Определение по дело №208/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът Д. К. Р. от Б. , в исковата си молба против Прокуратурата на Р. Б. твърди,че на 12.11.2004г., с постановление на Окръжна П. Б. е образувано предварително производство срещу него за престъпление по чл. 282, ал. 2, предл.. 1 и 2 във вр. с ал. 1, пред. 1 и 3 във връзка с чл. 93, т. 1, б."а" и "б" от НК, по прокурорска преписка № 2718/ 2004г.

На 25.07.2005г.е бил привлечен, като обвиняем по сл. дело № 415/ 2004 г. по описа на ОСлС Б., за това, че "на 18.05.2004 г. в Б., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - началник отдел "МРР" при Митница Б. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си, като с изписания собственоръчно на гърба на ЕАД 3100/ Т-10865 от 06.12.2003г. текст, заверен с личния му подпис и митнически печат е разрешил претоварване на стока от задържан товарен автомобил /влекач сремарке/ с рег.№ ремарке с водач Б. Ф. на товарен автомобил с рег.№ с водач А. Б. и излизането и през ГПП - Г. с цел да набави за другиго облага и от това са настъпили значителни вредни последици - престъпление по чл. 282ал. 2пр. 1 и2вр, ал. 1 пр. 1 иЗотНКввр. чл. 93т. 1 б. "а "и "б "отНК".

Тъй като разследващите органи не са събирали посочени от ищеца доказателства,същият е подавал многобройни жалби.Твърди,че Прокуратурата изобщо не е осъществявала надзор върху разследването и не е следяла за закообразното провеждане на разследването, включително събиране на доказателствата,които ищецът е посочвал.

Твърди,че на 21.07.2005г. образуваното срещу него наказателно производство по прокурорска преписка № 2074/ 2004г. на ОП Б. е прекратено, а на 25.07.2005г. му са повдигнати обвинения по прокурорска преписка № 2718/ 2004г. Заради образуваното наказателно производство по прокурорска преписка № 2074/2004г. и вредите, които е понесъл, Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да му заплати имуществени и неимуществени вреди.

По внесен обвинителен акт от ОП Б. е образувано НОХД № 927/ 2006г.,по което Р. е призован в качеството на обвиняем. Делото е образувано на 20.10.2006г., а първото съдебно заседание е било насрочено за 14.03.2007г.

Р. е обвинен за това, че "на 18.05.2004 г. в Б., като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - началник отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТМУ Б. е нарушил и неизпълнил служебните си задължения визирани в чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗМ относно изчисляване, събиране или изискване обезпечението на митни сборове, определени при тринзит на стоки; глава 35 от ППЗМ касаеща функционирането на режим транзит и свързаните с него митнически формалности; т.5 "Преки задължения" от длъжностаната му характеристика - да осъществява ръководство и оказва методическа помощ при изпълнението на поставените задачи и да осъществява пряк контрол по изпълнението му; и превишил властта и правата си, като упражнил право от изключителна компетентност на Началник Митница, а при отсъстие - на негов заместник, разрешил претоварване на стока от задържан товарен автомобил влекач марка "Мерцедес Бенц" рег.№ и ремарке срег.№ с водач Б. Ф.от Р.М. на товарен автомобил м. "Мерцедес" с рег.№ и ремарке регс водач А. Б. от Р.М. и излизането му през ГКПП -Г., като в нарушение на разпоредбите на рЛ, т.1.3. от Указания за работа на митнически служители с ЕАД от 17.01.2003г. вписал върху обратната страна на формуляр 5 на ЕАД 3100/ Т-10865/ 06.12.2003г., предназначен за връщане в отправно митническо учреждение в клетка 56 "Други инциденти по време на превоза/Подробности и предприети мерки" и в кл. О "Удостоверение от компетентни власти" текст със следното съдържание "Стоката претоварена на превозно средство срег Македония. Стоката е налична видно от протокол приложен към акт 22л/12.12.2003г. и липсва видно от протокол към 23л/12.12.2003г. Въз основа на цитираните по-горе актове 22л и 23л/12.12.2003г. АНП 343 и 344 по описа на Митница Б. за 2003г. Издадено НП343/13.05.2004г., а преписка по АНП 344/2003г. е прекратена. Камион и ремарке е върнат на Б. Ф. с ЕМБГ *; 18.05.2004. Началник отдел "МРР", ТМУ Б., Д. Р., заверен с личния му подпис и митнически печат, с цел да набави за другиго облага, предал формуляри 4 и 5 от цитирания по-горе ЕАД на водача Б. Ф. от РМакедония, с което създал предпоставки стоките да напуснат района на ТМУ Б., без същите да са митнически оформени на режим транзит чрез регистриране на нова транзитна операция, респзадействане на нова транзитна митническа декларация при режим транзит на стоки и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - щета на републикански бюджет в размер на 4676 лева, в т. ч. 2208 лева за мито и 2468 лева заДДС -престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 2 вр. сал.1 от НКвр. с чл. 93 т. 1 б. "а" и "б" от НК

По делото са се състояли 7 броя съдебни заседания ,като е произнесена осъдителна присъда.С решение № 288/ О3.06.20О8г., Софийския апелативен съд по ВНОХД № 324/ 2008г. е отменил присъдата на ОС Б. постановена по НОХД № 927/ 2006г. и е върнал делото за нови процесуални действия от стадия на разследването.

При новото разглеждане е образувано НОХД № 363/ 2009г. по описа на ОС Б..То е било образувано на основание внесен обвинителен акт за това, че "на 18.05.2004 г. в Б., Д. Р. като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - началник отдел "Митническо разузнаване и разследване" в ТМУ Б. не е неизпълнил служебните си задължения визирани в чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗМ относно изчисляване, събиране или изискване обезпечението намитни сборове, определени при тринзит на стоки; глава 35 от ППЗМ касаеща функционирането на режим транзит и свързаните с него митнически формалности; т.5 "Преки задължения" от длъжностаната му характеристика - да осъществява ръководство и оказва методическа помощ при изпълнението на поставените задачи и да осъществява пряк контрол по изпълнението му; Превишил властта и правата си, като упражнил право от изключителна компетентност на Началник Митница, а при отсъстие—на негов заместник и в нарушениена чл, 255а, ал. 1, т.Зот ППЗМ, приложима единствено по време на превоза, а не и след като са изпълнени формалностите в получаващото митническо учреждение — в случая МПЛогодаж, разрешил претоварване на стоката от задържан товарен автомобил марка "Мерцедес Бенц"рег.№с ремарке с pez с водач Б. Ф. от Р.Македония на товарен автомобил влекач марка"Мерцедес" cpezс ремарке рег.№ с водач А. Б. От Р.М. и излизането му през ГКПП - Гюешево, като в нарушение на разпоредбите на р.П, т.1.3. от Указания за работа на митнически служители с ЕАД от 17.01.2003г. вписал върху обратната страна на формуляр 5 на ЕАД 3100/ Т-10865/ Об, 12.2003г., предназначен за връщане в отправно митническо учреждение в клетка 56 "Други инциденти по време на превоза/Подробности и предприети мерки" и в кл: О "Удостоверение от компетентни власти" текст със следното съдържание "Стоката претоварена на превозно средство с рег. Македония. Стоката е налична видно от протокол приложен към акт 22л/12.12.2003г. и липсва видно от протокол към 23л/ 12.12.2003г. Въз основа на цитираните по-горе актове 22л и 23л/12.12.2003г. АНП 343 и 344 по описа на Митница Б. за 2003г. Издадено НП 343/ 13.05.2004г., а преписка по АНП 344/2003г. е прекратена. Камион SU 751 CI и ремарке е върнат на Б. Ф. с ЕМБГ *; 18.05.2004г. Началник отдел "МРР", ТМУ Б., Д. Р., завеил с личния му подпис и митнически печат, с цел да набави за фирмата-получател на стоката "Д. " гр. П., К. облага, изразяваща се в улесняване преминаването на товара и МПС през границата на Р. Б. (ГКПП Гюешево вместо ГКППЛогодаж - МП, в който е завършена транзитната операция), като предал формуляри 4 и 5 от цитирания текст по-горе ЕАД на водача Б.Ф. от Р.Македония, с което създал предпоставки стоките да напуснат района на ТМУ Б., без същите да са митнически оформени на режим "транзит " чрез регистриране на нова транзитна декларация и съответно обезпечаване на дължимите държавни вземания при транзитна стоки, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗМ и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици -щета на републикански бюджет в размер на 4676 лева, в т. ч. 2208 лева за мито и 2468 лева за ДДС - престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 2 вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 93 т. 1 б."а" и "б" от НК, чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗМ, т. 5 "преки задължения " от длъжностна характеристика, глава 35 ППЗМ и раздел П, т. 1.3. Указания за работа на митническите служители с ЕАД от 17.01.2003г.

По делото е имало 13 броя съдебни заседания,като на 24.03.2011г., ОС Б. е постановил присъда, с която го признава за невиновен.Оправдателната присъда е била потвърдена с решение № 426/15.12.2011г. на Софийски апелативен съд и от ВКС с решение № 137/ 22.05.2012г.Ищецът е бил отстранен от работа, считано от 07.10.2005r. , до приключване на образуваното срещу него наказателно производство, за който период, е разпоредено да не получава заплата, на основание чл. 100, ал.. 2 от ЗДСл, със заповед № 8503/ 07.10.2005г. на Директора на Агенция "Митници".

Поради отстраняването от работа, е бил лишен и от възможността да получи полагащото му се допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ, във връзка с чл. 3 и 5 от Наредба № 21 18.12.2001г. на Министъра на финансите по вече приключили административнонаказателни преписки на Митница Б.,изрично посочени в исковата молба.Ищецът не е получил допълнително възнаграждение,не е бил повишен в ранг и не е била индексирана заплатата му.Не е получил пари за представително облекло,не е имал зачетен осигурителен стаж,не е бил включен в конкурсен подбор за длъжността "началник митница Б. през 2009г.".Поради това, че стажа му в Агенция "Митници" към датата на съкращаване е бил по-малко от 10 години,са му изплатени 2 месечни брутни заплати, като обезщетение, вместо 6 (шест) месечни брутни заплати, съгласно Процедура за съкращение на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед ЗАМ-613/ 12.112009г. на Директора на Агенция "Митници".

Заради повдигнатите обвинения, му е направена полицейска регистрация със снемане на пръстови отпечатъци и фотозаснемане.

Посочено е още ,че за периода от 29.03.2009г. до 07.04.2009г. е бил постъпил в болница,но поради това,че не е бил здравно осигуряван му се е наложило сам да направи здравните си осигуровки.На 19.12.2009 г. му е прекратено служебното правоотношение,тъй като е имал най-малко точки,което според ищеца се дължи на образуваното ДП № 415/ 2004г. по описа на ОСлС Б.. Поради отстраняването му от работа на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не е получил обезщетение за отпуск за 2005г. (октомври - декември), 2006г., 2007г., 2008г.и2009г.

Твърди,че през периода на воденото срещу него наказателно производство не е получавал доходи от трудово правоотношение.Поради шумно разгласената информация в медиите ,на неограничен кръг хора е станало достояние това разследване и част от съседи и познатите му са започнали да странят от него.Колегите му го отбягвали.Това го е стресирало и притеснявало.

Ищецът претендира ответникът да му заплати понесени имуществени и неимуществени вреди,както следва ,след изменение на иска,допуснато в с.з. на 29.04.2013г.,а именно:

-40689.32лв. , представляващи брутното трудово възнаграждение за периода от 07.10.2005г. до 16.12.2009г.,както и мораторна лихва върху тази сума за периода 22.05.2012г. до. датата на завеждане на исковата молба в размер на 894.80лв.;

- 3260.33лв , представляващи допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ, във връзка с чл. 3 и 5 от Наредба № 212001г. на Министъра на финансите, както и мораторна лихва върху тази сума за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 71.70лв.;

- 13906 лева , представляващи допълнително възнаграждение (допълнително материално стимулиране) за 4-то тримесечие на 2005г., 1-во тримесечие на 2006г., 2-ро тримесечие на 2006г., 3-то тримесечие на 2006г., 4-то тримесечие на 2006г., 1-во тримесечие на 2007г., 2-ро тримесечие на 2007г., 3-то тримесечие на 2007г., 4-то тримесечие на 2007г., 1-во тримесечие на 2008г., 2-ро тримесечие на 2008г., 3-то тримесечие на 2008г., 4-то тримесечие на 2008г., 1-во тримесечие на 2009г., 2-ро тримесечие на 2009г., 3-то тримесечие на 2009г., 4-то тримесечие на 2009г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13906 лв.;

- 1 000 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в досъдебното производство адвокат А.С., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 21.99лв.;

600 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Г. Г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012Г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13.19лв.;

150 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Р. И., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3.30лв.;

800 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника му в съдебното производство адвокат К. А., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 17.59лв.;

- 3517.76лева , представляваща парично обезщетение за безработица, както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 77.37лв.;

- 399.13лв. , представляваща внесени здравни осигуровки, както и

мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на

исковата молба в размер на 8.77лв.;

- 1130.06лв. , представляваща разлика между получена сума за обезщетение в размер на 2 (две) брутни заплати и 6 (шест) брутни заплати, съгласно Процедура за съкращение на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед ЗАМ-613/ 12.11.2009г. на Директора на Агенция "Митници", както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 24.85лв.;

-8593.01лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 07.10.2005г. до 16.12.2009г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба от 188.97лв.;

-4,20 лева , представляваща разход за изпращане на молба от 29.09.2006г. до Митница Свиленград;

11,85 лева ,представляваща пощенски разходи за изпратени молби, жалби и искания до ОП Б., АП С. и ВКП:

-1,45 лева -изпратена молба от 23.02.2005г. до ОП Б.;

- 0,95 лева - изпратена жалба от 10.10.2005Г. до ОП Б.;

- 4,56 лева -изпратена жалба получена на 10.09.2005г. в АП С.;

- 1,63 лева -изпратена жалба от 14.02.2006г. до ВКП;

- 1,63 лева -изпратена жалба от 19.04.2006г. до ОП Б.;

- 1,63 лева -изпратена жалба от 19.04.2006г. до ОП Б.,

-както и сумата от 28 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 7000 лв.лихва за забава,представляваща сбор от изчисления размер от законната лихва за забава върху имуществените вреди и неимуществените вреди,считано от 07.08.2012г. до окончателно изплащане на неимуществените вреди.

Ответникът- Прокуратурата на Р. Б. оспорва иска. Подаден е писмен отговор, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. В отговора се твърди, че е неоснователен иска, защото наказателното производство е образувано на база на материали от проверка, извършени от органите на РЗ “БОП” Б.. Претендираните допълнителни възнаграждения не са бъдещи сигурни събития, а хипотетични. Липсва основание за възнаграждение за безработица дотолкова, доколкото ищецът е отстранен временно от работа, но не и безработен. Сочи се , че в периода, за който се претендира, че не му е заплатен следващ се платен годишен отпуск , то обезщетение за това не му се дължи, тъй като през този период не е престирал труд. Липсват доказателства относно направен пощенски разход за подаване на жалби в гр. С.. Липсват и доказателства по отношение направени разходи за транспорт и на чия сметка е същия. Твърди се, че масираната вестникарска атака не е пряк резултат от действията на прокуратурата.

Твърди, че лихвата може да бъде присъдена от влизане в силата на присъдата, тъй като вземането за лихва е акцесорно. Сочи се също така, че на лице са основания по чл. 5 от ЗОДОВ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното:

На 12.11.2004г., с постановление на Окръжна П. Б. на основание данни по преписка 2718/2004г.е образувано предварително производство срещу Д. Р. за престъпление по чл. 282, ал. 2, предл.. 1 и 2 във вр. с ал. 1, пред. 1 и 3 във връзка с чл. 93, т. 1, б."а" и "б" от НК.Делото е възложено на ОСлС Б..На 25.07.2005г.е Р. е привлечен, като обвиняем по сл. дело № 415/ 2004 г. по описа на ОСлС Б., за това, че "на 18.05.2004 г. в Б., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - началник отдел "МРР" при Митница Б. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си, като с изписания собственоръчно на гърба на ЕАД 3100/ Т-10865 от 06.12.2003г. текст, заверен с личния му подпис и митнически печат е разрешил претоварване на стока от задържан товарен автомобил /влекач сремарке/ с рег.№ ремарке водач Б. Ф. на товарен автомобил с рег.№ с водач А. Б. и излизането и през ГПП - Г.о с цел да набави за другиго облага и от това са настъпили значителни вредни последици - престъпление по чл. 282ал. 2пр. 1 и 2вр, ал. 1 пр. 1 иЗотНКввр. чл. 93т. 1 б. "а "и "б " НК".Следственото дело е приключило с обвинително заключение от 14.09.2006г. и на 20.10.2006г. в ОС Б.,ОП Б. е внесла обвинителен акт.По внесения обвинителен акт от ОП Б. е образувано НОХД № 927/ 2006г.,по което Р. е призован в качеството на обвиняем. Присъдата е произнесена на 05.12.2007г. и е осъдителна.Тя е отменена с решение № 288 от 03.06.2008г. по В н.о. х. д.№ 324/2008г. на САС,като делото е върнато на прокурора .

След прецизиране на обвиненията,на 06.08.2009г. в ОС Б. е внесен нов обвинителен акт и е образувано н.о. х. д.№ 363/09г..Делото е приключило с оправдателна присъда,произнесена на 24.03.2011г.,потвърдена от САС с решение по В н.о. х. д.№ 964/2011г.,образувано по протест на прокурора.И това решение е обжалвано,като с решение № 137 от 22.05.2012г. по касационно дело № 303/2012 ВКС ІІІ отделение,Д.Р. с влязъл в сила съдебен акт е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения от ОП Б. за това,чена 18.05.2004 г. в Митница Б., като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение ( началник отдел „Митническо разузнаване и разследване” в ТМУ–Б.) не е изпълнил служебните си задължения, визирани в: чл. 15, ал. 2 ЗМ (относно изчисляване, събиране или изискване обезпечаването на митни сборове, определени при транзит на стоки);Глава 35 от ППЗМ (касаеща функционирането на режим транзит и свързаните с него митнически формалности);т.5 „Преки задължения” от длъжностната му характеристика (да осъществява ръководството и оказва методическа помощ при изпълнение на поставените задачи и да изпълнява пряк контрол по изпълнението им) и е превишил властта и правата си, като упражнил право (разрешил претоварване на стока, поставена под режим „транзит” върху друго превозно средство), което е от компетентността на Началник Митница Б., а при отсъствие на негов заместник, и без да е издаден изричен индивидуален административен акт (заповед) от Началник Митница Б., който ръководи пряко дейността на Териториалното митническо управление, митническите бюра и митническите пунктове съгласно чл. 53, ал. 1 от Правилата за организацията и дейността и вътрешния ред в Агенция “Митници”, с който акт да са му определени, респективно делегирани такива правомощия и задължения, както и да му е дадено такова право с длъжностната му характеристика и в нарушение на чл. 255а, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ППЗМ (приложими единствено по време на превоза, а не и след, като са изпълнени формалностите в получаващото митническо учреждение – в случая МП–Л.) е разрешил претоварване на стоката от задържан т.а. влекач марка „Мерцедес Бенц” рег. № с ремарке рег. № с водач Б. Ф. от Р. Македония на т.а. влекач марка „Мерцедес” рег. № с ремарке рег. № с водач А. Б. от Р Македония и излизането му през ГКПП–Г., като и в нарушение на разпоредбите на раздел V-ти ,буква „Б”, т. 1 и т. 2 от Указания за работа на митническите служители с Единния административен документ /ЕАД/ на Директора на Агенция „Митници” от 31.12.2003 г. вписал върху обратната страна на формуляр 5 на ЕАД № 3100/Т 10865/06.12.2003 г. (предназначен за връщане в отправно митническо учреждение ) в клетка 56 „Други инциденти по време на превоза, подробности и предприети мерки” и в клетка G „Удостоверение от компетентни власти” текст със следното съдържание:

„Стоката претоварена на превозно средство с рег. № SK 638 NR/SK 654 NL Македония. Стоката е налична видно от приложен протокол към акт 22 л./ 12.12.2003 г. и липсва видно от акт протокол към акт 23 л./12.12.2003 г. въз основа на цитираните по-горе актове 22 л. и 23 л./12.12.2003 г. АНП 343/13.05.2004 г., а преписка по АНП 344/2003 г. е прекратена.

Камион и ремарке е върнат на Б. Ф. с ЕМБГ *; 18.05.2004 г. Началник отдел „МРР” /подпис не се чете/; ТМУ–Б.: Д. Р..”, заверен с личния му подпис и митнически печат, с цел да набави за фирмата – получател на стоката („Д.” гр. П., К.) облага, изразяваща се в улесняване преминаването на товара и МПС през границата на Р. Б. (ГКПП–Г. вместо ГКПП - Л. – МП, в който е завършена транзитната операция), като предал формуляри 4 и 5 от цитирания текст по-горе ЕАД на водача Б. Ф. от Р. Македония, с което създал предпоставка стоките да напуснат района на ТМУ – гр. Б., без същите да са митнически оформени на режим „транзит” чрез регистриране на нова митническа декларация и съответно обезпечаване на дължимите държавни вземания при транзит на стоки, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗМ и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици ( щета на републиканския бюджет в размер на 4 676 /четири хиляди шестотин седемдесет и шест/ лева, в т.ч. 2 208 лева мито и 2 468 лева ДДС), престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б.”а” и „б” от НК, чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗМ, т. 5 „Преки задължения” от Длъжностната му характеристика и глава 35 от ППЗМ вр. раздел V-ти, буква „Б”, т. 1 и т. 2 от Указания за работа на митническите служители с Единния административен документ /ЕАД/ на Директора на Агенция „Митници” от 31.12.2003 г.

В хода на разследването Р. е подавал жалби да съответните прокурорски органи - ОП Б.,Апелативна П. С.,ВКП С. /видно от приложеното в цялост н.о. х.д.№363/2009г./,като на л.64 от настоящето дело има разписка за сумата от 0.95 ст.,на л.77 за 4.56лв.,на л.102 за 1.63лв.,на л.105 за 1.63лв.,на л.110 за 4.20лв.,представляваща стойността на пратка съдържаща запитване до Митница Свиленград.Всички разходи,установени със съответни разходни документи за изпращане на жалбите и запитванията са на обща стойност 12.97лв.Други претендирани от ищеца в исковата молба разходи за изпращане на жалби до съответните органи на Прокуратурата в Б.,съдът не откри да се съдържат в кориците на делото.

Ищецът е приложил към исковата молба като доказателства и редица дописки и статии,публикувани в местния ежедневник в."С.",в които се съобщава за повдигнатото обвинение на Р. и за хода на разследването.За повдигнатите обвинения е съобщено и в сайта на прокуратурата,като информация за резултати от съвместни действия на прокуратурата и МВР.В публикациите основно на местния ежедневник-в."Струма" се съдържат данни ,че съобразно повдигнатото обвинение , поведението на Р. е свързано с извършване на престъпление,създаден е негативен образ на ищеца като гражданин и служещ.

Заради повдигнатите обвинения, му е направена полицейска регистрация, на 01.08.2006г.,снета на 08.08.2012г. /писмо но ОДМВР л.355/.

Установено е съощо така,че с оглед повдигнатите му обвинения по сл.д.№ 415/2004г. по описа на ОССлС Б.,със заповед №2503 от 07.10.2005г., Р. е отстранен от работа,считано от 10.10.2005г.Служебното му правоотношение е прекратено ,считано от 19.12.2009г.НОИ е отказал да му отпусне обезщетение за безработица,тъй като не е притежавал необходимия осигурителен стаж за това,с оглед обстоятелството,че след отстраняването от работа,времето не се зачита за осигурителен стаж.Липсата на трудов стаж е станала причина и при подбора,извършен във връзка със съкращенията на щатове в АМ Р. да не събере необходимите оценки,съответно да бъде прекратено служебното му правоотношение.Не е имал възможност и да участва в обявени конкурси в АМ за по-висока длъжност.Поради това, че стажа му в Агенция "Митници" към датата на съкращаване е бил по-малко от 10 години,са му изплатени 2 месечни брутни заплати, като обезщетение, вместо 6 (шест) месечни брутни заплати, съгласно Процедура за съкращение на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед ЗАМ-613/ 12.112009г. на Директора на Агенция "Митници".

Установени са и твърденията в исковата молба,чрез представена епикриза,че за периода от 29.03.2009г. до 07.04.2009г. Р. е постъпил в болница,но поради това,че не е бил здравно осигуряван му се е наложило сам да направи здравните си осигуровки./приложени счетоводни документи за заплатени вноски/.

От представените писмени доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения по образуваното н.о.х.д.№ 363/09 и предходнато такова,както и при участието на адвокат в разследването,само в пълномощното на адв.С. е отразено,че реално са заплатени от Р. на адв.С. 1000лв. възнаграждение.В пълномощното на адв.Г. за сума 600лв. не е отразено,че уговореното възнаграждение е заплатено,Същото важи и за уговорените възнаграждения с адв.И. и А..

Вещото лице В. е изчислило брутното трудово възнаграждение,което Р. би получил ,ако беше на работа за периода от 07.10.2005г. до 19.12.2009г.То възлиза на 40689.32лв.За този период здравни осигуровки не са му начислявани.

Съгласно чл.3 от Наредба №2 от 18.12.2001г. митнически служители за разкрити от тях митнически нарушения и престъпления,при влязъл в сила съдебен акт,установяващ,че действително е извършено такова нарушение или престъпление получават до 10% от наложените глоби или от стойността на отнетите в полза на държавата стоки.Вещото лице е докладвало,че съгласно Указанията за реда за начисляване на средства за ДМС,служителите в митническите учреждения за повече от един вид възнаграждения,получават едно и то най-високото от тях.

В този смисъл в.л.В. е дало два варианта на следващи се на Р. ДМС,ако работеше.Вариантите са в зависимост от ДМС за ІV тримесечие на 2009г.Това възнаграждение по ДМС е раздадено на 23.12.2009г.,т.е. след прекратяване на служебното правоотношение между Р. и АМ,а по вътрешните правила такова възнаграждение не се изплаща,ако към момента на изплащане правоотношенията със служителите са прекратени.

Вещото лице е дало заключение за раздадените средства в АМ по ДМС,но съдът не ги обсъжда относно конкретен размер,тъй като съгласно чл.12 ал.1 от Наредба №2/2001г.,митническите служители могат да бъдат стимулирани парично на всяко тримесечие,като при определяне на възнаграждението се прави оценка.А за процесния период,поради отстраняването му от работа на Р. е било обективно невъзможно да се направи оценка.Освен това ДМС па чл.12 от цитираната наредба е във връзка с постигнати резултати в работата,а Р. не е работил през този период.От данните по делото е видно,че преди това по друга преписка на ОсССл Бл-д е бил отстранен от работа,считано от 15.10.2004г.,а е допуснат до работа на 01.08.2005г.

В този смисъл на Р. се дължи само допълнително възнаграждение по чл.3 от Наредба №2 /2001г. само за разкритите от него митнически нарушения и престъпления,признати като такива със съответен съдебен акт.

Съгласно заключението на счетоводната експертиза,обезщетението за безработица,което е отказано на Р.,поради липса на осигурителен стаж е в размер на 3517.76 лв.,а обезщетението за забавено плащане е 77.37 лв.Също така съгласно експертизата и представените вносни документи Р. е внесъл сумата от 399.13лв.,представляваща здравните му осигуровки за периода от 07.10.2005г. до 19.12.2009г.Размерът на обезщетението за забава върху тази сума за периода от 22.05.2012г. до предявяване на иска е 8.77лв.

Експертизата е посочила,че няма данни за периода от07.10.2005г. до 19.12.2009г. ищецът да е получил трудово или друго възнаграждение.Съобразявайки се с чл.30 ал.1 от Наредба за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация,вещото лице е изчислило,че ако Р. не е Бил отстранен от длъжност,той би имал ранг ІV старши,както и при прекратяване на служебното правоотношение,ако не е бил отстранен от длъжност,би получил още 1130.06лв. обезщетение по чл.106 ал.2 и 4 от ЗДСл.Със заповед №8411 от 05.11.2009г. Р. е повишен,считано от 01.06.2004г. в V ранг старши.

Д.Р. е имал неизползван платен годишен отпуск за 2004г. от 41 работни дни и за 2005г. 25 дни,към момента на прекратяване на служебното си правоотношение с АМ.Същият му е заплатен,съгласно брутното трудово възнаграждение,което е имал Р. към този период.В експертизата вещото лице е изчислило размера на платения годишен отпуск,ако Р. не е бил отстранен от работа и това биха били 201 ден,за които е изчислило колко е следвало да се заплати на Р. за неизползван платен годишен отпуск.

С основното и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза е установено,че във връзка със съдебните дела,по които с влязъл в сила съдебен акт е констатирано митническо нарушение или престъпление,разкрити от Д.Р. ,възнаграждението,което следва да получи е 3260.33лв.Тези възнаграждения не са били изплатени на ищеца.

По делото е представено решение № 708 по гр..№ 1389/2009г. на ВКС,с което на основание чл.290 ГПК са разрешени въпроси,предмет и на настоящето дело и поставени във връзка с предходен иск на Д. Р. по ЗОДОВ във връзка с образувано друго следствено дело по преписка вх.№ 2074/2004г.В това решение е прието,че в случаите на отстраняване от длъжност на основание чл.100 ал.2 ЗДСл на държавен служител,когато срещу него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б."а" НК,както е и в настоящия казус,Прокуратурата на РБ носи отговорност за пречинените имуществени вреди.В решението на ВКС е прието,че на Д.Р. се дължи допълнително възнаграждение за ІІІ-то тримесечие на 2004г. в размер на 1875лв.,но следва да се има предвид,че през този период Д.Р. е изпълнявал служебните си задължения.Отстранен е от работа след това -на 15.10.2004г. и полагащото му се за период,в който е полагал труд не му е изплатено,тъй като както е посочило вещото лице, има указания на лицата,които към момента на изплащането са с прекратени служебни правоотношения да не им се изплаща обезщетение.

По делото са събрани гласни доказателства за причинените неимуществени вреди на Р. от неоснователните обвинения,направени от ответника, които съдът е отхвърлил. Р. е преживявал чувство на унижение от положението,в което е бил поставен.Променено е било отношението на много приятели,съседи и познати.Р. е имал амбициите да се развива в изпълняваната от него работа,но с повдигане на обвинението и качеството му на обвиняем е спряло тези негови амбиции.Станал е по-подтиснат,не е желаел да общува с хората и според свидетелките К.Р. и В. Р. е получил крах в имунната система,което е наложило и да постъпи в болнично заведение.Направата на полицейска регистрация също е повлияло негативно на психикато му.Логично е при общественото положение,което преди обвинението е имал Р.,същият да възприеме изключително тежко обстоятелството,че и сред познатите си и в обществото е смятан за престъпник,за което е допринесло и широко разгласената информация за повдигнатото обвинение и за хода на извършваните процесуално-следствени действия.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Правното основание на иска е чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.Искът е доказан по основание.След като по отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение,която е влязла в законна сила,само този факт е достатъчен,за да се приеме,че за ищеца възниква правото да предяви иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и внесеното в съда от ответника обвинение.Видно от разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за да възникне задължение за обезщетение по този текст е необходимо на първо място да има повдигнато обвинение и на второ място обвиняемия да е оправдан.Тези обстоятелства са безспорно установени по делото.Законът не е поставил изискване ,процесуалните действията на ответника от момента на повдигане на обвинение до момента на оправдаването да са незаконосъобразни.В изложените в исковата молба факти Д.Р. сочи,че разследването е извършвано тенденциозно и при липса на съблюдаване на процесуалните правила. Тези обстоятелства са извън предмета на делото.Отговорността на ответника е обективна и тя се носи дори към момента на извършване на процесуалните действия,те да са били оправдани с оглед събраните до момента доказателства и да са съответствали на вътрешното убеждение на съответния правозащитен орган.В този смисъл е неоснователен доводът на прокуратурата,че вредите не са в причинна връзка с нейните действия,тъй като тези действия били законосъобразни и в интерес на правораздаването.Направеното възражение в отговора на ответника ,че е приложима нормата на чл.5 от ЗОДОВ не се подкрепя от събраните по делото доказателства.Ищецът с поведението си не е осъществил състава на този текст.Събраните материали в следственото дело 415/2004 по описа на ОСлС Б. ,а именно показания на свидетели дадени по него за поведението на Р. /което сочи ответника в писмената си защита,като довод за уважаване на възражението/не могат да се ползват,тъй като в гражданския процес важи принципа за устност и непосредственост на гласните доказателства.Привличането на ищеца като обвиняем през 2005г. и разследването е осъществено от ОСлС Б., на която в момента, съгласнопар.111 ПЗР на ЗИД ЗСВ правоприемник е Прокуратурата на Р. Б..

Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 28000 лв.

По отношение размера на претърпените вреди,съдът следва да приложи критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,тъй като ЗОДОВ не съдържа специални правила за размера на обезщетението.

Установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели,че след повдигане на обвинението през 2004г., ищецът се е почувствал притеснен и подтиснат. Станал е затворен и е ограничил социалните си контакти.Повдигнатите обвинения са станали достояние на обществото чрез средствата за масова информация и в продължителен период от време,включително и по време на съдебното следствие,непрекъснато е напомняно,че срещу ищеца тече наказателно преследване.Макар ответника да не е инспирирал голяма част от публикациите,те са в резултата именно на повдигнатото обвинение,което обвинение не е доказано в съда.С оглед на това следва да се зачете в размера на моралните вреди,които са причинени на Р. от това широко оповестяване на повдигнатото обвинение,а именно чувството на срам и унижение пред обществото.Както е посочено по-горе логични са показанията на свидетелките Р./съпруга и майка на ищеца/,че същият е изпаднал в състояние на стрес,че се е чувствал некомфортно в обществото,избягвал е контакти и качеството му на живот се е влошило.Преди това Р. е бил уважаван в обществото ,от колеги и приятели,докато с повдигане на обвиненията му се нанася тежка душевна травма,опозорен е дори и в собствените си очи.Свидетелката К. Р. дава показания какъв психологически стрес са били за ищеца действията по полицейската регистрация.Ищецът е ангажирал доказателства за това,че през 2009г. в резултата на психологическия стрес имунната му система е била отслабена,здравословното му състояние се е влошило и е постъпил в болнично заведение.Амбициите му са развитие в кариерата при работата си в АМ са били прекъснати,което обстоятелство носи допълнителни морални страдания.

Както е посочено в решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.,в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения № 317 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 4620/08 г., № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/09 г./-ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства- продължителността на наказателното преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот.

Според състава на съда ищецът с гласни и писмени доказателства /епикриза и уд. за полицейска регистрация/ установи,че е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му пред обществото ,където преди с оглед служебното си положение се е ползвал с респект и уважение , презумиращи се вреди от страха от осъждане,от негативни изживявания,свързани с повдигнатите му обвинения,нарушаване на душевното му спокойствие и принудително ограничаване на контактите с близки и познати,поради изпитвания от него срам и неудобство от повдигнатите му обвинения,влошено здравословно състояние,крах на планове и амбиции за в бъдеще.

В настоящия случай вредите посочени по-горе са търпяни в продължение на един дълъг период от около 7.5 години от човек уважаван преди,а с повдигнатото обвинение,се внася съмнение за извършено престъпление и то в кръга на службата му,което създава образ на непочтен човек.В случая следва да се има предвид и личността на ищеца и общественото положение,което е заемал като ръководен кадър в АМ.

По изложените съображения,съдът определя обезщетение за неимуществените вреди,за всички болки,страдания и неудобства, по справедливост,в размер на 22 000 лв.,ведно със законната лихва считано от датата на постановяване на окончателната оправдателна присъда на 22.05.2012г..

По отношение на претендираните имуществените вреди,съдът съобрази следното:

По иск на ищеца по ЗОДОВ във връзка с друго обвинение по следствено дело, ВКС е постановил решение по чл.290 ГПК,с което е приел,че при отстраняване от длъжност по чл.100 ал.2 от ЗДСл, на служителя се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение по ЗОДОВ и отговорност за това носи Прокуратурата на РБ,която е повдигнала и поддържала неоснователно обвинение.ОС Б. следва да се съобрази с това разрешение,както с оглед обстоятелството,че решението е постановено от ВКС на основание чл.290 ГПК,така и с оглед обстоятелството,че по отношение на едно и също лице,при сходен предмет на спора,не следва да се постановяват различни по същността на пресъждането решения.

Претенцията на ищеца е в размер на 40689.32лв. , представляващи брутното трудово възнаграждение за периода от 07.10.2005г. до 16.12.2009г.Съдебно-счетоводната експертиза е дала такъв размер на възнаграждението за сочения период.Експертизата не е оспорена от страните.Искът следва да се уважи в пълен размер.

Неоснователен е доводът на ответника,че ищецът не е установил дали не е работил през този период.Ищецът е установил това,чрез представената трудова книжка,макар,че се касае за отрицателен факт, а в тежест на ответника е,ако има данни , че ищецът е получавал възнаграждение,да установи положителния факт за това благоприятно за него обстоятелство.Неоснователно е и другото възражение на ответника,че периодът,за който се претендира обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение се припокрива с този,за който ВКС е произнесъл своето решение.Видно от решението по к.гр.д.№1389/09 ВКС периодът за който е пресъдено брутното трудово възнаграждение е 18.10.2004г. до 31.07.2005г.

На ищеца се дължи и сумата от 3260.33лв , представляващи допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ, във връзка с чл. 3 от Наредба № 212001г. на Министъра на финансите.Това е сумата по заключението на счетоводната експертиза.

Съдът не обсъжда вариантите какъв би бил размера,ако се включи ДМС за ІV тримесечие на 2009г.,защото намира,че на ищеца не му се дължи възнаграждение като ДМС по чл.12 от Наредба № 2 от 2001г.Същото се претендира за периода ІV тримесечие на 2005г. до ІV тримесечие на 2009г.Както е посочено по-горе,такова ДМС се дължи при наличие на добре изпълнявани служебни задължения,свързано е с оценяване на дейността за всяко тримесечие,а в претендирания период ищецът е бил отстранен от длъжност и е нямал реални резултати във връзка с изпълняваната от него работа.Искът следва да се отхвърли изцяло.

Основателна е претенцията за претърпени имуществени вреди,свързани с разноски за защитник в наказателното производство,но само за сумата от 1 000 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в досъдебното производство адвокат А. С.Единствено в това пълномощно е отразено,че сумата е заплатена.До настоящия момент ОС Б. е възприел практиката,че разноски в производството се пресъждат,ако са били действително направени и това се удостоверява,като се отрази на договора за правна помощ,че хонорарът е заплатен на адвоката.

С оглед на това следва да се отхвърлят исковете за сумите от 600 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Г. Г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13.19лв.; 150 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Р. И., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3.30лв.; 800 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат К. А., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 17.59лв.;

Основателни са исковете за сумата от 3517.76лева , представляваща парично обезщетение за безработица, както и за сумата от 399.13лв. , представляваща внесени здравни осигуровки, сумата от 1130.06лв. , представляваща разлика между получена сума за обезщетение в размер на 2 (две) брутни заплати и 6 (шест) брутни заплати, съгласно Процедура за съкращение на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед ЗАМ-613/ 12.11.2009г. на Директора на Агенция "Митници".Същите са в причинна връзка с повдигнатото обвинение ,автоматична последица от което отстраняване на Д.Р. временно от заеманата длъжност,а от там и липса на необходимия осигурителен стаж.Тези факти са установени по делото..С оглед на разрешението на ВКС ,че във връзка с последиците от отстраняване от длъжност на основание чл.100 ал.2 ЗДСл,отговорността се носи от ответника,съдът намира тези искове за основателни.

Неоснователе е искът за сумата от 8593.01лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 07.10.2005г. до 16.12.2009г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба от 188.97лв.Постоянна е практиката на ВКС,че обезщетение за неизползван годишен отпуск се дължи единствено,когато работникът и служителят е престирал работна сила.Това разрешение може да се приложи и при държавните служители.

Съдът констатира,че в кориците на делото се съдържат данни за направени пощенски разходи за подаване на жалби във връзка с воденото наказателно преследване срещу ищеца за :4,20 лева , представляваща разход за изпращане на молба от 29.09.2006г. до Митница С. 4,56 лева -изпратена жалба получена на 10.09.2005г. в АП С.;- 1,63 лева -изпратена жалба от 14.02.2006г. 1,63 лева -изпратена жалба от 19.04.2006г. до ОП Б..

За останалите претенции за пощенски разходи съдът не установи,че има доказателства и същите следва да се отхвърлят.

Съдът намира,че върху уважените претенции не следва да постанови пресъждане на законна лихва в конкретен размер от 22.05.2012г. /датата на окончателното оправдаване на Р./ до предявяване на иска,а следва върху всяка от уважените претенции да пресъди законна лихва от 22.05.2012г. до окончателно изплащане на сумите.По същността си претенцията за лихва е удовлетворена по този начин от съда.

От ищеца се претендират разноски,които следва да му се пресъдят,съобразно уважения размер на исковите претенции.В представения списък за разноски адвокатския хонорар е посочен в размер на 2000лв.Същевременно по делото има представени два договора за правна помощ на л.298т.І и на л. 528 т.ІІ за на обща стойност 3000лв.Разноските следва да се зачетат на 3000лв.,след като съдът е констатирал,че толкова са направени от ищеца.Списъкат не обвързва съда,защото няма характер на искова претенция.Съразмерно уважената част от претенциите,разноските възлизат на 2160лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Д. К. Р. от Б. по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ следните суми както следва:

-сумата от 22000/двадесет и две хиляди/лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от него във връзка с разследване по сл.д.№415/04 по описа на ОСлС Б.. и поддържане пред съда на обвинение ,по което е оправдан,като отхвърля иска над уважения размер до претендирания от 28000лв.

--40689.32лв. /четиредесет хиляди шестотин осемдесет и девет лв.32 ст./, представляваща брутното трудово възнаграждение за периода от 07.10.2005г. до 16.12.2009г.,от което Д. Р. е бил лишен,поради повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан по н.о. х.д.№ 363/09 по описа на ОС Б. - 3260.33лв / три хиляди двеста и шестдесет лв.33ст./ , представляващи допълнително възнаграждение по чл. 14 от ЗМ, във връзка с чл. 3 от Наредба № 212001г. на Министъра на финансите

-1 000 лева /хиляда/ , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в досъдебното производство адвокат Албена Сиракова,.

--3517.76лева /три хиляди петстотин и седемнадесет лв.76ст./, представляваща парично обезщетение за безработица,

- 399.13лв. /триста деветдесет и девет лв.13ст./, представляваща внесени здравни осигуровки,

- 1130.06лв. /хиляда сто и тридесет лв.06ст./, представляваща разлика между получена сума за обезщетение в размер на 2 (две) брутни заплати и 6 (шест) брутни заплати, неполучена от Д.Р. поради повдигнатото му обвинение,съгласно Процедура за съкращение на персонала на Агенция "Митници", утвърдена със заповед ЗАМ-613/ 12.11.2009г. на Директора на Агенция "Митници",

-както и сумите 4,20 лева , представляваща разход за изпращане на молба от 29.09.2006г. до Митница Свиленград; 4,56 лева -изпратена жалба получена на 10.09.2005г. в АП С.;- 1,63 лева -изпратена жалба от 14.02.2006г. 1,63 лева -изпратена жалба от 19.04.2006г. до ОП Б..

,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 22.05.2012г. до окончателното им изплащане,както и направени разноски по делото за 2160лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от .

- 13906 лева , представляващи допълнително възнаграждение (допълнително материално стимулиране) за 4-то тримесечие на 2005г., 1-во тримесечие на 2006г., 2-ро тримесечие на 2006г., 3-то тримесечие на 2006г., 4-то тримесечие на 2006г., 1-во тримесечие на 2007г., 2-ро тримесечие на 2007г., 3-то тримесечие на 2007г., 4-то тримесечие на 2007г., 1-во тримесечие на 2008г., 2-ро тримесечие на 2008г., 3-то тримесечие на 2008г., 4-то тримесечие на 2008г., 1-во тримесечие на 2009г., 2-ро тримесечие на 2009г., 3-то тримесечие на 2009г., 4-то тримесечие на 2009г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13906 лв.;

600 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Г. Г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012Г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13.19лв.;

150 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника в съдебното производство адвокат Р. И., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3.30лв.;

800 лева , представляваща адвокатски хонорар, изплатен на защитника му в съдебното производство адвокат К. А., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 17.59лв.;

-8593.01лв. , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 07.10.2005г. до 16.12.2009г., както и мораторна лихва за периода 22.05.2012г. до датата на завеждане на исковата молба от 188.97лв.;

- 11,85 лева ,представляваща пощенски разходи за изпратени молби, жалби и искания до ОП Б., АП С. и ВКП:

-1,45 лева -изпратена молба от 23.02.2005г. до ОП Б.;

- 0,95 лева - изпратена жалба от 10.10.2005Г. до ОП Б.;

- 1,63 лева -изпратена жалба от 19.04.2006г. до ОП Б..

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: