РЕШЕНИЕ
№40
22.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Мария Койнова………………………………………………………………..…...
Прокурор: Елеонора И. при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1179 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.З. - гражданин на А., с адрес: Транзитен център – с. Пъстрогор към ДАБ при МС, срещу Решение №УПП-449/15.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в А.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А.. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в Транзитен център – с. Пъстрогор при Държавната агенция за бежанците при МС (Петя Корцанова), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-3277/17.11.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Х. М.от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №573 от 27.11.2020г. на ТЦ – с. Пъстрогор, с рег. №УП-6905/27.11.2020г. на ДАБ, подадена с името Х.З. от А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП-6905/27.11.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.З., гражданин на А., роден на ***г. в А., пров.Пактиа, общ.Зазиарю, н. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х.З., роден на ***г. в А., пров.Пактиа, общ. Зазиарюб, с.Х., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – п., религия – с., професия – з., образование начално, н., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП-6905/30.11.2020г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се представил като Х.М., роден на ***г. в А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 03.12.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-6905/03.12.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Посочил, че напуснал А. през септември 2020г., нелегално за Пакистан с престой от 2 дни и продължил към Иран, където останал 10 дни.Оттам заминал нелегално за Турция, около 14 дни. От гр. Истанбул с група от 17 човека пътували около 3-4 часа и стигнали до границата с Гърция. Преминали реката и влезли в Гърция, там останали 2 дни и стигнали в България. След като влязъл в България, около 2 дни вървели из гората и стигнали до определеното място и там чакали. Дошъл автомобил, който ги отвел до град София. Там ги оставили в една стара фабрика, където останали 7 дни и тогава ги задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че баща му бил шофьор, военен в армията. От 11 години работел това. Талибаните започнали да заплашват чужденеца, като го карали да накара баща си да напусне работа, в противен случай щели да убият чужденеца. Баща му се прибирал много рядко на 2 месеца веднъж. Заради този проблем баща му не можел да си идва и да им носи пари. Семейството му изнемогвало, били в безизходица. Също и в района имало много войни, талибаните воювали срещу държавата. Обстановката не била сигурна. Нямало работа в селото. Имали малко земя, с която се изхранвали, но били принудени и нея да продадат. Заради това, че баща му не можел да им носи пари, нямал и голяма заплата, малка му била заплатата. Те не можели да се изхранват заради войната. На въпроса от колко време се водят сражения в техния район отговорил, че от 8-9 години, преди било по-спокойно, но сега било лошо положението. Баща му бил военен в гр. Пактиа. В гр. Пактиа там, където била държавата и имало присъствие на военни, било спокойно, а в селата било опасно, там били талибаните. Там в селото Хузихел, чужденецът събрал пари от близки и познати и напуснал. Целта му била да стигне до Белгия, там да живее спокойно и сигурно. На въпроса защо не се преместил със семейството си в Пактиа, където е спокойно и ще е близо до баща си, отговорил, че нямали такава финансова възможност да се преместят. Там нямали къща, нищо нямали. Били бедно семейство. Друг проблем нямал в А., това му били проблемите. На въпроса преди колко време талибаните го заплашили и искали да накара баща си да напусне армията отговорил, че няколко пъти го заплашвали, последният път бил 3-4 дни преди да напусне. Звънели няколко пъти на баща му, дори идвали и чукали на вратата да питат за баща му. От 1г. и 6 месеца ги заплашвали. На въпроса той лично имал ли проблеми с талибаните, освен заплахите към баща му, отговорил, че талибаните не им навредили, но веднъж стреляли по колата на баща му. Тази стрелба била преди 9 месеца, когато се прибрал в селото и на сутринта, тръгвайки за работа била стрелбата. На въпроса би ли се завърнал в държавата си по произход и ако не – защо, отговорил, че много е лошо там положението, заради войната, бедността, не можел да се върне. Като го задържали, му взели пръстови отпечатъци и го питали дали иска депорт или да подаде молба за закрила. Избрал да подаде молба, за да продължи пътя си напред. Нямал проблеми с властите в страната си. Не членувал в политически партии или организации. Не е имал проблеми заради религията и етноса си.
С Решение № УПП-449/15.12.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х.З. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.12.2020г., а жалбата е подадена на 21.12.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., младши
експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-771/09.12.2020г.
на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ
орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 27.11.2020 г., а оспореният акт е издаден на 15.12.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ - в приложимата редакция, за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ-с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на А. такива основно от икономически характер.
Настоящият съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП-6905/03.12.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в А., не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Изрично е заявил, че талибаните не са му навредили, единствено са стреляли по колата на баща му, т.е. дори да е налице преследване то е насочено срещу друго лице, а не срещу жалбоподателя. Отделно от това видно от проведеното с оспорващия интервю целта на същия при подаване на молбата му за закрила, не е била продиктувана от това да получи такава в Република България, а за да може да продължи пътя си до Белгия необезпокоявано. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която Х.З. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-548/12.10.2020г. относно Ислямска
Република А. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21,
т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция
за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира
база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва
обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и
информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
При подробен анализ на Справка с вх. № МД-548/12.10.2020г. и на приетата като писмено доказателство в хода на съдебното производство справка МД – 673/09.12.2020г. съдът намира, че въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в тази страна и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Освен
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.З. - гражданин на А., против Решение №УПП-449/15.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Петя Корцанова).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: