ********** (наричан за
краткост „Клиент" или „Длъжник"), Дружеството е предоставило на
Клиента кредит в размер на 700 лв. Страните са договорили, че ще е дължима
фиксирана лихва в размер на 138,06 лева и такси в общ размер на 583.08 лева.
Таксите са начислени за оценка на досието на Клиента (35 лева) и за
предоставяне на услуга Домашно посещение (548,08 лева). Последно посочената услуга
се предоставя по избор на Клиента и представлява домашна доставка на заетата
сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Видно от
приложения договор за кредит, ответникът Г.П.И., ЕГН ********** се е съгласил с
тези условия и съответно е потвърдил, че е получил от „П.Ф.Б." ООД, ЕИК
********* пълния размер на кредита (стр. 1 във вр. чл. 27 от Договора).
Предоставената сума е изцяло усвоена от Г.П.И., ЕГН **********, но
същият не е заплатил дължими вноски в срок (уговорени 60 седмични плащания).
Първото допуснато просрочие по кредита е от дата 09.05.2015г., като при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86 ЗЗД/.
Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил
на 25.05.2016г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главница, която е дължима ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи
се също неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената
част от начислените такси. Дължимо е също обезщетението за забава (лихва за
забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
На
21.03.2016г. между „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ********* и ищецът ми „Ф.И." ЕАД, ЕИК
********* се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора
и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит става
второто дружество. Неразделна част от договора за цесия е приложение №1, в
което са индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова.
В изпълнение на задължението си по чл.99 ал. 3 от ЗЗД „П.Ф.Б." ООД, ЕИК ********* упълномощава ищецът ми да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия
чрез „Б.П." ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. С оглед на това,
уведомяването предстои да бъде направено в настоящото производство (така
Решение № 123 от 24.06.2009г. по т. д. № 12/2009 г., т. к., II т. о. на ВКС).
Налице
е облигационно отношение между „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжника ответникът Г.П.И.,
ЕГН ********** по повод цедиран договор за потребителски кредит с номер
*********, сключен на 30.03.2015г.
Поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения,
ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява
претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК. По
образуваното ч.гр.д. 4418/2017г. по описа на Районен съд Плевен е издадена
заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подал
възражение, инициирало настоящото исково производство.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено между
страните съществуването в полза на „Ф.И." ЕАД, ЕИК ********* на вземане
към Г.П.И., ЕГН **********, адрес: ***, произтичащо от договор за потребителски
кредит с номер *********, сключен на 30.03.2015г., както следва:
- 650,92 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането;
- 117,40 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода от 10.05.2015г. до 25.05.2016г.
-
135,79 лв. - лихва за забава за периода от 10.05.2015г. до 30.05.2017г.
-
533,82 лв. - такси за периода от 10.05.2015г. до 25.05.2016г.
Претендират
се направените в настоящото производство разноски, както и тези в заповедното производство, както
следва:
-
28,76 лв. - държавна такса
-
50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение
Направени
са искания по доказателствата, които следва да бъдат уважени; представени са
доказателства, по приемането на които съдът ще се произнесе след депозиране на изявление от страна на
ищеца относно извършилото заверката
лице/предвди направеното възражение от особения представител на ответника.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения
особен представител адв.М.А., с който
искът се оспорва изцяло. Наведени са доводи предимно досежно недействителност
на извършената цесия. Направено е и искане за откриване производство по реда на
чл.193 ал.3 от ГПК , но искането следва
да се уточни, а именно: особеният представител следва да заяви чий подпис на Приложение №1 към договор за прехвърляне
на вземания от 21.03.2016год. оспорва- т.к. оспорването на истинността засяга
авторството на документа, а не и съдържанието му /същото подлежи на оспорване с
предвидените доказателствени средства и способи в ГПК/. Ето защо това искане следва да се уточни, в случай че
се поддържа.
Изразено
е становище, че: прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо
ответника, тъй като не са представени доказателства, че същото му е съобщено от
цедента - арг. чл.99, ал.4 ЗЗД. Правнорелевантно за действието на цесията е
единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщението,
извършено от цесионера; че прехвърлянето на вземането не е произвело действие
спрямо ответника, тъй като не са представени доказателства, че същото му е
съобщено лично, а не чрез Особен представител. Подаването на искова молба в
случай връчването й на особен представител не е редовно връчване. Представеното
Решение №123 от 24.06.2009год. по т.д.№ 12/2009год. на ВКС е неотносимо към
случая. То касае връчване на искова молба, но не касае връчване чрез особен
представител. Тук освен нормата на чл.99 ал.4 следва да се има предвид и чл.75
ал.1 от ЗЗД с оглед сигурността в длъжника за замяна на кредитора и изпълнение
на задължение.
Искът се оспорва, като е заявено че е и налице погасителна давност както
относно претенцията за лихви, така и за главница – без изявлението да е
конкретизирано.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, депозирано е писмено становище.
В о.с.з. ответникът се
представлява от особения представител адв.М.А..
Съдът, като взе представените по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От
приобщеното по делото ч.гр.д. №4418/2017год. по описа на ПлРС се установява, че
същото е образувано на 21.06.2017год. въз основа на подадено заявление от ищеца
против ответника, на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение
за сумите, както следва: 650,92лв., представляваща главница, сумата 117, 40
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2015 г.
до 25.05.2016 г., сумата 135, 79 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 10.05.2015г. до 30.05.2017г., сумата 533,82лв., представляваща такси за
периода от 10.05.2015 г. до 25.05.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата
78,76лв. разноски по делото, от които 28, 76лв. внесена държавна такса и 50,00лв.
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от договор за
потребителски кредит с номер ********* от 30.03.2015г., сключен между „П.Ф.Б.“
ООД, ЕИК ********* и Г.П.И., и Договор за цесия от 21.03.2016г., сключен между
„П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ********* и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.45 ал.7 от ГПК,
инициирало настоящото исково производство.
Искът на основание чл.422 от ГПК
е предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е допустим.
По същество е неоснователен поради следното:
Съдът намира, че следва да се
произнесе и по възражението на процесуалния представител на ответника за
недължимост, поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно
по делото е, че ответникът е сключил
договор за заем с „П.Ф.Б.“ ООД, който впоследствие с договор за цесия от 21.03.2016год. е цедирал вземането си на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че
уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата. С
договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това
не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника,
цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор
за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е
прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът
изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма
пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице
представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно
/л.19 и сл. от делото/е, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не
противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие
цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По
делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника. По
ч.гр.д.№4418/2017г. заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, т.к. е
връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и след като
не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за
изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на основание
чл.422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП е видно, че
няма регистриран трудов договор, поради което съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя. Това именно е обосновило назначаване на особен представител, комуто е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая всички книжа,
свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо
задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба . В
практиката си по реда на чл.290 от ГПК
ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. №1711/13
г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особеният
представител е направил оспорване на иска, основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като
не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още
не е произвела действието си спрямо ответника.
Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция на
ищеца, без съдът да се спира и разглежда по същество останалите наведени от
особения представител доводи.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото на ищеца
не се дължат разноски.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А.В.Г.***, седалище и адрес на управление:***,
чрез юрисконсулт К.П., съдебен адрес:*** против Г.П.И., ЕГН **********,***, с
назначен особен представител по делото
адв.М.А. от ПлАК, искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1
от ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми : 650,92лв.
- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането; 117,40лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.05.2015г. до 25.05.2016г.;135,79 лв. -
лихва за забава за периода от 10.05.2015г. до 30.05.2017г. и 533,82лв. - такси
за периода от 10.05.2015г. до 25.05.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4418/2017год. по описа на Плевенски районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: