№ 55
гр. Казанлък, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102081 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба от П. Х. М., с ЕГН **********, с адрес:
****, чрез адв. М. М. Т. от АК-Стара Загора, със съдебен адрес: ****, против
Т. П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., с адрес: ****. Ищецът твърди, че с
ответницата по делото живели на съпружески начала в продължение на 12
години и от съвместното им съжителство имали син – М. П. М., с ЕГН
**********. През последните години отношенията им се обтегнали и
започнали непрекъснато да се карат, като към края на месец февруари,
началото на март 2022 г., окончателно се разделили, като синът им останал да
живее при своята майка, като ищецът преценил, че в негов интерес е
преимуществено родителските грижи да се упражняват от ответницата. През
първите няколко месеца след момента на раздялата до юни включително,
почти всяка седмица ответницата предоставяла детето и ищецът имал
възможността да поддържа нормални контакти с него. Този факт му
позволявал да поддържа изградената от момента на неговото раждане
дълбока емоционална връзка, която се изразявала във взаимната обич, която
споделяли с детето. Твърди, че след юли месец нещата се променили и
майката почти престанала да му предоставя детето, като счита, че
неправомерно бил лишен от правото си да има лични контакти с него. За да
упражнява същите, следвало изцяло да се съобразява с нейните лични и
професионални ангажименти и в отношенията им в този аспект липсвала
каквато и да е било предвидимост и ред. Сочи, че с детето били изключително
привързани един към друг. От момента на неговото раждане до този на
раздялата с майка му, живели в едно и също домакинство и ищецът
1
упражнявал всички присъщи родителски права и задължения спрямо детето и
именно този факт му позволил да изгради горепосочената дълбока и силна
емоционална -духовна връзка. Моли съда да постанови решение, с което да се
произнесе по въпросите по чл. 127, ал. 2 от СК както следва: да определи
режим на лични контакти на ищеца с малолетно дете М. П. М., с ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, с
преспиване, от 17,00 часа в петък до 17.00 часа в неделя; по 5 (пет) дни през
всяка една от коледната и великденската му ваканции, както и един месец
през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишния отпуск на
майката.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез процесуалния представител адв. И. Д. от АК-Стара Загора.
Заявява, че счита исковата молба за частично основателна, макар и
изложените в нея твърдения за фактическите обстоятелства, на които се
основава, да не отговарят напълно на истината. Действително страните
живели на семейни начала в продължение на около 10 години, в резултат от
което съжителство се родило малолетното им дете - М. П. М., което било на 6
години към настоящия момент. През времето, докато били заедно и двамата
родители полагали грижи за детето, макар основните такива да са поемани от
неговата майка. Затова и основателно в исковата молба било посочено, че
изцяло в интерес на детето е и занапред родителските грижи да се упражняват
преимуществено от нея. Не отговаряли на истината твърденията обаче, че в
периода от месец юли тази година ответницата създавала пречки на бащата да
осъществява лични контакти с детето си. Напротив - винаги, когато изявявал
желание за това майката давала детето на бащата, защото като отговорен и
ангажиран родител била наясно, че в интерес на детето е то да продължи да се
вижда с баща си и да съхрани и надгражда тази емоционална връзка, която
съществува между двамата. Сочи, че всеки път бащата искал да взема детето
през работните дни на седмицата, след градина, като в повечето случаи
вечерта го оставял на своята майка и тя сутринта го водила на градина.
Реално бащата почти не прекарвал време с детето си като изключва периода
от четири дни в началото на месец август, когато го завел на море. Твърди, че
неведнъж предлагала на ищеца да вземе детето за събота и неделя, но той
отказвал под предлог, че има работа, а всъщност имал уговорки да посещава
барове и дискотеки. Ответницата не била съгласна с действията на бабата на
детето си по бащина линия - Л. М.а, която си позволявала, водейки детето на
градина, да казва на учителките, че на същия ден ще го вземе на обяд, без
това да е съгласувано с майката и дори без тя да е уведомена. Бабата водила
детето и в друг град, без да попита родителите или поне да ги уведоми, което
било недопустимо, макар бащата да неглижирал тези действия на майка си.
Многократно бабата, когато вземала М., го водила на места, за които майката
научавала впоследствие. Чрез извършването на подобни действия бабата на
детето реално упражнявала родителски права, с което майката категорично не
била съгласна - тя желаела да знае къде е детето й във всеки един момент, а
2
ако бабата имала желание да види внучето си, да се обади и да се уговорят, а
не своеволно да го взема от градина, а майката да научава за това от
учителките. Сочи, че ответницата не била съгласна и с начина на възпитание
на детето, когато било при баба си. Тя била силно религиозна, посещавала
евангелистка църква и говорела на детето неща, които после то споделяло с
майка си и които били меко казано плашещи за дете на неговата възраст.
Поради изложените причини ответницата не била съгласна с тези
нерегламентирани контакти, още повече, че те водели до объркване режима
на детето. Нямала нищо против бащата да вижда детето си, но това да става
по предварително установен режим. Случвало се бащата да не спазва
уговорките и майката трябвало да измисля причини, с които да обясни на
детето си защо баща му не идва, след като обещал. Бащата давал обещания на
детето си и за неизпълними неща. Във връзка с режима на лични контакти,
сочи че ищецът не приемал и не искал да се съобразява с нейното мнение.
Това била и една от причините за раздяла между родителите като в повечето
случаи конфликтите възниквали именно заради това, че П. не зачитал и не се
съобразявал с мнението на ответницата. В тези случаи той ставал
нЕ.ролируем и агресивен, като си позволявал да я обижда, блъска, удря,
включително и пред детето. Впоследствие тези скандали се пренесли и извън
семейството и се случвали и пред общи познати и приятели. Именно защото
ответницата не искала детето да продължи да е свидетел на тези скандали и за
да не възприема за нормална тази среда и модел на отношение в семейството,
тя решила да сложи край на връзката им. Поради изложените съображения
възразява срещу предложения от ищеца режим на лични контакти и предлага
следния такъв: всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя, като детето ще се взема и връща в дома на майката; 10
дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за
Коледните празници на четна година от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на
26.12, а на Новогодишните - на нечетна, от 12:00 часа на 31 декември до 18:00
часа на 01 януари, детето ще е при баща си; за Великденските празници -
всяка четна година от 17:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на втория
ден на Великден (понеделник), детето ще е при баща си, а на нечетна - при
майка си. Счита, че този режим от една страна ще бъде изцяло в интерес на
детето й, а от друга страна в достатъчно пълна степен ще изпълни
предназначението си да запази емоционалната връзка, което детето имало с
баща си. Поради това моли съда да определи бащата да осъществява лични
контакти с детето си именно при този режим. Заедно с отговора на исковата
молба ответницата депозира и насрещен иск срещу ищеца, с който моли съда
да предостави на майката упражняването на родителките права спрямо
общото на страните дете, да определи неговото местоживеене при нея и да
осъди бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250
лева. През времето, докато били заедно и двамата родители полагали грижи
за детето, макар основните такива да са поемани от неговата майка. Затова и
основателно в исковата молба било посочено, че изцяло в интерес на детето е
3
и занапред родителските грижи да се упражняват преимуществено от нея.
Отделно от това детето било на възраст, в която имало нужда
преимуществено от майчина грижа - то не се отделяло от майка си, и към
настоящия момент живеело при нея, а за отглеждането му майката има
пълната подкрепа и помощ от своите родители. Детето имало свой кът,
обзаведен съобразно възрастта му и неговите потребности, с достатъчно
пространство за игра и забавления, а домът се поддържал чист и подреден,
което освен че създавало необходимия уют, осигурявало на детето спокойна и
приятна семейна среда. По отношение на търсената от майката издръжка в
размер на 250 лв. месечно счита, че този размер бил съобразен както с
потребностите на детето, така и с възможностите на бащата да осигурява
такава. М. бил във възраст, свързана с изключително бързо физическо
израстване, което изисквало почти всесезонно закупуване на дрехи и обувки.
Той посещавал детска градина „С.“, където бил записан в четвърта група, а
следващата година му предстояло и започване на училище, което щяло да
бъде свързано с допълнителни разходи. Майката живеела на квартира на
адрес: ****, като сама заплащала наема и всички разходи. Тя работела в Е. и
месечното й възнаграждение било в размер на около 1100 лева. След
раздялата на страните бащата давал издръжка по 170 лева на месец. През
месец септември той заминал да работи в Г., но майката нямала информация
за реализираните от него доходи. Изхождайки от факта, че възнагражденията
в Г. били в пъти по-високи от тези в Б., счита, че реализираните от бащата
доходи биха му позволили да заплаща търсената издръжка без особени
затруднения. Отделно от това нямало други лица, на които същият да дължи
издръжка. Моли съда да постанови решение, с което: Да предостави
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М. П. М.,
ЕГН **********, на неговата майка - Т. П. К.; Да определи местоживеенето
на детето М. П. М., ЕГН ********** да бъде при неговата майка Т. П. К. на
адрес: **** или на друг адрес, на който същата се премести да живее; да
осъди П. Х. М. да заплаща на малолетното си дете М. П. М., ЕГН **********,
чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лева), платима по банков път до 25-то число на текущия месец, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до настъпване на основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на насрещния иск.
Оспорва по размер предявения иск за издръжка. Не прави възражение по
отношение на искането родителските права спрямо малолетното дете М. П.
М., ЕГН ********** да бъдат предоставени на неговата майка, майката, която
имала достатъчно добър родителски капацитет. Моли съда да приеме
предложението местоживеенето на малолетното дете при неговата майка - Т.
П. К. и същата да бъде определена за титуляр на родителските права, а на
бащата да бъде определен искания в исковата молба режим за лични контакти
с детето. Счита така исканата сума за издръжка в размер на 250 лева за
4
прекомерна и с оглед на обстоятелството, че синът им нямал специфични
нужди, не били налице каквито и да е предпоставки за определяне на по-
висока месечна издръжка. В тази връзка моли да бъде осъден да заплаща
законоустановения минимум, а именно 1/4 от минималната работна заплата,
която да заплаща до 25-то число на текущия месец по банков път. Моли съда
да има предвид и месечното възнаграждение, което бащата получава, което
било в размера на минималната работна заплата на страната ни. В тази връзка
твърденията на ответницата, че възнаграждението, което получава било по-
високо били неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание по настоящото производство, майката се яви лично
и с упълномощения си адвокат и процесуалният представител на бащата
поддържат предявените претенции.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ –
гр. К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
От служебно направената справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. е
видно, че детето М. П. М. е родено на **** г. в гр. Б. от родители: П. Х. М.,
ЕГН ********** – баща и Т. П. К., ЕГН ********** – майка.
От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищецът П. Х. М., няма други низходящи, освен детето М. П.
М..
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. К.. В хода на социалното проучване социалните
работници са установили, че от раждането на детето то било отглеждано от
двамата си родители в семейна среда. От месец февруари 2022 г. родителите
са разделени и и от тогава майката полагала грижи за детето. Бащата
провеждал чести контакти с детето, като то оставало да преспива при него. От
м. септември 2022 г. бащата бил в чужбина като осъществявал контакти с
детето по телефона. Констатирало се, че майката осигурявала за детето добра
среда за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие
и била в състояние и за в бъдеще да полага грижи за сина си. С бащата не
била проведена среща, тъй като същият пребивавал в друга държава, но по
данни на майката, между детето и бащата имало съхранена емоционална
връзка.
От приетата по делото служебна бележка с изх. № 09/29.09.2022 г. на
Директора на детска градина № 2 „С.“, гр. К. се установява, че детето М.
посещава детското заведение.
Видно от два броя удостоверения с изх. № 10 и № 13 от 03.10.2022 г.,
издадени от „К.Л.“ ЕООД и съответно ,,Д.“ ЕООД, майката за периода от
5
м.октомври 2021 г. до м. септември 2022 г. е получила брутен доход в общ
размер от 13453,63 лв. /от първия работодател/, както и 708,40 лв. /от втория
работодател/.
В декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
майката Т. П. К. декларирала, че получава трудови възнаграждения, които
възлизат на 1100 лв. месечно, детски добавки в размер на 50,00 лева месечно,
както и че не притежава недвижими имоти и МПС.
Видно от удостоверение с изх. № 9 от 19.10.2022 г., издадени от „Б.“
ЕООД, бащата за периода от м.октомври 2021 г. до м. септември 2022 г. е
получил брутен доход от 7984,79 лв.
Видно от писмо с изх. № УРИ349000-27016/02.12.2022 г. на ОД на
МВР-Стара Загора е, че за периода 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г. П. Х. М. има
регистрирани следните данни за задгранични пътувания: излизане от РБ през
ГКПП КАЛОТИНА на 09.09.2022 г. в 16:58 часа.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК майката Т. П. К. заяви, че
смята, че бащата има възможност да заплаща издръжка от 250 лева. Сочи, че
бащата трайно се установил в Г., и имал наета квартира. Работел в куриерска
фирма. Бил в добро здравословно състояние. Нямал задължение за издръжка
към други лица. Нямал задължения към банкови или небанкови финансови
институции в Б..
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката С.И. К., майка на Т. К., заяви, че не живеели заедно с
дъщеря си. Майката и детето били на квартира до „Е. М.“, ****. Заплащала
наем от 300 лева. Бащата знаел, че майката и детето били на квартира. Бащата
заплащал по 170 лева всеки месец за детето. За коледните празници бащата
изпратил подарък за детето. Предимно майката поемала разходи за детето,
като ако имала нужда, получавала подкрепа от свидетелката и съпруга й. От
детето знаела, че с баща му се чували по „Вайбър“. Нямала представа дали
бащата работел в Г., смята, че трябвало да работи. Детето, извън детската
градина, посещавало два пъти седмично лека атлетика при треньор П.П..
Когато майката била ангажирана, свидетелката също водела детето на
тренировки. По 45,00 лева на месец било заплащането по лека атлетика и
около 40 лева били разходите, предвидени в детската градина за народни
танци, народно пеене и йога. За детската градина не се заплащала такса, но се
заплащали консумативи и допълнителни занимания. Детето не боледувало
често, но се налагало понякога
да се закупуват лекарства. Свидетелката знаела, че в началото на следващия
месец майката ще се премести в нова квартира, където да има по-голямо
пространство и стая за детето. Наемът щял да бъде увеличен. Майката имала
приятел, но не съжителствали фактически с него. Детето нямало хронични
заболявания. Майката работела в „Е. М.“ и получавала възнаграждение около
1200 лева.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК.
При така установената фактическа обстановка по делото и съобразно
искането на ищеца, съдът намира молбата по чл. 127, ал. 2 от СК за
основателна и доказана. Съдът квалифицира претенцията по този ред,
изхождайки от фактическата обстановка по делото, а именно, че страните не
са в брак и живеят разделени. По тези съображения съдът счита, че следва да
се произнесе по претенциите за предоставяне на родителските права,
местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти с родителя, който
не упражнява родителските права. Установи се в настоящото производство,
че страните по делото нямат сключен граждански брак, както и че същите
имат родено от съвместното си съжителство едно малолетно дете. Установи
се, че към датата на подаване на исковата молба, детето е живяло при майка
си в гр. К.. Бащата е извън страната, като по данни на майката пребивава в Г..
Изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на детето М. е поела
майката. При разделното живеене на родителите те нямат възможност
ежедневно да вземат решения относно упражняването на конкретно право
спрямо детето, както и относно цялостното упражняване на родителските
права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата следва да се
разреши със заведения понастоящем иск по чл. 127, ал. 2 от СК. След като се
определи при кой от двамата родители ще живее М., този родител ще
упражнява и родителските права, тъй като нуждите ще налагат това. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид
сравнително ниската възраст на детето, съдът счита, че местоживеенето
следва да бъде определено при майката на адрес: **** или на друг адрес, на
който същата се премести да живее и на нея да бъде предоставено
упражняването на родителските права. След това да бъде определен режим на
лични контакти на бащата с детето М., което се налага от нуждата да не се
прекъсва емоционалната връзка между него и бащата и следва да бъде дадена
възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с бащата са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Съдът с оглед направените уточнения относно режима на лични контакти на
бащата с детето, счита, че режимът следва да бъде определен, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, като детето ще се взема и връща в дома на майката; 20 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, т. е. от
20.06. до 30.06. – 10 дни и от 10.08. до 20.08. – 10 дни; за Коледните празници
на четна година от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на 26.12, а на
Новогодишните - на нечетна, от 12:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01
януари, детето ще е при баща си; за Великденските празници - всяка четна
година от 17:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на втория ден на
Великден (понеделник), детето ще е при баща си, а на нечетна - при майка си.
7
Предявена е претенция по чл. 143, ал.2 от СК, която е основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата
издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата, по арг. на чл. 142, ал. 2 от СК. Изискването на
чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да
се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. С оглед на
гореизложеното, следва извод, че задължението за заплащане на
необходимата издръжка е безусловно и не зависи от това дали имащият право
на издръжка е трудоспособен и може да се издържа от доходите си. Освен
това детето с оглед възрастта си е неработоспособно, поради което има право
на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава по аргумент на чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК. Нуждите на детето са
обичайни за дете на неговата възраст за храна, дрехи, обувки, за обучение,
при необходимост лекарства и др., както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което то е отглеждано, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето. В случая съдът, извършвайки преценка
за нуждите на детето - обичайни за дете на шест годишна възраст и
възможностите на бащата, който е млад, здрав и в трудоспособна възраст е на
мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на
средния за страната такъв, доколкото работи в чужбина, където реализира
средства от труд. Бащата няма задължения за издръжка по отношение на
други лица. При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който
да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на
родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 400
лв.. Майката работи в куриерска фирма „Е.“ и месечното й трудово
възнаграждение е в размер на 1100 лв. От друга страна се установи, че заедно
с детето М. живеят на квартира и майката полага ежедневни грижи за него.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250
лева месечна издръжка за детето си, а останалите 150 лева следва да се поемат
от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Месечната издръжка в размер на 250 лв., ще се заплаща чрез майката на
детето, по банков път до 25-то число на текущия месец, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба - 01.09.2022 г. до настъпване на
8
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
По делото ищецът по насрещния иск претендира заплащане, на
сторените разноски по иска за издръжка в размер на 200 лв.. Ответникът по
насрещния иск оспори размера на претендираната издръжка. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
сторените разноски, или сумата в размер на 200 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК П. Х. М.,
с ЕГН **********, с адрес: **** следва да заплати по сметка на съда и сумата
в размер на 360 лева на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
събирана от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на
4 процента върху тригодишните платежите за издръжката, и 5 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
роденото от съвместното съжителство между П. Х. М., с ЕГН **********, с
адрес: **** и Т. П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., с адрес: ****,
малолетно дете М. П. М., с ЕГН **********, на майката Т. П. К., с ЕГН
**********, с адрес: ****.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на М. П. М., с ЕГН **********
при майката Т. П. К., с ЕГН **********, на адрес: **** или на друг адрес, на
който същата се премести да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата П. Х. М., с ЕГН
**********, с адрес: **** с детето М. П. М., с ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, като детето ще се взема и връща в дома на майката; 20 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, от 20.06. до
30.06. – 10 дни и от 10.08. до 20.08. – 10 дни; за Коледните празници на четна
година от 17:00 часа на 24.12 до 17:00 часа на 26.12, а на Новогодишните - на
нечетна, от 12:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 01 януари, детето ще е
при баща си; за Великденските празници - всяка четна година от 17:00 часа на
Велики четвъртък до 18:00 часа на втория ден на Великден (понеделник),
детето ще е при баща си, а на нечетна - при майка си.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК, П. Х. М., с ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплаща месечна издръжка на малолетното дете М. П. М., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. П. К., с ЕГН
9
**********, с адрес: ****, в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева),
платима по банкова сметка с IBAN: ****, с титуляр Т. П. К., до 25-то число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2022
г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, П. Х. М., с ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на Т. П. К., с ЕГН **********, с адрес: ****, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. П. М.,
с ЕГН **********, сумата в размер на 200 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, П. Х. М., с ЕГН
**********, с адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 360 лв., както и сумата от 5,00 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
държавното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10