№ 4295
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110152759 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищецът М. ИВ. Й. чрез адв. К.Б. е предявил срещу ответника „фирма“ ЕООД иск за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 01/07.07.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника „фирма“
ЕООД трудов договор № 9 от 01.10.2020 г. заемал длъжността „Фитнес инструктор“ при
ответника. На 15.06.2021 г. на ищеца била връчена Заповед № 1/15.06.2021 г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно
съгласие на страните без предизвестие, каквото съгласие не било постигано, поради което
уволнението е оспорено в срок и въз основа на исковата молба е образувано гр. дело №
38647/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 59 състав.
На 28.06.2021 г. ищецът получил и писмо с искане за даване на обяснения по чл. 193,
ал. 1 от КТ, каквито той дал в срок. Оспорил и правото на работодателя да упражнява
дисциплинарна власт спрямо работника по трудово правоотношение, което счита, че вече е
прекратено, но на друго основание. На 12.07.2021 г. на ищеца била връчена Заповед № 1 от
07.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал.
1, т. 2, 3, 4 и т. 7 от КТ – поради неявяване на работа без уважителна причинна и без
разрешение от страна на работодателя, системни нарушения на трудовата дисциплина,
злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, извършени в периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г., изразяващи се в: 1.
незаконна търговия с продукти (хранителни добавки за растеж на мускулна маса и други,
които се използват от трениращи фитнес лица); 2. извършване на незаконната дейност без
1
използване на касов апарат; 3. незаконно поставяне на инжекции с тестостерон и други
неясни субстанции и съдържание върху физическа лица на територията на фитнеса, без
знанието на работодателя; 4. системно неспазване на вътрешните правила на работа и
системни нарушения на трудовата дисциплина; 5. неявяване на работа в два последователни
работни дни; 6. липса на качество на извършената работа; 7. уронване престижа и
репутацията на работодателя чрез извършването на незаконна търговия с продукти на
територията на работодателя; 8. злоупотреба с доверието на работодателя; 9. изземване на
документи от „фирма“ ЕООД, както и невръщането им – нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 190, т. 1, т. 3, т. 4, т. 7 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ, т.
3, предл. второ и трето и т. 10 от КТ.
Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като трудовото
правоотношение е прекратено преди издаване на заповедта, която се атакува и на друго
основание. Освен това сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
мотивирана, както не са посочени конкретни действия на работника, които осъществяват от
обектива и субективна страна състава на нарушение, както и че не е извършил описаните в
заповедта нарушения. Поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от КТ. Прави искане съдът да признае за
незаконно уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и неговата отмяна. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника „фирма“ ЕООД чрез адв. Тодор П., в който оспорва предявения иск. Не оспорва,
че между страните е бил сключен трудов договор № 9 от 01.10.2020 г., по силата на който
ищецът заемал длъжността „Фитнес инструктор“. Твърди, че правата и задълженията на
работниците и служителите са определени в чл. 8 от договора и длъжностната
характеристика. Сочи, че в началото на месец юни 2021 г., в дружеството постъпили
сигнали от служители на ответника – Ц.И.И – рецепционист, Росица А.а Ламбева –
оперативен счетоводител и Е.Р.Ч – хигиенист, за системно извършване на противоправни
действия от страна на ищеца, изразяващи се в незаконна търговия с продукти на
територията на фитнес залата и без касов апарат и незаконно поставяне на инжекции с
тестостерон и други неясни субстанции и съдържание върху физическа лица на територията
на фитнеса, без знанието на работодателя, което уронвало доброто му име и поставяло в
риск здравето на трениращите там лица. С оглед на това управителят на дружеството
отправил до ищеца в група по Viber желанието си трудовото правоотношение с ищеца да
бъде прекратено по взаимно съгласие с цел избягване на дисциплинарно уволнение и
последващи скандали. Ищецът М. ИВ. Й. изразил съгласието си за това, след което на ищеца
била връчена Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по която ищецът не взел становище. Поради това и на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят приел, че предложението не е прието,
поради което служителят следвало да продължи да изпълнява трудовите си функции, което
2
след 15.06.2021 г. той не е сторил. С оглед системното неизпълнение на трудовите си
задължения и уронване доброто име на работодателя и злоупотреба с доверите му, на ищеца
било наложено дисциплинарно наказание – уволнение. В личните вещи на ищеца били
открити забранени вещества- тестостерон и cyanocobalamin, както и множество използвани
и неизползвани спринцовки и игли, върху които били изписани имена на клиенти. За тази
дейност били уведомени СРП и РЗИ, като въз основа на материалите е образувана
прокурорска преписка № 32560/2021 на СРП. Твърди, че нарушенията са установени по
безспорен начин, а наложеното наказание съответства на извършените нарушения по чл.
189, ал. 1 от КТ. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски. В открито съдебно заседание, не поддържа претенцията за
разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява срещу разноските на
ищеца за адвокат.
С определение от 13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 52759/2021 г. на II ГО,
178 състав на СРС, на основание чл. 213 от ГПК, настоящото производство е съединено с
това по гр. дело № 38647/2021 г. на Софийски районен съд, II ГО, 59 състав, образувано по-
рано между същите страни, по искова молба на ищеца М.И. Йордано от 01.07.2021 г. с която
са предявени искове по чл. 344, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и
чл. 224 от КТ.
В първата по време искова молба ищецът твърди, че на 15.06.2021 г. му била връчена
Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, вписана в НАП, с
която работодателят незаконно едностранно прекратил трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, без работникът да е изразил съгласие за това
писмено, поради което оспорва уволнението. Сочи, че вследствие на незаконното уволнение
останал без работа за период от 6 месеца, считано от 15.06.2021 г., поради което му се дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, за
всеки месец, в размер на 650 лева или общо 3900 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Сочи, че за
периода от 01.06.2021 г. до 15.06.2021 г. е полагал труд при работодателя, поради което му
се дължи и възнаграждение в размер на 325,05 лева, което не му е заплатено, както и
обезщетение по чл. 244, ал. 1 от КТ, за неизползвания платен годишен отпуск в за 2021 г., в
размер на 9 дни, в размер на 344,16 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника „фирма“ ЕООД, на когото е връчено при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В представените по делото писмени бележки ищецът чрез процесуалния си
представител развива подробно доводи, че двете уволнения са незаконни, тъй като при
първото ищецът не е изразил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
писмено, поради което работодателят незаконно го е прекратил на това основание и се е
позовал на него пред НАП, а след като веднъж е прекратил трудовото правоотношение
3
незаконно, за него не съществува право да го прекрати втори път и на друго основание.
Излага подробно доводи за основателност на предявените искове. Позовава се на съдебна
практика и прави обстоен доказателствен анализ.
В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК ответникът
оспорва предявените искове, като сочи, че от представената и прието по делото
кореспонденция се установява, че ищецът е изразил съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие с израза „Ок, нямаш грижи“, обективиран в приетата
електронна кореспонденция, но след това писмено се е отказал от заявеното, поради което
страните са останали обвързани от трудовото правоотношение и за ищеца съществува
задължение да изпълнява по него като престира труд и спазва трудовата дисциплина. Тъй
като той не е изпълнил задълженията си по трудовия договор, законосъобразно е бил
уволнен. Позовава се на съдебна практика и прави обстоен доказателствен анализ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 9 от 01.10.2020 г., въз
основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал
длъжността „Фитнес инструктор“ при ответника за пълно работно време от 8 часа дневно
при 5 дневна работна седмица, с основано месечно брутно трудово възнаграждение в размер
на 610 лева. Между страните не е спорно и от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се
установява, че уговореното брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец
на ищеца е в размер на 650 лева.
От приета по реда на чл. 184 от ГПК кореспонденция по Viber между управителя на
„фирма“ ЕООД, от една страна и М. ИВ. Й., от друга, авторството и съдържанието на която
не е оспорено от страните, се установява, че на 15.06.2021 г. управителят на дружеството е
изпратил на Мартин Ивaйлов Й. съобщение, с което го уведомява, че считано от тази датата
„го освобождава от договора към „фирма“ ЕООД“, както и прекратява съвместната им
дейност (лист 48). В кореспонденцията ищецът е поканен да остави на рецепция всички
ключове. В отговор ищецът е заявил, че ще остави ключовете по-късно през деня чрез израза
„Здравей Любо, Няма грижи, по-късно днес ще ги оставя“ и е отправил питане дали
взаимоотношенията между страните се прекратяват изцяло. Работодателят е завил, че
„прекратяват изцяло съвместната си работа“. В кореспонденцията до този момент не е
посочено основанието за това. В продължение на кореспонденцията, работникът е попитал
за конкретни причини, довели до това решение на работодателя, но той е отговорил, че „има
няколко конкретни причини, от които му дошло в повече, които са известни на работника“, в
отговор на което ищецът е завил „Ок, решението е твое, …“ (лист 50). Работникът се е
поинтересувал за дължими заплати и документация, като работодателят е завил, че „До днес
включително всичко ще бъде изплатено“. От кореспонденцията, автентичността на която не
4
е оспорена, се установява, че работодателят е уведомил работника за основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение (лист 52 от делото) със следния израз
„написали сме параграф по взаимно съгласие, което и за двете страни е най-добре …
може и дисциплинарно, но не ми е по характера, НАП е уведомена за прекратяването
…“.
Между страните не е спорно и се установява, че на 15.06.2021 г., вследствие на
кореспонденция по Viber между управителя на „фирма“ ЕООД и М. ИВ. Й., приета по реда
на чл. 184 от ГПК, авторството и съдържанието на която не е оспорено от страните, е
издадена Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, без предизвестие,
считано от 15.06.2021 г. Заповедта е връчена на ищеца на същата датата, което
обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК
Между страните не се спори и се установява от представената и приета по делото
справка от НАП и показанията на свидетеля Росица А.а Ламбева, че „фирма“ ЕООД е
подало уведомление по Приложение № 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП на 15.06.2021 г., като е
посочил, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Между страните не се спори и се установява от кореспонденцията по Viber, приета по
реда на чл. 184 от ГПК, авторството и съдържанието на която не е оспорено от страните, че
след получаване на заповедта от 15.06.2021 г. от рецепцията на фитнес залата, в която
същият е полагал труд, ищецът я е оспорил извънсъдебно пред работодателя (лист 54 от
делото) и по съдебен ред в законоустановения срок. По делото не се установява след
заявеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение да е
налице друга писмена кореспонденция межди страните, различна от оспорването на
заповедта от 15.06.2021 г.
По делото не е спорно и се установява от показанията на разпитаните свидетели
Росица А.а Ламбева, Ц.И.И и Е.Р.Ч, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК
(първата свидетелка е сестра на управителя на дружеството и негов счетоводител, а вторите
две са служители там), на които съдът дава вяра като обективни и последователни,
кореспондиращи както с останалите събрани по делото доказателства, така и помежду си, че
след получаване на Заповед № 1 от 15.06.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно
съгласие, на 15.06.2021 г., съшият не е посещавал работното си място и не полагал труд при
ответника.
Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е обстоятелството, че на 28.06.2021 г.
ищецът получил и писмо с искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, за
извършени в периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г., нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в незаконна търговия и ощетяване на НАП чрез противоправни действия на
5
територията на работното място, незаконна употреба и прилагане на забранени
медикаменти и други дейности, извършвани без знанието на управителя (лист 15 от делото)
каквито обяснения ищецът дал в срок. Ищецът е оспорил и правото на работодателя да
упражнява дисциплинарна власт спрямо работника по трудово правоотношение, което
счита, че вече е прекратено, но на друго основание. По делото не се установява на ищеца да
са искани други обяснения във връзка с други нарушения.
Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е обстоятелството, че със Заповед № 1 от
07.07.2021 г., връчен на ищеца на 12.07.2021 г., е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, 3, 4 и т. 7 от КТ – поради неявяване на работа
без уважителна причинна и без разрешение от страна на работодателя, системни нарушения
на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода от 01.02.2021 г. до 15.06.2021 г.,
изразяващи се в: 1. незаконна търговия с продукти (хранителни добавки за растеж на
мускулна маса и други, които се използват от трениращи фитнес лица); 2. извършване на
незаконната дейност без използване на касов апарат; 3. незаконно поставяне на инжекции с
тестостерон и други неясни субстанции и съдържание върху физическа лица на територията
на фитнеса, без знанието на работодателя; 4. системно неспазване на вътрешните правила на
работа и системни нарушения на трудовата дисциплина; 5. неявяване на работа в два
последователни работни дни; 6. липса на качество на извършената работа; 7. уронване
престижа и репутацията на работодателя чрез извършването на незаконна търговия с
продукти на територията на работодателя; 8. злоупотреба с доверието на работодателя; 9.
изземване на документи от „фирма“ ЕООД, както и невръщането им, нарушения по чл. 190,
т. 1, т. 3, т. 4, т. 7 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо и второ, т. 3, предл. второ и трето
и т. 10 от КТ.
От представената и приета по делото справка от НАП, че „фирма“ ЕООД е подало
уведомление по Приложение № 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП на 12.07.2021 г., като е посочил,
че трудовото правоотношение е прекратено с код 48 – дисциплинарно уволнение, съгласно
т. 17 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
Между страните не се спори и се установява от показанията на разпитаните
свидетели Росица А.а Ламбева, Ц.И.И и Е.Р.Ч, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, че през време на работата си във фитнес клуба ищецът е имал достъп до помещение –
стая за „боди анализ“, в която е съхранявал свои вещи и провеждал консултации с клиенти
във връзка с тренировки и различни диети. От показанията на свидетелите се установява, че
преди 15.06.2021 г., при почистване на стаята за боди анализ по график, в кош за отпадъци,
свидетелката Чучуганова открила употребявани спринцовки и ампули с медикаменти –
тестостерон, с надпис върху кутиите „Тодор“, „Мартин“, „Здравко“. Между страните не се
спори, че надписите върху кутиите са изписани от ищеца, както и че лица с такива лични
имена са клиенти на фитнес клуба. Както се установява от показанията на свидетелите,
6
които в тази част за непротиворечиви, достъп до стаята имал ищецът, но ключът от нея се
съхранявал на рецепцията на фитнеса, освен това имало и резервен ключ.
От показанията на свидетелите Росица А.а Ламбева и Ц.И.И, на които съдът дава
вяра, тъй като са последователни и отразяват преки впечатления на лицата, се установява, че
ищецът М. ИВ. Й. не спазвал 8-часов работен ден, а идвал на работа само при уговорена
тренировка, което не пораждало конфликт с управата в ход на работата. От показанията на
свидетелите се установява, че отношението на ищеца към останалите служители на фитнес
залата било високомерно.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че размерът на последното
получено трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец (май 2021 г.) е 650,00
лева, като дължимото възнаграждение е изплатено след съответните удръжки на 22.05.2021
г.
Размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода от
01.06.2021 г. до 15.06.2021 г. е в размер на 325,00 лева, за което не се твърди и не се
установява да е заплатено на ищеца.
От заключението се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ за
периода от 15.06.2021 г. до 14.12.2021 г. за шест месеца възлиза на 3900 лева.
Стойността на полагащия се неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.01.2021 г. до 15.06.2021 г. за 9 работни дни е в размер на 344,16 лева.
От представеното по делото Удостоверение за декларирани данни на НАП – ТД на
НАП – София, с изх № 220192201524350 от 17.03.2022 г. (лист 113-115), което служи като
доказателство за оставане на работника без работа, съгласно Тълкувателно решение № 6 от
15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС, се установява, че за периода след
12.07.2021 г., след повторно вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при
ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 12.07.2021 г., няма данни за
вписано последващо трудово правоотношение на ищеца.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1 от 15.06.2021
г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и със Заповед № 01 от 07.07.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“; по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3900 лева за
времето за оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца,
считано от 15.06.2021 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; по
чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 325,00
7
лева (така както е посочено словом в петитума на исковата молба), представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.06.2021 г. – 15.06.2021 г.; и по чл.
чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в
размер на 344,16 лева за 9 (девет) дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно чл. 325, ал. 1 , т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е
от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие, изразено писмено. За да се
прекрати трудовото правоотношение законосъобразно на това основание е необходимо
двете насрещни волеизявления на работника и работодателя да са в писмена форма и да
съдържат ясна, категорична и безусловна воля за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие (Така и Решение № 10 от 01.02.2017 г. по гр. дело № 2801/2016 г. на III
ГО на ВКС). Както се установява от събраните по делото доказателства, в настоящия
случай такова писмено и безусловно изявление от работника не е било налице както преди
издаване на първата атакувана заповед - от 15.06.2021 г., така и след това. Неоснователни са
доводите на ответника, че ищецът М. ИВ. Й. е изразил съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ чрез
заявеното в приетата по делото електронна кореспонденция по Viber, и по-конкретно чрез
израза „Здравей Любо, Няма грижи, по-късно днес ще ги оставя“, както и „Ок, решението е
твое …“. Видно от приетата по делото кореспонденция, тези изявления на работника
действително са адресирани към работодателя и изразяват общо съгласие с негово
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и уреждане на
последиците от това, но в нито един момент не се установява съгласието на работника да е
дадено във връзка с конкретно предложение на работодателя, покриващо съдържанието на
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, чрез посочване на основанието за прекратяване на договора,
обвързващ страните. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че на работника
е било съобщено декларативно, че трудовият му договор е прекратен от 15.06.2021 г., без
предизвестие, като в продължение на разговора между страните относно уреждане на
последиците от това, на работника са били посочени две алтернативни и взаимоизключващи
се основания за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие – по взаимно
съгласие на страните или чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо
изискването за наличие на писмено и безусловно съгласие от страна на работника за
осъществяване на фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е изпълнено. За такова
не може да се приеме и фактическото получаване от работника на заповедта от 15.06.2021 г.,
тъй като подписът на работника или служителя под заповедта удостоверява единствено
получаването , а не е израз на воля за прекратяване на трудовия договор. Писменото
волеизявление за приемане на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да е изявено
изрично, а не с конклудентни действия, състоящи се в подписване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор или само с нейното физическо получаване (така Решение
№ 10 от 01.02.2017 г. по гр. дело № 2801/2016 г. на III ГО на ВКС, Решения № 69 от
8
20.04.2012 г. по гр. дело № 898/2011 г. на III ГО на ВКС, Решение № 146 от о7.5.2013 г.
по гр. д. № 935/2012 г. на IV ГО на ВКС). Ето защо, тъй като ответникът не е установил, че
е оттеглил предложението си за прекратяване на договора на това основание, а е издал
заповедта от 15.06.2021 г., декларирал я е в НАП по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП и я е
връчил на ищеца на същата дата, той е извършил незаконно уволнение, което следва да бъде
отменено, защото във всеки случай, когато работодателят връчи заповед по чл. 325 ал. 1 т. 1
от КТ на работника без да е имало предложение от работника за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, каквото връчване на заповедта от 15.06.20221 г. в настоящия
случай е налице, което обстоятелство е отделено като безспорно на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК с определението от 27.11.2021 г., работодателят извършва незаконно уволнение
(така Решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1109/2009 г. на IV ГО на ВКС и Решение
№ 146 от 07.05.2013 г. по гр. дело № 935/2012 г. на IV ГО на ВКС).
Незаконосъобразно се явява и уволнението, извършено със Заповед № 1 от 07.07.2021
г. С връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 15.06.2021 г.,
издадена от работодателя, последният е прекратил незаконосъобразно едностранно и без
предизвестие трудовото правоотношение, считано от 15.06.2021 г., на основание чл. 335, т. 3
от КТ, тъй като в настоящия случай заповедта от 15.06.2021 г. не съдържа характеристиките
на предложение на работодателя, което се нуждае от приемане, а съставлява безусловно
негово изявление за прекратяване на трудовия договор от посочената в нея дата. Подписът
на работника, удостоверяващ получаването на такава заповед, или получаването й
фактически, не удостоверява съгласие за прекратяване на трудовия договор, а само датата на
прекратяване на правоотношението. Поради това и тъй като във всеки случай, когато
работодателят връчи заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ без да е имало предложение от
работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва
незаконно уволнение (в този Решение № 244 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 2123/2016 г. на IV
ГО на ВКС), работодателят не може да прекрати на друго основание, в това число и чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ вече прекратения трудов договор. В този
смисъл възражението на ответника, че трудовото правоотношение е продължило да
съществува след 15.06.2021 г., тъй като в предвидения в чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ 7-дневен
срок работникът не е изразил писмено съгласие, поради което ответникът е имал
основателни очаквания работникът да продължи да полага труд, е неоснователно. Както се
установява от събраните доказателства по делото, работодателят е заявил на работника, че
счита договора за прекратен считано от 15.06.2021 г., като преди да получи съгласието на
насрещната страна е издал заповед в тази връзка и уведомил НАП по реда на чл. 62 от КТ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ в 3-дневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на НАП. Макар задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ
да е с административен характер и в този смисъл, изпълнението или неизпълнението на това
задължение няма правно значение за съществуването или прекратяването на трудовия
договор (така Определение № 492 от 28.05.2020 г. по гр. д. № 286/2020 г. на ВКС), от него се
9
установява волята на работодателя да прекрати договорното отношение на посоченото от
него основание и в посочения от него момент (така Определение № 877 от 27.11.2019 г. по
гр. д. № 2669/2019 г. на ВКС). Ето защо, заповедта от 15.06.2021 г. е произвела своето
правно действие на посочената дата, на която тя безспорно е връчена на ищеца. Поради тази
причина уволнението, извършено със заповед № 1 от 07.07.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1 от КТ е незаконно само на това основание,
поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи без да
се изследва въпросът спазена ли е процедурата за налагане на дисциплинарното наказание и
дали извършването на нарушенията, станали основание за нейното издаване, се установява в
производството по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради
уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък
размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа
поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР
№ 6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от
15.06.2021 г. до 15.12.2021 г. се установява от удостоверение за декларирани данни на НАП
– ТД на НАП – София, с изх № 220192201524350 от 17.03.2022 г. (лист 113-115), което
служи като доказателство за това обстоятелство, защото съгласно Тълкувателно решение №
6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС, фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение
в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
работа. В този смисъл възражението на ответника, че липсата на вписване на трудов договор
в НАП не доказва загубата на трудов доход, е неоснователно. Неоснователно е и
възражението, че по делото се установява ищецът да е полагал труд през процесния период.
Трудовата ангажираност на ищеца в друг фитнес клуб не се доказа по делото без съмнение,
доколкото обстоятелството, че същият публикува в социалните мрежи свои снимки от
такова място не е достатъчно да установи полагането на труд през спорния период. Освен
това заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени
средства за издръжка от уволнения служител, извън трудово възнаграждение, не
представляват основание за изключване дължимостта на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от
10
КТ (така и Решение № 22 от 08.04.2020 г. по гр. дело № 1697/2019 г. на III ГО на ВКС).
Размерът на полагащото се на ищеца обезщетение за периода от 15.06.2021 г. (датата на
която трудовото правоотношение е било прекратено) до изтичане на максималния 6-месечн
срок – 15.12.2021 г., изчислено на база на последното получено брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на 3900 лева, която
сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането
(така и Решение № 8 от 25.02.2016 г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС).
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
работника парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползуваният годишен отпуск.
При възстановяване на работника на заеманата длъжност, платеният годишен отпуск се
определя отново от времето на встъпването му с оглед периода на реално положен труд
занапред (така Решение № 404 от 06.07.2010 г. по гр.дело № 322/2009 г., IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В този смисъл и на по-силно основание, в полза
на работника срещу работодателя е възникнало вземане за заплащане на сумата в размер на
344,16 лева, представляваща обезщетение за 9 (девет) дни неизползван платен годишен
отпуск за 2021 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден като правилото на чл. 242 от КТ е императивно, поради което
уговарянето на безвъзмездно престиране на труд е недействително на основание чл. 74, ал.
1, във вр. с чл. 242 от КТ. Поради двустранният и синалагматичен характер на трудовото
правоотношение, задълженията на едната страна, кореспондират с правата на другата и
обратно, ето защо след като по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд при ответника
за периода от 01.06.2021 г. до 15.06.2021 г., последният следва да му заплати дължимото
възнаграждение за положения труд в размер на 325,00 лева, така както е посочено словом в
исковата молба.
С оглед изложеното, предявените искове са основателни и като такива следва да се
уважат.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 1330 лева, от които 880 лева по
първото производство и 450 лева за второто, платени – в брой съгласно указанията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, което се установява от
представената разписка за получаване на сумата от неговия адвокат. Възражението на
ответника за липса на представен писмен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
11
в който сумата да е уговорена, е неоснователно, тъй като съдържанието на договора между
страните се установява писмено от представените по делото пълномощно и разписка, освен
това съгласно чл. 36, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за адвокатурата, при липса на писмен
договор, сключен между адвоката и неговия клиент, възнаграждение за адвокат отново се
дължи. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца от друга
страна, съдът счита за неоснователно. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по
първите два предявени иска – тези с правно основание чл. 344, т. 1 от КТ, е не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора
за правна помощ. В настоящия случай такава дата не е посочена в договора, но с оглед
датата на пълномощното, за такава следва да се счита датата на предявяване на исковете –
01.07.2021 г., съответно 10.09.2021 г. И към двете посочени дати минималната работна
заплата съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. е в размер на 650 лева. От друга страна,
минималното възнаграждение по оценяемите искове се определя по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата и е в размер на 549,84 лева без ДДС или общо за тази инстанция при съединени
производства минималният хонорар за адвоката на ищеца е в размер на 1849,84 лева, поради
което направеното от ответника възражение за прекомерност на същия се явява
неоснователно, а на ищеца се дължат заплатените в производството разноски за адвокат в
размер на 1330 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 756 лева, представляваща сбор от
356 лева както следва: две такси от по 50 лева по първите два иска, 4% върху уважената
част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 156 лева и по 50 лева за оценяемите искове
по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ, на основание чл. 1 от ТДТ ГПК (не по-малко от
50 лева), както и 400 лева за възнаграждение на вещо лице, платени от бюджета на съда
съгласно РКО от 04.04.2022 г. на лист 127.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „Христо Смирненски“
№ 78, ет. 4, извършено със Заповед № 1 от 15.06.2021 г. на управителя на „фирма“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-
партер, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „Христо Смирненски“
№ 78, ет. 4, извършено със Заповед № 1 от 07.07.2021 г. на управителя на „фирма“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-
партер, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
12
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-партер, да заплати на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 78, ет. 4, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 3900 лева, представляваща обезщетение за оставане
на ищеца без работа за периода от 15.06.2021 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-партер, да заплати на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 78, ет. 4, на основание чл. 224 от КТ, сумата в
размер на 344,16 лева, представляваща обезщетение за 9 (девет) дни неизползван платен
годишен отпуск за 2021 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-партер, да заплати на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 78, ет. 4, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата
в размер на 325,00 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2021 г. до 15.06.2021 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-партер, да заплати на М. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 78, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 1330 лева – разноски в производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 124-партер, да заплати по сметка на Софийския районен съд,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 756 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13