МОТИВИ по НОХД № С – 203/12 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 състав

           

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт и подсъдимият А.Г.В. е предаден на съд за следните престъпления:

 

По чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от началото на месец май 2007 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. и в гр. Н. при продължавано престъпление:

1. На неустановена дата от началото на м. май 2007 г. до 12.05.2007 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец и ответник, и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод възстановяване на земя на територията на Община Н., и на неустановена дата от 09.05.2007 г. до 12.05.2007 г. в гр. Б. го употребил пред Н.Н.Д., за да докаже, че съществува право на Н.Н.Д. да представлява Д.И.Н. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец и ответник, и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод възстановяване на земя на територията на Община Н.;

2. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство протокол от 12.02.1955 г., според който И.Н.Г. притежавал лозе от 12 дка в м. А. в землището на гр. Н., и на 06.02.2008 г. в гр. Б. го употребил по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б., за да докаже, че съществува право на И.Н.Г. на собственост върху лозе от 12 дка в м. А., наричана също така и К., в землището на гр. Н.;

3. На 07.10.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -молба от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н., и на 07.10.2008 г. в гр. Н. го употребил пред Общинска служба Земеделие - гр. Н., за да докаже, че съществува право на Д.И.Н., ЕГН **********, като наследник на И.Н.Г., да му бъде възстановена собствеността върху лозе от 12 дка в местността А., I категория, с граници: море, таляна, път, лозе на П. Н.У., находящо се в землището на гр. Н.;

4. На 07.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 07.11.2008 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в административно производство за нанасяне на нов обект и определяне на идентификатор в кадастралната карта и кадастрални регистри - за лозе от 12.000 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в местността А. при граници (съседи) - лозе на П. У., море, талян, път;

5. На 13.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Д.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 13.11.2008 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в административно производство за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 51500.510.82, м. А., землище гр. Н., за получаване на скица-проект № 48285/10.11.2008 г. с приложени към скицата проектни координати;

6. На 14.11.2008 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, и на 14.11.2008 г. в гр. Н. го употребил пред Община Н., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Н. в административно производство за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ;

7. На 10.02.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 10.02.2009 г. в гр. Б. го употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство по чл. 53-54 ЗКИР за изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри за промяна в границите на съществуващ обект с идентификатор 51500.510.82;

8. На 04.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 04.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Р.И.В. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

9. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ -разписка от името на Д.И.Н. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

10. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на Б.И.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Б.И.Н. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

11. На 05.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на Н.Н.И. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., и на 05.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Н.Н.И. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

12. На 06.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на С.И.М. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на 06.03.2009 г. в гр. Б. я употребил пред Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение между С.И.М. като наследник на И.Н.Г. и Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на същата служба;

13. На неустановена дата от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., сключен от името на продавачите Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. и от името на купувача Р.И.В., и на 31.08.2009 г. в гр. Н. го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува правно отношение между Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. от една страна и от друга страна Р.И.В. по предварителен договор за покупко-продажба;

14. На неустановена дата от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - искова молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., за окончателен, и на 31.08.2009 г. в гр. Н. го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува право на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. да възбудят производство по Глава 34 ГПК за сключване на окончателен договор;

15. На неустановена дата от 31.08.2009 г. до 13.10.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - пълномощно без дата от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. за упълномощаване на адвокат И.Г.Б. да ги представлява пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г., и на 13.10.2009 г. в гр. Н., като посредствен извършител - чрез И.Г.Б., го употребил пред Районен съд Н., за да докаже, че съществува право на И.Г.Б. да представлява Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. по гр.д. № 605/2009 г. на Районен съд Н.;

16. На неустановена дата от началото на месец март до 26.03.2010 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б., и възстановяване на основание чл. 31 ЗОбС, и на 26.03.2010 г. в гр. Б., като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Община Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по административно производство за отмяна на отчуждаване и възстановяване на недвижими имоти;

17. На неустановена дата от началото на месец април 2010 г. до 23.04.2010 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б. да отмени отчуждаване на недвижими имоти, и на 23.04.2010 г. в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Административен съд Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по оспорване на административен акт пред Административен съд Б.;

18. На неустановена дата от 08.02.2011 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. на Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на двата му недвижими имота, и на 17.02.2011 г. в гр. Б., като посредствен извършител - чрез Т.В.К., го употребил пред Административен съд Б., за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. и Община Б. по административно производство за отмяна на отчуждаване и възстановяване на недвижими имоти;

 

По чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода от 18.04.2007 г. до 07.10.2008 г. в гр. Б. при продължавано престъпление съставил неистински официални документи и преправил съдържанието на официален документ:

1. На неустановена дата от 18.04.2007 г. до 15.11.2007 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост с председател Околийски народен съдия - Поморие К.Т. и членове участъков агроном Г.А., председател на ГНС Н. К.Р., секретар на съвета и секретар на ТПС комисията П.Г.Х., членове на ТПС комисията Г. К.У., Ф. П.в, зам.-председател на ТКЗС С.К., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), с цел да бъде използван по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.;

2. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 2 НК - протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост с председател участъков агроном Г. Ив. А., председател на ГНС Н. К.Р., членове на ТПС комисията Г. К.У., член на УС на ТКЗС Н. П.Р. и бригадир на ТКЗС М.М., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), като предмет на деянието е документ, удостоверяващ прехвърляне на право на собственост, с цел да бъде използван по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б.;

3. На неустановена дата от 04.01.2008 г. до 06.02.2008 г. в гр. Б. съставил неистински официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост с председател участъков агроном Г. Ив. А., председател на ГНС Н. К.Р., членове на ТПС комисията Г. К.У., член на УС на ТКЗС Н. П.Р. и бригадир на ТКЗС М.М., за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), с цел да бъде използван по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б.;

4. На 07.10.2008 г. в гр. Б. преправил съдържанието на официален документ по чл. 308, ал. 1 НК - заверен от Районен съд Н. препис от Решение № 112/29.07.2008 г. на Районен съд Н. по гр.д. № 544/2007 г., като подменил заверено копие от Районен съд Н. на обявената за неразделна част от Решение № 112/29.07.2008 г. скица към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г., със заверено копие от Районен съд Н. на скица към заключение на вещото лице Е.Г., прието на 18.03.2008 г. от Районен съд Н., с цел да бъде използван пред Общинска служба Земеделие гр. Н.;-

 

 

По чл. 253. ал. 3,т. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 28.04.2010 г. и на 31.03.2011 г. в гр. Н. и в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил три пъти сделки с имущество, както следва:

1. На 28.04.2010 г. в гр. Н. пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на Нотариалната камара и район на действие в района на Районен съд Н., като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - договор за учредяване на ипотека с нотариален акт № 110, т.И, рег. № 1916, дело № 292/28.04.2010 г. по регистъра на нотариус М.Б., акт № 110, т. 1, дело № 1075/29.04.2010 г. на Службата по вписвания при Районен съд Н., в полза на „И. Б." АД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот с площ 12 дка съгласно съдебно решение на Районен съд Н., а съгласно издадена скица от СГКК гр. Б. с площ 11 999 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. Н., в местността А., представляващ имот с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г.;

2. На 28.04.2010 г. в гр. Н. пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на Нотариалната камара и район на действие в района на Районен съд Н., като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - договор за учредяване на ипотека с нотариален акт № 111, т. П, рег. № 1919, дело № 293/28.04.2010 г. по регистъра на нотариус М.Б., акт № 111, т. 1, дело № 1077/29.04.2010 г. на Службата по вписвания при Районен съд Н., в полза на „Б. К.” ЕООД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот с площ 12 дка съгласно съдебно решение на Районен съд Н., а съгласно издадена скица от СГКК гр. Б. с площ 11 999 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. Н., в местността А., представляващ имот с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г.;

3. На 31.03.2011 г. в гр. Б. като посредствен извършител - чрез Р.И.В., извършил сделка - предварителен договор между Р.И.В. като продавач и „А.Ф.И.” ЕООД като купувач за продажба на недвижим имот, с имущество - поземлен имот с идентификатор № 51500.510.133 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Н., с площ 11 999 кв.м., при съседи ПИ 51500.510.123 и № 51500.510.82,

за което имущество знаел, че е придобито чрез документни престъпления, като деянието е извършено повече от два пъти;

 

По чл. 282,ал. 2 вр. ал. 1 НК – за това, че от 23.04.2010 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Административен съд Б., при образуване и разглеждане на адм. д. № 866/2010 г. на Административен съд гр. Б. нарушил служебните си задължения по:

- чл. 4 ЗСВ (органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно);

- чл. 144 АПК (субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс – за неуредените в този дял (Дял III Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс, за прилагане на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - не може да участва като съдия по делото лице, което е страна по делото, и което е роднина по съребрена линия до четвърта степен на някоя от страните)

и не изпълнил служебните си задължения по:

- чл. 158 АПК (проверка на редовността на жалбата - когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 АПК (жалбата трябва да съдържа: т.2 - адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани; т.5 - означение на обжалвания административен акт; т.6 - указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; т.7 - в какво се състои искането), тя се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок)

с цел да набави за себе си и за другиго - за Д.И.Н., облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Б. да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., и възстановяване на Д.И.Н. на право на собственост върху недвижими имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б.,

и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община Б., изразяващи се в отнемане на възможността на Община Б. да упражнява право на собственост на общински имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., с пазарна стойност общо 108 150 лв.

По искане на защитниците и подсъдимия е допуснато предварително изслушване, в хода на което е заявена позицията им за провеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие съобразно чл. 371, т. 1 НПК. Изразеното от подсъдимия В. и защитниците му съгласие да не се разпитват част от свидетелите по делото, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на протоколите за разпита им от досъдебното производство, е одобрено от съда с определение по чл. 372, ал. 3 НПК (постановено в първото съдебно заседание, проведено на 22.10.2012 г.) Със същото е прието, че разпитите в досъдебното производство на свидетелите С.М., К.Л., Д.Д., З.Р., П.Н., А.С., Д.Г., Н.Д., Ю.И., Д.Д., П.П., А. А. и Т.П. са извършени по реда и при условията в НПК, поради което са налице основанията за одобряване на изразеното съгласие.  

Държавното обвинение се представлява от двама прокурори от Софийска градска прокуратура – Л.К. и К.С.. В хода на съдебните прения всеки от тях поддържа изцяло повдигнатите с обвинителния акт обвинения срещу подсъдимия по изтъкнати подробни съображения.

Прокурор К. счита за изцяло доказана фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Анализирайки обвиненията по отделните пунктове, подчертава, че за изготвянето на неистинските частни документи, на които е придаден вид, че изхождат от Д.Н., действително не са налице преки доказателства (поради настъпилата смърт на последния и отказа на защитата да бъдат приобщени показанията му от досъдебното производство), но има система от косвени доказателства, обосноваващи тезата на обвинението. В тази връзка прокурор К. се позовава на показанията на всички свидетели - родственици на подсъдимия, на показанията на двамата служители на МВР, както и на заключението на графическата експертиза. По убеждение на прокурора първите установявали, че Д.Н. не е имал имоти в С. и такива не са му били отчуждавани, а останалите двама свидетели – разказа на Д.Н. пред тях, съобразно който не бил водил никакви дела за възстановяване на имоти. В подкрепа се интерпретират и показанията на свидетелите – роднини на подсъдимия, разкриващи, че те не са подписвали искова молба, не са били страна по предварителния договор и подписите в удостоверенията от СГКК не са били положени от тях, както и че не са чували за имота – предмет на сделката по предварителния договор. Прокурор К. се спира по-подробно на показанията на свидетелката С.М., депозирани пред съда, в онази част, в която заявява, че първи братовчед на майка й имал някакъв имот в Н.. Настоява да не бъдат кредитирани от съда, тъй като те не биха могли да отразяват действителни възприятия на свидетелката с оглед тогавашната й възраст, а и защото очевидно темата за подобен имот никога не е била впоследствие предмет на коментар сред роднинския кръг. Като следващ акцент в гласните доказателства прокурорът извежда показанията на свидетелите – адвокати по професия, в аспекта на релевираното от защитниците възражение, че те не биха могли да бъдат разпитвани с оглед забраната по чл. 121, ал. 2 НПК и чл. 33, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА). Освен че препраща към изразеното от държавното обвинение в хода на съдебното следствие становище, представителят на СГП се позовава и на решение № 386/01.12.2011 г. по н.д. № 2024/11 г. на ІІ НО на ВКС, както и на решение № 131/06.02.2012 г. по гр.д. № 911/2011 г. на ІV ГО на ВКС, подкрепящи тезата, че показанията на свидетелите Н.Д., И. Б., С.Ц. и И.П., следва да бъдат включени в доказателствената съвкупност и оценени като валидни доказателствени средства. В същата връзка – че държавното обвинение се основава не на данни, произтичащи от доверителни клиентски правоотношения между адвокат и доверител, а само на периферни за подобен отношения обстоятелства, най-вече - че именно подсъдимият е предоставял неистинските документите на адвокат Б. и адвокат Д., както и че той е определял обема и естеството на действията, които следвало да извършат двамата свидетели. Прокурор К. подлага на критична оценка показанията на свидетелката Т.К., дадени в хода на съдебното следствие, в това число и разясненията й досежно обстоятелствата, при които дала показанията си в предсъдебната фаза, приобщени чрез прочитането им заради констатирани съществени противоречия. В подкрепа на тезата си, че свидетелката не е искрена пред съда, държавният обвинител изтъква логически слабости в разказа й и недостоверност на сведението й, съобразно което внасяла документите по заръка на адвокат П.Б.. Твърдяната недостоверност обосновава посредством наведеното обстоятелство, че към инкриминираните събития П.Б. (сега покойник) е бил частен съдебен изпълнител, а не адвокат. Накрая прокурор К. коментира показанията на свидетеля А. Ж., участвал като поемно лице в хода на извършеното претърсване на кабинета на подсъдимия В.. Изразява виждане, че пасивното и незаинтересовано отношение на свидетеля, рефлектирало в проява на тотална индеферентност от негова страна по време на извършване на действието, и обясняващо пълната му неспособност да изясни обстоятелствата на протичането му, не следва да поставя под съмнение валидността на процесуалноследственото действие. В обобщение на доказателствените си съждения, представителят на СГП заключава, че фактите, изложени в обвинителния акт са доказани несъмнено. Счита за напълно изяснено, че инкриминираните документи са били неистински (частни и официални), както и че ги е съставил именно подсъдимият, защото само и единствено той е разполагал с релевантната информация за съдържанието им и за данните на роднините си (особено за определени подробности като адреси, телефони и пр.), той ги е подсигурявал и давал на адвокатите и най-важно – той единствен е имал интерес от използването им. Допълва, че хронологията на развитието на събитията и самото им естество, също изключват друг възможен разумен извод, освен възприетия от обвинението, че тъкмо подсъдимият е изготвил документите. Конкретно – че процедурите в СГГК – гр. Б. и в ОСЗГ – Н. категорично са предпоставяли активното участие на подсъдимия в представянето на различни документи, в това число и за връчване на съобщения, от което също следва логично, че той е автор на неистинските документи.  

Прокурор К. счита, че подсъдимият е извършил и престъплението по служба, за което му е повдигнато обвинение. Изтъква, че разглеждайки „сътвореното от него самия дело, подсъдимият В., в качеството му на съдия, е нарушил основен принцип от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – да изпълнява съдийските си функции безпристрастно, и така е извършил най-грубо нарушение на служебните си задължения, целейки набавянето на имотна облага – формално за Д.Н., но по същество за себе си. По убеждение на прокурора това деяние разкрива най-чувствителна тежест от цялата престъпна дейност на подсъдимия заради изключително високата степен на обществената му опасност.

Досежно обвинението по чл. 253 НК представителят на държавното обвинение изразява позиция, че предикатното престъпление намира израз в документните престъпления, които са довели до постановяването на съдебни актове за придобИ.ето на имуществото. На следващо място, че за съставомерността на „прането на пари” не се изисква извършените сделки да имат вещноправен ефект, в който смисъл и предварителният договор, и договорите за ипотека изпълват изискването на чл. 253 НК. Засягайки доказателствените аспекти на последната сделка - предварителния договор за покупкопродажба на имота, прокурор К. заявява, че не оспорва обстоятелството, че доверителната сделка е била проведена в разрез с процесуалните изисквания (без да е било налице изрично разрешение от съдия, въпреки отправеното изрично искане за прилагането и на този способ). Счита обаче, че и без нея, фактите, касаещи сключването на сделката, са изяснени чрез множество други доказателства – показанията на всички свидетели (в това число и на агентите под прикритие), възприели непосредствено обстоятелствата, предшестващи и съпътстващи сключването й.

В обобщение на всички изтъкнати съображения прокурор К. пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с който подсъдимият В. да бъде признат за виновен и санкциониран с наказание от 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева за престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2 НК; 5 години лишаване от свобода и 8 години лишаване от право да заема длъжността „съдия” за престъплението по чл. 282, ал. 2 НК; 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл. 309, ал. 1 НК и 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 308, ал. 2 НК. От тези наказания да бъде определено едно общо най-тежко, а именно 5 години лишаване от свобода, което да бъде увеличено с една година по реда на чл. 24 НК, като бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. По отношение на предвиденото отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението по чл. 253 НК, представителят на СГП поддържа позиция, че имотът не следва да се отнема, защото така биха се накърнили интересите на общината, чиято собственост е. Декларира се готовност от страна на прокуратурата, в случай на постановяване на осъдителна присъда, да бъде сезирана ОСЗГ – Н., за да започне процедура по отмяна на съдебното решение.

Прокурор С. се присъединява към изложените от колегата му доводи и съображения. В своята обвинителна реч той допълва определени аспекти от тях. Коментира показанията на свидетелката С.М. в контекста на твърдяното тяхно противоречие с останалите гласни доказателства – показанията на всички останали нейни роднини. По негово убеждение показанията на свидетелката Т.К., дадени пред съда, и съобразно които тя била „измъчвана и изтезавана от следователя И., възползвал се от нея като жена”, не са достоверни, освен по съображенията, изнесени от прокурор К., и заради това, че отсъствието на активно поведение от страна на свидетелката да подаде сигнал или жалба, определя като неискрени изявленията й пред съда. Прокурор С. изтъква, че обстоятелствата касателно документните престъпления следва да бъдат разгледани в пълнота, защото без съвкупната им оценка изясняването на фактите, включени в отделните деяния, е невъзможно.  Като споделя правните съждения на колегата си досежно другите две престъпления, прокурор С. допълва, че съдът не следва да постановява отнемане на придобитото чрез престъплението, защото в процесната хипотеза то подлежало на връщане.

Подсъдимият е защитаван от адвокатите Н.С., К.С., И.Д. и И.А. (всички от САК). В своите защитни речи в хода на съдебните прения и четиримата защитници пледират за постановяване на опР.телна присъда, като всеки от тях развива обстойни съображения.

Адвокат С. отделя подробно внимание на изнесената в обвинителния акт фактология, цитирайки значителна част от нея. Твърди, че обвинителният акт е тенденциозен, защото е изграден на предположения. Счита, че те са останали такива и след проведеното съдебно следствие, защото не са били доказани. Като примери привежда твърденията от обвинителния акт, съобразно които подзащитният му изисквал различни документи, възползвайки се от качеството си на съдия; проучвал имотите в района; бил улеснен в начинанието си от дългогодишното познанство със свидетелката З. и др., които определя за голословни. Като такива дефинира и твърденията, че подсъдимият бил изготвил документите, инкриминирани в двата първи пункта на обвинителния акт. Това свое становище защитникът мотивира със заключението на графическите експертизи, установили, че подписите, полагани в документите са имитация и не може да се отговори на въпроса кой ги е изпълнил. Адвокат С. набляга на обстоятелствата, свързани с незаверения препис от протокол от 17.05.1953 г., за който обвинението поддържа, че е бил установен и иззет от кабинета на подсъдимия. Поддържа отсъствието на каквато и да било житейска логика, в случай че подсъдимият е съставял инкриминирания документ, да държи уличаващ такъв в кабинета си за период от 3,5 – 4 години. Съгласно позицията на защитата показанията на свидетелката И.Ч. не установявали факта на съставянето на документа от подсъдимия. Първо, защото те не съдържали информация, позволяваща отнасянето им към конкретно определен документ от някой от тези по делото, и второ – защото се оборвали от заключението на техническата експертиза, оборваща подобен механизъм на състаряване на документа. Адвокат С. изгражда теза за несъставомерност на деянието по чл. 253 НК. От една страна намира за принципно невъзможно договорът за ипотека да се третира като „сделка” по смисъла на чл. 253 НК, от друга – подчертава, че и двете ипотеки са били заличени, което, независимо от предното съображение, определяло на самостоятелно основание пълната несъстоятелност на обвинението. Становище за несъставомерност защитникът изразява и за вмененото на подсъдимия В. поведение, квалифицирано като престъпно по чл. 282 НК. Позовава се на показанията на свидетеля П.М. – системен администратор, които интерпретира като установяващи факта, че подсъдимият не е имал възможност да влияе върху разпределянето на делата. В обобщение, този защитник намира обвинението за изградено върху предположения и като счита, че прокуратурата не се е справила със задачата си да докаже своите твърдения, претендира постановяването на опР.телен съдебен акт.

Идентични са заключенията на адвокат С., определящ обвинителния акт като изобилие от „вътрешни противоречия, недоказани тези и откровени неистини”. Той поддържа, че версията на прокуратурата по отношение на документните престъпления не почива на доказателствата, събрани по делото, а се основава на едно спорно логическо заключение, че понеже нямало кой друг, то авторът на неистинските документи бил подсъдимият В.. Защитникът определя като нелогични показанията на свидетелката Ч.. Изтъква, че няма разумно обяснение за състаряването на документ, който не се използва никъде, а служи само за изготвяне на копие, защото последното така или иначе не отразява „старостта” на документа. Защитникът подчертава, че повечето от инкриминираните документи представляват именно копия на такива, поради което изобщо не следва да бъде споделена тезата на държавното обвинение, че те са годен предмет на документно престъпление. По отношение на обвинението за длъжностно престъпление, адвокат С. изразява принципно становище, че неотвеждането на съдията от разглеждане на дело никога не може да осъществи състав на каквото и да било престъпление. За да подкрепи същото препраща към решение № 247/29.05.2012 г. на ВКС, ІІІ НО по н.д. № 768/12 г., с което е прието, че всички съдии от Апелативен съд – Велико Търново е следвало да се отведат от разглеждането на конкретно дело,  изтъквайки, че съдиите, постановили съдебния акт – предмет на касационен контрол, не са били обвинени в извършване на престъпление по служба.

Навеждат се и възражения за начина на водене на досъдебното производство в аспекта на съзряната от защитата ненадеждност, а и негодност на съществена част от доказателствените материали. Така се твърди, че свидетелката Т.К. е било подложена на недопустим натиск; че на поемното лице А. Ж. изобщо не са били разяснени правата и задълженията и той не е бил наясно със смисъла на участието в проведеното действие; че събирането на показанията на служителите под прикритие представлявало заобикаляне на закона, доколкото тяхната функция е свързана с контролирана доставка или доверителна сделка, разрешение за каквато не е имало в случая. По повод последното защитникът отбелязва, че въпреки данните и поводът за образуване на наказателното производство, нито е било поискано, нито е било разрешено използването на специални разузнавателни средства по отношение на подсъдимия. Този подход бил показателен за методите на действие на разследващите, тъй като очевидно разкривал нежеланието им да поискат разрешение от единствено компетентния за даването му по отношение на магистрат - председателя на Софийския апелативен съд, който по това време бил в „тежък конфликт” с министъра на вътрешните работи и с директора на ГДБОП. Следвайки логиката на възраженията си досежно липсата на разрешение за доверителна сделка, адвокат С. определя предварителния договор като документ с невярно съдържание, тъй като в него били отразени данните за фалшивата самоличност на агента под прикритие, който обаче нямал разрешение да извърши доверителната сделка. Последното съображение на този защитник също касае доказателствата – отправя се искане да бъдат изключени всички онези, които са били събрани след 30.06.2011 г., тъй като към този момент са били изтекли сроковете за разследване. В обобщение на своите доводи адвокат С. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и опР.н по всички обвинения.

Адвокат Д. се присъединява към искането на колегите си за постановяване на присъда, с която да бъдат приложени последиците на чл. 304 НПК и подсъдимият да бъде опР.н. Фокусира изложението си върху определени процесуални аспекти на воденото досъдебно производство в контекста на поддържаната от защитата теза, че част от доказателствата не могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност. За обосноваването на тази теза адвокат Д. обсъжда разпоредбите на чл. 192, чл. 234, чл. 235 и чл. 242 от процесуалния закон. Интерпретирайки ги в контекста на съдържанието и систематичното им място, поддържа, че досъдебното производство протича в два стадия – разследване и действия на прокурора след приключване на разследването (чл. 192 НПК), като сроковете за разследването са уредени в разпоредбата на чл. 234 НПК, чието систематично място е в глава ХVІІ („Разследване”), а приключването на първия стадий – в чл. 235 НПК. По убеждение на защитника след като делото е било изпратено на прокурора, то същото вече е във втория стадий и оттук насетне прокурорът разполага само с правомощията по чл. 242 НПК, които трябва да осъществи в срока по алинея трета на същия текст. Следвайки тази логика, адвокат Д. категорично заявява, че прокурорът не може да извършва действия по разследването в този стадий щом като делото му е било изпратено от разследващия, нито пък е допустимо удължаване на сроковете и ново връщане на делото в предния му стадий. По тази причина защитата се противопоставя да бъдат приобщавани всички доказателства, събрани след изтичането на едномесечния срок по чл. 242, ал. 3 НПК (30.06.2011 г.), в рамките на който прокурорът е могъл да върне делото, но само ако е преценил допускането на процесуални нарушения при предявяването на материалите по делото. В същата насока се релевира възражение касателно приобщаването на предварителния договор (като веществено доказателство) към доказателствената съвкупност, тъй като това е станало с писмена резолюция на прокурора, поставена извън всякакви срокове и в разрез с процесуалните правила, особено като се има предвид придобИ.ето му посредством оперативен способ, за който не е имал надлежно разрешение. На следващо място, адвокат Д. се противопоставя категорично в доказателствената съвкупност да бъдат включени показанията на агентите под прикритие. Тази позиция е аргументирана с виждането му, че обемът на поставените пред агентите задачи се е изчерпвал на практика с извършването на доверителна сделка, за която обаче не е било дадено разрешение. С оглед последното, счита защитникът, е недопустимо изясняването на каквито и да било обстоятелства, свързани с доверителната сделка, посредством свидетелски показания на агентите. В заключение, адвокат Д. пледира при постановяване на съдебния акт да се съобразят допуснатите груби процесуални нарушения и да бъдат изключени всички доказателства, събрани при потъпкване на правилата на НПК.

Адвокат А. също се присъединява към изложеното от колегите й и на свой ред изтъква собствени съображения в подкрепа на застъпената и от нея позиция, че подсъдимият следва да бъде опР.н изцяло по всички обвинения. Поддържа, че организацията на защитата е била затруднена в съществена степен заради неточното и неясно формулиране на обвинението (при отсъствието на съответствие между фактическите и юридическите му предели) и предвид некоректното позоваване на доказателствата в обвинителния акт. Досежно обвинението за престъпление по чл. 309 НК защитникът поддържа, че прокуратурата по никакъв начин не е доказала релевантните факти, осъществяващи съставянето на документите и употребата им с определена цел. В тази връзка – че не са били събрани и никакви косвени доказателства, защото свидетелите – полицейски служители, а също и родствениците на Д.Н., не са възпроизвели в показанията си разказ на Н., съдържащ информация за фактите, включени в доказателствения предмет. Поддържа се и възведеното от останалите защитници възражение досежно твърдяната невъзможност адвокати да бъдат разпитвани за обстоятелства, станали им известни в рамките на доверително правоотношение с техен клиент. Адвокат А. отделя подробно внимание в речта си на протокола за претърсване и изземване, който намира за негодно доказателствено средство поради това, че отразява извършването на изначално опорочено действие. В подкрепа привежда съждението си, че са били смесени две процедури – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 219 НПК, в резултат на което подсъдимият В. практически е участвал в качеството си на обвиняем и на ръководител на ведомството, в което е било извършено претърсването и изземването. Подчертава, че А.В. е бил задържан по реда на чл. 63, т. 1 ЗМВР и отведен принудително в служебния му кабинет в съда. Позовавайки се на европейските стандарти, защитникът изтъква, че фактическото задържане на подсъдимия и предприемането на принудителни действия срещу него, са обстоятелства, обуславящи категорично третирането му като обвиняем към момента на извършеното действие. Другото твърдяно от защитата нарушение, дискредитиращо протокола като годно средство за доказване, е отнесено до участието на поемните лица. За разлика от прокурора, адвокат А. намира, че показанията на свидетеля Ж. не разкриват неговата незаинтересованост, а установяват, че той не е бил наясно с правата и задълженията си на поемно лице, тъй като не са му били разяснени надлежно. По сходен начин интерпретира и показанията на второто поемно лице, съхранило бегъл спомен за изземването на документи, но не и за вещи. Освен коментираните показания, които по убеждение на защитата компрометират извършването на действието, се привеждат в подкрепа и показанията на св. И. Б., съобразно които той споделил с подсъдимия, че служители на ГДБОП ходили при негови роднини, за да проверяват за разни сделки. Последното определяло като крайно нелогично запазването от страна на подсъдимия на каквито и да било уличаващи го документи. 

Адвокат А. определя като „изключително любопитно” юридическото обвинение по чл. 308, ал. 2 НК, предвид факта, че към момента на твърдяното деяние не е била предвидена квалификацията „документ, удостоверяващ прехвърляне правото на собственост”. Отделно от този довод се навежда и такъв за несъставомерност на трите деяния, тъй като прокуратурата е инкриминирала, в противоречие с безспорно утвърденото в доктрината и трайната съдебна практика, копия на документи, а не оригиналите. Защитата определя обвинението като неясно и в частта, касаеща участието на свидетеля Б.. Претендира несъответствие между изложеното във фактите, от които следвало, че свидетелят Б. е бил наясно за естеството на ползваните документи, и юридическата формулировка на обвинението, съобразно която Б. бил посредствен извършител, вземайки участие в единия от актовете на деянието – ползването на документа, инкриминиран в пункт 15. Идентични съображения се излагат и за пунктове 16, 17 и 18, и 33 от обвинението, в които е визирано посредствено извършителство от свидетелката Т.К. и от Р.В.. Специално за последната се изтъква, че тя не може да е била „оръдие” на своя син, защото е била наясно с целта на посещението си при нотариус и е съзнавала естеството на извършените сделки – договори за ипотека, а оттук тезата на прокуратурата за посредствено извършителство е явно несъстоятелна. Адвокат А. поддържа изцяло становището на своите колеги касателно доверителната сделка и показанията на агентите под прикритие. Независимо от доказателствените аспекти, защитникът поддържа, че деянието не може да изпълни признаците на престъпния състав по чл. 253 НК, защото имуществото не е било придобито в резултат на престъпление, а въз основа на съдебни решения, които, освен всичко останало, са влезли в сила. Подчертава се, че документните престъпления не са придобивен способ и затова няма как да представляват предикатните престъпления. На следващо място, но не по степен на важност, – че няма разместване на блага при извършените сделки, тъй като с двете ипотеки се обезпечава бъдещо вземане и няма пари, чийто произход да се прикрива. В тази връзка се отпраща към решение № 450 от 22.02.2011 г. на ВКС, ІІІ НО, решение № 553 от 07.10.2005 г. на ВКС, І НО и решение № 436 от 12.06.2013 г. на ВКС, ІІІ НО. Акцентира се, че няма трансформация на имущество, което да е придобито от престъпление.

Адвокат А. определя като изцяло несъставомерно обвинението по чл. 282 НК. На първо място възразява срещу внушението от обвинителния акт, че подсъдимият си е саморазпределил делото. Позовава се на системата за случайното разпределение на делата и на отсъствието на доказателства, установяващи възможността за манипулирането й, за да обоснове становището си, че подсъдимият В. е бил подбран за докладчик по делото на принципа на случайния избор и той е бил длъжен, в качеството му на административен ръководител, да определи за докладчик самия себе си. Оттук насетне въпросът с неговата безпристрастност, счита защитникът, би могъл да бъде преценяван само при наличие на постановен съдебен акт, какъвто обаче той не е изготвил. Оспорва се принципната възможност деянието да е съставомерно по чл. 282 НК и в аспекта на другото вменено неизпълнение на служебните задължения – непредприемане на действия за привеждане на жалбата в съответствие с процесуалните изисквания на закона. Възразява се и срещу визираните от прокуратурата немаловажни вредни последици – елемент от обективната страна на деянието, които в случая са абстрактно очертани и не се твърди да са настъпили. В допълнение – че вредните последици трябва да са за държавната/обществената структура, в която работи деецът, притежаващ съответното длъжностно качество, а не за друга.

Накрая адвокат А. изразява становище, че прокуратурата е повдигнала тенденциозно още две обвинения, а не само за документни престъпления, както и че е пропуснала да квалифицира последните като единна престъпна дейност по смисъла на чл. 26 НК, за да препятства приложението на института на чл. 78а НК. Пледира за постановяване на опР.телен съдебен акт.  

В съдебно заседание, в хода на съдебното следствие, поканен да даде обяснения, подсъдимият В. не се възползва от правото си и не дава такива.   

В хода на съдебните прения подсъдимият В. изяснява подробно становището си към обвинението. Най-напред се спира подробно на извършеното в служебния му кабинет претърсване и изземване, определяйки същото като незаконно действие, проведено в разрез с процесуалните правила. Посочва, че е бил задържан на улицата и отведен принудително в кабинета му в съда. Настоява, че от този момент той е имал качеството на обвиняем. Анализирайки (и чрез сравнителното им тълкуване) текстовете на алинеи първа и втора на чл. 219 НПК, подсъдимият В. обосновава тезата си, че алинея втора на чл. 219, ал. 2 НПК не урежда дискреция на разследващия орган, а задължение да привлече в качеството на обвиняем лицето, срещу което се извършва първото действие по разследването срещу него. Това тълкуване подсъдимият обосновава с европейските стандарти на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ за наказателно обвинение, като се позовава на трайно установената практика на ЕСПЧ, съобразно които наличието на обвинение не винаги се свързва с нарочен писмен акт за формулирането му. Следвайки тази логика, подсъдимият подчертава, че от съдържанието на протокола за претърсване и изземване е видно, че той не е бил привлечен като обвиняем, в разрез с предвиденото в чл. 219, ал. 2 НПК, но е извън съмнение, че е имал тъкмо това качество към момента на извършване на принудителното действие. То пък определено не е позволявало участието му в действието като представител на ведомството, тъй като е очевидна несъвместимостта на двете качества. На това основание подсъдимият претендира нарушение на предвидения процесуален ред за провеждането на претърсване и изземване. Изтъква и други съображения в подкрепа на позицията си за негодност на протокола като доказателствено средство. Така твърди, че делото не съдържа данни от кого е бил представен протоколът в рамките на 24 – часовия срок, предвиден в закона, за одобряването му от съдия. На следващо място – че произнасянето на съдията е немотивирано и не е обективирано в изискуемия от закона акт, доколкото се изчерпва с резолюция „одобрявам”, дата и час, име и длъжност на съдията, отбелязани върху съдържанието на самия протокол. Подсъдимият В. счита, че показанията на поемните лица също са в подкрепа на претендираната доказателствена негодност на протокола, тъй като установявали, че никой от тях не е възприел каквито и да било обстоятелства по извършеното претърсване и изземване; в това число – никое от поемните лица не разкривало изземването на вещи.

Конкретно, по отношение на обвиненията за документни престъпления подсъдимият поддържа пълната недоказаност на същата. Заявява, че няма нито преки, нито косвени доказателства, установяващи, че той е съставил документите. Единственото изключение се отнасяло до един от частните документи (заявление, подписано от него до кадастралната служба). Но употребата на този документ от страна на подсъдимия останала недоказана. А.В. намира, че показанията на свидетелката И.Ч. не установяват факти в подкрепа на обвинението. Твърди, че показанията й се отнасят до период от време (лятото на 2008 г.), следващ твърдяната от прокуратурата употреба на документа с около шест месеца, от което е извоД. логичното заключение, че те не могат да бъдат релевирани към инкриминирания протокол от 1953 или от 1956 г. Отделно – че тя е разказала за документ, съдържащ печат на РС – Н., какъвто не съдържа който и да е от сочените два протокола – предмет на обвинението за съставяне на неистински официални документи. Показанията на тази свидетелка визирали и име, каквото не фигурира в никой от инкриминираните документи (Димчо или Димчев).

В унисон с изложеното от защитниците му и подсъдимият счита, че адвокат не може да бъде разпитван като свидетел и да изяснява отношения, представляващи адвокатска тайна; при това – без значение дали е бил адвокат на обвиняемия или на някой друг. Подчертава, че единственото релевантно обстоятелство, подлежаща на изясняване би следвало да е наличието/отсъствието на клиентско правоотношение.

 Извън доказателствените възражения, подсъдимият релевира и такива за несъставомерност на деянията на основание обстоятелството, че СГП е инкриминирала не съставянето и употребата на документи, а на машинни копия на такива, които обаче не могат да бъдат предмет на документно престъпление.

А.В. намира, че фактите, изнесени от обвинението, изобщо не могат да бъдат субсумирани под състава на престъплението „пране на пари”. Аргументирайки становището си, интерпретира нормата на чл. 253 НК в следния смисъл: от гледна точка на защитените обществени отношения и систематичното място на разпоредба, се налага извод, че с прането на пари се засягат обществените отношения, свързани с паричната и кредитната система; оттук – инкриминираната сделка/операция следва да е финансова, а не каква да е. На следващо място – тя поначало трябва да е свързана с имотна облага, каквато обаче договорът за ипотека не предоставя, поради което именно последният не би могъл да бъде третиран (по условие) като „сделка” по смисъла на чл. 253 НК. Следващ елемент от обективната страна на състава на „прането на пари” е имуществото да е придобито от престъпление или друго общественоопасно деяние, т.нар. предикат. Не се оспорва, че законът не въвежда изискване за установяване на предикатната дейност с влязъл в сила съдебен акт. Нужно е обаче тя да бъде доказана, като освен това трябва да е безусловно изводима причинноследствената връзка между нея и придобитото имущество – предмет на сделката, с която се прикрива произхода. Накратко – придобитото имущество трябва да е в резултат на предикатната, а не на друга някаква дейност.  Следвайки тази отправна точка, подсъдимият посочва, че в конкретния казус прокуратурата гради обвинителната си теза не на предикатна дейност, в резултат на която е придобито имущество, а на пред-предикатна такава. Че това е така следвало от игнорирания от нея правопораждащ юридически факт - двете съдебни решения. В подкрепа подсъдимият изтъква, че дори не може да се изведе причинноследствена връзка между документните престъпления и съдебните решения, тъй като последните биха могли да обективират друг краен резултат въпреки така представените документи. По-нататък се посочва, че предварителният договор не е сделка за размяна на имущество, поради което със сключването му поначало не може да се прикрие произход на престъпно придобито такова. Отделно – че сключването му е било резултат от незаконна дейност на агентите под прикритие. За негодни да бъдат дефинирани като „сделки” по смисъла на чл. 253 НК подсъдимият определя и договорите за ипотека, тъй като при тях няма размяна на престации. На последно място, но не по значение, подсъдимият В. счита за концептуално объркана тезата на прокуратурата предвид конструкцията на обвинението -  той е обвинен за сделка, по която не е страна и в която не е участвал, в каквото и да било качество, и чиято форма за действителност е нотариална, като титулярът на правото на собственост е майка му, а не той, и тъкмо тя е направила съответното волеизявление пред нотариуса. Тоест, подсъдимият счита, че при тези фактически обстоятелства деянието не може да е осъществено в условията на посредствено извършителство.  

Изразявайки отношението си към повдигнатото обвинение по чл. 282 НК, подсъдимият подчертава, че фактите за същото, изнесени в обвинителния акт, не позволяват подвеждането им под състава на това престъпление. Изтъква, че към момента на ареста му делото е било висящо, а оттук – че възможността му да се отведе от неговото разглеждане е била отворена и обвинението страда от непреодолима слабост, тъй като няма как да се установи възможното бъдещо поведение на подсъдимия, който могъл да се отведе във всеки един бъдещ момент. Отделно – подсъдимият изразява принципно несъгласие с тезата на прокуратурата да подведе под състав на престъпление процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото. Посочва, че дейността на съдията по решаване на възложените му дела подлежи на инстанционен контрол, но никога не може да представлява престъпление. На следващо място – че текстът на чл. 282 НК изисква възможното настъпване на вредните последици да е за учреждението, в което работи деецът, а не за други лица, в които субектът на престъплението няма длъжностно качество и не работи.

В обобщение на съображенията си г-н В. заключава, че е обвинен несправедливо, и че единствената причина да е подсъдим е професионалното му качество на съдия по време на „ловния сезон за магистрати”. Затова пледира за постановяване на опР.телна присъда.

 

В предоставената му последна дума подсъдимият В. изразява съжаление за ситуацията, в която е поставен и отново изразява убеждението си, че случилото се срещу него е било „поръчка”. Счита, че това е извоД. и от материалите по делото, видно от които са били дирени доказателства за предполагаеми документни престъпления, отнесени към далечната 1991 г., тоест след изтичането на всякакви давностни срокове. Подсъдимият пледира за проява на строга юридическа стриктност от страна на съда при решаването на делото.

 

Като съобрази становищата и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност, и съобразно изградането въз основа на него вътрешно свое убеждение, съдът намери за установено следното от

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

                       

1. Подсъдимият  А.Г.В. е роден на *** г. в гр. Б., българин, българско гражданство, женен, с две деца (на 6 и на 16 години), с висше образование, неосъждан, с адрес в гр. Б., ул. О. № **, ет. *, с ЕГН **********.

 

2. Юридическият стаж на подсъдимия А.В. започнал през месец март на 1996 г. и протекъл само в органите съдебната власт, по-конкретно – в съда. До месец март на 1998 г. подсъдимият работел като младши съдия в Окръжен съд (ОС) – Б.. След това, до края на 1998 г. подсъдимият бил районен съдия в Районен съд (РС) – А.; от началото на 1999 г. бил преназначен като районен съдия в РС – Б., а от началото на 2001 г . – като окръжен съдия в ОС – Б..

 

3. Със заповед № 2/02.01.2007 г. на председателя на Върховния административен съд (ВАС), издадена на основание решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по протокол № 54/20.12.2006 г., подсъдимият А.В. бил назначен на длъжността „административен ръководител - председател” на Административен съд (АС) – Б.. На 03.01.2007 г. подсъдимият встъпил в длъжността, подписвайки Акт за встъпване в длъжност.

 

4. С решение на ВСС по протокол № 25/01.07.2010 г. подсъдимият В. бил повишен на място в ранг „съдия във ВКС и ВАС” при комплексна оценка от атестацията „много добра”. Подсъдимият е участвал в различни семинари за повишаване на професионалната му квалификация. Срещу него не се постъпвали оплаквания от граждани и организации за нарушаване на нормите на Етичния кодекс. 

 

5. а) Като председател на АС – Б. подсъдимият образувал делата и определял съдиите-докладчици по тях след избирането им с програмата за случайно разпределение LawChoice, внедрена от ВСС. Били утвърдени и вътрешни правила, изменени и допълнени съобразно Инструкция за организацията и реда за използване на програмните продукти за разпределение на делата в съдилищата на случаен принцип, приета с решение на Комисия „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” на ВСС. Техническата дейност по разпределянето на делата било възложено на свидетелката С. Д.а, която тогава заемала длъжността „административен секретар”. То се случвало след като подсъдимият В., при докладване на постъпилото дело, образувал същото и го поставял в съответната категория (напр. данъчно, по ЗУТ и пр.). Всички съдии били включени за разглеждане във всички видове дела. Не всички съдии работели при еднакъв процент на натовареност. Той се променял по усмотрение на председателя В., който отправял устни нареждания за това към системния администратор – свидетеля П.М.. Свидетелката Д.а не била оторизирана да променя процентната натовареност и никога не го била правила. Подсъдимият В. също имал достъп да разпределя дела. Не се водел архив за разпределянето на делата. Свидетелят М. първоначално архивирал някаква информация, но тъй като не знаел как да я съхранява с оглед нейния обем, я изтривал по указание на подсъдимия.

Делата не били разпределяни с общ протокол, изготвян за деня, а в отделни. В тях не били отразявани имената на съдиите, участващи в избора, а само тези, определени от програмата за разглеждането на конкретно дело.

б) На 18.08.2010 г. в АС – Б. постъпили 17 броя дела за образуване. Пет от тях – адм. д. с №№  1742/10, 1762/10, 1763/10, 1764/10, 1765/10 били разпределени за разглеждане на подсъдимия А.В., а останалите 12 между други седем съдии. Първото от сочените дела било със страни „ЕТ И.Т.” ЕООД – жалбоподател и началника на Митница – Б. – ответник. Останалите четири – със страни Национална спортна академия „В.Л.”- С. и РДНСК – Югоизточен район (ответник), като всички те са били по жалби на Академията против заповеди за издаване на разрешения за строеж в поземлени имоти, намиращи се в местността А. в гр. Н.. Нито едно от петте дела не е било решено от подсъдимия поради последващото им преразпределяне на други съдии докладчици.

 

6. Системният администратор П.М. изградил вътрешна мрежа за свързване на компютрите в АС – Б.. Част от компютрите имали достъп и до Интернет. За да предотврати евентуален външен, нерегламентиран достъп до изградената вътрешна мрежа, свидетелят М. взел мерки за защита по негова преценка. При постъпването си на работа в АС – Б. свидетелят М. заварил изградена от предния администратор системата за случайно разпределение на делата. Свидетелят бил уведомен за администраторската парола, която продължил да ползва известно време, тъй като не знаел как да я смени. Не му било известно дали друг също не борави с нея. След това свидетелят М. разучил от свои колеги от страната възможностите за промяна на паролата и я сменил.

 

7. Другата дейност, възложена на свидетеля М. от подсъдимия, се отнасяла до инсталирането на софтуеър, позволяващ наблюдаването на мониторите на компютрите на съдиите дистанционно и в реално време. Наблюдението било възможно от два компютъра – от този на системния администратор и от този на подсъдимия. Само те двамата знаели паролата за достъп. Съдиите не знаели за инсталираните на компютрите им програми за дистанционно наблюдение. Свидетелят М. инсталирал програмата тайно от тях (без знанието им – или в тяхно отсъствие или пък под претекст, че инсталирал нещо друго). Затова изпълнението на тази задача му отнело повече време. Инсталираните програми не позволявали възможност за промяна на документа, създаван и обработван на даден компютър, а само за дистанционно наблюдение.

 

8.  Като съдия (в различните органи на съдебната власт) и в качеството си на председател на АС – Б. подсъдимият имал достъп до документи по различни дела. Логично – притежавал и натрупан опит и знания в областта на административното право и производства в различни процедури, свързани с реституционните закони. Практически подсъдимият разполагал с възможност да придобива информация за отделни части от кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на Б.ка област, за местоположението и статута на имотите и за собствеността им  – както в хода на възложените нему дела, така и от други, разглеждани от колегите му, тъй като служебно изисквал за послужване конкретно дело или определени документи от него. Така събрал (от различни дела) документи, които били представяни от страните в производства по ЗКИР и по ЗСПЗЗ.

 

І.

 

9. Боравейки с известните му данни, подсъдимият В. установил, че имот, намиращ се в местността А. в землището на гр. Н., е общинска собственост. Преценил, че по реда на чл. 10 и следващите от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възможно да придобие неправомерно този имот. Бидейки наясно с факта, че в хода на развитието на административно производство пред Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ) – Н., последната ще трябва да събира служебно доказателства във връзка със собствеността на имота, решил да избегне развитието на подобна процедура. В същата връзка отчел и предоставената от закона възможност за развитие на процедурата директно пред съд (по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ) – признаване по съдебен ред на право на възстановяване на собственост. В този случай ОСЗГ действала в условията на обвързана компетентност въз основа на установеното със съдебен акт досежно признатото право на възстановяване. В съдебната процедура, за разлика от тази пред административния орган, съдът се произнасял на базата на представените и поискани от страните доказателства без да събира такива по служебен почин. При това, въз основа на професионалния си опит, подсъдимият знаел, че административният орган по правило не участвал активно в съдебните процедури и не демонстрирал грижа за стопанисването на общинските земи. Разчитайки на такава пасивност и в бъдещо производство пред съда, подсъдимият решил да се възползва именно от процедурата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, разполагали с възможност да установят с иска срещу съответната общинска служба по земеделие и гори само с писмени доказателства правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. По делото се призовавала общината по местонахождение на имота. Въз основа на постановеното решение ОСЗГ при спазване изискванията на закона определяла земите, върху които се възстановява собствеността.

 

10. За да избегне директната връзка между своето име и личност с имота, който наумил да придобие, подсъдимият А.В. решил да използва името и данните на своя вуйчо Д.И.Н. без знанието на последния, за да придобие имота първо на негово име.

В изпълнение на това свое намерение подсъдимият предприел поредица от действия. Първо се свързал със свидетеля Н.Д. – адвокат. С него се познавали покрай съпругата на свидетеля Д., която работела като съдия в АС – Б.. Подсъдимият поканил свидетеля в кабинета си на неустановена точно дата през месец май на 2007 г. В проведения разговор му обяснил, че би искал да го ангажира да представлява интересите на негов близък роднина в производство по възстановяване на право на собственост върху имот (нива), намиращ се в местността К. в землището на гр. Н.. Свидетелят Д. се съгласил да поеме случая, мотивиран предимно от обстоятелството, че неговата съпруга работела в съда, чийто административен ръководител бил подсъдимият. По това съображение той и не поставил изобщо въпроса за заплащане; приел, че ще работи без адвокатско възнаграждение. В общи линии свидетелят Д. разбрал, че документите, установяващи правото на собственост на бъдещия му клиент, не са налични. Тъй като обаче в средата на месец май на 2007 г. изтичал срокът, визиран в § 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ за предявяване на искове по чл. 11, ал. 2 от същия закон, свидетелят, в проведен последващ разговор с подсъдимия, предложил да подаде исковата молба, за да се спази срокът. Разбрали се, че документите за собственост могат да бъдат подадени и след депозирането на иска, в хода на самото производство.

 

11. Свидетелят Д. подготвил текста на исковата молба. Тя изхождала от името на Д.И.Н., в качеството му на наследник на И.Н.Г., но била подписана от името на свидетеля Д. в качеството му на адвокат. Като приложения към нея били посочени три документа: удостоверение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, удостоверение за наследници и адвокатско пълномощно. Фактически обаче, при депозирането на исковата молба в съда, били приложени само последните два от тях (пълномощното, в копие, и удостоверение за наследници с изх. № 76/16.10.2006 г. на с. Ч., община А., издадено от Т.И.). Исковата молба била с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В нея се въвеждало твърдение, че приживе И.Н.Г. – баща на Д.Н., притежавал нива от 2 дка в местността К. в землището на гр. Н., както и че никой от наследниците не бил подавал заявление за възстановяване на собствеността пред бившите поземлени комисии. На следващо място – че собствеността била възстановима в старите реални граници на имота, съществуващи и към момента.

 

12. И.Н.Г. (живял в с. Ч.) починал през 1973 г., оставяйки седем наследници: П. И.а Ж. (починала на 31.03.2001 г.), Ненко И.Н. (починал на 27.06.1969 г.), Г. И.Н. (починал на 11.12.1992 г.), Б.И.Н., С.И.М. (леля на подсъдимия), Р.И.В. (майка на подсъдимия) и Д.И.Н.. И.Г. не притежавал приживе земи в района на гр. Н..

 

13. Преди да подаде исковата молба адвокат Д. получил пълномощното и удостоверението от подсъдимия на неустановена дата в периода между 09 и 12 май 2007 г. при среща, състояла се в служебния кабинет на подсъдимия В. в съда. Свидетелят Д. приложил пълномощното и удостоверението за наследници в копия, заверявайки същите за верността им с оригиналите чрез полагане на печат с щампа „вярно с оригинала” и подпис.

 

13. Съобразно текста на пълномощното, с дата от 09.05.2007 г., Д.И.Н., ЕГН **********, упълномощавал адвокат Н.Н.Д. от АК – гр. Б. да завежда съдебни дела и да го представлява по тях като ищец или ответник, както и да го представлява пред съдилища, държавни и общински власти по повод на възстановяването на земя на територията на община Н..

Пълномощното не било подписано от Д.Н.. Техническият му изпълнител не е установен по делото. Не е възможно установяването на лицето, изпълнило подписа за Д.Н. поради отсъствието на признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя. 

 

14. Д.И.Н. не е претендирал възстановяване на собствеността върху горепосочения имот, нито е упълномощавал адвокат Д. за водене на каквито и да било производства; никога не се е виждал с него. Той и не знаел за предприетите от подсъдимия действия.

Д.Н., неженен, без деца, живеел в с. Ч., община А. в имот - наследство от баща му И.Н.Г.. За този имот подсъдимият В., в битността си на съдия (в Районен съд – А.) бил издал констативен нотариален акт за собственост (№ 81, т. VІІ, дело № 1688/98 г.) на името на майка си Р.В..

 

15. Исковата молба с приложените към нея два документа била депозирана по пощата от сътрудник от кантората на свидетеля Д.. На 15.05.2007 г. по исковата молба, депозирана от св. Д., било образувано гр.д. № 544/07 г. по описа на РС – Н.. За докладчик по делото била определена съдия М.Б..

 

16. Преди да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание на горепосочената дата, съдията-докладчик оставил без движение исковата молба с резолюция от 15.05.2007 г. Указано било в 7 – дневен срок от съобщението за това да се представи служебна бележка от ОСЗГ – гр. Н. относно обстоятелството заявявана ли е била за възстановяване процесната земеделска земя, като в противен случай исковата молба ще бъде върната. Тъй като в исковата молба за съдебен адрес за призоваване на ищеца бил посочен този на адвокатската кантора на свидетеля Д. (гр. Б., ул. „А.” № 17), книжата за ищеца се изпращали там, а не на адреса на Д.Н.. 

Призовката с указанията е връчена на св. Д. на 05.06.2007 г. С молба той поискал издаването на съдебно удостоверение, което да му послужи пред ОСЗГ – Н., за да се снабди със служебната бележка. С резолюция от 06.06.2007 г. е разпоредено издаването на исканото удостоверение, получено от св. Д. на 13.06.2007 г. Предишния ден – на 12.06.2007 г. – свидетелят Д. поискал с молба удължаване на 7 – дневния срок от съда с аргумент, че в ОСЗГ – Н. го информирали за невъзможност да изготвят удостоверението в срок поради големия брой на постъпили в службата молби. С резолюция на съдията от 13.06.2007 г. срокът бил удължен с 10 дни, считано от получаването на съобщението за това.

 

17. С молба от същия ден – 13.06.2007 г. – свидетелят Д. представил на съда служебната бележка по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ (с изх. № 475/13.06.2007 г.), издадена от началника на ОСЗГ – Н..     

 

18. Разглеждането на делото било насрочено за 19.07.2007 г. от 14.00 ч. В проведеното открито съдебно заседание ответникът ОСЗГ – Н. не изпратил представител. Явил се само свидетелят Д. за представител на ищцовата страна. Той направил изявление, че поддържа исковата молба и помолил за възможност да представи други доказателства. Съдът приел като доказателства представените към исковата молба удостоверение за наследници и служебната бележка от ОСЗГ – Н. и отложил делото за 27.09.2007 г. от 14.10. ч., давайки възможност на ищеца да представи доказателства.

 

19. На 19.09.2007 г. свидетелят Д. депозирал молба по делото за назначаване на техническа експертиза, която да се изпълни от вещо лице геодезист и да отговори на въпроса идентифицира ли се процесният имот по стари карти и планове, как се идентифицира към настоящия момент (след справка в Техническата служба в Община Н., Областната управа – гр. Б. и ОСЗГ – Н.), като се изготви и скица. С определение от 20.09.2007 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е допуснал исканата експертиза, определил е вещо лице и е депозит в размер на 100 лева, вносим в 3 – дневен срок от получаване на съобщението.

 

20. В съдебното заседание на 27.09.2007 г. за ищеца се явил адвокат К.К., преупълномощен от свидетеля Д. с пълномощно от същата дата. Тогава била представена квитанцията за внесената сума от 100 лева - депозит за вещото лице. В това заседание ответникът не изпратил представител, но пък след него депозирал писмено становище, изготвено от старши юрисК. И.К. в качеството му на процесуален представител на ОСЗГ – Н.. В него е застъпена теза за недопустимост на исковата молба, алтернативно – за неоснователността й, аргументирана с твърдение, че ищецът не представя доказателства за право на собственост върху земята, чието възстановяване претендира. Становището е било депозирано в 15.30 ч., тоест след приключване на съдебното заседание и е докладвано на съдията по-късно.

Съдебното заседание било отложено за 15.11.2207 г. от 11.30 ч. за събиране на доказателства съобразно искането на адвокат К. да се даде възможност на ищеца да представи допълнително такива.

 

21. Преди провеждането на съдебното заседание на 15.11.2007 г. свидетелят Д., който нямал ангажимент да събира документите за собственост върху имота, а очаквал от подсъдимия В. да му представи такива, се срещнал с последния на неустановена точно дата. На тази среща подсъдимият предоставил на свидетеля заверено копие (със заверка на Държавен архив – Б.) от протокол, носещ дата 17.05.1953 г., съставен от името на комисия за трудовата поземлена собственост (КТПС) при Околийски народен съвет – Поморие. Върху документа има две заверки – кръгъл печат на Териториална дирекция „Държавен архив” гр. Б. и правоъгълен печат за заверка на ТД Държавен архив Б. с дата от 30.09.2006 г. за вярност с оригинален документ, намиращ се във Фонд № 165, опис 1, А.Е. 304, Лист № 18 на ТД Държавен архив гр. Б.. В правоъгълния печат били отразени имената на А. Т. (специалист) и Ив Джамбазов (директор), като следвал и подпис за последния.

 

22. В цитирания документ е отразено, в т. 2 от него, че наред с другите решения на комисията, било взето и следното: „И.Н.Г. при влизането в ТКЗС е внесъл 12 дка в м. А., 1 категория, с граници: море, таляна, път, лозе на П. Н.У. се заменя с 12 дка в „Ф.”. За членове на комисията са отразени: „председател – Окол. съдия К. Т., Участ. агроном Г. А.в, Председател ГПС Н. Кр. Р., Секретар ТПС К. П. Х., зам. председател ТКЗС Ст. К.”

 

23. Такъв документ – протокол от 17.05.1953 г., касаещ И.Н.Г. и внесени от него земи при влизането му в ТКЗС – не съществува. По архивната единица с данни Фонд № 165, опис 1, А.Е. 304, Лист № 18 се съхранява протокол № 1 на комисия по ТПС в гр. Н. от 07.01.1953 г. (тоест с друга дата), който се отнася до Киро Жеглов и негова нива от 2,5 дка в местността К. (тоест за друго лице и имот).

 

24. Копие от протокола от 07.01.1953, съответстващ на горепосочената архивна единица, е бил представен като доказателство по друго дело и в предхождащ тук описаните събития момент – по гр. д. 127/06 г. на ОС – Б. (разглеждано в състав председател - М. М. и членове – А.З. и К.Л., която е била и докладчик по делото). Документът е бил представен от свидетелката Д.Д. в качеството й тогава на юрисК. и процесуален представител на ОСЗГ – Б.. Делото в Окръжен съд – Б. било образувано по жалба срещу решение по гр.д. № 540/05 г. на РС – Н.. Предметът му бил искова претенция с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявена от наследници на Киро Жеглов за възстановяване на право на собственост върху 2,5 дка земя, намираща се в м. К.. С окончателно решение от 18.07.2006 г. на ОС – Б. претенцията била отхвърлена.

 

25. На 16.04.2007 г. подсъдимият А.В., в качеството му на председател на АС – Б. изискал с официално писмо от РС – Н. гр.д. № 540/05 г. за послужване. Делото било изпратено на 18.04.2007 г., а на 31.05.2007 г. било върнато от председателя на АС – Б. обратно в РС – Н..

 

26.  Отпечатъците от щемпела и печата за заверка от името на ТД ДА Б. върху протокола от 17.05.1953 г., приложен по гр.д. № 544/07 г., не са стандартно отпечатани – с печат и синьо тампонно мастило, - а са отпечатани (принтирани) копия на такива отпечатъци с помощта на копирна техника и цветен лазерен принтер. Ръкописните буквени и цифрови текстове в правоъгълния щемпел и подписът след името на И.Д. са изпълнени стандартно – с пишещо средство(а) със синя химикална паста(и). Техническият изпълнител на документа не е установен.

 

27. Свидетелят Д. представил описаното копие от протокола, предоставен му от подсъдимия, в съдебното заседание на 15.11.2007 г. като доказателство по гр. № 544/07 г., насочено да установи правото на собственост на наследодателя ищеца върху 12 дка земя в местността А.. Тъй като исковата молба съдържала претенция за 2 дка, а представеният документ касаел 12 дка, свидетелят Д. направил изявление за увеличение на иска – поискал възстановяване на правото на собственост върху 12 дка. С протоколно определение съдът отказал да допусне изменението на иска с аргумент, че на практика се предявява нов иск (за имот в друга местност и с различна площ), преклузивните срокове, за който обаче били изтекли. Делото било отложено за 30.01.2008 г., тъй като назначената експертиза не била изготвена.

 

28. Свидетелят Д. обжалвал определението, с което не било прието направеното изменение на иска му. Това той сторил с жалба до ОС - Б., депозирана на 22.11.2007 г. пред РС – Н.. Жалбата била оставена без движение, за да се внесе дължимата държавна такса от 5.00 лева. Същата била платена на 07.12.2007 г., а на 10.12.2007 г. свидетелят Д. депозирал молба за администриране на жалбата. Съобразно указанията на съдията препис от жалбата бил връчен на ответника (на 13.12.2007 г.), след което, на 27.12.2007 г., жалбата на свидетеля Д. била изпратена в ОС – Б. заедно с делото.

 

29. На 04.01.2008 г. делото постъпило в ОС – Б., а на 08.01.2008 г. било образувано ч. гр. д. № 2/08 г. по жалбата срещу определението. За докладчик по него била определена свидетелката К.Л. – съдия в ОС – Б..

 

30. На 06.02.2008 г. по ч. гр. д. № 2/08 г. на ОС – Б. постъпила молба с вх. № 1608 от същата дата, на която бил придаден вид, че е подписана и изхожда от Д.И.Н., който обаче нито бил подписал, нито подал същата. Пред подписа, положен след думите „С почит:” и под тях има поставен апостроф с химикална паста с виД. различен цвят от този, с който е изпълнен подписът. Съгласно отразеното в молбата, с нея се представяло доказателство, установяващо, че И.Н.Г. притежавал лозе от 12 дка в местността „А.”, наричана също така и „К.”, в землището на с. Н., като лозето било посочено като съседно в пункт 2 на представеното писмено доказателство – протокол от 12.02.1955 г. на ТПС комисия. Техническият автор на документа не е установен.

 

31. В приложения към молбата протокол с дата от 12.02.1955 г. (в копие) били отразени няколко решения за замени на земеделски земи на частни стопани по ЗТПС, сред които, в т. 2, за замяна на лозе от 2,5 дка на П. Н.У., намиращо се в местността А.. Сред описаните граници на този имот е „лозе на И.Н.Г.”. На гърба на копието на протокола има заверка за вярност с оригинала, на която е придаден вид, че е от Държавен архив Б., с кръгъл печат от името на соченото учреждение, с дата от 20.12.1999 г. и с подписи от името на „сверил” и от името на „директор Е.Д.”.

 

32. Печатните текстове в представения протокол са отпечатани (принтирани) с помощта на копирна техника и лазерен принтер, а не с пишеща машина. Подписите за членовете на комисията не са изписани стандартно с пишещи средства, а са отпечатани (принтирани) с тонер и на лазерен принтер, тоест те са копия на отпечатани (принтирани) подписи. Отпечатъците от щемпела и печата за заверка от името на ТД ДА Б. върху протокола не са отпечатани стандартно (с печат и синьо тампонно мастило), а са отпечатани копия на такива (посредством копирна техника и лазарен принтер). Цифровите текстове в отпечатъка от щемпел и подписите от името на сверил и от името на директор Ел. Дойчинова са изпълнени с химикална паста. Техническият автор на документа не е установен по делото, но както и в предните случаи подсъдимият е бил наясно, че протоколът не е истински. Молбата заедно с протокола не са били представени от свидетеля Д.. Той самият ги видял, когато делото се върнало в РС – Н.. Прилагането им по делото е било реализирано от подсъдимия чрез действия, чиито конкретни проявления не са установени в процеса.

 

33. На подсъдимия В. било известно по служебен път обстоятелството за възстановена собственост на П. Н.У. върху три имота в м. „А.”. Той бил член на съдебния състав и докладчик по адм.д. № 352/06 г. на ОС – Б.. Предмет на делото било обжалване на заповеди (№ КД – 14 – 02 – 393/23.02.2006 г. и КД № 14 – 02 – 394/23.02.2006 г.) на СГКК – гр. Б. за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на местността „А.” и нанасяне на три нови обекта с идентификатори 51500.510.111; 51500.510.110 и 51500.510.109 със собственици наследниците на Н.П.Ч. и Б.П.У.. В приложената по делото административна преписка се съдържало и решение на ОСЗГ – Н. за възстановяване на реални граници в местността „А.” на наследниците на Н.П.У.. В хода на това административно дело била назначена и техническа експертиза, към която била приложена извадка от кадастралната карта на местността с точно местоположение на имотите. В същото производство община Н. (жалбоподател по делото) се легитимирала като собственик на 145.16 дка в м. „А.” с Акт за частна общинска собственост № 1481/28.11.2002 г.

Делото е приключило с решение, оставено в сила и от ВАС, с което атакуваните заповеди били отменени с аргумент, че между Н.У. и Община Н. бил наличен спор за вещни права.

 

34. На 21.12.2007 г. било издадено разрешение за строеж № 163 от същата дата от главния архитект на Община Н. за изграждане на „жилищна сграда за сезонно обитаване с фитнес зала, ресторант и лоби бар” в ПИ 51500.510.110 по кадастралната карта на м. „А.”. Разрешението било издадено на името на П. Н.У.. На 01.02.2008 г. той продал обекта с идентификатор 51500.510.110 на „Ф.Д.” ООД, представлявано от свидетеля П.П.. На 12.12.2008 г. посоченото дружество продало на Р.В. (майка на подсъдимия) вещно право на строеж за изграждане на студио № В ІІІ-16 с площ 49.80 кв.м. за цена 6 000 лева.

 

35. В закрито заседание на 07.02.2008 г. състав на ОС - Б. с председател Р. Парашкевов и членове К.П. и К.Л., с докладчик свидетелката К.Л., се произнесъл с определение № 37, постановено по ч.гр.д. № 2/2008 г., отменяйки протоколно определение от съдебно заседание на 15.11.2007 г. по гр.д. № 544/2007 г. на РС – Н., с което се отказвало изменение на иска. Върнал делото за продължаване на процесуалните действия. Видно от мотивите, второинстанционният съд отчел, че според трайно установената съдебна практика определението, с което не се допуска изменение на иска, е необжалваемо, доколкото за ищеца нямало пречка да заведе нов иск, но конкретният случай подлежал на различна оценка заради представеното пред ОС – Б. писмено доказателство (протокола от 12.02.1955 г.) Именно то поставяло въпросът дали двете местности – А. и К. – били идентични или се съотнасяли като части една от друга, който бил останал извън вниманието на районния съд. Затова и понеже не ставало ясно дали в случая е налице конкретизиране на ищцовата претенция или действително е налице хипотеза на изменение на иска, а определението на РС - Н. препятствало възможността на ищеца да предяви повторно правата си при наличие на изтекъл преклузивен срок за завеждане на нови искове по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, ОС - Б. приел, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено.

 

36. След връщане на делото в РС - Н., в изпълнение на указанията за продължаване на процесуалните действия, с определение от 14.02.2007 г., съдията насрочил дата за провеждане на открито заседание на 18.03.2008 г. от 11.00 ч.  Допуснал и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите дали има припокрИ.е (отчасти или изцяло) между местността А. и К. в землището на Н., къде е точното местоположение на процесната нива и може ли да се твърди, че попада както в м. К., така и в м. А..

 

37. На 10.03.2008 г. вещото лице Е.Г. представила заключение по поставените от съда задачи. Съгласно заключението имотът не можел да се идентифицира по стари картни материали, защото кадастралният план бил от 1957 г., а представеният по делото протокол за включването му в държавния поземлен фонд бил от 1953 г. За идентифициране на имота вещото лице Гаева изготвила вариант за местоположение - скица, приложена към заключението. Според вещото лице местностите А. и К. били съседни и много често имоти, записани в документите за м. К., попадали в местността А.. В кадастралния план от 1957 г. било записано местност К. и местност К.. Според изготвената от вещото лице скица процесният имот - 12 дка, фактически попадал в местността А. при граници: североизток - път, север - имот 110 по КВС на П. У., запад - имот 109 по КВС на П. У. и общински имот, юг - море, имот № 2 и имот 62 талян. Съобразно отбелязването на скицата имотът от 12 дка попадал в съществуващ поземлен имот с идентификационен номер 51500.510.86.

 

38. В съдебното заседание, проведено на 18.03.2008 г., като адвокат се явил свидетелят Д.; явила се и вещото лице Г.. Ответникът не изпратил представител. След изслушването на вещото лице заключението било прието. Видно от протоколираното нейно изявление, вещото лице Г. е посочила изрично, че не е изследвала точното местоположение на имота от 2 дка в м. К.. В тази връзка съдът дал срок на вещото лице да отговори на въпроса къде е точното месторазположение на описаната в исковата молба нива от 2 дка в м. К..

  

39. На 11.04.2008 г. вещото лице Е.Г. представила заключение по допълнително поставената от съда задача за местоположението на имота от 2 дка в м. К.. Според допълнителното заключение нивата от 2 дка попадала както в м. К., така и в м. А., като месторазположението й било нанесено в приложена скица.

 

40. На 22.04.2008 г. се провело следващото открито заседание по гр.д. № 544/2007 г., на което се явил адвокат К.К. като представител на ищеца. Прието било допълнителното заключение на вещото лице Гаева ведно с приложената към него скица. Адвокат К. изразил становище, че с направеното искане в съдебното заседание от 15.11.2007 г. имотът бил конкретизиран по местност и по размер и от събраните доказателства се установявала идентичност на участъка, в който е процесният имот - м. К., която в някои документи била сочена като А., с оглед което  конкретизацията на иска се явявала допустима и следвало да бъде приета. Съдът приел направената конкретизация на иска по местност и по размер и определил, че предмет на иска е нива с площ 12 дка в м. А., първа категория, в землището на Н., при граници - море, талян, път и лозе на П. Н.У., описана в т. 2 на протоколно решение от 17.05.1953 г. Съдът приел като доказателство приложения по ч.гр.д. № 2/2008 г. на Окръжен съд Б. протокол от 12.02.1955 г., на л. 7 по описа на делото, и обявил за приключено събирането на доказателствата. Процесуалният представител на ищеца поискал да бъде уважен предявения иск ведно с уточненията, т.к. бил доказан от събраните по делото доказателства. Съдът обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

41. С определение от 25.04.2008 г. съдия Б. констатирала, че във връзка с направената конкретизация на ищцовата претенция, по делото не била представена служебна бележка от ОСЗГ - Н. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ относно обстоятелството заявявана ли е за възстановяване нива с площ 12 дка, първа категория, в м. А., землището на Н., при граници - море, талян, път и лозе на П. Н.У., описана в т. 2 на протоколно решение от 17.05.1953 г. на ТПС комисия - гр. Поморие за извършени замени. С този аргумент протоколното определение от 22.04.2008 г. за приключване на производството по събиране на доказателства било отменено, а исковата молба на Д.И.Н. като наследник на И.Н.Г. – оставена без уважения с указания до ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи служебната бележка.

Междувременно, на 29.04.2008 г., в Държавен вестник бил обнародван ЗИД на ЗГ, с който Общинските служби земеделие и гори се преименували на Общински служби земеделие.

 

42. Съобщението за съдебното определение било връчено на свидетеля Д. на 08.05.2008 г. На 12.05.2008 г. в РС - Н. постъпила служебна бележка с изх. № 396/12.05.2008 г. на ОСЗ - Н., че на името на наследници на И.Н.Г. не е подавано заявление за възстановяване правото на собственост върху нива от 12 дка в м. А. в землището на Н., описана в протокол от 17.05.1953 г. на ТПС комисия.

 

43. Делото било насрочено в открито заседание за 01.07.2008 г., 11.50 ч. То било преразпределено на друг съдия - свидетеля С.М., тъй като съдия Б. излязла в отпуск. Изпратената призовка за ищеца била получена на съдебния му адрес от свидетеля Д. на 21.05.2008 г.

Призовките за ответника ОСЗ Н. и за Община Н. били получени на 14.05.2008 г.

В съдебно заседание на 01.07.2008 г., 10.50 ч., се явил свидетелят Д., а ответникът ОСЗ Н. и Община Н. отново не изпратили свои представители. Служебната бележка с изх. № 396/12.05.2008 г. на ОСЗ - Н. била приета като доказателство по делото, след което, предвид липсата на доказателствени искания, бил даден ход по същество. Свидетелят Д. отправил претенция искът да се уважи като основателен и доказан въз основа на доказателствата, подкрепени от допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза.

 

44. С Решение № 112/29.07.2008 г., постановено по гр.д. № 544/2007 г. на РС - Н. било прието за установено по отношение на ОСЗ - Н. и Община Н., че Д.И.Н., ЕГН **********, като наследник на И.Н.Г., имал право да му бъде възстановена собствеността върху лозе от 12 дка в местността А., I категория, с граници: море, таляна, път, лозе на П. Н.У., находящо се в землището на гр. Н..

За неразделна част от съдебното решение била обявена скицата към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г..

 

45. Допълнителното заключение от 11.04.2008 г. обаче визирало нива от 2 дка, попадаща както в м. К., така и в м. А., с граници - имот 110 по КВС на П. У., имот 62 талян, бивш път по кад.план от 1957 г. на К. Н.. Съответно в обявената за неразделна част от съдебното решение скица към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г., процесният имот бил описан като нива от 2 дка, попадащ в м. А.. Същевременно, със съдебното решение (и в обстоятелствената и в диспозитивната му част) се признава правото на собственост върху имот от 12  дка в местността А.. Тоест била допусната явна фактическа грешка чрез препращането към заключението именно от 11.04.2008 г. като неразделна част от решението.

 

46. От мотивите на съдебният акт е видно, че за да уважи исковата претенция, съдът се е позовал на представения протокол от 17.05.1953 г. на ТПС комисия по заменките, съгласно който И.Г. при влизането си в ТКЗС бил внесъл 12 дка в м. А., както и на този от 12.02.1955 г. на същата комисия, съгласно който П. У. е внесъл лозе в м. А., на което лозе като граница било посочено лозе на И.Г.. Автентичността на двата документа не е била оспорена, а съдът не е предприемал служебна проверка поради отсъствието на основания за това. Съдът се основал и на заключенията на техническите експертизи, заключили, че м. А. и м. К. се припокривали и затова имотът, описан в протокол от 1953 г., попадал и в двете местности.

 

47. Съобщението за изготвеното съдебно решение било връчено на страните както следва: на юрисК. на Община Н. - на 04.08.2008 г., на експерт при ОСЗ - Н. - на 06.08.2008 г., и на свидетеля Д. - на 08.08.2008 г.

Община Н. отправила искане за получаване на копие от решението на 04.08.2008 г. Общинска служба Земеделие Н. не проявила интерес към постановения съдебен акт. Нито Община Н., нито ОСЗ Н. обжалвали съдебното решение. То влязло в сила на 25.08.2008 г.

На 28.08.2008 г. свидетелят Д. поискал заверен препис от решението и от скицата, обявена за неразделна част от решението.

На 12.09.2008 г. свидетелят Д. получил заверен препис от решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на РС - Н. с приложен като неразделна част заверен препис от скицата към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г..

Свидетелят Д. уведомил подсъдимия В. за постановения и влязъл в сила съдебен акт.

 

48. По делото не е изяснено несъмнено дали подсъдимият В. е установил горепосоченото несъответствие в решението - в мотивите и диспозитива се приемало за установено право на Д.И.Н. като наследник на И.Н.Г. на възстановяване на собствеността върху лозе от 12 дка в м. А., но като неразделна част от решението била приложена скица на вещото лице Г., в която процесният имот бил идентифициран като нива от 2 дка, която попадала както в м. К., така и в м. А.. Той обаче е изискал с писма (в качеството си на председател на Административен съд Б. от РС – Н.) заверени копия от всички скици и от удостоверението за наследници по гр.д. № 544/2007 г.

49. Писмата от АС - Б., подписани от подсъдимия В., съответно с изх. № 429/01.10.2008 г. и № 430/06.10.2008 г., с които се изисквали горепосочените документи по гр.д. № 544/2007 г., постъпили по факс съответно на 01.10.2008 г. и на 06.10.2008 г. в РС - Н..

На 07.10.2008 г. РС - Н. изпратил до АС - Б. изисканите документи - заверени копия от двете скици и от удостоверението за наследници по гр.д. № 544/2007 г.

 

50. На същата дата - 07.10.2008 г., в ОСЗ - Н. постъпила молба, на която бил придаден вид, че е от Д.Н., с искане към ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на РС - Н.. Молбата била заведена в ОСЗ Н. с вх. № 663. Тя не е подписана от Д.Н., а от неустановено по делото лице.

Към молбата били приложени в заверени копия (с печат на РС – Н.) решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на РС - Н. с отбелязване за влизането му в сила на 25.08.2008 г., както и, като неразделна част от него, скица от вещото лице Е.Г.. Но не била приложена скицата от заключението от 11.04.2008 г., а тази от първата по делото експертиза, приета на 18.03.2008 г., в която процесният имот бил идентифициран като нива от 12 дка попадаща в м. А. (с граници: североизток- път, север - имот 110 по КВС на П. У., запад - имот 109 по КВС на П. У. и общински имот, на юг - море, имот 2 и имот 62 талян). Подмяната на скицата, представляваща неразделна част от съдебно решение № 112/29.07.2008 г., била осъществена от обвиняемия А.В., след като на 07.10.2009 г. получил изисканите заверени копия на двете скици от гр. д.  № 544/2007 г.

Молбата до ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н. не била подадена от свидетеля Д.Н..

 

51. Свидетелят Н.Д. получил препис от решението на 12.09.2008 г., но той не го е представял пред ОСЗ - Н. и не е бил ангажиран с административната процедура по определяне на земите, върху които се възстановява собствеността по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

 

52. Свидетелят Д. забелязал по-късно допуснатата в диспозитива на решението явна фактическа грешка и на 13.10.2008 г. подал в РС - Н. молба (изпратена по пощата от гр. Б. с клеймо от 10.10.2008 г.), с която искал поправката й. Въз основа на молбата било образувано производство за поправка на явна фактическа грешка и проведено открито съдебно заседание на 05.12.2008 г. Представители на страните не се явили. С Решение № 196/29.12.2008 г. на РС - Н. по гр.д. № 544/2007 г. била постановена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 112/29.07.2008 г., в което вместо „обявява скицата към допълнителното заключение от 11.04.2008 г. ...” да се чете „обявява скицата към заключението, прието на 18.03.2008 г. от съда на вещото лице Е.Г. за неразделна част” от решението. 

 

53. Междувременно в ОСЗ – Н. се развивала процедурата по молбата от името на Д.Н. за изпълнение на съдебното решение да възстановяване на собствеността върху имотите. На 17.10.2008 г. началникът на службата направил искане (изх. № 663/17.10.2008 г.) до кмета на Община Н. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ на подлежащия за възстановяване имот, тъй като според представената скица от вещото лице имотът попадал в урбанизирана територия. Към искането си ОСЗ Н. приложила копие от Решение № 112/29.07.2008 г. и скица на вещото лице. На 20.10.2008 г. искането на ОСЗ Н. било заведено в Община Н. с вх. № 92-00-9854/20.10.2008 г.

С Решение № Ж 923/28.10.2008 г. ОСЗ - Н. признала правото на собственост на наследниците на И.Н.Г. в съществуващи (възстановими) реални граници на следния имот: лозе от 12.000 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в местността А. при граници (съседи) - лозе на П. У., море, талян, път, но отказала да възстанови правото на собственост върху същия имот с изричното уточнение, че имотът щял да бъде възстановен след представяне на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и скица-проект от СГКК - Б..

В материалите по преписка № Ж 923/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. не се съдържа отговор от Община Н. на искането изх. № 663/17.10.2008 г. на ОСЗ - Н. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ на подлежащия за възстановяване имот.

За издаването на сочените удостоверение и скица и в двата документа следвало да се отрази номер на имота по кадастрален план. А имотът, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от името на Д.Н., не бил идентифициран в кадастралната карта и кадастралните регистри, тоест обективно не можело да се отрази номер на имота по кадастрален план. За целта следвало да се проведе процедура в СГКК – Б..

 

54. Бидейки наясно с последното, подсъдимият предприел действия за открИ.е на процедура за идентифицирането на имота в кадастралния план. На 07.11.2008 г. в Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., постъпило заявление от името на Д.Н.. Посоченият в заявлението адрес за кореспонденция бил не този, на който живеел Н., а адресът на майката на подсъдимия - гр. Б., ж.к. С.бл.**, вх.*, ет.**.

Със заявлението се искало изработване на проект за промяна на КККР и издаване на скица-проект. Заявлението било заведено с вх. № 94-18962 на СГКК гр. Б.. То било съставено на компютър в СГКК - Б. от свидетелката В. Ч. и с въвеждането на данните за заявителя и на исканата услуга бил въведен и входящият му номер. Свидетелката Ч. не проверила самоличността на заявителя, явил се пред нея, тъй като през 2008 г. не било въведено изискване служителят на СГКК да прави това. След като съставила заявлението с вх. № 94-18962, свидетелката Ч. го принтирала и го представила за подпис на явилия се пред нея неустановен по делото човек. Заявлението не било подадено, нито било подписано от свидетеля Д.Н.. Авторът на положения в документа подпис не е и не може да бъде установен, тъй като подписът е имитация на този на Д.Н., а отсъстват достатъчно индивидуализиращи белези, които да позволят несъмнено заключение от кого е бил изпълнен.

 

55. В заявлението до СГКК - Б. не било посочено дори за кой конкретен обект се иска услугата. Не било отразено и прилагането на документи, обосноваващи молбата на заявителя; не било посочено и по какъв начин да се получат материалите и данните - на ръка, по пощата или по факс.

 

56. Въпреки пестеливия характер на отправеното към СГКК – Б. искане, още на същата дата - на 07.11.2008 г., бил изготвен проект за изменение на кадастралната карта за поземлен имот 51500.510.82 с нанасяне на нов обект с идентификатор 51500.510.133. Проектът бил изпълнен от Желязко Ж. - управител на „Г. К.” ЕООД, правоспособно лице по смисъла на чл. 16 и сл. ЗКИР. Пак в същия ден, свидетелката С. З. (началник на СГКК – Б.) издала удостоверение за определяне на идентификатор на новия обект.

 

57. Горните действия били извършени без платена такса от заявителя за поисканата услуга.

Таксата от 80 лв. била платена дни по-късно - на 12.11.2008 г., видно от вносната бележка, приложена към заявление с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. Таксата била внесена от името на Д.И.Н., но с ЕГН **********, т.е. ЕГН на обвиняемия А.В..

 

58. В изготвения от Ж. Ж. проект за изменение на кадастралната карта за поземлен имот 51500.510.82, последният бил отразен с площ 58 247 кв.м. Промяната била одобрена със заповед № РД-18-46/18.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Според обяснителната записка имотът се възстановявал в западната част на общински имот 51500.510.82, отреден за обезщетения, като било спазено отстояние от 3 м. от съществуващите сгради.

За проектния имот бил определен идентификатор по кадастралната карта 51500.510.133. В скица-проект се определяло точното местоположение на имота чрез геодезичните точки.

От обяснителната записка на Ж. е видно, че при изработване на проекта за изменение на кадастралната карта той е разполагал с решение № Ж 923/28.10.2008 г. ОСЗ - Н.. В предадените от свидетелката С. З. в качеството й на началник на СГКК - Б. материали по преписката, образувана по заявлението от името на Д.Н., се съдържат незаверени копия от решение № Ж 923/28.10.2008 г. ОСЗ - Н. и от съдебно решение № 112/29.07.2008 г. на РС - Н. по гр.д. № 544/2007 г., но не и обявената като неразделна част към решението скица.

Начинът на постъпване на двата документа към материалите по преписката в СГКК Б. не е установен, доколкото при приемане на заявлението, свидетелката В.Ч. не е отразила прилагане на документи от заявителя.

 

59. На 13.11.2008 г. свидетелката С. З., в качеството си на началник на СГКК - Б., съставила писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. до заявителя Д.Н. (на посочения в заявлението адрес за кореспонденция, който бил на майката на подсъдимия В. – Р.В.) за връчване на заявените материали по искането с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на СГКК - Б., а именно - скица-проект № 48285/10.11.2008 г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 51500.510.82, м. А., землище гр. Н., изработена от Ж. Ж. и подписана от свидетелката З. като Началник на СГКК - Б., с приложени към скицата проектни координати.

На същата дата свидетелката З. отразила в цитираното по-горе писмо изх. № 94-18962-02-10-13628, че материалите били получени на ръка на място в СГКК - Б. от Д.И.Н..

Подписът за „получил” в писмото обаче не е изпълнен от Д.Н., а от друго, неустановено по делото лице с имитация. Тъй като при изпълнението на подписа липсват признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя, то не е възможно да се идентифицира лицето, което го е изпълнило.

 

60. На 14.11.2008 г., след като вече имотът бил с определен идентификатор, от името на Д.Н. в Община Н. постъпило заявление с вх. № 94-00-10619, към което била представена в оригинал скица-проект № 48 285/10.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б. за изменение на КККР (кадастралната карта и кадастралните регистри) за поземлен имот с идентификатор 51500.510.82. В заявлението отново бил посочен като адрес на заявителя адресът на майката на подсъдимия В. ***). Със заявлението се искало Община Н. да издаде удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ.

Заявлението не било подписано от Д.Н., а от друго лице с имитация на подписа. Тъй като при изпълнението на подписа липсват признаци, индивидуализиращи почерка на изпълнителя, то не е възможно да се идентифицира лицето, изпълнило подписа.

 

61. На 09.12.2008 г. Община Н. издала удостоверение на основание чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ в уверение на това, че:

- съгласно решение № 112/29.07.2008 г. на РС - Н. наследниците на И.Н.Г. имат право на възстановяване на земеделска земя на площ от 12 000 кв.м. в местността К. в землището на гр. Н.

- съгласно скица-проект № 48285/10.11.2008 г. имотът бил 11 999 кв.м. и попадал в м. К. (м. А.) - общинска урбанизирана територия - за почивен лагер, с номер по КК 51500.510.133

- в гореописания имот нямало извършвано строителство, изграждани съоръжения на техническата инфраструктура и благоустрояване и не представлявал прилежаща площ към сгради.

Удостоверението било издадено от старши специалист „КРВП” при Община Н. с инициали ХГ и подпечатано с печат на Община Н., Отдел ТСУ, № 4, изведено от Община Н., Център за административно обслужване „ТСУ”с изх. № 665/09.12.2008 г.

 

62. Заявлението с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. от името на Д.Н. и удостоверението (посочено в 61) се съдържат в оригинал към преписката на ОЗС - Н., но липсват данни кога и по какъв начин са били приобщени към нея.

Официална справка от Община Н. установява, че във входящия регистър е описано постъпване на заявление вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г., към което е приложено съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. От записа във входящия регистър не ставало ясно какво се иска с това заявление. Отбелязано е, че заявлението е върнато, без да е обработено.

 

63. След постъпване в ОСЗ - Н. на удостоверението по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ (с изх. № 665/09.12.2008 г. на Община Н.), на 11.12.2008 г. с решение № 573-Н Общинска служба Земеделие - Н. възстановила правото на собственост на наследниците на И.Н.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: други от 12.000 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А., имот № 51500.510.133 от кадастралния план изработен 2008 г., при граници имоти № 51500.510.82 и 51500.510.123.

Към датата на вземането на това решение все още не било постановено съдебното решение за поправка на явна фактическа грешка (по гр.д. № 544/2007 г.)

 

64. Решението на ОСЗ следвало да се съобщи на заинтересуваните лица (съобразно изричното изискване на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ЗСПЗЗ) по реда на ГПК и подлежало на обжалване в 14-дневен срок пред районния съд.

В преписката на ОСЗ - Н. не се съдържат документи, удостоверяващи съобщаването на решението на заинтересованите лица или поне на заявителя Д.И.Н.. Но пък и в молбата с вх. № 663/07.10.2008 г. освен три имена и ЕГН за заявителя Д.Н., не бил посочен адрес според изискванията на чл. 13 ППЗСПЗЗ.

На 05.02.2009 г. Решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ Н. било получено от К. К.В. - съпруга на обвиняемия А.В..

След като не било обжалвано, решението влязло в сила на 19.02.2009 г.

 

65. На 10.02.2009 г. в СГКК - Б. постъпило заявление с вх. № 94-1761 от името на Д.И.Н., ЕГН **********, за изменение на КККР за обект 51500.510.82. За контакт в заявлението бил посочен домашният телефонен номер на подсъдимия В. - тел. 82 00 65. Текстът на заявлението бил въведен на компютър от свидетеля Д.К. на гишето за обслужване на клиенти. След принтирането му той бил поднесен за подпис на явилия се на гишето подсъдим, който се подписал за заявител от името на Д.Н.. Подписът не е изпълнен от последния, а от подсъдимия В.. Пред подписа има поставен апостроф с химикална паста, виД. различна на цвят от тази, с която е положен подписът за заявител.

 

66. В заявлението с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. на СГКК - Б. не е отразено прилагането на документи. В преписката, оформена по него обаче, се оказало приложено в оригинал решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ Н., в което е отразено, че е получено на ръка на 05.02.2009 г. от К. К.В. (съпруга на обвиняемия В.) и е влязло в сила на 19.02.2009 г., тоест девет дни след датата на подаването на заявлението. Решението е било приложено в преписката по-късно (не към датата на подаването на заявлението) и по неустановен по делото начин.

Вносна бележка за платена държавна такса по Тарифа № 14 на МРРБ към заявление вх. № 94-1761/10.02.2009 г. не е налична в преписката.

 

67. На 20.02.2009 г., ден след влизане в сила на решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ Н., свидетелката С. З., в качеството й на началник на СГКК – Б., във връзка със заявление вх. № 94-18962/07.11.2008 г. издала заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., състоящо се в нанасяне на нов обект - поземлен имот с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м., собственост на И.Н.Г. въз основа на решението на ОСЗ Н..

 

68. Заповедта за изменения в кадастралната карта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождението на имота (съобразно дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, „заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1” са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението”).

Собственици на имота според решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОЗС  -Н. били наследниците на И.Н.Г..

 

69. Към преписката, оформена по заявлението от името на Д.Н. за изменение на кадастралната карта, се оказало приложено незаверено копие от удостоверение за наследници на И.Г. с изх. № 76/16.10.2006 г. на Кметство - с. Ч., приложено по гр.д. № 544/2007 г., заверено първоначално по реда на чл. 25 ЗА от свидетеля Д. и впоследствие заверено от РС - Н.. Това заверено копие (от представеното от свидетеля Д. удостоверение за наследници, приложено по гр.д. № 544/2007 г.), било изискано от подсъдимия В. с писмо изх. № 430/06.10.2008 г. на АС - Б..

В соченото удостоверение била отразена смъртта на П. И.а Ж., но липсвали данни за нейните наследници Я.В. и С.А.

Отделно от това сред документите по преписката на СГКК - Б. не бил приложен документ, от който да са видни адресите на наследниците на И.Г., за да им бъде съобщена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР издадената от свидетелката С. З. заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г.

Освен собствениците, заинтересовано лице била и Община Н., тъй като нанасянето на имота с идентификатор 51500.510.133 обосновавало промяна в границите на имот с идентификатор 51500.510.82 - собственост на Община Н..

Към преписката, оформена по заявлението от името на Д.Н. за изменение на кадастралната карта, е приложен списък на заинтересованите лица, който не е подписан от длъжностно лице на СГКК - Б., и в който наследниците на И.Н.Г. не са отразени с имена и адреси.

 

70. Свидетелката С. З. подписала няколко броя на уведомления изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - Б., адресирани до Община Н. и до наследници на И.Н.Г. без отразен адрес на последните. Отсъствието на данни за адресите в уведомленията определяло като обективно невъзможно изпращането на писмени съобщения до лицата от списъка.

За уведомленията    с    изх.    №    94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - Б. било отразено връчването им на ръка на следните лица: на Д.И.Н. - на 05.03.2009 г.; на Р. И.а - на 04.03.2009 г.; на Б.Н. - на 05.03.2009 г.; на Т.Д. - представител на Община Б., на 05.03.2009 г.;    на Н.Н. - на 05.03.2009 г.;     на С.М. - на 06.03.2009 г.

 

71. Нито един от подписите на сочените за получатели наследници на И.Г. не е бил изпълнен от тях. Подписът в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - Б. за получил на ръка от името на Д.И.Н. не е изпълнен от Д.Н., а от друго лице с имитация на подписа му. Ръкописният текст „Д.И.Н.” и „5.3.2009” са изпълнени от А.В..

Подписът в уведомлението за получил на ръка срещу името на Р. И.а не е изпълнен от нея, а от друго лице с имитация на подписа й. Ръкописният текст „Р. И.а” и „4.3.2009” са изпълнени от А.В.. 

Подписът в уведомление за получил на ръка срещу името на Н.Н. не е изпълнен от нея, а от друго лице, което не може да се идентифицира категорично. Авторът на ръкописния текст също не е установен с категоричност, а само вероятностно може да е изпълнен от А.В.;

Подписът в уведомление за получил на ръка срещу името на С.М. не е изпълнен от същата.

Б.И.Н. е починал на 15.10.2010 г., като преди смъртта си е живеел в гр. С.. Ръкописният текст в заявлението в графата за „подписаният” и „дата на получаване” е изписан от подсъдимия А.В..

 

72. Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на СГКК - Б. не била обжалвана в 14-дневния срок и влязла в сила.

 

73. След като подсъдимият А.В. се сдобил с решение на ОСЗ - Н. за възстановяване правото на собственост на наследниците на дядо му И.Г. на имот от 12 дка в местността А. в землището на гр. Н. в съществуващи стари реални граници, идентифициран в кадастралната карта на гр. Н. с № 51500.510.133, той решил да предприеме действия, за да легитимира майка си като единствен собственик на имота, защото той бил съсобствен (на наследниците), а това без съмнение щяло да създаде затруднения при бъдещи разпореждания с него.

 

74. И.Г. имал общо седем деца, някои от които починали към 2009 г. Решението № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ - Н. определяло имота като съсобствен на живите наследници на Габровски. За да легитимира майка си Р.В. като единствен собственик на имота, но и за да преодолее изискването за нотариална или нотариално заверена форма при сделка на продажба или при доброволна делба (между наследниците), подсъдимият В. решил, че е най-удачно да използва съдебна процедура - исково производство по реда на Глава 34 ГПК за сключване на окончателен договор. За целта следвало да подсигури предварителен договор за покупко-продажба в писмена форма и удостоверение за наследници на И.Г..

 

75. На 29.06.2009 г. свидетелката Т.И., работеща в кметството в с. Ч., издала удостоверения за наследници № 63 - за наследници на И.Н.Г., и № 64 - за наследници на П. И.а Ж., починалата дъщеря на И.Г. на 31.03.2001 г. Свидетелката И. издавала удостоверения за наследниците на И.Г. и на П. Ж. и преди. За издаване на посочените удостоверения за наследници № 63/29.06.2009 г. и № 64/29.06.2009 г. свидетелката И. ползвала регистъра на населението на с. Ч. и лични регистрационни картони на П. Ж. и на Д.Н..

 

76. В удостоверение № 63/29.06.2009 г. като наследници на И.Г. били отразени: съпруга Я.Д., починала на 24.08.1974 г.; дъщеря П. Ж.; син Н.Н., починал на 26.06.1969 г., наследен от неговата дъщеря Н. И.а; син Г. Н.; син Б.Н.; дъщеря С.М.; дъщеря Р.В. и син Д.Н..

 

77. В удостоверение № 64/29.06.2009 г. като наследници на П. Ж., починала на 31.03.2001 г. били отразени дъщерите й Я.В. и С.А.

Свидетелката Т.И. знаела, че Г. Н. е починал. Знаела, че и синът му И.Г. И. също е починал, но не отразила тези данни в удостоверение № 63/29.06.2009 г., тъй като Г. Н. и синът му И. И. приживе не били жители на с. Ч. и фигурирали в регистрите на Община Карнобат.

И двете удостоверения били издадени въз основа отправено до свидетелката Т.Г. искане по телефона от началничката й Д.а.

 

78. Подсъдимият В. получил двете удостоверения за наследници и в периода от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. - на неустановена по делото дата изготвил предварителен договор от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М. и Д.И.Н. като продавачи и Р.И.В. като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот - 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в местността А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., при граници - имоти № 51500.510.82 и № 51500.510.123. Договорът бил датиран от 21.05.2009 г., като място на сключването му бил посочен гр. Б., а за имота било отразено, че се владеел със съдебно решение № 122/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на РС - Н.. В предварителния договор била определена дата за сключване на окончателния договор на 24.08.2009 г. пред нотариус А. при РС - Н.. За цена на имота в предварителния договор била посочена сума в размер 12 000 лв., за която било отразено изплащането й изцяло и в брой при сключване на договора.

 

79. Горният договор не е подписан от нито едно от фигуриращите в него лица. Подписите са изпълнени технически от неустановено по делото лице.

Г. И.Н. бил починал на 11.12.1992 г. в гр. Карнобат и обективно не би могъл да подпише договора. Синът на Г. Н. - И.Г. И., бил починал на 16.02.2008 г. в гр. Карнобат. Това било известно на подсъдимия, още повече, че майка му разполагала с удостоверение за наследниците на И.Г. И. № 429/10.05.2008 г., издадено от Община Карнобат. Въпреки това той решил при съставяне на предварителния договор да се съобрази само данните, налични в удостоверение за наследници № 63/29.06.2009 г. на Кметство с. Ч., в което смъртта на Г. Н. не била отбелязана.

 

80. Подсъдимият А.В. разполагал с данни за ЕГН, лични карти и адреси на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Б.И.Н., С.И.М. и Д.И.Н. от документи, свързани с делби на земеделски земи в с. Ч., касаещи майки му. В тези документи обаче за починалия Г. Н. се съдържали данни само за ЕГН, но не и данни за издаден на негово име български документ за самоличност. Затова при съставяне на предварителния договор за Г. Н. бил отразен номер на лична карта *********, издадена на 18.05.2000 г. от МВР Б., която обаче била на И.Г. И. - сина на Г. Н..

 

81. Подсъдимият решил да се обърне към адвокат И. Б., с когото се познавали и поддържали и лични отношения, за да го ангажира за участие в планирания бъдещ съдебен процес.

Тъкмо към него се бил обърнал и през м. май на 2009 г., когато му дал оригинала на решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ - Н. с молба да се снабди с нотариално заверен препис от документа. Тогава свидетелят Б. възложил тази задача на служител в кантората си - свидетеля М.Т.. На 20.05.2009 г. последният отишъл при нотариус Т.П. и получил нотариално заверен препис от решението. После свидетелят Т. върнал документите на свидетеля Б., а свидетелят Б. ги предал на подсъдимия.

 

82. Подсъдимият В. обяснил на свидетеля Б., че е нужно да осъществи процесуално представителство по дело с предмет обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на имот за окончателен. Казал му, че купувач била майка му Р.В., а продавачи – някакви негови роднини, които именно адвокат Б. следвало да представлява. Показал му документи в оригинал – решението на ОСЗ за възстановяване на земята, удостоверение за наследници и предварителния договор. Подсъдимият дал копие от изготвения предварителен договор на свидетеля И.Б. и го помолил да подготви искова молба по чл. 19, ал. З ЗЗД с ищци - продавачите по договора, и ответник -купувача. Свидетелят, който не познавал нито един от ищците, попитал как щял да се осъществи контактът с тях. Подсъдимият го уверил, че той ще има грижата за всичко, като от него изискал единствено да подготви проекта на исковата молба.

 

83. Към посочения момент подсъдимият В. все още не бил възложил на свидетеля Иво Б. да представлява по пълномощие продавачите по договора и затова свидетелят Б. подготвил текста на исковата молба от името на продавачите, а не от свое име в качеството на техен процесуален представител.

След като изготвил текста на исковата молба, свидетелят Б. го изпратил по електронна поща на обвиняемия В.. Свидетелят И. Б. не бил ангажиран с окомплектоването на исковата молба с приложенията към нея и с подаването й до Районен съд Н..

 

84. Подсъдимият В. принтирал текста на исковата молба и на неустановена дата в периода от началото на м. юли 2009 г. до 31.08.2009 г. по неустановен по делото начин и от неустановено лице върху нея били положени подписи от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М. и Д.И.Н.. Нито един от изброените не е подписвал искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, нито пък е знаел за изготвянето и подаването й. Г. И.Н., освен това, не е бил жив към момента, в който се случвали описаните тук събития.

Подсъдимият В. комплектовал исковата молба с неистинския предварителен договор с дата 21.05.2009 г., с копия от удостоверенията за наследници № 63/29.06.2009 г. и № 64/29.06.2009 г. на Кметство с. Ч., общ. А., с копие от заверения препис от решение № 573-Н/11.12.2008 г. на ОСЗ - Н. и с копие от скица № 9256/09.04.2009 г.

Така изброените документи били изпратени до РС – Н. по пощата.

Към исковата молба не било приложено пълномощно от ищците за адвокат Б., но пък бил посочен съдебен адрес за призоваването им - гр. Б., ул. Х. Ф. № *, вх. *, ет. * – адвокат И. Б..

 

85. Исковата молба била заведена в 15.55 ч. на 31.08.2009 г. с входящ № 2808 на РС - Н. от свидетелката П.Н., която към онзи момент била административен секретар на Районен съд Н..

Свидетелят Б. не знаел за факта на подаването на исковата молба. Той бил известен по телефона от подсъдимия В., че по нея вече имало образувано дело, както и определена дата за разглеждането му.

 

86.  Делото по исковата молба било образувано на 31.08.2009 г. под № 605/2009 г. по описа на РС – Н.. То било разпределено на съдия М.Б. – Г., която, с разпореждане от 01.09.2009 г., разпоредила изпращане на препис от исковата молба на ответника Р.В.. Поради излизане в продължителен отпуск (от 07.09.2009 г. до 19.11.2009 г.) на съдия Б. – Г., делото било разпределено на друг съдия - М. И.а.

 

87. Разпореждането за връчването на препис от исковата молба било изготвено, въпреки че към молбата не била представена бележка за внасяне на дължимата държавна такса. Не било представено и удостоверение за данъчна оценка.

 

88. Държавната такса в размер 50 лв. по гр.д. № 605/2009 г. била внесена на 18.09.2009 г. от свидетеля Г. Ж. - шофьор на служебния автомобил, ползван от подсъдимия В. в качеството му на председател на АС - Б.. Той дал на свидетеля Ж. парите за държавна такса заедно с данните за номера на делото. След като внесъл таксата свидетелят Ж. предал на обвиняемия В. екземпляр от вносната бележка.

 

89. Удостоверението за данъчна оценка с изх. № 8968/18.09.2009 г. на Община Н., Отдел местни данъци и такси било издадено на 18.09.2009 г. експресно - още в деня на подаване на молбата за издаването му. Тя била подадена от свидетеля РА. С. на 18.09.2009 г. сутринта. Молбата била заведена с вх. № 8968/18.09.2009 г. на Община Б. с приложените към нея документи (удостоверение с изх. № 99-18925-04-11-17464/17.09.2009 г. на СГКК, изработено от свидетелката В. Ч. и подписано от свидетелката С. З. с приложено към него заверено копие от скица № 9256/09.04.2009 г. на поземлен имот с идентификатор 51500.51.133; копие от удостоверение за наследници изх. № 63/29.06.2009 г. на Кметство с. Ч.).

При подаване на молбата за издаване на удостоверение за данъчна оценка свидетелят РА. С. платил такса в размер 50 лв. За подаване на молбата от името на свидетеля Д.Н., свидетелят РА. С. се легитимирал с изрично пълномощно. За подаване на молбата за издаване на удостоверение за данъчна оценка свидетелят РА. С. бил помолен по телефона от съпругата на подсъдимия А.В.. Свидетелят С. продиктувал данните си по телефона, за да се изготви пълномощното от собственика на имота.

След това свидетелят С. получил от свидетеля Б. плик с необходимите документи за данъчната оценка и 50 лв. за плащане на такса за експресна данъчна оценка, която следвало да се издаде в рамките на три дни.

Свидетелят РА. С. платил таксата и подал документите, но той не е получил удостоверението за данъчна оценка и не го е подавал в РС – Н. по образуваното там гражданско дело.

 

90. Не е ясно по какъв начин упоменатите два документа - квитанцията за платена държавна такса от 18.09.2009 г. и удостоверението за данъчна оценка с изх. № 8968/18.09.2009 г. - са постъпили в съда. Няма молба за приобщаването им, а и не личи да са били давани указания от съда; не са постъпили и по пощата, и накрая – не са били представени в съдебно заседание.

 

91. В исковата молба било направено и изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 ГПК.

В приложеното към гр.д. № 605/2009 г. съобщение било отразено, че исковата молба и приложенията към нея били връчени на ответника Р.В. на 09.09.2009 г. лично. Подписът от името на Р.В. в съобщението не е изпълнен от нея.

 

92. На 06.10.2009 г. в РС - Н. постъпил отговор на исковата молба от името на ответника Р.В. (с вх. № 3378), в който фактите и обстоятелствата по исковата молба се признавали изцяло и се изразявала воля за сключване на окончателен договор. Подписът в отговора, подаден от името на Р.В., не е изпълнен от нея; имитация на нейния е, поради което не може да се установи авторът му.

 

93. С определение от 06.10.2009 г. на съдия М. И.а делото било насрочено за разглеждане в открито заседание на 13.10.2009 г. от 10.30 ч., за когато е указано и призоваването на страните.

 

94. На 07.10.2009 г. деловодител Т. К. връчила призовката за ищците на свидетеля И. Б. лично. За ответника Р.В. също било отразено, че е получила призовката лично, но в действителност тя не била подписана от нея.

 

95. След като свидетелят Б. бил уведомен по телефона от подсъдимия за делото (вж. 85), последният го помолил да подготви текст на пълномощно. Свидетелят Б. изготвил такова без дата. Попълнил данните на упълномощителите; те му били предоставени от подсъдимия В.. В текста на пълномощното свидетелят Б. отразил номера гр.д. № 605/2009 г. и обема на представителна власт на пълномощника. Свидетелят И. Б. изпратил текста на пълномощното по електронна поща на подсъдимия В..

Той го разпечатал, след което на неустановена дата от 31.08.2009 г. до 13.10.2009 г., от неустановено по делото лице и при неизяснени конкретно обстоятелства, в пълномощното били поставени подписи за Я.И.В., С.И.А., Н.Н. И.а, Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М. и Д.И.Н.. Нито един от изброените не бил подписал пълномощното, а Г. И.Н., както вече бе посочено, бил покойник към този момент.

 

96. Подсъдимият В. дал соченото пълномощно на свидетеля Б., който го представил в проведеното на 13.10.2009 г. съдебно заседание по гр.д. № 605/2009 г., легитимирайки се посредством него за процесуален представител на ищците.

 

97. Когато се явил в съдебното заседание, свидетелят Б. бил уведомен неформално от съдията за наличието на пречка за разглеждане на делото – неспазване на срока за призоваване и за двете страни. Свидетелят Б. не съзрял проблем що се отнасяло до ищците, тъй като разполагал с възможност да направи изявление от тяхно име, че не възразява досежно срока. Но се обадил на подсъдимия, за да го уведоми за възникналото усложнение, знаейки, че ответникът е неговата майка Р.В., както и че последната била признала иска. Подсъдимият го помолил да изготви молба от името на Р.В. с цел даване ход на делото, уверявайки свидетеля, че той щял да я уведоми и че нямало никакъв проблем от нейна страна. Свидетелят Б. изготвил ръкописна молба от името на Р.В., която и подписал вместо нея. С молбата се декларирало, че ответницата не се противопоставяла делото да се разгледа при неспазване на срока.  

 

98. В съдебното заседание свидетелят И. Б. заявил от името на ищците, че няма възражения за неспазения срок. Била докладвана молбата, за чийто автор била посочена Р.В., съобразно която и тя нямала възражения за срока, след което бил даден ход на делото. Свидетелят Б. представил в оригинал решение № 573-Н от 11.12.2008 г. на ОСЗГ - Н. и скица № 9256/09.04.2009 г. на поземлен имот с идентификатор 51500.510.133, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Б..

Съдът констатирал идентичност между представените оригинали и приложените по делото заверени копия, след което върнал оригиналите. Писмените доказателства по делото били приети и събирането на доказателствата приключило. В дадения ход на съдебните прения свидетелят Б. отправил искане от името на доверителите му за уважаване на иска. Делото било обявено за решаване.

 

99. Още на следващия ден - 14.10.2009 г., съдът се произнесъл с решение № 132 по гр.д. № 605/2009 г., с което обявил за окончателен сключения на 21.05.2009 г. предварителен договор между Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М. и Д.И.Н. като продавачи и Р.И.В. като купувач, за покупко-продажба на недвижим имот - 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници   на гр. Н. в местността А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план от 2008 г., при граници - имоти № 51500.510.82 и № 51500.510.123, с продажна цена 12 000 лв.

 

100. В деня на постановяването на съдебния акт били изготвени съобщенията за изготвеното решение. Пак тогава, на 14.10.2009 г., деловодителят Т. К. връчила лично на свидетеля Б. съобщението за ищците.

В съобщението за ответника било отразено, че е получено на 14.10.2009 г. също лично от Р.В., като за връчител е отразено името на С.К. и подпис от нейно име.

Подписът за получател в разписка от 14.10.2009 г. за връчено съобщение на Р.В., не е изпълнен от нея, а от неустановено по делото лице.

Свидетелката С.К. не е работила като призовкар при Районен съд Н., включително и през м. октомври 2009 г. От началото на 2007 г. свидетелката тя работела като призовкар в АС - Б..

Подписът за „връчител” в съобщението не е изпълнен от свидетелката С.К., а от неустановено лице. По делото не е разкрито кой и на кого е връчил съобщението с подпис от името на С.К. за връчител и с подпис на Р.В. за получател.

  

101. На 19.10.2009 г. в РС - Н. постъпила молба с вх. № 3691 от името на ответника Р.В. със заявление, че няма да обжалва първоинстанционното решение. Тази молба също не е подписана от Р.В., а от неустановен по делото автор, имитирал подписа й. Не е установено кой е подал молбата.

Свидетелят Б., като адвокат на ищцовата страна, също депозирал молба за отказ от обжалване, а на 19.10.2009 г. внесъл по сметка на РС - Н. 176.50 лв. такса по прехвърляне на имота.

 

102. Предвид еднопосочните изявления на страните, в закрито заседание на 20.10.2009 г. съдът приел наличие на валиден отказ от обжалване обявил за влязло в сила решението по дело № 605/09 г.

На 21.10.2009 г. свидетелят И. Б. внесъл 5 лв. такса за получаване на препис от решение по гр.д. № 605/2009 г. от името на ищци, както и 5 лв. такса за получаване на препис от решението от името на ответника Р.В., след което получил препис от решението и за двете страни.

 

103. Свидетелката И.Ч. работила в АС – Б. в периода от месец май на 2007 г. до месец март на 2009 г. Първо била деловодител в регистратурата, а от края на 2007 г. - административен секретар на съда. За известен период от време заемала и длъжността „съдебен администратор”, след което отново станала административен секретар. Докато работела в съда свидетелката Ч. имала интимна връзка с подсъдимия. Отношенията помежду им тогава се характеризирали с близост и доверие. В неустановен точно момент подсъдимият споделил пред свидетелката Ч. за намерението си да придобие имот, намиращ се между Р. и Н., който бил „държавен” и никой не се интересувал от него. Казал й също, че ще го придобие на името на свой близък чрез съдебна процедура, но след като се снабди с нужните му документи. Споделил, че му била нужна стара пишеща машина, за да преправи оригиналните документи, с които се бил сдобил от разни институции. Свидетелката Ч. видяла върху един от показаните й документи печат на РС – Н., който според нея, бил изработен с програмата фотошоп и поставен от подсъдимия върху документа. Видяла и как подсъдимият изготвя някакъв документ на пишеща машина, след което го заляла с отвара от зелен чай. Свидетелката не била в течение на водените от подсъдимия съдебни и административни процедури и обстоятелствата по тях не й станали известни. Няколко месеца след прекратяване на връзката си с подсъдимия свидетелката Ч. напуснала съда, тъй като отношенията между двамата се влошили. Впоследствие получавала от подсъдимия текстови съобщения по телефона (СМС), които определяла като форма на осъществяван върху нея психически тормоз от страна на подсъдимия.

 

 

ІІ

 

 

104. а) Подсъдимият А.В. и съпругата му били в дългогодишни приятелски отношения със семейството на свидетелката Т.К.. През 2007 г. тя започнала обучение като студентка по право. Свидетелката К. посещавала кабинета на подсъдимия в съда и с него контактували относително често. Свидетелката К. не е работела в кантората на адвокат П.Б.. Той е бил вписан в регистъра на адвокатите към АС – Б. с решение № 58 от 11.09.1992 г. С решение № 11 от 14.09.2006 г. е бил отписан, считано от 14.09.2006 г. П.Б. е починал на 03.01.2012 г. в Германия. П.М.Б. е бил вписан като частен съдебен изпълнител с рег. № 806 и район на действие в гр. Б., като е загубил правоспособност на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, а служебният му архив е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-179/03.04.2012 г. на ЧСИ С.Н., рег. № 805, район на действие ОС Б..

 

        б) Чрез свидетелката Т.К. подсъдимият В. се запознал със свидетеля А. А. - неин съученик от гр. Н.. Свидетелят А. управлявал дружество „И. – Б.” АД, което се занимавало с продажба и отдаване под наем на строително оборудване, с кофражи и строителна дейност. Свидетелят А. А. бил приятел с архитекта на Община Н. - А. П..

 

105. По време на една от срещите, проведени през 2009 г., подсъдимият В. споделил на свидетеля А., че притежава имот от 12 дка в Н., който е урбанизиран, но нямал изработен подробен устройствен план (ПУП) и го попитал дали може да му съдейства за изработване на такъв. Свидетелят А. съобразил познанството си с архитекта П. и приел да се ангажира с тази работа. Уговорили и цената на поръчката - по 3 евро/кв.м, или за 12 дка - 36 000 евро.

 

106. За изготвяне на договора подсъдимият В. насочил свидетеля А. към свидетеля Б.. Той подготвил договор за поръчка в писмен вид (при съобразяване на горните параметри, договорени между подсъдимия и св. А. устно) и организирал сключването на сделката.

Като възложител на поръчката се явила майката на подсъдимия - Р.В., която подписала договора. При подписването му тя била придружавана от свидетеля И. Б.. Подсъдимият не присъствал.

В съставения в писмена форма договор за поръчка било отразено, че Р.В. възлагала на „И. Б.” АД, представлявано от А. А., извършване на К.антска услуга, включваща фактически и правни действия по изготвяне на план за регулация и застрояване ПУП - ПРЗ за недвижимия имот от 12 дка, в местността А., представляващ имот с идентификационен № 51500.510.133 в землището на гр. Н., както и оказване на съдействие в процедурата по одобряване на плана до влизане в сила на заповед на кмета на Община Н. за одобряване на плана. Според т. 2 от договора възнаграждението на „И. Б.” АД било определено в размер 35 000 евро без ДДС или 42 000 евро с включен ДДС, което следвало да се изплати едва след изпълнение на поръчката в цялост, т.е. след издаване и влизане в сила на заповед на Кмета на Н. за одобряване на ПУП за имота. Срокът за изпълнение на поръчката бил определен до 30.01.2010 г.

 

107. На 28.09.2009 г. в Община Н. постъпило заявление за издаване на мотивирано предписание и становище по чл. 135 ЗУТ от името на Д.И.Н. (с ЕГН **********), с което се искало да се допусне изработване на ПУП за поземлен имот с идентификатор 51500.510.133 в м. А., гр. Н.. В заявлението отново бил посочен за адрес този на майката на подсъдимия В. ***). Заявлението било заведено с вх. № 94-00-6145/28.09.2009 г. В 14-дневен срок нямало произнасяне по него от административния орган.

На 15.10.2009 г. в Община Б. постъпила жалба с вх. № 94-00-6512 от името на Д.И.Н., до АС – гр. Б.. Този път в жалбата бил посочен съдебен адрес - гр. Б., ул. Х. Ф. № *, вх. *, ет. *, адвокат И. Б.. Жалбата била против мълчаливия отказ на кмета на Община Б. по заявление вх. № Н2-6145/28.09.2009 г.

 

108. На 28.10.2009 г. главният архитект на Община Н. В.Д. дал становище, че е законосъобразно допускането на изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 51500.510.133.

На 28.10.2009 г. била издадена заповед № 708 на кмета на Община Н. за изработване и процедиране на ПУП в частта му за регулация и застрояване за имот с идентификатор 51500.510.133 по кадастралната карта на м. А., гр. Н..

На следващия ден в Община Н. постъпила молба от името на Д.И.Н., с която се оттегляла жалбата срещу мълчаливия отказ.

 

109. Свидетелят А. не успял да изпълни поръчката в определения срок до 30.01.2010 г. Затова с анекс от 16.01.2010 г. срокът на договора бил удължен до 30.01.2011 г. Понеже свидетелят А. А. уговарял основните клаузи по договора с подсъдимия В., то за да обезпечи вземането си за цената на поръчката, предложил на последния да се учреди ипотека върху идеални части от имота. Така било уговорено учредяване на договорна ипотека върху 300/11 999 ид.ч. от имота. Подсъдимият отново препратил свидетеля А. към свидетеля Б. за оформяне на документите по ипотеката.

 

110. В нотариална форма ипотеката била сключена на 28.04.2010 г. в гр. Н. при нотариус М.Б. - рег. № 110 на Нотариалната камара и район на действие в района на Районен съд Н.. А.В. не присъствал на съставянето на нотариалния акт за договорна ипотека. Той бил подписан за ипотекарен длъжник от майка му Р.В., доведена в нотариалната кантора от свидетеля Иво Б..

От съдържанието на посочения нотариален акт е видно, че договорната ипотека е в полза на „И. Б.” АД за обезпечаване на вземането на „И. Б.” АД до размера 35 000 евро без ДДС или 42 000 евро с ДДС по сключения договор за поръчка от 20.10.2010 г. върху 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот с площ 12 дка, в местността А., представляващ имот с идентификационен № 51500.510.133 в землището на гр. Н..

Нотариалният акт бил вписан в Службата по вписвания при Районен съд Н. - НА № 110, т.1, дело № 1075, вх.рег. № 2054/29.04.2010 г.

 

111. Междувременно подсъдимият В. бил разговарял със свидетеля Б. за съставянето на договор за поръчка, по силата на който на дружеството „Б. К.” ЕООД (с едноличен собственик на капитала свидетеля И. Б. и с управител С.Т.) да се възложи намиране на купувач на имота от 12 дка в м. А. в землището на гр. Н.. Свидетелят Б. не намирал за необхоД. документирането на подобна сделка, но тъй като подсъдимият настоявал, свидетелят Б. се съгласил и съставил писмен договор с дата от 30.09.2008 г.

Според договора Р.В. - доверител възлагала на довереника „Б. К.” ЕООД, представлявано от свидетеля И.Б., да извърши К.антска услуга, включваща фактически и правни действия във връзка със собствения по наследство на доверителя недвижим имот от 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н., в м. А., представляващ имот № 51500.510.133 от кадастралния план, изработен през 2008 г., при граници - имоти № 51500.510.82 и № 51500.510.123, а именно - подялба на имота, при което целта е да се придобие реален дял върху съответна част от имота, респ. при наличие на законова възможност и съгласие да се придобие целият имот (независимо дали в делбено производство чрез уравнение на дяловете, дали чрез покупко-продажба, замяна и др. способи) и на следващо място - намиране на купувач на имота и осъществяване на сделката по продажба при действащите пазарни цени след съгласуване с доверителя. Цената на поръчката била определена в договора на 30 000 евро без ДДС, като според т. 2.1 възнаграждението следвало да се плати след изпълнение на поръчката в цялост, т.е. след продажбата на имота.

 

112. Въпреки че свидетелят Б. не искал обезпечаване на бъдещото му вземане (в случай на намиране на купувач на имота), на 28.04.2010 г. в гр. Н. отново пред нотариус М.Б. бил подписан нотариален акт за договорна ипотека между Р.В. - ипотекарен длъжник и свидетеля И. Б., представляващ „Б. К.” ЕООД, за обезпечаване на вземането на „Б. К.” ЕООД до размера 30 000 евро с ДДС по сключения договор за поръчка от 30.09.2008 г. Ипотеката била учредена върху 300/11 999 кв.м. идеални части от недвижимия имот в местността А..

Нотариалният акт бил вписан с № 111, т.П, рег. № 1919, дело № 293/28.04.2010 г. по регистъра на нотариус М.Б., а в Службата по вписвания при Районен съд Н. - НА № 111, т. 1, дело № 1077, вх. рег. № 2056/29.04.2010 г.

 

113. По повод договора за възлагане на поръчка на „И. Б.” АД свидетелят А. А. провел разговори със своя приятел А. ***. Разбрал, че няма да може да изпълни поетия от него ангажимент, тъй като П., след като видял за кой имат ставало въпрос, директно отказал съдействие и посъветвал приятеля си А. да не се занимава с този парцел. Понеже последният разчитал единствено на съдействието на П. за изработване на ПУП за имота, решил да откаже поръчката. Уведомил свидетелката Т.К., която от своя страна информирала подсъдимия В.. През лятото на 2010 г. свидетелката Т.К. се обадила по телефона на свидетеля А. да заличи вписаната ипотека, което той сторил на 01.09.2010 г.

По заявлението с вх. № 94-00-6145/28.09.2009 г. на Община Н. от името на Д.И.Н. не е издавана заповед да одобряване на ПУП за имот с идентификатор 51500.510.133.

 

114. На 01.09.2010 г. била заличена и другата договорна ипотека (по молба на ипотекарния кредитор „Б. К.” ЕООД), тъй като подсъдимият В. казал на свидетеля Б., че имотът бил обявен за „изключителна държавна нужда” и подлежал на отчуждаване, с оглед на което опитите за неговото продаване биха се обезсмислили.

 

 

ІІІ

 

 

115. а) През 2008 г. - 2009 г. свидетелката Ж.К. - брокер в агенция за недвижими имоти „Арика” в гр. Н. се занимавала с продажбата на недвижими имот в местността А.. По този повод проучвала кои са собствениците на имотите, за да узнае намеренията им за евентуална продажба. Чрез свой познат свидетелката К. си уредила среща с подсъдимия А.В. през 2008 г. По време на срещата тя разбрала, че имотът бил на майка му. Показал й скица. От визитката му свидетелката разбрала, че подсъдимият е председател на Административен съд Б.. Договорили се имотът да се предлага за продажба на цена 110-120 евро на кв.м. Свидетелката К. разпространила след колегите си информацията, разбирайки се с тях да спират вниманието си само на сериозни клиенти.

       б) След известно време, през 2009 г., свидетелката К. осъществила контакт между подсъдимия и К.П. от гр. Н. като представител на руски клиент. Свидетелката К. показала разположението на имота на П., който проявил интерес към него, но поискал среща със собственика, тъй като знаел за проблеми, възникнали с ръководството и студентите на Националната спортна академия (НСА), която имала изградена база в същата местност.

Свидетелката К. уредила срещата на П. с подсъдимия, но в крайна сметка не се стигнало до договорка заради ескалиралия междувременно конфликт между собственици на имоти в м. А. и НСА по повод учебната база на заведението там. По тази причина свидетелката К. решила да преустанови предлагането за продажба на имоти в м. А., включително и на процесния.

         в) Офертата за продажба на УПИ с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м. в м. А. в землището на гр. Н. била публикувана в сайт за имоти още през 2008 - 2009 г. от свидетелката Л.К. - управител на агенция за недвижими имоти „А.П. ЛК” ООД. Свидетелката К. узнала за офертата за продажба на имота от свидетелката Н. М., която пък била информирана от свидетелката К..

        г) С решение № 84 от 19.02.2010 г. Министерски съвет на РБ обявил територията на обект „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „В.Л.” – Н.” за обект с национално значение. В тази територия попадал имотът с идентификатор 51500.510.133. Срещу това решение било образувано производство във ВАС по жалба на Р.И.В..

 

116. На 04.03.2010 г. била изготвена справка с рег. № RB202204-001-04/р.3-5142 от ГДБОП, изпратена до ВКП, отдел „Инспекторат”. В справката са изложени твърдения за събрана информация относно „извършване злоупотреби от магистрат”, конкретно – за А.Г.В. – председател на АС – Б.. В обобщен вид в нея е отразено, че съобразно постъпилата в МВР информация (чийто източник не е посочен), подсъдимият В. редовно получавал подкупи и подаръци, за да решава дела в определена насока, като същите не се разпределяли на случаен принцип, а лично от него, така че да се паднат на съдия, комуто може да повлияе или пък сам той да е докладчик по делото. В справката са посочени обстоятелствата, свързани с воденото дело за имота от 12 дка в местността А., както и други дела, за които, твърди се, била събрана информация за злоупотреби; посочено е, че подсъдимият използвал майка си Р.В., на чието име придобивал имоти. Описано е, че подсъдимият изготвял фалшиви документи, както и че съхранявал в кабинета си машината, с която ги съставял.

 

117. Въз основа на тази справка била разпоредена проверка с постановление от 26.05.2010 г. на прокурор от ВКП (том 1, л. 1).

            С постановление от 23.11.2010 г. на прокурор от СГП било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, чл. 301 НК срещу неизвестен извършител за това, че през месец август 2009 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия в АС – гр. Б., посредством злоупотреба със служебно положение е поискало и приело дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба и загдето е извършило такова действие при изпълнение на служебните си задължения.

 

118. На 22.02.2011 г. е отправено искане (рег. № RB421132-001-09/6-299) за използване на специално разузнавателно средство (СРС) спрямо свидетелката С. Г. З.. Искането е внесено в Софийския окръжен съд (СОС). Посочен е оперативният способ „подслушване” за два телефонни номера, ползвани от нея – 0889 295 600 и 0888 808 070. В мотивите на искането са отразени данни за придобИ.ето на имота от 12 дка в местността „А.” от страна на Р.В., като е въведено твърдение, че подсъдимият В. е съставил неистински документ, въз основа на който имотът бил върнат. Посочено е, че съобразно оперативната информация, подсъдимият В. и свидетелката З. – началник на СГКК в Б. били в близки отношения, като и тя имала причастност в дейността, за която било започнато наказателното производство. С разрешение на председателя на Софийски окръжен съд от 22.02.2011 г. е дадено такова за подслушване на двата телефонни номера за срок от 60 дни. Въз основа на разрешението започнало експлоатирането на СРС по отношение на телефонната комуникация на свидетелката З..

 

119. На 07.03.2011 г. е отправено искане (рег. № RB421132-001-09/6-331) за използване на специално разузнавателно средство (СРС) спрямо И.Г.Б.. В искането са посочени два оперативни способа – разследване на служител под прикритие съгласно чл. 10в ЗСРС и доверителна сделка по чл. 10б ЗСРС, която да се изрази в сключването на предварителен договор. Искането е внесено отново в СОС. В мотивите са изложени съображения като горепосочените. Посочено е, че адвокат Б. е участвал в производството, както и че имало данни за негова причастност при изготвянето на неистински документи и измами. В мотивите е изтъкнато, че имотът (парцел с площ от 12 000 кв.м., намиращ се на първа линия на морето), придобит безвъзмездно и чрез фалшиви документи, от Р.В. по воденото гр.д. № 605/09 г. е обявен за продажба, което налагало документиране, разкрИ.е, доказване и предотвратяване на престъпна дейност по чл. 253, чл. 301, чл. 309 и чл. 319 НК. В девет точки са изброени задълженията и задачите на служителя под прикритие. А именно: 1) да осъществи контакт с представител на Агенция за недвижими имоти „А.П.”; 2) при осъществяването на контакта да придобие информация относно обявения за продажба парцел – имотна партида № 6993, в регулация, на първа линия море в гр. Н., с площ 12 000 кв.м. и цена 2 280 000 евро; 3) да създаде с поведението си впечатление у И.Б. и/или негови доверени лица, че желае да закупи обекта от името на трето лице; 4) да поиска от И. Б. и/или негови доверени лица всякаква налична документация, свързана с имота; 5) да договори среща с продавача на имота и/или негов представител; 6) да проведе среща с И. Б., в хода на която да поиска провеждането на втора, на която по възможност да присъства собственикът на имота; 7) да договори с И. Б. и/или негово доверено лице сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота; 8) да договори с И. Б. и/или негово доверено лице условията и начините на закупуване и прехвърляне на собствеността на горепосочения имот и 9) да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота с И. Б. и/или негови доверени лица.

С разрешение (с рег. № 91) на председателя на СОС от 07.03.2011 г. е разрешено използването на оперативен способ „разследване чрез служител под прикритие”, което да се проведе от трима служителя с идентификационни номера (91-2011) - 1, - 2 и - 3. Предоставеният срок за използване на СРС е 60 дни.

Междувременно, някъде през януари месец на 2011 г., свидетелят Б. се срещнал с подсъдимият по искане на последния. В проведения помежду им разговор подсъдимият А.В. споделил, че някакви полицаи били посетили негова леля и в хода на беседата с нея, установили, че тя не назовала името на адвокат Б.. По този повод подсъдимият посъветвал свидетеля Б., ако той бъде разпитван за същите обстоятелства, да каже, че е бил упълномощен от някакъв възрастен човек за воденето на делото. Тогава, в контекста на целия разговор, свидетелят Б. заподозрял, че може би имало някакъв проблем с неговото упълномощаване и с воденето на делото. Затова отправил съвет към подсъдимия, ако хората имат претенции към него, са ги извика поотделно, за да ги удовлетвори и да не възникват проблеми. А.В. отвърнал на св. Б., че това не било възможно, но му казал да не се притеснява.

 

120. На 15.03.2011 г. в СОС е внесено искане за използване на СРС чрез оперативен способ „подслушване” спрямо Ж.Н. К. с номер на комуникатора *********. В мотивите са посочени обстоятелства като в предните искания с допълнението, че Агенция за недвижими имоти „А.П.”  предлагала имота за продажба, както и че К. е обявила имота. С разрешение (с рег. № 95) от 15.03.2011 г. председателят на СОС разрешил използването на исканото СРС за срок от 60 дни.

 

121. На 21.03.2011 г., отново в СОС, е внесено искане за използване на СРС чрез оперативен способ „подслушване” спрямо Л.К. В. с номер на комуникатора ***********. В мотивите са посочени обстоятелства като в предните искания с допълнението, че Агенция за недвижими имоти „А.П.” предлагала имота за продажба, като Л.В. и Ж.К. (обявила имота за продажба) действали съвместно. С разрешение (с рег. № 99) от 21.03.2011 г. председателят на СОС разрешил използването на исканото СРС за срок от 60 дни.

 

122. На 24.03.2011 г. в СОС е внесено искане за използване на СРС чрез оперативен способ „подслушване” спрямо С.Н.Ц. за три номера: ***********; 0878 ********* и ********* (служебен). В мотивите са посочени обстоятелства като в предните искания с допълнението, че Р.В. била упълномощила С.Ц. и Г. В.К. да водят преговори за продажба на имота. С разрешение (с рег. № 113) от 24.03.2011 г. председателят на СОС разрешил използването на исканото СРС за срок от 60 дни. В искането не е посочено, че С.Ц. е адвокат. Също така няма твърдения, че последният е заподозрян в извършване на престъпление или пък, че той самият е причастен към разследваната престъпна дейност, или че е знаел за нея.

 

123. На същата дата – 24.03.2011 г. било внесено искане и за прилагане на СРС спрямо Н. К.- М. по отношение на два номера - ********* и **********, - ползвани от нея. Мотивите са идентични на сочените дотук като връзката на М. със случая е очертана посредством твърдението, че тя е посредникът, поддържащ връзка с продавача на имота. С разрешение (с рег. № 111) от 24.03.2011 г. председателят на СОС разрешил използването на исканото СРС за срок от 60 дни.

 

 

124. На 28.03.2011 г. е отправено искане (рег. № RB421132-001-09/6-499) за използване на специално разузнавателно средство (СРС) спрямо Р.И.В.. В искането са посочени два оперативни способа – разследване на служител под прикритие съгласно чл. 10в ЗСРС и доверителна сделка по чл. 10б ЗСРС, която щяла да се изрази в сключването на предварителен договор. В мотивите е изтъкнато, че имотът (парцел с площ от 12 000 кв.м., намиращ се на първа линия на морето), придобит безвъзмездно и чрез фалшиви документи, от Р.В. по воденото гр.д. № 605/09 г. е обявен за продажба, което налагало документиране, разкрИ.е, доказване и предотвратяване на престъпна дейност по чл. 253, чл. 301, чл. 309 и чл. 319 НК. Посочено е също, че в резултат на експлоатация на СРС спрямо Иво Б. било установено, че последният за момента нямал участие в престъпната дейност, както и че сделката щяла да бъде сключена от Р.В.. Отразено е и сключването на договор за посредническа дейност от служителите по чл. 10в с агенцията за недвижими имоти „А.П.”, предлагаща имота за продажба. В шест точки са изброени задълженията и задачите на служителя под прикритие, а именно: 1) да осъществи контакт с Р.В. и/или нейни доверени лица с мотива, че желае да закупи имота с идентификатор51500.510.133 от името на трето лице; 2) да създаде с поведението си впечатление у Р.В. и/или нейни доверени лица, че желае да закупи обекта от името на трето лице; 3) при необхоД.ст да сключи нов договор за посредническа дейност при покупко-продажба на имота с агенция за недвижими имоти „А.П.” от името на юридическо лице, регистрирано на променената самоличност на служителя под прикритие; 4) да договори с Р.В. и/или нейно доверено лице сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота; 5) да договори с Р.В. и/или нейни доверени лица условията и начините на закупуване и прехвърляне на собствеността на горепосочения имот и 9) да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота с Р.В. и/или нейни доверени лица.

С разрешение (с рег. № 121) на председателя на СОС от 28.03.2011 г. е разрешено използването на оперативен способ „разследване чрез служител под прикритие”, което да се проведе от трима служителя с идентификационни номера (121-11) - 1, - 2 и - 3. Предоставеният срок за използване на СРС е 60 дни.

 

125. Експлоатирането на изброените и описани СРС започнало.

На 08 март 2011 г. по телефона на свидетелката Л.К. се обадил мъж, представил се с името Д.М.. Това бил един от служителите под прикритие. Поискал информация за имота и изразил готовност да посети свидетелката в офиса й, за да получи повече сведения.

 

126. а) Свидетелката К. се свързала със свидетелката Н. М., която предлагала имота за продажба, а последната от своя страна се обадила на свидетелката К.. Тя нямала контакт от дълго време с подсъдимия В., но като узнала, че имало клиент, проявяващ интерес към имота, решила да му се обади. На няколко пъти търсила подсъдимия, включително и на служебния му телефон в Административен съд Б., но не могла да установи контакт с него, защото той не отвръщал на обажданията и съобщенията й.

б) Свидетелката К. казала на свидетелката М., че не могла да осъществи контакт с продавача. Затова последната решила сама да стори това. Знаейки от свидетелката К., че продавачът на имота бил съдия, свидетелката М. отишла в кантората на нотариус М.Б. в гр. Н., показала скица на имота и помолила за съдействие за открИ.е на собственика. Нотариус М.Б. казала, че познава сина на собственичката, бил й колега, и обещала да се свърже с него. На следващия ден нотариус М.Б. се обадила на свидетелката М. и я уведомила, че се свързала с колегата си и той й казал, че негов представител ще осъществи контакт с М..

в) В периода преди 20.03.2011 г. подсъдимият В. се видял със свидетеля С.Ц. - адвокат при АК Б., и го помолил да го представлява при водене на преговорите за продажба на имот на майка му. Свидетелят Ц. приел. Тъкмо той се свързал по телефона със свидетелката М. като представител на продавача. Подсъдимият изрично разяснил на свидетеля Ц., че има висящо производство за имота, което следвало да се съобщи на кандидата за купувач. Всъщност с решение от 18.03.2011  г. ВАС, ІІ отделение се произнесъл по жалбата на Р.В. срещу решението на МС от 19.02.2010 г. като го отменил в частта досежно имота с идентификатор 51500.510.133. Това решение обаче не било влязло в сила.

 

127. Междувременно в средата на месец март 2011 г. свидетелката М. и свидетелката К. показали на служителя под прикритие разположението на имота в местността А.. На 17.03.2011 г. в гр. Б. бил сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот между Д.М. като възложител и свидетелката Л.К. като представляваща „А.П.” ООД. Предмет на посредническия договор била покупката на недвижим имот - урбанизирана територия с площ 11 999 кв.м. в землището на гр. Н., м. А. с идентификатор 51500.510.133.

 

128. На 21.03.2011 г., когато свидетелката М. се срещнала със свидетеля Ц., тя му разказала, че имало купувач за имота, че той бил огледал мястото и заявил намерение да купи парцела. Първоначално свидетелят Ц. предложил на свидетелката М. клиентът да подаде писмо за намерения, но свидетелката М. отклонила това искане и предложила да организират среща на кандидата за купувач със собственичката на имота. Свидетелят Ц. се съгласил. Свидетелката М. поискала да получи документи за собствеността на имота, но свидетелят Ц. казал, че на този етап не може да предостави такива документи.

На следващия ден свидетелката К. потвърдила, че клиентът имал готовност за среща със собственичката.

За участие в преговорите като представител на кандидата за купувач свидетелките М. и К. поканили свидетеля И.П..

 

129. Първата среща между представителите на посредническите агенции и двете страни по бъдещата сделка се провела в кантората на свидетеля С.Ц. в гр. Б. и на нея присъствали, освен той като представител на продавача, свидетелките М. и К., свидетелят П. и служителят под прикритие като бъдещ купувач. На тази среща свидетелят Ц. показал решение № 132/14.10.2009 г. на Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г., вписано в Службата по вписвания като документ, удостоверяващ правото на собственост върху имота. Копие от съдебното решение било предоставено на свидетеля П.. Служителят под прикритие поискал среща със собственичката. Тогава свидетелят Ц. показал писмено пълномощно от свидетелката Р.В. за водене на преговори за продажба на имота. Двамата започнали да обсъждат плащанията по сделката - цената, капарото, разноските. Не постигнали съгласие по тези въпроси и затова уговорили среща за следващия ден.   

Началната цена, от която започнали преговорите, била 180 евро/кв.м. На срещата през следващия ден се постигнало съгласие за цена 170 евро/кв.м., ако окончателния договор се сключел до месец, капарото било определено на 15 %. Свидетелят Ц. поел ангажимент при сключване на предварителния договор за продажба на имота собственичката да присъства лично.

 

130. На 30.03.2011 г. свидетелката М. посетила кантората на свидетеля Ц., за да договорят писмено участието й в преговорите по сключване на окончателната сделка. От представените на свидетелката М. няколко варианта на договори за поръчка, всички предварително подписани от свидетелката Р.В., тя подбрала и подписала един. Съобразно него, като изпълнител по договор за поръчка Р.В. - собственик на ПИ с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м. възлагала на изпълнителя да посредничи при продажба на имота, като комисионата за свидетелката М. била определена на 217 120 евро. Договореното възнаграждение подлежало на връщане, в случай че изпълнителят или кое да е друго лице, свързано с него, разпространели информация във връзка с договора и относно параметрите на сделката, вкл. цена и страни.

Свидетелят Ц. уговорил с М. среща за следващия ден - 31.03.2011 г. в 11.30 ч., в кантората му, на която щяла да дойде собственичката на имота за сключване на предварителния договор.

 

131. а) Свидетелката М. уведомила свидетелите К. и П., за да се организира присъствието и на клиента.

На 31.03.2011 г. преди обяд подсъдимият В. уведомил свидетеля Ц., че майка му била получила хипертонична криза и нямало да се яви на срещата в 11.30 ч. Свидетелят Ц. уведомил колегата си свидетеля И.П..

       б) На същата дата и съобразно предварителната уговорка служителят под прикритие (в ролята на кандидат за купувач на имота) заедно с негов колега - друг служител под прикритие, отишли в офиса на свидетелката Л.К. към 11 ч. Там вече бил свидетелят П., който ги уведомил, че собственичката нямало да може да се яви на срещата и нямало да може да се сключи предварителният договор. Недоволство от това развитие на събитията изразили както служителите под прикритие, така и брокерите, ангажирани със случая. Свидетелката К. позвънила на свидетелката М., която също проявила озадачението си от така възникналата ситуация.

Свидетелката М. и свидетелката К. си уговорили среща в кафене Б. на ул. „А.” в гр. Б., закъдето тръгнал и кандидатът за купувач.

         в) Около 12 ч. подсъдимият В. изпратил ново съобщение до свидетеля Ц. с молба да уреди среща с кандидат-купувача. Свидетелят Ц. уведомил за това свидетеля П.. На свой ред той звъннал на служителя под прикритие и му казал, че може би все пак ще успеят да сключат предварителния договор, защото собственичката се почувствала по-добре. Свидетелят П. казал още, че свидетелят Ц. поискал да се срещне с кандидата за купувач и със свидетелката М.. Служителят отговорил, че ги чака в заведение Б..

        г) По същото време в кафене Б. били свидетелката М. и служителят под прикритие, който се представял за купувач. Докато обсъждали в случващото се, към 13 ч., в заведението пристигнал и подсъдимият А.В.. Той се настанил на друга, но в близост до масата, на която седели брокерката и служителят под прикритие. Няколко минути по-късно отишъл до тяхната маса. Представил се като председател на Административен съд Б. и поканил служителя под прикритие да се преместят на друга маса, за да разговарят лично.

        е) Когато седнали сами на друга маса, подсъдимият В. споделил на кандидата за купувач, че откакто политическата партия ГЕРБ спечелила изборите, започнал „лов на вещици” за магистрати - съдии и прокурори, подслушвали се телефони, наблюдавали се магистрати, с цел да се урони престижа на съдебната власт. Изтъквайки, че е публична фигура в гр. Б., подсъдимият обяснил изискването си за поверителност при воденето на преговорите за продажбата на имота. За имота подсъдимият В. изяснил, че е собствен на майка му, но тя трябвало да компенсира и други лица. Служителят под прикритие от своя страна посочил, че свидетелят И.П. бил проверил данните за собствеността на имота и не съзрял пречка за сключване на сделка за продажбата му. Тогава подсъдимият В. споделил, че той на свой ред бил проверил фирмата на кандидата за купувач и така установил, че не извършвала търговска дейност. Допълнил, че бил проучил и данните за личността на купувача и се потвърдило, че е от Благоевград, но въпреки това се притеснявал да не е агент на служба за сигурност. Служителят под прикритие тогава разказал на подсъдимия В. легендата си на посредник на чужд инвеститор - че живял в чужбина и не бил запознат с политическия живот в страната. Благодарил на съдията за доблестта да дойде лично и да го уведоми за мотивите си за отлагане на сделката. В края на разговора подсъдимият В. казал, че се нуждае от още малко време, за да помисли по сделката, и че в 16.30 ч. свидетелят Ц. щял да се обади с уведомление дали да бъде сключен предварителен договор до края на деня. После подсъдимият В. си тръгнал, а служителят под прикритие се върнал обратно своята маса, където междувременно се била присъединила и свидетелката Л.К., а малко по-късно пристигнал и свидетелят И.П..

 

132. Около 14 - 15 ч. с подсъдимият В. изпратил нов имейл до свидетеля Ц. с искане да уреди среща с кандидата за купувач в 17 ч. в кафене Л. на ул. „К. и М.” в гр. Б., което свидетелят Ц. сторил.

 

133. Към 17.10 ч. двамата служители под прикритие (единият от които в ролята на кандидат-купувача) влезли в кафенето. На маса в дъното на заведението вече ги чакали подсъдимият В., свидетелят Ц. и Р.В.. Дошъл и свидетелят П.. Подсъдимият В. отново изразил опасение да не би да е обект на подслушване и записване. Казал също, че е подготвил договора в два екземпляра. Свидетелят Ц. извадил единия екземпляр от договора и го дал на служители под прикритие - кандидат за купувач. Той го прочел и видял, че договорът е подписан от името на продавача. Затова помолил Р.В. за личната й карта, за да свери данните. Поискал и втория екземпляр от договора и се преместил при свидетеля П., за да разгледат заедно договора. През това време към тях се присъединили свидетелките М. и К.. Свидетелят П. изразил становище, че договорът не създава риск за купувача. Служителят под прикритие подписал двата екземпляра на договора и ги подпечатал с печат на фирма „А.Ф.И.” ЕООД. След това взел единия екземпляр и заедно със свидетелите К., П. и другия служител под прикритие си тръгнали.

 

134. Съобразно предварителния договор Р.В. се задължавала да продаде на „А.Ф.И.” ЕООД своя недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 51500.510.133 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., с площ 11 999 кв.м., при съседи ПИ № 51500.510.82 и 51500.510.123, за сумата 2 030 000 евро. При сключване на предварителния договор купувачът се задължавал да плати предплата в размер 304 500 евро по банкова сметка. ***-дневен срок договорът се считал за непородил правно действие, като в този случай купувачът носел отговорност за вреди на продавача на преддоговорно основание. Остатъкът от продажната цена в размер 1 725 500 евро следвало да се плати по банкова сметка ***ор. Страните се задължавали да сключат окончателен договор в срок до 1 месец от подписване на предварителния договор, но в случай, че не са постигнали съгласие кога да се извърши окончателния договор, се задължавали да се явят пред нотариус М.Б. с рег. № 110 на нотариалната камара, на 29.04.2011 г. в 10 ч., за да изповядат сделката в нотариална форма. Продавачът имал право на неустойка 100 000 евро в случай, че купувачът не изпълнел задълженията си.

Стойността на недвижим имот ПИ с идентификатор 51500.510.133 с площ 11 999 кв.м. в м. А., гр. Н., към 31.03.2011 г. била 2 780 800 лв.

Р.В. не е договаряла с посредниците по сделката, нито с кандидата за купувач. Тя присъствала при самото сключване на предварителния договор, но не е вземала участие в разговорите, като и двата екземпляра на предварителния договор били подписани от нея предварително.

 

 

ІV

 

 

            135. Междувременно, в началото на 2010 г., подсъдимият А.В. решил да се сдобие неправомерно с друг имот от черноморското крайбрежие. Спрял се на имоти със стари номера - пл. № 722 и пл. № 723 в кв. 63 по плана на кв. С., гр. Б., одобрен със заповед № 1491/15.10.1992 г. Имотите се намирали в крайбрежен парк и представлявали частна общинска собственост, актувани с Акт за частна общинска собственост № 2619/03.10.2000 г.

 

136. Подсъдимият решил отново да ползва името и данните на вуйчо си Д.Н. и да води от негово име съдебно производство, този път - административно такова, за отмяна на отчуждаване и възстановяване на собствеността.

В изпълнение на намерението си се сдобил със заявление, на което бил придаден вид, че е подписано от Д.Н., до Община Б., в което се твърдяло, че заявителят притежавал два имота в с. С., понастоящем квартал на Б., с кадастрални номера № 722 и № 723 по плана на населеното място. Това сторил на неустановена дата, но преди 26.03.2010 г. В заявлението било посочено също, че двата имота били отнети от Н., без той да е получавал обезщетение за това, като се допълвало, че към момента Н. не можел да представи документи за твърденията си, но полагал усилия да издири такива. Твърдяло се още, че към момента имотите съществували в същия вид като при отнемането им и не се ползвали по предназначението, за което били отнети. Със заявлението се искало възстановяване на основание чл. 31 ЗОбС на имотите и отмяна на заповедта за отчуждаването им.

Техническият съставител на заявлението не е разкрит по делото. Положеният в него подпис за заявител е имитация на подписа на Д.Н., поради което не може да се установи кой е авторът му, в това число дали подсъдимият е съставил документа сам.

В заявлението отново бил посочен за адрес на заявителя не този, на който той действително живеел, а адресът на Р.В. (гр. Б., ж.к. С. бл. **, вх. *, ет. **).

Д.Н. не притежавал имоти в с. С. и не е подавал заявление до Община Б..

 

137. На 26.03.2010 г. подсъдимият В. помолил свидетелката Т.К. да подаде заявлението от името на свидетеля Д.Н. в Община Б.. Тя изпълнила молбата му и подала заявлението, което било заведено в деловодството на общината с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. В долния му десен ъгъл е изписан телефонен номер на свидетелката Т.К. - 0892 021567 и било ръкописно изписано името К..

 

138. Заявлението било възложено на К.С. и С.Ж. за проверка, становище и подготовка на отговор (с резолюция от 29.03.2010 г.)

С писмо с изх. № 94-Д-287/31.03.3010 г. от директора на дирекция „УОС” при Община Б., адресирано до Д.И.Н. и насочено за изпращане на адреса, посочен в заявлението (гр. Б., ж.к. С. бл. **, вх. *, ет. **), на заявителя бил предоставен 3 – дневен срок от получаване на уведомлението да представи доказателства за отчуждаване на недвижими имоти № 722 и № 723 по плана на кв. С. и да посочи изрично заповедта за отчуждаване, чиято отмяна претендирал, тъй като от твърденията в заявлението не се установявало отчуждаване на цитираните недвижими имоти, а и не били приложени доказателства.

 

139. Писмото с указанията било изпратено по пощата, но обратна разписка, удостоверяваща факта на връчването му не се върнала и няма такава в преписката.

Всъщност, чрез коментираното заявление (с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г.) подсъдимият целял единствено да има основание за иницииране на процедура за обжалване на мълчалив отказ пред съда. Той не търсел произнасяне от администрацията, тъй като бил наясно, че всякакви представени пред нея документи могат да бъдат проверени по служебен път. А тъй като в действителност не разполагал с такива, удостоверяващи отчуждаване на имотите, защото те никога не били отчуждавани от Д.Н., нямало как да изпълни замисъла си за сдобИ.е с тях в производство пред административния орган.

 

140. На неустановена точно дата, но преди 23.04.2010 г. подсъдимият В. разполагал с документ - жалба срещу мълчалив отказ от името на свидетеля Д.И.Н. до Административен съд Б.. В жалбата се твърдяло, че Д.Н. подал искане до Община Б. за отмяна на отчуждаване на отнети недвижими имоти, като предвид липсата на произнасяне на административния орган жалбоподателят сезирал съда. Отправената претенция била за отмяна на мълчаливия отказа и за връщане на двата имота.

Д.Н. не е подавал въпросната жалба. Тя не е подписана от него, а от неустановено лице, имитирало подписа му. Авторът на същия не може да бъде разкрит поради отсъствието на достатъчно индивидуализиращи почеркови признаци.

В жалбата не се сочел адрес на жалбоподателя, нито други идентифициращи го лични данни извън името и населеното място (гр. Б.). Също така в жалбата не се конкретизирали имотите, нито искането, отправено до администрацията, чийто отказ за произнасяне се атакувал; не била посочена и заповедта за отчуждаване на имотите, чиято отмяна се искала. От външна страна тя не съдържала реквизитите, изброени в чл. 150 АПК.

 

141. Жалбата била занесена на 23.04.2010 г. в деловодството на АС - Б. от свидетелката Т.К. по молба на подсъдимия.

В деловодството била приета от свидетелката К. Г. - младши специалист. Свидетелката К. Г. забелязала, че в жалбата няма посочен адрес на подателя, нито телефон и ЕГН и обърнала внимание на свидетелката К., че без тези реквизити жалбата не може да бъде заведена. Свидетелката К. обаче отвърнала, че е само приносител - приятелка на съпругата на адвоката, който е писал жалбата, затова не можела да допълни данните в жалбата. Свидетелката Г. отказвала да приеме жалбата в този й вид, но в крайна сметка отстъпила и въвела вх. № 3260/2010 г. на АС - Б..

 

142. По-късно същия ден подсъдимият А.В., в качеството му на административен ръководител, образувал по жалбата административно дело № 866/2010 г.

С протокол за избор на докладчик, подписан от В. в качеството му на административен ръководител на АС – Б., на 23.04.2010 г. в 17.06 ч., определил себе си за съдия-докладчик по адм.д. № 866/2010 г. От протокола е видно, че в него фигурира само името на определения в резултат на избора съдия. В протокола не се съдържат данни за това между кои съдии е бил извършен изборът на докладчика по делото. Не се съдържат данни и за другите, разпределени през този ден дела.

На сочената дата – 23.04.2010 г. в АС – Б. са постъпили за образуване 10 броя дела. Три от тях са били разпределени на съдия З.Б. (с №№ 859, 864 и 865); две – на съдия Т. Е. (с №№ 858 и 862); две – на съдия Л.А. (с №№ 860, 863); едно на съдия В. Е. (№ 861); едно на съдия Г.Р. (№ 867) и едно на подсъдимия В. – процесното с № 866.

Тъй като през 2010 г. не били правени архиви на програмния продукт за разпределяне на делата „Law choice”, е неустановимо както каква е била процентната натовареност на съдиите. Делата на останалите докладчици също са били разпределени с протокол за всеки поотделно.

 

143. Подсъдимият започнал да разглежда делото, което било инициирано от него самия и въз основа на жалба, която не била подписана от сочения в нея автор, и която не обективирала в действителност ничие реално оплакване от отказ на администрацията. Така, с резолюция от 23.04.2010 г. подсъдимият В., действащ като докладчик по делото оставил жалбата без движение, указвайки внасяне в 7-дневен срок от съобщението на държавна такса в размер на 10.00 лева и посочване на адрес за уведомление, ако такъв не се съдържал в административната преписка. Със същата резолюция подсъдимият задължил Община Б. да представи цялата административна преписка.

 

144. В изпълнение на указанията за изпращане на административната преписка по жалбата на Д.И.Н., същата била изпратена и постъпила в АС - Б. на 03.05.2010 г. Тя съдържала следните документи: заявлението с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. от Д.И.Н.; писмото с изх. № 94-Д-287/31.03.3010 г. от директора на дирекция „УОС” при Община Б. до Д.И.Н.; писмо с изх. № 94-Д-287/07.04.3010 г. от Директора на Дирекция „УОС” до началник Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация” при Община Б., с което се искали: извадки от всички предходни планове относно бивши имоти пл. № 722 и № 723 в кв. С., както и извадка от действащия ПУП с нанесени бивши имоти, извадка от регистър на собствениците, информация за предвижданията относно бившите имоти и копия от одобряване на заповедите за ПУП, информация за възстановена собственост в рамките на бившия парцел; скица - извадка за ПИ № 722 в кв. 63 по плана на кв. С., гр. Б., изработена на 21.04.2010 г. от Община Б., Дирекция „Строителство и архитектура” (в нея било отразено, че върху действащия ПРЗ на кв. С. са нанесени бивш имот № 345 по плана, одобрен със заповед № 236/26.02.1972 г., и бивш парцел VI 140 в бивш кв. 27 по плана, одобрен със Заповед № 217/25.01.1944 г.); скица - извадка за ПИ № 723 в кв. 63 по плана на кв. С., гр. Б., изработена на 21.04.2010 г. от Община Б., Дирекция „Строителство и архитектура” (в нея било отразено, че върху действащия ПРЗ на кв. С. са нанесени бивш имот № 344 по плана, одобрен със заповед № 236/26.02.1972 г., и бивш парцел V 134 в бивш кв. 26 по плана, одобрен със Заповед № 217/25.01.1944 г.); заверено копие от разписен лист от 1992 г., в който имоти № 722 и № 723 били отразени като общински с вид на имота – двор; заверено копие от разписен лист от 1972 г., в който имоти № 344 и № 345 били отразени като общински с вид на имота - празно място и заверено копие от разписен лист от 1944 г., в който имоти V 134 в кв. 26 и VI 140 в кв. 27 били отразени като празни общински места..

 

145. В съпроводителното писмо за изпращане на административната преписка се уточнявало, че заявителят Д.Н. не отстранил недостатъците в дадения му 3-дневен срок по чл. 30,ал. 2 АПК. Изразявало се становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, тъй като не бил налице мълчалив отказ за разглеждане по същество на отправеното искане за издаване на индивидуален административен акт.

 

146. На 03.05.2010 г. (когато в съда постъпила преписката) било изпратено съобщение и до Д.И.Н. на адреса, посочен в заявлението до общината (гр. Б., ж.к. С. бл. 61, вх. З, ет. 11) за внасянето на държавна такса в размер 10 лв. Съобщението не било връчено на адресата. Свидетелката Д.Н. - призовкар, отразила на 11.05.2010 г., че „на адреса живее Д. И. Д.в”, т.е. друго лице.

С резолюция от 15.05.2010 г. подсъдимият В. разпоредил уведомяването на жалбоподателя да се извърши чрез залепване на обявление на табло. Върху невръченото съобщение до Д.Н. било направено отбелязване за поставено на 17.05.2010 г. обявление върху табло.

 

147. На 17.05.2010 г. в АС - Б. постъпила молба по адм.д. № 866/2010 г., на която бил придаден вид, че е от Д.Н., за внесена държавна такса с приложена към молбата вносна бележка. Молбата била заведена с вх. № 3884/17.05.2010 г. Ръкописният текст и подписът в нея не са изпълнени от Д.Н.. Техен автор е свидетелката Т.К..

На 13.05.2010 г. свидетелката К. внесла по сметка на АС - Б. държавната такса от 10.00 лева.

 

148. На 18.05.2010 г. подсъдимият В. насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 08.06.2010 г. от 13.40 ч., указвайки призоваването на страните.

Призовки за Д.Н. и за ответника (Община Б.) били изпратени на 19.05.2010 г. За ответника призовката била получена от юрисК. Ч. на 20.05.2010 г., а призовката за Д.Н. отново не била връчена, като свидетелката Д.Н. (призовкар), на 27.05.2010 г., пак отразила, че „на посочения адрес живее Д. И. Д.в”.

С резолюция от 31.05.2010 г. подсъдимият разпоредил призоваването на жалбоподателя по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 01.06.2010 г., изпълнявайки резолюцията, свидетелката С.К. - призовкар при АС - Б., поставила на таблото за съобщения във входа на посочения по делото адрес за призоваване на жалбоподателя (гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. **) уведомление до Д.И.Н. с указание в двуседмичен срок да се яви в АС - Б. за получаване на призовка с приложени книжа.

 

149. Въпреки че този срок не бил изтекъл към 08.06.2010 г., на посочената дата, в 13.40 ч. се провело открито съдебно заседание по адм.д. № 866/2010 г., ръководено от подсъдимия.

Д.Н., който изобщо не знаел за делото, логично, не се явил на него, а за ответника се явила юрисК. Е.Б.. Тя направила възражение за нередовност на жалбата, изтъквайки пропуските и недостатъците относно адреса на жалбоподателя и относно индивидуализацията на имотите, чиято отмяна на отчуждаване се претендирала. Уточнила, че Община Б. е направила усилие във връзка с подаденото заявление от 26.03.2010 г. да изясни за кои имоти става въпрос и да представи съответните доказателства във връзка с имот № 722 и № 723. Посочила, че е било поискано от заявителя Д.Н. да конкретизира имотите и да представи доказателства за отчуждаването им по реда на някой от благоустройствените закони, както и налице ли е заповед за отчуждаването, чиято отмяна претендира.

Подсъдимият В. държал определение, с което приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като макар жалбата да страдала от пороците, изброени от представителя на ответника, те следвало да се приемат за отстранени след представяне на административната преписка, съдържаща изчерпателен адрес на жалбоподателя и индивидуализиращите белези на имотите. Заключавайки, че съдът може да определи спорния предмет и претендираните от жалбоподателя имоти, респ. отмяна на тяхното отчуждаване, подсъдимият дал ход на делото и го докладвал. Видно от доклада – оспорвал се мълчалив отказ на Община Б. за отмяна на отчуждаване на имоти с кадастрални №№ 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б..

ЮрисК. Б. оспорила жалбата и поискала отхвърлянето й от съда, както и приемане на представената административна преписка като доказателство по делото. Тя не отправила доказателствени искания. Подсъдимият обаче отложил делото за 07.09.2010 г., 13.30 ч., с указание към жалбоподателя за представяне на доказателства за отчуждаването, респ. отнемането на претендираните имоти, както и каквито и да е други писмени доказателства относно наличие на негови вещни права върху тях.

 

150. Призоваването на жалбоподателя било извършено отново чрез поставяне на съобщение върху таблото. На 22.06.2010 г. свидетелката С.К. поставила уведомление до Д.И.Н. в двуседмичен срок да се яви в АС - Б. за получаване на призовка с приложени книжа.

 

151. На 03.09.2010 г. по делото била депозирана молба с вх. № 6735 от името на свидетеля Д.Н., съдържаща изявление за редовното му уведомяване за съдебното заседание за 07.09.2010 г., искане за допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени задачи, както и искане да се задължи Община Б. да представи заповедите за одобряване на устройствени планове, засягащи имотите, и строителни книжа за извършените в тях строителни и други мероприятия.

Молбата постъпила в Административен съд Б. в плик без пощенско клеймо с надпис за адм.д. № 866/2010 г. Тя не била подписана от Д.И.Н., а от неустановено по делото лице. Ръкописният текст в пощенския плик без клеймо с надпис: „Адм.дело № 866/2010 г., Административен съд Б-с” бил написан от Т.К..

 

152. На 07.09.2010 г., в 13.30 ч. в проведеното открито съдебно заседание, ръководено от подсъдимия, се явила отново юрисК. Б. като представител на ответника. Подсъдимият дал ход на делото и докладвал молбата от името на жалбоподателя. ЮрисК. Б. заявила, че Община Б. няма да сочи други доказателства освен представената административна преписка, а по искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза предоставила на съда. Все пак уточнила, че ако съдът реши да допусне експертизата, следва да се внесе яснота по искането, защото и до момента имотите не били конкретизирани и индивидуализирани.

Подсъдимият В. допуснал съдебно-техническа експертиза с поставените от жалбоподателя задачи, определил вещо лице, както и депозит за него в размер 200 лв., вносим в 7-дневен срок от съобщаването. Отложил делото за 12.10.2010 г.

 

153. На следващия ден била изпратена призовка до Д.И.Н. за съдебното заседание за 12.10.2010 г., съдържаща и уведомление за допуснатата съдебно-техническа експертиза, за която в 7-дневен срок от получаване на призовката следвало да се внесе депозит от 200 лв.

Свидетелката Д.Н. отразила в призовката връчването й на Р.В. - сестра на жалбоподателя. Подписът в призовката за получател обаче не бил изпълнен от Р.В..

 

154. На 14.09.2010 г. от името на свидетеля Д.Н. бил внесен депозит от 200 лв. за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Вносната бележка за депозита била представена в АС - Б. с молба от името на Д.Н., датирана от 13.09.2010 г. Молбата не била подписана от Д.Н.. Начинът на приобщаване на молбата към материалите по делото не е изяснен, но предвид отсъствието на входящ номер в нея, тя не е била депозирана нито чрез общата регистратура, нито чрез деловодството.

На 15.09.2010 г. обвиняемият В. поставил върху молбата резолюция „К.Д.”

 

155. На 17.09.2010 г. в АС - Б. постъпила молба от вещо лице С.Р. по адм.д. № 866/2010 г. за определяне на друго вещо лице, тъй като поставената задача изисквала познания в областта на геодезията, каквито тя не притежавала. С резолюция от същата дата подсъдимият заменил вещото лице с друго - М.Г..

На 12.10.2010 г. от нея постъпила молба за определяне на друга дата за изслушване на заключението, тъй като поради краткия срок тя не могла да изготви експертизата.  

 

156. В проведеното същия ден открито съдебно заседание подсъдимият А.В. докладвал постъпилата молба от вещото лице и отложил делото за 23.11.2010 г., 14.10 ч.

 

157. На 08.11.2010 г. постъпило заключението, изготвено от вещото лице М.Г. по назначената по делото експертиза. В него била описана идентификацията на имотите по действащите ЗРП от 1944 г. насам. По отношение на имот пл. № 722 било отразено, че е свободен, неограден и незастроен терен, в южната част на който имало реализиран покрит отводнителен канал. За имот пл. № 723 – че бил ограден с оградна мрежа, в него имало лозе на бетонови колове и плодни дървета.

 

158. В открито съдебно заседание, проведено на 23.11.2010 г. и ръководено от подсъдимия А.В., за ответника се явила юрисК. Б.. За жалбоподателя Д.Н. съдът докладвал редовното му уведомяване. В това съдебно заседание било изслушани и прието заключението на вещото лице Гълъбова. Но подсъдимият отложил делото с аргумент, че на жалбоподателя, който не се бил явил, следвало да се даде възможност да се запознае със заключението и да ангажира доказателства в своя подкрепа.

159. На датата на поредното открито заседание - 14.12.2010 г., пак постъпила молба, на която бил придаден вид, че е подписана от Д.Н.. С нея се искало отлагане на делото заради внезапно заболяване на жалбоподателя, който се защитавал сам, а искал да представи писмени доказателства. Молбата не била подписана от Д.Н.. Тя е приложена по делото без да е била депозирана в регистратурата и/или в деловодството. Не е била донесена и в съдебно заседание (в него не се явил никой, за която и да е от страните). 

Въз основа на докладваната молба съдът не дал ход на делото и го отложил  за 08.02.2010 г., 14.40 ч.

 

160. Свидетелката С.Х. – секретар-протоколист по адм. д. № 866/2010 г. видяла молбата без входящия номер след заседанието и след като вече била докладвана от подсъдимия В.. По повод това тя се обърнала към свидетелката К. Г. - деловодител на състава, председателстван от подсъдимия, и я попитала защо молбата е без входящ номер. Свидетелката К. Г. също не знаела как молбата е постъпила по делото. За да заведе молбата, свидетелката Г. й сложила печат без входящ номер, само с дата.

 

161. В следващото съдебно заседание, проведено на 08.02.2011 г., се явил само представител на ответника - юрисК. Б.. Тя за пореден път изтъкнала, че няма доказателствени искания и предложила приключването на делото. Подсъдимият В. обявил приключването на събирането на доказателства и дал ход по същество. ЮрисК. Б. пледирала за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана с аргумент, че по делото не били събрани доказателства, установяващи собствеността на жалбоподателя за претендираните имоти, както и отчуждителни действия по отношение на тях. Съдът, председателстван от подсъдимия В., обявил делото за изяснено, и че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

162. Но на 17.02.2011 г. постъпила нова молба от името на Д.Н. - с вх. № 1537, с уведомление от страна „жалбоподателя”, че не се бил явил в съдебно заседание на 08.02.2011 г. по здравословни причини. Към молбата била приложена и заповед (в незаверено копие) от 1984 г. на председателя на ГНС - Б. за открИ.е на производство за отчуждаване на имотите.

Молбата до Административния съд Б. не била подписана от Д.Н.. Тя била депозирана в деловодството в плик, върху който имало надпис „до Административен съд Б-с Адм. дело 866 от 2010 г.” и подател „Д.И.Н. Жалбоподател по Адм.дело 866/10 г.” Този ръкописен текст, върху плика, е написан от свидетелката Т.К..

 

163. Ползвайки за основание тази молба, подсъдимият В. произнесъл  определение за отмяна на протоколното определение от 08.02.2011 г. за приключване събирането на доказателства и насрочил открито съдебно заседание за 05.04.2011 г. - 14.30ч.

 

164. В приложеното към молба с вх. № 1537/17.02.2011 г. незаверено копие от заповед от 1984 се разчита текст, според който на основание чл. 95, вр. чл. 63 ЗТСУ се откривало производство по отчуждаване на недвижимите имоти - в кв. 46 с пл.сн. № 344 и в кв. 47 с пл.сн. № 345 по плана на кв. С., притежавани от Д.И.Н. за обект „Жилищно строителство”.

Незавереното копие от Заповед от 1984 г. за открИ.е на производство по отчуждаване на недвижими имоти съдържало в долната част на документа две заверки - в долния ляв ъгъл заверка за вярно с оригинала с подпис от неизвестно лице, а в долната дясна част на документа била отразена заверка за вярно с оригинала от името на „юр.к. З.Р.” с подпис.

Свидетелката З.Р. - главен юрисК. на Община Б., не е извършвала заверка на Заповед от 1984 г. за открИ.е на производство по отчуждаване на недвижими имоти на Д.Н.. В Дирекция „Общинска собственост” на Община Б. не съществува заповед на основание чл. 95 от ЗТСУ във връзка с чл.63 за отчуждаване на имоти на Д.И.Н.. Коментираният тук документ не е сред инкриминираните.

 

165. С оглед определението на подсъдимия В. от 17.02.2011 г., на 18.02.2011 г. до Д.И.Н. (на адрес гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. **) била изпратена призовка за участие в открито съдебно заседание на 05.04.2011 г., 14.30 ч. Върху призовката на 14.03.2011 г. свидетелката Д.Н. отразила, че я връчила на Р.В. - сестра на жалбоподателя. Но подписът не бил положен от Р.В., а от друго, неустановено лице.

 

166. В Община Б. няма отчуждителна преписка за имоти, собственост на Д.И.Н.. За бивши имоти с пл. №  344 в бивш кв. 46 и пл. №  345 в бивш кв. 47 по стар, недействащ план от 1972 г. на кв. С., гр. Б., в разписния лист към цитирания план имотите са записани на Община Б. и са били предмет на отчуждително производство за укрепване на морския бряг. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ на кв. С., гр. Б., одобрен със заповед № 1491/15.10.1992 г., части от цитираните имоти преминават в улична регулация, а в останалата си, по-голяма част, като имоти с нови №№ 722, 723, 724 и части от 725 и 721, са включени в УПИ II, кв. 63, отреден „за крайбрежен парк, КОО, спорт и плаж”, актуван с Акт № 2619/03.10.2000 г. за частна общинска собственост.

 

167. На 05.04.2011 г. не се провело заседание по адм .д. № 866/2010 г. заради взетата мярка за неотклонение задържане под стража спрямо подсъдимия А.В. (при обстоятелства, описани в следващия раздел).

 

168. На 15.04.2011 г. делото било преразпределено на друг съдия. Д.Н. отново бил призован от адреса на майката на подсъдимия Р.В.. След като свидетелката С.К. отразила в призовката, че лицето не живее на посочения адрес, и че до момента призовките са връчвани на сестра му Р.В., а тя била търсена многократно на адреса, но не била открита, съдията - докладчик извършил справка за постоянен и настоящ адрес на Д.Н..

 

169. С разпореждане № 873/02.05.2011 г. съдията-докладчик констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК и на основание чл.158, ал.1 АПК оставил без движение подадената от Д.Н. жалба с указание за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Съобщението с копие от разпореждането на съда било връчено на 05.05.2011 г. на Д.И.Н. по местоживеенето му в с. Ч..

Д.Н. е починал на 02.02.2012 г. в с. Ч..

 

 

V

 

 

170. а) След приключване на събитията, описани в раздел ІІІ (сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота), подсъдимият бил арестуван вечерта на същия ден – 31.03.2011 г. Бил задържан на улицата и отведен в сградата на Административния съд в гр. Б.. Там, без да присъства друго лице от учреждението, било извършено претърсване в служебния му кабинет и били иззети вещи и документи. Претърсването било извършено без да бъде взето разрешение от съдия за това. Планирано е било още на 22.03.2011 г., видно от резолюцията на прокурор от СГП за одобряване на това действие по изготвения следственооперативен план. Претърсването продължило малко над 6 часа – от 18.40 до 00.50 ч. Като поемни лица били ангажирани свидетелите А. Томов Ж. (чието лично име в протокола за претърсване и изземване и посочено като „А.”) и Х.Б.М.. Първият от тях бил спрян на улицата от двама цивилни полицейски служители, които му обяснили, че във връзка с провежданото от тях разследване са необходими двама човека, които да присъстват. Свидетелят Ж. не разбрал на какво точно трябвало да присъства, нито му станало ясно на какво действие присъствал. Не му били разяснени правата и задълженията на поемно лице. През цялото време на провеждане на действието той стоял прав в един ъгъл на стаята. Не разбрал дали и какво било иззето. Подписал съставения протокол на посочените места, но не го прочел. Свидетелят М. разбрал, че присъства на претърсване, както и че неговата роля е да бъде свидетел на това действие. Той в общи линии узнал, че трябва да наблюдава да не се извърши някакво нарушение. Не схванал какво би могло да е то, но като цяло имал представа, че може да представлява „изкарване” на „някакви измислени документи”. Той разбрал, че се търсят документи, както и че били намерени такива, тъй като разследващите четяли на глас. Свидетелят не е съхранил ясен спомен дали е прочел протокола преди да го подпише, но мисли, че е сторил това. Освен документите, той не възприел намирането и изземването на други вещи.

Претърсване било извършено и в дома на Р.В.. То също било планирано още на 22.03.2011 г., съобразно предвиденото в посочения по – горе следственооперативен план.

б) В деня на арестуването на подсъдимия В. на свидетеля К.С. – оперативен работник в отдел БОП – Б. било разпоредено да отиде в с. Ч. заедно с дознател. Задачата била да се установи Д.Н. с цел разпита му, както и да се установят относими към делото документи в кметството, най-вече удостоверения за наследници. Към дознателя и свидетеля С. се присъединил и свидетелят Г. Я. – младши полицейски инспектор в РУП – А., под чийто район е и с. Ч.. Свидетелят Я. следвало да улесни действията по осъществяване на контакт с кмета и с Д.Н., когото той познавал. След като и кметът, и Д.Н. били установени, всички отишли в кметството, където се провел разпитът на Д.Н.. Преди това обаче, при обсъждането на повода, по който бил търсен, Н. споделил пред свидетеля С. в хода на провежданите разговори, че не притежавал земя в Н.. Същото споделил и със свидетеля Я.. В разговора, проведен между двамата след разпита на Н., последният разказал за някакво писмо, получено от него по пощата за връщане на земя, която обаче не била негова и се чудел как така му я връщат. Изразил съмнение, че племенникът му би могъл да е подал тези документи, като уточнил, че той самият не бил подавал никакви.  

 

171. На 01.04.2011 г., в 15.50 ч. съдия П. Г. от БОС отразила върху протокола за претърсване и изземване „Одобрявам” и поставила подпис.

Наличният по делото преносим компютър НР Compad 6710b, сериен номер CNU 73550Q1P и захранващ кабел със зарядно устройство е заведен като материален актив в инвентарната книга на АС – Б. на 27.12.2007 г. Същият е бил предоставен за ползване на подсъдимия В. в служебното му качество. Бил иззети и компютър DELL Optiplex 330, и флаш памет 4GB USB – също заведени като дълготрайни материални активи на АС – Б..

Иззетите две пишещи машини (едната, от които върната още в досъдебното производство) не са на АС – Б., а са на подсъдимия В..

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

           

172. Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на доказателствения материал по делото, събран чрез:

 

гласните доказателствени средства:

показанията, дадени в хода на съдебното следствие, на свидетелите: С.М. (както и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК, за фактите узнала ли е, кога и при какви конкретни обстоятелства за имот в Н., кредитирани от съда по съображения, изложени по-нататък); Н. И.а; Я.В.; С.А.; Н.Д. (както и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, касаещи естеството на комуникацията и съдържанието на отношенията между свидетеля и подсъдимия по повод ангажирането на първия като процесуален представител, поддържани от свидетеля след изясняване на действителното им съдържание, съпоставено със заявеното от него за същите обстоятелства в съда); К. Г.; РА. С.; Т.И.; Ж.К. (и дадените в досъдебното производство за обстоятелството към коя година отнася провеждането на първата среща между нея и подсъдимия В., приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК и поддържани от нея); М.Т. (в това число и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 негови показания от досъдебното производство за обстоятелствата колко и какви са били документите, за които разказва и какво е работел по онова време, поддържани от свидетеля досежно първото и отречени касателно изявлението, че бил адвокат); Н. М. (включително и приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК нейни показания от досъдебното производство за обстоятелствата от кого е узнала за това кой е собственик на имота, с каква цел е бил осъществен контактът със свидетеля С.Ц. и за пълномощното, поддържани от свидетелката изцяло); Л.К. (включително и приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК нейни показания от досъдебното производство за обстоятелствата имало ли е уговорена среща за сключване на предварителен договор преди състоялата се в 17.00 ч., видяла ли е свидетелката и подсъдимият В. на срещата с кандидата за купувач на имота, през коя година са били събитията за които разказва, какъв е бил номерът на имота и каква е била площта му, поддържани изцяло от свидетелката); И.П. (в това число показанията му от досъдебното производство за обстоятелствата какъв е бил съдебният спор за имота, първоначалната уговорка за време и дата на сключване на договора и теза за параметрите му, обсъждани по време на срещата в кафене „Л.”, идентификационния номер на имота и местонахождението му, номера на решението, подлежало на обжалване, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК и поддържани от свидетеля изцяло); С.Ц. (в това число и приобщените негови показания от досъдебното производство за телефонния номер на подсъдимия, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. ІІ НПК и поддържани от свидетеля); Д.К.; В. Ч.; С. З. (частично); Т.К. (в това число показанията й от досъдебното производство за обстоятелствата, при които е подала жалба с вх. № 3260/23.04.2010 г., приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, които свидетелката не поддържа, но които съдът кредитира); А. А.; С.Х.; С. Д.а; П.М.; Д.Н.; С.К.; Г. Ж.; М.М.; служител под прикритие с идентификационен номер № 121-11-1; служител под прикритие с идентификационен номер № 121-11-3; К.С.; Г. Я.; И.Ч. (в това число и показанията й от досъдебното производство, давани в качеството й на анонимен свидетел, за обстоятелствата досежно площта на имота, отношението на Р.В. към същия, пишещата машина, на която бил изготвен документ, присъствала ли е свидетелката на този процес, датите, на които са се развили събитията, разказвани от свидетелката, номер на дело, посочен в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, поддържани от свидетелката с направените от нея разяснения); И. Б.; С.Д.; А. Ж.; Х.М.; както и прочетените по реда на чл. 283, вр. чл. 371, т. 1 НПК показания от досъдебното производство, обективирани в протоколите за разпит, на свидетелите С.М., К.Л., Д.Д., З.Р., П.Н., А.С., Д.Г., Н.Д., Ю.И., Д.Д., П.П., А. А. и Т.П..

173. писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК и писмените веществени доказателства:

събраните в хода на съдебното следствие – писмо, препис-извлечение от акт за смърт № 2/02.02.2012 г. ведно с придружително писмо от кмета на с. Ч. (л. 109; л. 120 и л. 121, том І на съдебното дело); заверен препис от решение № 112 от 29.07.2008 г. на РС – Н. по гр. д. № 544/07 г., влязло в сила на 25.08.2008 г. и скица – неразделна част от него за имот с площ 2 дка, представени от св. Д. въз основа на определение на съда (л. 244-245, том І);  придружително писмо от адвокат Х. С. (председател на АК – Б.) и изпратения с него документ – удостоверение № 248/20.12.2012 г. от САК – Б. (стр. 395-396, том І от съд. дело); писмо и препис-извлечение от акт за смърт на П.М.Б., постъпили по факс (стр. 403-404, том І); писмо от съдебния и от системния администратори на АС – Б. за постъпилите на 23.04.2010 г. дела и разпределянето им по докладчици (стр. 418, том І от съд. дело); заповед за оправомощаване на служител от ГДБОП (л. 432); писмо от съдия и деловодител в ОС – Б. (л. 124, том ІІ от съдебното дело); придружително писмо от зам.директора на ОДМВР – Б. и приложен към него отговор (л.177-179, том ІІ); справка от гл.счетоводител на АС – Б. (л. 182, том ІІ), копие на удостоверение за завършен от С.Н. специализиран курс по криминалистически изследвания (л. 183, том ІІ); писмо от окръжен съдия в ОС – Б. за изпращане на адм.д. № 894/06 г. по описа на ОС – Б. (л. 253, том ІІ); административно дело № 894/06 г.;

събраните в досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им доказателства, в това число и писмените веществени:

гр. д. № 605/09 г. на Н.ски районен съд; гр.д. № 127/06 г. на Б.ки окръжен съд; адм. д. № 866/2010 г. на АС – Б.; гр. д. № 544/07 г. на Н.ски районен съд; ч.гр.д. № 2/2008 г. на БОС; гр.д. № 540/05 на Н.ски районен съд; копия на адм. д. № 352/06 г. на БОС и адм. д. № 741/05 на БОС

том 1: писмо от главен секретар на Агенцията по вписванията с приложена към него електронно справка и писмо с приложена към него електронна справка и копия от нотариалните актове и решения (в релевантната им части за сделките с процесния имот – л. 4-11 и л. 14-69); справка от Мтел с разпечатка към нея (л. 81-139)

 

том 2: протокол за доброволно предаване (л. 42); договор за поръчка (л. 43); протокол за доброволно предаване (л. 49); договор за посредничество при покупка на недвижим имот и декларация (л. 50 - 51); протокол за доброволно предаване (л. 62), проект на предварителен договор (л. 63); справка за съД.ст на подсъдимия (л. 80);

 

том 3: следственооперативен план (л. 73 - 78), ценен само относно датата и факта на одобряването от прокурора на планираното претърсване в кабинета на подсъдимия; 

 

том 8: отговор от директора на Регионална дирекция „Архиви” – Б. (л. 24-25); заверено копие на протокол № 1 на комисията по ТПС в гр. Н. от 07.01.1953 г., изпратен с писмото (л. 25-28); отговор от орган по приходите, отдел „МДТ”, община Н. и приложените към него заверено копия на декларация по чл. 14 ЗМДТ, Решение № 132/14.10.2009 г. на НРС и скица на поземлен имот (л. 34-41); отговор от началника на СГКК – гр. Б. и приложените към него заповед № КД – 14 – 02 – 171/20 – 02 – 2009 на началника на СГКК – Б., копие – извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти, частична извадка от кадастралната карта (л. 42-47); отговор от началник ОСЗ (л. 62); отговор от АС – Б. и приложените с него оригинали на писма с изх. Номера: № 459/29.10.2008 г., № 459/12.11.2008 г., № 459/11.11.2008 г., № 429/01.10.20028 г., № 430/06.10.2008 г., № 112/31.05.2007 г. (л. 81 - 90)

 

том 9: справки от деловодната система, предоставена от С. З. (л. 39 - 41); отговори от председателя на РС – Н. (л. 64 и л. 56); отговори от и.ф. председател на АС – Б. (л. 58, л. 60 – 61, л. 62); отговор от гл. счетоводител на АС – Б. (л. 64); отговор от системен администратор (л. 66); отговор от председателя на АС – Б. и приложените към него заповед № РД – 12-217/27.10.2009 г., вътрешни правила за случайното разпределение на делата, заповед за актуализиране на вътрешните правила, писмо на ВСС с изх. № 91-00-020/09.02.2011 г., заповед № РД – 12-37/22.02.2011 г., изменени и допълнени вътрешни правила, заповед № РД – 12- 140/19.05.2011 г., вътрешни правила за случайното разпределение и заповед № РД – 12 – 141/19.05.2011 г. (л. 68 – 82); отговори от системния администратор на АС – Б. (л. 84 и л. 85) и изпратени с последния 10 броя протоколи за избор на съдии-докладчици за 23.04.2010 г. (л. 86 – 95); отговор от съдия по вписванията и изпратен с него препис – извлечение от азбучния регистър (л. 99- 101); отговор от кмета на с. Ч. (л. 103); отговор от председателя на РС – А. (л. 105); отговор от директора на дирекция „Управление на общинска собственост” в община Б. и изпратената с него преписка (л. 107 – 117); отговор от гл. експерт „АС” при ТД „Изгрев” и изпратените с него актуални скици (л. 119 – 121); отговор от началника на СГКК – гр. Б. и изпратените с него вносна бележка, заповед № РД – 13 – 220/13.09.2010 г. на ИД на АГКК, указания за уеднаквяване на практиката на СГКК (л. 123 - 128); отговор от началника на СГКК – гр. Б. и изпратените с него 5 справки на ПИ с различни номера (л. 129 – 134); отговор от орган по приходите отдел МДТ община Н. и изпратените с него копия на молба, удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия, скица на поземлен имот № 9256/09.04.2009 г., удостоверение за наследници, приходна квитанция за платена такса № 18906/18.09.2009 г. и копия от пълномощно (л. 136 – 142);  

 

            том 10: отговор от системния администратор на АС – Б. и изпратените с него копия на протоколи за избор на докладчик и решения, постановени по дела (л. 44 – 64); отговор от мл. специалист и изпратените с него копия от документи по административни дела №№ 1077/08 г., 2295/10 г., 2761/10 г. (л. 66 – 104);

 

том 11: писмо за предаване на гр.д. № 544/07 по описа на РС – Н. (л. 10); отговор от кмета на с. Ч. и изпратените с него удостоверения за наследници, молба, писма и лични регистрационни картони (л. 20 – 48); отговор от директор ОДМВР – Б. (л. 51); препис – извлечение от смъртен и от удостоверения за наследници на Г. И.Н. (л. 54 – 58); отговор от началник ОСЗ и постъпилата с него преписка (оригинал) № Ж 923/07.10.2008 г. л. 60 – 74); писмо и протокол за доброволно предаване на документи от началника на СГКК – гр. Б. С. З. и предадените документи (л. 77 – л. 118); справка от Глобул (л. 125); писмо и справка от Виваком (л. 128 – 131)

 

том 12: отговор от председателя на НРС и приложените към него 2 броя копия от съответните страници на входящия регистър на съда (л. 4 – 6); писмо за изпращане на гр.д. № 504/05 г. и заверено копие от описната книга (л. 8 – 10); писмо от административен секретар на РС – Н. и изпратените с него документи (л. 11 – 20); писмо от председател на НРС и изпратените с него документи (л. 21 - 27); отговори от председател на ОС – Б. (л. 30, 31) и предоставеното с последния копие от вх. регистър (л. 32); отговори от председател на ОС – Б. (л. 34 и л. 36); писмо от и.ф. председател на АС – Б. и изпратените с него документи (л. 38- 51); протокол за получаване на копия от адм.д. № 866/10 г. (л. 68); отговор от зам.кмета на община Н. и изпратените с него документи (л. 71 – 87); отговор от секретар на община Б. (л. 92) и изпратените с него документи (л. 93 – 95); отговор от директора на дирекция „УОС” – община Б. и изпратените акт за частна общинска собственост и и копие от скица (л. 126 – 128); отговор от управителя на „Б.и.” ООД (л. 130); писмо и справка от Мтел (л. 131 – 134); протокол за доброволно предаване на заверени копия от удостоверения за наследници (л. 140) и удостоверенията (л. 141 и л. 142)

 

том 13: отговор от нотариус С. А., рег. № 208 РС – Н. (л. 100) и изпратените с него документи (л. 101 – 118); отговор от нотариус М. Б. (л. 122) и изпратените с него документи (л. 123 – 163)

 

том 15: протоколи за вземане на образци за сравнително изследване (л.126 – 134); протокол за вземане на образци от печат (л. 135); образци от подпис (л. 138 – 139)

 

том 23: писмото за изпращането му и кадровото досие на подсъдимия А.В.

 

том 24: копия на адм. д. № 9828/10 г. на ВАС – тричленен състав и на адм. д. № 8481/11 г. на ВАС – петчленен състав

 

том 25: отговор от директор на ОД „З.” – Б.

 

 

174. способите за събиране и проверка на доказателствения материал: заключението на графическата експертиза, изготвена от вещо лице С.Н. (за документите по гр. д. № 605/09 г.), поддържана изцяло от вещото лице без допълнения с корекция единствено досежно годината, отразена погрешно поради техническа грешка; заключението на графическата експертиза (на документи по дело № 544/07 г. и ч.гр.д. № 2/08 г.), изготвена от вещо лице Нейчев, с уточнението, че не гради изводите си въз основа заключението в онези негови части, в които предмет на съпоставително изследване са били документи, приобщени като доказателства не по надлежния ред (иззетите от кабинета на подсъдимия); заключението на техническата експертиза, изготвена от вещо лице Нейчев (за изследване на документи и за пишещите машини) с направеното по-напред уточнение, че съдът не обосновава изводите си за фактите въз основа на заключението в частта, в която предмет на експертно изследване са документи, приобщени по непредвидения ред; заключението на графическата експертиза, изготвена от вещо лице Д.Н. (за изследване на подписите в пълномощно от 09.05.2007 г., за чийто автор и посочен Д.Н., в предварителен договор за покупко-продажба, документите в преписка с № Ж 923/07.10.2008 г. но ОСЗ – Н., документи, представяни в СГКК – гр. Б.); заключението на графическата експертиза, изготвена от Д.Н. (на документи, съдържащи се в адм.д. № 866/10 г.), поддържани от вещото лице без внасяне на допълнения и корекции; заключението на съдебнооценителната експертиза, изготвена от вещо лице С.С., поддържана от него без изменения и допълнения (за стойността на имот с идентификатор 51500.510.133 в м. А. към датите 31.03.2011 г. и 26.04.2010 г.); заключението на съдебнооценителната експертиза, изготвено от вещо лице Стамов, поддържано без изменения и допълнения (за стойността на имот с пл. № 722 в кв. С. към 26.03.2010 г. и към 23.04.2010 г.); заключението на СТЕ (с уточнението, че то касае изследването на документи, които не са били приобщени като доказателства по надлежния ред, поради което и в тези части съдът не основава изводите си въз основа него, въпреки че в принципен план го кредитира като обосновано и компетентно изготвено); заключението на  назначената в хода на съдебното следствие комплексна графическа и техническа експертиза, изготвена от вещите лица Ц.Т., Ю.М. и И. С., поддържано от вещите лица с изрично внесени в съдържанието му корекции, с направените неколкократно вече уточнения, че в частта, в която са изследвани документи, които не са годни писмени веществени доказателства, експертното заключение не служи за изграждането на изводите на съда; заключението на графическата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, за подписите на свидетеля Ж., изготвена от вещо лице Ю.М..   

 

175. Веществените доказателствени средства – албум за оглед (том 7 – ВДС, л. 25 – 33); албум за оглед (том 7 – ВДС, л. 62 – 75); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 6 – ВДС, л. 8 – 28); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 5 – ВДС, л. 8 – 13); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 2 – ВДС, л. 8 – 15); протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 4 – ВДС, л. 8 – 11); писмените веществени доказателства, придобити от служителя под прикритие (визитка, договор за посредничество, справка поземлен имот, справка за имот и скица – том 7 – ВДС, л. 15 – л. 20 и папка с надпис „А.П.” - л. 23-24); визитка, справка за имот, съдебно решение – 2 броя, карта на местност, справка по лице – 2 броя, том 7 – ВДС, л. 42 – л. 60); том 7 – ВДС – протокол относно придобити вещи от доверителна сделка (л. 8); протокол относно придобити вещи от служител под прикритие (л. 9); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 11); протокол относно придобити вещи от служител под прикритие (л. 34); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 37-40); протокол относно придобити вещи от доверителна сделка (том 1 – ВДС, част ІІ)

 

176. Съдът не основава изводите си на изброените по-долу доказателства, които не бяха взети предвид поради тяхната неотносимост към доказателствения предмет или заради негодността на доказателствените средства, които ги обективират:

Протокол от 31.03.2011 г. за претърсване на служебния кабинет на подсъдимия В. и изземване на вещи и документи оттам (том 7, л. 14 – 26, вкл.). Съображенията за този подход на съда са изнесени по-нататък в изложението (вж. 178а)

 

Документите, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на горния протокол – предварителен договор от 31.03.2011 г. между Р.В. и „А.Ф.И.” ЕООД; справка от НБД Население за Д.А.М.; справка от Апис регистър за „А.Ф.И.”; 4 справки от 22.03.2011 г. от Служба по вписванията – гр. Б. за „К. – Н”; справка от търговския регистър за „К. – Н” ЕООД; визитна картичка на адвокат И.П.; справка от 18.03.2011 г. 17.48 ч. от сайта на ВАС по решение № 3894 от 18.03.2011 г.; копия на документ от 5 листа, започващ със „Списъкъ на наемателите на учил. лозя и други имоти в гр. Н.ъ измерени 10.07.1944 г.”; 15 листа формат А 4, копия на документи – нотариален акт за прехвърляне на недвижими имот за задължение за гледане, състоящ се от две страници, нотариален акт от листа, започващ с „Нотариален акт VІІІ 302, за покупко-продажба на недвижим имот № 35, дело № 297 1925 г., рег. № 291”, записка от един лист, започващ със „Записка”, едностранно копиран лист с изображение на 6 таксови марки и печат – щемпел, започващ с ръкописно изписване Е. Б., 4  листа, първият от които, започващ с „ До градски народен съвет държавни имоти гр. А.”, едностранно копиран документ, започващ с ръкописно изписано „308 до сп жил фонд ТУК”, папка с меки корици, черна на цвят отдолу и прозрачна отгоре, съдържаща 49 листа формат А4, част от които в копия, а други в оригинал – искания от отговори за справки от Служба по вписванията, нотариални актове, протоколи (от 15.03.1955 г., № 3 от 17 май 1953 г., копие на протокол от 22 май 1955, № 4 от 22 май 1955 г., протокол с надпис „препис” от 15.03.1955 г., № 8 от 17 май 1956 г.), копие на съдебно решение с ръчно изписан текст върху него; ксерокопие на удостоверение с изписан ръкописно № 282/19.07.1996 г.; ксерокопие от план на местност; ксерокопие на карта на местност; лист формат А 3 с изписано в горния край „Скица на имот пл. 432”; два листа-скици; ксерокопие на служебна бележка с изх. № 1064/10.10.2000 г.; договор за продажба на недвижим имот съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД между Г. Г.О. и В. С.а Олчева и непосочен купувач; ксерокопие на архивен документ, на първа страница с надпис „Списъкъ”, на гърба на третата страница, на който има ксерокопия на печат на Държавен архив – Б.; ксерокопие на документ от три листа – протокол № 17 от 19.VІІІ.1923 г.; ксерокопие на страница от документ с изписано в горния край име, презиме и фамилно име и продължаващ с А.В.Г.; ксерокопие на архивен документ от три листа, двустранно копирани, с текст „Протокол № 17 19.7.23 год.”; ксерокопие на служебна бележка, завършваща с „трудово кооперативно стопанство”; оригинал на молба да Районен съд – гр. Н. по гр.д. № 540/2005 г.; оригинал на служебна бележка с изх. № 1264/10.10.2000 г. от поземлена комисия Н. за наследници на К.Х.Ж.; оригинал на удостоверение за наследници на К.Х.Ж.; ксерокопие на документ с цифрово обозначение на имотите; ксерокопие на архивен документ от държавен архив от девет листа, първите три от които са със син печат за вярност с оригинала; ксерокопия на двустранни решения на Н.ския районен съд, гражданска колегия; документ – препис на заповед № 438 от 29 май 1989 г.; ксерокопие на протокол, започващ с „Протокол 14 ІІІ 1980 Б., комисия по чл. 265 по ППЗТСУ”; правоъгълна бележка с надпис със син химикал кв. 63 С. в горния край, на гърба – Н.Х.Г.; лист с неправилна форма и надпис от едната страна 334 – Н.Х.Г.; оригинал на удостоверение за наследници № 76от 16.10.2006 г. на името на И.Н.Г. (том 7, л. 27 – 120)

Протокол за претърсване и изземване в дома на Р.В. (том 7, л. 123 – 124)

Документите, приобщени към доказателствената съвкупност въз основа на горния протокол – удостоверение за наследници на И.Г. И.; пълномощно от И.Г. И. на Р.В.; пълномощно от Н. И.а на Р.В.; пълномощно от Д.И.Н. на Р.В.; пълномощно от С.М. на Р.В.; пълномощно от Б.Н. на Р.В.; договор за доброволна делба; пет броя скици на имот; договор за делба на недвижим имот от 15.10.2007 г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност; договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 125 – 155, том 7)

 

Преписка с рег. № RB 421131-001-09/РП – 5 – 1 от 17.01.2012 г., вх. № 892/2012 г. – неотносима и не изяснява факти и обстоятелства, включени в доказателствения предмет; не е и със значение за изясняване на контролни или косвени факти

 

Копия на документи, касаещи възстановяването на собствеността върху земеделски земи на СОУ „Л.К.” и преписката в оригинал (том 8, л. 50-60; л. 63-80). Същите са изцяло неотносими към доказателствения предмет

 

Документи по пр. № 11020/24.03.2000 г. на ОСЗГ – Б. (том 12, л. 100 – 125) – също неотносими към доказателствения предмет

 

Копията от нотариално дело № 99/08 г. за покупко-продажба на апартамент от „Рапи груп” ООД на Р.И.В. (том 13, л. 5 – 98) неотносими към доказателствения предмет

 

Документите от том 14 – същите са без пряко отношение към доказателствения предмет; те са кадастрален план на крайбрежието на гр. Н. в цифров вид, като и без тях релевантните факти за собствеността и местоположението на имотите, интересуващи делото са изяснени.

 

Протокол за оглед на веществените доказателства – том 15, л. 109 – 111, поради това, че веществените доказателства – предмет на огледа не са иззети по надлежния ред; по същите причини - и фотоалбума към протокола;

 

Документите в том 18, том 19, том 20, том 21, представляващи банкови извлечения и справки за движения по сметките на Р.В. и А.В.. Те са неотносими към доказателствения предмет, тъй като обвинението не релевира каквито и да било факти, свързани с информацията от тези документи.

 

Банкови извлечения за сметките на Т.П., както и договори, удостоверения и справки –  том 22, л. 8 – 16; л. 27 – 54. По изнесените в предния абзац съображения те също са неотносими към доказателствения предмет, а и материалите за тях са отделени.

 

Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство – звукозапис (том 3 – ВДС, л. 8 – 18) – адвокат С.Ц. (по изнесени подробно по-долу съображения);

 

177. а) Изброените по-напред (в 175) релевантни и годни доказателствени материали, на които съдът обосновава изводите си, установяват напълно безпротиворечиво част от възприетата от съда фактическа обстановка. Писмените,  гласните доказателства, способите за проверка на доказателствения материал и веществените доказателствени средства (протоколите за използвани специални разузнавателни средства – подслушване по телефон) разкриват изцяло еднопосочно следните факти: конкретното длъжностно качество на подсъдимия; познанството му със свидетелите С. З., Т.К., Н.Д. и И. Б.; отношенията със свидетелката И.Ч.; обстоятелствата, свързани с ангажирането на свидетеля Н.Д. за участието му като адвокат по гр.д. № 544/2007 г. на РС – Н. и с развитието на производството по делото; фактът, че Д.И.Н. не е притежавал земя в м. „А.” в гр. Н., подлежаща на възстановяване, не е отправял претенция за това, не е ангажирал свидетеля Д. (нито пряко, нито опосредено) да води дело от негово име и изобщо не е знаел за воденото производство; фактът, че пълномощното с дата от 09.05.2007 г., приложено към исковата молба по гр.д. № 544/07 г., на което бил придаден вид, че е издадено от Д.Н., и с което се предоставяла представителна власт на св. Д. в качеството му на пълномощник адвокат, не е подписано от Д.Н.; фактът, че подсъдимият е снабдил свидетеля Д. с всички документи, необходими за водене на делото, сред които, освен пълномощното и удостоверението за наследници на И.Г., и копие от препис на протокол с дата от 17.05.1953 г., чиито отпечатъци от щемпела и печата за заверка от името на ТД „Държавен архив” – гр. Б. не са стандартно отпечатани, а са принтирани с помощта на копирна техника и цветен лазерен принтер; обстоятелството, че представеният по делото протокол № 1 на комисия по ТПС в гр. Н. от 17.05.1953 г. с означение на архивната единица Ф. № 165, Опис № 1 А. Е. 304 Л. № 18 е със съдържание, което не съответства на действително съхранявания по тази архивна единица документ, установено чрез справката от РД „Архиви”, видно от която се съхранява протокол от 07.01.1953 г.; фактът, че последният документ е бил представен на 28.06.2006 г. по друго дело – по в.гр.д. № 127/06 г. на ОС – Б., образувано по жалба срещу решение по гр.д. № 540/05 г. на РС – Н., както и този, че подсъдимият е изискал официално последното дело от РС – Н. за послужване; фактът, че Д.Н. не е подписал нито един от документите, представени по делото, на които е придаден вид, че произхождат от него – молби за представяне на доказателства и във връзка с движението на делото, и пр.; фактът, че представеният по ч.гр.д. № 2/08 г. на ОС Б. протокол с дата от 12.02.1955 г. не е написан на машина, не съдържа действително изпълнени отпечатъци със синьо мастило за заверка от държавния архив, както и подписи, като всички те са принтирани с помощта на копирна техника и лазерен принтер; всички обстоятелства, касаещи разглеждането на определени дела от подсъдимия в качеството му на докладчик, както и предметът им, а също и фактът на изискването за послужване на определени дела, установим от съдържанието на документите в делата и от съответните писма и резолюции; фактът, че именно подсъдимият, в качеството си на председател на АС – Б. е изискал от РС – Н. заверени копия от всички скици и от удостоверението за наследници, съдържащи се в гр.д. № 544/07 г. на РС – Н., както и че той е приложил към представеното в ОСЗ – Н. копие на съдебно решение като неразделна част от него скицата на вещо лице Е.Г., в която имотът бил идентифициран като нива от 12 дка; обстоятелството, че нито една от молбите, подавани от името на Д.Н. до ОСЗ – Н., не е била подадена от него; фактите по движението на преписките и делата и съответните произнасяния по тях; обстоятелствата по процедурата в Службата на геодезия, картография и кадастър, конкретно – това, че свидетелят Д.Н. не е подписал и подавал заявление за изработване на проект за промяна в кадастралния план и издаване на скица-проект и въобще не е знаел и за тази процедура, изготвянето на съответните документи, внасянето на такса на дата, следваща тази на издаването на удостоверението за идентификатор на имота, постъпването на съдебното решение (без скица) по гр.д. № 544/07 г. и на решение № Ж 923/28.10.2008 г. на ОСЗГ – гр. Н. по неустановен начин и време, но със сигурност не към момента на подаване на заявлението, обстоятелството, че Д.Н. не е автор на разписката за получаване на скицата-проект; фактът, че Д.Н. не е подписал заявление № 94-00-10619/14.11.2008 г. до ОСЗ – Н. с искане на издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; фактът, че към датата на вземането на решението от ОСЗ – Н. (№ 573-Н от 11.12.2008 г.) за възстановяване на правото на собственост върху нивата от 12 дка в местността „А.”, решението за поправка на явна фактическа грешка (№ 196/29.12.2008 г.), касаеща приложената скица, не е било постановено; фактът, че заявлението с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. до СГКК - Б., за чийто автор бил посочен Д.Н., е подписано от подсъдимия А.В., имитирал подписа на вуйчо си, както и че то е било подадено без решението на ОСЗ – Н., влязло в сила на по-късна дата – 19.02.2009 г.; обстоятелствата по „уведомяването” на всички наследници на Габровски (Д.Н., Р. И.а, Б.Н. – починал през 2010 г. и живеещ в гр. С. до смъртта си, свидетелите Н.Н. и С.М.), конкретно – че адресите на нито един от тях не са били посочени, че нито един от изброените не е подписал уведомленията, адресирани до него, както и че изобщо не е знаел за процедурата, че разписките за получени уведомления от Д.Н. и от Р. И.а са подписани от подсъдимия А.В., направил и ръкописно отбелязване за имената и датата; че всички те не са били разпращани до съответните адресати, а им е придаден вид на получени на ръка от тях; фактът, че подписите в предварителния договор от 21.05.2009 г., не са изпълнени от посочените в него страни Р.В., Я.В., С.А., Н. И.а, С.М. и Д.Н., и че нито един от тях не е знаел, нито пък е договарял покупко-продажба; че никой от изброените не е ангажирал свидетеля Иво Б. (пряко или опосредено) за водене на дело; че адвокат Б. е бил помолен от подсъдимия да изготви искова молба въз основа на дадения му от подсъдимия предварителен договор, както и да се явява по бъдещото дело; че адвокат Б. е бил снабдяван с документите, нужни за водене на делото с предмет по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от подсъдимия В.; фактът, че изготвената от свидетеля Б. искова молба от името на Я.В., С.А., Н. И.а, Г. Н. (починал), С.М. и Д.Н. не е подписана от нито един от изброените, а от неустановено лице с имитация на подписите им; че заедно с приложените към нея документи молбата е била изпратена по пощата, но не от свидетеля Б., а от подсъдимия или неустановено по делото лице, ангажирано от него; че държавната такса не е била внесена към момента на подаване на исковата молба (31.08.2009 г.), а по-късно (на 18.09.2009 г.) от свидетеля Г. Ж. – шофьор на подсъдимия, като на същата дата било издадено и експресно удостоверението за данъчна оценка, таксата за което била платена от свидетеля РА. С., дългогодишен познат на подсъдимия; че отговорът на исковата молба, по която било образувано дело № 605/09 г. на РС – Н., не е изготвен и подписан от Р.В., както и че призовките, адресирани до нея, не са подписани от същата, а от неустановено лице с имитация на подписа й; обстоятелството, че за образуването на делото и насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание свидетелят Б. бил информиран от подсъдимия, както и че той съставил текст на пълномощно от името на ищците, които следвало да представлява; фактът, че пълномощното с вече положени в него подписи му било дадено после от подсъдимия; фактът, че подписите не са на лицата, сочени за техни автори – Я.В., С.А., Н. И.а, Г. Н., Б.Н., С.М. и Д.Н.а, а били изпълнени с имитация от неустановен от доказателствата по делото автор; фактът, че молба с вх. № 3545/13.10.2009 г., за чийто автор е посочена Р.В. не била съставена от нея, а от свидетеля Б. по изрично указание на подсъдимия; фактът, че призовката за изготвеното решение по гр.д. № 605/09 г., съдържаща отбелязване за получаването й от Р.В. не е била подписана от последната, и този, че съобщението не е било подписано и от посочената в него за връчител С.К. – същата не е била призовкар в РС – Н.; фактът, че постъпилата на 19.10.2009 г. молба с вх. № 3691 от името на Р.В., съдържаща изявление за отказ от обжалване на решението, не е изготвена и подписана от нея; фактът, че свидетелят Б. не е знаел, че предварителният договор и пълномощното не са били подписани от сочените в тях автори; обстоятелствата, свързани с организирането и изповядването на обезпечителните сделки с имота (договорите за ипотека), предшествани от действията, предприети от подсъдимия за изработване на ПУП за същия; обстоятелствата, свързани със сключването на предварителния договор за покупко-продажба на имота, както и конкретните такива, при които са били проведени планираните отнапред действия по претърсване и изземване; всички факти, свързани с дейността на подсъдимия по отношение на имотите с кадастрални номера 722 и 723 в кв. 63 по плана на С. в гр. Б., сред които: подаването на заявление до община Б. от името на Д.Н., което не било изготвено и подписано от последния, конкретното развитие на административната преписка, депозирането на жалба, уж от Д.Н., срещу твърдян мълчалив отказ на администрацията, подаването и на останалите документи по делото привидно от името на Д.Н., но всъщност неподписани от него; образуването на адм.д. № 866/2010 г. въз основа на същата жалба, разпределянето на делото, де факто инициирано от подсъдимия, на негов доклад, внасянето на държавни такси от свидетелката Т.К., действията, предприети от подсъдимия по движението и разглеждането на делото, установими от съдържащите се в него материали, фактът, че подсъдимият е попълвал делото с документи, изходящи привидно от Д.Н., който в действителност не е бил никакъв жалбоподател и изобщо не е знаел за воденото производство.  

Несъмнено е доказано, чрез заключенията на графическите експертизи, че четири от инкриминираните документи - разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на Д.И.Н. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. разписка от името на Б.И.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. и заявление с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. – са съставени от подсъдимия. Експертните заключения разкриват еднопосочно и с пълна категоричност авторството на подсъдимия на сочените три разписки.

 б) Тъй като за всички гореизброени фактически обстоятелства няма противоречия, особено пък такива, които да се определят като съществени, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 305, ал. 3, предл. ІІ НПК (per argumentum a contrario), намира за безпредметно отделното обсъждане на доказателствата, разкриващи фактологията в тези й аспекти. Отбелязва само, че заключенията на графически експертизи, изготвени в досъдебното производство и заключението на експертизата, назначена в хода на съдебното следствие, не само не разкриват никакви противоречия, но са напълно еднопосочни досежно констатациите за подписите върху документите. Именно въз основа на тях съдът прие за установено, че подписите не са положени от лицата, сочени за техни автори, а от други, неустановени по делото лица, като за четири от тях (заявлението и три от разписките за получаване на уведомленията) е установено категорично, че са изпълнени от подсъдимия В..

Показанията на свидетелите К., М., К., Ц., П. и на двамата служители под прикритие, проследени поотделно и в тяхната взаимна връзка, установяват в пълнота фактологията, касаеща сключването на предварителния договор за покупко-продажба на имота с агента под прикритие. Техните показания се подкрепят и от данните, придобити чрез използването на специалните разузнавателни средства – в подслушаните и записани телефонни разговори се възпроизвежда информация за конкретните договорки и проведените срещи по повод предстоящата сделка. С изключение на СРС-та, използвани по отношение на свидетеля С.Ц., останалите са законно използван способ – експлоатацията им е реализирана след надлежно разрешение от овластения за това компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила. Поради това съдът ги цени като годен доказателствен източник.

От прилаганите по отношение на свидетелката С. З. СРС, ценени наред със справката за телефонния номер, се установява проведен по телефона разговор с подсъдимия В., чието съдържание разкрива отношенията им безусловно ясно. От репликите на свидетелката З. е видно, че тя извършва услуга на подсъдимия, като К.ира с него изпращането на скици, на копия от тях и предлага изпращането на извадка и регистър на всички имоти в района, за да могат да се определят заинтересованите лица с цел бъдещото им участие в дело; Изключителната бързина, с която се е развила процедурата в СГКК, при това без да са били налице всички необходими документи, без да е била внесена дължимата такса, както и начинът, по който е било администрирано връчването на съобщенията, са показателни по себе си за факта, че подсъдимият се е ползвал именно от близките отношения със свидетелката С. З., която му е ходатайствала. 

 

 в) Съдът намира, че показанията на свидетелите Д., Б., П. и Ц. не възпроизвеждат информация - предмет на забраната, уредена в разпоредбата на чл. 121, ал. 2 НПК. Тъй като защитата на подсъдимия е отправила искане за заличаване на свидетелите в това им качество, позовавайки се на сочената законова норма, съдебният състав е изложил съображенията си за отсъствието на процесуална пречка за разпит на изброените свидетели (в протокола от проведеното съдебно заседание на 27.11.2012 г.) Наведените доводи в речите на защитниците в хода на съдебните прения налагат обаче изричното обсъждане на въпроса и в мотивите.

Съдът застъпва принципното становище, че забраната за разпит за обстоятелства, които са станали достояние на повереник или защитник в рамките на клиентско правоотношение, не се ограничава само до конкретното наказателно производство. Този извод произтича при сравнителното тълкуване на нормите на чл. 118, ал. 1 и чл. 121, ал. 2 от процесуалния закон. Първата разпоредба въвежда абсолютна забрана за участие в свидетелско качество на всички лица, които са участвали в друго такова в хода на същото наказателно производство. Логично, тук се включват и защитниците и поверениците, които изобщо не могат да бъдат разпитвани като свидетели дори и след като са се оттеглили от участие в процеса в професионалните си качества. Втората разпоредба урежда различна хипотеза. Съобразно предвиденото в нея свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелства, поверени му в качеството на защитник или повереник. Аналитичното и сравнително тълкуване на този текст обосновава извод, че коментираната разпоредба визира адвокатската тайна, защитена от закона. Аргументите за това са следните: първо, тази норма би била напълно безпредметна, ако дублираше по смисъл забраната на чл. 118, ал. 1 НПК; тя не се ограничава до поверениците и защитниците, участвали в тези им качества в същото наказателно производство, защото по отношение на тях поначало е налице забрана да бъдат свидетели. Тя урежда хипотеза на разпит на свидетел във валидно негово процесуално качество, тоест при липсата на процесуална пречка конкретен субект да бъде свидетел. Това означава, че свидетелят не може да е участвал в друго процесуално качество, в това число като защитник и повереник, доколкото иначе изобщо не би могъл да бъде разпитван като свидетел. Впрочем това произтича изрично и от систематичното място на нормата и нейното заглавие „Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания”. Може да се заключи убедително, че нормата на чл. 121, ал. 2 НПК по дефиниция не визира защитниците и поверениците, участвали като такива в същото производство. Тъкмо напротив - тя се отнася до случаите, в които на същите са били поверени обстоятелства в рамките на доверително отношение между адвокат и клиент в друго производство/отношение. Че законът брани тайната на информацията, придобита в рамките на доверителното правоотношение между адвоката и представлявания от него, следва от естеството на последното. А то е дефинирано в Закона за адвокатурата (ЗА). В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗА е възведено задължение за адвоката да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. В алинея втора на същия текст задължението намира детайлен израз в отправеното изискване към адвоката, разпитван в качеството на свидетел, да не разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. За да се гарантира ефективно съблюдаването на това същностното за адвокатската професия задължение, е предвидена и гаранция в разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗА, предписваща, че адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие. Това принципно положение намира израз и в процесуалните закони, регламентиращи задължението на решаващия орган да го съблюдава. В гражданския процес е уредено в текста на чл. 166, ал. 2 ГПК (адвокатът може да се позове на задължението за запазване на адвокатската тайна и да откаже да отговори на определен въпрос), а в наказателния – в коментираната тук норма на чл. 121, ал. 2 НПК, както и в изричната разпоредба на чл. 136, ал. НПК. Последната, препращайки към ЗА, отправя изискване за спазване на условията в последния закон при провеждане на разпита на адвокат. При всяко положение обаче разпитът на адвокат като свидетел по делото е допустим, тъй като не е възведена процесуална забрана, а и подобна не би имала своето логическо опР.ние. В аспекта на изнесеното дотук съдът определя като неоснователен доводът на защитата, съобразно който разпитът на адвокат в качеството му на свидетел е недопустим само защото е бил нечий повереник или защитник в друго производство. Единственото легитимно ограничение при провеждане на разпита касае задължението на свидетеля, който е бил повереник/защитник, да не изнася адвокатска тайна. По тези съображения съдът отказа да уважи искането на защитата и да заличи свидетелите Д., Б., Ц. и П. в тези им качества.

Следващият, подлежащ на изясняване важен въпрос, в същата връзка, касае обстоятелствата, за които е проведен разпитът. Конкретно – попадат ли същите в обхвата на коментираната по-напред закрила на доверителното правоотношение. Първо следва да се отбележи, че въпросът за наличието или не на съответното клиентско правоотношение е фактически такъв, подлежащ на разкрИ.е и  установяване, включително чрез показанията на свидетел, за когото се твърди, че е бил защитник/повереник. Второ – законът брани информацията, придобита в действително, валидно отношение между повереник и доверителя му. Този извод произтича от тълкуването на съдържанието на упоменатите по-напред разпоредби от Закона за адвокатурата и от процесуалния наказателен закон. А процесната хипотеза, съобразно възведените в обвинителния акт твърдения, доказани успешно в хода на съдебното следствие, не е такава. В обвинителния акт се твърди, че свидетелят Д. в действителност не е бил повереник на Д.Н., защото последният не го е упълномощавал въобще. С оглед това твърдение, първият фактически въпрос, подлежащ на изясняване, е дали и чий повереник е бил свидетелят Д.. Той е установен убедително чрез показанията на последния и чрез заключението на графическата експертиза, разкриващо, че подписът върху представеното пълномощно не е положен от Д.Н.. В подкрепа са и показанията на останалите свидетели – родственици на подсъдимия, предоставили сведения, че не са притежавали земи в местността А., нито пък някой от тях е предприемал постъпки за възстановяването на такива. Следователно, установено е, че свидетелят Д. не е бил в доверително отношение с Д.Н., както и че последният не е бил представляван от него, защото не е потвърдил в нито един момент извършените без представителна власт действия. Свидетелят Д. не е бил в такова отношение и с подсъдимия, защото последният не го е ангажирал от свое име, нито пък валидно от чуждо име. Оттук насетне свидетелят Д. няма основание да се позовава на адвокатска тайна и няма пречка да изяснява със своите показания всички обстоятелства за осъществената от него дейност.

На следващо място, но не по значение, обект на защита са разговорите, кореспонденцията, узнатите факти и обстоятелства във връзка с делото, но не и извършените от адвоката действия, касаещи движението му, които така или иначе са обективирани в самото дело. Не са защитени от адвокатската тайна и данните за определени съпътстващи факти и обстоятелства, осъществили се обективно, но несвързани с отношенията на доверие във връзка с представителството. Така например не може да се третират като адвокатска тайна данните за това кой е отнесъл на ръка/пратил по пощата жалбата в съда, явил ли се е адвокатът на делото, изготвил ли е определен документ и др. подобни. А в настоящия казус изясняваните са предимно от такова естество.

Напълно идентични са съображенията досежно показанията на свидетеля Иво Б., който не се е намирал в абсолютно никакви правоотношения с „ищците” по делото. Сочените за такива не са го упълномощавали, не са имали никакви намерения да водят делото, за чието образуване и развитие изобщо не са знаели, нито пък са потвърдили извършените от него действия. Както по предното, така и по това дело не е имало страна по вложения в процесуалния закон смисъл. А адвокат Б. не е бил ничий повереник – нито процесуален, нито извънпроцесуален.  

Що се отнася да сведенията, предоставени от свидетелите Ц. и П., съдът отбелязва, че посредством тях не се осветлява доверителна информация. Освен това – фактите, изнесени от двамата, във връзка с реализираните срещи в съответната им хронология, са разкрити и посредством показанията на свидетелките К., М. и К., а също и чрез използваните специалните разузнавателни средства – извършената доверителна сделка от използвания агент под прикритие с идентификационен номер 121-11-1.

Съдът обаче намери за незаконосъобразен подходът да се използва специално разузнавателно средство - подслушване на телефона на свидетеля С.Ц., поради което и изключи от доказателствената съвкупност протокола за изготвеното веществено доказателствено средство. По-напред бяха посочени основните положения касателно уредените в закона гаранции за неприкосновеността на адвокатската тайна. Като се придържа към тях, тук съдът отбелязва разпоредбата на чл. 136, ал 2 НПК, отпращаща към спазването на разпоредбите на Закона на адвокатурата в случай на прилагане спрямо адвокат на способите на доказване. Разпоредбата на чл. 33, ал. ЗА предвижда, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват, а евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Съдът застъпва принципното становище, че ще се отнася до съдебното представителство, осъществявано в рамките на същото производство, това положение е абсолютно и не се подчинява на никакви изключения. В противен случай правото на защита не би могло да бъде упражнено пълноценно. Изключение от обсъжданото положение е допустимо за клиентско отношение извън това на съдебното представителство и то единствено в случаите, в които самият адвокат е заподозрян като причастен в извършването на престъпна дейност, за чието установяване и разкрИ.е се иска използването на специално разузнавателно средство. Само в подобна хипотеза е мислимо да се обсъжда дали намесата на държавните власти в личния живот би била допустима като необходима в едно демократично общество, за разкрИ.е и предотвратяване на тежки престъпления, в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите (чл. 8 ЕКПЧ). За да достигне до тези изводи съдът отчете и релевантните съображения от решение на ЕСПЧ „Г. Й. срещу Б.”, решение по дело С – 305/05 (което е с фокус върху задължението на адвокатите да предоставят информация на органите, отговарящи в борбата срещу изпирането на пари в контекста на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ, но съдържа и общи принципни положения за доверителното отношение между клиент и адвокат).

В настоящия казус в искането за разрешение за експлоатиране на СРС не е било посочено, че свидетелят С.Ц. е адвокат. Същевременно отсъства и твърдение за негова причастност (каквато и да е) към разследваната престъпна дейност. Следователно, подслушването е било незаконно, като на компетентния орган, дал разрешение за реализирането му, не е била предоставена в пълнота релевантната информация за обстоятелствата по случая, в частност – че се иска подслушване на адвокат в рамките на договорно отношение с клиент. Тъй като доказателствата нямат предварително установена стойност, а решаващият съдебен орган е натоварен с тяхната преценка, съдът изключи от доказателствената съвкупност по изложените съображения протокола за изготвено веществено доказателствено средство, обективиращ подслушани разговори на С.Ц.. Този протокол е следвало да бъде унищожен и да не бъде прилаган като доказателство по делото въобще. Съдът съобразява в тази насока осъдителното за България решение „Г. Й.срещу Б.”, в което е прието нарушение на чл. 8 от Конвенцията, само защото протоколът, при все че не е бил ползван като доказателство от нито една от съдебните инстанции, не е бил унищожен, а е останал в кориците на делото и възможността за запознаване със съдържанието му е била налице до окончателното приключване на делото. Предвиденият инстанционен контрол изключва предприемането на подход за унищожаване на протокола сега. Не са налице основания първостепенният съд да разпореди унищожаването на негодното, по негово убеждение, доказателство по време на неприключеното съдебно производство. Така е, защото изводите му във връзка с протокола подлежат на проверка от по-горните съдилища. Той следва да остане в делото, тъй като в принципен план резултатите от инстанционната проверка могат да обосноват различно виждане от това на настоящия съдебен състав.

При все че фактите, свързани със сключването на предварителния договор за покупкопродажба се разкриват убедително, в пълнота и напълно безпротиворечиво чрез споменатите горе гласни доказателства, съдът дължи отговор на довода, релевиран в защитните речи, съобразно който не било дадено разрешение за използване на средството „доверителна сделка”. Съдът не го определя като основателен и счита, че даденото разрешение включва и доверителната сделка. За този извод се отсъжда по съдържанието му, ценено наред с отправеното искане. Видно от последното (том 1, част І – ВДС), председателят на Софийския окръжен съд е бил сезиран да разреши използването на оперативен способ „разследване чрез служител под прикритие” съгласно чл. 10в ЗСРС и доверителна сделка по чл. 10 б ЗСРС, която ще се изрази в сключването на предварителен договор. Субектът, към който е била насочена интервенцията е била Р.В.. В искането, освен мотивите, налагащи използването на способа, са изложени конкретно и изчерпателно задълженията и задачите, посредством които служителят под прикритие е следвало да осъществи разследването (в шест пункта). Сред тези задачи се включва изрично и сключването на предварителен договор с Р.И.В. и/или нейни доверени лица, както и сключването на нов договор, при необхоД.ст, с „А.П.” от името на юридическото лице, регистрирано по променената самоличност на агента под прикритие. Видно е, че обемът от дейностите по разследване, възложени на служителя под прикритие, практически изчерпва това, което е следвало да свърши той под своето прикритие. Без тях разследването на служителя под прикритие би било без предмет. Разрешението е дадено за използване на способ „разследване чрез служител под прикритие” с уточнението, че служителят е оправомощен да установи, поддържа контакти с контролираното лице, за да получи и разкрие информация за извършване на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност. Въпреки изричното посочване на чл. 10в ЗСРС, съдът приема, че разрешението обема и сключването на доверителна сделка. Така е, защото доверителната сделка се включва сред дейностите по разследване, извършвани от служителя под прикритие, посредством, които той разкрива информацията, релевантна за разследваната престъпна дейност. Аргумент за това се черпи от текста на чл. 10б ЗСРС, постановяващ, че доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката. Следователно, няма съмнение, че този способ, въпреки самостоятелното му уреждане в закона, е реализуем само в случай че се прилага другият - на служител под прикритие. Действително, от това не следва обратното – че служителят под прикритие неминуемо ще използва доверителна сделка за изпълнение на своите задачи, но пък настоящият казус бележи специфика в аспекта на посоченото вече за изчерпателното изброяване в искането на задачите на служителя под прикритие, сред които е била включена и доверителна сделка. Затова съдът счита, че разрешението е дадено и за последната, която, като оперативен способ, няма самостоятелно значение. 

Неоснователно е и възражението за заобикаляне на закона, тъй като въпреки данните за участието на магистрат (който не е бил назован, при все че очевидно е бил известен на разследващите), разрешението е било поискано не от председателя на Софийския апелативен съд (каквото е изискването на чл. 15, ал. 3 ЗСРС), а от председателя на СОС. Към момента на изготвяне на искането и видно от отразеното в него и съдържащите се в делото материали, разследващите не са имали яснота по въпроса за конкретната причастност на Р.В. към разследваната престъпна дейност. Факт е, че впоследствие тя е била привлечена и като обвиняема по делото, от което се обосновава, че не е била изключена от кръга на заподозрените в престъпна дейност лица, нито пък е била считана за използвано от другиго лице, на което не е бил известен престъпният характер на извършваната дейност (по смисъла на чл. 12, т. 2 ЗСРС). Доколкото разследването е разполагало с информация, че именно Р.В. е собственик на имота по документи и предстои личното й участие в бъдещата сделка, като тя вече е била взела такова и в обезпечителните сделки, е било налице основание оперативният способ да бъде приложен спрямо нея. В този смисъл, не е постигнато заобикаляне на закона.

Изложените съображения се споделят напълно и за разрешението за дейността на служителя под прикритие, комуто е било възложено осъществяването на контакт със свидетеля И. Б.. Към момента на искането той също е бил сред кръга на лицата, заподозрени като причастни в престъпната дейност. Едва по-късно, след използване на специалните разузнавателни средства, е установено и прието отсъствието на знание у него за естеството на извършваните действия. Адвокатското качество на свидетеля Б. също не опорочава в този случай използването на коментираните оперативни способи, защото той самият е бил обект на подозрение като участник в разследваната престъпна дейност.

Отделен е въпросът, че фактите, свързани с действията на служителя под прикритие с идентификационен номер 91-2011-3, така или иначе са разкрити еднопосочно чрез гласните доказателства.

 

178. Доказателствата налагат отделното им обсъждане досежно следните съществени и значими за доказателствения предмет факти: изготвил ли е подсъдимият инкриминираните с обвинителния акт документи и той ли е бил инициатор на  воденето на всички съдебни дела и преписки, а във връзка с последното – и част от фактите, изяснявани посредством показанията на свидетелката И.Ч. и Т.К.. Съдът изтъква, че същински противоречия се наблюдават основно в показанията на свидетелката К. в предсъдебната и съдебната фаза. В останалата част релевантните доказателства по същество не са противоречиви, но детайлното им разглеждане поотделно се налага заради различните тези на страните, всяка от които основава твърденията си на собствена интерпретация на доказателствата.

 

а) По изнесените по-напред съображения съдът прие за доказани твърденията на прокуратурата, съобразно които подсъдимият е технически изпълнител на инкриминираните документи, само за четири от тях, а именно: разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на Д.И.Н. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. разписка от името на Б.И.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на СГКК - гр. Б. и заявление с вх. № 94-1761/10.02.2009 г.

За всички останали документи обаче не са налице убедителни доказателства, разкриващи подобен факт, поради което и съдът не може да го приеме за доказан. Заключенията на експертизите не се ангажират с извод, че подсъдимият е съставил: разписка от името на Д.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на Н.Н.И. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; разписка от името на С.И.М. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория, находящ се в строителните граници на гр. Н. в м. А.; пълномощно без дата от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. за упълномощаване на адвокат И.Г.Б. да ги представлява пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г.; пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д.; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н.; - заявление от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13,ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; искова молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. З ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен; заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б.; жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б. да отмени отчуждаване на недвижими имоти; молба от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. до Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на два недвижими имота.

По отношение на всички изброени експертите обосновават, че отсъствието на достатъчно по вид и обем признаци, е пречка да се отговори на въпроса кой е положил подписите, тъй като всички те са имитация на действителните такива. Не са налице каквито и да е други доказателства, въз основа на които да се приеме, че тъкмо подсъдимият е техническият автор и е подписал всички изброени документи. Възможно е да се изведе предположение в тази насока, но фактическите изводи на съда не могат да почиват на такова. Не се изключва определен факт да се приеме за установен само въз основа на косвени доказателства, но това е допустимо, само когато последните, проследени в логическата им взаимовръзка, обосновават по несъмнен начин един-единствен възможен извод. В случая няма такава верига от улики. Може да се допусне, че щом подсъдимият В. е организирал представянето на различните документи, от чието ползване единствен е имал интерес, то той ги и е съставил. Макар че подобно умозаключение намира своята логическа опора в контекста на събитията, той не е достатъчен. Така е, защото не се изключва подсъдимият да е ползвал друго лице, което да е технически изпълнител на документите (при наличието на знание или пък не за касаещите ги обстоятелства). В подкрепа, например, може да се посочи молбата, изходяща от името на Р.В., за даване ход на делото, която е била подписана от свидетеля Б. по указание на подсъдимия. Последното е разкрито посредством показанията на самия свидетел Б., но, за разлика от него, обстоятелствата относно съставянето на коментираните тук документи не са разкрити. След като няма стабилни доказателства за обсъждания факт, съдът не може да го приеме за доказан. Поради това прие, че подсъдимият е бил наясно, че документите са неистински, но не и че той е техническият им изпълнител.

Идентичен краен извод се налага и за инкриминираните официални документи, независимо че експертните заключения разкриват обстоятелства, които в принципен план биха били годни да обосноват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в изготвянето им. Съдът прие, че не може да обоснове своите доказателствени и фактически изводи на базата на отразеното в експертизите в тези им технически части. Но не защото поставя под съмнение обосноваността им, а защото изследваните от тях съпоставителни обекти (документи, за които е посочено, че са иззети от кабинета на подсъдимия) са приобщени в нарушение на императивните процесуалните изисквания, поради която причина не са годни доказателства и бяха изключени от доказателствената съвкупност, въз основа на която съдът формира вътрешното си убеждение.

Съдът прие, че протоколът за претърсване на служебния кабинет на подсъдимия и изземване на вещите от него, както и този за претърсване в дома на майка му Р.В., са негодни доказателствени средства въз основа на следните свои съображения.

На първо място, от решаващо значение е, че законодателят не придава определена отнапред стойност на доказателствените средства. Решаващият орган е овластен да изведе суверенната си преценка в тази насока и тя не е и не може да бъде ограничена предварително. В този смисъл, досущ както прие за протокола за изготвено веществено доказателствено средство, обективиращ незаконното подслушване на свидетеля С.Ц., въпреки че то е било проведено след надлежно дадено разрешение, съдебният състав намери, че не е обвързан от факта на одобрението на протоколите за претърсване и изземване. Санкцията на даденото от съдия одобрение за извършеното действие не се ползва нито с абсолютна, нито със задължителна сила при оценъчната доказателствена дейност, дължима от съда, сезиран с разглеждане на обвинението по същество. Тъкмо последният е единственият компетентен при изграждане на фактическите си изводи да прецени дали процесуалноследствените действия са били проведени при спазване на условията и реда, предписани в процесуалния закон и да приложи съответните правни последици.

Удачно е да се посочи пред скоби, че служебното помещение се ползва със същата неприкосновеност с каквато и частното. Това е извоД. от разпоредбата на чл. 162, ал. 3 НПК, уреждаща реда, по който следва да протече действието в служебно помещение, а и е утвърдено в практиката на ЕСПЧ.[1] Впрочем, доколкото доводите на страните не очертават този въпрос като спорен, той се отбелязва само за пълнота на изложението.

Съдът намира, че в разглеждания казус не са били налице условията за извършване на претърсванията в условията на неотложност, тоест, че е било нарушено поставеното в закона условие за провеждане на действието без предварително разрешение от съдия. Че случаят не е бил неотложен се установява красноречиво от наличния следственооперативен план, видно от който разследващите са имали яснота, че ще извършват претърсвания както в кабинета на подсъдимия, така и в жилището на майка му. И двете претърсвания са били предварително планирани и то осем дни преди извършването им - на 22.03.2011 г., видно от резолюцията на прокурор от СГП. В допълнение – разследващите са разполагали със сигурна информация и за времето на сключването на предварителния договор, за което са ползвали служител под прикритие, тоест били са наясно и с точния момент на предстоящото задържане на подсъдимия. Била е налице и информация от конкретен вид за естеството на разследваната дейност, в частност – използването на неистински документи от страна на подсъдимия, включително и подозрения, че те били изготвяни от него, в това число и на работното му място. Материалите по делото установяват, че разследващите не са били изправени пред каквото и да е внезапно възникнало за тях обстоятелство. Тъкмо напротив, разполагайки с упоменатите дотук данни, те всъщност са планирали внимателно действията си; не са били в условията на неотложност. Поради това е изключено да се приеме, че хипотезата на чл. 161, ал. 2 НПК е приложима в този случай. Претърсванията е следвало да се извършат при условията на ал. 1 на чл. 161 НПК, тоест след разрешение от съдия. Взетото последващо одобрение, по убеждение на настоящия съдебен състав, не може да санира констатирания порок. Заобикалянето на закона не може да се толерира от съда. Коментираното е самодостатъчно основание за изключването на двата протокола и вещите, приобщени с тях, от доказателствената съвкупност. Отделно от него обаче, при извършеното претърсване в службения кабинет на подсъдимия, са допуснати и други нарушения на процесуалните правила, които също обосновават изключването на протокола от валидните доказателства по делото.

Основателни са възраженията на подсъдимия В. и защитниците му, че той не е могъл да участва едновременно в качеството си на представител на службата и на лице, срещу което е била предприета принудителната интервенция. В тази връзка, няма значение дали подсъдимият В. е имал качеството на обвиняем или не (при все че възраженията в същата насока се споделят напълно от съда), защото е извън съмнение, че претърсваното помощение е било ползвано от него. В контекста на споменатата по-напред практика на ЕСПЧ, безусловно става въпрос за намеса в „личния живот” и „неприкосновеността на жилището” по смисъла на чл. 8 ЕКПЧ, предприета срещу определено лице. Това обстоятелство определя по категоричен начин невъзможността подсъдимият да съвмести две качества – на субект, срещу когото се осъществява принудителна намеса и на лице, представляващо службата. Следователно, такова не е било подсигурено и така е нарушено императивното изискване на чл. 162, ал. 3 НПК, насочено да гарантира законосъобразния ред на протичане на действието.

На последно място, но не по значение, не е било обезпечено адекватното участие на поемните лица. Това се установява от показанията на последните. Съдът няма основания да не кредитира, поради което и приема за достоверни, показанията на свидетелите Ж. и М., присъствали по време на претърсването. Тези свидетели се определят като напълно безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото, а и дадените от тях сведения бележат логичност и последователност, както и синхронност относно пресъздадените обстоятелства, при които е протекло претърсването. Въз основа на казаното от двамата свидетели съдът приема, че те не са били надлежно уведомени за ролята и функцията на поемните лица, нито пък са им били създадени условия да я реализират ефективно. Свидетелят Ж. заявява, че през цялото време е стоял до вратата и изобщо не е разбрал на какво точно действие присъства. От цялостния му разказ е видно, че той обективно не е могъл да изпълни удостоверителна функция по отношение на установяването на определени вещи и предмети и отразяването им в съответния документ, защото не е бил ангажиран с това, а е присъствал съвсем формално. Логично, свидетелят не изяснява с показанията си дори факта на намиране и изземване на някакви вещи. Макар и по-конкретни за отделни моменти, показанията на свидетеля М. не разкриват обстановката в коренно различна светлина. Факт е, че за разлика от предния свидетел, М. поне е възприел, че са били изземвани „някакви документи” и „други книжа” от „много места в стаята”. И той обаче не разбрал за какво точно трябва да следи, а и не съобщава за изземването на други вещи (компютри, пишещи машини), от което следва, че участието му в действието е било в съществена степен формално. Беглата информация в показанията на двамата свидетели, както и фактът, че не са имали непосредствено наблюдение върху процеса на изземването на конкретните документи и отразяването им в протокола (въпреки че свидетелят М. е чувал диктуването за протокола), не разкриват конкретно установените и иззети вещи. Въз основа на тези гласни доказателства, следователно, съдът не може да приеме за установен фактът на изземване на конкретно индивидуализирани по вид документи и предмети.

В обобщение – съдът прие, че фактът на изземването в аспекта на индивидуализацията на конкретните документи и предмети, не се установява посредством протоколите за претърсване и изземване, нито пък чрез гласни доказателства. По тази причина заключи, че не е налице и валидно приобщаване на съответните веществени доказателства, а оттук – че не може да ползва резултатите от експертното изследване в онази негова част, в която обект на последното са били документи, иззети от кабинета на подсъдимия и съпоставени с тези, представени по различните дела (тоест с инкриминираните).

Тук съдът отбелязва, че приема за доказан фактът на приобщаването на преносим компютър НР Compad 6710b, сериен номер CNU 73550Q1P и захранващ кабел със зарядно устройство; компютър DELL Optiplex 330, и флаш памет 4GB USB, тъй като са налице писмени доказателства (документи от АС – Б.), удостоверяващи, че изброените са заведен материален актив на съда, както и че са били предоставени на подсъдимия за ползване. А видно от заключението на компютърнотехническата експертиза тъкмо на неговия диск са били открити файлове със сканирана информация на два от инкриминираните протоколи, както и файлове със сканиран печат „Вярно с оригинала” при Държавен архив гр. Б.. Тези улики са в подкрепа на обвинителната теза, поддържаща авторството на подсъдимия в изготвянето на документите, но съдът не ги намира за достатъчно убедителни и надеждни, тоест за такива, които да изключват друг възможен извод. Събраженията в тази насока са идентични на изложените по-напред – не може да се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият е изпълнил технически с лични свои действия материалното създаване на документите. 

Показанията на свидетелката И.Ч., които съдът кредитира, също не способстват за установяването на възведените в обвинителния акт факти касателно съставянето на официален неистински документ от подсъдимия. Сведенията й разкриват категорично, че подсъдимият е споделил с нея за намерението си да се сдобие с имот, който е общинска собственост, в това число като състави неистински документи. В разказа си обаче тя установява, че е възприела изготвянето на документ, върху който имало печат на Районен съд – Н.. Такъв документ няма сред инкриминираните от обвинението. По-важното е, че тя отнася своя разказ (за съставянето на документ, залят с отвара от чай) в период, който следва представянето на документите пред съда, разглеждал дело № 544/07 г. по описа на РС – Н. и ч.гр.д. № 2/08 г. по описа на ОС – Б.. Твърди, че е възприела дейност на подсъдимия през лятото на 2008 г. (след приобщаване на показанията й от досъдебното производство в тази им част, които свидетелката поддържа). Доколкото обвинението поддържа, че използването на неистински официални документи (в частност на протокола от 12.02.1955 г.) е именно в тези производства, е очевидно, че документът, за който разказва свидетелката, не може да е бил един от тях, защото всички те са били представени в предходен момент, а на подсъдимия е вменено изготвянето им най-късно до 06.02.2008 г. В допълнение – протоколът, приложен по ч.гр.д. № 2/2008 г., не е бил съставен на пишеща машина (установено категорично и напълно еднопосочно чрез заключенията на двете експертизи), а свидетелката Ч. твърди, че е присъствала на изготвянето на документ тъкмо с такова средство. Следователно, нейните показания няма как да бъдат отнесени до този документ, а оттук - недоказано е фактическото обстоятелство, релевирано в обвинителния акт (на стр. 9), че свидетелката Ч. възприела част от действията на подсъдимия по съставянето именно на този протокол. В останалата част показанията на свидетелката Ч. не са с пряко отношение към доказателствения предмет. Те имат само косвено такова, доколкото изясняват, че близките интимни отношения, в които тогава се е намирала с подсъдимия, определят като логично твърдението й, че той я посветил в своите намерения за неправомерно сдобИ.е с имот, доверявайки й се. Съдът определя показанията на свидетелката като логични и обективни, въпреки че впоследствие отношенията й с подсъдимия са се влошили и понастоящем са белязани с негативизъм. Свидетелката разкрива чистосърдечно факти и обстоятелства, които могат да бъдат оценени като такива, поставящи собствената й личност в недотам благоприятна светлина; например – че е заемала длъжност в съдебната администрация без да отговаря на изискванията на закона, което очевидно се е дължало на връзката й с подсъдимия. Тя обаче не спестява този и други подобни факти от отношенията си с него, което е показателно за нейната добросъвестност при възпроизвеждането на фактологията и мотивира съда, оценил в пълнота нейния разказ, да му се довери. Същественото обстоятелство, изяснявано в показанията й, на което се позовава държавното обвинение, не ползва обаче тезата на същото по изнесените по-напред съображения. Съдът основава и на показанията на тази свидетелка изводите си, че подсъдимият е бил организатор на преписките и делата за двата имота, тъй като в тази им част те представляват пряк източник за факта, че той е споделил пред нея за своите намерения.

 С оглед горните съображения съдът прие за недоказано, че подсъдимият е съставил следните документи: заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.; протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС; заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС (отм. ДВ бр. 98/28.10.1997 г.)

Подсъдимият без съмнение е бил наясно, че те не са автентични и ги е ползвал, знаейки това, но авторството му не е доказано съобразно изискванията на процесуалния закон факт.

Съдът не прие за доказано, че подсъдимият е подменил, с ясното съзнание, че извършва именно това, скицата – неразделна част от решението по гр. д. № 544/07 на РС – Н.. Елементарната житейска логика не само не изключва, но дори определя като твърде вероятна възможността подсъдимият да не е обърнал внимание на отразената дата на експертното заключение и съвсем механично да е приложил това, за което решението действително се е отнасяло. В подкрепа следва да се посочи, че той е бил наясно с движението и развитието на делото, включително и със заключението на втората експертиза, а също и с удовлетворителния за него изход от производството. Освен това – в мотивите на решението се коментира имот съобразно второто заключение. Възможно е подсъдимият да е забелязал явната фактическа грешка, но не се изключва и да е пропуснал да стори това. Доказателствените, а оттам и фактическите изводи на съда не могат да се основават на предположения. Техен източник следва да са разкрити по несъмнен и убедителен начин положения. Коментираното обстоятелство не може да бъде изяснено съобразно законовите изисквания, поради което и няма как да се приеме за доказано.

 

б) Проследени в своята съвкупност, доказателствата установяват убедително, че подсъдимият В. е бил единственият и действителен инициатор на всички заведени административни преписки и дела. Бе посочено вече, че никой от неговите роднини, водещи се като заявители по административните процедури и страни по съдебните дела, не е бил причастен в тази дейност; дори не са знаели за нея. Този факт е установен посредством всички показания и графическите експертизи, установяващи, че във всички документи, приложени в производствата, не е имало и един техен подпис. От показанията на свидетелите Б. и Д. се разкрива, че подсъдимият ги е снабдявал с всички необходими документи, като дори е предприемал действия, посредством които в делата са се оказвали документи, които не са били прилагани от двамата свидетели в качеството им на процесуални представители. Единствено и само подсъдимият е бил свързан с воденето на делата и различните административни процедури. Няма и друг, който да е имал интерес от тях. Фактът, че множеството документи, на които е придаден вид, но не са подписани от Р.В., е красноречив сам по себе си за това, че тя самата също не е била наясно с действията на сина си. Този извод не се променя от несъмнено установеното обстоятелство, че Р.В. е подписала двете договорни ипотеки. Нотариалната им форма е предпоставяла задължителното й участие в сделките и личното полагане на подпис пред нотариус, но от факта на включването й в този процес не следва непременно, че в представите й е било включено знание за обстоятелствата, при които въпросният имот е бил придобит. Така или иначе, доказателствата по делото не разкриват конкретната мотивация, нито начина на формирането й у Р.В., но тя не е релевантна към предшестващите събития – в резултат, на които същата е станала титуляр на правото на собственост върху имота в м. А..  

 

в) Съдът основава изводите си досежно действията, извършвани от свидетелката Т.К. по указание на подсъдимия, на показанията й от досъбеното производство. Същите са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК за това подавала ли е и при какви конкретни обстоятелства документи и жалба с вх. № 3260/23.04.2010 г. по адм.д. № 866/10 г. на АС – гр. Б.. Съдът кредитира именно показанията, дадени пред разследващия орган на 04.05.2011 г. (том ІІІ от д.п., л. 54-56), защото те, за разлика от дадените в хода на съдебното производство, са логични и издържани от гл.т. на тяхната достоверност. Пред съда свидетелката не отрича, че е подала жалбата в деловодството, но твърди, че сторила това, тъй като то й било възложено от адвокат П.Б., за когото работела спорадично. Установено е обаче, че към 2010 г. адвокат Бакалов не е практикувал като такъв, защото е бил отписан от регистъра на адвокатите към АС – Б. с решение № 11 от 14.09.2006 г., считано от същата дата, след което е работил като частен съдебен изпълнител, което се установява от общодостъпна справка в регистъра на частните съдебни изпълнители. Очевидно е, че свидетелката Т.К. не казва истината, твърдейки, че работела за адвокат Бакалов към 2010 г., както и че той й бил дал жалбата. Свидетелката е студентка по право и със сигурност е способна да направи елементарната разлика между частен съдебен изпълнител и адвокат, поради което съдът не отдава драстичното разминаване между казаното от нея и действително установеното положение на объркване. На следващо място – показанията на свидетелката се оборват и от заключението на графическата експертиза, установвяваща, че два от пликовете, молба с вх. № 3884/17.05.2010 г. и две вносни бележки са били попълнени собственоръчно от Т.К.. Този факт определя като неистинни твърденията й, че била ангажирана с пренасяне на документи, давани й от „адвокат” Бакалов, който, освен всичко останало, не е имал каквото и да е връзка със събитията по делото. Показанията на свидетелката Т.К. са неубедителни и в аспекта на изясняването на обстоятелствата, касаещи запознаването на подсъдимия В. и свидетеля А.. Свидетелката е твърде пестелива при възпроизвеждане на тази информация, като дори не посочва с категоричност дали тя е осъществила контакт между тях и по какъв повод. За разлика от нея обаче свидетелят А. изяснява подробно тези обстоятелства, а те са такива, които свидетелката би следвало да запомни, особено като се има предвид, че и подсъдимият, и свидетелят са от близкото й обкръжение, както и че контактът е бил реализиран по съвсем конкретен повод. По убеждение на съда свидетелката Т.К. не изпълнява добросъвестно задължението си да разкаже известните й, интересуващи делото факти, което се дължи на необективното й отношение, а не на липса на спомен. Съдебният състав констатира и тенденциозност в изложението й. Свидетелката К. настоятелно поддържа, че причината да даде конкретни показания пред следователя бил оказан от негова страна недопустим натиск – психологическо въздействие чрез отправяне на заплахи и изискване да посочи конкретни факти, а накрая – отнемане на възможността й да отрази каквито и да било възражения в протокола. Съдът не приеме безкритично тези й твърдения. От начина на формулиране на отговорите, е видно, че те са били собствена реч на свидетелката, още повече, че тя е съобщила обстоятелства, които обективно не биха могли да бъдат известни на разпитващия (например за възникналия спор между нея и деловодителката, приела жалбата, потвърден по-късно чрез показанията на последната). Фактът, че впоследствие свидетелката е отишла за другите разпити с адвокат съвсем не може да се третира като еднозначно потвърждение на тезата й, че е дала своите първи показания под описания от нея натиск, защото е отлично обясним и с друго обстоятелство – че в желанието си да не дава сведения, неизгодни за подсъдимия, е целяла да „неутрализира” първоначалните си показания и евентуало да не предоставя други подобни. Съдът намира, че показанията на свидетелката К., дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която отрича да е приобщавала документи по административното дело по указание на подсъдимия, и обяснява на какво се дължи противочерието с казаното в първия й разпит пред следователя, не са достоверни. Те целят да обслужат тезата на защитата, а личният мотив на свидетелката за този й подход съдът съзира в наличието на близки, приятелски отношения с подсъдимия, обясняващи проявената от нея необективност и пристрастност.

 

г) Доказателствата не разкриват по изисквания несъмнен и категоричен начин, поради което съдът не приема за установен факта, че подсъдимият е манипулирал електронната система за разпределение на делата Law Choice, за да определи именно себе си за докладчик по адм. д. № 866/10 г. на АС – Б.. В тази насока е възможно единствено предположение, извоД. от обстоятелството, че единственото дело, което изобщо е било разпределено през този ден на подсъдимия е било тъкмо соченото. В подкрепа е и установеното, че той сам е имал достъп да извършва технически разпределението на делата с програмния продукт. Съвпадението, без съмнение подозрително, не може обаче да обоснове като единствено възможен извода за манипулация, защото, при липсата на доказателства за обратното, не се изключва делото да се е паднало на подсъдимия случайно. Установено е, че през 2010 г. не е бил правен архив на програмния продукт (писмо на стр. 418, том І от съдебното досие). Същевременно не е имало и заповед, издадена от подсъдимия, за процентната натовареност на съдиите и тя се е определяла въз основа на отправено от него устно нареждане към системния администратор. Обективно липсват данни (видно и от показанията на свидетеля П.М.) за оставяне на следи в системата от възможни манипулации, поради което прокуратурата поначало е изправена пред невъзможност да докаже подобно обстоятелство.   

 

179. Съдът не намери за основателно искането на защитата за изключване от доказателствената съвкупност на всички доказателства, събрани след 31.06.2011 г., аргументирано със становището, че след като следователят/дознателят е изготвил заключителното си мнение, то оттам насетне прокурорът е длъжен да процедира единствено по реда на чл. 242 НПК, тоест в едномесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда със съответния акт, да прекрати или да спре наказателното производство, или, ако при самото предявяване са били допуснати съществени процесуални нарушения, да върне делото на разследващия орган или само да предприеме мерки за отстраняването им. Като се основава на систематичното място на разпоредбата, намираща се в глава ХVІІІ НПК, озаглавена „Действия на прокурора след завършване на разследването”, както и на законодателната логика на възприетите промени в процесуалния закон, защитата поддържа, че прокурорът не може да извършва действия по разследването след този момент, както и че сроковете на разследване не могат да бъдат удължени.

Съдът споделя виждането, че правомощията на прокурора сам да извършва действия по разследването (чл. 46, ал. 2, т. 2 и чл. 196, ал. 1, т. 3 НПК) не могат да бъдат ограничени, само защото разследващият е изготвил своето заключение и го е изпратил на прокурора. Най-малкото, защото когато тази му дейност не е била предшествана от доклада по чл. 226, ал.1 НПК и прокурорът не е имал възможност да прецени дали разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно, последният не би имал възможност да извърши действия, които определя като абсолютно необходими за делото. В конкретния казус е видно, че прокурор е изискал делото, след като е указал изготвянето на постановления за привличане на обвиняемия за конкретни престъпления. От справка от 29.04.2011 г., изготвена от следователя (том ІІІ, л. 79-81), съдържаща искане за удължаване на срока на разследване, се установява, че по делото са били назначени експертизи и изискани справки, резултатите от които не са били готови. Затова е поискано удължаване на срока с 4 месеца, считано от 23.05.2011 г. и такова е било разрешено от зам.апелативния прокурор (том ІІІ, л. 82) с писмо от 27.05.2011 г., на която дата всъщност са били предявени материалите по делото. Към момента на предявяването и  изготвянето на заключителното мнение на следователя не са били изготвени назначените експертизи, които са дали повод за искането за удължаване на срока. От последното пък става ясно, че е имало противоречия в позицията на наблюдаващия прокурор и разследващия орган. От материалите по делото се установява още, че след като делото е било получено в прокуратурата всички действия по разследването са били извършени от прокурора, то не е било връщано на следователя.

Внимателното проследяване на особеностите по движението на делото позволява извод, че то е било изискано от прокуратурата именно с цел непосредствено извършване на действия по разследването от прокурора. Аргумент в подкрепа е, че към датата 27.05.2011 г. не са били готови резултатите от назначените експертизи, което обстоятелство е било известно на прокурора. Следователно последният е бил наясно с факта, че разследването не е било приключено, поради което не може да се приеме, че е изискал делото, указвайки приключването на разследването с предявяване на материалите и изготвяне на заключително мнение.

Разрешенията за удължване на срокове установяват, че такива са били издавани своевременно, от компетентния прокурор и за целия период от време, считано от 23.01.2011 г. до изготвянето на обвинителния акт (том ІІ, л. 14; том ІІІ, л. 82; том VІ, л. 67; том ІХ, л. 146; том Х, л. 108; том ХХV, л. 9 и л. 18). Оттук се обосновава, че всички доказателства са били събрани в рамките на съответните срокове, а не извън тях. В подкрепа на своите съображения съдът се позовава и на решение № 44 от 29.01.2010 г. по н.д. № 694/2009 г. на ІІІ НО, ВКС, релевантно по обсъждания въпрос в контекста на наведено възражение за приложение на чл. 234, ал. 7 НПК.

 

С оглед доказаната фактическа обстановка съдът е мотивиран да възприеме следните изводи от

 

ПРАВНА СТРАНА

 

І.

 

180. Естеството на повдигнатите срещу подсъдимия обвинения за документни престъпления определя като уместно извеждането пред скоби на онези принципни съображения, които са валидни за всички обвинения. По тази причина и за постигане на яснота и компактност на изложението, тяхното възпроизвеждане за всеки от отделните инкриминирани документи е ненужно.

 

181. Срещу подсъдимия са повдигнати две обвинения за документни престъпления, извършени в условията на продължавана престъпна дейност. Първото от тях е за престъпление, включващо 18 отделни деяния, осъществени в периода от началото на месец май 2007 г. до 17.02.2011 г., изразяващи се в съставянето на неистински частни документи, употребени от подсъдимия, за да докаже съществуването на определено правно отношение. Второто, включващо 4 отделни деяния, извършени в периода 18.04.2007 г. – 07.10.2008 г. – за съставянето на неистински официални документи  и преправяне на съдържанието на официален такъв.

 

182. а) Съставът на чл. 309 НК цели защита на отношенията, свързани с документооборота, като от логическото тълкуване на нормата е видно, че законът брани не друго, а тъкмо тези, свързани с употребата на документа пред доказателствения дестинатер и то с цел доказването на отношението, правото, задължението, за които се отнася писменият акт. Предмет на престъплението е неистински частен документ или такъв с преправено съдържание. Неистинският документ е легално дефиниран в разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК – той не е съставен от лицето, посочено за негов автор, а само му е придаден вид, че материализира изявлението на соченото лице. Признаците на частния документ като такъв се извеждат посредством тълкуване per argumentum a contraio (по аргумент за противното) от нормата на чл. 93, т. 5 НК, дефинираща легално официалния документ. За разлика от последния, частният е издаден от лице без длъжностно качество, тоест в личното му такова, без да са нужни установени ред и форма. Частният документ, също както официалният, може да бъде истински или не, с вярно или с невярно съдържание (ако е удостоверителен). За да се обсъжда дали документът е с вярно или с невярно съдържание следва да е несъмнена неговата автентичност; ясно е, че ако не е издаден действително от лицето, сочено за негов автор, достоверността на съдържанието му е ирелевантна. Доколкото обвиненията срещу подсъдимия В. са единствено за изготвяне на неистински документи, е напълно безпредметно обсъждането на съдържанието им, освен в контекста на доказателствената им цел, която е елемент от състава на престъплението по чл. 309 НК. Само съставянето на неистинския частен документ е без правно значение. За да е престъпно поведението на изготвилия го, трябва да е изпълнен и другият, изискуем от закона съставомерен акт – да е употребен документа и то пред такова лице, на което е възложена правнозначима, в най-обобщен смисъл, преценка относно правото, задължението, правоотношението, за което е бил създаден същият. Представянето на документа трябва се свързва с възможността за настъпването на правнозначима последица от гл.т. на обективираното в документа правоотношение; тъкмо в такава хипотеза доказателствената цел на дееца, включваща формирането на определена (невярна) представа за съществуването на правоотношението, е с правно значение, доколкото в резултат на нея, лицето, пред което е използван документът, на свой ред мотивира воля да извърши действие, обусловено от  тази му представа.

б) Документ, който не касае (не)съществуването, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение, е негоден предмет на престъплението по чл. 309 НК, защото не притежава изброените белези. Тъкмо последните са релевантни за документооборота, доколкото на установяването на съответните права, задължения и отношения пред трето лице се придава правно значение.

Документите, в които се отправя единствено и само някакво искане до различни административни, съдебни или други държавни органи, по което те са компетентни да се произнесат, принципно не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 309 НК. Така е, защото отправянето единствено на претенция до орган/лице, овластен/о да я отхвърли/удовлетвори, не доказва нищо – нито право, нито задължение, нито правоотношение. Най-често други документи установяват дали отправеното искане следва да бъде уважено или не, но само по себе си то никога не може да бъде доказателство за съществуването на право, задължение или правоотношение. То е основано на някакво твърдение, подлежащо на проверка за неговата основателност. Обратният извод – че искането представлява и доказателството - е абсурден, защото в такъв случай претенцията всякога би следвало да е основателна. Съблюдавайки тази логика, съдът отбелязва, че всички документи, обективиращи единствено искане, като например искови молби, молби, с които се иска произнясане от администрацията по определен въпрос и пр., не могат да бъдат годен предмет на престъплението по чл. 309 НК, дори когато е несъмнено установено, че са неистински. Естеството им не е доказателствено; те обективират едно изявление, насочено към конкретно произнасяне, но сами по себе си не могат, нито пък доказват нещо и пред някого. В обобщен вид, с тях се поставя началото на определена процедура, в рамките на която компетентният орган следва да прецени налице ли са основания за уважаване на отправеното до него искане, тоест основателно и доказано ли е то.  

в) Накрая, но не по значение, следва да се изтъкне, че употребата на документа следва да е пред лице (т.нар. в теорията „доказателствен дестинатер”), ангажирано с оценката на (не)доказаността на отразените в документа право, задължение или правоотношение. Логично, това лице по правило не може да е от кръга на онези, за които е съставен самият частен документ.

 

183. Характеристиките на официалния документ, легално дефинирани в разпоредбата на чл. 93, т. 5 НК, определят като такъв този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. По отношение на (не)автентичността и разграничаването на документите на диспозитивни (в който случай съдържанието им няма как да е невярно) и удостоверителни (които единствено могат да бъдат обект на лъжливо документиране) се споделя изложеното вече по-напред (в 182 а).

 

184. В допълнение към изложеното дотук – съставянето на неистински официални/частни документи намира израз в лично осъществени от дееца технически действия, свързани с изготвянето и подписването му. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено и опосредено – чрез друго лице, ако в неговите представи не е включено знанието на факта, че съставя неистински документ. В случай, че този факт му е известен, то тогава деянието би се явило осъществено в съучастие.

 

185. Отчитайки изнесените в горния аспект съображения и отнасяйки ги конкретно към обвинението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдебният състав намери, че са налице предпоставките за признаването на подсъдимия В. за виновен за съставянето и употребата на три от осемнайсетте документа, за които му е повдигнато обвинение. С оглед несъмнено доказаните в тази връзка факти по делото, за периода от 04 март до 05 март на 2009 г. в гр. Б., в условията на продължавано престъпление, включващо три отделни деяния, подсъдимият А.В. сам съставил неистински частни документи, които употребил, за да докаже съществуването на правни отношения. Така на 04.03.2009 г. в гр. Б. сам съставил неистински частен документ - разписка от името на Р.И.В. в уведомление с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б., и на същата дата я употребил пред посочената служба, за да докаже, че съществува правно отношение между Р.И.В. като наследник на И.Н.Г. в производство за издаване на Заповед № КД-14-02-171/20.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; На 05.03.2009 г. на същото място и в същата служба е съставил също такъв по вид неистински частен документ – разписка, но от името на Д.И.Н., който е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение между Д.И.Н. като наследник на И.Н.Г. в соченото производство. Отново на 05.03.2009 г., при същите фактически обстоятелства, е съставил още един неистински частен документ – разписка, този път от името на Б.И.Н., като е употребил документа пред същата служба, за доказване правно отношение между Б.И.Н. като наследник на И.Н.Г. в производство за издаване на горепосочената заповед.

С оглед обсъдените по-напред правни признаци (182) и трите документа представляват частни такива. Предметното им съдържание ги определя като удостоверителни, защото са насочени да установят факта и датата на уведомяването на лицето, до което са адресирани, за изготвянето на акт на администрацията. Въпросът с верността на съдържанието им обаче не стои в принципен план, тъй като те са неистински. И трите са подписани от друго лице, а не от соченото за техен автор. И в трите случая ръкописният текст е изпълнен от подсъдимия В., с което поведение той е осъществил първия акт на изпълнителното деяние. Изпълнен е вторият, защото и трите разписки са употребени пред СГКК – Б. в процедурата пред същата служба. Разписките са документи с правно значение. Както бе посочено, те установяват, че адресатът им е узнал за определен акт, издаден от административен орган, както и че е сторил това на конкретно определена дата. Тези две обстоятелства са от значение за влизането в сила на административния акт, подлежащ на обжалване в определен срок, чието начало е от датата на узнаването от заинтересованото лице. В конкретния случай - съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР заповедта за изменение в кадастралната карта подлежи на обжалване пред административен съд в 14 – дневен срок от заинтересованите лица. Посочените в уведомленията адресати са  заинтересовани лица. Затова и прилагането на разписките в документацията по процедурата е факт с правно значение. В този смисъл - те са употребени пред службата във висящата пред нея процедура и с конкретна доказателствена цел. Употребени са именно от подсъдимия, който, както бе изяснено, е бил действителният инициатор и на процедурата пред СГКК – гр. Б. и фактически е целял изменението в кадастралната карта. С действията си подсъдимият е изпълнил от обективна страна коментирания престъпен състав. От субективна страна, във всеки от трите случая на съставяне на разписките, подсъдимият е действал с пряк умисъл. В интелектуалния аспект на същия е било включено знанието на всички обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, съзнавано от дееца именно като запретено и общественоопасно деяние. Тоест, подсъдимият В. е съзнавал, че съставя неистински частен документ, както и че го употребява, за да докаже съществуването на правоотношение, каквото в действителност не е било налице; бил е наясно, че деянието, осъществено от него е прогласено от закона за престъпно, следователно – имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици (последното се обективира именно чрез действията му по съставянето на документите).  

Трите деяния, извършени в рамките на два дни, разкриват помежду си обективна и субективна връзка, характеризираща ги като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Поотделно те осъществяват състав на едно и също престъпление; извършени са през непродължителен период от време (в рамките на два дни), при една и съща обстановка с оглед вида на съставените документи, употребата им в хода на една и съща процедура, доказателствената им цел, с изцяло сходни действия, с еднаква цел за постигане на конкретен резултат. Осъществени са и при еднородна форма на вината - с пряк умисъл, като деянията, от обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи като продължение на другото.

 

186. а) На следващо място, с оглед извода за недоказаност на авторството на подсъдимия в съставянето на пет от осемнайсетте инкриминирани неистински частни документа, той бе признат за невинен да е осъществил това изпълнително деяние; за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от него. Поради това съдът приложи последиците на чл. 304 НПК и опР. подсъдимия за това да е съставил същите (раздел І, п. 2.3 от присъдата).

Петте документа обаче са годен предмет на документно престъпление. Затова и с оглед доказания факт, че подсъдимият се е ползвал от тях с ясното съзнание за неистинността им, се обосновава, че е осъществил състав на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хипотеза като процесната не само не е налице процесуална пречка, но съдът е длъжен по служебен почин да преквалифицира деянието. Във фактическите и юридическите предели на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е включено такова за петте, коментирани по-нататък документа. Твърди се, че той ги е съставил и употребил с конкретна доказателствена цел. Съставът на престъплението по чл. 316 НК, еднакво наказуемо с това по чл. 309 НК, обема част от съставомерните елементи на последното. А именно: употребата на неистинския документ и съзнанието, че е такъв. Деянието е съставомерно при наличието на тези две предпоставки и при изпълнение на отрицателната такава – от дееца да не може да се търси наказателна отговорност за съставянето му. Всички, релевантни към двата признака, факти са били предявени на подсъдимия, тоест той обективно е разполагал с възможност да организира защитата си срещу тях. А щом не е налице съществено изменение на обстоятелствената част, нито пък основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, е недопустимо изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287 НПК. Съдът е овластен да приложи закона за еднакво наказуемото престъпление. Престъпленията по чл. 316 и чл. 309 НК не могат да бъдат обединени в едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, защото са различни, а не едни и същи. Затова деянията, субсумиращи се под състава на чл. 316 НК и разкриващи белезите на продължавана престъпна дейност бяха квалифицирани отделно като престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

          б) Предприетият от съдебния състав подход да признае подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление, налага обсъждането и на друг въпрос, който е особено значим. Той касае принципната възможност за признаването на подсъдимия в извършването на две отделни престъпления в случаи като процесния, – когато срещу него е повдигнато обвинение само за едно продължавано престъпление. Освен изложеното по-горе (в б. „а”, съобразно което от съществено значение е дали всички факти са били предявени на подсъдимия, така че да е могъл да организира защитата си срещу тях), засягането на тази проблематика е необхоД. в контекста на преценката дали положението на подсъдимия не се влошава по служебен почин на съда, без да има надлежно повдигнато обвинение от прокурора. Съдебният състав поддържа принципното становище, че отговорът на последния въпрос зависи от конкретните обстоятелства в отделния казус, въз основа на които се извежда дали в действителност положението на подсъдимия се утежнява или не. Когато съдът прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, и при положение, че всички факти са били предявени на подсъдимия, очевидно неговото положение не би могло да се влоши само защото е признат за виновен в извършването на две отделни, вместо в едно продължавано престъпление. Така е, най-малкото защото дори санкцията за отделните престъпления да бъде индивидуализирана в максималния размер за всяко от тях, задължителното приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, практически ще доведе до пълно поглъщане на едно от наказанията. Тоест, в най-лошия случай деецът би понесъл наказателна отговорност в същите предели, както ако бе осъден за едно престъпление. Само хипотетичната възможност за прилагането на чл. 24 НК не обосновава обратен извод, защото е ясно, че щом съдът не се е възползвал от нея и не е увеличил наказанието по отношение на тези престъпления (преквалифицирани от едно в две), то обективно положението на подсъдимия не е влошено. В случая то не се влошава и в аспекта на института на чл. 78а НК, защото последният така или иначе е неприложим (по силата на чл. 78а, ал. 7 НК). Но не заради това, че съдът признава подсъдимия за виновен в извършването на тези две отделни престъпни деяния, а заради наличието на други престъпления, в чието извършване е признат за виновен, определящи хипотезата на „множество престъпления”.

Допустими са и хипотези, в които, въпреки че не се прилага закон за по-леко наказуемо деяние поне по отношение на едно от престъпленията, положението на подсъдимия като краен резултат се облекчава. Например – ако общият престъпен резултат на единното престъпление, който винаги следва да се съобразява при индивидуализацията на наказанието, завишава на самостоятелно основание степента на обществената му опасност (без да обосновава приложение на по-тежкоквалифициращ признак). Накратко – преквалифицирането на престъпната дейност от едно в две отделни престъпления по служебен почин на съда, без да има съответно обвинение, е допустимо и не е в разрез с процесуалните правила и логиката на закона, когато е основано на фактите, предявени на подсъдимия с обвинителния акт и ако положението на подсъдимия не се влошава, като последното се преценява във всеки конкретен случай. В подкрепа на изложените аргументи съдът се позовава и на следната релевантна съдебна практика: решение № 552 от 23.12.2009 г. по н. д. № 635/2009 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС (В него е прието следното: „Липсват основания да се счита, че с преквалификацията на престъплението от такова по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК в две престъпления - по чл. 124, ал. 1, пр. 2 и по чл. 198, ал. 1 от НК, е било допуснато процесуално нарушение, свързано с накърняване правото на защита на този подсъдим. За да може принципно да се твърди в такава хипотеза наличие на нарушено право на подсъдимия, следва да се установи, че предприетото изменение в обвинението е било такова, че е налагало допълнителни усилия на подсъдимия да се защити. В случая това не е било необхоД., тъй като при едни и същи факти, описани в обвинителния акт, съдът вместо да приложи по-тежката правна квалификация, по която подс. М. е бил обвинен, е приложил такава по две отделни престъпления, включени в състава на първоначалното обвинение. Квалификацията по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК, по която подсъдимият се е защитавал в хода на цялото първоинстанционно производство, е съвкупност от две квалификации - по чл. 198 и по чл. 124 от НК, което не сочи на необхоД.ст от полагане на допълнителни усилия за каквато и да е защита по тях”); решение № 391 от 12.02.2003 г. по н. д. № 321/2002 г., III Н. О. на ВКС („Като резултат е и неправилното наказване на подсъдимия като за едно деяние с общ престъпен резултат. Общият престъпен резултат, предвид абсолютната стойност на предмета на престъплението от 22 500 неденоминирани лева, значително се отразява върху завишаване обществената опасност на деянието и дееца. Но изводът е незаконосъобразен, защото престъплението не е единно, а се изразява в отделни деяния с по-малък предмет. Тази неправилна квалификация несъмнено се е отразила по-неблагоприятно върху наказателната отговорност на дееца, който вместо да отговаря поотделно за всяко едно престъпление като съвкупност от деяния грабеж, отговаря за по-тежкия общ резултат. Въз основа на това, размерът на наложеното наказание за грабеж от единадесет години лишаване от свобода, който е предопределил и по-тежкото наказание за обща престъпна дейност вместо за множество, не е съобразен със закона”).

В случая, с който е сезиран настоящия съдебен състав, подсъдимият се е защитавал срещу всички релевантни факти, включени в състава на престъплението по чл. 316 НК и дори срещу по-голям обем от такива и с преквалифицирането на престъпната му дейност от едно продължавано престъпление по чл. 309, ал. 1 НК в такава по две продължавани престъпления – по 309, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309 НК, неговото положение не се влошава, а остава същото. Във фактическите предели на обвинението се включват твърдения за неистинността на документите, за изготвянето им от подсъдимия, за употребата им с определена доказателствена цел. Няма факт извън посочените, който да принадлежи към състава на престъплението по чл. 316 НК.

           в) След горните принципни уточнения, съдът отбелязва, че дейността на подсъдимия за периода от 13.11.2008 г. до 13.10.2009 г., продължавана престъпна такава, включваща пет деяния, се обхваща от престъпния състав на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, защото деецът е изпълнил всички елементи от обективната и субективната страна на престъпния състав, като съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, за които от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Така на 13.11.2008 г. в гр. Б. се ползвал от неистински частен документ - разписка от името на Д.Н. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-13628/13.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б. пред същата служба; на 05.03.2009 г. при идентични обстоятелства се ползвал от неистински частен документ - разписка от името на Н.Н.И. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. пред същата служба; на 06.03.2009 г. - от неистински частен документ - разписка от името на С.И.М. в писмо с изх. № 94-18962-02-10-2337/20.02.2009 г. при същите обстоятелства;

По отношение на изброените дотук документи (за правната им природа, тяхната неистинност, за отношението, към което са насочени да удостоверят и за доказателственото им значение) се споделя напълно изложеното (в 185 и 182), чието преповтаряне е излишно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез факта на приобщаването на документите в преписката. По този начин те са ползвани и то именно от подсъдимия с оглед изясненото и посочено по-напред негово отношение към процедурите и делата, чийто действителен инициатор е бил той.  

Неистински частен документ представлява и предварителният договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот 12 дка, IV категория. Документът е диспозитивен, защото с него не се удостоверява факт от действителността, а се обективират волеизявления на авторите му, насочени към създаване на конкретно правоотношение (в случая - на облигационно такова).  На документа е бил придаден вид, че негови автори са Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н., като продавачи, и Р.И.В. като купувач, но нито един от тях не е бил такъв в действителност. Това определя неговата неистинност.  Документът е бил ползван пред Районен съд Н. в образуваното пред него гражданско дело и то с конкретна доказателствена цел – да установи съществуването на правно отношение между изброените лица по предварителния договор за покупко-продажба. Ползването му е било дело именно на подсъдимия, който е организирал воденето на делото. Деянието е осъществено на 31.08.2009 г., тъй като договорът е бил представен тогава като приложение към исковата молба.

Пълномощното без дата (от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н.) за упълномощаване на адвокат И.Г.Б., който да осъществи процесуално представително пред Районен съд Н. по гр.д. № 605/2009 г. също е диспозитивен неистински частен документ. Той е насочен към установяването на конкретно правоотношение, а именно: наличие упълномощаване, което е акт на едностранно волеизявление от страна на овластяващия. Този документ също не е бил подписан от сочените за негови автори; изготвянето му  е дело на неустановено по делото лице. Той е използван пред съда, за да установи, че адвокат Б. е разполагал с процесуална представителна власт. Използването му е осъществено на 13.10.2009 г., когато е бил представен. Пълномощното е било представено от адвокат Иво Б., който обаче не е знаел за неговата неистинност. Този факт изключва по категоричен начин неговата причастност в деянието и обосновава извод за използването на документа от подсъдимия в условията на т.нар. посредствено извършителство. Деецът е използвал друго лице за представянето на документа пред доказателствения дестинатер.

И в петте случая на използване на неистинските частни документи, от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на същите, доколкото съдът не прие за разкрити и несъмнено доказани обстоятелствата по техническото съставяне на документите и авторството на положените неистински подписи. С това е изпълнена отрицателната предпоставка, визирана в нормата на чл. 316 НК.

Петте деяния са съставомерни и от субективна страна, тъй като подсъдимият е действал с ясното съзнание за неистинността на документите. В интелектуалния аспект на прекия му умисъл е било включено знанието на всички обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, възприемано от дееца като общественоопасно и наказуемо деяние. Тоест, подсъдимият В. е съзнавал, че ползва неистински частни документ, насочени към доказването на съществуването на правоотношения, каквито в действителност не са били налице; имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици (последното се обективира именно чрез действията по използването на документите). 

Деянията, осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление, разкриват класическите белези на продължавана престъпна дейност заради наличието на обективна и субективна връзка между тях, определяща всяко следващо като продължение на предишното, заради факта на осъществяването им в непродължителен период от време, заради идентичните обстоятелства, при които са извършени, вкл. и в аспекта на това, че са били осъществени като необходим етап от постигането на конкретно преследвана от подсъдимия цел досежно имота, и заради еднородността на вината.  

 

187. Следвайки изнесените по-напред съображения (в 182 б) за годния предмет на документното престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, съдът намери, че не са налице основания за постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на всички онези (посочени в раздел раздел І, п. 3.1 от присъдата) инкриминирани документи, посредством които, независимо от факта на употребата им, по условие не може да се докаже наличие на право, задължение или правоотношение. Затова приложи последиците на чл. 304 НПК и опР. подсъдимия за изброените по-долу документи, включени в обвинението, приемайки, че те не могат бъдат годен предмет на престъпление по чл. 309, ал. 1, респективно – по чл. 316 НК.

Не е доказано, че подсъдимият е съставил сам на неустановена дата от началото на м. май 2007 г. до 12.05.2007 г. неистинския частен документ - пълномощно от името на Д.И.Н. с дата от 09.05.2009 г. за упълномощаване на Н.Н.Д., поради което подсъдимият не би могъл да отговаря за това. Несъмнено е изяснено обаче, че на неустановена дата в периода 09 до 12 05.2007 г. подсъдимият е предоставил въпросното пълномощно на Н.Д.. Съдътъ обаче намира, че с това свое поведение подсъдимият не е осъществил състава на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Обвинението поддържа, че документът е бил употребен пред Н.Н.Д., за да докаже нему, че съществува право на последния да представлява Д.И.Н.. Съдът не приема за основателна подобна постановка. Документът не е бил нужен за доказване на подобен факт пред свидетеля Д.. Убеждението му, че е имал мандат от Д.Н. за водене на делото, е било формирано от уверенията на подсъдимия за това. Поначало упълномощаването може да е устно. Писмена форма се изисква за надлежното му удостоверяване пред съд/друг орган, длъжен да изведе суверенна преценка за процесуалната легитимация. В този смисъл – правото на Н.Д. да представлява Д.Н. е следвало да бъде доказано в съда, а не пред упълномощения. Оттук следва, че деянието не е съставомерно от обективна страна, тъй като, с оглед въведеното от прокуратурата твърдение досежно доказателствения дестинатер, документът обективно не е от естество да доказва право пред последния.   

  Недоказан е фактът, че молбата с вх. № 1608/06.02.2008 г. на Окръжен съд Б. за представяне на писмено доказателство (протокол от 12.02.1955 г.) от името на Д.И.Н., е била съставена от подсъдимия, което обосновава извода на съда, че той не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК; не е реализирал изпълнителното му деяние. Установено е, че на 06.02.2008 г. молбата е депозирана по делото, с което документът е ползван, но не е вярно, че той е от естество да доказва съществуването на право на собственост върху имот. Молбата е изявление за прилагане на писмено доказателство и самата тя дефинитивно не може да представлява доказателство за каквото и да било. Следователно тя не е годен предмет на лъжливо документиране и поради това употребата й не изпълва състав на което и да е престъпление.

  Напълно идентични са съображенията на съдебния състав за молбата от името на Д.И.Н. с вх. № 663/07.10.2008 г. на ОСЗ Н. за изпълнение на съдебно решение № 112/29.07.2008 г. по гр.д. № 544/2007 г. на Районен съд Н.. И този документ е неистински, защото молбата не е подписана от сочения неин автор. Документът е представен пред същата служба и то от подсъдимия, но молбата не е насочена да доказва съществуващо право на Д.И.Н., ЕГН **********, като наследник на И.Н.Г., да му бъде възстановена собствеността върху лозе от 12 дка в местността А.. Тя представлява една претенция към администрацията и поставя началото на административна процедура. Обективираната в молбата претенция може да е основателна или не, като самата тя подлежи на установяване и доказване в хода на административната процедура.  

   Тези съждения се споделят изцяло и е безпредметно повтарянето им и за заявлението от името на Д.Н. с вх. № 94-18962/07.11.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; за заявлението от името на Д.И.Н. с вх. № 94-00-10619/14.11.2008 г. на Община Н. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ; за заявлението от името на Д.И.Н. с вх. № 94-1761/10.02.2009 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Б.; за исковата молба от името на Я.И.В., С.И.А., Н.Н.И., Г. И.Н., Б.И.Н., С.И.М., Д.И.Н. против Р.И.В. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 362 и сл. ГПК за обявяване на предварителен договор с дата от 21.05.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен; за заявление от името на Д.И.Н. с вх. № 94-Д-287/26.03.2010 г. на Община Б. за отмяна на отчуждаване на недвижими имоти с кадастрални номера № 722 и 723 по плана на кв. С., гр. Б.; за жалба до Административен съд гр. Б. с вх. № 3260/23.04.2010 г. от името на Д.И.Н. за отмяна на мълчалив отказ на Община Б.; за молбата от името на Д.И.Н. с вх. № 1537/17.02.2011 г. до Административен съд Б. за представяне на заповед от 1984 г. на председателя на ГНС Б. за открИ.е на производство по отчуждаване на два недвижими имота, представена на 17.02.2011 г. в гр. Б. от Т.В.К. пред Административен съд Б..

Във всички изброени случаи се касае до молби и заявления, съдържащи искане до съда или администрацията, преценката за чиято (не)основателност е в дискрецията на решаващия орган, овластен да събере съответните доказателства. Претенциите логично не са доказателство per se, защото ако бяха, то всякога биха били основателни по дефиниция. А това несъмнено не е така.

По тези съображения съдът призна подсъдимия за невинен за всички посочени в този пункт на мотивите документи и го опР. по обвинението за тях.

 

188. Като логична последица от признаването на подсъдимия за част от горепосочените деяния (186 в) и опР.ването му за други (187), той бе признат за невинен и опР.н за извършването на деяния в гр. Н. (мястото на съставяне и ползване на документите, за които е ангажирана наказателната отгворност е само в гр. Б.); както и за това в продължаваните престъпления, за които е признат за виновен да се включват и 10-те деяния, по които е опР.н (п. 187), а с оглед последното - и за инкриминирания период от началото на месец май 2007 г. до 12.11.2008 г.(включително) и от 14.10.2009 г. до 17.02.2011 г.

 

189. Налице са законовите основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за това, че в периода от 15.11.2007 г. до 06.02.2008 г. в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, съзнателно се ползвал от неистински официални документи, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С оглед приетото за недоказано фактическо обстоятелство, че подсъдимият В. е изготвил документите, съдебният състав прие, че той следва да бъде опР.ван по повдигнатото обвинение за съставянето им (по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК). Целта за ползването им обаче е несъмнено доказана и с оглед изтъкнатите по-напред съображения и като съобрази, че всички факти са били предявени на подсъдимия с повдигнатото срещу него обвинение, съдът квалифицира деянието като такова по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.  

Като препраща към изнесените (в 183 и 182а) съображения за правната природа на официалните документи, съдът намира, че инкриминираните такива - заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 30.09.2006 г. и с подпис от името на „Директор И.Д.”, за „вярно с оригинала” копие от архивен документ във Фонд № 165, Опис № 1, А.Е. 304, лист № 18: препис от протокол от 17.05.1953 г. на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС по гр.д. № 544/2007 г. по описа на Районен съд Н.; протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС; заверка с печат от името на Държавен архив Б. с дата 20.12.1999 г. и подписи от името на „директор Е.Д.” и от името на длъжностно лице за „сверил”, за „вярно с оригинала” копие на протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС – притежават белезите на официални документи, защото издаването и на трите е от компетентността на длъжностни лица в кръга на службата им и се осъществява по установен ред и форма. В частта за заверката за вярност с оригинала на копията от протоколите документите са удостоверителни. А протоколът от 12.02.1955 г. е официален диспозитивен документ, тъй като обективира волята на решаващ орган, чието решение е с последици в правния мир, тъй като създава права за определени субекти. В частта за заверката – удостоверителен. И трите документа са неистински, с оглед установеното, че подписите (а и печатите) не са автентични. Първият е ползван от подсъдимия на 15.11.2007 г. чрез факта на представянето му по гр.д. № 544/2007 г., за да бъде приет като доказателство по същото. За съставомерността на деянието от обективна страна е достатъчен фактът на представянето на документа. Не се изисква постигането на доказателствената цел.

На неустановена точно дата, но в периода 04.01.2008 г. - 06.02.2008 г. по ч.гр.д. № 2/2008 г. по описа на Окръжен съд Б. подсъдимият е представил (неустановено по какъв точно начин), като по този начин се е ползвал от него, протокол с дата от 12.02.1955 г. от името на Комисия за трудова поземлена собственост за взети решения за замяна на земеделски земи по ЗТПС - неистински официален документ, с което поведение е изпълнил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК от обективна страна, но не и по ал. 2, така както поддържа държавното обвинение. В тази част, както бе изяснено, документът е диспозитивен. Действително протоколът визира в съдържанието си прехвърляне на право на собственост, което обстоятелство обосновава по-тежко квалифициращ деянието признак. Така е обаче по актуалния наказателен закон - чл. 308, ал. 2 НК. Цитираната разпоредба е в сила от 13.04.2009 г. (ДВ бр. 27/2009 г.) Към момента на стореното от подсъдимия законът не е познавал това разрешение. Затова и съблюдавайки принципа за приложението на по-благоприятния закон (чл. 2, ал. 2 НК), изключващ категорично възможността за реализиране на нечия наказателна отговорност за обстоятелства, които не са били съставомерни към момента на извършване на деянието, съдът опР. подсъдимия за соченото обстоятелство, респективно и за съответстващия му цифров израз за връзката на чл. 316 с  квалификацията по ал. 2 на чл. 308.  

В същия период от време, подсъдимият е ползвал сочения документ по ч.гр.д. № 2/2008 г. и в частта, в която той е имал удостоверителен характер (насочен е бил да удостовери верността между копието и оригинал, съответстващ на определена архивна единица и съхраняван в архивния фонд). По изтъкнатите вече съображения, чието повтаряне е безпредметно, и в този случай подсъдимият е изпълнил състава на престъплението от обективна страна.

И трите деяния са осъществени с пряк умисъл. Подсъдимият умишлено се е ползвал от документите, съзнавайки всички признаци, включени в престъпния състав. Съзнавал е, че ползва неистински официални документи, създадени тъкмо с тази цел; имал е ясна представа в интелектуално отношение за естеството на извършеното (общественоопасния характер на деянието и неговите последици), като от волева страна, с оглед формалния характер на престъплението, е искал настъпването на тези последици. Последното се обективира именно чрез действията по използването на документите.

Разгледани във връзка помежду им те също разкриват белезите на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В тази насока се споделя напълно изложеното в 185 и 186, към което съдът препраща.

В обобщение на тези съображения съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, опР.вайки го по първоначално възведеното обвинение за правната квалификация по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК  (в това число да е съставил сам трите документа).

Съдът призна подсъдимия за невинен и го опР. за това, че на 07.10.2008 г. в гр. Б. е преправил съдържанието на официален документ - заверен от Районен съд Н. препис от решение № 112/29.07.2008 г. на Районен съд Н. по гр.д. № 544/2007 г., подменяйки завереното копие от Районен съд Н. на обявената за неразделна част от Решение № 112/29.07.2008 г. скица към допълнително заключение от 11.04.2008 г. на вещото лице Е.Г., със заверено копие от Районен съд Н. на скица към заключение на вещото лице Е.Г., прието на 18.03.2008 г. от Районен съд Н., с цел да бъде използван пред Общинска служба Земеделие гр. Н.. От обективна страна деянието е осъществено, доколкото е установено, че към решението, в което все още не е била допусната поправка на явна фактическа грешка, подсъдимият е приложил другата скица, а не сочената в диспозитива. Така той действително е подменил неразделна част от съдебното решение, засягайки неговата цялост съобразно указаното в диспозитива, което определя като обоснована тезата на прокуратурата, че се касае за подправка на документ. Съдът обаче не прие за несъмнено доказано осъществяването на деянието от субективна страна (по съображенията, изложени в доказателствения анализ – 178а). Щом не е сигурно, че подсъдимият е действал със съзнанието за подмяна на скиците, няма как да му бъде вменено виновно поведение.

Накрая, отчитайки датите на използване на документите, съдът призна подсъдимия за невинен и го опР. за онези, на които не се установява тяхното използване, а именно за инкриминирания с акта на обвинението период от  18.04.2007 г. до 14.11.2007 г. (включително)  и след 06.02.2008 г. до 07.10.2008 г.

 

ІІ.

 

190. а) Съдът намери, че подсъдимият А.В. следва да бъде признат за невинен и опР.н по повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК.

Правилната правна оценка на осъщественото от подсъдимия поведение налага анализиране на признаците на престъплението по чл. 253 НК от обективна и субективна страна.

В обобщен вид „изпирането на пари” е престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства, като по естеството си тя е предназначена и/или резултира в осуетяване/затрудняване на органите на власт да установят незаконния произход на престъпно придобитото. Тоест, касае се за вторична престъпна дейност, всякога предшествана от друга такава. Тъкмо в резултат на предикатната дейност са придобитите противоправни облаги, които, посредством прането на пари, деецът цели да легализира. Важно е да се отбележи, че съгласно предвиденото в текста на чл. 253 НК противоправната облага може да е придобита не само в резултат на престъпление, но и на всяко общественоопасно деяние (правонарушение).

Основният състав на прането на пари е уреден в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 НК, в която са очертани признаците на деянието.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. То може да е извършител и на предикатното престъпление, но може да осъществи и само вторичната престъпна дейност, свързана с „изпирането” на средствата, произходът на които му е известен. Предмет на престъплението е имущество, придобито в резултат на престъпление или на друго общественоопасно деяние. Различните форми на изпълнителното деяние на престъплението не са изброени изчерпателно. Те намират израз в извършване на финансова операция, на сделка с имущество, прикрИ.е на произхода, местонахождението или действителни права върху имущество. Но категорично може да се обобщи, че изпълнителното деяние е осъществимо посредством извършване на различни действия, целящи да осуетят разкрИ.ето на действителния произход на противозаконно придобитата с предходна дейност облага или на действителния й собственик. Именно коментираната цел е определяща за естеството на прането на пари и затова е без значение дали в резултат на финасовите операции и сделки, чрез които се извършва, е настъпила облага за субекта на престъплението по чл. 253 НК. В този смисъл – сделките, операциите и другите дейности по пране на пари могат да са както възмездни, така и безвъзмездни. Привидно различните механизми за пране на пари могат и да са напълно законни; от значение е, че, независимо от вида им, посредством тях се трансформира придобитото от предикатната дейност имущество.             

Финансовата операция се определя като действие, осъществено в процеса на натрупване, движение и разходване на паричните средства.

ПрикрИ.ето на произхода е форма на изпълнителното деяние, която се осъществява не чрез сделка, а чрез фактически действия, които водят до същия резултат.

Признаците, включени в субективната страна на престъпния състав разкриват, че прането на пари се осъществява с пряк умисъл. Що се отнася до предикатната дейност, деецът може да знае за престъпния произход на имуществото или пък от известните му обстоятелства да предполага този факт. Това знание/предполжение трябва да е включено в интелектуалните представи на дееца към момента на осъществяването на изпълнителното деяние.

В доктрината и в практиката е възприето безпротиворечиво, че не се изисква предикатното престъпление/общественоопасно деяние да е установено в отделно производство с влязъл в сила съдебен акт.

Накрая, конкретното обвинение, повдигнато срещу подсъдимия бележи специфика, налагаща обсъждането му и в този контекст. Поддържа се, че прането на пари е осъществено чрез посредствено извършителство. При посредственото извършителство деецът причинява виновно и противоправно престъпния резултат, служейки си с друго лице, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Това лице е наказателно неотговорно поради своето малолетие, невменяемост или заблуда. В тези случаи отговаря само посредственият извършител, защото третото (използвано от него) лице, не действа с умисъл.

            б) Оценявайки установените факти в контекста на коментираните дотук признаци на престъплението изпиране на пари, съдът намира, че те имат следното правно значение:  

На първо място, с осъществените две сделки на 28.04.2011 г. (договори за учредяване на ипотеки, съответно, в полза на „И. Б.” АД и на „Б. К.” ЕООД) не се трансформира имущество, нито пък този механизъм обективно е от естество да прикрие произхода или действителния собственик на имуществото.

С първия договор (за учредяване на ипотека с нотариален акт № 110, т. ІІ рег. № 1916, дело № 292/28.04.2010 г.) Р.И.В. учредява в полза на „И. Б.” АД ипотека върху 300/11999 кв.м. идеални части от недвижимия имот в гр. Н., в местността А., с идентификатор № 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н. от 2008 г. като обезпечение на задължение по договор за поръчка (от 20.10.2009 г.) и анекс към него (от 16.01.2010 г.). С договора за поръчка и анекса е поето задължение за изплащане на сума от 42 000 евро (с ДДС), в случай че довереникът изпълни своето задължение.

С втория договор, от същата дата (28.04.2010 г.), Р.И.В. учредила ипотека (с нотариален акт № 111, т. ІІ, рег. № 1919, дело № 293/28.04.2010 г.) в полза на „Б. К.” ЕООД, с имущество - 300/11999 кв.м. идеални части от същия недвижим имот като обезпечение на задължение, поето с друг договор за поръчка (30.09.2008 г.) и анекс към него (от 15.01.2010 г.), сключен с „Б. К.” ЕООД.

Очевидно и в двата случая няма никакво разместване на блага. В тази насока е напълно основателно и възражението на подсъдимия, че договорът за ипотека е акцесорна сделка, без самостоятелно значение. С този вид сделка се предоставя облекчен ред за ипотекарния кредитор да удовлетвори свое вземане по друго правоотношение. В двата случая тези други правоотношения са, съответно, договорите с „И. Б.” АД и с „Б. К.” ЕООД. Отделен е въпросът, че и по тях не е имало размяна на престации, защото съобразно залегналите в договорите условия, заплащането на парична сума (и то от страна на Р.В.) като договорено възнаграждение е било поставено в зависимост от изпълнението на насрещното задължение на другата страна. И двата договора не са били изпълнени, но и да бяха – заплащането на договорената сума като изпълнение на поетото парично задължение срещу получаване на другата престация по тях, не би представлявало пране на пари, нито пък би се явило в подкрепа на извод, че ипотекарните договори са. Не са налице каквито и да било данни, а и обвинението не твърди, че парите по договорените задължения са били налични, на първо място, и придобити по престъпен или общественоопасен начин. Не се и очертава връзката им с имота.  

В допълнение (но без да е с решаващо значение) и двете ипотеки са били заличени (и то преди образуване на наказателното производство).

В заключение от обсъденото дотук – в раглежданите два случая нито една от двете сделки не е годен механизъм за изпиране на пари, защото посредством тях не се трансформира имущество и няма никакво разместване на блага и защото по естеството си те не могат и не прикриват нито действителния собственик на имуществото, нито произхода му. Във всеки момент произходът на придобИ.ето на имота чрез съдебната процедура е бил видим, ясен и проследим и сключването на ипотека (при това – за идеални части от имота) по никакъв начин не е годно да прикрие предния факт.

Коментираното е самодостатъчно основание за признаването на подсъдимия за невинен и опР.ването му за тези две деяния. Не е изпълнен елемент от обективната страна на престъпния състав – изпълнителното деяние не е осъществено, защото извършените сделки са негоден способ за изпиране на пари. Този извод определея като безпредметно изследването на останалите признаци от обективната и субективната страна на престъпния състав. Все пак, за пълнота на изложението си съдът намира за удачно да спре накратко вниманието си и върху следното:

Недоказано е и авторството на подсъдимия в деянието. Майка му Р.В. е била страна по двете сделки. Тя не е малолетна, нито е невменяема. Участвала е лично в нотариалното производство и след като договорите й са били прочетени, е положила подписа си върху тях. При това положение остава само третата хипотеза – да е била заблудена, за да се приеме, че подсъдимият В. е действал като посредствен извършител чрез нея. Съдът обаче не прие за доказан подобен факт, защото няма нито едно доказателство, което да го разкрива. По делото не е изяснено по какви мотиви и с какви представи е действала Р.В., участвайки съзнателно в двете сделки. Оттук – тезата на прокуратурата, че подсъдимият е действал като посредствен извършител не може да се приеме за обоснована. След като фактите не разкриват в какво конкретно се е изразявал приносът на подсъдимия, съдът не може да подбере произволно някоя от допустимите възможности – съизвършителство, подбудителство, посредствено извършителство или помагачество, например. И на това основание съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 304 НПК.

Накрая съдът приема, че има прекъсване в причинноследствения процес, което не позволява да се приеме, че имотът е придобит в резултат на документните престъпления, извършени от подсъдимия. Систематичното обсъждане на този въпрос е удачно при разглеждането на следващото трето деяние, а тук само се отбелязва, че следва да се съобразят изцяло изнесените по-долу аргументи. 

С извършената на 31.03.2011 г. сделка - предварителен договор между Р.И.В. като продавач и „А.Ф.И.” ЕООД като купувач за продажба на недвижим имот, с имущество – горепосочения имот, също не е осъществено изпиране на пари. Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е двустранна сделка, по силата на която страните се задължават да разменят престации в бъдещ момент. Обещателят (продавач) се задължава да прехвърли по нотариален ред притежаваното от него право на собственост върху имота, а купувачът – да заплати договорената цена. Този договор има характер на подготвителен такъв по отношение на окончателния. В доктрината и в практиката е несъмнено утвърдено, че предварителният договор няма вещноправен транслативен ефект, а поражда единствено облигационни права и задължения за страните по него. Правната природа на разглежданата облигационна сделка обосновава извода на съдебния състав, че посредством нея по дефиниция не се разместват блага. Т.е. предварителният договор за прехвърляне на право на собственост върху имот, в контекста на обсъдените по-напред признаци на престъпния състав на чл. 253, л. 1 НК, е негоден способ за изпиране на пари; не се трансформира никакво имущество.

Споделя се напълно и изнесеното вече за посредственото извършителство и затова не е нужно повторението му и тук.

Съдът намира за необхоД. да спре вниманието си върху предмета на твърдяното престъпление. Тезата на прокуратурата е, че имотът е бил придобит чрез документни престъпления, които де факто представляват предикатната дейност по смисъла, вложен в нормата на чл. 253, ал. 1 НК.

С изключение на два, останалите частни документи, за чието съставяне и ползване подсъдимият е признат за виновен, са изготвени и употребени след постановяването на съдебното решение по гр. д. № 605/2009 г., легитимиращо като собственик на имота Р.В.. По правилата на елементарната логика този факт изключва по условие възможността дейността по съставяне и ползване на документите, съставени след придобИ.е на имота, да са в причинна връзка със същото придобИ.е. Затова по отношение на частните документи (без предварителния договор и пълномощното) се извежда, че дори и само на това основание тезата на държавното обвинение е напълно несъстоятелна. Отделно-  не това е решаващият аргумент на съда да приеме, че документните престъпления не могат да се третират като предикатно престъпление в разглеждания случай.

Факт е, че два от частните документи, както и всички официални, за които подсъдимият В. е признат за виновен, са изготвени преди постановяване на решението, с което по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителният договор е обявен за окончателен. От него обаче не следва, че имотът е придобит въз основа на тях. Документите, използвани пред съда, са били представени и приети като доказателства в хода на съответните съдебни производства. Без съмнение те са имали отношение към формирането на преценката на решаващия орган. Видно е и от мотивите на съдебните актове. Тази съдийска преценка обаче е израз на суверенната власт на правораздавателния орган да формира вътрешното си убеждение, основавайки го на доказателствения материал, и да реши изхода на делото съобразно установените факти и закона. Естеството на процеса по формиране на съдийското решение задължително включва оценка на представените доказателствени материали. Съдът трябва да реши кои от тях са относими, допустими, каква е доказателствената им тежест и стойност, кои да кредитира и кои не, както и да изложи съображения за това. Доказателствата нямат установена отнапред стойност, а и съдийската преценка се извежда при решаването на случая по същество, а не предварително, като вътрешното убеждение при интерпретирането им може да е различно. Поради това за нито едно от доказателствата не може да се приеме, че е годно изначално и/или предварително да обоснове конкретна съдийска преценка по отношение на установяването или не на определен факт. На следващо място – съдът дължи оценка и на правното значение на установените факти. Правните изводи също не търпят ограничения в насока на категоричното им предварително прогнозиране и обвързване с точно определен резултат. Не е дискусионно, че изходите по дела, разкриващи сходство във фактите, може да са различни заради дадената различна оценка на правното им значение и прилагането на закона. Излагането на тези съображения е наложително, но не защото те не са изведени безспорно и убедително в теорията и в практиката, а за да се очертае ясно контекстът, в който следва да се отчита значението на представянето на инкриминираните (частни и официални) неистински документи пред съдилищата. От казаното дотук се обосновава, че от факта на употребата им поначало не следва несъмнено този, че претенциите са подлежали единствено на удовлетворяване. Така е, защото това е бил само един от възможните изходи на гражданските дела. Важното е, че съдийските решения - резултат на формираната суверенна преценка, а и актовете на административните органи, са тези, посредством които като краен резултат е придобит имотът. Именно тази законна дейност на компетентните органи е рефлектирала в сдобИ.ето с имуществото. Следователно, има прекъсване в причинноследствения процес и то определя като неоснователно твърдението, че имотът е бил придобит чрез документните престъпления. Въпросът с придобИ.ето му е зависел изцяло от съответните за решаването му органи. Затова, при все че съдът призна за виновен подсъдимия за част от документните престъпления, намира, че те не могат да бъдат предикатната престъпна дейност. Този извод се отнася по принцип, за който и да е от документите (тъй като обвинението очевидно е релевирало всичките 22).

След като досежно трите деяния не е изпълнен основният престъпен състав от обективна страна, е безсмислено обсъждането на квалифициращите деянието признаци, както и обсъждането на елементите от субективната страна. Съдът разполага само с една възможност – да признае за невинен и да опР.е подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение. Мотивиран от тези аргументи съдебният състав опР. подсъдимия В. по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК.

 

 

ІІІ.

 

 

191. а) Последното обвинение, повдигнато срещу подсъдимия В. е за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК  - за това, че от от 23.04.2010 г. до 17.02.2011 г. в гр. Б. като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Административен съд Б., при образуване и разглеждане на адм. д. № 866/2010 г. на Административен съд гр. Б. нарушил служебните си задължения и не изпълнил други служебни задължения с цел да набави за себе си и за другиго - за Д.И.Н., облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Б. да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., и възстановяване на Д.И.Н. на право на собственост върху недвижими имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община Б., изразяващи се в отнемане на възможността на Община Б. да упражнява право на собственост на общински имоти с кадастрален № 722 и № 723 по плана на квартал С., гр. Б., с пазарна стойност общо 108 150 лв.

Обвинението е вменило нарушаване на задълженията по чл. 4 ЗСВ (органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно), на чл. 144 АПК (субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс – за неуредените в този дял (Дял III Производства пред съд) въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс, за прилагане на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - не може да участва като съдия по делото лице, което е страна по делото, и което е роднина по съребрена линия до четвърта степен на някоя от страните).

За неизпълнението на служебните задължения е релевирало разпоредбите на чл. 158 АПК (проверка на редовността на жалбата - когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 АПК (жалбата трябва да съдържа: т. 2 - адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани; т. 5 - означение на обжалвания административен акт; т. 6 - указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; т. 7 - в какво се състои искането), тя се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок).

Специалният субект на престъплението е лице, притежаващо качеството  “длъжностно” лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. Разпоредбата на чл. 282, ал. 2 НК, по който текст е обвинението срещу подсъдимия, урежда по-тежко квалифициран състав с оглед субекта - длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

Общият обект на престъплението по чл. 282 НК са обществените отношения, в тяхната съвкупност, свързани с дейността на държавните органи и обществените организации, видно от систематичното място на разпоредбата – в глава осма на НК, озаглавена “Престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации”. Обект на защита са обществените отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено функциониране, касаещо дейността на същите органи и организации. Груповият (родов обект) на престъпленията по служба са обществените отношения, свързани с функционирането на служебния апарат (в рамките на държавните органи и обществените организации), като престъплението засяга тяхното нормално функциониране. Обект на защита по чл. 282 НК са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи, дейността на държавните органи с властнически правомощия от сферата на органите на власт и управление като част от държавния апарат. В актуалната практика на ВКС се съдържа прецизен и пълен анализ на обществените отношения, защитени с нормата на чл. 282 НК. Последователно е застъпено становището, че разпоредбите на чл. 282 и сл. НК намират приложение само за дейността на органите на власт и управление, не и в дейността по управлението на стопанските субекти, извън публичната собственост[2].

Изпълнителното деяние може да се осъществи чрез няколко различни форми – нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, или превишаване на власт, в резултат на което могат да настъпят немаловажни вредни последици. Настъпването на такива е ирелевантно за съставомерността на деянието по основния състав; тоест, за да се приеме, че деянието е осъществено, е достатъчно да е създаден риск за причиняване на сочените последици. В случай че настъпят такива и по характер са значителни, то това представлява по-тежко квалифициращо престъплението обстоятелство. Под „вредни последици” законът има предвид както имуществени, така и неимуществени. В тази насока съдебната практика е абсолютно последователна и безпротиворечива. Вредите се включват в понятието “вредни последици”, но то не се изчерпва с тях, тъй като е по-широко.

От обективна страна се изисква още наличие на причинна връзка между действията/бездействието на длъжностното лице и създадената възможност за настъпване на немаловажните вредни последици. Съдът не споделя застъпената от подсъдимия теза, че вредните последици трябва да се ограничат само до ведомството, от което е длъжностното лице – субект на престъплението. Прочитът на закона и неговото буквално смислово тълкуване не обосновават подобно ограничение. С оглед изнесеното за обекта на защита, се обосновава само, че вредните последици следва да засягат онзи кръг от обществени отношения, регулиращ нормалното функциониране в сферата на държавните органи и обществените организации. Това обаче не лимитира кръга на възможностите от засягане само в рамките на съответния орган, в който работи длъжностното лице; може да настъпят за друг държавен орган.  

От субективна страна деянието е съставомерно при наличие на пряк умисъл и специална цел у дееца – да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. 

Само при наличието на всички обсъдени дотук признаци от обективната и субективната страна на престъпния състав може да се приеме осъществяването на престъпление по чл. 282 НК.

         б) Отнесени до конкретния казус, горните характеристики на деянието обосновават извода на съдебния състав, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На първо място съдът не се съгласява, че в органите на съдебните власт съдията има качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Съдията без съмнение е длъжностно лице с оглед легалната дефиниция на чл. 93, ал. 1, б. „а” НК, защото му е възложено, срещу заплата, постоянно изпълнение на служба в държавно учреждение. Отговорно служебно положение обаче заемат административните ръководители, а не всички редови съдии. Подсъдимият В. без съмнение е бил председател на съд, но обвинението не е релевирало ръководното му качество, а само съдийското такова. Повдигнатото обвинение (стр. 64 от обвинителния акт) е за това, че като „длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия при Административен съд Б.”, а и относимите нарушения и неизпълнение на служебните задължения също визират само съдийската длъжност на подсъдимия. В качеството си на съдия подсъдимият притежава само длъжостно такова, поради което не е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство с оглед на субекта на престъплението.

Длъжностното съдийско качество разкрива специфика, тъй като съдията, изпълнявайки функциите си, е натоварен с властнически функции в съответния орган на съдебната власт, оторизиран да правораздава. Осъществяването на тези властнически функции е регламентирано и при изпълнението им органът се ръководи от процесуалните и материалните закони, които прилага и на които единствено се подчинява. Контролът за законосъобразността и правилността на правораздавателната дейност се осъществява единствено и само в рамките на предвидения инстанционен контрол от по-горния съд. Не е предвиден друг ред. Този регламент е предмет на конституционна уредба (чл. 117, ал. 2 КРБ, чл. 119 КРБ), намерила детайлен израз в съответните процесуални закони. Нарушаването на последните в хода на правораздавателната дейност никога не може да съставлява престъпление. То може да представлява единствено основание за отмяна на съдебния акт от компетентния за проверката му по-горен съд.  

На подсъдимия е вменено като нарушение на служебните му задължения неспазването на чл. 4 ЗСВ (органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно), тоест че не е действал безпристрастно при изпълнение на съдийските си функции, тъй като е следвало да се отведе от разглеждането на административно дело № 866/2010 г., а като не е сторил това е нарушил и друго свое служебно задължение - чл. 144 АПК (уреждащ субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс, в частност - прилагане на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - не може да участва като съдия по делото лице, което е страна по делото, и което е роднина по съребрена линия до четвърта степен на някоя от страните). Вменено му е и неизпълнение на задължения – че не оставил без движение жалбата, така както се изисквало от разпоредбата на чл. 158 АПК (проверка на редовността на жалбата - когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 АПК, тя се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок).

 

По мнение на съдебния състав така предприетият от държавното обвинение е концептуално сгрешен. Задълженията на съдията, произтичащи от това му длъжностно качество, са уредени в раздел V (чл. 210 - чл. 213; чл. 228, ал. 1) от Закона за съдебната власт ЗСВ). Видно от цитираните текстове, на съдията е вменено да решава разпределените му дела в определения срок, да участва в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; при необхоД.ст да изпълнява служебните си задължения и в извънработно време; да изпълнява и други задачи, свързани със службата му, които са му възложени от административния ръководител; да пази тайната на съвещанието при решаването на делата; пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засяга интересите на гражданите, юридическите лица и държавата; да не изразява предварително становище по възложените му дела, както и становище по дела, които не са му възложени; да не дава правни К.ации; да подава декларация през Сметната палата.  

Тези са задълженията на съдията в качеството му на длъжностно лице. Прокуратурата не е повдигнала обвинение и не е въвела фактологично твърдение за нарушаването, на което и да е от тях. Вместо това визира като нарушение и неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия в качеството му на съдия изпълнението на функциите му по правораздавателна дейност, поддържайки, че при осъществяването й е бил нарушен процесуалния закон. Както бе посочено по-напред, проверката за основателността на подобно твърдение е в компетенциите единствено и само на съответния по-горен съд и то в рамките на предвидения в закона инстанционен контрол. Абсурдно е да се сподели изводът, че допускането на процесуално нарушение при разглеждане на делото е равнозначно на неизпълнение/нарушение на служебно задължение на съдията, защото това би обезсмислило същината на правораздавателната дейност. Процесът на формиране на суверенната преценка на решаващия съдебен орган не е безконтролен. Контролът му обаче се осъществява в рамките на съдебния процес, по предвидения за това ред и единствено от съд. Само така се гарантира съдийската независимост (прогласена от чл. 117, ал. 2 КРБ), която обхваща преценката на доказателствата и прилагането на материалния и процесуалния закон. При извеждането на тази преценка решаващият орган се подчинява само на закона, който е овластен да тълкува самостоятелно, като никой не може да му отправя нареждания и да дава указания за това как следва да го разбира и приложи.

В обобщение – процесуалните действия на съдебния състав, ръководен от съдията (и в случаите, когато съставът е едноличен), в хода на съдебното производство, никога не могат да бъдат и не са годен предмет на длъжностно престъпление. По тази причина вмененото на подсъдимия поведение е несъставомерно по чл. 282, ал. 1 НК по дефиниция.

Съвсем отделен е въпросът, че обвинението бележи и логическа неиздържаност. Съобразно релевираните фактически негови предели, се твърди, че делото всъщност е „изфабрикувано” от подсъдимия В., тъй като жалбата не е подадена от действително съществуваща страна, а от него самия. Този факт е доказан изцяло. Но щом няма страна по дело, въпросът с безпристрастността на решаващия орган в контекста на отношението на съдията към „страната” не възниква въобще. Това важи и за действията по даване на указания във връзка с „нередовността” на жалбата. След като няма валидна жалба и този факт е отлично известен на съдията, комуто делото е възложено за „решаване”, отправянето на указания във връзка с нейната редовност е също симулативна дейност. На практика подсъдимият, инициирал делото, отправя указания към себе си. В генерален план въпросът със спазването на процесуалните изисквания има смисъл само в истинско, действително съществуващо правоотношение между лице, което търси защита от съда и защитния орган. В случая няма субект, няма и спор, с който страна да е сезирала съда, като това е било отлично известно на подсъдимия. Следователно, в действителност той самият изобщо не е бил изправен в хипотеза да решава спор с дължимата от него безпристрастност.

Подсъдимият обаче се е възползвал от своето служебно положение, за да подсигури облага (първо) за привидната, несъществуваща в действителност страна по спор, а (после) и за себе си. Така той е осъществил престъпния състав на чл. 283 НК, за което се излагат следните съображения:.

в) Първо е удачно да бъде разгледан въпроса с допустимостта на предприетата от съда преквалификация на деянието. Изцяло се споделят принципните положения, изнесени по-напред (в 186а), съобразно които е недопустимо изменение на обвинението по чл. 287 НК, а съдът е длъжен да приложи закона за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, щом на подсъдимия са били предявени (с повдигнатото обвинение) всички релевантни факти.

Престъплението по чл. 283 НК е по-леко наказуемо (предвижда лишаване от свобода до три години) от предявеното на подсъдимия по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК (предвижда лишаване от свобода от една до осем години и факултативно - лишаване от права по т. 6 на чл. 37, ал. 1 НК). Същевременно, всички факти, попадащи в обхвата на правната квалификация по чл. 283 НК, са предявени надлежно на подсъдимия и той обективно е разполагал с пълна и неограничена възможност да организира защитата си срещу тях. В обвинителния акт са въведени твърдения за това, че подсъдимият, притежаващ длъжностно качество на съдия, сам е съставил жалбата, по която е образувано административно дело № 866/2010 г., че Д.Н. не е знаел изобщо за делото, че подсъдимият е решил да се сдобие неправомерно с имота чрез съдебна процедура, като при това се е възползвал от служебното си качество при събиране на иформация за имота, доколкото е изисквал различни документи и е събирал сведения за собствеността му (като е инициирал и административна процедура преди съдебната), че сам си е разпределил и после разглеждал делото, че намерението му е било да се сдобие с облага (първо за Д.Н., а после за себе си).

Тъкмо част от изброените факти, но не и такива извън тях, са онези, на които съдът придава правно значение като намира, че те обосновават квалификацията на чл. 283 НК.

За разлика от престъплението по чл. 282, ал. 1 НК, чиито правни признаци бяха обсъдени (в 191а и 191б), в това по чл. 283 НК субектът не нарушава служебните си задължения, а само се възползва от служебното си положение, за да набави облага. Тоест касае се до проява, която има отношение към служебното положение на дееца, но е извънслужебна такава[3]. Престъплението е формално и за неговата съставомерност не се изисква облагата да е настъпила. Съставът не включва и създаване на опасност от причиняване на вредни последици. От субективна страна деянието не разкрива отлики с това по чл. 282 НК, тъй като се осъществява с пряк умисъл и при наличие на специална съставомерна цел – набавяне на облага (за себе си или за другиго).

По убеждение на съдебния състав действията на подсъдимия В. по внасянето в съда на неистинската жалба, въз основа на която е било образувано дело, и разглеждането на същото дело от него самия представляват тъкмо такова съставомерно използване на служебното положение. Той не е нарушил никое свое служебно съдийско задължение, но е използвал качеството си на съдия, за да се сдобие противозаконно с облага. Фабрикувайки делото и разглеждайки го сам, подсъдимият е симулирал осъществяването на правораздавателна дейност. Такава практически не е имало, защото не е била насочена към предоставянето на защита на лице, потърсило в съда правата си за разрешаването на правен спор. Използвайки качеството си на съдия подсъдимият е реализирал действия, насочени към това да постанови съдебен акт, посредством който да легитимира Д.Н. като лице с право на собственост върху имоти (с кадастрален план 722 и 723 по плана на квартал С., гр. Б.), които последният не е претендирал да му бъдат възстановявани, защото не са били негови и не е имал право на това. Експлоатирайки факта, че разглежда делото в съдийското си качество, подсъдимият В. е организирал прилагането на „доказателства” по него, насочени към придобИ.ето на облага.

Внимателното проследяване на цялостната дейност на подсъдимия не оставя съмнение, че той е действал с изискваната от закона цел за противозаконно набавяне на облага. Първо е целял формалното й  придобИ.е за Д.Н., а после и за себе си.

В обобщение на тези съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 283 НК, като на основание чл. 304 НПК го призна за невинен и опР. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в това число, че е извършил деянието като лице, заемащо отговорно служебно положение, че е нарушил служебните си задължения по чл. 4 ЗСВ и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ГПК и не изпълнил тези по чл. 158 АПК, от което могли да настъпят немаловажни вредни последици за община Б., изразяващи се в отнемане на възможността й да упражнява собственическите си правомощия върху посочените два имота.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

 

192. Пред скоби е уместно излагането на съображенията, поради които е неприложим институтът на чл. 78а НК, тъй като те са валидни за всяко от престъпленията и не е нужно преповтарянето им поотделно. Всички престъпления, в чието умишлено извършване е признат за виновен подсъдимият, предвиждат наказания, които не надвишават три години лишаване от свобода. От тях няма съставомерни вредни последици. Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Изброените са условията, визирани в чл. 78а, ал. 1 НК, и обосноваващи по принцип приложението на цитираната норма. Налице е обаче пречката, предвидена в разпоредбата на ал. 7 на чл. 78а НК. В разглеждания казус се касае за множество престъпления и поради това не са налице основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за което и да е от тях.

 

193. За престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. При индивидуализацията на наказанието за тази деятелност на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи обстоятелства данните за личността му. Той е неосъждан, няма данни за други противообществени прояви и може да се обобщи, че извън процесната престъпна дейност е водил законосъобразен начин на живот, бидейки и трудово и семейно ангажиран. Изброените не очертават висока степен на обществена опасност на личността на дееца.

За отегчаващи обстоятелства съдът възприе тези, характеризиращи контекста, в който е била осъществена престъпната дейност, очертаващи и степента на обществена опасност на деянието. Документите са били създадени и употребени като етап от цялостния замисъл на подсъдимия по неправомерното сдобИ.е с имот. Светкавичната бързина, с която е протекла процедурата пред СГКК – Б., начинът, по който са били приобщавани документите и насочвани за връчване съобщенията, не оставя съмнение, че подсъдимият е ползвал активно ходатайството на С. З. (началник на службата). Последното разкрива в негативна светлина и личността на дееца, тъй като е показателно за действията му по увличане и на друго лице (без значение дали със знанието му или не) в собствената неправомерна дейност. Подбудите на подсъдимия за извършване на деянието са изцяло укорими. В тях не се открива никакъв извинителен за мотивацията на дееца момент. Той е целял бързото приключване на процедурата пред службата, за да бъде нанесен имотът в кадастралния план, като цялостното му поведение разкрива наличието на добре обмислен замисъл, изпълнен с упорство за достигане на крайната цел.

Видно е, че смекчаващите обстоятелства не обосновават приложението на чл. 55 НК, защото нито броят, нито видът им позволяват извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона (в случая то е общият минимум от три месеца лишаване от свобода), е несъразмерно тежко. Затова съдът индивидуализира наказанието при условията на чл. 54 НК. Преценявайки двете групи обстоятелства, както и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 НК, задължаваща го да отчете включените в продължаваната престъпна дейност деяния (в случая те са три), съдебният състав намери за справедливо да определи наказанието в размер под средния, при лек превес на смекчаващите над отегчаващи обстоятелства. Поради това определи санкция от девет месеца лишаване от свобода. По убеждение на решаващия орган тя се явява адекватна форма на легитимна държавна принуда за стореното от подсъдимия и е годна да постигне целите на спеицалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

 

194. За престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Тъй като не е визиран специален минимум е приложим общият от три месеца лишаване от свобода. При определяне на санкцията съдът съобразява тези рамки.

Смекчаващите обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия и посочени вече (в 193) се споделят изцяло и при индивидуализацията на това наказание. Буквалното им преповтаряне тук е ненужно. Съдът отбелязва, че ги отчита напълно.

Същевременно, от вниманието му не може да убегне, че в този случай са налице и обстоятелства, разкриващи по-завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, проявена в осъществяването на тази престъпна дейност. В битността си на съдия подсъдимият В., повече от всеки друг гражданин, е съзнавал отлично (по отношение на две от деянията – ползването на предварителния договор и на пълномощното) възможните негативни последици от употребата на неистинските документи пред съда. Тъкмо тези две деяния разкриват неговата неприемлива и общественоукорима нагласа към нарушаването на закона. Фактът, че документите са били представени като доказателства именно пред съд и то с цел да формират преценката на решаващия орган, обективно завишава степента на обществена опасност на две от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, защото по косвен път засяга нормалното функциониране и на отношения от друг кръг (в сектора правосъдие). 

За отегчаващи обстоятелства съдът отчита и коментираните по-напред (в 193) за белезите на комплексното поведение на подсъдимия, насочено към постигането на замислената от него цел. Подбудите на дееца за осъществяване на престъплението са били изцяло нелигитимни. Те не разкриват никакъв смекчаващ вината му аспект. Не е без значение и това, че подсъдимият (извън тези, за които е признат за виновен и осъден) е ползвал и други неистински документи. Действително, с оглед приетото, че те не са годен предмет на документно престъпление, не са налице основания за ангажиране на наказателна отговорност за това му поведение. Но това съвсем не означава, че съдът не може да ги съобрази като отрицателна характеристика за дееца. Макар и непрестъпни по характер, деянията са абсолютно неприемливи от морална гледна точка и търпят основателен обществен укор. Също така неприемливо е било и поведението на дееца по увличането на колега – адвокат  Д., особено като се има предвид, че решаващата мотивация на последния да поеме случая и да се доверява на подсъдимия е била основана на факта, че съпругата на свидетеля е работела като съдия в административния съд, чийто ръководител бил подсъдимият. Удобното възползване от този факт от страна на подсъдимия е негативна за личността му характеристика.  

Като съобрази, че в това продължавано престъпление се включват пет отделни деяния, съдът намери, че степента на обществената опасност на деянието, а и тази на дееца в контекста на коментираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обосновава определянето на санкцията при отчетлив превес на отегчаващите обстоятелства. Това логично определя като неуместно обсъждането на приложението на чл. 55 НК. Съдебният състав прие, че следва да отмери наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца – в размер над средния. Тъкмо наказание в този размер се определя като годно да въздейства в очакваната поправителна, превъзпитателна и предупредителна насока по отношение на дееца, така щото вбъдеще той да не престъпва закона. Същевременно, това наказание е от естество да окаже целеното възпитателно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

 

195. Санкцията, предвидена за престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е до три години лишаване от свобода. Тази норма също не урежда специален минимум, поради което е приложим общият такъв от три месеца лишаване от свобода.

Това продължавано престъпление обема три деяния, осъществени от подсъдимия, като предмет са все неистински официални документи, ползвани пред съдилищата.

Смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не бележат някаква специфика извън изясненото, съответно, в предните два пункта.

Данните за личността на подсъдимия се отчитат като смекчаващи при индивидуализацията на наказанието. От друга страна се споделя изложеното вече за завишаването на степента на обществената опасност и на дееца, и на деянието в аспекта на характеристиките на целия обем от действия, извършени от подсъдимия, включително на употребата на документите пред съд с ясното съзнание за възможните последици от това. Следва да се допълни, че подсъдимият В. се е възползвал от своето служебно качество, за да се сдобива с документи от други дела, изисквани от него служебно без обаче това да е било необхоД. за разглежданите от него дела. Тази му дейност е била подчинена на преследваната от него цел да придобие имота посредством съдебни процедури. Сочените обстоятелства отличават престъпната дейност като такава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с деяния от същия вид. И в този случай подбудите на дееца, изцяло укорими, не разкриват никакъв смекчаващ субективната му нагласа момент.

Превесът на отегчаващите обстоятелства е осезаем – и в количествено, и в съдържателно отношение. Той не само изключва прилагането на привилегията по чл. 55 НК, но обосновава фиксиране на наказанието в размер над средния, по-близък до максималния, предвиден в закона. Така мотивиран съдът определи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. По мнение на съдебния състав то е справедлив израз на държавна принуда за стореното от подсъдимия и е от естество да изпълни легитимните цели на наказанието, обсъдени по-напред.  

 

196. За престъплението по чл. 283 НК също се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, без специален минимум.

Съдебният състав сподели позицията, че това престъпление, осъществено от подсъдимия, разкрива, сравнено с другите деяния, за които бе признат за виновен и осъден, най-висока тежест от гледна точка на неговата укоримост с оглед конкретните обстоятелства. Така е, защото, въпреки че не е престъпление против правосъдието, деянието на подсъдимия има за странична последица засягането и на неговите устои.

Смекчаващите обстоятелства в този случай се ограничават и изчерпват с посочените вече данни за личността на подсъдимия В. – чистото му съдебно минало, успешната му житейска и социална интеграция на гражданин, спазвал законите на страната до процесните прояви. Добавят се тези за положителната му характеристика в длъжностното качество на съдия, съдържащи се в служебното досие на А.В.. Видно от последното той е инвестирал усилия за професионалното си усъвършенстване, участвайки активно в различни форми на семинари, обучения и пр.

Наред с това обаче има данни, разкриващи, че, експлоатирайки служебното си качество, както и ръководната си длъжност, подсъдимият е съумял да увлече за извършеното от него и други лица, които не са му отказвали извършването на услуги от различно естество, респектирани именно от заеманата от него служба. Този факт се цени като относим за личността на дееца, доколкото за това престъпление длъжностното му качество е релевантно. Съдът не го съобразява като такъв със значение за самото деяние, защото същото обема само фактите, свързани с разглеждането на конкретното административно дело, респективно събитията във връзка с него. Личността на дееца в служебното му качество обаче подлежи на комплексна преценка, при зачитане на всички обстоятелства, които внасят яснота по този въпрос. В тази връзка съдът отчита като отрицателна и много злепоставяща данна за личността на подсъдимия (в аспекта на служебното му качество) установеното обстоятелство, че е възложил на системния администратор П.М., а последният е инсталирал продукт, позволяващ на подсъдимия да наблюдава в реално време мониторите на компютрите на своите колеги съдии в АС – Б.. Освен нарушаването на етичните стандарти, с тази си дейност подсъдимият В. практически е създал за себе си обективни условия да узнава резултата от съдебните актове в хода на изготвянето им и преди те да бъдат обявявани. Без съмнение този подход на подсъдимия е крайно укорим, защото генерира възможност за сериозни корупционни практики.  

Видно е, че наред с положителните данни за подсъдимия в качеството му на съдия, са събрани и сериозни по тежест негативни такива. Последните намират своето място сред онези, обосноваващи степента на обществената опасност на дееца като завишена. Пак в такава насока съдът интерпретира и данните за възползването на подсъдимия от служебното му положение на съдия при извършеното от него търсене на подходящ имот и проучване на нужната документация. Всички те са показателни за търпящата му сериозен упрек нагласа да подхожда неправомерно. Подбудите на дееца и в този случай също са само отегчаващи вината му. 

Съдът отчита за отегчаващо деянието обстоятелство изключително негативното му отражение за облика на правосъдната дейност. Отново следва да се подчертае, че престъплението не е срещу правосъдието. Няма никакво съмнение обаче, че когато не друго длъжностно лице, а именно съдия се възползва от това свое служебно положение, действията му косвено рефлектират и имат отрицателен ефект за съдебната власт. Те сериозно подкопават доверието на гражданите в нея. Към представителите на съдебната власт са отправени високи изисквания не само за професионалните, но и за нравствените и моралните им качества. Така е, защото осъществяват властнически функции, натоварени с големи обществени очаквания. Съдът е призван да въздава справедливост и да бъде стожер на законността. Логично, всеки съдия, възползвал се от това свое служебно положение, за да набави противозаконна облага, руши с поведението си доверието на гражданите, че в съда те могат да получат търсената от тях защита на законни права и интереси и да очакват справедливост. Подобна дейност е във висша степен пагубна за авторитета на съдебната власт и за облика на правораздаването. Тя определя твърде високата степен на обществена опасност на стореното от подсъдимия.   

В обобщение, съдебният състав намери, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК, при решаващ превес на отегчаващите обстоятелства, доминиращи отчетливо в съдържателно отношение над установените смекчаващи такива. Затова и определи за справедлива санкция отмереното наказание от две години и девет месеца лишаване от свобода. Този размер е над средния, в близост до максималния.

 

197. Налице са материалните предпоставки на чл. 23, ал. 1, предл. ІІ НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между отделните четири, тъй като подсъдимият е извършил всяко от деянията преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо и съобразявайки цитираната императивна разпоредба, съдът определи едно общо наказание между наложените, а именно най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца.

Съдът прие за абсолютно необхоД. да се възползва от разпоредбата на чл. 24 НК и да увеличи определеното общо най-тежко наказание, защото намери, че иначе целите на наказанието не биха били постигнати, както в аспекта на личната, така и в този на генералната превенция.

На първо място е необхоД. изричното уточнение, че този подход на съда не влиза в противоречие с принципните му разяснения, изнесени подробно по-напред (в 186 а). Така е, защото при преценката за приложението на чл. 24 НК съдебният състав съобрази, че извън тези, които бяха обособени от едно продължавано престъпление в две отделни такива, са налице други две престъпления - едно документно и друго по служба. Съдът подчертава, че при решаване на въпроса дали да приложи чл. 24 НК и в какъв размер да бъде увеличението, не третира наказанията по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като две на брой. Приема за релевантно само по-тежкото от тях при оценката на дължимото за определяне комплексно наказание, и отбелязва изрично, че решението му за прилагане на чл. 24 НК е обосновано от наличието на санкции за други две деяния – по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 283 НК. 

Наказанията за сочените две престъпления заедно с по-тежкото от тези за двете документни престъпления, определят като неуместно и несправедливо разрешение санкционирането на дееца само с наказание от две години и девет месеца лишаване от свобода. В такъв размер то не е адекватна и достатъчна мяра на държавна принуда за цялостната престъпна дейност на подсъдимия. Наказването му само с най-тежкото наказание не съответства на тежестта и обществената опасност на стореното, а и не е от естеството да постигне целите на наказанието.

От гледна точка на специалната превенция се налага по-интензивна държавна репресия, насочена към поправянето, превъзпитаването и предупредителното въздействие върху подсъдимия. Това виждане на съдебния състав е основано на конкретно установените обстоятелства по делото, разкриващи сериозна по размаха й на планиране неправомерна дейност на подсъдимия В. и проявено от него изключително престъпно упорство при изпълнението й. Тези данни обуславят необхоД.ст от по-сериозно корекционно въздействие върху личността на подсъдимия. Успоредно с това, целите на генералната превенция също налагат увеличение на общото най-тежко наказание.

Настоящият състав на съда подчертава принципното свое схващане, че целите на генералната превенция не могат да вземат превес и да бъдат водещи само по себе си при решаването на въпроса с наказанието. Така е, защото, без да бъде пренебрегвано целеното въздействие върху останалите членове на обществото, основната цел на наказанието е фокусирана върху дееца. От първостепенно значение е неговото поправяне и превъзпитание. Съобразявайки тази отправна точка, съдът отбелязва, че в разглеждания случай увеличението на наказанието се налага предимно, за да се постигне справедливост – деецът да бъде санкциониран съответно за стореното от него и по начин такъв, че наказанието да въздейства ефективно върху личността му в търсената от закона позитивна насока. Към тези съображения обаче съдът прибавя и виждането си, че за да е ефективно постижимо създаването на контрамотиви срещу възможни подбуди у другите членове на обществото да извършват подобни престъпления, е необхоД. определянето на наказание, което да не е неопР.но снизходително в своята цялост; то трябва да представлява справедлив и съответен израз на данните, характеризиращи отделните престъпления, за които деецът е санкциониран. Генерално-превантивната функция не може да бъде постигната успешно, ако общото наказание, поглъщащо тези за отделните престъпления, е явно несъответно на комплексната тяхната тежест и степен на обществена опасност.

Затова съдът прие, че следва да приложи чл. 24 НК и увеличи с девет месеца общото най-тежко наказание, определяйки крайния му размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. По убеждение на съда наказание в този размер обезпечава постигането на нужната ефективност при съблюдаване на съотношението между поправително-предупредителното въздействие и генерално-превантивната функция на санкцията.

 

198. Размерът на наказанието определя като безпредметно обсъждането на института на условното осъждане – липсва една от задължително изискуемите предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК (наложената санкция да е до три години лишаване от свобода). Наказанието следва да се изтърпи ефективно.

На основание чл. 59, ал. 1 НК от него бе приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 31.03.2011 г. до 30.05.2011 г. и от 02.06.2011 г. до 15.06.2011 г.

При определяне на режима и мястото на изтърпяване на наказанието съдът съобрази, че подсъдимият е неосъждан, респективно – че не е рецидивист както по смисъла на НК, така и пенитенциарен по смисъла на ЗИНЗС, и че санкцията е под пет години лишаване от свобода, наложена за извършени умишлени престъпления. Тези особености определят за приложими разпоредбите на чл. 59, ал. 1, предл. І и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Затова съдът постанови първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.  

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

199. Всички документи, които са с характера на писмени веществени доказателства следва да останат по делото съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 112, ал. 4 НПК.

Що се отнася до приложените съдебни дела и преписката РП – Б., след влизане в сила на присъдата те следва да се върнат в съответните органи на съдебната власт. В диспозитива на присъдата това не е изрично постановено, защото е ненужно. Делата са изпратени само за послужване и връщането им следва да стане по служебен ред.

Съдът постанови връщането на подсъдимия А.Г.В. на иззетите като веществени доказателства негови вещи: пишеща машина „Хеброс” 1300 Ф с черната пластмасова кутия, в която е поставена, и визитка на адвокат И.П., а на Административен съд – Б. - преносим компютър НР Compad 6710b, сериен номер CNU 73550Q1P и захранващ кабел със зарядно устройство; компютър DELL Optiplex 330, и флаш памет 4GB USB.

Не е налице никое от основанията, уредени в разпоредбата на чл. 53 НК или в друга разпоредба от Специалната част на НК, за отнемането им в полза на държавата, което мотивира връщането на вещите на съответния техен собственик.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

138. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на  3913, 21 лева (три хиляди деветстотин и тринайсет лева и двайсет и една стотинки). Сред тях не фигурират онези, изплатени като експертно възнаграждение в досъдебното производство за експертизи, които не са приети в хода на съдебното следствие. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимият В. бе осъден да заплати и 5.00 (пет) лева - държавна такса за служебното издаване на 1 брой изпълнителен лист.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си .

 

                                                            Председател: