№ 26669
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110156314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ответниците, с която се иска изменение на решението в
частта за разноските. Навежда се довод, че ответниците не са дали повод за завеждане
на делото и са признали иска, поради което считат, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
В срока за отговор е депозиран такъв от ищеца, с който се оспорва молбата като
неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска /без в случая да е
приложимо изискването по делото да е представен списък по чл. 80 ГПК на
претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и
задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на
ВКС, доколкото не се иска изменение на решението в частта за разноските присъдени
в полза на страната, подала молбата/. Видно от материалите по делото, така
предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Видно от материалите по делото ответниците са погасили претендираните
вземания в хода на производството, поради което исковете за главници и лихва върху
главницата за реално доставена топлинна енергия срещу тях са отхвърлени поради
плащане в хода на процеса. Плащането е съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
като настъпил в хода на производството факт, който освен при извода по същество на
спора, се преценява и при присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовават ответниците, има различно
приложно поле от разглежданите по настоящото дело обстоятелства. Без значение дали
ответниците са дали съгласие за връчване на фактурите на посочен електронен адрес и
дали реално са получили фактурите, ответниците са имали задължение да погасяват
периодичните месечни вземания за начислени суми, които според общите условия на
ищеца са установени като срочни и за които ежемесечно се начисляват суми по
прогнозни данни. При липса на изпълнение на това свое задължение, ответниците са
1
дали повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 95949/18.03.2025 г. на ответниците по чл.
248 ГПК за изменение на Решение № 3679/04.03.2025 г. по описа на СРС, 56 с-в в
частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2