Решение по дело №96/2019 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 25. 06. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 96 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н.П.С. *** за сумата от 5 153, 64 лв., от които 2 551, 42 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2004 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 2 602, 22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 07. 2004 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение, постановено по ч. гр. д.  № 6671/ 2018 год. по описа на П. ския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че заповедта е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П. , ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата                         13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.  Твърди се, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия              /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,  а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год. и не е погасил задължението си. Твърди се, че сградата, етажна собственост на адрес гр. П.,                    ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 253, 78 лв., от които 226, 20 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015 год. до  30. 04. 2018 год., и 27, 58 лв. представляващи лихва за забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Третото лице „Т.с.” ЕООД *** не е взело становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.            № 6671/ 2018 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по  чл. 422 от ГПК.

Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна.              В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение, съдържащо се в нормата на вече отменения § 1 т. 42 ДР на Закона за енергетиката, може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В същата насока е и разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на потребители в град П., според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. В конкретния случай, въпреки дадените от съда указания на ищеца по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, по делото не са представени никакви доказателства, установяващи факта, че ответникът притежава правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот и оттам се явява потребител на топлинна енергия. В тази връзка следва да се съобразят и обстоятелствата, че в приложените по делото справки от „Т.с.“ ЕООД като титуляр на партидата за имот с аб. № *** е посочено лицето ***, а същото- видно от изготвената служебна справка- има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, ***, т. е. предполага се, че то ползва топлинната енергия в процесния недвижим имот и носи задължението за заплащането й към ищцовото дружество.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че ответникът Н.П.С. не е страна по възникналото облигационно правоотношение с „Т. - П. ” ЕАД, а оттам не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, поради което същият се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

По тези съображения П. ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против Н.П.С. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца за сумата от 253, 78 лв., от които 226, 20 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015 год. до              30. 04. 2018 год., и 27, 58 лв. представляващи лихва за забава за периода от 02. 12. 2015 год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.              

Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „Т.С.” ЕООД ***.

Решението подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: