Р Е Ш Е Н И Е №
от 18.09.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на двадесети
август, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Трифонова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1257/2020 година, по описа
на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г.П.П.
срещу "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново обективно и
кумулативно съединени искова с правно основание чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и
чл. 344, ал. 1, т. 4 от Кодекса на
труда. В исковата си молба ищцата развива съображения, че е била
в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че последното е
прекратено със Заповед № 18 от 31.03.2020 година. Посочва, че на същата дата и
е било връчено писмо, с което на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 КТ дружеството я предизвестява, че по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, считано от 01.04.2020 година. Твърди,
че има разминаване в основанието за прекратяване на трудовия договор в
представеното й предизвестие и заповедта, с която същото е било прекратено. Посочва,
че на 10.06.2020 година й е връчена нова Заповед със същия номер и дата, в
която е променено основанието за прекратяване на трудовите й правоотношения, а
именно чл. 328, ал. 1, т. 2 т. 3 и т. 10 КТ. Твърди, че не й е изплатено
обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в размер на едно БТВ в размер на
951.40 лв. за неспазен срок на предизвестие. Отделно
от това, развива съображение, че за периода от прекратяване на трудовото й
правоотношение до датата на подаване на исковата молба не е започвала работа по
друго трудово правоотношение, поради което ответникът следва да й заплати
обезщетение в размер на същата сума за времето, през което е останала без
работа, но за не повече от 1 месец на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Направено е
искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата в размер на 951.40 лв., представляваща обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ, сумата в размер на 951.40 лв., представлява обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ, ведно със законните лихви върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ ответникът да бъде задължен да нанесе поправка на основанието за прекратяване
на трудовото й правоотношение в трудовата й книжка. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски
по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявените по
делото искове. Развива съображения, че ищцата е упражнила правото си на пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст, което означава, че към 31.03.2020 година тя е
пенсионер, поради което на същата не се
дължи обезщетение както по чл. 220, ал. 1 КТ, така и обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ. Посочва, че дружеството е изплатило на ищцата следните суми: на
23.03.2020г. заплата за месец март в размер на 715.87 лв., както и сумата в
размер на 5789.95 лв., представляваща остатъка от начислените обезщетения при
прекратяване на трудовото й правоотношение, в която сума са включени и
обезщетенията, претендирани в настоящото производство.
Направено е искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат
присъдени направените
от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представеното Допълнително
споразумение към трудов договор от 17.09.2019
година /л. 6 от делото/
се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността "техник, инвеститорски
контрол" в ответното дружество. Няма спор по делото и че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, т. 3 и т. 10 КТ, поради намаляване обема на работа, съкращаване на
щата и упражнено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст -
обстоятелство, което се установява и от приложените по делото Писмо, изх. № 69/31.03.2020 година на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново, Заповед № 18 от 31.03.2020г. на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново, връчена на 31.03.2020г.,
изменена със Заповед № 18 от 31.03.2020г. на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново, връчена на 10.06.2020г. /л. 4, 5, 7-10/.
По делото е приложено и заверено копие на Трудова
книжка № 3 - продължение, издадена от на "Инвестстрой-92"
ЕООД - град Велико Търново
/л. 11-16/, от което е видно, че в трудовата книжка на ищцата на страница 19 е
вписано като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответното дружество - чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Видно от представения по делото Изплащателен
касов фиш за месец 3/2020г. /л. 17/, на ищцата по делото е начислена сумата в
размер на 5 708.40, с посочено основание чл. 217/222, както и сумата в размер
на 90.61 лева - чл. 224. От приложеното платежно нареждане от 10.04.2020 година
/л. 47/ се установява, че на посочената дата по банкова сметка ***89.95 лева, с
основание заплата м. 03/2020, обезщетение чл. 222 и 224.
От
представените по делото Искова молба, вх. № 11361 от 31.07.2020 година и
Определение № 1355 от 14.08.2020 година /л. 68 и 69/ се установява, че въз
основа на посочената искова молба е образувано гр.д. № 1763/2020 година на ВТРС
по предявен от "Инвесттрой" ЕООД - град
Велико Търново срещу Г.П.П. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 3 805.60 лева, представляваща сбора на четири брутни трудови
възнаграждения, всяко на стойност 951.40 лева, платени в повече с отпаднало
основание - 6 БТВ по чл. 222, ал. 3 КТ, вместо 2 БТВ по чл. 222, ал. 3 КТ.
По делото са представени и други писмени доказателства.
В
съдебно заседание на 20.08.2020 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н. Н. В.
заявява, че работи
в "Инвестстрой-92" като завеждащ личен състав и деловодство, както и
че познава Г. отдавна. Посочва, че с
управителката имали уговорка в края на месец март, като й се прекрати трудовото
правоотношение без да я предизвестяват, да й се изплати обезщетение от 6
заплати, което компенсира всичко. Заявява, че два месеца след прекратяване на
трудовия договор, тя отишла и оспорила заповедта, че не била правомерна, след
което я коригирали.
Свидетелката
С. М.М. посочва, че работи в "Инвестстрой-92"
като главен счетоводител и че познава ищцата от 2009 година. Заявява, че от
управителката знае, че тя е водила разговор с Г.П. по повод на обезщетение при
освобождаване, като се договорили да получи 6 заплати и с това прекратяват
взаимоотношенията. Посочва, че й били изплатени 6 брутни заплати плюс обезщетение
за неизползван отпуск, като два месеца след това тя входирала молба да се
поправи заповедта и да й се изплати обезщетение за неспазено предизвестие. Заявява,
че управителят не й обяснил какво се включва в тези 6 заплати.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обстоятелствата,
свързани с възникването, с съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение
между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и от събраните
по делото доказателства, при което ответницата е изпълнявала длъжността "техник,
инвеститорски контрол" в ответното дружество, като трудовото
й правоотношение е прекратено считано от 01.04.2020 година. Не е спорно по
делото и основанието, на което прекратено трудовото правоотношение между
страните, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 КТ. Това обстоятелство се
установява и от втората издадена от работодателя Заповед № 18 от
31.03.2020г. на
"Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново, връчена на 10.06.2020г., с
която е изменена заповедта със същите номер и дата, но връчена на 31.03.2020
година. Спорните по делото въпроси са дължи ли се на ищцата
обезщетение по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 1 КТ и изплатени ли са такива
от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 220,
ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок
на предизвестието, т.е. право на страната, която прекратява трудовия договор, е
да избере между двете възможности – да даде предизвестие, което да се отработи
реално или да заплати обезщетение за срока на предизвестието. И в двата случая
обаче страната, която не е инициирала прекратяването ще получи възнаграждение
за този период, било под формата на трудово възнаграждение, било под формата на
обезщетение, поради нежеланието на насрещната страна за отработване на срока на
предизвестието. Следва да се има предвид, че независимо от
обстоятелството, че в писмото /л. 4/ е посочен чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по
делото нито се твърди, нито са ангажирани каквито и да е доказателства за
наличието на взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото им
правоотношение, нито пък приемането му от работника в писмен вид, каквото е
изискването на посочената разпоредба. Нещо повече, в самото писмо изрично е
посочено, че със същото работодателят предизвестява работника за предстоящото
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, т.
3 и т. 10 КТ - с предизвестие. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че на общо основание на ищцата по делото се дължи обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ, доколкото видно от приложените по делото Писмо, изх.№ 69/31.03.2020
година на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново и Заповед № 18 от 31.03.2020г. на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново
работодателят е избрал срокът на предизвестието да не бъде отработен от
работника.
По отношение на обезщетението по
чл. 222, ал. 1 КТ следва да се има предвид, че същото е дължимо от работодателя
при уволнение поради закриване на предприятието или част от него, съкращаване
на щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15
работни дни и т.н., като обезщетението е в размер на БТВ за времето, през което
е останал без работа, но за не повече от един месец. Това обезщетение не се
дължи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а след изтичане
на срока и когато работникът представи доказателства за оставането си без
работа. Времето се признава за трудов стаж, тъй като по естеството си е
обезщетение за безработица, независимо, че се изплаща от работодателя, а не от
бюрото по труда. Това обезщетение компенсира оставането на работника или
служителя без работа, като следва да се държи сметка и за обстоятелството, че
няма абсолютно никаква пречка лице придобило или упражнило правото си на пенсия
да сключи нови трудови договори след това. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
от своя страна има съвсем различна правна характеристика. Същото представлява
благодарствено плащане, т.е. има характер на гратификация
за дългогодишната работа на лицето, а не на типично обезщетение. Същото е
дължимо независимо от основанието за прекратяване на правоотношението, за
разлика от хипотезата на чл. 222, ал. 1 КТ. Освен това е дължимо към момента на
прекратяването му, без да е необходим допълнителен срок или други предпоставки,
различни от изброените в ал. 3 КТ. Както бе посочено, обезщетението по чл. 222,
ал. 1 КТ се дължи при наличието на други предпоставки и цели обезщетяване на
работника или служителя за определен период след уволнението за оставането му
без работа предвид невиновния характер на основанието
за уволнение. Няма основание да се откаже изплащане на обезщетението по чл.
222, ал. 1 КТ, щом са налице предпоставките за това и да същото да се кумулира с обезщетението по ал. 3. В този смисъл е Решение
№ 1553 от 22.10.2001 година на III г.о. на ВКС.
Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че
претендираните обезщетения са изплатени на ищцата. Действително на последната е
изплатена сумата в размер на 5 708.40 лева - сборът на шест брутни трудови
възнаграждения по 951.40 лева, но същата представлява обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ, а не претендираните в настоящото производство обезщетения на друго основание.
От една страна това обстоятелство се установява от издадената първоначално Заповед № 18 от 31.03.2020г. на "Инвестстрой-92" ЕООД - град Велико Търново, която е връчена на ищцата на 31.03.2020 година и въз основа на
която сумата е изплатена на 10.04.2020 година. В заповедта изрично е посочено
на Г.П. да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ - БТВ за срок от 6
месеца /5 708.40 лева/, като не е отразено да бъдат изплатени обезщетения по
чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 1 КТ. Сумата е изплатена няколко дни след
това, а едва месец юни е издадена изменената заповед, в която е предвидено, че
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ следва да е в размер на 2 БТВ.
Нещо повече, видно от приложените по делото Искова молба, вх. №
11361 от 31.07.2020 година на ВТРС /л. 69-70/, по която е образувано гр.д. №
1763/2020 година по описа на съда "Инвестстрой" ЕООД - град Велико
Търново е предявило срещу Г.П.П. иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 3 805.60 лева, представляваща сбора на четири брутни
трудови възнаграждения, всяко на стойност 951.40 лева, платени в повече с
отпаднало основание - 6 БТВ по чл. 222, ал. 3 КТ, вместо 2 БТВ по чл. 222, ал.
3 КТ. В исковата молба изрично е посочено, че преведената на 10.04.2020 година
сума в размер на 5 708.40 лева представлява обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 БТВ, от които 4 са недължимо платени и се претендира връщането им.
Мотивиран от всичко изложено
по-горе съдът намира, че предявените по делото искове с правно основание чл.
220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда се явяват основателни и
доказани, поради което и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото
претенцията на ищцата за присъждане на разноски се явява основателна, като по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следа да й заплати
направените разноски по делото в размер на 320.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ИНВЕСТСТРОЙ-92"
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
"Росица" № 1, с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Г.П.П. ***, с ЕГН **********
СУМАТА в размер на 951.40 лева /деветстотин петдесет и един лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ,
както и СУМАТА в размер на 951.40 лева /деветстотин
петдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба - 17.06.2020 година до окончателното
изплащане на задължението.
ДОПУСКА поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка на Г.П.П. ***, с ЕГН ********** на 01.04.2020 г., което да се счита по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 КТ, а НЕ ПО чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА "ИНВЕСТСТРОЙ-92" ЕООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Росица" № 1, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.П. ***, с ЕГН ********** СУМАТА
в размер на 320.00 лв. /триста и двадесет лева/, представляваща направени
от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: