Присъда по дело №1283/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 59 |
| Дата: | 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201283 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 1283/2021г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подс. ИВ. В. К. от с.Паталеница, обл. Пазарджик,
ЕГН ********** за престъпления, както следва:
по чл.345 ал.1 от НК, а именно затова, че на 14.04.2021 г., в
с.Паталеница, обл. Пазарджик, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рама №
WVWZZZ1HZNW174119, като си служил с табели с регистрационен номер
****, издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Деу“, модел
„Рейсер“, с рама № KLATF68T1RB478854;
по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.140 и сл. от ЗДвП и чл.2
и чл.12 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР, а именно затова, че на на
14.04.2021 г., в с. Паталеница, обл. Пазарджик, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рама №
WVWZZZ1HZNW174119, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата и установен
съгласно Наредба І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за
осъждане на подсъдимия с налагане на наказания лишаване от свобода,
ориентирани към минимума, и с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е
проведено в негово отсъствие с участието на служебен защитник.
Пазарджишкият районен съд обсъди събраните по делото доказателства
и с оглед разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираната дата подс. И.К. бил неправоспособен водач на
МПС.
Той живеел в с.Паталеница, обл. Пазарджишка, където назад във
времето закупил лек автомобил „Фолксваген“, модел „Венто“, от св. Г.Х., за
сумата от 300 лева. За покупко- родажбата не бил изготвян и подписван
договор с нотариална заверка на подписите, тъй като и последният го бил
закупил по същия начин. Автомобилът бил без регистрационни табели и бил
дерегистриран, на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Подс. К. бил наясно, тъй
1
като бил изрично уведомен от св. Х., че регистрационните табели на
автомобила били предадени на дъщерята на предишния собственик Емил
Минчев /понастоящем покойник/, който продължавал да се води като такъв в
сектор „ПП“ при СДВР, въпреки че автомобилът бил бракуван. Подс. К. бил
наясно и с това, че автомобилът нямал валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че не е преминал годишен
технически преглед.
На 14.04.2021 г., около обяд, в с. Паталеница, обл. Пазарджик, по ул.
„Двадесета“, подс. И.К., въпреки че бил неправоспособен водач на МПС и
въпреки че бил употребил алкохол, управлявал гореописания лек автомобил с
номер на рамата WVWZZZ1HZNW174119, с поставени на него
регистрационни табели с номер ****, за които знаел, че не са издадени и
предназначени за този автомобил. Посочените регистрационни табели били
издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Деу“, модел
„Рейсър“, с номер на рама KLATF68T1RB478854. Собственик на посочения
автомобил бил именно подс. К., който бракувал този автомобил, на запазил
регистрационните му табели, които в последствие лично поставил на
Фолксвагена. Последният нямал валидни регистрационни табели, защото към
инкриминираната дата не бил регистриран по надлежния ред, предвиден в чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, както и според Наредба І-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства, издадена
от Министъра на МВР.
На горепосочената дата, около обяд, свидетелите И.К. и Т.Г. -
полицейски служител при РУМВР-Пазарджик, във връзка с изпълнение на
служебните си задължения, били с позивна 036 и със служебен автомобил СВ
1640 КК, се намирали в с. Паталеница, обл. Пазарджик. Те забелязали
управлявания от ходсъдимия лек автомобил, който се движел по ул.
„Двадесета“, спрели го и извършили проверка на водача, както и на
документите на автомобила. Констатирали, че подсъдимият е
неправоспособен, че управляваният от него лек автомобил не бил
регистриран по надлежния ред, както и че на автомобила били поставени
контролни знаци - 2 бр. регистрационни табели с номер ****, които не били
издадени за него. След извършената справка било установено, че
регистрационните табели били издадени за лек автомобил марка „Деу“, модел
„Рейсер“, с номер на рама KLATF68T1RB478854, собственост на подсъдимия.
Свидетелите извършили проверка на подс. К. за употреба на алкохол, с
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM 0194, като уредът отчел
концентрация на алкохол със стойност от 0,53 промила.
По повод на всичко това против подсъдимия бил съставен АУАН. На
място бил извършен оглед на местопроизшествието, с което процесуално-
следствено действие било отпочнато настоящото наказателно производство.
2
От заключението на приетата по делото техническа експертиза е видно,
че представените за изследване 2 бр. регистрационни табели с номер № ****
са истински, издадени по надлежен ред, в съответствие със стандарт в МВР
по БДС - ,,15980/1999г“.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка от
системата на АИС ПП-Пазарджик /л.30 от ДП/, управляваният от подс. К. л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рама № WVWZZZ1HZNW174119 не е
бил регистриран в системата на Сектор „Пътна полиция“. На 20.01.2020г.
регистрацията на този автомобил е била прекратена служебно на основание
чл.143 ал.10 от ЗДП. Лек автомобил марка „Деу“, модел „Рейсер“, с номер на
рама KLATF68T1RB478854 и ДК№ **** е бил регистриран на 28.032007г. на
името на подсъдимия.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите К., Г. и Х., дадени в ДП и приобщени към
доказателствения материал посредством прочитането им по реда на чл.281 от
НПК, а също и от заключението на СТЕ и писмените доказателства приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Непротиворечивостта на доказателствата прави безсмислен техния подробен
анализ.
При така приетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпните
състави, както следва:
на чл.345 ал.1 от НК, а именно затова, че на 14.04.2021 г., в
с.Паталеница, обл. Пазарджик, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рама №
WVWZZZ1HZNW174119, като си служил с табели с регистрационен номер
****, издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Деу“, модел
„Рейсер“, с рама № KLATF68T1RB478854;
на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.140 и сл. от ЗДвП и чл.2
и чл.12 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на МВР, а именно затова, че на на
14.04.2021 г., в с. Паталеница, обл. Пазарджик, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“, с рама №
WVWZZZ1HZNW174119, което не е регистрирано по надлежния ред,
предвиден в чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата и установен
съгласно Наредба І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
3
за предоставяне на данни за регистрираните ППС.
Авторството на деянията и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъпленията са осъществени при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че на посочените по-горе дата, час и място е управлява
процесния автомобил, който има статут на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ДР
на ЗДП. Съзнавал е и това, че МПС не е било регистрирано като такова по
надлежния ред, т.е. по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР и
респ. за него няма издадени валидни държавни контролни номера. Бил е
наясно, че лично той е поставил на въпросното МПС табелите с
регистрационен номер ****, издадени за друго МПС, а именно за лек
автомобил марка „Деу“, модел „Рейсер“, с рама № KLATF68T1RB478854, с
което на практика си e служил с тези табели, за да придаде вид, че
автомобилът е регистриран. На последно място, подс. К. е имал и съзнанието,
че няма право да управлява този лек автомобил по пътищата, отворени за
обществено ползване, не само защото той не е регистриран, но и защото
горният не притежава правоспособност за управление на МПС. Въпреки
всичко това, преследвайки пряката си цел - да се придвижва с автомобила по
улиците в селото, е сторил това. Обобщено казано подс. К. е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици на двете деяния,
т.е. че като управлява нерегистрираното МПС и си служи с поставените на
него табели с регистрационен номер за друго МПС, нарушава установения за
това ред и обществените отношения свързани с транспорта, като
същевременно е искал тяхното настъпване.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Подсъдимият е личност с относително ниска степен на обществена
опасност. По местоживеене е позитивно охарактеризиран. Видно от справката
за съдимост той е бил осъждан преди настоящото деяние по НОХД №
1917/2003г. на РС-Пазарджик с присъда, влязла в сила на 24.02.2004г., за
престъпление по чл.339 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание глоба
в размер на 600 лева.
В кориците на настоящото дело няма данни дали и кога тази глоба е
била платена, респ. било ли е образувано изпълнително производство за
нейното събиране, извършвани ли са били принудителни действия,
4
прекъсващи давността за изпълнението на наказанието, колко, кога и какви са
били те. В същото време обаче съдът констатира, че дори такова
изпълнително производство да е било образувано, то с изтичането на десет
годишен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината на
влизане в сила на присъдата, е изтекла най-дългата възможна абсолютна
давност за изпълнението на това наказание по смисъла на чл.171, ал.2 от
ДОПК. Тази правна норма разписва, че с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Иначе
казано, считано от 01.01 на 2005 година /именно това е годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение – 2004г.,
когато е влязла в сила осъдителната присъда за глобата/, то на 01.01.2015г. е
изтекла абсолютната давност за събирането на глобата по ДОПК. Тя е станала
несъбираема, т.е. наказанието е станало неизпълняемо, а от този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е
една година и който е изтекъл на 01.01.2016г. Точно в този момент за
осъдения е настъпила реабилитация по право, дори хипотетично да се приеме,
че за събирането на въпросната глоба е било образувано изпълнително
производство и по него регулярно са били извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността за изпълнение на наказанието. В заключение
казано, към момента на настоящото деяние подс. К. е бил реабилитиран по
право и следва да се третира като неосъждан.
В конкретния случай обществената опасност на деянията е завишена,
предвид на обстоятелството, че двете престъпления са по транспорта, като
макар и формално, тяхното извършване хипотетично би могло да доведе и до
други негативни странични последици, т.к. ако с такова МПС бъде извършено
ПТП и водачът напусне произшествието, то ще бъде възпрепятствано или
значително затруднено установяването на неговата самоличност.
Обществената опасност е завишена и поради това, че подсъдимият е
управлявал МПС като неправоспособен и след употреба на алкохол
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, респ. в ниското му правосъзнание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното
съдействие на органите на полицията и на разследващите органи, тежкото
материално положение и имотно състояние. Отегчаващи обстоятелства -
фактът, че е неправоспособен водач на МПС, както и че е управлявал МПС
след употреба на алкохол.
При тези данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
намери, че на подс. К. и за двете престъпления следва да бъде наложено
5
наказание по първата алтернатива на чл.345 ал.1 и на чл.345 ал.2 във вр. с ал.1
от НК, а именно от по четири месеца лишаване от свобода, което намери за
съответно на тежестта на извършените две престъпления и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.К.
едно общо най-тежко наказание, а именно четири месеца лишаване от
свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимия и основно предвид
чистото му съдебно минало съдът намери, че за постигане целите на
наказанието, и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание, не се
налага ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание ЛС, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен
срок от три години. Възпитателната работа бе възложена на Наблюдателната
комисия при Община гр.Пазарджик.
Съдът постанови веществените доказателства – 2 бр. регистрационни
табели с № ****, да се изпратят по компетентност и за разпореждане на
началника на С-р „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс.К. да заплати сторените деловодни разноски за СТЕ в размер на
95.80 лева, платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6