№ 241
гр. Враца, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. С.а
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. С.а Въззивно гражданско дело №
20241400500132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 8655/15.11.2023 г. на адв.В. Ч.,
като пълномощник на "Никан 49" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, ул."Петър Костов" №
18, представлявано от управителя И. А. И., против Решение № 449/20.10.2023
г. по гр.д.№ 327/2023 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.
В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно,
поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
На първо място в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е бил
сезиран с отрицателен установителен иск, а се е произнесъл по непредявен
положителен установителен иск, поради което обжалваното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за произнасяне
по предявения иск на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК.
На следващо място се изразява несъгласие с изводите на районния съд,
че сключеният от ответника анекс е противопоставим на ищеца, тъй като
съсобствениците - арендодатели по анекса притежават повече от половината
идеални части от земеделските имоти. Навеждат се правни доводи относно
същността и действието на вписването, които се обобщават с извода, че по-
късното вписване означава, че вписаният акт е съществуващ и действащ в
отношенията межда съконтрахентите, но е непротивопоставим на по-ранното
вписване. Излагат се и съображения, че в случая анексът от 14.02.2022 г. към
договора за аренда от 13.07.2021 г. не представлява изменение на договора за
1
аренда по смисъла на чл.16 ЗАЗ, а е продължаване на договора по смисъла на
чл.18 ЗАЗ, което е приравнено на сключването на нов договор. Посочва се, че
при това положение са налице конкуриращи се договори за аренда, т.е.
договори, сключени за едни и същи имоти и съвпадащ период, с оглед на
което при изследването на противопоставимостта следва да се вземе предвид
датата на вписване на продължаването на договора, а не датата на вписване на
първоначалния аренден договор. При тези съображения въззивникът счита, че
предимство следва да бъде отдадено на сключения от него аренден договор,
тъй като вписването му от 16.11.2016 г. предхожда вписването на анекса от
14.02.2022 г. Намира също, че първоинстационният съд погрешно е приложил
разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС вместо да изследва момента на вписването на
конкуриращите се договори. Изтъква, че съдът не е взел предвид и факта, че
спорният анекс е сключен със страни, които са различни от тези по договора
за аренда от 13.07.2012 г.
Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо или за отмяната му като неправилно и уважаване на предявения
иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 8994/01.12.2023
г. от Л. Х. С., чрез пълномощника му адв.М. Л., с който се оспорва
основателността на въззивната жалба.
Въззиваемият счита, че въззивната инстанция следва да прецени дали е
разгледан непредявен иск, но не на заявеното от ищеца основание, респ. дали
РС-Козлодуй при правилна фактология е дал грешна правна квалификация на
иска. Намира, че в зависимост от тази преценка са и правомощията на
въззивната инстанция, които обаче не следва да се свързват непременно с
процесуалната последица на обезсилване и връщане делото на КРС за ново
разглеждане.
По същество на спора излага съображения, че правилото за
поредността на вписването като критерий за даване на приоритет между двата
договора би било валидно само при праводатели с по-малко или половината
от съсобствеността, а в случай, че те притежават повече от половината
идеални части от арендованите имоти, то приложимо е правилото на чл.32,
ал.1 ЗС и волята на мнозинството е определяща.
Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение, ако се
приеме, че не съществува проблем по неговата допустимост. Претендира се
присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената по реда на чл.269 ГПК проверка относно валидността
и допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт, настоящият съдебен
състав констатира следното:
Районният съд е сезиран с искова молба на „Никан 49" ЕООД, ЕИК
*********, с. Бутан, общ. Козлодуй, обл. „Враца, ул. „Петър Костов" № 18,
представлявано от управителя И. А. И., с която против Л. Х. С., ЕГН
********** от с*** е предявен иск за признаване за установено, че
сключеният от ответника Анекс към Договор за аренда на земеделски земи от
13.07.2012г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег. № 1610/14.02.2022 г, акт 127,
том 3, е НЕПРОТИВОПОСТАВИМ на сключения от ищеца Договор за
2
аренда, вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г, акт № 27, том
6, и НЯМА ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за стопанската 2022/2023г и следващите до
стопанската 2031/2032 г, по отношение на посочените в молбата два
земеделски имота, находящи се в землището на с.Бутан, общ.Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен Договор за
аренда на недвижими имоти от 16.11.2016 г., вписан в СВ-Козлодуй, под
вх.рег. № 3090/16.11.2016г, акт № 27, том 6, на ищеца са предоставени за
ползване, в качеството му на арендатор, два земеделски имоти в землището на
с.Бутан, общ.Козлодуй, които са описани подробно в исковата молба.
Посочва се, че срокът за ползване на имотите е от 01.10.2022 г. до 01.10.2032
г., тъй като за същите имоти е съществувал друг Договор за аренда от
13.07.2012 г., сключен между ответника и друг съсобственик П. К. П. и
вписан в СВ-Козлодуй под вх.№ 2078, акт № 2578, том 4, със срок на
действие 10 стопански години, считано от 01.10.2012 г. до 01.10.2022 г.
Твърди се също, че през 2022 г. ответникът е сключил с част от наследниците
на П. и други съсобственици на имота анекс към договора за аренда от
13.07.2012 г., вписан в СВ-Козлодуй под вх.рег.№ 1610/14.02.2022 г., с който
се удължава срока на договора с още 10 стопански години, считано от
01.10.2022 г. до 01.10.2032 г. и се изменя размерът на арендното плащане.
Посочва се, че за стопанската 2022/2023 г., както ищецът, така и
ответника са подали декларации на основание чл.70 ППЗСПЗЗ пред
ОС"Земеделие", гр.Козлодуй за посочените земеделски имоти, които ползват
на правно основание, поради което общинската служба е отказала на ищеца
участие в споразумението и е отредила право на участие на ответника въз
основа на по-рано сключения от него договор за аренда, чийто срок е
продължен с анекса.
Прави се обобщение, че за един и същи период са налице вписани два
договора за аренда на едни и същи земеделски земи, сключени с различни
съсобственици и двама различни арендатори, при което е налице
конкуренция на права между страните. В исковата молба се излагат подробни
теоретични доводи относно правната същност на арендния договор, условията
за сключването и изменението му, както и относно противопоставимостта му,
като се извършва позоваване и на практика на ВКС. Според ищеца, в случая
сключеният от ищеца аренден договор от 16.11.2016 г., вписан в СВ-
Козлодуй на 16.11.2016 г., е противопоставим на сключения и вписан през
2022 г. анекс, с който е продължен арендния договор от 2012 г., с оглед
момента на вписването им. С тези доводи се обосновава и правния интерес от
предявяването на иск за установяване, че сключеният от ответника анекс от
2022 г. към договор за аренда от 2012 г. няма действие и е непротивопоставим
на сключения от ищеца договор за аренда от 2016 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Л. Х. С., в който на първо място се изразява становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като се цели установяване на факт,
който не е изрично предвиден по посочения процесуален ред и за ищеца не
съществува правен интерес от търсената защита. В условията на евентуалност
се изразява становище и за неоснователност на исковата претенция. Навеждат
се доводи, че само поредността на вписването не е определяща за
съпоставянето на две конкурентни правоотношения между спорещи страни,
претендиращи да имат самостоятелни права. Според ответника, решаващото
3
обстоятелство са притежаваните идеални части от арендованите имоти.
Същият твърди, че е сключил анекса със съсобственици, притежаващи общо
9/16 ид.ч. от имотите, т.е. с лица, които притежават повече от половината и са
мнозинство, поради което и съгласно чл.32, ал.1 ЗС тяхната воля е
доминираща и следва да бъде безусловно съобразена .
С обжалваното Решение № 449/20.10.2023 г., постановено по гр.д.№
327/2023 г. по описа на РС-Козлодуй е признато за установено по отношение
на „Никан 49" ЕООД, ЕИК *********, че сключеният от ответника Л. Х. С.,
ЕГН **********, Анекс към Договор за аренда на земеделски земи от
13.07.2022г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег. № 1610/14.07.2022 г, акт 127,
том 3, Е ПРОТИВОПОСТАВИМ на сключения от ищеца договор за аренда,
вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. № 3090/16.11.2016г, акт № 27, том 6, и
ИМА ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за стопанската 2022/2023г и следващите до
стопанската 2031/2032 г.
При тези констатации, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предметът на делото е спорното субективно материално право,
претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез
правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение
и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез
посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон
задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и
искане. С оглед диспозитивното начало в процеса е недопустимо съдът да
излиза извън рамките на търсената защита. Той е длъжен да даде защита на
субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от
ищеца – чл.6, ал.2 ГПК.
В случая предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК е отричано от ищеца право на ответника да ползва
процесните недвижими имоти, в качеството си на арендатор.
Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. При отрицателния
установителен иск правният интерес се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното и претендирано от ответника
право върху същия обект, чието съществуване би било отречено. Интерес от
отрицателния установителен иск може да е налице, както когато ищецът
заявява самостоятелно право, т. е. без да предявява и положителен
установителен иск, така и при конкуренция на твърдени от двете страни права
върху един и същ обект. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от
предмета на спора. Същинска конкуренция на права може да има само ако и
двете спорещи страни са релевирани самостоятелно право по отношение на
един и същ (изцяло или отчасти) обект на правото.
В конкретния случай и двете страни заявяват права на ползване на
едни и същи имоти, като всяка от тях се позовава на сключен от нея договор
за аренда. При това положение настоящият съдебен състав приема, че е
налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен
4
установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на същия.
Както бе посочено, ищецът е направил искане за признаване за
установено, че сключеният от ответника Анекс към Договор за аренда на
земеделски земи от 13.07.2012г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег. №
1610/14.02.2022 г, акт 127, том 3, е непротивопоставим на сключения от
ищеца Договор за аренда, вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. №
3090/16.11.2016г, акт № 27, том 6, и няма правно действие за стопанската
2022/2023г и следващите до стопанската 2031/2032 г.
В нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, при
избраната форма на защита от страна на ищеца "Никан 49" ЕООД с
отрицателен установителен иск и искане да се отрече правото на ответника,
районният съд, като е приел съществуването на отричаното от ищеца право на
ответника, вместо да отхвърли предявения иск, се е произнесъл по позитивен
начин като е признал, че сключеният от ответника Анекс към Договор за
аренда на земеделски земи от 13.07.2022г., вписан в СВ-Козлодуй под вх. Рег.
№ 1610/14.07.2022 г, акт 127, том 3, е противопоставим на сключения от
ищеца Договор за аренда, вписан в СВ-Козлодуй, под вх.рег. №
3090/16.11.2016г, акт № 27, том 6, и има правно действие за стопанската
2022/2023г и следващите до стопанската 2031/2032 г. Настоящият съдебен
състав намира, че по този начин районният съд се е произнесъл по
въведеното спорно право, но не и по заявения петитум, съдържащ различно
искане. Доколкото предметът на делото се индивидуализира от ищеца не
само с основанието, но и с петитума на иска, произнасянето по различно
искане по своята същност представлява произнасяне по непредявен иск, което
води до недопустимост на съдебния акт.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
С оглед изхода на спора, въззивната инстанция не следва да се
произнася по искането на страните за разноски, а направените такива в
настоящото производство следва да бъдат съобразени от решаващия съд с
оглед изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 449/20.10.2023 г. по гр.д.№ 327/2023 г. по
описа на Районен съд-Козлодуй.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Козлодуй за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6