Определение по дело №1954/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1831

гр. Пловдив, 19.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА 

                                          ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                                 СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ 

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 1954 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г.Д.Ш., чрез адв. Н. А., против Определение № 7273/28.06.2019г. на РС-Пловдив по гр.д. №2486/2019г., IX с-в, с което било прекратено производството по гр. дело № 2486/ 2019 г. по описа на ПРС, ІX гр. състав, в частта досежно предявения главен иск за признаване за установено, че Г.Д.Ш., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност на сумата от 2000 лева главница, дължима съгласно договор за издаване на кредитна карта № 06РКО-А-7736 от 16.02.2006 г., сумата от 2966,60 лева – просрочена договорна лихва за периода 08.09.2011 г. – 18.08.2015 г., сумата 1765,12 лева – просрочена наказателна лихва за периода 08.09.2011 г. – 23.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5576/25.08.2015 г., постановена по ч. гр. д. № 10453/2015 г. по описа на ПРС, VІ гр. с-в, поради липса на правен интерес от предявяване на иска в тази му част.

В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът е активно процесуално легитимиран и има правен интерес от завеждането на делото с оглед насочване на принудителните действия по посоченото ИД № 20168240401005. Сочи се, че погасяването на задължението по давност е нововъзникнало обстоятелство. Твърди се, че погасителната давност е настъпила след издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от съда по заповедното производство. Сочи се, че давността въобще не е била прекъсвана с подаването на заявлението. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и да реши въпроса по същество, като даде указания за допускане на разглеждане на предявения главен иск по чл. 439 ГПК за наличие на погасителна давност относно претендираните парични задължения.

Постъпил е отговор на частната жалба от „ЕОС Матрикс“ ООД, в който се посочва, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение. Моли се да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

Окръжен съд - Пловдив намира жалбата за допустима. Последната е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В исковата молба, в становището по допустимост на исковете, постъпило в съда на 07.06.2019г. и в частната жалба, жалбоподателят посочва, че твърдението му е, че погасителната давност е настъпила след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от съда по заповедното производство. С разпореждане на съда от 18.02.2019г. за отстраняване на нередовности, съдът е дал възможност на ищеца да уточни началният и крайният момент на изтичане на погасителната давност. С молба относно отстраняване на нередовности, ишецът е посочил, че давността е изтекла преди първото изпълнително действие по образуваното изпълнително дело, тоест от 11.04.2011г. до 11.04.2016г. и е започнала да тече съгласно договорните клаузи, но началният момент ще може да бъде установен при представяне на документи, намиращи се в ответника. С разпореждане от 06.03.2019г., съдът е дал възможност на ищеца да посочи началният и крайният момент на изтичане на погасителната давност поотделно за главницата и за лихвите. С молба за отстраняване на нередовности, ищецът е уточнил, че давността за главницата е изтекла преди първото изпълнително действие по образуваното изпълнително дело, т.е. от 11.04.2011г.-11.04.2016г. и сочи, че договорната лихва се дължи за всяка усвоена сума по овърдрафта за този месец и е изискуема към момента на прекратяване на договора, което е станало автоматично съгласно разпоредбите на т.13.1. и 13.2. от него или по отношение на договорната лихва е настъпила погасителна давност за периода от 11.04.2013г.-11.04.2016г.

Въз основа на така изложеното, крайният извод на първоинстанционния съд за липса на правен интерес е правилен.  Въпреки многобройните опити на съда да бъде уточнен началния и крайния момент на давността, жалбоподателят единствено е посочил датата 11.04.2011г. като начален момент на течене на давността по иска за главницата (съответно 11.04.2013г. по иска за лихвата) и 11.04.2016г. като крайна дата. Жалбоподателят в нито един момент не е навел твърдение, поради което да счита, че давността е започнала да тече на посочените дати. В тази връзка, настоящият състав не може да направи преценката с какво ищецът свързва започването на течене на давността, съответно дали има правен интерес да предяви иска по чл. 439 от ГПК, тъй като не може да се прецени от твърденията на ищеца дали давността е изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, тоест след издаването на заповедта за незабавно изпълнение.

С оглед на гореизложеното, крайният извод на първоинстанционния съд се явява правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за заплащане на разноски се явява основателно на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7273/28.06.2019г. на РС-Пловдив по гр.д. №2486/2019г., IX с-в.

ОСЪЖДА Г.Д.Ш., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                         

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                

                                                                                                     2.