№ 7052
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110156213 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответницата: 1 324,73
лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.02.2023 г. до окончателното й изплащане, 248,60 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2020 г. до 09.02.2023 г., 32,63 лева, представляваща дължима главница
за доставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2023 г. до
окончателното й изплащане и 7,78 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 05.03.2020 г. до
09.02.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – а=, находящ се в гр. С.,
абонатен № . и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № .. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от
вземанията, като за останалата, непогасена по давност част, признава
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Ответникът не оспорва, че е в облигационни отношения с ищеца за
доставката на топлинна енергия до а=, находящ се в гр. С., абонатен № ., през
процесния период, което се потвърждава от приложените към исковата молба
констативен протокол от .., издаден от К. “Е.” -С., списък за броя на
живущите по апартаменти в жилищна сграда - бл. Б, ул. “П... и списък на
собственици /възложители/ - приложение № 1 към протокол от общо
събрание на етажните собственици от 01.11.2000 г., както и от
изравнителните сметки на топлинния счетоводител.
Ответникът не оспорва и количеството и цената на доставената до имота
топлинна енергия през исковия период. Възразява единствено, че част от
периода вземането е погасено по давност.
Това възражение е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
2
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответницата за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба/заявлението – 15.02.2020 г., като се отчете
обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Н. от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, т.е. преди 08.12.2019
г., или вземането за доставена ТЕ до 30.09.2019 г. /изискуемост – 16.11.2019
г./, като непогасено по давност остава вземането за доставена ТЕ за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. По изложените съображения и на основание чл.
162 ГПК съдът счита, че размерът на дължима главница за доставена ТЕ за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г. възлиза на 1 249,36 лева, до която сума
искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер
1 324,73 лева и за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2019 г.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
01.01.2020 г., поради което същото не е погасено по давност и следва да бъде
присъдено в претендирания размер.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответницата не дължи мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31.07/, а 45-дневният срок след края на отчетния
период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната
година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално
потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно,
но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на
топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по
основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да
изпадне в забава преди за него да е ясно какво дължи и това да влече
неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените
4
разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че
длъжникът изпада в забава с изтичане на 45-дневния срок от издаването на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на съответната
година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия /1 249,36
лева/ за периода 15.09.2020 г. - 09.02.2023 г. възлиза на 234,46 лева, до която
кума акцесорния иск следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен
размер 248,60 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на спора предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер общо на 77,31
лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 77,31 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Съобразно отхвърЛ.та част от исковете ищецът на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да заплати на ответницата сторените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 27,13 лева за исковото производство
и 24,12 лева в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.
П. А., ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК ., сумите както следва: на
5
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 249,36 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот – а=, находящ се
в гр. С., абонатен № ., за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. и сумата 32,63
лева, представляваща цена на доставена услуга дялово разпределение за
периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.02.2023 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 234,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху цената за
топлоенергия за периода 15.09.2020 г. - 09.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над
присъдената сума 1 249,36 лева до пълния предявен размер 1 324,73 лева и за
периода 01.05.2019 г. – 30.09.2019 г., иска за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума 234,46
лева до пълния предявен размер 248,60 лева, както и акцесорния иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7,78 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020
г. до 09.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № .. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на „Т.” ЕАД, ЕИК . сторените разноски в размер на 77,31 лева за
исковото и 77,31 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК . да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
М. П. А., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 27,13 лева за исковото производство и 24,12 лева в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6