РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. ДеянчЕ.
Членове:Николай Ал. Николов
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. ДеянчЕ. Въззивно гражданско
дело № 20251500500033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№12541/22.11.2024 г. от Е. М. Т. - П., ЕГН
**********, с адрес по л. к. гр. Д., ж. к. „*.“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **, със съдебен адрес:
гр. С. ****, район „********.”, ул. „********” № * - **, партер, тел./факс: **/*******,
GSM:****/******, чрез адв. Е. М. - П., срещу Решение №474/04.10.2024 г. на Районен
съд – Дупница, постановено по гр.д. №2314/2023 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първонистанционен съдебен акт Е. М. Т. П. от гр.Д. е осъдена да
заплати на „******“ ***, със седалище и адрес на управление: гр.В. ул. „****“ №**,
ап.**, сумата от 3120 евро, дължима по договор за поръчка, 982 евро лихва за забава,
ведно с законната лихва от 26.07.2023 г. и 1520.92 лв. деловодни разноски.
Решението се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата
недопустимост и неправилност, произтичаща за незаконосъобразността му, която
въззивницата свърза с постановяването на решението при непълен анализ на събрания
в хода на производството доказателствен материал, съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е пояснено, че
предявения иск е за осъждане на ответника да заплати уговорено обезщетение по
Договор за поръчителство в размер на 3120 евро. Без да било налице изменение на
иска, районният съд осъдил ответника – понастоящем въззивница, да заплати и сумата
от 982 евро лихва за забава, при което постановил недопустимо решение.
1
На следващо място се твърди, че обжалваното решение е постановено при липса
на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, при липса
на оценка на събраните в хода на производството доказателства и при допуснати
съществени нарушения на процеса на извеждане на правнорелЕ.нтните факти, на
основата на които съдът е формирал погрешни правни изводи, като е приел, че искът е
доказан по основание и размер. Опровергава се като неправилен изведеният от съда
правен извод, че ищецът бил изпълнил своите задължение по договора за поръчка.
Пояснено е, че правото на ищеца за възнаграждение по процесния договор е
обусловено от осъществяването на определен резултат - подписване на предварителен
договор с продавач, представен от ищцовото дружество. Задължително условие за
пълното изпълнение на договора било и осъществяването на контакт между страните,
осъществяването на уговорения резултат, както и наличието на причинна връзка
между поведението на ищеца и настъпването на крайния резултат. Доколкото от
приложените по делото доказателства, които останали необсъдени от
първоинстанционния съд, посочените обстоятелства не се доказвали, то според
въззивницата, искът е изцяло неоснователен.
Обстоятелствено са анализирани събраните в производството гласни
доказателства, като е изведено обобщаващото становище, че ищцовото дружество не е
изпълнило задължението си да посредничи на ответника при закупуване на жилище.
Неправилността на първонистанционното решение произтичала и от
осъществено от съда нарушение на материалния закон. Сочи се, че при анализ на
съдържанието и предмета на процесния договор от 16.05.2020 г., озаглавен от страните
„Договор за поръчка“, се обосновавал извод, че същият има характер на договор за
посредничество по смисъла на чл. 49 от Търговския закон, а не договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Акцентирано е, че съгласно константната съдебна практика,
договорът за посредничество е с различен обхват и различни задължения от договора
за поръчка. Изложено е, че по така сключения договор за посредничество ищецът
„*******“ *** следвало точно да изпълни своите договорни задължения, изразяващи
се в осигуряване на продавач на недвижим имот, съгласно критериите зададени от
купувача, осъществяване на огледи с потенциални продавачи за продаване на имота,
посредничество и съдействие, както и сключване на Предварителен договор за
покупко - продажба на имота. Посочено е, че правото на ищеца за възнаграждение по
процесния договор е обусловено от осъществяването на определен резултат -
подписване на предварителен договор с продавач, представен от ищцовото дружество.
Т.е. задължително условие за пълното изпълнение било осъществяването на контакт
между страните, осъществяването на уговорения резултат, както и наличието на
причинна връзка между поведението на ищеца и настъпването на крайния резултат.
Изпълнението на поетите задължения, според въззивницата, обаче останало
недоказано в развилото се пред първонистанционния съд производство.
На следващо място въззивницата изтъква наличие на пропуски в аналитичната
дейност на съда относно прилагането на института на погасителната давност по
отношение на спорното право, като изразява становище, че процесното вземане се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения
иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – „*******“ ***, чрез процесуалния представител адв. Н. Т., с
2
който е изразено становище, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се сторените деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна приема за неоснователно възражението, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен от ищеца иск. Акцентирано е, че съдържанието на процесния договор от
16.05.2020 г. има характера на посреднически по см. на чл.49 и сл. от ТЗ. Посочено е,
че предмет на договора за посредничество не е извършването на определена работа, а
постигането на определен резултат, който най-общо можел да се определи като
свързване на страните за сключването на сделки, като е отбелязано, че в процесния
случай именно ищеца е свързал ответната страна с продавача "*********" ЕООД.
Пояснено е, че не било нужно посредникът да взема и непосредствено участие в
преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията си по
сделката. Достатъчно било сключването на сделката да е в резултат от това, че
посредникът е поставил в контакт страните. За посоченото обстоятелство
свидетелствал свидетелят П. Х.. Изложени са обстойни аргументи относно правилното
некредитиране на показанията на св. М. П. от страна на първоинстанционния съд.
Заключено е, че „******“ *** са изпълнили изцяло задълженията си по
договора, проведени са многократни срещи с клиентите и е организирано цялостното
обслужване по сделката, при което правилно бил уважен предявеният иск.
Акцентирано е на обстоятелството, че процесният договор за посредничество от
16.05.2020г. не бил надлежно оспорен от въззивната страна, а точно обратното -
изрично бил потвърден в първо открито съдебно заседание. Не били направени и
никакви доказателствени искания във връзка с надлежното оспорване на представения
в първото открито заседание по делото Договор за консултация и посредничество за
закупуване на имоти от 23.02.2020г., както и оспорената писмена декларация от
управителя на „**********“****.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а представителят на
въззиваемата страна в свое писмено становище я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от „*******“ *** против Е.
М. Т. - П., съдържаща искане да бъде осъдена ответницата за заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 3120 евро с вкл. ДДС, представляваща неизплатено, но
дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от 16.05.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 982 евро, представляваща лихва за забава за периода 24.07.2020 г. –
26.07.2023 г. Претендирани са и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната
страна, в който е застъпено становище за неоснователност на иска.
С обжалвания първоинстанционен акт Районен съд – Дупница е осъдил Е. М. Т.
П. от гр.ДД., да заплати на „*******“ ***, със седалище и адрес на управление: гр.В.
ул. „****“ №**, ап.**, сумата от 3120 евро, дължима по договор за поръчка, 982 евро
лихва за забава, ведно с законната лихва от 26.07.2023 г. и 1520.92 лв. деловодни
разноски.
3
Съдът, в настоящия му въззивен състав, след като взе предвид доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от Договор за поръчка, сключен на
16.05.2020 г., по силата на който ответницата, заедно с трето за спора лице, възложила
на ответното дружество да намери и й предостави подходящи предложения за покупка
на недвижим имот срещу договорено възнаграждение от 3 %, но не по-малко от 950
евро, върху цената на имота, посочена в чл. 1 от договора в деня на подписване на
предварителен договор.
Че ответното дружество предложило имоти на ответницата се сочи в записите,
направени в чл. 1 от договора.
От представената с исковата молба по делото кореспонденция по чл. 184 от ГПК
чрез приложението Viber, се установява, че на 16.05.2020 г. е налице размяна на
електронни съобщения с потребител „**************“ във връзка с имоти и
организирани огледи, вкл. за имоти, находящи се в гр. С., на бул. „**************“ №
**, но без данни за конкретен самостоятелен обект.
Според приобщения договор от 23.02.2020 г. ответницата и трето за спора лице
– В. П., възложили на друга брокерска агенция по договор за посредничество –
„******“, представлявана от управителя М. П., да намери подходящи жилища в гр. С.,
които да отговарят на нуждите и потребностите на купувача.
В т.см. е провеждана комуникация между ответницата и потребител с име „M.“
видно от приложената към отговора на исковата молба кореспонденция по чл. 184 от
ГПК чрез приложението Viber още от 21.02.2020 г., като й възложила да й търси имоти
в гр. С. На 26.05.2020 г. тя й препратила обяви за жилища в продажба, отговарящи на
изискванията й, вкл. на бул. „**********“ в гр. С. От посоченото в нея се установява
също, че имоти в тази сграда са били предлагани на ищцата от ******, но тя не ги
харесала, т.к. били малки и тъмни, дори в единия апартамент живеела майката на
собственика.
Видно от приобщения предварителен договор от 29.05.2020 г. купувачът В. К.
П., възложил, а продавачът фирма „**********“ ****, се задължил, да прехвърли
собствеността върху стаи с №№ ***, ****, от сграда * и стаи с №№ ** и ** на осми
етаж от сграда В.
Видно от приложената справка от Агенция по вписвания ответницата, заедно
трето за спора лице на име В. К. П., закупили жилище на бул. „*****************“
№***, ет. *, формирано от няколко самостоятелни обекта, като е вписана за това и
законна ипотека в полза на „************“ АД, а вписването е извършено на
23.06.2020 г.
Свидетелят П. Х., служител на ищцовото дружество, сочи, че през 2020 година
работел при ищеца като брокер на недвижими имоти. Неговата колежка А.
комуникирала с ответницата и нейни близки и заедно направили оглед на три имота в
гр. С., които те закупили в последствие. Попълнили бланката-договор за
посреднически услуги, като свидетелят попълнил данните на имотите, които били на 6-
ти и на 8-ми етаж. Имотите се състояли от входно антре, баня и тоалетна, малка и
голяма стая. После отишли на оглед, показал и тези два апартамента. Отишли и на
един оглед на една боксониера, след което ответницата и близките й спрели да вдигат
телефона на А. По-късно разбрали, че са закупили имотите. Сочи, че дружеството
имало продажби в тази сграда. В. Д. бил управител. Той продал на ответницата
4
имотите. Практика на инвеститора била да продава и чрез брокер, и самостоятелно.
Сградата била на свободен пазар, договорили се. Собственикът бил информиран, че
вкарват клиенти за оглед. Със сигурност имало физически лица, които си продават
апартаментите, но те не работили в този случай. На Е. Т. свидетелят не предлагал
имоти, собственост на други лица. Сочи, че с Е. Т. и сина й направили три огледа.
Сградата била реновирана, представлява бивше общежитие. Изгодна била за този
бюджет в града. Посочил е свидетелят, че договорът с ответницата бил сключен в
негово присъствие като някои части от него били попълнени от свидетеля, а други от
ответницата. След подписването му дали екземпляр на г-жа Т. от него. Огледът се
извършил след като подписали договора, но в деня на подписването му.
Апартаментите били посочени в договора. Обадили се на В. Д.в, който е управител на
дружеството. Апартаментите били със свободен достъп. Не всеки път имали уговорка с
тях. Имотите били два, но с четири идентификатора - всяка стая била с отделен
идентификатор, на един етаж двата номера обособявали един апартамент.
В хода на производството пред ДРС са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля М. П. – същата и посредник по договора от 23.02.2020 г.,
която дава сведения, че познава Е., семейни приятели били от 7, 8 години. Знае за
закупени от нея апартаменти в град С., бул. „*********“ № **, т.к. лично
посредничила, за да се закупят тези жилища. Сочи, че е управител на „******“ ****, в
която има брокерска дейност. През февруари месец 2020 година а потърсила
приятелката й Е. и споделила, че търсят жилище в гр. С. Май месец - някъде средата
или края - отново се чухли и тя споделила, че е била на този адрес – бул. „********“
№ ***, където гледала апартамент, предложен от друга брокерска фирма. Жилището
обаче било много тъмно, вътре живеел друг човек, поради което споделила, че се е
отказала от предложението. Т.к. в тази сграда свидетелката водила други клиенти, но
познавала и самия строител на кооперацията, предложила да попита дали има нещо
директно от него, дали могат да погледнат. Така и процедирали – повикали В. Д. –
инвеститора и ответницата се съгласила. Юли месец погледнали едно друго жилище и
тъй като не достигали финансите, самият строител предложил да съдейства с банков
кредит. Ответницата се съгласила и още тогава, юли месец направили предварителен
договор с В. Д. Така се закупили апартаментите. Чула телефонни разговори между М.
– сина на Е. и брокера от агенцията, при който М. вдигнал телефона и казал, че го
търсят от другата агенция, влязъл в разговор, че няма общо покупката с това, което са
показали от другата агенция. Тогава лично Д. взел телефона и обяснил на брокера, че
са негови апартаменти тези, които се закупуват.
По делото е прието и заверено копие от декларация, изготвена на 31.01.2024 г., в
която В. Л. Д., като управител на „************“ ****, е посочил, чу процесните
имоти са били собственост на неговото дружество, които са били продадени на Е. П. и
семейството й, а същите били доведени на оглед от брокер М. П.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които
се възприеха за допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите писмени доказателства не касаят предмета на спора или не
съдържат данни за идентификация на страните, поради което подробното им
обсъждане се възприема за безпредметно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
5
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо.
Не се съзират процесуални нарушения от вида на визираните във въвззивната
жалба, в т.ч. липса на съответни мотиви, което да налага връщане на делото за ново
разглеждане. Нещо повече, липсата на мотиви, дори и да са установени, не предполага
подобна правна възможност, защото те нямат отношение към процесуалните
предпоставки за съществуването или упражняването на правото на иск.
По правилността:
С нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция намира
следното:
Предявеният иск за главница е с правно основание чл. 51 вр. чл. 49 от ТЗ. По
силата на посочената правна норма търговският посредник има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката
им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност
според случая и от двете страни. Претендира се и обезщетение за забава с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по този иск е било да докаже, че е налице валиден договор за
търговско посредничество, по който ищецът е изпълнил дължимото и размера на
уговореното възнаграждение. Ответникът е следвало да установи със средствата на
ГПК, че е извършил плащане на исковата сума, както и всички възражения, на които се
позовава.
При така разпределената доказателствена тежест във въззивното производство,
се установява, че страните са били обвързани от Договор, именуван като такъв за
поръчка, сключен на 16.05.2020 г.
Не е било спорно, че ищецът извършва посредничество при покупко-продажбата
на недвижими имоти по занятие.
Съгласно клаузата на чл. 1 от договора, ищцовото дружество е поело следните
задължения за намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупка на
недвижим имот срещу възнаграждение, уредено в чл. 3 от договора, платимо при
6
подписване на предварителен договор. Размерът на възнаграждението е от 3 %, но не
по-малко от 950 евро, върху цената на имота, посочена в чл. 1 от договора в деня на
подписване на предварителен договор, което възложителят приел да заплати.
Основният спорен момент тук е дали ищецът е изпълнил дължимото според
договора, закона и обичайната практика в този случай.
За да се отговори на тези спорни въпроси следва да се изясни, че тълкуван по
правилата на чл. 20 от ЗЗД, процесният договор има белезите на договор за
посредничество, независимо, че е именуван като такъв за поръчка. Договорът за
посредничество няма самостоятелна специална законова уредба, но неговата правна
същност произтича от разпоредбите на чл. 49-51 от Търговския закон, които уреждат
общите положения за търговското посредничество.
Договорът за посредничество касае упражняване на дейност по занятие от
търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки
с определени обекти от гражданския оборот. Посредникът има право на
възнаграждение съобразно уговорката с възложителя, а ключовото задължение за
правоотношението е осъществяването на посредничеството, т. е. осъществяването на
контакт между страните - продавач и купувач. Посредникът е търговец, който по
занятие посредничи за сключване на сделки - спр. чл. 49, ал. 1 от ТЗ, като съгласно чл.
51 от ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от
едната или от двете страни съобразно уговорката им, а ако няма уговорка, дължи се
обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.
При договора за посредничество изпълнителят дължи свързване на страните по
една бъдеща сделка. В тази сделка той не участва пряко нито има задължения да
извършва каквито и да е други правни или фактически действия. Действително
неговото възнаграждение е поставено под условие от реализиране на сделката, за
която той е свързал страните, тъй като възнаграждение би му се дължало само ако е
постигнат резултатът. Изложеното именно различава договора за посредничество от
договора за поръчка и от комисионния договор – така напр. Решение № 37 от
27.04.2012 година, постановено по т. д. № 1143 по описа за 2010 г. на Търговска
колегия, І т. о. на ВКС.
С оглед тази правна природа на процесния източник на задължения, настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно
доказване именно осъществяването на контакт между страните - продавач и купувач.
Нито едно от ангажираните доказателства не дава представа, че именно
ищцовото дружество е реализирало контакт между приобритателя и продавача.
По-конкретно, чрез проведеното насрещно доказване от страна на ответника се
оборва съществуването на причинно-следствена връзка между действията на
посредника и настъпилия резултат поради сключване на сделката с посредничеството
на друг брокер.
От представената с исковата молба по делото кореспонденция по чл. 184 от ГПК
чрез приложението Viber, се установява, че на 16.05.2020 г. е налице размяна на
електронни съобщения с потребител „****************“ във връзка с имоти и
организирани огледи, вкл. за имоти, находящи се в гр. С., на бул. „**************“ №
***, но без данни за конкретен обект и етаж. Тя обаче не установява, че задължението
по процесния договор е изпълнено от ищеца. Вярно е, че не е нужно посредникът да
взема непосредствено участие в преговорите по сделката, но следва сключването на
сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните, каквито данни в
7
тази кореспонденция не се съдържат.
Такъв обаче е реализилан според данните в приобщеното заверено копие от
декларация, изготвена на 31.01.2024 г., в която продавачът по сделката В.в Л. Д., като
управител на „**********“ ****, е посочил, че процесните имоти са били собственост
на неговото дружество, като са били продадени на Е. П. и семейството й, които били
доведени на оглед от брокер М. П. Вярно е, че тя (декларацията) не може да се
разглежда като надлежно по смисъла на ГПК изявление в този смисъл, но съдържа
индиции, че посредничеството в случая не е реализирано от ищцовото дружество. В
този смисъл е и приложената към отговора на исковата молба кореспонденция по чл.
184 от ГПК чрез приложението Viber, неоспорена от насрещната страна, от която се
установява, че ищцата е комуникирала с лицето „М.“ още от 21.02.2020 г., като й
възложила да й търси имоти в гр. С. На 26.05.2020 г. тя й препратила обяви за жилища
в продажба, отговарящи на изискванията й, вкл. на бул. „********“. В отговор
ответницата посочила, че имоти в тази сграда действително са й били предлагани от
******, но тя не ги харесала, т.к. били малки и тъмни, дори в единия апартамент
живеела майката на собственика. Тези данни не могат да бъдат игнорирани, доколкото
подобен начин на комуникация има правно значение и приложими за него са
изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни
услуги (ЗЕДЕУУ). Автентичността на посочената електронна кореспонденция,
представена в препис на хартиен носител съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК, не е оспорена,
поради което следва да се цени с оглед останалите доказателства.
В т. см. тя се подкрепя от показанията на свидетеля М. П. – същата и посредник
по договора от 23.02.2020 г., която дава сведения, че познава Е., семейни приятели
били от 7, 8 години. Знае за закупени от нея апартаменти в град С., бул. „********“ №
**, т.к. лично посредничила, за да се закупят тези жилища. Сочи, че е управител на
„******“ ****, в която има брокерска дейност. През февруари месец 2020 година я
потърсила приятелката й Е. и споделила, че търсят жилище в гр. С. Май месец -
някъде средата или края - отново се чули и тя споделила, че е била на този адрес – бул.
„**********“ № ***, където гледала апартамент, предложен от друга брокерска
фирма. Жилището обаче било много тъмно, вътре живеел друг човек, поради което
споделила, че се е отказала от предложението. Т.к. в тази сграда свидетелката водила
други клиенти, но познавала и самия строител на кооперацията, предложила да попита
дали има нещо директно от него, дали могат да погледнат. Така и процедирали –
повикали В. Д. – инвеститора и ответницата се съгласила. Юли месец погледнали едно
друго жилище и тъй като не достигали финансите, самият строител предложил да
съдейства с банков кредит. Ответницата се съгласила и още тогава, юли месец
направили предварителен договор с В. Д. Така се закупили апартаментите. Чула
телефонни разговори между М.– сина на Е. и брокера от агенцията, при който М.
вдигнал телефона и казал, че го търсят от другата агенция, влязъл в разговор, че няма
общо покупката с това, което са показали от другата агенция. Тогава лично Д. взел
телефона и обяснил на брокера, че са негови апартаменти тези, които се закупуват.
Показанията на свидетеля П. Х., анализирани по-горе, не дават различна
представа, т.к., както вече се посочи, не съдържат данни за реализиран със
съдействието на ищцовото дружество за контакт между купувача и продавача.
Друго не следва и от вписването на процесните имоти в договора от 16.05.2020
г., т.к. то не удостоверява именно, че осъществяването на контакт между страните -
продавач и купувач, е реализирано в изпълнение на процесния договор. Това обаче, е
съществен елемент от задълженията на ищеца по договора за посреднчиство – спр.
8
"Коментар на Търговския закон. Книга първа" О. Герджиков на стр. 258 - цит:
"Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и
удостоверяване на сключването на сделката. За целта посредникът трябва да приложи
грижата на добрия търговец, но ако не успее да осъществи резултатно посредничество,
това не е неизпълнение на неговото правно задължение. ". Като не е изпълнил тези две
свои задължения ищецът в първоинстанционното производство, не може да иска
заплащане по договора.
Изложената съвкупност дава основание, да се приеме, че исковата претенция е
останала недоказана.
Неоснователността на главния иск има за последица неоснователност на
акцесорната претенция за присъждане на сумата 982 евро лихва за забава за периода
24.07.2020 г. до датата на депозирането на исковата молба – 26.07.2023 г.
Като е приел обратното първостепенният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен и вместо него бъде постановен друг, с който
исковата молба бъде оставена без уважение.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят разноски полза на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство. Такива се претендират по
представен пред ДРС списък по чл. 80 от ГПК – за първата инстанция в размер на
1400 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като са ангажирани и доказателства за
заплащането им, както и по списък, представен пред настоящата съдебна инстанция в
размер на 1400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 159 лв. платена
държавна такса, като и за тези разноски са ангажирани доказателства, установяващи
извършването им. Възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е било поддържано,
заради което посочените суми ще се възложат в тежест на въззиваемата тук страна.
По обжалваемостта:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от обхвата на касационен
контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за
граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по
искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените
с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/
23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между
гражданско и търговско дело, като е поставен акцент на това, че търговски са делата,
които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка,
определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, а. 1 и 2 от ТЗ -
субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни
права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице
функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество
на страните или сключена от тях търговска сделка.
В случая договорът за търговско посредничество е разновидност на договора за
поръчка, а ищецът има качеството на търговец, който е специализиран по занятие в
сделки за покупко-продажба на имоти. Следователно на основание чл. 2, ал.1, т. 4 от
ТЗ сделката е търговска. Поради това настоящото съдебно решение следва да се
приеме за изключено от касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №474/04.10.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено
по гр.д. №2314/2023 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Търговско дружество
„*******“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул. „****“ № **, ап. **, представлявано от управителя Й. Т. Й.
против Е. М. Т. - П., ЕГН **********, с адрес гр. ДД., ж. к. „Д.“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **,
за присъждане в полза на ищцовото дружество на сумата от 3120 евро (с вкл. ДДС),
представляваща дължимо възнаграждение по договор от 16.05.2020 г., както и сумата
982 евро лихва за забава за периода 24.07.2020 г. до датата на депозирането на
исковата молба – 26.07.2023 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА *******“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В. ул. „****“ № **, ап. **, представлявано от
управителя Й. Т. Й. да заплати на Е. М. Т. - П., ЕГН **********, с адрес гр. ДД., ж. к.
*.“ *, вх. „*“, ет. *, ап. **, сумата от общо 2959,00 лв. (две хиляди деветстотин петдесет
и девет лЕ. и нула стотинки), в т.ч. 1400 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат пред първата инстанция, 1400 лв. разноски за платено
адвокатско възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция, както и 159,00
лв. – платена държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280 ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10