Определение по дело №1146/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 803
Дата: 6 ноември 2019 г.
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20192100601146
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   296                                           06.11.2019 г.                                град Бургас

       

Бургаският окръжен съд,                                               наказателно отделение

На шести ноември                                     две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                                  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                    

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев

ВЧН дело №  1146  по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е  по реда на чл.341 и сл. от НПК.

         Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Айтос против Определение № 332 от 10.10.2019 г., постановено по НОХД № 257/2019 г. по описа на РС – Айтос, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Айтос за отстраняване на констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила, както и против Определение, постановено по делото от същата дата, с което е оставено без уважение искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „подписка“ спрямо Г.Д.Г., ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 257/2019 г. по описа на АРС – ДП № 237-ЗМ-101/2019 г. на РУ – гр. Айтос.

В протеста се иска отмяна на двете определения на Районен съд – Айтос, като първо делото бъде върнато на РС – гр. Айтос за неговото разглеждане и второ, бъде взета спрямо подсъдимия Г.Д.Г. исканата мярка за неотклонение „подписка“. Подробно е изложил съображения, че на досъдебното производство не е допуснато соченото съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на предявяване на разследването. Сочи се, че призоваването на обвиняемия и защитника му за датата на предявяването е осъществено по правилата на НПК, като към онзи момент е липсвало доказателство, установяващо уважителна причина за неявяване на обвиняемия и защитника му. В тази насока се позовава на лекция на съдия Павлина Панова, заместник на Председателя на ВКС и на Решение ЕCLI:EU:C:2018:392, постановено от голям състав на Съда на Европейския съд по дело С-612/15 г., с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Специализирания наказателен съд /България/ по делото К. и други. Относно определението, с което не е уважено искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия, държавният обвинител намира, че са налице основанията за вземане на такава мярка. Счита, че от събраните на ДП доказателства може да се направи обосновано предположение, че подсъдимият е автор на деянието, за което е привлечен под отговорност, налице е реална опасност същия да се укрие, както и че има основания да се приеме, че би могъл да извърши престъпление. Също така прокурорът намира, че е налице опасност подсъдимият в случай, че бъде осъден, да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в частния протест, прие за установено следното:

          Частният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

          Разгледан по същество, същият е частично основателен.             

Атакуваното Определение № 332 от 10.10.2019 г. е постановено по внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 237 ЗМ-101/2018 г. РУ МВР – гр. Айтос, вх. № 342/2018 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Айтос срещу Г.Д.Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.03.2018 г. към 22:30 часа по път III – ти клас № 539 гр. Айтос – с. К., със същата посока на движение, управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № А 8402 МХ, собственост на Д. Г. *** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 /нула цяло и пет/ на хиляда, а именно 1,16 /едно цяло и шестнадесет/ на хиляда, установено по надлежния ред – протокол за химическа експертиза № ОХ 18-86/09.08.2018 г. на „БНТЛ“ ОД МВР – Бургас, след като е осъден с влязла в сила присъда – одобрено споразумение № 114/31.08.2015 г. по НОХД № 446/2015 г. гр. Царево, в сила от 31.08.2015 г. за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В насроченото за 10.10.2019 г. пред първоинстанционния съд разпоредително заседание страните са се явили лично. При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, подсъдимият Г. и упълномощеният му защитник – адв. Гочев, са направили възражение по т. 3, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочили са, че въпреки изрично заявеното от обвиняемия на ДП, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването, следствието не му е предявено. Пред първоинстанционния съд са представили заверено копие от болничен лист. Също така защитникът на подсъдимия прави възражения относно посочения час на извършване на деянието в обвинителния акт. На последно място адв. Гочев е посочил, че са нарушени правата на подзащитния му, като не са извършени исканите от последния разпити.

След проверка по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК съдията – докладчик по делото е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и е върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване. Съдията – докладчик е установил, че на подсъдимия не е предявено разследването, а от страна на Г.Г. има изрично изразено становище, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването. С оглед на представения болничен лист е приел, че действително към онзи момент е нямало как лицето да се яви за предявяване на 02.05.2019 г., за което е бил уведомен, тъй като на 01.05.2019 г. е бил приет във Второ хирургично отделение на „Пета МБАЛ – София“ ЕАД. Относно останалите възражения, направени от страна на подсъдимия и защитника му в разпоредителното заседание, първоинстанционният съд е приел, че същите не представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия.

В случая съдията – докладчик правилно е приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, но неправилно е приел, че същото е съществено. След като се запозна с материалите по ДП, настоящият съдебен състав установи, че за предявяване на материалите по разследването, обвиняемият Г.Г. и защитникът му са били своевременно и редовно, съобразно правилата на НПК, уведомени. Същите не са се явили на посочената дата и час – 02.05.2009 г. от 10:00 часа, като по делото не са приложени и документи, сочещи уважителни причини за неявяването им. В съответствие с нормата на чл. 227, ал. 4 от НПК, разследващият орган не е предявил разследването. В тази връзка настоящата инстанция намира за основателни твърденията на прокурора при Районна прокуратура – Айтос, изложени в частния протест.  След промените в НПК, обн. в ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г., становището на съдилищата по този въпрос е, че непредявяването на разследването, дори и да е било поискано, не съставлява нарушение от категорията на съществените, непреодолими и задължаващи съдът да прекрати производството пред себе си. Това кореспондира с цялостната концепция за провеждане на разпоредителното заседание, преди което съдията - докладчик на основание  чл. 247б, ал. 5 от НПК е задължен да обезпечи възможността на страните да се запознаят с всички материали по делото. След като това право е било осигурено, дори на досъдебното производство да е било допуснато нарушение на чл. 227 от НПК, то на практика е било преодоляно и не може да доведе до прекратяване на съдебното производство.

Въз основа на изложените съображения съдът прие, че протестираното определение в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Относно второто възражение, изложено в частния протест, настоящият въззивен състав намира, че определението, с което първостепенния съд е оставил без уважение искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „подписка“ спрямо Г.Д.Г., ЕГН **********, подсъдим по НОХД №257/2019 г. по описа на АРС, е правилно. Съгласно чл. 66, ал. 1 от НПК „Когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка, по реда, предвиден в този кодекс“. В тази хипотеза става въпрос за недобросъвестно процесуално поведение, изразяващо се в неизпълнение на предписано процесуално задължение, целящо да създаде препятствия пред протичането на наказателното производство и приключването му в разумни срокове, когато и поради което компетентният орган има основание да наложи мярка за неотклонение, ако такава не е взета. Видно от изложеното по-горе и от приложените по делото доказателства, в случая от страна на подсъдимия не е налице недобросъвестно процесуално поведение. На досъдебното производство на Г. не е била взета мярка за неотклонение. Същият се е явявал винаги, когато е бил призован пред съответните органи. Явявал се е и на двете разпоредителни заседание пред първоинстанционния съд. Също така следва да се отбележи, че престъплението, в което е обвинен подсъдимият с обвинителния акт на РП – гр. Айтос не е тежко по смисъла на закона, поради което и не е задължително участието му в съдебно заседание.

От всичко изложено по-горе следва, че не са налице изискванията на чл. 66 от НПК, тъй като подсъдимият Г. до този момент не е осуетил воденото срещу него разследване, явявал се е пред компетентните органи, съдействал е за разкриване на обективната истина, както и че не е сменил настоящият си адрес.

По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че частният протест в тази част е неоснователен, поради което атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

 

ОТМЕНЯ определение № 332 от 10.10.2019 г. на съдията – докладчик по НОХД № 257/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 257/2019 г. по описа на РС – гр. Айтос и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Айтос за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Айтос за разглеждане по същество.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.10.2019 г., постановено по НОХД № 257/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, с което е оставено без уважение искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение „подписка“ спрямо Г.Д.Г., ЕГН **********, подсъдим по НОХД №257/2019 г. по описа на АРС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.