Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

15.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

119

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 7, § 1, б. „б“ във вр. с чл. 7, § 3  от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент.

Депозирана е жалба от С.С.Ч. от ***, действащ чрез адв. Н.П., против Решение № 32-52381/08.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Бургас, с което на основание чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено временно задържане на парични средства в размер на *** евро, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г.

 Счита оспорения административен акт за неправилен и  незаконосъобразен.

Оспорва изцяло мотивите на административния орган, послужили като основание за издаването на решението за задържане на парични средства. В тази връзка сочи, че още към момента на провежданата с него беседа с митническите служители представил 2 /два/ броя квитанции от 30.01.2023 г., представляващи банкови извлечения, както и запис на заповед от 30.01.2023 г. Документът бил изготвен от него спрямо С. Б., с която се задължил да му върнe заетите *** /***/ евро до 30.01.2028г. Документът бил издаден в ***, ***. На 03.02.2023 г. заверил записа на заповед пред нотариус в ***, а именно *** нотариус в *** - Р. Г.. Предоставянето на сумата в размер от *** /***/ евро, както и техния произход се потвърждавали от двете квитанции, от които било видно, че към 30.01.2023 г., С. Б. е изтегил сума в този размер от „***” в ***, ***.

На следващо място твърди, че сумата в размер на *** евро били дарение от майка му Р. Х..

Релевира доводи, че притежавал двойно гражданство, а именно ***. В *** му бил издаден паспорт № ***, под името С. Х.. В периода 2007 г. – 2014 г. бил участвал като съдружник и управител в „***”, представляващо дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър на *** с № ***. Сумата в размер от *** евро, представлявала остатъка от декларираните парични средства и негови лични спестявания от търговската дейност.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 32-52381/08.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Бургас, с което на основание чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено временно задържане на парични средства в размер на *** евро.

С определение № 65/04.04.2023 г.  постановено по адм. дело № 132/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, към производството по настоящото дело е присъединено производството по адм. дело № 132/2023 г. по описа на АС – Кърджали за съвместно разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях. Делото по присъединеното производство е било образувано по жалба на С.С.Ч. *** срещу Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас, с което на основание чл. 7, §. 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на *** евро, считано от 02.03.2023 г.

В жалбата срещу това решение са въведени доводи за незаконосъобразност на същото, идентични с изложените срещу Решение № 32-52381/08.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Бургас. Искането е съда да постанови решение, с което да отмени и Решение № 32-78171/27.02.2023 г. на директора на ТД Митница – Бургас за удължаване на срока на временното задържане на паричните средства.  

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Н.П., поддържа депозираните жалби по изложените в тях съображения. Моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт М. Д. и В. Д., оспорва жалбите и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. В представена писмена защита от юрк.Д. /вх. № 1754/28.06.2023 г./, въвежда подробни съображения за законосъобразност и обоснованост на оспорените решения на директора на ТД Митница – Бургас. Релевира доводи за неоснователност на искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Моли за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ha 31.01.2023 г., с декларация за парични средства № *** /л. 59 – л. 63 от адм. дело № 119/2023 г./, С.С.Ч. ***, при влизане в Република България от *** през ГКПП „***“, е декларирал пренасянето на парични средства на стойност *** евро. По отношение на същите е декларирано, че той е единствен собственик на паричните средства и единствен предвиден получател. Отбелязано че паричните средства са с произход печалби от труд /доходи, пенсии, доходи от предприемачество/, заем, отпуснат от физическо лице и подарък/дарение, като не е посочено тяхното предназначение.

С Разписка № 23001271/31.01.2023 г. /л. 71 от адм. дело № 119/2023 г./, издадена от главен инспектор в ТД Митница – Бургас, декларираните от С.С.Ч. парични средства на стойност *** евро били задържани, за което бил изготвен и Опис на валутата /л. 68 от адм. дело № 119/2023 г./.

На 07.02.2023 г. С.С.Ч. е депозирал молба в ТД Митница – Бургас /вх. № 32-49889/07.02.2023 – л. 76 – л. 84 от адм. дело № 119/2023 г./, с която приложено е представил документи /с превод на български език/ относно произхода на паричните средства: запис на заповед от 30.01.2023 г., нотариално заверен документ за задължения в чуждестранна валута от 03.02.2023 г., 2 бр. квитанция от банка за изплатени в брой парични средства с получател С. Б..

Във връзка с по-горе изложеното, с писмо рег. № 32-41660/01.02.2023 г. /л. 56 – л. 57 от адм. дело № 119/2023 г./ на началник МП „***“ е бил сезиран директорът на ТД Митница – Бургас, в резултат на което същият е постановил Решение № 32-52381/08.02.2023 г./л. 17 – л. 20 от адм. дело № 119/2023 г./, с което на основание чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е разпоредено временно задържане на парични средства в размер на *** евро, от С.С.Ч. ***, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г. В решението са изложени съображения, че в случая намира приложение Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на съвета от 23.10.2018 г., относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005, въвеждащ правила за движението на парични средства, които се внасят или изнасят от Съюза, с цел да се ограничи опасността при движението на парични средства за незаконни цели, представляващи заплаха за финансовата система и пазар разпоредбите и цели, които могат да представляват заплаха за финансовата система и вътрешния пазар. Посочено е, че по силата на цитирания регламент контролът върху движението на парични средства през външните граници на Съюза е в компетентността на митническите органи на държавите членки, като при наличие на признаци на престъпна дейност по смисъла на чл. 2, § 1, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2018/1672, същите имат правомощията временно да задържат паричните средства при определени обстоятелства и принципи, за определен срок, необходим на други компетентни органи, които да установят обстоятелства за последваща намеса, разследвания или задържане на парични средства на основание други правни инструменти. Отразено е какво представлява изпирането на пари по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, както и че според рисковете идентифицирани в Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм за България, парите в брой са идентифицирани като преобладаващ вид имущество, което подлежи на „изпиране“. Издателят на акта е изложил мотиви, че поради недоказаност от страна на декларатора произхода на паричните средства, тяхното придобиване и предназначение, са налице признаци, че те са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 2, § 1, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2018/1672. В подкрепа на горното е посочено, че големият размер на сумата, пренасяна в брой в превозно средство, без да има логично обяснение защо не е трансферирана по банков път, също будило съмнение относно верността на декларираните от лицето обстоятелства. Предвид това е прието, че с цел да се защитят финансовите интереси на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672, паричните средства да следва да бъдат временно задържани за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г., през което време компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшното им задържане, както и необходимостта от удължаване на срока за задържане. Счетено е, че са налице и основания за допускане на предварителното му изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.

С Решение № 32-58318/13.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас /л. 21 – л. 22 от адм. дело № 119/2023 г./, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение за временно задържане на парични средства, в частта относно компетентния административен съд, пред който акта може да се обжалва.

Решенията са връчени на адресата на 16.02.2023 г. – известие за доставяне /л. 40/. На същата дата на жалбоподателя е връчено и писмо /рег. № 32-61397/15.02.2023 г. – л.37 – л.39 от адм. дело № 119/2023 г./, с което му указана възможността да представи доказателства за произхода и предназначението на задържаните парични средства, както и да предостави своите обяснение по случая, в т.ч. да разясни причината, поради която парите не са прехвърлени по банков път.

С писмo рег. № 32-59931/14.02.2023 г. /л. 41 от адм. дело № 119/2023 г./ директора на ТД Митница – Бургас е сезирал по реда на чл. 88 от Закона за мерките срещу изпиране на пари дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за временно задържаните парични средства и обстоятелствата по задържането им.

С цел събиране на данни, имащи значение за вземане на решение за удължаване на срока на задържане на паричните средства или за връщането им на лицето, от което са задържани, писма съдържащи искане за извършване на проверка по компетентност са изпратени и до КПКОНПИ, ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Митническо разузнаване и разследва“ при Агенция „Митници“/л. 44 – л. 48 от адм. дело № 119/2023 г./.

С Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас /л. 85 – л. 88 от адм. дело № 119/2023 г./, на основание чл. 7, §. 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на *** евро, считано от 02.03.2023 г. В решението си административния орган е приел, че събраните към момента данни потвърждавали извода за наличие на признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност, което обуславяло необходимостта от по-нататъшното им временно задържане. В тази връзка в решението са изложени съображения, че представените от лицето документи не установяват по несъмнен начин собствеността и произхода на всички парични средства в размер на *** евро. Като допълнително обстоятелство за необходимостта от удължаване на срока на задържането на паричните средства издателя на акта е посочил и липсата на постъпила информация от сезираните по случая органи, разполагащи с правомощия в областта на мерките срещу изпирането на пари. Решението е връчено на адресата на 02.03.2023 г. – известие за доставяне/л. 91 от адм. дело № 119/2023 г./.

На 01.03.2023 г. С.Ч. е представил писмени обяснения, материализирани в молба, депозирана в ТД Митница – Бургас / рег. № 32-81408 – л. 23 – л. 37 от адм. дело № 119/2023 г./, в която изложил доводи за произхода на задържаните парични средства, пренасяни от него на 31.01.2023 г. при влизането му на територията на Република България от *** през ГКПП „***“, идентични с тези в жалбите срещу решенията на директора на ТД Митница - Бургас. С молбата С.Ч. допълнително представил доказателства, като посочил и причината, поради която сумата в размер на *** /***/ евро не могла да бъде преведена по банков път в сметката му в „Банка ***“.

На 13.03.2023 г. в ЦМУ при Агенция „Митници“ е постъпило писмо на ГДПОБ при МВР / рег. № 32-97054/13.03.2023 г. - л. 107 от адм. дело № 132/2023 г./, в което е посочено, че липсват данни за криминални регистрации или нарушения за лицето, от което  временно са задържани процесните парични средства.

По делото е разпитана като свидетел Р. М. Ч. /*** на жалбоподателя/. В показанията си същата сочи, че притежава гражданство и в ***, като в тази страна получава лична и наследствена пенсия общо в размер на около *** ***, като получавала пенсия и по българското законодателство. Твърди, че предоставила на сина си /С.Ч./ *** евро, които представлявали нейни спестявания от пенсия, както и доход от продажба на имот в ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всяка една от процесните жалби е подадена в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, относно законосъобразността на оспорените административни актове на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспорените решения са издадени от компетентен по място, материя и степен орган -  Директора на ТД Митница Бургас/надлежно оправомощен със Заповед № ЗАМ-1149/22.06.2022 г. – л. 16 и сл. от а.д. № 132/2023 г./, в качеството му на митнически орган по смисъла на чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, компетентен съгласно чл. 2, параграф 1, буква "ж" по Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г., относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г., в изискуемата писмена форма, съдържащи фактически и правни основания за постановяването им и при спазване на административнопроизводствените правила.

Разгледани по същество, всяка една от жалбите се явява неоснователна, респ. всеки един от оспорените актове е законосъобразен като постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,в съответствие с относимите материлноправни разпоредби и целта на закона.

Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ и б. „б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1672, компетентните органи могат временно да задържат парични средства по силата на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното право, когато а/ задължението за деклариране на придружени парични средства по член 3 или задължението за оповестяване на непридружени парични средства по член 4 не е спазено; или б/ са налице признаци, че паричните средства, независимо от тяхната стойност, са свързани с престъпна дейност. По силата на чл. 7, § 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1672, срокът на временно задържане е строго ограничен съгласно националното право до времето, необходимо на компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшно задържане. Срокът на временно задържане не може да надхвърли 30 дни. След като компетентните органи извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно временно задържане, те могат да вземат решение за удължаване на срока на временно задържане най-много до 90 дни. Ако в рамките на този срок не се вземе решение за по-нататъшно задържане на паричните средства или ако се вземе решение, че обстоятелствата по случая не оправдават тяхното по-нататъшно задържане, паричните средства незабавно се предоставят на: а/ лицето, от което са задържани временно парични средства в ситуациите, посочени в член 3 или 4; или б/ лицето, от което са задържани временно парични средства в ситуациите, посочени в член 6, параграф 1 или параграф 2.

В настоящия случай, както вече бе посочено по-горе, с Решение № 32-52381/08.02.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас, на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г. /Регламент /ЕС/ 2018/1672/, е разпоредено временно задържане на парични средства в размер на *** евро, от С.С.Ч. ***, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г.

С Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 7, § 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672, е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на *** евро, считано от 02.03.2023 г.

Именно посочените решения, относно тяхната законосъобразност са предмет на  настоящето производство, като жалбоподателят счита, че същите издадени при липсата на материалноправните предпоставки за това. 

Във връзка с горното съдът намира за необходимо да посочи, че § 28 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2018/1672 има следното съдържание: „Като се има предвид, че движенията на паричните средства, които подлежат на контрол в съответствие с настоящия регламент, се осъществяват през външните граници и предвид трудността да се действа, след като паричните средства са напуснали граничния пункт на влизане или излизане, както и на свързания с това риск, ако дори малки количества се използват незаконно, компетентните органи следва да имат възможност временно да задържат парични средства при определени обстоятелства при спазване на принципите за взаимозависимост и взаимоограничаване: на първо място, когато задължението за деклариране или за оповестяване на паричните средства не е било изпълнено, и на второ място, когато има признаци за престъпна дейност, независимо от размера на паричните средства и независимо дали са придружени или непридружени парични средства. С оглед на естеството на временното задържане и на въздействието, което то може да окаже върху свободата на движение и правото на собственост, срокът на задържане следва да бъде ограничен до абсолютния минимум, който е необходим на други компетентни органи, за да установят дали са налице основания за последваща намеса, като разследвания или задържане на паричните средства на основание на други правни инструменти. Всяко решение за временно задържане на парични средства съгласно настоящия регламент следва да се придружава от изложение на мотивите и подходящо описание на специфичните фактори, които са породили необходимостта от действие. Следва да е възможно да се удължи срокът на временно задържане на паричните средства в специфични и надлежно оценени случаи, например когато компетентните органи срещат трудности при получаването на информация за евентуална престъпна дейност, inter alia, когато се изисква обмен на информация с трета държава, когато документите трябва да бъдат преведени или когато е трудно да се идентифицира изпращачът или получателят в случаите на непридружени парични средства. Ако в края на периода на задържане не е взето решение за последваща намеса или ако компетентният орган реши, че няма основания за по-нататъшно задържане на паричните средства, те следва незабавно да се върнат, според случая, на лицето, от което са задържани временно паричните средства, приносителя или собственика“.

В процесното Решение № 32-52381/08.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас са изложени мотиви, че поради недоказаност от страна на декларатора произхода на паричните средства, тяхното придобиване и предназначение, са налице признаци, че те са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 2, § 1, буква „й“ от Регламент (ЕС) 2018/1672. Посочено е, че големият размер на сумата, пренасяна в брой в превозно средство, без да има логично обяснение, защо не е трансферирана по банков път, също будило съмнение относно верността на декларираните от лицето обстоятелства. Изведено е обосновано предположение, че са налице признаци, обосноваващи извода, че паричните средства са свързани с престъпна дейност, попадаща в обхвата на чл. 3, т. 4, б. „г“ и б. „е“ от Директива (ЕС) 2015/849. Предвид това е прието, че с цел да се защитят финансовите интереси на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672, паричните средства да следва да бъдат временно задържани за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г., през което време компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшното им задържане, както и необходимостта от удължаване на срока за задържане.

По смисъла на чл. 3, ал. 4, б. „г“ и б. „е“ от Директива (ЕС) 2015/849, „престъпна дейност„ означава всеки вид престъпно участие в извършването на тежки престъпления: измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, когато тя е най-малко толкова тежка, колкото в определението по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности [29] – б. „г“; всички престъпления, включително данъчни престъпления по отношение на преки и косвени данъци, както са определени в националното право на държавите членки, които се наказват с лишаване от свобода или задържане с максимален срок повече от една година, или по отношение на държави членки, които имат минимален праг за престъпления в своите правни системи — всички престъпления, наказуеми с лишаване от свобода или задържане за повече от шест месеца – б. „е“.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (който закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ, L 156/43 от 19 юни 2018 г.) и Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г. за изменение на Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма - § 3 от ДР), изпиране на пари по смисъла на този закон, когато е извършено умишлено, е: укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпление или от акт на участие в престъпление.

В настоящия случай при влизането си в Република България на 31.01.2023 г., около 16:30 часа, на МП „***“, С.С.Ч. *** е декларирал пренасяните от него парични средства в размер на *** евро, като представил декларация за парични средства - № *** от 31.01.2023 г., в която е посочил като произход на средствата: „печалби от труд /доходи, пенсия, доходи от предприемачество и др./‘, „заем, отпуснат от физическо лице и дарение“.

Съдът намира за недоказано твърдението в жалбата, че още при декларирането на сумата,  Ч. е представил на митническите служители 2бр. банкови извлечения и запис на заповед, удостоверяващи произхода на сумата в размер на *** евро. Видно от материалите по преписката /л. 76 и сл. от делото/, едва на 07.02.2023 г. с молба вх. № 92-49889/07.02.2023 г. жалбоподателят е представил: Запис на заповед от 30.01.2023 г., съставен на *** език, ведно с превод на български език; Документ за задължения в чуждестранна валута, изготвен в *** на 03.02.2023 г. от служител  на *** нотариус в ***, ведно с превод на български език; 2бр. копия от 2 бр. квитанции към разписки, съответно за сумата, в размер на *** евро, носеща дата на издаване 30.01.2023 г., 11:58:39 ч. и разписка за сумата в размер на *** евро, носеща дата на издаване 30.01.2023 г., 16:55:00 ч., изготвени на *** език, без превод на български език.

 С други думи, съдът намира за установено, че при декларирането на процесната сума от *** евро на 31.01.2023 г., С.С.Ч. не е представил каквито и да са документи, удостоверяващи произхода на паричните средства или на част от тях. Предвид това и с оглед липсата на каквото и да е изявление от страна на жалбоподателя, относно предназначението на сумата, то изводите на органа, въведени в Решение № 32-52381/08.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, се явяват обосновани и в съответствие с релевантната нормативна уредба -  чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г. /Регламент /ЕС/ 2018/1672/, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, във вр. с  чл. 3, ал. 4, б. „г“ и б. „е“ от Директива (ЕС) 2015/849.

Във връзка с горното следва да се посочи, че при така наличните данни, изводите на органа, че е налице прикриване на естеството, източника и движението на паричните средства, респ., че паричните средства може да са свързани с престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 4, б. „г“ и б. „е“ от Директива (ЕС) 2015/849, се явяват обосновани, поради което и с оглед защитата на интересите на Съюза и целите на Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г., е налице законосъобразно задържане на сумата в размер на *** евро, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г., т.е. при правилно приложение на чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672, до времето, необходимо на компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшно задържане.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че представените от жалбоподателя с молба от 07.02.2023 г. документи (приети като доказателство по делото), не променят горния извод. В този смисъл следва да се посочи, че от една страна същите очевидно не са били известни на органа при постановяването на решението за задържане на паричните средства, тъй като не са обсъдени в обстоятелствената част на акта, а от друга представеният запис на заповед е от 30.01.2023 г., а квитанциите към разписките от 31.01.2023 г., които освен това не са били придружени с превод на български език. В молбата от 07.02.2023 г. липсва и каквото и да е изявление на Ч. относно произхода на средствата и тяхното предназначение. Такива се съдържат едва в подадената до органа молба от 01.03.202 г./л. 23 от делото/.

Предвид това, настоящият състав намира, че оспореното Решение № 32-52381/08.02.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, §. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г. /Регламент /ЕС/ 2018/1672/, е разпоредено временно задържане на парични средства в размер на *** евро, от С.С.Ч. ***, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г., е законосъобразно, респ. издадено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като подадената против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.   

Съдът счита, че оспореното Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас /л. 85 – л. 88 от адм. дело № 119/2023 г./, с което на основание чл. 7, §. 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на *** евро, считано от 02.03.2023 г., е законосъобразно, респ. постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материлноправни разпоредби и целта на закона.   

Както вече бе посочено по-горе, по силата на чл. 7, § 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1672, срокът на временно задържане е строго ограничен съгласно националното право до времето, необходимо на компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават по-нататъшно задържане. Срокът на временно задържане не може да надхвърли 30 дни. След като компетентните органи извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на по-нататъшно временно задържане, те могат да вземат решение за удължаване на срока на временно задържане най-много до 90 дни.

Издателят на оспореното Решение № 32-78171/27.02.2023 г. е приел, че събраните към момента данни потвърждавали извода за наличие на признаци, че паричните средства са свързани с престъпна дейност, което обуславяло необходимостта от по-нататъшното им временно задържане. В тази връзка е изложил съображения, че представените от лицето документи не установяват по несъмнен начин собствеността и произхода на всички парични средства в размер на *** евро. Като допълнително обстоятелство за необходимостта от удължаване на срока на задържането на паричните средства органът е посочил и липсата на постъпила информация от сезираните по случая органи, разполагащи с правомощия в областта на мерките срещу изпирането на пари. Предвид всичко това и на горепосоченото основание е удължил срока на временното задържане на паричните средства с 60 дни, считано от 02.03.2023 г.        

Съдът намира изводите на органа, визирани в посоченото решение за  обосновани и съответни на приложимото законодателство. В този смисъл, към момента на постановяването на акта – 27.02.2023 г., жалбоподателят не е  бил предоставил каквито и да са конкретни обяснения относно произхода на средствата, предоставилите му ги лица, както и конкретните причини същите да се пренасят през граница в брой. Следва да се отбележи, че конкретни обяснения за тези обстоятелства за предоставени едва с молба вх. № 32-81408/01.03.2023 г./л. 23 от делото/.

Според настоящия съдебен състав административният орган е извършил правилна преценка на предоставените от жалбоподателя доказателства с молба от 07.02.2023 г., като в тази връзка следва да се посочи следното: Представеният запис на заповед носи дата на съставяне 30.01.2023 г., квитанциите към разписките за изтеглените от С. Б. суми в общ размер на *** евро са от дата 31.01.2023 г., а документът за задължения в чуждестранна валута е с дата на съставяне 03.02.2023 г. На първо място запис на заповед има абстрактен характер и носи данни единствено за поето задължение от страна на издателя на записа към поемателя. Записът на заповед може да бъде създаден, за да обезпечи заемно правоотношение между описаните в него лица, но не и да установява наличието на заем, респ. не установява каузално правоотношение. Процесният запис на заповед носи дата на съставяне на 30.01.2023 г., но независимо от това не е бил представен от С.Ч. при декларирането на сумата в размер на *** евро, а едва на 07.02.2023 г., което буди основателни съмнения, че е бил съставен за нуждите на производството. Записът на запис е частен документ и не се ползва с формална доказателствена сила. На следващо място представеният в заверен препис на български език документ за задължения в чужда валута, носещ дата на съставяне 03.02.2023 г., съдържа волеизявление на С.Ч., че на 30.01.2023 г. е взел на заем сума в размер на *** евро от С. Б.. Съпоставяйки визираните в посочените документи дати със съдържанието на представените квитанция към разписки за изтеглени суми от С. Б., а именно 31.01.2023 г., то от една страна жалбоподателят твърди, че е взел сумата в размер на *** евро на заем от С., а от друга сочи данни, че такава сума е изтеглена от Б. на 31.01.2023 г., т.е. 1/един/ ден след като сумата е била предоставен в заем на жалбоподателя. Всичко това взето в съвкупност, обоснова извода, че е налице съмнение относно достоверността на представените запис на заповед и документ за задължения в чужда валута, т.е. че са съставени за нуждите на производството пред митническия орган.

До обратното не водят и показанията на св. Р. М., като показанията и относно взет заем от страна на *** са крайно общи и неконкретизирани, без в тази връзка да се сочат конкретни суми, дати и лица. Следва да се отбележи, че свидетелката е *** на жалбоподателя, поради което съдът преценявайки показанията й в съответствие с хипотезата на чл. 172 от ГПК, намира, че е заинтересована от изхода на спора и показанията й се отличават с липса на обективност и безпристрастност, поради което не се кредитират от съдебния състав.  В този смисъл съдът намира за недоказано твърдението за предоставено дарение на жалбоподателя в размер на *** евро.

Безспорно е по делото, че на изисканата от директора на ТД Митница Бургас информация относно налични данни за криминални регистрации или нарушения, свързани с лицето С.С.Ч., е била получена едва на 15.03.2023 г./л. 106 и сл. от а.д. 132/2023 г./, т.е. след издаването на решението за удължаване на срока, поради което въведения в довод, че към датата на постановяването на решението не са постъпили всички необходими данни от сезираните по случая органи, е обоснован.

 Към момента на постановяване на решението не са били предоставени и обяснения от страна на жалбоподателя, поради какви причини сумата в размер на *** евро, за която се твърди, че е била взета на заем от С. Б., не е била придобита чрез банков превод. Такива обяснения са предоставени едва на 01.03.2023 г., в които е посочено, че сумата не е била преведена по банковата му сметка в Република България, единствено поради „значителни административно-технически неуредици“. В тази връзка, в съдебно заседание Ч. сочи, че се опитали 2-3 пъти да преведат сумата, чрез онлайн банкиране, но от централната банка не ги одобрили. Така предоставените обяснения са формални и неподкрепени от с някакви конкретни факти и доказателства, установяващи липсата на възможност за превеждане на сумата по банкова сметка, *** на името на жалбоподателя.

Липсват и конкретни изявления на С.Ч. относно целите, за постигането на които се внася сумата в Република България. Пред административния орган не са били предоставени каквито и да са обяснения в тази връзка, като единствено в съдебно заседание жалбоподателя заявява, че имал бизнес в България и понякога имал нужда от свободни пари.

В заключение, оспорените решения са връчени на адресата на 16.02.2023 г. – известие за доставяне /л. 40/. На същата дата на жалбоподателя е връчено и писмо /рег. № 32-61397/15.02.2023 г. – л. 37 – л. 39 от адм. дело № 119/2023 г./, с което му указана възможността да представи доказателства за произхода и предназначението на задържаните парични средства, както и да предостави своите обяснение по случая, в т.ч. да разясни причината, поради която парите не са прехвърлени по банков път. С други думи, на С.Ч. е била предоставена възможност да ангажира ефективни правни средства за защита срещу задържането на паричните средства, поради което изложеното в хода на устните състезания по делото от пълномощника на жалбоподателя, че последният не е бил извикван пред административния орган да даде писмени обяснения и да представи гласни доказателства, са неоснователни.

Съдът намира за необходимо да посочи, че акта на задържане на паричната сума на горепосоченото основание е ограничен във времето, чиято максимална продължителност е нормативно установена – 90 дни. Целта е намирането на баланс между публичния интерес от обезпечаване на контролната дейност на компетентните органи и частния интерес от упражняването на правото на свободно придвижване и правото на собственост на лицата. В този смисъл обстоятелството, дали след изтичане на срока на задържане определен с процесните решения паричните средства са върнати или не на С.Ч., не е предмет на обсъждане в настоящия процес.   

По изложените съображения, съдът намира, че оспорените Решение № 32-52381/08.02.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г. /Регламент /ЕС/ 2018/1672/, е разпоредено временно задържане на парични средства в размер на *** евро, от С.С.Ч. ***, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г. и Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672, е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на *** евро, считано от 02.03.2023 г., са законосъобразни, респ. постановени при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираните против тях жалби се явявате неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

При този изход на делото и своевременно направеното от пълномощниците на ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Агенция Митници следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да бъдат присъдени разноски за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 150 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.Ч. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 32-52381/08.02.2023 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент /Е0/ 1889/2005 г. /Регламент /ЕС/ 2018/1672/, е разпоредено временно задържане на парични средства в размер на 47 900 евро, от С.С.Ч. ***, за срок от 30 дни, считано от 31.01.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.Ч. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 32-78171/27.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 7, § 3, във вр. с § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2018/1672, е постановено удължаване с 60 дни на срока на временно задържане на парични средства в размер на 47 900 евро, от С.С.Ч. ***, считано от 02.03.2023 г.,

ОСЪЖДА С.С.Ч. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Митници“ със седалище и адрес на управление ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: