Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. А. М. с ЕГН ********** с адрес с.Б., обл. П. против
Наказателно постановление №36-0000346/20.06.2022 год., издадено от И. Д. Директор на РД
„АА“ – Смолян, с което на основание чл.103, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за
нарушение по чл.43, ал.2, т.1, предл.1 от Наредба №40/14.01.2004 год. на МТС, МВР и
МОСВ. Претендира се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено с
аргументи за неговата незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
адв.Н. П. - САК, който поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление по изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна – Директора на РД „АА“ – Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Районна прокуратура гр. Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по съображения
различни от изложените в нея.
На 09.05.2022 год. в 13,30 часа на път II – 86, 55 км. до ВЕЦ „Зареница“, на отбивката
вдясно по посока на движение от гр.Асеновград към гр.Чепеларе свидетелите И. М. и И. С.
– инспектори при РД „АА“ – Пловдив спрели за проверка товарен автомобил - Влекач марка
„Ивеко“ с рег.№ ...., категория N 3, собственост на „....“ ЕАД – клон П. и тегленото
полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№...., категория О4, собственост на „....“ ООД.
Автомобилът бил обозначен със съответните табели, на които било посочено клас и вид на
превозвания опасен товар, който в случая било метан. В хода на проверката служителите на
РД „АА“ – Пловдив установили, че водач на автомобила е Г. А. М., който извършвал превоз
за собствена сметка на опасен товар ADR /метан/ с маршрут на движение от с.Г., обл.
Пловдив до гр.Чепеларе, съобразно представената от водача товарителница
№079491/09.05.2022 год. Самият водач М. също потвърдил пред служителите на РД „АА“ –
Пловдив, че превозва метан до газ станция в гр.Чепеларе. При поискване от контролните
органи водачът М. не представил "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи
определени опасни товари", съгласно чл.38, ал.1 от Наредба №40/14.01.2004 год., при
съответствие с изискванията на ЕВРОПЕЙСКАТА СПОГОДБА за международен превоз на
опасни товари по шосе /ADR/, за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№..... Такова
удостоверение представил единствено за влекача марка „Ивеко“ с рег.№ ..... Свид. М. и С.
извършили справка в единната информационна система на ИА „АА“, от която установили,
че за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№ ...., не е издавано такова удостоверение.
В хода на проверката контролните органи съставили протокол от крайпътна техническа
проверка с бл. №423851/09.05.2022 год. и контролен лист за ППС превозващи опасни товари
от същата дата. При горното контролните органи, считайки че е налице нарушение по чл.43,
ал.2, т.1 от Наредба № 40/14.01.2004 год. св.М. съставил АУАН с бл. №316433 от 09.05.2022
1
год., препис от който бил връчен на нарушителя. В законоустановения срок не било
направено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл.103, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните
превози на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000 лева за нарушение на чл.43,
ал.2, т.1 от Наредба № 40/14.01.2004 год.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя М.
и св.И. С., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, подкрепени и
от приетите и приобщени по делото писмени доказателства. Всъщност страните не спорят,
че превозът на товара се е осъществявал от жалбоподателя с пътно превозно средство, за
което към този момент не е имало издадено от ИА „АА“ удостоверение на процесното
полуремарке.
Жалбоподателя твърди, че в случая не е доказано извършването на превоз на опасен товар –
метан, тъй като при проверката контролните органи не са взели проби за анализ от
превозвания товар, не са извършвани каквито и да е анализи, които да обосноват
категорично становище за вида на товара, респ. за жалбоподателя не е било налице
задължение да представи удостоверение за одобрение на ППС. В показанията си свид. М. и
С. потвърждават, че проби от товара не са вземани, тъй като с оглед вида на товара – метан,
това е било невъзможно. Вида на товара установили от представената от водача
товарителница, от неговите обяснения, в които е потвърдил, че превозва метан до газ
станция в гр. Чепеларе, както и от показанията на монтирания на автомобила манометър,
който в момента на проверката показвал, че в цистерната има метан. При тези доказателства,
съдът не споделя направеното в тази насока от жалбоподателя възражение.
Съдът не споделя и останалите възражения, че не е изяснено кои са участниците в превоза
на опасния товар – кой е собственик на товара, изпращача, превозвача, получателя и пр. От
представените документи при проверката тези обстоятелства са били установени.
Неоснователно е и възражението, че при проверката не е съставен контролен лист, което е
видно от приобщения такъв към доказателствата по делото.
Съдът приема, че от събраните в хода на административно наказателното производство
гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят има качеството
на "водач" на пътно превозно средство, превозващо опасни товари и че именно той на
09.05.2022 г., в 13,30 часа на път II – 86, при 55 км. до ВЕЦ „Зареница“, с посока град
Асеновград – град Чепеларе е управлявал на товарен автомобил - Влекач марка „Ивеко“ с
рег.№ ...., категория N 3, собственост на „....“ ЕАД – клон Пловдив и тегленото полуремарке
„Лечитрайлер“ с рег.№...., собственост на „....“ ООД. От доказателствата по делото се
установява и доказва, че същият е превозвал метан. При проверката е представил
Удостоверение по чл.38, ал. 1 от Наредбата, издадено за товарен автомобил - Влекач марка
„Ивеко“ с рег.№ ...., а за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№...., е установено, че
към момента на извършването й такова не е било издавано, което е видно и от приобщената
справка от единната информационна система на ИА „АА“. С оглед установеното, следва да
се приеме, че жалбоподателя е извършвал превоз на опасен товар /по см. на §1, т.16 от ДР на
ЗАвтП/ – метан, с пътно превозно средство с регистрация в РБ, за което няма издадено от
ИА „АА“ удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари.
При извършената служебна проверка на АУАН и наказателното постановление съдът обаче
намира, че при съставянето и издаването им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до незаконосъобразност на атакуваното
постановление, поради което следва същото да бъде отменено на това основание, по
следните съображения:
От една страна, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по следния начин:
"Извършва превоз на опасен товар ADR /метан/, като по време на проверката е без
удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо опасен товар за
2
полуремаркето „Лечитрайлер“ с рег.№ ...., издадено от компетентния орган по ADR на
съответната страна по регистрация, което се изисква по см. на т.5.4.1.2.1 буква “C“ или „D“
или т.5.4.1.2.2.3, , раздел 5.4.1, глава 5.4, част от приложение А от ADR". От друга страна,
нарушението и в акта, и в постановлението, е било възведено по чл. 43, ал.2, т.1, предл.1 от
Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба " Освен документите
по ал. 1, когато това се изисква по силата на ADR, при превозите на опасни товари в
транспортната единица трябва да се намират и при поискване от контролните органи да се
предоставят удостоверение по чл. 38, ал. 1,", тоест Удостоверение за одобрение на ППС,
превозващи определени опасни товари, издадено по образец съгласно приложение №7 със
срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.
В случая е налице неправилно квалифициране на деянието, което влече
незаконосъобразността на обжалвания акт поради неправилното приложение на
материалния закон, а именно поради несъответствие между фактическото и юридическото
обвинение за твърдяното нарушение. Това е така, понеже по начина, по който е описано
нарушението, следва да се приеме, че фактически нарушението се е изразило в липсата на
издадено удостоверение за одобрение на ППС-то, а в нормативен план деецът е обвинен за
това, че в транспортната единица не се е намирало удостоверението и при поискване от
контролните органи същото не им е било представено. Всъщност касае се за изпълнителни
деяния на две различни административни нарушения, чиято съществена разлика се открива
в това, че при първото от тях въобще липсва издаден документ, а при второто – такъв
документ не се намира в ППС-то и не се представя при поискване от контролните органи,
тоест при проверката, като предвид начина на описание на нарушението и на неговата
квалификация е създадена процесуална ситуация, при която не е ясно актосъставителят и
наказващият орган кое са приели за осъществено от страна на водача.
Некоректното описание на нарушението и неправилното му квалифициране по своята
същност представляват нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които правни норми сочат задължителния минимум реквизити,
които следва да съдържат съответно АУАН и наказателното постановление в насока точно,
ясно и прецизно описание на нарушението и посочване на законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно. Цитираните текстове имат императивен характер и спазването им е
не само абсолютно условие за формална изрядност на атакувания административен акт, но и
условие за неговата законосъобразност. Посочените нарушения на процесуалните правила
са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на
наказаното лице и възможността му да го реализира в пълен обем, поставяйки го в ситуация,
в която е нужно да гадае какво точно е вмененото му във вина нарушение, поради
разминаването между фактическото и респективно юридическото обвинение за деянието му,
а в този порядък и възниква съмнение кои точно факти и обстоятелства следва да оборва.
На свой ред и като последица от горепосочените процесуални нарушения се установява и
друго такова, а именно на плоскостта на определяне на наказанието за изследваното
нарушение в насока законосъобразното определяне на санкционната разпоредба. Това е
така, защото при положение, че деянието е било квалифицирано по чл. 43, ал.2, т.1, предл.1
от Наредбата, то несъмнено е следвало АНО да наложи наказанието, не както е сторил
"Глоба" в размер на 5000 лeва на основание чл. 103, ал.2, т.2 от ЗАвП, а съобразно
разпоредбата на чл. 105, ал.2 от ЗАвП, съгласно който "За нарушения на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или
имуществена санкция 500 лв.". Всъщност чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвП представлява сложен
фактически състав, тъй като съдържа в себе си както правилото за поведение, така и
санкцията за неизпълнението му, понеже предвижда налагане на глоба 5000 лева на водач,
който извършва превоз на опасни товари с пътно превозно средство с регистрация в
Република България, за което няма издадено от изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи
3
определени опасни товари. Тоест описанието на конкретното нарушение сочи на нарушена
нормата на чл. 103, ал.2, т.2 от ЗАвП, която е и прецизната квалификация на деянието.
С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете отделни нарушения
наказания, това несъответствие съставлява и неправилно приложение на материалния закон,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се
има предвид, че подобно некоректно посочване на санкционната норма е съществено
процесуално нарушение, което е в разрез с императивните разпоредби на чл. 57, ал.1, т.7 от
ЗАНН и несъблюдаването им води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
невъзможността му да реализира същата в пълен обем, като остава неясно защо именно
посочения в НП размер на глобата е наложен, както и съответен ли е същия с тежестта на
нарушението и всички други обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на
отговорността. Настоящата въззивна инстанция, като контролна такава, има единствено
правомощия да преценява правилността и законосъобразността на атакувания акт,
включително и досежно вида и размера на наказанието. Когато размерът на наказанието е
неправилно определен с оглед приложимата санкционна норма, въз основа на която е
наложено наказанието, то и съдът е в невъзможност да анализира правилността и
законосъобразността на преценката на наказващия орган за определяне размера на същото и
дали то е наложено в съответствие с нормите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, както и
респективно дали е в съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното НП № 36-
0000346/20.06.2022 г. на И. Д. Директор на РД „АА“ - гр.Пловдив, с което на Г. А. М., на
основание чл. 103, ал.2, т.2 от ЗАвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 5000 лева за извършено административно нарушение по чл. 43, ал.2, т.1, предл.1
от Наредба № 40 от 14.01.2004г на МТС, МВР и МОСВ, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000346/20.06.2022 г. на И. Д. Директор на РД
„АА“ - гр.Пловдив, с което на Г. А. М., с ЕГН **********, с адрес с.Б., обл.П., ул. „....“ №...,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лева на основание чл. 103,
ал.2, т.2 от ЗАвП за нарушение на чл. 43, ал.2, т.1, предл.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004
год. на МТС, МВР и МОСВ, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
4