Решение по дело №5387/2021 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА     

                                                                 ТАНЯ КАНДИЛОВА     

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 5387 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл. 258- 273  от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на О.Г.Х., срещу решение № 20055952/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17151/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечната издръжка на детето  Д.О.Х. е уважен в разликата над 300 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано, като излага съображенията си. Моли да се отмени решението в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да отхвърли иска за месечната издръжка в разликата над 300 лв.

          Р.Р.Я.,  в писмения си отговор, оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

          Р.Р.Я. също е депозирала въззивна жалба срещу  решение  № 20055952/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17151/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечната издръжка на детето  е отхвърлен в разликата над 650 лв., до пълния му предявен размер от 731 лв., както и в частта му относно началната дата на дължимост на издръжката. В жалбата са изложени съображения, поради които моли да се отмени решението в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло иска й, като началната дата, от която се дължи издръжката, бъде 12.05.2020 г.

          Въззивникът и въззиваема страна  О.Г.Х. с писмения си отговор счита въззивната жалба на насрещната страна за неоснователна.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

          Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 20055952/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17151/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.О.Х. на нейната майка Р.Р.Я., при която е определил местоживеенето на детето, като е определил режим на лични отношения на бащата О.Г.Х. с детето. Съдът е осъдил О.Г.Х. да заплаща на малолетното си дете Д.О.Х. месечна издръжка в размер на 650 лв., считано от  завеждане на исковата молба- 07.07.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска за присъждане на месечна издръжка над този размер за горницата от 731 лв.

Въззивникът и въззиваема страна О.Г.Х. навежда доводи, че първоинстанционния съд неправилно се е мотивирал, че част от издръжката на детето трябва да покрие част от разходите на домакинството, вкл. наем в размер на 650 лв. за жилището, в което се отглежда детето, че съдът не е изложил мотиви дали при определяне размера на издръжката има предвид обстоятелството, че детето посещава детска градина с месечна такса от 700 лв., че размер на издръжката от 650 лв. е значително завишен, тъй като не е съобразен с нуждите на детето. Неправилно първостепенния съд е определил възможностите на дължащите издръжка, както и сумите, с които всеки от тях следва да участва в месечната издръжка на детето им.

Въззивникът и въззиваема страна Р.Р.Я. е навела доводи, че претендирания размер на издръжката от 731 лв. е единствено с оглед нуждите на детето и е във възможностите на неговия баща.

Наведените доводи са частично основателни. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

В първата инстанция са ангажирани доказателства, че детето посещава детска градина с месечна такса в размер на 700 лв. Размера на месечната издръжка следва да е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните му потребности,  има и културни нужди, а след няколко месеца ще има и образователни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие, поради което не следва да се присъжда минималната издръжка за дете, предвидена в чл. 142, ал. 2 от СК.

Ответникът е едноличен собственик на капитала на П.ЕООД и съдружник в Л.М.ООД(листи 39 и 40 от делото на СРС). За част от процесния период е имал осигурителен доход средномесечно в размер на 1000 лв. (листи 81 и 86 от първоинстанциононото дело), като за 2019 г. от Л.М.ООД му е разпределен девидент в размер на 31894,24 лв. Действително, доходите на бащата се формират от разпределения му дивидент, тъй като  П.ЕООД не е декларирало доходи за изплатени девиденти за 2019 г. (лист 97 от делото на СРС), а капиталът на дружество с ограничена отговорност е имущество, различно от това на физическото лице едноличен негов собственик. Но бащата е в трудоспособна възраст (при промяна на обстоятелствата, същият може да предяви иск за изменение на настоящата издръжка за Дара), с висок стандарт на живот е- притежава и живее в къща в квартал Бояна, с двор от 1,5 декара, с басейн, барбекю, 2 гаража, друга по-малка къща за гости-обстоятелство, което същия признава при социалното проучване.

За майката за процесния период са представени доказателства (лист 87 от делото на СРС) за средномесечен осигурителен доход в размер на 1032,33 лв.

При установените от първостепенния съд горепосочени факти, които са от значение на спорното право, настоящата инстанция, счита, че за месечната издръжка на детето родителите му следва да отделят общо около 950 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. Съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, бащата следва да осигури преобладаващата част от средствата, необходими за издръжката на детето му, за което не полага преки и непосредствени грижи. Съдът, като взе предвид гореизложеното и съотношението на материалните възможности на двамата родители, счита, че в месечната издръжка на детето бащата следва да участва със сума в размер на 650 лв. Майката също следва да участва с парични средства в издръжката на детето си, въпреки полаганите преки грижи за него.

Относно началния момент, от който  следва да бъде присъдена издръжката: В насрещната си искова молба Р.Р.Я. претендира присъждане на издръжка за детето от датата на завеждане на исковата молба. Насрещната искова молба е постъпила в съда на 07.07.2020 г., от която дата първостепенния съд е присъдил издръжката за детето Дара.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055952/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 17151/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваните части.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                 2.