Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6130
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 297517 от 10.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 28651/2017 г. на СРС, I ГО, 34
състав, е признато за установено по предявения от „В.С.“ ЕООД срещу „Д.“ ЕООД
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че „Д.“ ЕООД дължи на „В.С.“ ЕООД сумата от 1 100, 93 лв.,
представляваща главница по договор за охранителни услуги №
2600-00215/12.02.2014 г., ведно със законната лихва от 16.01.2017 г. до
изплащане на сумата. С решението „Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на „В.С.“ ЕООД,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 059, 50 лв., представляваща
главница по договор за охранителни услуги № 2600-00214/01.03.2014 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 93, 21 лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 323, 21 лв. разноски за исковото
производство.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника „Д.“ ЕООД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е необосновано. Навежда оплакване, че ищецът не е доказал да е изправна
страна по процесните договори за охранителни услуги. Излага съображения, че според
договорите на ищеца е било възложено да осъществява охрана с технически
средства и при необходимост използване на мобилни патрули на двата адреса в гр.
Дупница – ул. „******и ул. „******. Счита, че по делото не са били ангажирани
доказателства такава техника да е била монтирана и действаща в охраняваните
обекти, същата да е била ежедневно в работен режим, както и ищецът да е
разполагал с възможност за физическа охрана и такава да е била използвана в
който и да е момент от изпълнението на договорните му задължения. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „В.С.“ ЕООД, с който същата се оспорва. Счита, че е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е изправна страна по
договорите, независимо от обстоятелството, че ответникът не е подал отговор на
исковата молба и не е оспорил своевременно изпълнението по договорите. Моли
съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото са включени положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 100, 93 лв., представляваща главница по
договор за охранителни услуги № 2600-00215/12.02.2014 г. и осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 059, 50 лв.,
представляваща главница по договор за охранителни услуги №
2600-00214/01.03.2014 г.
Между страните валидно е възникнало правоотношение по договор
за охранителни услуги № 2600-00215/12.02.2014 г. и по договор за охранителни
услуги № 2600-00214/01.03.2014 г. По силата на чл.1, ал.1 от договорите
ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца в качеството на
изпълнител срещу възнаграждение дейности по охрана с електронни системи за
сигурност (ЕСС, технически средства) и мобилни патрули по смисъла на Общите
условия към договора, на имуществото на възложителя, съхранявано в обекти
съответно - къща в гр. Дупница, ул. „******и
склад в гр. Дупница, ул. „******.
Единственият спорен по делото въпрос е изправността на
ищеца в качеството му на изпълнител по договорите.
Съдът намира за правилно възприетото от първоинстанционния
съд становище по този въпрос, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. По отношение на заявеното с въззивната жалба оплакване, в
допълнение към изложеното от СРС, съдът намира следното:
Пред първата инстанция ответникът не е направил
възражение, че ищецът е неизправна страна по двата договора за охрана. Липсата
на такова оспорване обаче не освобождава ищеца от доказателствената му тежест
да установи основателността на претенцията си, в т.ч. – че е изправна страна по
двата договора, след като това обстоятелство не е било отделено като безспорно
между страните в процеса, и че в негова полза е възникнало вземане към
ответника за възнаграждение по договорите. От страна на ищеца са ангажирани
доказателства за установяване основателността на претенцията му. Независимо, че
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от
вещото лице Виолета Панчева, не се установява фактурите, издадени за процесните
вземания, да са били осчетоводени при ответника, с оглед неосъществен контакт
със счетоводството на „Д.“ ЕООД, като по същите съгласно справка на вещото лице
в ТД на НАП не е ползван данъчен кредит,
а се установява да си били осчетоводени единствено от ищеца, от страна
на последния са представени протокол за посещение на обект от 09.09.2015 г., подписан за клиент, и протокол за посещение на
обект от 17.09.2015 г., подписан за клиент. Ангажирани са и гласни
доказателства - пред СРС е разпитан свидетелят Б.К.Х., който депозира
показания, че охраната на обектите на възложителя е извършвана с технически
средства, като двата обекта са били оборудвани и със СОТ техника, като са
получавали поотделно сигнали и за двата обекта. От съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства се налага извод, че ищецът е изпълнил
разпределената му тежест на доказване да установи, че е изправна страна по
договорите, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват
неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 534 лв. разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297517 от 10.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 28651/2017 г. на СРС, I ГО, 34
състав.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на „В.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 534
лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.