№ 135
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502361 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25988/07.11.2022 г. от регистъра на ВОС от
Ц. М. П., чрез адв. В. М. срещу Решение № 2728/24.08.2022 г., постановено по гр. дело
№ 5224/2022 г. по описа на ВРС, 26 с-в, с което е изменен размера на месечната издръжка,
определена с Решение № 3628/07.08.2019 г. по гр. дело № 4282/2019 г. по описа на ВРС,
която Ц. М. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“, *** е следвало да заплаща
на ненавършилото пълнолетие свое дете Д. Ц. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител С. С. С., ЕГН **********, с адрес: обл. Варна, община Аксаково, с.
Кичево като същата е увеличена от 155.00 лева на 240 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 26.04.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, в частта за разликата
над 177.50лв. до присъдените 240.00лв., на основание чл. 150 от СК.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Счита,
че съдът неправилно е увеличил присъдената издръжка, придържайки се към брутния му
доход, който според издадената справка от НАП – Варна от м.06.2021 г. до м.05.2022 г. е в
общ размер на 10 996,76 лв. или средномесечно в размер на 999,70 лв., вместо към нетния
му доход, който за релевирания период е в общ размер на 8533,26 лв. или средномесечно в
размер на 775,75 лв. Размерът на издръжката следва да се определя в зависимост от
конкретните и реални нужди на детето Д. Ц. П., както и от неговите възможностите да я
осигурява. От доказателствата по делото е видно, че ежемесечно е заплащал издръжка към
трите си деца в общ размер на 305 лв., като от месечното му трудово възнаграждение остава
сума в размер на 470 лв. Установено е, че детето Д. не е със специални нужди, както и че
1
тази година е в първи клас. По силата на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца,
майка му е следвало да получи помощ от държавата в размер на 300 лв., която сума счита за
напълно достатъчна за покриване на разходи, свързани с учебни помагала, тетрадки,
химикали и др. ученически пособия. Сочи, че транспортни разходи не се налагат, с оглед
близостта на училището до местоживеенето на детето. С оглед увеличения размер на
издръжката излага, че ще изпадне е в състояние да не може да издържа себе си, като животът
и здравето му ще бъдат застрашени. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Д. Ц. П., действащ чрез майка
си и законен представител С. С. С., представляван от адв. В. М., в който е изразено
становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Моли съда да я
остави без уважение и да потвърди решението, в обжалваната му част. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
ДСП-Варна не взема становище по въззивните жалби.
ВОС констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявения от С. С. С. ЕГН **********,
като майка и законен представител на детето Д. Ц. П., ЕГН **********, двамата от с.
Кичево, Община Аксаково, Варненска област иск с ппавно осн. чл. 150 от СК, насочен
срещу бащата Ц. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Вл.В.“, ***, за увеличаване на
присъдената с решение № 3628/07.08.2019г. по гр.д. № 4282/2019г. на ВРС, в полза на
детето месечна издръжка от 155,00 лв. на 270.00лв. месечно, считано от датата на завеждане
на иска в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
От определяне на предходния размер на издръжката са минали около три години, в
който е определен, нов, по-висок размер на минималната работна заплата. Значително са
нараснали нуждите на детето. Непрекъснато се увеличават по обем и стойност
необходимите средства за битови, културни и социални потребности на момчето.
Увеличават се цените на всички стоки и услуги.
На есен детето ще бъде ученик в първи клас. Известно е какви са цените на
тетрадките, учебните помагала и всички останали необходими за обучението пособия и
материали, които се купуват от родителите. А и учебните заведения се обръщат към
родителите за средства за извършване на подобрения в учебните бази.
От около година бащата не е ползвал определния му от съда режим на лични
отношения, не го е вземал при себе си, не го е търсил по телефона, проявявайки
незаинтересованост от чисто битовите му нужди и потребности.
Имайки предвид горепосочените обстоятелства, счита, че са налице условията на
чл.150 СК. Сезира съда с искане за уважаване на предявения иск..
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Ц. М. П. ЕГН ********** от гр. Варна, жк
„Вл.В.“, ***, чрез адв. В.М. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция, като прекалено завишена, както за
нуждите на детето, така и за неговите възможности. Обстоятелствата при определяне на
предходния размер не са се променили. Не са изминали и три години. Нуждите на детето не
са нараснали. Детето няма специфични нужди, които следва да бъдат задоволени. Майката
живее при родителите си, които са заможни хора и работи във фирмата на баща си.
Той има още две деца, на 17г. и 13г., на които заплаща издръжка в общ размер на
305.00лв. Освен издръжките той прави и други разходи за тях. Купува им дрехи, обувки, а
по-големите деца имат и по-големи нужди.
Неверни са твърденията на майката на детето, че не се среща с него и не го търси.
Майката е тази, която под различни претексти не му го дава или го пуска на разходка само в
2
с. Кичево и не позволява да го вземе с преспиване.
Заявява, че работи в „ДСК-Транс Секюрити“ЕАД на длъжност „охранител“ и
получава основно трудово възнаграждение от 710.00лв. Той е диабетик и ежемесечно отделя
средства за медикаменти. Наоскоро е п осетил невролог, който му изписал
съдоразширяващо лекарство за оросяване на мозъка, и последните два месеца заплаща за
него по 59.05лв. месечно . Изплаща и заем към „Банка ДСК“ АД. С. С. е представила по
делото служебна бележка, ицздадена от фирмата на баща й. „Клас 58“ ЕООД. Счита данните
в нея за неверни
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска, ведно с
присъждане на сторените по делото разносски.
В писмено становище ДСП-Варна сочи, че присъдената и заплащана към момента
издръжка в полза на детето Д. Ц. П. е под минималния размер, според размера на МРЗ.
Искът е основателен и издръжката следва да бъйде увеличена. Здравословното състояние на
детето също е предпоставка за уважаване на претенцията. По отношение на конкретния
размер предоставят на съда да реши.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане на детето Д. Ц. П., р. 12.06.2015г., негови
родители са С. С. С. и Ц. М. П..
От приложените удостоверения за раждане на децата Мира Ц.а П.а, р. 29.11.2004г. и
Й. Ц. П., р. 04.02.2009г. се установява, че Ц. М. П. има родени още две по-големи от Д. Ц.
П., деца.
Видно от служебна бележка № 1/18.04.2022г., изд. от „Клас 58“ ЕООД-Варна, С. С. С.
работи от 09.07.2021г. и в периода от м.07.2021г. до м.05.2022г. е получила БТВ в размер на
464.26лв. и обезщетение за временна неработоспособност за периода в размер на 140.70лв.
От приложената стравка от ТР за актуално състояние на „Клас 58“ ЕООД и справката от
НБД следва да се приеме, че управителят и едноличен собственик на ЕООД е бащата на С.
С. С.-С.И.С..
От справката от НОИ от 13.07.2022г. се установява, че от м.04.2021г. до м.08.2021г.
С. С. С. е получавала обезщетение за безработица в размер на 996.00лв.
От представените банкови удостоверения, изд. от Банка ДСК“ АД-2бр. Ц. М. П.
изплаща ежемесечна издръжка в полза на детето Д. в периода от м.04.2021г. в размер на
155.00лв., а в полза на другите си деца за същия период -в размер на 150.00лв.
С влязло в сила решение № 3628/07.08.2019г. по гр.д. № 4282/2019г. на 39-ти състав
на ВРС , на осн. чл. 127, ал. 2 от СК родителските права по отношение на детето Д., р.
12.06.2015г. са предоставени на майката С. С. С., на Ц. М. П. е определбен режим на лични
отношения с детето Д., р. 12.06.2015г. и е осъзден да заплаща в полза на детето Д., р.
12.06.2015г. месечна издръжка в размер на 155.00лв., считано от 20.03.2019г.
Видно от служебна бележка № 8/04.04.2022г., изд. от ЧДГ „Вяра, Надежда и Любов“-
с. Кичева, детето Д. посещава градината през учебната 2021/2022г. и е в четвърта възрастова
група.
От приложения по първоинстанционното дело трудов договор № 893/05.12.2016г. се
установява, че считано от 19.12.2016г. Ц. М. П. е назначен при „ДСК-Транс секюрити“
ЕООД на длъжността „охранител“, на пълно работно време от 8 часа при сумирано
изчисляване на работното време съгласно утвърден график, с основно трудово
възнаграждение от 550.00лв. и възнаграждение за чести пътувания от 1.50лв. на ден. От
3
10.02.2017г. основното му месечно възнаграждение е увеличено от 550.00лв. на 620.00лв., от
01.01.2018г.-на 680.00лв., а считано от 01.04.2022г.- 710.00лв. Видно от справка-данни за
осигурявано лице, изд. От НАП, за периода от м.07.2021г. до м.05.2022г. Ц. М. П. е
получавал среден осигурителен месечен доход от 999.71лв.
Ц. М. П. има задължения за изплащане на потребителски кредит към 10.05.2022г. в
размер на 9292.90лв., при месечна вноска от 158.67лв.
Той е представил и рецептурни бланки, с касов бон-2бр. за заплатени суми за
медикаменти от по 59.06лв. през м. 04.2022г. и м.05.2022г. Представени са и касови бонове-
4бр. за закупени медикаменти, но от тях е невъзможно да се установи относимостта им по
спора, доколкото липсва информация за лечението на кое лице са закупени.
Според справка ФРЗ, представена от Ц. М. П., представена пред ВОС, ной има брутен
и осигурителен доход от м.07.2021г. до м.05.2022г. в общ размер на 10996.76лв. или среден
месечен такъв от 999.71лв.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В исковата си молба С. С. С. е поискала да бъде увеличена издръжката за детето Д.,
дължима от бащата Ц. М. П. от 155.00лв. на 270.00лв., на осн. чл. 150 от СК.
Първоинстанционният съд е изменил издръжката му от 155.00лв. на 240.00лв., като е
отхвърлил иска за разлитака до 270.00лв. Жалба е депозирал само бащата.
Настоящият състав намира, че има промяна в обстоятелствата, при които е
определена издръжката на детето, дължима от бащата Ц. М. П. с решение №
3628/07.08.2019г. по гр.д. № 4282/2019г. на 39-ти състав на ВРС в размер на 155.00лв.
Тогава детето Д. е било навършило 4 годишна възраст, а сега е на повече от 7 години и 8
месеца. То е ученик в първи клас. Битовите и социални нужди на детето са се увеличили и са
се променили съпоставимо с напредване на възрастта му и нарасналите потребности за
физическото му, интелектуално и емоционално развитие. Ноторно известно е, че
икономическите условия в страната диктуват постоянно увеличаващи се разходи за базови
нужди- храна, облекло, транспорт, консумативи. Показател за инфлационния индекс е
ежегодната промяна на минималната работна заплата в страната, която понастоящем е в
размер на 780.00лв. Минималната издръжка, определена по реда на 142, ал. 2 от СК в
момента е в размер на 195.00лв., за която може да бъде прието, че би задоволила нуждите на
новородено, но не и на голямо дете-ученик и то със сериозно заболяване.
Видно от събраните по делото доказателства майката С. С. С. работи във фирмата на
баща си „Клас 58“ ЕООД и получава средно месечно БТВ в размер на 464.26лв. и
обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 140.70лв. в периода от 09.07.2021г.
до м.март 2022г. Бащата Ц. М. П. работи като охранител към „ДСК Транс Секюрити“ ЕООД
и за периода от м. 07.2021г. до м. 05.2022г. е получил средно месечно БТВ в размер на
999.71лв., според справката от НАП и представената пред ВОС справка от „ДСК Транс
Секюрити“ ЕООД. Съобразявайки нуждите на детето Д., възрастта и произтичащите от това
негови нужди, които следва да бъдат задоволени, месечните доходи на двамата му родители,
липсата на заболявания, които биха им пречили или затруднявали възможността да полагат
труд, липсата на други низходящи на бащата, това, че бащата има родени още две деца, но
само едното ненавършило пълнолетие към момента-детето Й., р. 04.02.2009г., докато детето
Мира, р. 29.11.2004г. е навършило пълнолетие, но вземайки предвид БЕЗУСЛОВНОТО
задължение на родителите да издържат ненавършилите си пълнолетие деца, задоволявайки
потребностите им, дори преди своите собствени, както и минималния към момента размер
на издръжката, определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК, настоящият състав намира, че за
правилното отглеждане на детето Д. са необходими 435.00лв. месечно, от които бащата
4
поеме заплащането на сумата от 240.00лв., а сумата от 195.00лв. следва да бъде възложена в
тежест на майката, както е приел и ВРС.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд е взел
предвид не нетното трудово възнаграждение на бащата, а брутното такова. Трайната
установена практика на ВКС налага това правило. От една страна се приема, че
задължението за заплащане на издръжка е безусловно, а от друга-разпоредбите на чл. 140,
ал. 1, т. 1 о чл. 141, ал. 1, т. 1 от СК сочи издръжката в полза на децата за задължение на
родителя от първи ред. Неоснователно е и оплакването, че съдсът не е взел предвид
заплащаната в началото на учебната година сума в размер на 300.00лв. Не следва да бъде
взета предвид при определяне размера на издръжката, доколкото има еднократен характер, а
не представлява регулярно плащане. Освен това, следва да се има предвид, че в началото на
учебната година плащането е в размер на 150.00лв., която сума далеч не е достатъчна за
посрещане на всички нужди на първокласниката, а останалите 150.00лв. се изплащат в
началото на втория срок. Не следва да бъде взета предвид еднократната помощ в началото
на учебната година от 300.00лв., както е посочил въззивника. Тя е еднократна, а не
регулярна и е в размер на 150.00лв. Дори и да се вземе предвид разпоредба на чл. 10а, ал. 1
от ЗСПД, в ред. ДВ бр. 102/2022г., което би донесло още 25.00лв. месечно за детето за
период от още 3 години, то тогава следва са приеме, че дължимият от майката размер на
издръжката следва да се приеме, че е 170.00лв. месечно, като този, дъйлжим от бащата от
240.00лв. остане непроменен. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че в
непосредствена тежест на майката са ежедневните грижи по обгрижване и възпитание на
детето Д. и тя има по-ниски доходи. Няма ангажирани доказателства по делото, че
месечните доходи на С. С. С. са други, в сравнение с удостоверените в представената
служебна бележка, макар и изхождаща от управителя на „Клас 58“ ЕООД, той и неин баща.
Вярно, че размерът на издръжката зависи както от нуждите на детето, така и от
възможностите на родителя, но водещ е интересът на детето. Нуждата на детето и нейното
задоволяване е от първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят
месечни доходи, които им позволяват да откликват на нуждите на децата. Дори и бащата да
има още едно ненавършило дете, на които изплаща издръжка от 150.00лв. месечно, както е
удостоверено от „Банка ДСК“ АД, изтеглил е и погасява потребителски кредит и двукратно
през 2022г. си е закупил лекарства на стойност 59.06лв., то съдът съобразява, че преди
всичко той дължи издръжка на собственото си ненавършило пълнолетие дете. Размерът,
който смята, че е достатъчен-определеният по реда на чл. 142, ал. 2 от СК в размер на
195.00лв. може да се явява достатъчен за новородено дете, но не и за 7-8годишно момче-
ученик.
Увеличеният размер на издръжката от 240.00лв. се дължи, считано от датата на
завеждане на иска в съда-26.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване.
Първоинстанционното решение следна да бъде потвърдено. Предвид това, не се
налага изменение на първоинстанционното решението в частта за разноските.
Няма искане за заплащане на разноски от страна на въззивника. С оглед изхода на
спора, не се следват разноски в полза на Ц. М. П.. Той следва да бъде осъден да заплати на
С. С. Спасова разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 300.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно
договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 19 и 29 по делото, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2728/24.08.2022 г., постановено по гр. дело №
5224/2022 г. по описа на ВРС, 26 с-в, с което е изменен размера на месечната издръжка,
определена с Решение № 3628/07.08.2019 г. по гр. дело № 4282/2019 г. по описа на ВРС, 39-
ти състав, която Ц. М. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“, *** е осъден да
заплаща на ненавършилото пълнолетие свое дете Д. Ц. П., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител С. С. С., ЕГН **********, двамата от с Кичево, Община
Аксаково, Варненска област, като същата е увеличена от 155.00 лева на 240.00 лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2022 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, в частта за разликата над 177.50лв. до
присъдените 240.00лв., на основание чл. 150 от СК.
ОСЪЖДА Ц. М. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл. В.“, *** да заплати
на С. С. С., ЕГН **********, двамата от с Кичево, Община Аксаково, Варненска област
разноски за въззивната инстанция в размер на 300.00лв, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6