Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 29.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 58/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от Е.Т.Ц. против С.Л.А. за заплащане на наемна цена, обезщетение за вреди във връзка с ползването на наетата вещ и обезщетение за забава.

Твърди се, че ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника къща с дворно място и стопанска постройка, находяща се в *********************** за срок от 12 месеца, начиная от 01.08.2017 г. срещу заплащане месечно на сумата от 70,00 лв. Страните договорили, че цената за ползването на веща ще се заплаща на първо число на текущия месец. Ответникът се задължил да погасява задълженията за доставена вода и електрическа енергия до имота. След изтичане срока на договора страните договорили ответникът да продължи ползването на имота за срок от още два месеца. Имотът се твърди, че той освободил на 12.10.2018 г. Ищецът заявява, че ответникът не му е заплатил цената за ползване на имота за периода 12.06.2018 г. до 12.10.2018 г. в размер на 283,00 лв. Твърди се, че ответникът не е погасил задължения за доставена до имота електрическа енергия в размер на 253,04 лв. и за доставена вода в размер на 74,85 лв., които той е заплатил вместо него, ведно с обезщетение за забава в размер на 9,78 лв. върху вземането за доставена електрическа енергия и 3,66 лв. – върху вземането за доставена вода. В рамките на ползването на имота ищецът твърди, че ответникът е счупил тоалетна чиния, тя не била годна за ползване, поради което я е подменил с нова, за което е заплатил сумата от 120,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 283,00 лв. – наемна цена за периода 12.06.2018 г. до 12.10.2018 г., 253,04 лв. – разходи за ползвана, но незаплатена електрическа енергия, 74,85 лв. – разходи за ползвани, но незаплатени В и К услуги, 17,29 лв. – обезщетение за забава върху вземането за заплащане на наемна цена за периода 12.06.2018 г. до 17.01.2019 г. и обезщетение за вреди – 120,00 лв. стойност на тоалетна чиния подменена в имота и обезщетение за забава върху вземанията за ползвана и незаплатена електрическа енергия в размер на 9,97 лв. и В и К услуги в размер на 3,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че е погасил чрез плащане сумите за ползване на дворното място, къщата и пристройката. За периода август 2017 г. до юни 2018 г. наемната цена е заплатил в брой, а периода юли – септември 2018 г. наемната цена е платена с предоставения от него депозит в размер на 210,00 лв. Приз м. юли 2018 г. твърди, че изпратил на ищеца чрез Western Union сумата от 130,00 евро, с които той да заплатил ползваната електрическа енергия и вода от наетия имот – 127,83 лв. – електричество и 60,50 лв. – вода. В тази връзка твърди, че електрическата енергия и водата, за които ищецът е ангажирал доказателства за плащане са заплатени с тези средства, като той му дължи връщане на сумата от 50,82 лв. При напускане на жилището от ответника ищецът поискал да заплати на ответника поставения от него ламинат в две от стаите в къщата за сумата от 280,00 лв., като се договорили, след като излязат последните сметки за електричество и вода, ищецът да ги заплати, а разликата от 214,25 лв. да ги заплати на ответника. Относно тоалетната чиния ответникът твърди, че когато е започнал ползването на имота тоалетната чиния е била спукана, като ищецът се ангажирал да я подмени, но не e изпълнил този си ангажимент. Оспорва към датата на напускане на имота чинията да е била счупена.

С протоколно определение от 15.04.2019 г. производството по гр. д. № 58/2019 г., в частта досежно претенцията за заплащане на наемна цена в размер на 255,00 лв., претендирана за периода до 01.10.2018 г.; по претенцията за заплащане на консумативи във връзка с ползването на недвижимия имот в размер на 253,00 лв. - консумирана електрическа енергия, в частта в която се претендира обезщетение за забава в размер на 17,89 лв. върху претенцията за заплащане наемна цена в размер на 283,00 лв. и по претенции за заплащане на обезщетение за забава до размер на сумата от 9,78 лв., производството по делото е прекратено поради заявен отказ от заявените искове от страна на ищеца.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. Ц. Т., която по същество излага становище за основателност на заявените искове, като развива подробни съображения.

Ответникът не участва лично или чрез представител в хода по същество и не излага становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който ищецът предоставя на ответника за временно ползване жилищно помещение от 80 кв. м., лятна кухня, дворно място и стопанска постройка срещу заплащане месечно на сумата от 70,00 лв., платима на първо число за предстоящия месец, за срок от 12 месеца от 01.08.2017 г. до 01.08.2018 г. В договора ответникът се е задължил да не предприема ремонтни действия в имота без съгласието на наемателя. В него е обективирана разписка, в която е удостоверено, че по договора е предплатена сумата от 210,00 лв.

Ищецът е оправил изявление до ответника за прекратяване на договорната връзка между тях, възникнала от договор за наем от 01.08.2017 г. В него се посочва, че срокът на договора изтича на 07.10.2018 г., като се отправя искане до ответника в 10,00 часа да предаде имота, а до тази дата се заплатят всички разходи във връзка с ползването му /за доставена електрическа енергия, В и К услуги, кабелна, интернет и др./, както и наема за месец август и септември в размер на 140,00 лв. В разписка към поканата адресата е удостоверил, че я е получил на 29.09.2018 г.

            На 27.06.2019 г. по партида, открита на името на ищеца за доставка на В и К услуги до имот, находящ се в ****************, са заплатени следните суми: 19,56 лв., от която 19,10 лв. – задължение за м. януари 2018 г. и 0,46 лв. – лихва; 4,86 лв., от която 3,98 лв. – задължение за м. март 2018 г. и 0,08 лв. – лихва; 36,08 лв., от който 35,82 лв. – задължение за м. април 2018 г. и 0,26 лв. – лихва, което се установява от ангажирани по делото фискални бонове от същата дата. На 05.12.2018 г. отново по партидата на ищеца за доставка на В и К услуги до посочения по горе имот, е заплатена сума в размер на 14,35 лв., от която 14,33 лв. – задължение за м. октомври 2018 г. и 0,02 лв. – лихва, което е видно от представено по делото фискален бон от същата дата.

Чрез Еконт ответникът и наредил да се платят в полза на Т. Е.Ц. суми както следва: на 16.03.2018 г. – 70,00 лв.; на 29.03.2018 г. – 70,00 лв. на 19.01.2018 г. – 70,00 лв.; на 12.09.2018 г. 350,00 лв. и на 10.02.2018 г. – 70,00 лв. Това се установява от ангажирани по делото разписки за приемане на паричен превод. В тях не е посочено основанието за превода и не е удостоверено предадени ли са сумите лицето, посочено като техен получател. В молба вх. № 3618/27.03.2019 г. ищецът е признал, че част от сумите, дължими по договора, ответникът е погасил чрез предложено от него изпълнение в полза на сина му Т. Е.Т., както и че на 17.07.2018 г. е получил от ответника чрез Western Union сумата от 130,00 евро.

След наемането на имота от ответника той повикал свидетеля Трезиев да постави ламинат в него. По същото време в имота работили и други майстори. През време на ремонта Т.посещавал тоалетната и банята на къщата. Той казва, че тоалетната миришела, тоалетната чиния не задължала вода, видимо била здрава, но имала пукнатина в кривката. За проблем с тоалетната чиния разказва и свидетелите П.и М.. Последната ползва имота от 16.10.2018 г. /след освобождаването му от ответника/. За проблема с тоалетната чиния тя научила от ищеца, след като започнала да ползва имота. Ищецът веднага осигурил нова чиния, с която М. подменила старата. Показанията на този свидетел в частта досежно закупуването на нова тоалетна чиния от ищеца, датата на която е сторено това и подмяната на монтираната в жилището до този момент се потвърждават от ангажирани по делото писмени доказателства /фактура, ведно с фискален бон от 16.10.2018 г. за закупена от „Идеал стандарт – Видима” АД тоалетна чиния/ и заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителска експертиза. Заключението е изготвено след посещение на имота, предмет на наемното правоотношение, при което вещото лице е видяло демонтираната стара чиния и монтираната на нейно място нова. При огледа на старата чиния експертът е установил, че тя е видимо здрава, като не изключва да има малка пукнатина, която да не е могла да види. Цената на нова тоалетна чиния от монтирания тип, ведно с разходите за труд във връзка с монтажа ѝ, е 168,00 лв. с ДДС.

Отново от показанията на свидетелите М., Т.и П.се установява, че в наетия имот ответникът е монтирал ламинат в две от стоите и коридора. Ламинатът в едното от жилищните помещения е нареден от свидетеля Т.. Извод за това, че в жилището /две от стаите и коридора/ е монтиран ламинат може да се направи и от заключението на вещото лице М.. Единствената забележка относно монтажа на ламината е за това, че той не затворен с первази. Стойността на ламината, ведно с цената за труда за монтажа му, вещото лице е определило, че е 600,00 лв. с ДДС.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Т.в частта относно момента, в който са извършвани ремонтни работи в наетия от ответника имот. Първоначално в показанията си той твърди, че е редил ламинат в имота, след като той вече е бил нает от ответника, като казва: „С. ме викна, когато бяха на квартира в кв. „Гозница”, защото трябваше да правят ремонт”. По насетне свидетелят заявява, че правил ремонт в жилището, преди да се нанесе там ответника и семейството му. Показанията на свидетеля са противоречиви, а поддържаната от него теза, че ремонтът е предхождал възникването на наемното правоотношение не е логична. В договора страните не са удостоверили състоянието, в което е предаден имота. В този случай, по силата на законовата презумпция, разписана в чл. 233, ал. 1, изр. последно ЗЗД, се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Ако състоянието на имота не е позволявало ползването на имота по предназначение страните следваше да уговорят ремонтните дейности, които да се извършат в него, кой ще понесе икономическата тежест за тях, периодът в който ще се извършат, след който ще започне фактическото ползване на вещта. Такива уговорки не само, че не са включени, а е договорено, че ответникът няма да извършва каквито и да е ремонти без съгласието на наемодателя. След като това е така то логично ремонтните дейности ответникът е започнал след като му е предадено владението върху веща. От тук следва извода, че състоянието на тоалетната, което описва свидетелят Т., не е предхождало, а следвало възникването на наемното правоотношение, т. е., че повредата на тоалетната чиния е възникнала след предаването на имота. Основание за такова заключение дава и поведението на ищеца непосредствено след възникване на наемното правоотношение със свидетеля М.. В деня, в който ѝ е предаден имота за ползване, ищецът е закупил нова тоалетна чиния, с която старата е подменена.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.досежно уговорките между страните за прихващане цената на монтирания ламинат в жилището /280,00 лв./ със задължение на ответника към ищеца за суми, дължими по наемното правоотношение. П.е съпруга на ответника, като заедно с него е ползвала имота. Тя е заинтересова от изхода на спора, а показанията ѝ в тази част не се подкрепят от останалия доказателствен материал. В показанията си свидетеля Т.отрича да има знание относно уговорките между страните във връзка с монтирания ламинат в имота.

При очертаване на фактите съдът не ползва приложена на л. 28-31 от делото разписки приходна квитанция, като неотносими. Изводите си съдът не изгражда и върху приложени на л. 8 от делото фискални бонове. Те касаят платени суми за доставена електрическа енергия на 27.06.2018 г., като досежно тях производството по делото е прекратено поради заявен отказ.

С оглед установените факти съдът прави следните правни изводи.

При изложените твърдения съдът приема, че е сезиран с искове за заплащане на наемна цена, обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение и обезщетение за забава с правна квалификация чл. 232, ал. 2 пр. 1-во и 2-ро, чл. 233 и чл. 86 ЗЗД.

Страните са обвързани от договор за наем. През август 2017 г. ищецът е предоставил на ответника за ползване жилищно помещение, лятна кухня, стопански постройки и дворно място за срок от 12 месеца. След изтичане срока на договорната връзка ответникът е продължил да ползва имота, като го е напуснал през м. октомври 2018 г., след отправено му предизвестие от ищеца. Той е заплатил цената за ползване на имота до м. септември 2018 г., което не е оспорено от ищеца, който в хода на производството е заявил отказ от заявената претенция за заплащане на наемната цена до тази датата /края на м. септември 2018 г./. Във връзка с ползването на имота през м. октомври 2018 г.ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на наемната цена, за което носи тежест на доказване. Размерът на вземането е 27,96 лв. /12х2,33/, до който размер искът се явява основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащането на вземането.

В договора страните са уговорили, че разходите, във връзка с ползването на веща, ще се заплащат от наемателя. Ответникът не е изпълнил това си задължение, като не е заплатил начислената цена на ползване на В и К услуги /за периода 11.01.2018 г. – 12.02.1018 г; 12.02.2018 г. - 13.03.2018 г.; 13.03.2018 г. - 13.04.2018 г. и 13.04.2018 г. – 04.10.2018 г./ в размер на 74,85 лв. Тази сума е заплатена от ищеца, което се установя по несъмнен начин от ангажираните от него фискални бонове. Съдът не счита за основателни възраженията на ответника, че вземането е погасено с негови средства, които той е изпратил на ищеца с международен превод. Преводът е направен 17.07.2018 г., а основаната част от задълженията за предоставени В и К услуги са заплатени на 27.06.2018 г. Касае се за вземания, възникнали в рамките на периода на съществуване на договорна връзка, а задължението за тяхното заплащане е на ответника. Изпълнявайки вместо ответника, ищецът може да търси връщане на платеното по аргумент от чл. 232, ал. 2, пр. 2 – ро ЗЗД. При съобразяване на казаното, претенцията за платената цената предоставени В и К услуги явява основателна в заявения размер.

Върху вземането за заплатени консумативи във връзка с ползването на наета вещ се претендира обезщетение за забава. Ищецът е предложил изпълнение, каквото изначално не е дължал /изпълнение по силата на договора дължи ответника, като ползващо веща лице/. В деня, в който той е платил стойността на предоставени В и К услуги до наетия имот /на 27.06.2018 г. и на 05.12.2018 г./ в негова полза е възникнало вземане срещу ответника. Изискуемостта на това вземане настъпва след покана. Такава преди датата на подаване на исковата молба не е отправена от ответника, поради което досежно това вземане той не е изпаднал в забава. По изложените съображения претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава върху вземането за платени консумативи се явява неоснователна.

Наемателят ползва една вещ временно, като е длъжен да я пази и я върне в добро състояние. Досежно състоянието, в което вещта се предава за ползване законът въвежда оборима презимция /чл. 233, изр. 3-то ЗЗД/. В хода на производството не се установи наетата вещ да не е приета в добро състояние, вкл., че тоалетната чиния в жилището е била пукната. От тук следва, че жилището е предадено в добро състояние, в това число без да е счупена тоалетна чиния. След предаването на имота от ищеца и след връщането на вещта /преди предаването ѝ за ползване на нови наемател/ е установено, че тоалетната чиния е спукана, поради което е подменена. Вредата е възникнала по време на ползването на вещта от ответника, като негова е отговорността за възстановяването ѝ.

За да определи размера на обезщетението съдът взе предвид заключението на вещото лице, като съобразно него приема, че за възстановяване на вредите е нужна сума в размер на 168,00 лв. с ДДС. Тя включва включва стойността на тоалетната чиния и разходите по монтажа ѝ. Ищецът претендира обезщетение в размер на 120,00 лв., до които размер претенцията му следва да се уважи.

В отговор на искова молба ответникът твърди, че прихванал свои задължения по договора за наем /разходи във връзка с ползването на веща/ със свое вземане срещу него за заплащане цена на сторени подобрения в имота. В договора е уговорено, че ответникът не може без съгласието на ищеца да извършва подобрения в имота. Не се установи такова съгласие да е постигнато. Ответникът е извършил ремонтни дейности, като има право да претендира тяхното заплащане, тъй като със стойността им се е обогатил ищецът. Възражение за прихващане в отговора на исковата молба той не е направил. В производството той не доказа предпоставките за извънсъдебно прихващане - че е направил изявление за прихващане на вземания, произтичащи от конкретни основания, което е достигнало до ищеца.

Ищецът е заявил искане за заплащане на сторените разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 594,60 лв. /държавна такса, депозит за вещо лица, адвокатско възнаграждение и такси за преводи/, от тях, с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложи 582,71 лв.

С протоколно определението от 04.07.2019 г. съдът е приел заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза и определил възнаграждение за изготвеното и прието заключение в размер на 120,00 лв. От внесения депозит е разпоредено да се заплати сумата от 40,00 лв., а за разликата от 80,00 лв. е задължил ответникът да предложи изпълнение в 1-седмичен срок от датата на съдебното заседание. В указания срок не са ангажирани доказателства за внесената разноска. Страната е останала задължена за внасянето ѝ, поради което по отношение на нея, на основание чл. 77 ГПК, следва да се постанови принудителното ѝ събиране.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е. Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 27,96 лв. /двадесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ - наемна цена за ползването на имот, находящ се в *********************** за периода 01.10.2018 г. до 12.10.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е. Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 74,85 лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ - стойност на ползвана В и К услуги от нает имот, находящ се на адрес *********************** за периода 11.01.2018 г. – 04.10.2018 г. ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** против С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на сумата от 3,66 лв. /три лева шестдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава върху сумата от 74,85 лв.

ОСЪЖДА основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е. Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ – обезщетение за вреди, причинени в жилище, находящо се ***********************.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е. Т.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 582,71 лв. /петстотин осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - сторени разноски в производството.

            ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С.Л.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на РС Ловеч в “Централна Кооперативна Банка“ АД клон гр. Ловеч /IBAN ***F/ сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/.

            Присъдените в полза на ищеца суми ответникът може да заплати по сметка: IBAN ***, открита в „ЦКБ“ АД, клон Севлиево.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: